Към Аляска с мотор (12, 13 и 14 ден): Риболов на сьомга

  Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, а за последно обиколихме полуостров Кенай Днес? Днес ще ловим сьомга :) Но не в пустинята ;) Приятно четене:

Към Аляска с мотор

12 до 14 ден

Риболов на сьомга

За вчерашния ден забравих да спомена, че се звързахме с Ерик, който беше препоръчан от Джо относно организиране на риболов. Ерик ни каза да изчакаме до четвъртък, когато може да държим и океанска сьомга, а не само от тези които са въдени и после пуснати в реката. Така че се уговорихме с него за през ден. Утрото започна така, кафе "подправено" с уиски: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кафе ;)"][/caption]     Колегата почна да недоволства, помня изрази като "Ти сега какво, алкохолик ли стана?" Какъвто и да съм станал, ние сме в отпуска :D След кафе се срещнахме с комшиите от къмпинга: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="съседите"][/caption]    

    Хич не и пукаше че сме толкова наблизо, дори не ни обръщаше никакво внимание. Само учтиво ни пренебрегна     След това се мъчих да се обадя в къщи. Изведнъж колегата се провикна: "Търсят те под дърво и камък." Слушам съобщението, шефът казва, че ме търсят от Вашингтон, Москва и Владивосток. Хмм, работата звучи на сериозно. Обаждам се до Вашингтон, а оттам искат да съм готов за телефонно интервю с Москва и Владивосток. Добре, ама с часовата разлика, трябва да е около 4-5 часа сутрин Аляска време. Както и да е съгласих се, помъчих са да забравя и да продължа с приключението. А то наистина продължи, благодарение на Дики!!! Той дойде до Soldotna, и така имахме късмет да се видим още веднъж. Решихме да посетим

Homer,

известен като най-доброто място за ловене на палтус (halibut на англ. - бел.Ст.). Беше адски студено карайки до океана!!! Изгледи по пътя:

      Аляска от другата страна на залива (Cook Inlet):

      Наближаваме Homer:  

    Спряхме да хапнем рибка, там беше тази витрина:

    Ето го и героят на деня, с чисто нова хромирана каска, южен стил :)

    Изненадах се колко белоглави орли имаше в Homer, стотици ако не хиляди орли които газеха в океана:

      Този младок беше на около 5-6 метра от нас:

   

Марината в Homer:

    По някаква причина стари кораби страшно ме привличат, като че ли имат безкрайна история:

    След като се завърнахме от Homer, историята от предишния ден продължи.

Месо, огън, бира,

нали разбирате за какво става въпрос? :D Влизаме в магазина за алкохол, и аз викам на продавача: "Пак сме тук!!!" Той отвърна лаконично: "Забелязах..." Посмяхме се. Върнахме се до къмпинга с покупките, и подкарахме на живот. Ваканция!!!

    Добре, но в един момент

ни налетяха милиони малки хапещи мушички

Дики не можа да си намери мрежата против комари, и се препдазваше както можеше:

    В един момент му писна, и се качи на мотора, както си беше по анцуг и пантофки за да си купи мрежа против комари:

      Ей т'ва е характер :D След като се върна, всички поседяхме около огъня, но тези мушички както внезапно дойдоха, така и внезапно изчезнаха... На лягане се сбогувахме с Дики, на другия ден той тръгваше да хване ферибота до щата Вашингтон, а ние–на

риболов на сьомга

13 ден Станахме раничко, Ерик ни беще казал да сме готови че започваме в 8 сутринта. Доста по-добре от първоначалния план за среща в около 4 сутринта :D Аз, както се подразбира, се повъртях да пия кафе. Нищо лошо, по същото време си проверих чантата за деня. Бира, сандвич, шапка, разрешително за риболов, и някои топли дрехи. Оставихме и бележка с довиждане на Дики, който още хъркаше здраво. Ерик пристигна, с камиона и лодката на ремарке зад него, запознахме се, стиснахме ръце, казахме си някоя и друга шега за добрутро и потеглихме. След малко време стигнахме до

река Касилоф:

http://en.wikipedia.org/wiki/Kasilof_River   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   На тази река ще ловим сьомга или king salmon, който по това време се връща в реката от океана: http://en.wikipedia.org/wiki/Chinook_salmon#See_also Оказа се че времето за деня беше фантастично, с малко облаци да ни пазят от слънцето, и без забележим вятър. Вече настанени в лодката, ние се понесохме по течението на реката:

    Да ви запозная и с Ерик:

    Пуснахме въдиците, след като Ерик ни обясно техниката специфична за всеки тип стръв–яйца от сьомга, или парче солена херинга вързана за примамка. Същевременно се порадвахме и на природата:

   

    Не бяхме сами, имаше и доста други лодки, но това не ни притесняваше:

      Минаха час-два, не помня... Докато в един момент внезапно дърпане на въдицата ме накара да изостря внимание:

    Ерик като спортен треньор ми казваше какво да правя... Не дърпай внезапно, остави го да глътне куката добре и т.н... Аз започнах да навивам макарата, но докато приближих сьомгата до лодката, тя се уплаши и ззззззззззз–дръпна надалеч. Още веднъж, аз навивам, и тъкмо другия край на въдицата стига до лодката и–ззззззз, пак изтегли надалеч. Така се борихме на няколко пъти. Започнах да се уморявам, и си мислех че ще изтърва улова, но не само аз се бях уморил:

      След като прибрахме улова с кепа, спряхме на брега да видим какво съм уловил:

   

Див мъжкар, най-малко 20-25 паунда, или около 9-10 кила. Документирахме събитието и с Ерик:     Също така и с колегата:

    След триумфалните снимки, Ерик отново бутна лодката в реката и ние продължихме, вече напълно наострени с внимание след първоначалния улов. Докато ми провървя отново, и този път улова беше женска сьомга, не дива а пусната в реката:

      Оттук нататък каквото и да хвана, отива обратно в реката. Дневният лимит е две–само едната от които може да е естествена. Ерик сподели че аз съм първия за тази година който е хванал 2 за един ден. Не знам дали му повярвах, но все пак звучеше като добро постижение. Колегата по едно време също закачи една която дръпна много яко. В същото време и той опъна въдицата рязко. Сьомгата за съжаление се откачи и избяга. За съжаление краят на деня настъпи, и ние стигнахме до мястото където изтегляме лодката навън. Имаше доста гларуси, крясъците бяха доста оглушителни.

      Калният път нагоре.... Добре, че имаше теглич:

   

Позирах още веднъж, този път с целият улов за деня:     Също така и с Ерик:

    С удоволствие споделих по бира с Ерик, той напълно заслужаваше след като греба цял ден, а ние само се возихме в лодката. Докато бяхме в лодката, той отказа бира. След като лодката вече беше извън реката, той майсторски изряза 4 големи филета, извади хайвера от женската, и останалото беше подарък на гларусите. Виждайки че сме на мотори и нямаме възможност да се оправяме с риба, той ни покани у тях за да ни проготви сьомга на грил.

Ей това се казва прясно :D

    Миришеше вкусно:

      Ерик дори предложи да закара улова до магазинче, където щяха да разфасоват и запечатат всичко във вакуум. След това да го остави във фризера си и когато Джо се върне в Аляска, ще ми го прати по самолет. Супер!!! Звучи като добър план, иначе аз на мотор и сурова риба няма да се оправя. Жестът беше неоценим, и дори сега когато пиша не мога да не изпитвам благодарност за всичката тази помощ. На прощаване дори ни подари един пакет с негова пушена сьомга. Невероятен човек–беше доста интересно докато слушахме как с жена си през зимата са трапери, вдъхновени от старите тефтери на дядо и, които те са намерили случайно в стар сандък. Там дядото е описвал любимите си места и техниката която е използвал. Те следват неговите инструкции като начин за почитане на паметта му. 14 ден След пълнодневен роболов, печена сьомга, и огън късно вечер, амбицията да станем и да сме на път рано звучеше прекалено оптимистично. Нямаше как, трябваше да го направим. Плана за този ден беше

да стигнем до Fairbanks

Разстоянието до там от Soldotna е 505 мили, или 812 км: http://www.google.com/maps?saddr=Soldotna,+AK&daddr=Fairbanks,+AK&hl=en&sll=62.67064,-149.38777&sspn=5.14888,19.753418&geocode=FWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA%3BFZJY3QMd2wYy9ympZf1nT0UyUTE69_4J4AXYsw&vpsrc=0&doflg=ptk&mra=luc&t=h&z=6 Не помня много от сутринта–само това, че беше раничко и че бях страшно доволен че не се налагаше да хвърча из града и да се занимавам с пакетиране на риба... Обратно на път за Anchоrage спряхме да се насладим на това езеро:

    Панорама благодарение на колегата:

    Отново избрахме да преминем през Anchorage колкото се може по-бързо. Тежко движение ни забави, и по време на зареждане на бензиностанция забелязахме че е време за обяд. Отново благодарим на Ерик, нагънахме пушената сьомга:

        Хммм, следващото което помня може да не се хареса много... Както и да е, това стана, това пиша. Следващият град по пътя се случи

Wassila, градът на Сара Пейлин...

Сега, писнало ни е до уши да слушаме как там "трябвало да се оцелява", как там "хората за далеч от всичко и трябва да се прехранват" и т.н. Пълна измишльотина – беше натъпкано с к'ви ли не магазини както навсякъде другаде по USA, а и движението беше отвратително. Не само това, но и

шофьорите бяха под всякаква критика

Например–напред виждам червен светофар и съответно забавям скорост. Това не се понрави на охранено женище във голям автомобил зад мен, ядосано ме изпреварва от дясно, само за да забие спирачки пред мен и така чакаме за зелен сигнал :livid: Най-смешното беше, че след зеления светофар още веднъж забива спирачки, за да влезе в бензиностанция :highly_amused:. Голям зор за 2 метра напредък :D Както и да е, след като най-после се отървахме от "истинската" Америка на Пейлин, продължихме

по Glenn Highway към Fairbanks:

    За съжаление дивотиите продължиха. Спираме да заредим, по това време "банда" мотоциклетисти, в интереса на истината хлапетия, пристигат също... Също така следвани от кола, с момче и момиче. Тоя вътре в колата по едно време почва да ръкомаха оживено, гледайки в наша посока. Отивам до там да го видя кво иска, той обяснява "Аз говорих с момчетата с които сме заедно..." Добре, а би ли се мръднал назад сега, че да изляза с мотора напред, да не го бутам назад? Отговора беше не. Ей това е–също като в Калифорния, само дето е по- на север. Махнахме се и оттам. Пътят беше доста оживен от туроператори в автобуси, карайки баби насам натам да видят

Denali

Стигнахме и дотам, и честно казано гледката си заслужаваше, макари и да и се насладихме от разстояние:

      Това е може би една от любимите ми снимки от това пътешествие:

      Не стояхме много, все пак нашата задача за деня беше тежка. Продължихме към Fairbanks. Когато наближихме града, слънцето вече беше слязло доста ниско. Имайки предвид че дните по това време на годината тук са много дълги, беше късно вечер, 22:20. Сянката все още ме следваше, въпреки късният час:

      Информация от форумите ни беше подсказала, че може да намерим

стая в общежитията на университета на Аляска

на достъпна цена. Речено сторено, намерихме университета и се устроихме там за следващите няколко дни. Не е лошо, до сега живяхме в къмпинг, а тук има и баня и перални, макар и да са в коридора!!! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="стая в общежитията на университета на Аляска"][/caption]       Трябваше да сменим гуми, масло, да проверим вериги и т.н по време на престоя тук. Освен това и трябваше да решим дали да се осмелим да стигнем до Северният океан до Deadhorse, по Dalton Highway, пътят който е описан доста подробно в шоуто Iceroad truckers. След като се настанихме, аз и колегата имахме доста сериозен разговор... Той заяви, че целта му е да се опита да стигне до Северният океан, и е готов да тръгне сам. Аз бях доволен с постигнатото, нямах интерес да направя същото, а и тревогата ми беше телефонното интервю с Москва. Исках да бъда сигурен, че мога да получа сигнал когато ми се обадят. Колегата провери покритието, и изненада – има покритие в Deadhorse. Аз изпаднах в размисъл–не ми пука, ако работата в Русия се провали, но за шефа е от голямо значение, той разчита на мен... Въпреки това аз съм с колегата в това пътешествие, и ако сме тръгнали заедно, не би трябвало да го изоставям... Майната му, да става каквото ще, ако интервюто се провали, ще намеря начин да говоря с Русия по-късно. Заминавам с колегата до Северния Океан. Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът Други разкази, свързани с Аляска – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: