"Метро 2034" - апокалипсисът продължава

Първият ми досег с Дмитрий Глуховски беше книгата му „Метро 2033”. Тя остави в мен убеждението, че „новите руснаци” трябва да бъдат четени. Ревю на спомената книга вече има в сайта, така че няма да се спирам подробно на нея. Ще разкажа все пак накратко идеята на автора: действието се развива в свят, унищожен от ядрена война, където последните оцелели хора се крият от убийствената радиация в московското метро. „Метро 2034” представлява продължение на първата книга и като действие, и като идея.

Важно е да се уточни, че „Метро 2034” може да бъде прочетена самостоятелно и да се разбере напълно. Постапокалиптичният свят от първата творба не е просто доразвит, той е изграден наново, главните действащи лица на продължението са различни от тези в „Метро 2033”, посланието е различно, проблемите, поставени пред героите, са други. Реално погледнато, ако авторът не ползваше същата концепция за борбата на хората да запазят своята човечност в жестокия свят на московското метро, това можеше да се счита за абсолютно различна книга.

Главно действащо личе на творбата е Хънтър, който осъзнал жестоката си грешка, направена в „Метро 2033”, отчаяно се бори за своята морална реабилитация. Макар и считан за герой, той осъзнава пагубността на действията си, това че нормалната за хората враждебност към неизвестното, е причина една от може би последните възможности за възраждането на човечеството. Отчаяното му желание да се реабилитира пред себе си, го отвежда на опасно пътешествие до далечна метро станция, заразена с непозната и много опасна болест.

На фона на епичното му пътешествие, целящо да спаси последните остатъци от човешка цивилизация в московското метро, авторът развива идеите си за жаждата на индивида за изкупление, за чиста съвест. Не може да се отрече влиянието на „Престъпление и наказание” в посланията на автора.

Същевременно не могат да бъдат пропуснати второстепенните герои в творбата. Те са може би една от най-хубавите страни на книгата. В спътниците на Хънтър се усещат някои типично руски черти, действията и мислите им много точно обрисуват начина, по който реагира този народ на непоносимите страдания на действителността. Творбата е пълна с колоритни и добре изградени образи, които си взаимодействат по много реалистичен начин.

Интерес представлява и любовната история, разиграна с образите на коравосърдечния и целеустремен Хънтър и обърканото от постапокалиптичната действителност момиче, чиито живот той спасява.

Не на последно място, трябва да се отбележи задъханият екшън, който блика от страниците на книгата. В „Метро 2033” има не по-малко престрелки, битки с чудовища и кръв, но просто са разпилени по повече страници. Продължението е значително по-кратко, философските части на творбата са силно намалени (което в никакъв случай не ги прави незавършени или неясни), което оставя усещане за един постоянен екшън, породен от опасния свят, който обитават героите.

„Метро 2034” по нищо не отстъпва на предходната книга, като бих казал, че дори в някои отношения е по-добра. Ако ви е харесала първата част на тази интересна фантастика, наложително прочетете и втората. Изданията на български са добре направени, хартията им е качествена, мастилото също, а корицата определено грабва вниманието. За всеки фен на фантастиката ще е удоволствие да се запознае с интересния свят на постапокалиптичното московско метро.

Прочети цялата новина

Свързани новини: