в продължение на темата за това как да защитим една идея идва този пост значи ако имаш идея за бизнес (или каквото и да е) - най-добрият начин да си я защитиш е да я сбъднеш, да я реализираш. идеята вероятно е хрумнала и на други. затова бързай да я реализираш пръв. ...

"Тате, защо пътят клати?" - пита отзад 4 годишният ми син.

"Защото са го правили като Флаш Макуин, за да идат по-бързо на Пистън къп" - проявява информираност 8 годишната ми дъщеря.

Синът ми обаче не свързва този епизод от "Колите" с вълнистото люлеене, което се усеща за пръв път след 70 км равна като тепсия магистрала от Зимница към София и пита пак: "Тате, ама защо клати?"

Поглеждам към километричните табелки на мантинелата - 224 км. Все още сме в новата част, построена от холдинг "Трейс" и пусната в експлоатация преди два месеца.

"Защото, мама, чичовците, които са правили пътя са го направили лош и са откраднали парите за хубавия път." - намесва се и жена ми, изнервена от липсата на цивилизационни удобства по новото трасе. Последната чиста тоалетна беше на "Петолъчката"...

"И какво са си купили с парите?" - осведомява се дъщеря ми?

"Играчки, златни играчки...".

Люлеенето, макар и леко, не престава и в следващите километри, а аз се фокусирах върху ширината на платното. На идване ми се стори по-тясно, а и сега също. Частта построена от Черепа (Лот 4) и гърците (Лот 3) като че ли беше по-широчка, или това е илюзия?

Следващите няколко километра минаха в сметки наум. Ако се "спестят" по 15 см. във всяка посока, за 32 км шосе това прави близо... 500 м. по-малко магистрала или 2,12 млн лева!

Подозренията ми за ширината се потвърдиха веднага след кръстовището за Стара Загора, където започва последната "стара" част на Тракия, довършена при Тройната коалиция от същата тази "Трейс" (Лот 1 Оризово - Стара Загора пуснат в експлоатация 2007 г.) Този участък, макар и само на 5 години вече е доста неравен по европейските стандарти. Но пък изглежда по-широк от новия. А дали само изглежда?

По същите тези европейски стандарти от "Трейс" би трябвало да се изисква 10 годишна гаранция и да оправи Лот 1, преди да и се даде да прави Лот 2, който започна да "клати" още на втория месец след откриването.

Впрочем, тези субективни усещания за качеството и размера на платното лесно може да се обективират. За неравностите - въпрос на месеци е да се задълбочат и да станат осезаеми дори в нова парламентарна лимузина. За ширината е по-сложно. Подскачайки по дупките между Пловдив и Пазарджик, които нямат аналог в европейското магистралостроене, си представих как спирам на всеки паркинг по новите лотове и меря с ултразвуков далекомер, както ще правят проверяващите от ЕС преди да бъдат одобрени плащанията за новите отсечки на "Тракия" и "Марица".

Учени от Европейската южна лаборатория (ESO), работещи с телескопа ALMA са обявили , че са открили прсти захари в околноста на звезда от съзвездието Змиеносец. Статията е публикувана в Astrophysical Journal Letters, а кратко изложение има на сайта на обсерваторията.

Виртуозният американски китарист Стенли Джордан ще изнесе концерт в Несебър на 02.09.2012 г. Той е доказана, световно значима фигура в съвременния джаз, с четири номинации „Грами”.

В списание Science е публикувана статия за нова находка на космическият телескоп 'Кеплер' - известен ловец на екзопланети. С негова помощ , астрономи за първи път са открили система от две планети , въртящи се около двойна звезда.

Първият ми досег с Дмитрий Глуховски беше книгата му „Метро 2033”. Тя остави в мен убеждението, че „новите руснаци” трябва да бъдат четени. Ревю на спомената книга вече има в сайта, така че няма да се спирам подробно на нея. Ще разкажа все пак накратко идеята на автора: действието се развива в свят, унищожен от ядрена война, където последните оцелели хора се крият от убийствената радиация в московското метро. „Метро 2034” представлява продължение на първата книга и като действие, и като идея.

Важно е да се уточни, че „Метро 2034” може да бъде прочетена самостоятелно и да се разбере напълно. Постапокалиптичният свят от първата творба не е просто доразвит, той е изграден наново, главните действащи лица на продължението са различни от тези в „Метро 2033”, посланието е различно, проблемите, поставени пред героите, са други. Реално погледнато, ако авторът не ползваше същата концепция за борбата на хората да запазят своята човечност в жестокия свят на московското метро, това можеше да се счита за абсолютно различна книга.

Главно действащо личе на творбата е Хънтър, който осъзнал жестоката си грешка, направена в „Метро 2033”, отчаяно се бори за своята морална реабилитация. Макар и считан за герой, той осъзнава пагубността на действията си, това че нормалната за хората враждебност към неизвестното, е причина една от може би последните възможности за възраждането на човечеството. Отчаяното му желание да се реабилитира пред себе си, го отвежда на опасно пътешествие до далечна метро станция, заразена с непозната и много опасна болест.

На фона на епичното му пътешествие, целящо да спаси последните остатъци от човешка цивилизация в московското метро, авторът развива идеите си за жаждата на индивида за изкупление, за чиста съвест. Не може да се отрече влиянието на „Престъпление и наказание” в посланията на автора.

Същевременно не могат да бъдат пропуснати второстепенните герои в творбата. Те са може би една от най-хубавите страни на книгата. В спътниците на Хънтър се усещат някои типично руски черти, действията и мислите им много точно обрисуват начина, по който реагира този народ на непоносимите страдания на действителността. Творбата е пълна с колоритни и добре изградени образи, които си взаимодействат по много реалистичен начин.

Интерес представлява и любовната история, разиграна с образите на коравосърдечния и целеустремен Хънтър и обърканото от постапокалиптичната действителност момиче, чиито живот той спасява.

Не на последно място, трябва да се отбележи задъханият екшън, който блика от страниците на книгата. В „Метро 2033” има не по-малко престрелки, битки с чудовища и кръв, но просто са разпилени по повече страници. Продължението е значително по-кратко, философските части на творбата са силно намалени (което в никакъв случай не ги прави незавършени или неясни), което оставя усещане за един постоянен екшън, породен от опасния свят, който обитават героите.

„Метро 2034” по нищо не отстъпва на предходната книга, като бих казал, че дори в някои отношения е по-добра. Ако ви е харесала първата част на тази интересна фантастика, наложително прочетете и втората. Изданията на български са добре направени, хартията им е качествена, мастилото също, а корицата определено грабва вниманието. За всеки фен на фантастиката ще е удоволствие да се запознае с интересния свят на постапокалиптичното московско метро.

Астронавтите Сунита Уилямс (Sunita Williams) и Акихико Хошиде (Akihiko Hoshide) ще излязат в открития космос , за да заменят неизправен блок в енергетическата система на МКС и други планови ремонти.

Надежда в квартал "Надежда"

ООН поиска гаранции за човешките права при премахването на ромските гета във Франция

МС призна, че има проблеми с правата на служителите в затворите и арестите

С помоща на данни получени в резултат на изследване на двойка бели джуджета , разположени много близко едно до друго , учениет са успели да проверят съществуването на гравитационните вълни.
Изследването е публикувано в списание The Astrophysical Journal Letters.

photo: Éric Descarries

От миналото

и

от бъдещето.

Тихомир Димитров

Британската полиция е арестувала действащ полицай в резултат от разследването на жена, която е издирала с помощта на Facebook самоличността на хора, които са издевателствали над нея във виртуалното пространство. За случая разказва британското издание The Daily Mail. Никола Брукс (45-годишна)...

Андрей Кулев е завършил НАТФИЗ, специалност режисура за кино и телевизия. Илюстрирал е книги, работил е като художник и дизайнер на плакати и списания, има публикации и илюстрации в избрани български вестници. Той е автор на множество сценарии, има и богата филмография от анимационни и късометражни филми. Един от организаторите на 8-ия световен фестивал на анимационния филм. Син е на известния художник и режисьор Анри Кулев и внук на легендата в българската режисура Бинка Желязкова. - Г-н Кулев, на 10 септември започва 8-ият световен фестивал на анимационния филм. Какви български филми ще участват и какви амбиции имате за представянето ни? - Има много хубави български филми, но дали някой от тях ще бъде забелязан, е решение, което ще вземе международно жури. През последните години се появяват все повече и по-добри български филми, участват във фестивали, взимат награди. Често, посещавайки международни фестивали, срещам големи имена на анимационното изкуство, които са били...

САЩ и ЕС блокират споразумение улесняващо достъпа на незрящи хора и такива с нарушено зрение до книги във формати подходящи за тях, съобщава The Guardian.

„Споразумението за незрящите” се обсъжда в Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) от 2008 г., но досега преговорите са довели до незначителен напредък. При последния кръг от разговори в Женева, приключили в края на юли, преговарящите страни отново не стигнаха до вземането на конкретно решение.

През февруари Европейският парламент прие резолюция призоваваща ЕС да подкрепи обвързващо споразумение за слепите, но както изглежда без особен успех.

„През 2008г. екипът на Обама даваше положителни индикации, но оттогава администрацията е станала по-малко ентусиазирана.”, споделя пред The Guardian Джеймс Лав, директор на Knowledge Ecology International (KEI) – организация с нестопанска цел, занимаваща се с достъпа до информация.

В Европа и САЩ се намират някои от най-големите издателства в света, а много от тях не харесват идеята за международен договор, който ще ограничи правата им върху интелектуалната собственост.

Активистите се надяват на обвързващо споразумение, но делегатите от САЩ и ЕС настояват за “по-мека” мярка предлагаща само насоки и препоръки. Обсъжданията трябва да се възобновят през ноември, след края на изборите в САЩ.

„Това не е само правен въпрос – за нас това е и морален въпрос.”, казва Тереза Хакет, програмен мениджър в Electronic Information for Libraries, холандска организация с нестопанска цел.

По данни на Световната здравна организация хората с нарушено зрение в развиващите се страни са около 256 милиона. В много от развитите страни слепите хора вече имат достъп до книги, преведени на брайл и други достъпни за тях формати като аудио книги и книги с едър шрифт. Според ЕС обаче, дори и в богатите държави само 5% от книгите са достъпни за слепи хора.

Съгласно съществуващите закони за авторското право по-бедните страни не могат да имат достъп до тези преводи без изричното съгласие на държателя на авторските права. По оценка на ЕС по-малко от 1% от книгите са достъпни за слепите хора в по-бедните страни.

Според публикацията споразумение с обвързващ характер в рамките на WIPO ще даде възможност на незрящите хора в по-бедните държави да получат незабавен достъп до книги, които вече са били преведени в подходящи за тях формати в други страни. Това би довело и до огромно спестяване на разходи.

WIPO е специализирана агенция към ООН, създадена през 1974г., която се занимава с използването на интелектуалната собственост (патенти, авторски права, търговски марки и др.) като средство за стимулиране на иновациите и креативността.

Големите проблеми с малките поръчки в Министерството на земеделието. Това е темата на дискусия с участието на журналисти от няколко медии, които обединяват усилия, за да осветлят непрестанните скандали с обществени поръчки в земеделското министерство.

"Гневни Млади Хора" е съорганизатор на дискусията, ще я заснеме и излъчва на живо тук: http://aym.pressclub.bg

Предаването ще се излъчва на живо едновременно на сайтовете на OFFNews.bg, Отворен парламент,PIA News Agency, Гневни Млади Хора,„Сега“ и БГНЕС, както и по OFFRoad Radio. В предаването ще участват: Антоанета Цонева от „Отворен парламент“ –  блогът, който пръв разкри, че Земеделското министерство е дало 94 000 лева за изработка на профили на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в иначе безплатните Фейсбук и Туитър. Марияна Конова от БГНЕС – информационната агенция, която разкри фирмата и хората, които са прибрали парите от странната поръчка. Таня Петрова от „Сега“ – вестникът, който разкри, че спечелилата поръчката за Фейсбука фирма „Кей Ем Ком“ и 25-годишната й шефка Кристина Спасова, са се е сдобили с 2 апартамента и 166 ниви. Владимир Йончев от OFFNews.bg – новинарският сайт, който разкри, че младата пиарка вече е собственик на завод в Берковица. Както и че Кристина Спасова е получила 35 000 лв., за да рекламира динозаври в с. Дорково. Парите са от ОП „Регионално развитие“, където Спасова е работила преди време. Отправена бе покана и към пресцентъра на МЗХ в предаването да се включи шефът на пресслужбата Мирослав Иванов или определен от него експерт, но те заявиха, че няма да изпращат свой представител в предаването, както и че не желаят да бъде включен техен служител по телефона. Всеки желаещ да се включи в разговора или да зададе въпрос, може да го направи по време на предаването на тел. 0700 450 50 и на Скайп offmediabg.

Един човек се приближил до красиво момиче и го попитал: - Госпожице, може ли да ви ощипя по гърдата? - Махай се, простак! - Ще ви дам 1 лев. - Махай се, простак! - 5 лв. - Махнете се! Ще повикам полиция! - 10 лв. - Добре, съгласила се най-после тя. Отишли в един вход, момичето си свалило сутиена и мъжът започнал да гали лявата й гърда. Момичето попитало нервно: - Хайде де, кога ще щипете? - Аз съм честен човек. Нямам пари, няма да щипя! Усмихни се, България! Всичко е стока, всичко е реклама. Дори и отношенията между мъжете и жените. Оказа се, че обвързаните мъже са по-привлекателни за нежния пол, защото вече са предпочетени, доказали са се като любовници, вероятността да се очакват от тях неприятни изненади е по-малка. Известно е, че рекламите се правят главно за жените, но чак пък такова откровено признание, че на мъжете всъщност се гледа като на продукт, никой не беше очаквал. Силният пол просто е една обикновена стока като всички останали, нужно е само приятелката...

Заради Хубавата Елена, която карала мъжете да полудяват, е избухнала Троянската война. Пак заради нея един друг мъж само за ден сътвори толкова глупости, колкото едва ли е правил досега в кариерата си. Димитър Бербатов избра следващия си отбор, съобразявайки се с мнението на жена си. За тези, които не са навътре във футбола - да избереш "Фулъм", макар и от Лондон, пред "Фиорентина" и "Ювентус", е все едно да избереш... "Фулъм" пред "Ювентус". Просто защото подобно сравнение не може да се измисли. Едва ли някога, някъде, някой ще направи подобен избор. Но Бербатов го направи и накара цяла Италия да го мрази. Не е лесно, нали? Обещаваш на един отбор с традиции и великолепна публика - "Фиорентина", плащат ти билета, а ти по средата се скриваш и започваш да играеш номерца от селски вечеринки. ОК, по някаква странна логика "Ювентус", италианският шампион, ти се връзва. Предлагат ти това, което си искал - по-висока заплата и място в Шампионската лига. Мечтана развръзка. На 31...

Изборът на нов състав на Висшият съдебен съвет ще разискват в Епизод 10 на "Гневни Млади Хора" водещият Росен Босев и съдията от Софийски районен съд Владимир Вълков. Теми, които ще обсъждат Росен и съдия Вълков:

• ВСС и независимостта
• Проблемът “Натовареност в съдебната система”
• Кадрово и ресурсно обезпечаване на съдилищата
• За отговорността на магистрата

* * * Владимир Вълков е съдия в Софийски районен съд и кандидат за член на Висшият съдебен съвет от квотата на съдиите. Съдия Вълков има повече от 17 години юридически стаж. Той постъпва на работа като районен съдия в Софийски районен съд след решение на ВСС на 9.09.1998 г. През декември 2004 г. ВСС повишава съдия Владимир Григоров Вълков  - съдия в Софийски районен съд в ранг "съдия в окръжен съд". Последната атестация на Владимир Вълков му е връчена на 17 юни 2008 г., като работата му е оценена със 75 точки и „Добра” оценка. Помощната атестационна комисия поставя комплексна оценка „Добра” - 80т., която е намалена с 5 т. от Комисията по предложенията и атестирането (КПА) към ВСС, заради липсата на проверки от Инспектората към ВСС. С Решение от 24.07.2008 г. ВСС определя на съдия Вълков комплексна оценка от атестацията „Добра”. Съдия Вълков подава възражение към дата 30.06.2008 г., което е частично удовлетворено. В него Владимир Вълков оспорва точките по критерия „Спазване на сроковете и уточнява, че за периода ноември 2005 – февруари 2006 г. е разгледал и постановил 18 бр. решения по административни дела, които не са отразени статистически. Относно критерия „резултати от проверките на ИВСС” той изразява възражение във връзка с това, че липсата на проверка от Инспектората не следва да е основание за намаляване обективно на точки при  атестацията. Според становището на административния му ръководител към момента на атестацията съдия Николай Маджаров съдия Вълков показва много добра теоретична подготовка и способност да прилага на практика знанията си при разглеждането на делата. Следи измененията в законодателството и съдебната практика. Според Маджаров той се ползва с уважение и авторитет сред колегите си, постановява съдебните актове в срок, не допуска пропуски и нарушения и не е наказван дисциплинарно. В Акта от планова проверка на ИВСС в Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, към дата 15.02.2010 г. съдия Вълков е посочен като един от двамата съдии в Първо ГО, обучени в медиаторски техники по програма „Спогодби” към СРС. Съдия Вълков е участвал в Комисия по управление на делата в СРС. На доброволни начала е организирал и провеждал наказателни процеси с участието на деца във всички процесуални роли, като по този начин активно е работил за възпитаване на правосъзнанието и повишаване на информираността за съда.

Съдия Вълков за продължителен период работи по проблемите на натовареността на съдебната система и е включен в работна група към Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт на ВСС.

Източник: http://judicialprofiles.bg

 Очакваме ви тази неделя, 2 септември, от 18.30 ч. Излъчваме на живо тук: http://aym.pressclub.bg/live

Болница отива на съд за нехуманно отношение

Държавата призна: Длъжници сме на спортистите с увреждания

Здравното министерство проверява "болницата с почерпките"

Разрушиха нов ромски лагер край Париж, 500 остават без дом

Смъртта на Рейчъл Кори е инцидент, отсъждат израелски съдии

Министър Ковачева: Не е работа на правителството да гарантира справедлив процес на съдия Тодорова

140 души са изчезнали след потъването на бежански кораб от Индонезия

„Може да си грозен, но за сметка на това си тъп”. Може би не всеки си спомня, но едно време тези думи звучаха от касетофона в детската стая на всеки уважаващ себе си тийнейджър. Несъмнено тази песен на една от първите български хип-хоп банди „Гумени глави” бе голям хит и предизвикваше бурна еуфория сред подпийналите хлапета по детските дискотеки. Нищо, че припевът на тази „гениална” рожба на българския рап би се възприел като грозна обида от всеки мислещ човек и че самото име на групата може би подсказва какъв е умственият багаж на членовете й. Важното бе да се кълчиш на хип-хоп ритмите и да се правиш на възрастен, който знае как да се забавлява. За съжаление днес картината не е по-различна, ако не и по-зле. Всекидневно ни заливат с историите за пияни и дрогирани тийнейджъри, които са направили поредната мизерия. Училището се превърна във всичко друго, но не и в място за добиване на знания. Пийващите бира до входа още от ранни зори момчета и момичета са обичайна гледка и е...

MACEDONIAN PATRIOTIC ORGANIZATION •FOUNDED 1922• 91st Annual Convention August 31 -September 3, 2012 Fort Wayne

Пари за нищо (Money For Nothing) все още е култов хит на британската рок група Дайър Стрейтс (Dire Straits), създаден преди повече от четвърт век. Пари за нищо са и средствата, заделяни в продължение на три години от правителството на ГЕРБ за иновации. От 2009 г. до края на 2011 г. сумата е ни повече, ни по-малко от 7 288 818 лева, съгласно справка, предоставена на ДУМА от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Според Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) обаче, парите, заделени за иновации за същия период, са 9 000 000 лева. Къде се губи разликата в размер на 1 711 182 лв. със сигурност могат да проследят единствено ревизорите на Агенцията за държавна финансова инспекция, а може би и те трудно ще се справят.

Увеличава се броят на българите, които биха потърсили препитание извън граница. Те са вече 37%, 60 на сто от потенциалните емигранти нямат намерение да се върнат в България, сочи проучване за нагласите на хората да се установят в чужбина.

Вчера от Google съобщиха, че ще съчетаят характеристики от своята социална мрежа Google Plus с услугата си предоставяща онлайн обработка на документи, електронни таблици и органайзер Google Apps. Става дума за б...

Отворено писмо от НПО и активисти по повод расистките обиди срещу футболистите Базил де Карвальо и Дъстли Мюлдер

Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува пълния текст на жалбата си пред ЕСПЧ за случая на Анета

Тази седмица заедно с метрото ще се открие и новоремонтираният подлез на НДК. Че той имаше нужда от ремонт е безспорно, беше се превърнал в клоака. И за ремонта имаше 1.2 милиона лева бюджет. Преправени са стълбите (гранитът е заменен с плочки, но какво да се прави…), най после има асансьор, парапетите са подменени.

И ще пускат (отново) фонтаните. Ето ги как изглеждат:

Ако трябва да сме честни, нищо не се е променило. Тези фонтани по този пародиен/циганско/кичозен/евтин начин ги направиха още през 2006-та.

Пред НДК са сложили (оставили) пръскачка, достойна за двора на кръчмето в Симитли (нищо лично към хората от Симитли). И светят в розово и оранжево, защо?

Похарчени са 1.2 милиона лева, а фонтаните са такава подигравка? Тези фонтани бяха неразделна част от комплекса, сега това е пародия. Ако ще се прави ремонт – нека се направи като хората, ако не можеш или нямаш пари – не пипай.

Знаете ли какво струва такава смешна помпичка за фонтан? Помпа за 170 долара изхвърля 1800 литра вода на час на 5 метра. На 3 метра (много над тези смешки) изхвърля 5200 литра на час!
Това за 170 долара за помпата и 250 вата на час за тока!
Има помпи за под 500 долара, изхвърля на 7,5 метра (!) 6200 литра вода на час. За 1 киловат на час!

Откъде са тогава тези помпи на снимките? От Практикер за 25 лева бройката? И къде са отишли над милион лева от нашите данъци? Защо не се купиха за няколко хиляди лева нови помпи? И като от милион и нещо не останаха няколко хиляди за помпи, не е ли по-добре да го бяха оставили като езерце и топките само да се обливат с вода без да са фонтан. Щеше да е стилно и нямаше да свети в розово.

Но за съжаление някой хора са излязли от селото, но селото е още в тях…

снимката е на Bulgariana от тук

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Замисляли ли сте се как биха се държали героите от класическите произведения, ако живееха в нашата среда и бяха заобиколени от толкова много техника? Явно този въпрос са си задали от българската дигитална агенция The Mags, след което са решили да "раздадат" на героите от "Мечо Пух" най-подходящите според характерите им джаджи от нашето съвремие в една доста силна инфографика.

"Една от книгите, които винаги са вдъхновявали голяма част от екипа ни – „Мечо Пух“ – ни провокира да дадем смелост на фантазията и професионалната си обремененост и да разпределим социалните мрежи, мобилните приложения и джаджи между героите", пишат от агенцията в блога си.

Мечо Пух например е представен като меломан, който ползва най-често YouTube за слушане на музика, Shazam на смартфона си, за да вижда имената на всички мелодии, които му допадат, а най-важното оръжие в ръцете му е iPod. Бухала, който винаги има решение за всяка ситуация, в инфографиката на The Mags е експерт, който умее да работи добре с Google, има iPad и обича да "разцъква" Angry Birds.

На нас, разбира се, най-любим ни е Прасчо, който силно би оценил приложението за четене на книги iBooks, би бил блогър и изобщо, от нашите.

Вижте цялата инфографика и разберете за своите любими герои от "Мечо Пух" неща, които дори не сте подозирали.

 

Вече знаем, че най-късно до два месеца на пазара ще се появят доста таблети с Windows 8 или ARM-версията й Windows RT. Това, което не е ясно, е на каква цена ще се продават тези устройства. Наскоро Asus решиха да хвърлят малко повече светлина върху този въпрос или поне върху стойността на техните со...

Книгите и тяхното разпространение се промениха много в последните години. Могат да се купят в по всяко време на денонощието и дори да не е нужно да са на хартиен носител. Защо да не се съхраняват и в mp3-формат като аудиокниги? Този практика е доста често срещана в чужбина, където могат да се намери цялото творчество на даден автор. Така аудиокнигите стават преносители на идеи и правят книгите още по-лесно достъпни и разширяват диапазона на потребителите.

Ето че аудиокнигите започват да си пробиват път и у нас. И то с много силен... звук. Проектът Bulgarian Audio Books си поставя за цел да върне интереса към произведенията на българските класици, като създава аудиокниги с най-известните от тях.

Може да чуете класики като „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „Бай Ганьо”, „Мамино детенце”, „Немили-недраги”, „Опълченците на Шипка”, „Градушка”, „Септември”, „Зимни вечери”, „Песента на колелетата”. Актьорите от добричкия театър „Йордан Йовков” са тези, които вдъхват нов живот на емблематичните произведения. Записвани са общо 12 диска или иначе казано 34 часа българска проза и поезия.

Първоначалната идея на създателите на Bulgarian Audio Books е произведенията да са лесно достъпни за българите в чужбина. С разрастването на инициативата обаче фокусът се измества към по-обхватна публика и конкретно към младите хора и това как те да бъдат наясно с българската класика.

Рапърите от Young BB Young, хип-хоп бандата DRS и R.U.C.O. правят “прочит” в различни музикални стилове на някои от текстове на Йовков, Ботев и Гео Милев. Мотото, което следват, е „Яко е да слушаш български произведения”.

Според авторите на рекламната кампания за аудиокнигите, за да върнем тийнейджърите към книгите, е нужно да им ги представим по лесно смилаем за тях начин. Така „Септември” става хип-хоп парче, „В механата” звучи като пънк рок, докато Ботев е облечен в черно кожено яке, а „По жицата” на Йовков е в стил Боб Марли.

Все пак е вярно и не е тайна за никого, че днес живеем в по-различен свят, но автори като Ботев, Вазов и Алеко Константинов несъмнено има на какво да научат младите хора, стига думите им да успеят да стигнат до тях.

Кампанията е безспорно един модерен и близък до младите потребители начин да се докоснат до класиците на българската литература. Можете сами да ги погледнете в YouTube канала bgaudiobooks и да решите дали това ви харесва. За мен лично обаче промотирането по този начин граничи с подигравка с произведенията и не съм сигурна дали цената си струва, дори да достигне до по-голям брой хора.

На всяко едно технологично изложение винаги остава място за прототипни продукти, които отварят, поне за малко, прозорец към това, което ни очаква в бъдеще. Тазгодишното издание на IFA също не е изключение. Siemens използваха случая, за да покажат на посетителите концептуален дом на бъдещето, управля...

Преди две години германката Габриеле Коепп (Gabriele Koepp) написа книгата „Защо трябваше да бъда девойка” с която оповести на света известната на тогавашното поколение германци публична тайна за милионите случаи на изнасилвания от червеноармейци. Сега и една австрийка прояви смелостта да извади на бял свят истината, цитирайки при това съветски документи. На тази тема е резюмето на „Дойче веле”, озаглавено:„Червената армия: падението след победата”

Както отбелязах в книгата „Течна дружба”, една от най-мрачните страници в новата българска история е разкритието за практически неизвестния факт, който научих от български дипломат: че 4000 българи са били отвлечени от съветски специални части след окупирането на България. Съдбата им е практически неизвестна след това.

В този смисъл смятам, че истинското голямо клане на българския елит, подбран за обезглавяване от съветските специалисти по „чистките”, е изцяло съветско дело, което тъне в архивите на Кремъл и днес.

При положение, че България е била съюзник на Германия, макар да не скъсва отношенията с Москва и да е единственият германски сателит, отказал да воюва срещу СССР дори на собствена територия, практически всеки българин от сферата на централната власт, съдебната система, армията и полицията, местната администрация, мнозина българи с лекота са могли да бъдат уличени или набедени за германски протежета като основание за тези отвличания от отрядите СМЕРШ ( съкратено от „Смерт шпионам”), „прочистващи” окупираната територия. В края на краищата цялата българска общност на полуостров Крим в Съветския съюз е изселена оттам в конски вагони в азиатските степи именно като „прогерманска”, какво остава за българите в самата България!

Бившият посланик на България в Москва Василий Такев ми позволи да разкажа, че е бил приет лично от президента Путин с искане да узнае каква е била съдбата на дядо му, една от онези 4000 незнайни и непотърсени от никого български жертви. В резултат на България са били върнати досиетата на общо…100 души.

Едва ли Кремъл ще направи нещо повече, докато в България не се намери воля, която да поиска разкриването на истината, подобна на онази, която проявиха поляците по отношение на трагедията в Катин.

Всъщност, замислете се: „българският Катин” е далеч по-страшен не само поради по-големия брой ( особено на глава от населението) избити в условията на съветската окупация без съд и присъда българи, но и поради още два факта: тук екзекуциите са били извършвани на принципа на гражданската война от близки и познати, често от разярени на бившата власт освободени рецидивисти, но всички те- също така българи, чиито ръце са били не само развързани, но и поощрявани от чуждата окупационна армия.

Отгоре на всичко жертвите на „българския Катин”, десетки хиляди сумарно, са пръснати из цялата страна, а не са събрани в един гроб, което прави евентуалното им разриване и разкриване практически невъзможно.И става все по-малко вероятно с течение на времето. За сметка на това символите на съветската окупация стърчат предизвикателно спрямо тази поругана памет навсякъде в България…

Австрийската авторка пише за „културния шок” на червеноармейците, какъвто те в не по-малка степен изживяват дори и в далеч по-скромната по своя жизнен ( но все пак европейски) стандарт в София и в други селища на България, която по оценки на британски дипломати, разсекретени наскоро ( и също цитирани в „Течна дружба”), е имала най-съхранената икономика на разорения от войната континент до момента на съветската окупация, довела България до финансов фалит и масова мизерия за по-малко от три години до степен, че наместникът на Сталин тук Георги Димитров моли в специално обръщение„патриотичния капитал” за помощ .

„Червената армия: падението след победата”

Дойче веле
30 август 2012

Червената армия печели Втората световна война, но победителите изживяват истински културен шок, попадайки в уредена и богата Австрия. Една австрийска писателка вади на бял свят интересни архивни документи и свидетелства.
След капитулацията на Германия на 8 май 1945 година на територията на днешна Австрия са се намирали около 700 000 войници на Съюзническите сили. Най-многобройни са били червеноармейците – общо към 400 000. Този контингент скоро се оказва изправен пред огромни проблеми.
Още през септември 1945-та на маршал Конев, главнокомандващ групата армии “Център”, му се наложило да издаде заповед за спазването на дисциплината, за “преустановяване на мародерствата” и нелегалните конфискации на имуществото на австрийски граждани. Съгласно въпросната заповед за наказуеми деяния са обявени също така търгуването на черния пазар, посещаването на народни празненства, нощни заведения, кафенета и най-вече на заведения, в които се сервира алкохол.
Алкохолни ексцеси, плячкосвания, изнасилвания
Поводи за подобна заповед е имало предостатъчно: плячкосванията на чуждо имущество и изнасилванията на жени затруднявали мисията за оказване на положително въздействие над местното население. “Застрашено е не само доброто име на Червената армия, но и на целия Съветски съюз”, отчита политическото ръководство на армията. В резултат на това то започва масова политпросветна кампания сред войниците и офицерите, засилва се вътрешният контрол в армията, но и твърдостта, с която били наказвани “морално разложени” военнослужещи.
Още в началото на окупацията Москва създава огромна мрежа от сътрудници на Народния Комисариат и на Министерството на вътрешните работи (НКВД и МВД). На тези хора било възложено да “прочистват” австрийската територия от “престъпни елементи” и да следят и донасят за вражеско поведение сред самите червеноармейци. Заподозрените били ликвидирани. Между 1950 и 1953-та, когато умира Сталин, в московския затвор “Бутирка” попадат над 1000 австрийски “шпиони”, които били разстреляни, а труповете им – изгорени.
Основен проблем за Червената армия в Австрия си остава обаче алкохолът. В поверителни доклади на армията се говори за засилващи се “алкохолни ексцеси”. Армейското ръководство дори признава, че “почти всички престъпления се дължат на безмерна употреба на алкохол и отношения с местните жени, с всички произтичащи от това последици”. Независимо че ръководството на армията забранява подобни контакти, както и женитбите с чужденки – от страх, че може да става дума за жени, които са “оръдие в ръцете на западни разузнавания”, все пак се стига до огромен брой сексуални контакти между руски военнослужещи и австрийски жени.
Според изследванията на Барбара Щелцл-Маркс, публикувани в книгата й “Войниците на Сталин в Австрия”, т. нар. “деца на руснаци” в Австрия са били поне 20 000 – предимно в резултат на изнасилвания. Авторката е проучила множество документи от руските военни архиви и е документирала разговори с ветерани от войната, които са били разположени по това време на австрийска територия.
“Никога няма да успеем да ги застигнем”
Що се отнася до отношението на руснаците към окупираната от тях Австрия, Барбара Щелцл-Маркс установява, че то е било предимно положително и белязано от романтични асоциации с музиката на Щраус и Виенската гора. В много от случаите съветските войници, попаднали в Австрия, изживяват истински културен шок от сблъсъка с една толкова напреднала култура.
Показателен е случаят с младия офицер Михаил Шилцов, който пише на свои приятели следното: “В Австрия има ток във всяка къща, докато селата в моята родина вероятно никога няма да бъдат електрифицирани”. После той обяснява, че къщите на австрийците са пълни с луксозна покъщнина и дрехи, докато “моето семейство страда от глад и няма какво да облече”. Изводът на младия офицер е, че Съветският съюз “никога няма да успее да застигне и надмине Европа”.
Подобни изводи в полза на “капиталистическия враг” не са оставали безнаказани. 27-годишният лейтенант е бил разжалван, освободен от армията без почести и изключен от Комунистическата партия. Младият лейтенант не е бил единственият, който е мислел така. Много от победителите в тази война са усещали разликите в жизнения стандарт като поражение, включително и свое лично.

Share on Facebook

вчера един младеж ми зададе много важния и често чуван въпрос: да, аз имам супер идея, но как да си я защитя, как да е ясно, че е моя, как някой да не ми я открадне или инвеститори, на които искам да я продам да не ме измамят? истината е, че ...

това е скАлата на толерантността към женското свободомислие в българия. скала от която понякога ми иде да се метна. и всичко минава през народен съд всеки ден във фейсбук:))))))))

само в българия може да си стигматизирана за нередовен секс. по-просташко, сексистко и масово използвано "обвинение" едва ли може да се срещне. и е пълно с достатъчно тъпи жени използващи го срещу други жени - ярък признак на стокхолмски синдром.

ще ви дойде акъла в главата и никога няма да е късно това да се случи, глупаци от двата пола;)

От вчера българската културна общественост възмутено жужи като разръчкан кошер, защото се е установило предлагането на скандални ученически тетрадки във верига магазини за ядене и пиене. Тетрадките били със снимки на фолк-певици и, което е най-потресаващото, вървели в комплект със залежали компактдискове на въпросните изпълнителки. Дисковете съдържали призиви към лек живот и разюздано потребление на блага, в т.ч. и сексуални. Сред тетрадките личало и последното (а може би първо) произведение на писателя Азис – книга, придружена отново от фолк-албуми с естетически изкушения. Надигнаха се гласове, че това е безобразно развращаване на невинната детска душа, че е зарибяване, подобно на зарибяването с наркотици от най-ранна възраст, че опошлява вкуса и извращава нравите, че се подиграва на всички забрани за облъчване на децата с реклами и със съдържание само за възрастни, че българите тотално са се чалгизирали и светът върви към провал. Така скочи културната общественост, че на мен ми дожаля за чалгата и реших да кажа няколко мили думи в нейна защита.

Чалгата има древни културни и хуманитарни корени. Тя пряко произхожда от историческото дело на Гутенберг, който, като изобретява книгопечатането, широко отваря вратите пред демократизацията на образованието и културата. Все повече хора започват да четат. Това ги превръща от обикновени читатели в публика, на която могат да се продават стоки и идеи. През 1870 г. в Англия и Уелс се приема законът на Фостър за всеобщото начално образование, като целта му е да обхване децата на всички социални прослойки и най-вече на набиращата сили и численост работническа класа. Двайсет години след приемането на този закон, точно едно поколение по-късно, се ражда и жълтата преса, за да се самопредложи на новопридобитата грамотност на това поколение. Тя идва, за да отговори на информационните и културни потребности на създадената от Фостъровия закон полуобразована публика. Все същите потребности век по-късно идват да задоволят и аудиовизуалните изкуства в ерата на телевизията, радиото и стререоуредбите – изкуства, които е прието най-общо да наричаме „поп” или „чалга”.

Това са едни прекрасни и удобни изкуства. Формално те са лесни за приемане и разбиране. Мелодиите на песните са прости и равноделни, без модулации, без оркестрация и сложни хармонии, без развитие на теми, фигури и други уморителни интриги. Текстовете им са философски. Те изричат с прости думи философията, която мнозина мълчаливо таят в сърцата си – потреблението е всичко, творчеството е досадно; живея, за да се кефя, искам да имам пари, другите да забелязват това и да ми завиждат. Тази философия сигурно говори верни неща, мислят си хората, щом ни ги казват толкова красиви жени с дълги руси коси, големи гърди, лъскави тоалети и скъпи автомобили. Ето това е моята философия, продължават да си мислят същите хора, защото я разбирам лесно, не изисква от мен никакво интелектуално или морално усилие и защото ме насърчава да се стремя към живот, който не изисква и физическо усилие. Иначе казано, чалгата прави хората щастливи. Тя прави щастливи и едни други хора – онези, които искат да продават на първите хора стоките си и които искат от първите хора периодично да им дават властта, за да я упражняват после върху тях – в тяхно име, но в своя полза. Първите хора са консуматори на чалгата, а вторите са инвеститори в нейното създаване. И доколкото консуматорите се „кефят”, а инвеститорите инкасират дивидент, то от чалгата недоволни няма. Всички са щастливи, освен може би една пренебрежимо малка и причудлива група умници, която се интересува от глупости и класическа музика. При това положение как да кажеш лоша дума против нещо, от което всички са доволни, и което прави всички щастливи!

Попитали „Пайнер” защо продават тетрадки с фолк-певици и закачливи и пикантни чалга-парчета към тях. От „Пайнер” вдигнали рамене. И са прави да вдигнат. Какви да са тетрадките не определят те. Какви да са тетрадките определя публиката, а бизнесмените са длъжни да направят своите публики щастливи. От времето на Френската революция насам живеем в ерата на масовия човек и това не е лошо. Масовият човек, за да е задоволен и щастлив, трябва да е образован – ако не както трябва, то поне доколкото е възможно. И колкото е по-образован, толкова по-сложни ще са нещата, които го радват, и обратно. Но независимо от това колко сложни и възвишени или колко прости и вулгарни ще са радостите, важното е радости да има. Така че не ругайте чалгата – тя си е наша. Наша си е, както и всичко останало, което произлиза от нас, от нашата воля и от нашия избор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“

“Опасността е в канала, който елементарното всеобщо образование отваря за пропаганда, както и в умението и безскрупулността, с които тази възможност се използва от рекламиращи търговци, осведомителни агенции, групи за натиск, политически партии и тоталитарни правителства.

Надеждата е във възможността тези експлоататори на полуобразованото обществено мнение да не бъдат в състояние да манипулират жертвите си толкова цялостно, че да им попречат да продължат образованието си до степен, когато ще бъдат имунизирани против подобна експлоатация.”

(Сър Арнълд Джоузеф Тойнби)

 

Tweet

Продукти за 4 порции:
1 сладкарска сметана в опаковка спрей
400г Маскарпоне
100г млечен шоколад
3с.л. пудра захар
1ч.ч. гроздови зърна
2 праскови
1 резен пъпеш
2 сини сливи
1ч.ч. филирани бадеми

Приготвяне:
Прасковите и сливите се измиват. Отделят се костилките им, а плодовата част се реже на малки кубчета. Резенът пъпеш се бели и реже на дребно с къдраво ножче. Плодовите кубчета се слагат в купа. Шоколадът се разтопява. Маскарпонето се разбива с 3с.л. пудра захар. Към него се добавя разтопеният шоколад. Обърква се за да се получи гладка, еднородна смес. Вземат се 4 купички. Във всяка се слага слой от кафяв крем. Следва ред от плодовете на кубчета. Отгоре се шприцова сметана. По края на сметановита част се редят гроздови зърна. Плодовите салати се украсяват с филирани бадеми. Слагат се в халдилнк, за да стегнат двата вида крем.

След като Motorola Mobility вече е част от Google, интернет гигантът може да се разпорежда свободно с бизнеса им. Според водещи анализатори на пазара, Google смятат да направят точно това, започвайки с отдела на Motorola, който се занимава с продажба на цифрови приемници и друга теника на доставчици...

След три години управление, стенограмите от заседанията на българския Министерски стават все по-кратки и дори енигматични. На разположение на данъкоплатците вече е и тази от последното заседание от миналата сряда. В много отношения документът е уникален.

Владимир Шопов

На това правителство му остана само голата сила. Всички легенди за него една по една окапаха и единствените неща, на които продължава да вярва са магистралите и силата. Очаквано поредния обещаван „ден първи“ не се състоя и всички приказки около него се разлетяха в най-различни посоки. Преди обаче да се завърти окончателно кампанията си заслужава да видим какво се случи с основните тези на ГЕРБ и Борисов и кое ги прати в мълчанието.

„Ние сме нова политическа порода“. Това вече звучи толкова нелепо, че дори самите му автори разредиха поводите да го казват. Новата политическа порода, нямаща нищо общо с прехода не се състоя, нямаше и как. Разбира се, тази поза нямаше връзка с биографичните реалности на претендентите, а си беше изцяло функция на склонността на достатъчно хора да повярват на една нелепица. Моралната атака по предшествениците звучи кухо и вече дори не се чува много. Интересна новост е, че колкото повече кабинета затъва в своята баналност, толкова повече изобретява история. Сканиращи отряди от псевдоархеолози и историци вършеят из страната и разчистват терена за фрапантни „открития“. Можем и да се смеем на напълно изтрещелите политически елити в Скопие, но нашето правителство е обвзето от подобна треска на „антиквизация“. Тук обаче с историческите измислици не подхранваме инфантилен национализъм, а инфантилна треска за неповторимост.

„Ние ги хващаме….“. Може би най-марковото клише на Борисов бе това за лошия съд и прокуратура. Всичко, което имаше да се каже за престъпността и политическата картина на страната бе сведено до това клише и неговото кънтене бе продължително и напоително. Сега обаче и то изгърмя. След като ГЕРБ си префасонира правоохранителните органи по свой маниер, натисна съдиите и си вкара свои хора на отделните нива, направи си специализиран съд и стъпи на врата на прокуратурата репликата не става дори за пред най-предана публика. Така отпадна „пускането“. Очаквано към него се добави „нехващането“, както всички видяхме от спокойния изход на „братя Галеви“. Клишето сигурно ще се превърти поне още веднъж през идните месеци, но и то вече не става за предизборно знаме.

„Чистачите на прехода“. Обещаната „пълна промяна“ се оказа единствено по отношение на консуматорите на властта. Добре познатата смяна на едни с други се случва по-невидимо от предходни управления, поради медийното затъмнение, но в братовчедска България информацията има склонността да тече по най-различни канали. За да материализират поне малко тази приказка, управляващите разиграха театралните акции срещу преписките на Сергей Станишев и барбекюто на Ахмед Доган, но после дори за това загубиха ищах. Погледнато отгоре всъщност „чистачите на прехода“ се оказаха „чистачите“ от него. Тяхната контрареволюция взриви институциите и превърна агресивната посредственост в новото нормално.

„Да, ние можем.“  – …. Тази приказка отлетя с първите „калинки“, макар инвазията да не секва. „Калинизацията“ вече заплашва нормалното функциониране на институциите, а смяната на културното ДНК на администрацията постоянно ни отдалечава от модерното управление. Карето здравни министри са достатъчния автокоментар за качеството на управлението. Вече стана напълно ясно, че ударното вкарване на полуграмотните нахилени младешки орди е нова корупционна стратегия (справка бляскавата ПР кариера на поредната вълна земеделски „калинки“). При този медиен лунен пейзаж обаче цялостното разкритие на мащаба на това явление ще закъснее, но за който гледа вече е ясно. Картографирането на управленските безобразия вече създава работа за цял един институт на БАН, антрополози, психиатри.

„Ние сме Запада в България.“ След европейското фиаско на „тройната коалиция“ и огромните западни инвестиции в Борисовата партия приказката „БСП = Русия“, а „ГЕРБ = Запад“ не беше трудна за пробутване. Формулата „подкрепа срещу послушание“ се оказа най-доброто, на което се оказа способна „новата десница“. Очевидна е пълната умора на Запад от това управление, но неговото избутване в ъгъла не е достатъчно видимо и липсва съкрушителен външен удар по него. Вярно е, че сегашния премиер не е достигнал още статута на персона нон грата на предходния президент Георги Първанов, но ако не бяха задължителните срещи на върха в евросъюза приликата щеше да бъде много сериозна. Геополитическото предимство на ГЕРБ спрямо „тройната коалиция“ се изчерпа със стопирането на пълната „шлемизация“ на страната, но и това беше на кантар.

За нещастие на България й предстои една деветмесечна предизборна кампания. Борисов отива на избори с две неща. В едната ръка държи ножица за лентите, а другата е свита в юмрук. Дано народняшкото умиление някъде тук приключи, защото от завещаните парчета на този експеримент трудно ще можем да сглобим и бледа реплика на скромната ни демократична способност.

60 000 лв. без ДДС за тържества по случай втория лъч на метрото! Как ви се струва? Без да знам колко точно са нужни, ми се виждат много. 12.4% е официалната безработица през лятото, 5% бе тя през 2008 г., 7.5% на старта на управлението на ГЕРБ. Инфлацията всеки я вижда. При тези цифри празниците, които ГЕРБ организира повсеместно всеки ден и всеки час, са пир по време на чума.

Днес ще ходим до един от центровете на просветата – съвсем сериозно, как другояче бихте характеризирали английският град Оксфорд. Водач ще ни бъде Деси. Приятно четене:

Един ден в Оксфорд

Отдавна исках аз и моето семейство да отидем в Оксфорд. Дълго се колебаех дали да е Кембридж или Оксфорд, но накрая прецених, че могат повече неща да се видят в Охфорд. Предварително проучих какво може да се види и посети в рамките на 1 ден. Единствено съжалявам за разходката с лодка по Темза, но пък ще си запазя правото когато отидем в Кембридж по река Кам. И така стегнахме багажа, колата и всичко необходимо за пикник и потеглихме рано сутринта. Времето обещаваше да е един топъл и слънчен летен ден. Пътуването от Портсмут до Оксфорд отнема по-малко от 2 ч. За наше щастие нямаше инциденти и трафик по магистралата и стигнахме за по-малко. Пристигнахме около 10,30ч.

Оксфорд

е град, който не харесва колите и паркингите, за това и последните са доста оскъдни и в същото време и скъпи. Има 2 паркинга в центъра на града, но не ви ги препоръчвам. Четох коментарите за тях в Google  - освен, че са ужасно скъпи, а и са и доста мръсни местенца – Westgate Car Park - £3,10 /час; Worchester Street Car Park - £2,50/час. Намерих друг паркинг - St Clements Car Park - £1,20 /час, много по-евтин и в локация достатъчно добра от която да започнем нашето пътешестние из Оксфорд. Оставихме колата на паркинга и потеглихме. Разходката ни започна с

Ботаническата градина на Оксфордския университет

Таксата е £4,00 на човек, като за деца до 5г е безплатно.

    Много ми хареса тук. Спокойно и хармонично местенце. Според гайдовете за градините има около 7000 вида растения. На всяко едно има бележка с името и произхода. Малко се зачудих за кактусите, които бяха част от атракцията. Предвид дъждовното лято тази година на Острова, как ли виреят след всичкия този дъжд който се изсипаше??!!..

    Имаше доста студенти насядали по тревата, учейки за някой изпит вероятно. Встрани може да се посетят и оранжериите където има по-екзотични растения от по-топли места по света. Като цяло си заслужава времето и парите.

 

 

 

    След градините се отправихме към

центъра на града

Там където бяха всички туристи. Главната улица –

Хай стриит

е доста широка и нямаше големи тълпи от посетители, но разбира се беше вторник и туристите бяха по-малко. Веднага ни плениха сградите по улицата. Цяло изкуство на архитектите запазено през годините. Сякаш имаше някаква призрачност в тези стари сгради. Носеха се слухове, че във всеки колеж на университета имало призраци.

 

          Една от сградите, които се открояваха по Хай Стриит беше и

църквата Света Дева Мария

Ако разполагате с повече време може да се изкачите до кулата – входът е само £2,30. Казват, че гледката е умопомрачителна. Трябва обаче да се отбележи, че ако имате малко дете в количка няма да ви позволят да се качите. Ние само се снимахме и продължихме разходката си към

Радклиф Камера

Тази сграда е емблематична за Оксфорд.

 

    Проектирана е от Джон Радклиф и се е използвала първоначално като обсерватория. Днес е част от

библиотеките Бодлиън

Като говорим за тях, те са следващите в нашето пътуване. Намират се точно до Радклиф камера и няма как да ги пропуснете. Щом видите огромната дървена врата и многото тълпа отпред значи сте на правилното място. Условията за ползване на книги от посетители са много стриктни и трябва да имаш членство за са се уредиш с някой ценен експонат. Това е една от най-старите библиотеки в Европа.

Тази сграда всъщност е централната библиотека, която се състои от Нова, Стара и Радклиф Камера сгради, докато целия набор от библиотеки е около 40!!!

    Точно срещу библиотеките са набира и

Хертфорд Колидж,

известен с „моста на въздишките“.

 

Този мост свързва старата с новата сграда на колежа. Има типичния венециански стил и поради тази причина е наречен с това име. Преди много години е било направено проучване според което студентите в този колеж имат най-голямо наднормено тегло. Тогава управата на колежа решава да затвори моста като по този начин да стимулира студенти си да се движат повече. Дали това е дало ефект – незнам, но и сега се подсмихвам на тази история. Какво ли не измислят англичаните... [caption id="" align="aligncenter" width="579" caption="Мостът на въздишките в колежа Хертфорд"][/caption] Излизаме вече на

друга голяма и оживена улица – Броуд Стриит

Там можете да видите театъра, както и известната Блекуел Книжарница, чиято площ на щандовете заема около 3000кв м и която се намира под колежа Света Троица.

 

Оксфорд е град, който отказва живеещите и посетителите му да използват какъвто и да е транспорт като кола, автобус и т.н. в центъра на града. Затова говори и следващата снимка с многото колелета, които използват и студенти и преподаватели.

 

  Един малко забравен и отдалечен от голямата шумотевица паметник е

Мемориала на мъчениците

Той възпоменава мъчениците убити по време на гоненията през 16 век от Католическата църква.

    След това се вляхме в тълпата! Едно от най-уживените места в града е точно тази пешеходна част от центъра, където можеш само да се изгубиш ако не се държиш за другарчето си.

 

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="579" caption="Кула Карфакс"][/caption]       В центъра на тази лудница се извисява и

Карфакс Тауър

от върха на която се разкрива страхотна гледка. Цялото удоволствие струва само £2,00 на човек. За съжаление нас не ни пуснаха заради бебето. Казват, че гледката е страхотна, вижда се целия град. Ние не губихме много време и се насочихме към

колежа Крайст Чърч,

известен с Голямата зала, станала част от декора на филмите за Хари Потър. Като един истински фен нямаше как да пропусна това. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Цената е £8.50 и включва всичко – колежа, църквата, голямата зала и галериите. Имайте предвид, че част от комплекса са частни апартамени и до там достъпът е забранен. Все пак има специални хора, които разясняват на туристите. Голямата зала е достъпна между 10.30-11.40ч и 14.00-16.00ч. Когато видях групата китайци на опашката веднага се шмугнахме пред тях. През цялото време бяхме с една крачна напред, бяха толкова много, че не исках и да си представя ако са покрай нас, щяхме да се изгубим...

 

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="579" caption="Голямата зала"][/caption]         Голямата зала не е толкова голяма колкото на филма, но пък се усеща специфичната атмосфера. Хладно е вътре заради тези огромни стени на колежа. Доста е тясно и всеки снима каквото успее. Общата снимка е цял ритуал – просто даваш фотоапарата на този преди теб и така се получават нещата, иначе е много трудно. След Голямата зала се отправихме към църквата. Част от китайците вече бяха вътре и снимаха абсолютно всичко. Разгледахме набързо и излязохме навън.  

 

 

   

Том Тауър,

която е част от комплекса беше най-високата сграда. Направихме си снимки до зоната за туристи и разгледахме наоколо. В галериите не сме влизали, не сме много големи фенове на картините. Гледахме да не се засечем с китайските туристи, но те бяха навсякъде.

 

  След Крайст Чърч си направихме хубав пикник в парка до колежа. Даже си намерихме и нов приятел... [caption id="" align="aligncenter" width="579" caption="Сиво оксфордско говедо*"][/caption] Не ни стигна само време за

разходка с лодка

Има 2 вида лодки в Оксфорд – едните са като гондоли – можеш да си наемеш срещу £25,00,  ако искаш някой от лодкарите да я управлява, или £16,00 – ако искаш сам. Кофтито е че течението е доста силно и не си заслужава за са се спестят пари да заседнеш някъде по канала. Аз избрах другата възможност – моторна лодка – £7,00  на човек за 40мин разходка по канала. Мисля си, че е доста по-сигурен начин, но всеки сам си преценява. За съжаление не можахме да се повозим, но ако вие имате достатъчно време, не се колебайте! Толкова за един ден в Оксфорд. Надявам се, че съм била полезна на тези които искаш да посетят това прекрасно място. Място, пълно с история и онова специфично опиянение, което може да се усети само ако се посети това градче с име Оксфорд.   [caption id="" align="aligncenter" width="579" caption="Гьол ли бе да го опишеш? ;)"][/caption]  Край    *Идете на очен лекар – Кафяво е :) – бел.Ст. Автор: Десислава Андреева Снимки: авторът

Книгите на "Изгубеното поколение" носят в себе си особен заряд. Него никога не можеш да сбъркаш. В тях светът няма реални граници и всичко започва от един Париж, полудействителност - полумит, побрал скитанията и артистичните прищевки на творци, отказали се да търсят посока. Всичко кръжи в безтегловност, всичко е изстрел в мига, сега. А, ако Хемингуей се намеси, целта става испанската фиеста.

