Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Новый балетный сезон Auditorium Theatre откроют гастроли Мексиканского фольклорного балета. Выступления балета в Чикаго приурочены к Месяцу испанского наследия (15 сентября – 15 октября). Мексиканский фольклорный балет был основан выдающейся танцовщицей и хореографом Амалией Эрнандес в 1952 году. С первых дней своего существования труппа ориентировалась исключительно на традиционные мексиканские танцы. В 1961 году Мексиканский балет был удостоен Первой премии на Всемирном фестивале Театра наций в Париже. С тех пор началась его всемирная слава. Постепенно усложнялась хореография, народные танцевальные движения совмещались с элементами классического и современного балета. Сегодня в составе Мексиканского фольклорного балета – две хореографических ...

"Единствената ми надежда е в младите хора. Те са три групи. Има такива, от които нищо няма да стане, има средни, и има едни брилянтни млади хора от нов тип, при които байганьовщината я няма. В тях ми е надеждата." Милчо Левиев цялото интервю - в Дарик

Когато преди повече от четири години корпорацията Google обяви, че планира да разработи свободна и отворена операционна система за мобилни устройства на базата на решенията на закупената през 2005 година от нея компания Android Inc., доминиращите по това време на пазара доставчици на устройства под ...

*Зелени прасета – заглавието е вдъхновено от едно съобщение в Twitter (което ще прочетете по-долу), свързано с играта Angry Birds и изливането на “мюсюлманския гняв”.

Протестите в различни страни срещу анти-ислямски филм, пуснат в Интернет, станаха причина да бъдат зададени отново редица въпроси. Също така, вълната от демонстрации предизвикаха в медии да започне да се говори отново за “мюсюлманския гняв”, “защо те ни мразят?”, “провал на арабските протести”, “грешна външна политика на Обама”, “неизбежния сблъсък на цивилизациите” (вероятно Хънтингтън би бил изключително доволен).  Наистина, имаше малки демонстрации, но в голяма част от арабските и мюсюлмански страни такива липсваха  - нямаше изгаряне на знамена и нападения над посолства. Но това остана встрани от пикантното.

Една самотна група от журналисти и учени се обърнаха към протестите срещу анти-ислямския филм, с намерението да разберем силите, стоящи зад тях. Сред тях, Хишам Матар, описващ обществената нагласа в Бенгази след убийството на посланик Кристофър Стивънс и Барнаби Филипс, който изследва манипулацията на ислямските консерватори по отношение на филма за свои цели; антропологът Сара Кензиор пише срещу третирането на мюсюлманския свят като едно хомогенно цяло, а професор Стенли Фиш се занивама с трудния въпрос: защо много мюсюлмани са толкова чувствителни към изображения, нараняващи устоите на исляма.

И наистина, нуждата от критика и разбирането на тази нужда – това е нещо, от което се нуждае ислямският свят в момента. Доколкото има ислямски свят, а не отделни мюсюлмански общности, каращи се помежду си, той трябва да погледне право в проблемите, без да прави всички възможно, за да намери приятно, уютно място, в което да се чувства силен.

Опитвам се да пазя мнението си относно тези протести, които разтърсиха арабския и мюсюлмански свят, заради един филм. Във всичко станало има нещо много обезпокояващо, което е проблем на самата ни мюсюлманска общност. Идеята, че един клип, който трудно би бил определен като филм, може да предизвика подобни вълни на недоволство, е ужасна.

За щастие не съм сам в безпокойството си. Активисти от Сирия до Йемен и Либия, застанаха срещу проявите на насилие. Сирийците направо се обърнаха към света с молбата -

“Сирийците искат някой да направи още един филм в Сирия, та поне някой да ни обърне внимание!”.

С тези думи онези, които жертват живота си всеки ден и минута, се подиграха на протестите срещу един филм, когато в Сирия и Палестина умират всекидневно хора, без това да разтревожи “правоверните”. В кавички, защото не заслужават друго. Протестиращите по улиците на сирийските градове дори направиха постери, критикуващи протестите срещу филма:

С действията си, хората, излезли по улиците на Кайро, Бенгази и Тунис, осмиват исляма и онези мюсюлмани, които искат да продължават напред, които имат мечти, различни от това да убият някой американски дипломат. Всъщност тези радикалисти и техните организации, правят най-лошите услуги на исляма вече 11 години. И естествено е, умерените да въстанат срещу тези хора, откраднали успехите на революциите, в които загинаха хиляди. Думите на един обикновен либиец, видял протестите в Бенгази, в които загинаха 4 американски дипломати, най-точно изказват болката в този момент:

“Не съм се бил срещу режима, за промяна, за да дойдат някакви ненормалници, откраднали ми Революцията!”

И други се вдъхновиха от абсурда на събитията. Този постер предизвика реакции:

Все пак – наистина ли има толкова много екстремисти по улиците на арабските градове или на организациите им се отделя повече внимание, отколкото е нужно?  Съпротивата срещу виждането, че ислямистите са навсякъде и ще направят нещо по-сериозно, провокира мнозина да излязат на протест в Бенгази, застанали срещу радикализма. На 21 септември над 10 000 души. Движението на младите либийци разпространиха снимки в страницата си във Facebook, поради слабото медийно отразяване:

 

 

На 21 септември вечерта, демонстрантите дори нахлуха в офисите на една от крайните организации “Ансар ал-Шария” и ги щурмуваха.

Всъщност най-добре се обрисува цялата ситуация покрай протестите срещу филма и последвалата реакция на умерените мюсюлмани със случая с корицата на Newsweek, посветена на “Мюсюлманския гняв”.

Изданието Newsweek пусна корица, посветена на гнева на мюсюлманите и как можем да го спрем. Очакваше се да предизвика реакции. Редакцията дори пусна в Twitter въпрос “какво смятате за корицата ни?” с хаштаг #MuslimRage. И реакциите не закъсняха.

Те бяха неочаквани, наистина неочаквани. За мнозина мюсюлманите нямат хумор и това, че Интернет потребителите буквално се подиграха с #MuslimRage беше изненадващо. В Twitter се разигра истинска комедия, пуснаха се туитове, осмиващи корицата на Newsweek по един брилянтен начин, показващ силно чувство за хумор относно какво означава “мюсюлмански гняв”. Появиха се съобщения в Twitter, като това:

“Изгубили сте детето си Джихад на летището. Не можете да го извикате”:

Или този туит: “Лекарство за мюсюлманския гняв – убиване на прасета….в Angry Birds” 

Newsweek си вкара автогол. (може да видите туитове с таг #MuslumRage в Twitter) Сайтът Gawker събра най-добрите пародии на корицата на Newsweek, като тази:

Оригиналната корица на Newsweek

Пародия на корицата на Newsweek

В контекста на протестите, да покажем някои неща, които може би не са казани или не сте чули:

1. По предварителни данни (вижте и в цифри – тук) участие в протестите срещу филма са взели между 0,001 и 0,007% от 1,5 милиардното мюсюлманско население по света – една малка част в сравнение с тези, които скандираха по улиците по време на Арабската пролет. (защо #MuslimRage корицата на Newsweek се провали, прочетете коментара на анализатора Марк Линч – тук)
2. По-голямата част от протестиращите бяха мирни. Нарушенията, насилието и нападенията срещу чуждестранни посолства са организирани или подхранвани от хора на салафисткото движение, радикална ислямистка организация, застанала изцяло срещу умерените мюсюлмани.
3. Либийските и американските представители са разделени по въпроса дали убийството на посланика на САЩ в Либия е предварително обмислено да съвпадне с 11 септември, но не и дали е свързано с анти-ислямския филм.
4. Отделно от атаките на радикални групировки в Либия и Афганистан, проучване на новините от 20 септември сочи, че действителните демонстранти, загинали по време на протестите, са минимален брой. Смъртните случаи, цитирани по медиите да голяма степен са протестиращи, убити от полицията.
5. Почти всеки по-голям лидер, мюсюлмански или не, осъди филма и насилието като отговор.
6. Папата посети Ливан в разгара на напрежението, а лидерите на Хизбулла присъстваха на неговата проповед, въздържаха се от коментари за филма по време на визитата му и призоваха за религиозна толерантност наравно с посланието на Светия отец.
7. След атаката в Бенгази, обикновените хора излязоха по улиците на Бенгази и Триполи, с постери, повечето на английски език, извинявайки се, че насилието не е част от тяхната религия – в пълен контраст на новинарските истории, направили място на първа страница, за да промотират идеята за “сблъсък на цивилизациите”.
8. В Русия десетки хиляди протестиращи минаха през Москва, за да се противопоставят на руския президент Владимир Путин. В същото време, португалци и испанци наводниха улиците на Мадрид и Лисабон, за да застанат срещу драконовските икономии, предвидени от правителството. Повече от милион каталунци пък скандираха в подкрепа на по-голямата автономия на Каталуния.

Чувствате ли, че по време на непрекъснатите новини по телевизията, отразяващи протестите срещу един безумен филм, сте изпуснали някои важни събития?

Харесва ни. Много ни харесва! В две от класациите основен "играч" е последното издание на Официалния правописен речник на българския език, подготвян от БАН. Дано не само се купува, но и повече време да му се отделя за четене. (Е, ние се радваме, че "Шантарам" вече има тираж и благодарим на всички, които изчакаха търпеливо пускането на допечатката от издателството).

"Книга за теб" - най-продавани книги 10 - 16 септември
1. Шантарам. Грегъри Дейвид Робъртс. Оргон
2. Петдесет нюанса сиво. Е.Л.Джеймс. БАРД
3. Кръчмата на Калахан. Спайдър Робинсън. Дамян Яков
4. Колекция „Съвременни шедьоври“ с 10% отстъпка
5. За любовта и други демони. Габриел Гарсия Маркес. Лъчезар Минчев

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 11 - 17 септември
1. Официален правописен речник на българския език. Просвета
2. Петдесет нюанса сиво. Е.Л.Джеймс. БАРД
3. Петдесет нюанса по-тъмно. Е.Л.Джеймс. БАРД
4. За любовта и други демони. Габриел Гарсия Маркес. Лъчезар Минчев
5. Петдесет нюанса освободени. Е.Л.Джеймс. БАРД

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 12 - 18 септември
1. За любовта и други демони. Габриел Гарсия Маркес. Лъчезар Минчев
2. Официален правописен речник на българския език. Просвета
3. Ейбрахам Линкълн - ловецът на вампири. Сет Греъм-Смит. Вакон
4. Роксолана. Павло Загребелни. Емас
5. Пълно ръководство по Йога. Свами Вишну Девананда. Ентусиаст

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 11 - 17 септември
1. FIFTY SHADES OF GREY
2. FIFTY SHADES DARKER
3. BRIDA. P.Coelho
4. CATCHING FIRE: Hunger Games Trilogy, Book 2
5. THE CATCHER IN THE RYE

Освен редица точки по света, днес бунтът стъпи и на Балканите. Няколко хиляди сръбски мюсюлмани участваха в протест срещу "Невинността на мюсюлманите", който съдържа оскърбления срещу пророка Мохамед, съобщи сръбската телевизия. Демонстрация се проведе в град Нови пазар в южната сръбска провинция Санджак, която е населена основно с мюсюлмани. Протестиращите развяваха знамената на Турция и на босненските мюсюлмани. Те носеха транспаранти, на които беше написано: "Пророкът е в моето сърце" и "Свобода за Палестина, Афганистан и Либия".

Книгите, които принадлежът към жанра "готическа литература", представляват една доста интересна смесица от елементи на хорър и романтика и това в повечето случай е наистина добра комбинация. Към таза графа спада и "Огненият кръг", която е последната книга от трилогията "Пророчеството на сестрите" на Мишел Зинк. Един определено доста провокативен роман, който държи читателя в напрежение и наистина успява да пожъне огромен успех в редица държави.

Историята се развива във Викторианската епоха в Обединеното кралство. Това е един от периодите, за които най-много обичам да чета, а Мишел Зинк описва всички детайли много изкусно. Най-вече ме впечатлява поведението, маниерите и одеждите на главните герои. Те са от висока класа, съотвено ходят с типичните за този период големи рокли с корсети, смешни панталони и сака с яки. Нехайно описанията ми напомнят на сериала "Черното влечуго" и невероятните костюми на Хю Лори и Роуан Аткинсън, а всяко нещо, което ми напомня за тях, прави поне едно нещо като хората.

Макар и основната идея на романа да не представлява нищо особенно, историята е заинтригуваща и добре представена. Читателят се среща с обичайния конфликт добро-зло и светлина-мрак, който неизбежно довежда до финален сблъсък, където едното трябва да надделее над другото.

В историята на Мишел Зинк този конфликт е представен чрез главните героини, две сестри близначки - Лия и Алис. Те са обвързани, заедно с още редица хора, в древно пророчество с душите от отвъдното, като сестрите играят ключова роля в историята. Съдбата на Лия е да бъде "Портата", а Алис "бранителката". Едната е обречена да помогне на душите да преминат в земния свят, а другата трябва да брани портала и да опази света от преминаването на зли души и най-вече на големия звяр - Самаил.

В "Огнения кръг" обаче ролите на сестрите близначки са разменени - въпреки че всъщност е бранителката, Алис се обръща срещу всички и решава да помогне на Самаил да премине в нашия свят и да го превземе. Това поставя Лия в позицията на новата бранителка, но все още притежавайки силите на Портата, без значение дали го иска или не, те ще бъде въвлечена в преминаването на Звяра. Лия решава да се противопостави на сестра си, да затвори портата и да приключи с пророчеството завинаги. Преди да направи това обаче героинята трябва да премине през множество изпитания и да се пребори със скритите тайни на пророчеството.

Ако сте фенове на този тип книги за магии и прокоби, и то с готически привкус, това е четивото за вас. А пък дори и да не сте, тази книга пак може да ви допадне, понеже притежава и друга страна. Освен основното действие, на заден план се развиват и няколко романтични истории, включително и един доста интересен любовен триъгълник.

В Официален вестник на ЕС:  съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-138/11

Делото  се основава на преюдициално запитване   за уточняване на прилагането на Директивата за повторна употреба на  информацията в обществения сектор. Запитването е   в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH   и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър, съхранявани в база данни.

Според Съда:

• Дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.

• И дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.

• Таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не са в състояние да променят  правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.

• Тази дейност на държавата (на определено публично образувание, орган на публична власт) не трябва да се смесва с дейността на посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, които осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите,  но могат – като възнаграждение за дейността си -  да фактурират на крайния клиент освен тези такси, и допълнително заплащане в разумен размер.

• Публичното образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собсвеност, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа  в качеството на предприятие и  не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.

Решението

Заключението на ГА

В Официален вестник на ЕС:  съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-138/11

Делото  се основава на преюдициално запитване   за уточняване на прилагането на Директивата за повторна употреба на  информацията в обществения сектор. Запитването е   в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH   и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър, съхранявани в база данни.

Според Съда:

• Дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.

• И дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.

• Таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не са в състояние да променят  правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.

• Тази дейност на държавата (на определено публично образувание, орган на публична власт) не трябва да се смесва с дейността на посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, които осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите,  но могат – като възнаграждение за дейността си -  да фактурират на крайния клиент освен тези такси, и допълнително заплащане в разумен размер.

• Публичното образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собсвеност, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа  в качеството на предприятие и  не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.

Решението

Заключението на ГА

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-49/11

Делото  се основава на преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien [Върховен областен съд, Виена]  за уточняване на начините, чрез които потребителите, които сключват договори от разстояние, трябва да получат предвидената от законодателството на Съюза информация.

Директива 97/7/ЕО съдържа редица минимални правила, които имат за цел да предоставят защита на потребителите в рамките на сключените от разстояние договори. Директивата посочва  определена информация, която потребителят трябва да получи   на  траен носител  при изпълнението на договора: Потребителят трябва да получи писмено потвърждение, или потвърждение чрез друг траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, информацията по член 4, параграф 1, букви от а) до и), в подходящ срок по време на изпълнението на договора, и най-късно по време на доставката, когато се отнася до стоки, които не са предназначени за доставка на трети страни, освен ако информацията е била вече предоставена на потребителя преди сключването на договора в писмен вид или чрез друг траен носител на информация на негово разположение и достъпно за него.

В Директивата не се съдържа определение на понятието траен носител. Това понятие обаче е определено от законодателя на Съюза в други законодателни текстове. Директива 2011/83/ЕС, която в бъдеще ще замени и Директива 97/7/ЕО, определя трайния носител  като „всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява използването ѝ за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация“, по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите, както и електронната поща.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 97/7 трябва да се тълкува в смисъл, че търговска практика, която се състои в предоставяне на потребителя на предвидената в тази разпоредба информация само чрез хипервръзка на уебсайта на съответното предприятие, изпълнява изискванията на посочената разпоредба.

Не. Не изпълнява изискванията.

Решението

Заключението на ГА

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-49/11

Делото  се основава на преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien [Върховен областен съд, Виена]  за уточняване на начините, чрез които потребителите, които сключват договори от разстояние, трябва да получат предвидената от законодателството на Съюза информация.

Директива 97/7/ЕО съдържа редица минимални правила, които имат за цел да предоставят защита на потребителите в рамките на сключените от разстояние договори. Директивата посочва  определена информация, която потребителят трябва да получи   на  траен носител  при изпълнението на договора: Потребителят трябва да получи писмено потвърждение, или потвърждение чрез друг траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, информацията по член 4, параграф 1, букви от а) до и), в подходящ срок по време на изпълнението на договора, и най-късно по време на доставката, когато се отнася до стоки, които не са предназначени за доставка на трети страни, освен ако информацията е била вече предоставена на потребителя преди сключването на договора в писмен вид или чрез друг траен носител на информация на негово разположение и достъпно за него.

В Директивата не се съдържа определение на понятието траен носител. Това понятие обаче е определено от законодателя на Съюза в други законодателни текстове. Директива 2011/83/ЕС, която в бъдеще ще замени и Директива 97/7/ЕО, определя трайния носител  като „всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява използването ѝ за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация“, по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите, както и електронната поща.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 97/7 трябва да се тълкува в смисъл, че търговска практика, която се състои в предоставяне на потребителя на предвидената в тази разпоредба информация само чрез хипервръзка на уебсайта на съответното предприятие, изпълнява изискванията на посочената разпоредба.

Не. Не изпълнява изискванията.

Решението

Заключението на ГА

Видео интервю на Асен Генов от Angry Young People с Асен Йорданов след срещата с Нели Круз - четвъртък 20 септември 2012

Асен Йорданов и Георги Папакочев в "Деконструкция" по БНР - събота 22 септември 2012 г.

Очаквайте пълната транскрипция на интервютата

Иван Бедров: Нели Крус и шоколадената фабрика, в. Труд - събота 22 септември 2012 г.

Иван Бакалов: Боже, колко жалки издатели, e-vestnik - петък 21 септември 2012 г.