Те са мъже с белези на война и романи, които лъжат, че някога ще напишат. Тя е жена с благородническа титла, която всички обичат, но малцина могат да докоснат. Нищо решително не се случва с тях, разговорите им остават с отворен край някъде между подредбата и хаоса, пръсъствието и липсата. Единствено яростта на биковете от коридата води до някакъв финал. Макар и кървав.

"Слънце изгрява. Фиеста" е роман на приливите и отливите, на места приковава вниманието ти напълно с ярка и майстрорска проза, в която дълбочината е внушителна. На други получаваш усещането за безсмислено кръжащи думи. Романът е абсолютен декаданс на човешките взаимоотношения, в които любовта е само визия, а изходът от целия този хаос идва едва след последната бутилка алкохол.

Същността на романа е книга втора, която е и най-вълнуващата. В нестихващата фиеста борбата с биковете е жестока и отблъсква, но едновременно и спектакъл за отсъствиео на страх у човека. Между цветовете с яркостта на кръв, героите търсят път към себе си, който обаче винаги ги отвежда в задънена улица. Всичко е противоречиво, чувствата, хаотичните им действия, идеята сякаш е не в постигането на някаква определена история или разказ за едно пътуване, а в създаването на витаещо настроение. Макар да не е най-доброто, на което Хемингуей е способен, четенето си заслужава най-малко заради изкусните картини на битката и символиките, преплетени сред диалозите.

Прочетете още ревюто на Юлия Роне за "За кого бие камбаната?" на Хемингуей и страхотният й текст за писателя в рубриката "Големите".

По книгата има създадена филмова адаптация от 1956 година:

Според проучване на компанията за анализи Flurry, Китай е най-бързо развиващият се пазар за смартфони в световен мащаб.

EПОХАЛНИ ВРЕМЕНА, по Майкъл Шнайдер, BLN Средният доход на домакинство в САЩ днес е по-нисък, отколкото когато се предполагаше, че последната рецесия е завършила. Ако сме в средата на „икономическо възстановяване„, как е възможно това ?… Зашеметяваща нова статистика, компилирана от Sentier Research показва, че икономиката на САЩ не е чак толкова здрава, колкото сме карани да вярваме.Според проучване, което Sentier Research тъкмо публикува, средният доход на домакинство в САЩ е бил $ 55 470 през януари 2000. През декември 2007 г., когато рецесията започва, е бил $ 54 916. ...

Ако ви канят да смените цветовете на своя Facebook - внимавайте!

Според информация от Tech-Thoughts.net, базирана на цените на компонентите, използвани в iPad 2, Nexus 7 и Kindle Fire, новият таблет на Apple би трябвало да се продава с около $100 печалба на единица.

Google излязоха с прекрасната новина, че започват да напомнят на своите потребители за рождените дни на техни приятели. По подобие на Facebook търсачката има намерение да прокара тази социална услуга, която определено е доста полезна на онлайн потребителите. Единствената разлика ще бъде, че няма да получавате оповестяване чрез Google+, а на началната страница на търсачката – Google.bg/com.

Прекрасно е, че ще можем да поздравим още хора на техния празник. На практика всеки един от вашите кръгове ще може да ви напомни за своя рожден ден. За да можете и вие да го направите, трябва единствено да потвърдите датата, на която сте родени, в Google+ и готово.

Освен това Google ви дава възможност да изберете кой да вижда бележките за вашия празник. Можете да настроите те да бъдат виждани от вашите кръгове, от разширени кръгове или от всички. Също така можете да настроите профила си да показва, че сте рожденик единствено на определени хора. Просто прекрасно.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Можете да ползвате Google Chat с всички, които са във вашите Google+ circles
2. Twitter и Facebook като социален феномен

Онлайн магазинът на Amazon, Zappos, предоставя на своите потребители възможност да се възползват по най-добрия начин от социалните мрежи при вземане на решение за покупка. Ако трябва да сме по-точни, говорим за интеграция на социалната мрежа Pinterest в търговския модел на компанията. Подобна иновативна идея не е лишена от смисъл, като се има предвид силата на Pinterest сред жените.

Специално създаденият сайт за целта, PinPointing, ще има за цел да показва на своите потребители артикули, които са „закачани“ от техни приятели или от самите тях в Pinterest. В основата на тази концепция е препоръка и мнение от приятел или от самите вас. Ако ваш контакт в социалната мрежа е „пинвал“ даден предлаган продукт, то вие ще видите това и той ще ви бъде един вид препоръчан.

„Социалното пазаруване е изключително сълна „buzz“ вълна и ние смятаме да го използваме,“ споделя Уил Йънг, директор в Zappos Lab. „Когато питаме своите потребители за това къде обичат да препоръчват и споделят харесани от тях артикули, Pinterest е първото нещо, което им изниква в главата.„

Снимка: Pinterest

Подобни статии:

1. Pinterest отвори врати за всички
2. Защо им е Pinterest на Amazon и eBay?

Не може, когато говорим за социални медии и ефекта им върху обществото, да не обърнем внимание и на втория по важност сектор на международната икономическа карта. Казвайки по важност, разбирайте по парични потоци. Факт. А считам, че на доста хора ще им интересно да разберат как отбранителната индустрия работи със социалните медии. Изхождайки от всичко това, фирмите, работещи в сферата на отбранителната индустрия, сигурно получават доста негативни съобщения в социалните мрежи. Но това важи и за всеки един друг сектор: алкохол, фармацевтичната индустрия, химическата промишленост, та дори и финансовите услуги. Така че, както споменава Стивън Мейнс от TechMIS:

Отбранителната индустрия не е изключение, нито уникална.

Коя платформа е най-ефективна?

Ако вземем под внимание, че различни индустрии предпочитат да използват Facebook, Twitter, собствени платформи (разбирай блогове, форуми), Pinterest или YouTube, то отбранителната индустрия дава малко по-различен отговор: Twitter е най-ефективната за бранша социална медия. Но забележете, че LinkedIn е най-критичната или рискова (виж. Графика 1).

Но още по-интересното е, че според представителите на военното производство Twitter въобще не е критичен или рисков социален инструмент – „зерó”, както казваше една наша известна треньорка по художествена гимнастика. Същото е и положението при отговор на въпроса „От коя социална мрежа научавате най-много за своята индустрия?” – Twitter. Кратко и точно. Но защо LinkedIn е рисков инструмент, критичен момент в социалната политика на отбранителните компании? Може би трябва да изходим от функционалността на индустрията, т.е. това е най-добрата сфера за развиването на промишлен шпионаж и параноята властва. Но… социалните медии настъпват с пълни сили и завземат ежедневието ни, затова и Дъглас Бърдет заключва:

Социалните медии вече стават успешни за съвременния бизнес, стават неразделна част от тях и възприятието като ненужна маркетингова тактика от страна на отбранителната индустрия ще изчезне. Много предприемачи, отбранителни фирми или консултанти засилват диверсификацията си в други държави, търсейки нови международни търговски пазари. Всичко това ще доведе до необходимостта да се повиши осведомеността извън приетата общност за възлагане на обществени поръчки за отбраната.

Подобни статии:

1. Как социалните медии промениха рекламната индустрия
2. Топ 250 интернет търговци на дребно в социалните медии [Инфографика]

София става все по-красива с облик на истински европейски град с древна традиция.