Пълен видеозапис от срещата от сайта на проекта Angry Young People:

Всеки трети градски жител на Русия обмисля да емигрират и това е с 12% повече спрямо подобно изследване през 2005 г., съобщи РИА „Новости”, цитирана от БГНЕС.
Проучването на независимия социологически център Ромир сочи като предпочитана „нова родина” за руснаците страни от ЕС, САЩ, Австралия и Нова Зеландия, т.е. все типични представители на същия този Запад, омраза срещу който внушават кремълските стратези в подклаждането на мита за руската „уникалност” като алтернатива на западния демократичен модел.
Няма ги сред предпочитанията на руснаците любимите на Путин и компания козове в противопоставянето на Запада, каквито са стратегическите плашила Китай и Индия. Не щат руснаците да бягат в тези азиатски алтернативи на пустата Америка, с които Путин плаши гаргите под формата на реверанси за разни евразийски алтернативни центрове на влияние, виждайки самата Русия като централен играч в това изместване на центъра на световните дела.
Около 55% от анкетираните руснаци заявили, че нямат желание да се местят, а 14 на сто не могли да отговорят. Но всеки трети би изчезнал в западна посока и дим да го няма…
Такава е картината при „братушките”, готови да стегнат ботушките и да си плюят на петите далеч от Матушката, в която са така фатално влюбени българските русофили.
Тази картинка никак не прилича на онова, което ни показват като подкрепа за властта в Русия под формата на казионни митинги и изборен ентусиазъм в полза на партията на властта. Потенциалните бегълци от страната не митингуват. Те само се озъртат за първия си шанс да оставят безнадежността зад гърба си в търсене на алтернатива, каквато родината им не предлага.
Братските народи са си духовно близки в оценката на статуквото. Това се отнася с пълна сила за изпразването на братските държави от собственото им население и на понятието „патриотизъм” от съдържание- стига да надникнем с отворени очи в съответната демографска пропаст и в отношението по въпроса доколко НАИСТИНА харесваме живота си именно в родната страна и дали (случайно?) не сме готови да го заменим с друг живот другаде.
Отговорът за предпочитанията на най-динамичната част от българското население, която се изнесе в чужбина при първата появила се възможност за това, е известен. Твърдя, че никой не може да заподозре като цяла българите в липса на патриотично чувство. Но също така е ясно, че никой не може да накара и най-големия патриот да живурка насила по патриотични подбуди, АКО има шанс за рязко подобряване на битието си в друга държава.
Една от най-големите лъжи, които се втълпяват от разни носталгици по комунизма е, че българите били избягали от България поради демокрацията и разрухата, която настъпила при нея. Истината, че България щеше да се изниже и прелее на Запад по времето на НРБ като вода от скъсана дига на язовирна стена, но бентът се охраняваше строго с цялата тоталитарна мощ на военизираната държава, за която абсолютен приоритет беше да не допусне гражданите й да напуснат панически „земния рай” с ентусиазма, познат от пазаруването във валутните магазини и боричканията за работа в чужбина по времето на социализма.
За нас си имаме лесно обяснение, макар, както всички подозрително лесни отговори, то да е твърде повърхностно: бедни сме и това си е. Няма как да се замогнем ей така…Не е лесно…

Но какво да кажем за най-богата държава на света в ресурсно отношение? Та Русия е съкровищницата на суровини на тази планета! Защо не успява да направи народа си богат дотолкова, че поне да не мисли за бягство от тази пещера на Али Баба. Май е заради 40- разбойници, които се сменят на входа на пещерата при всички власти. По официални данни в днешна Русия корупцията изяжда 50 на сто от стойността на произвежданите блага, а по неофициални- масовата престъпна практика е още по-всеобхватна. Тази болест е характерна за охранената администрация и се вихри грабителски по волята на 40-те разбойници, които разпределят порциите.

В по-мек вариант ( понеже тук за грабене има по-малко), моделът изяжда и България- на порции, ден след ден.

Комунизмът и неговата пропаганда имаха готови отговори за всякакви въпроси- почти като Коранът за мюсюлманите. Но имаше един, който никога не можа да получи задоволително пропагандно обяснение: защо имиграционната вълна, когато не е охранявана от танкове, картечници, граничарски кучета и т.н., тече задължително от Изток на Запад. Ау ж се предполагаше, че „нашият строй” е привлекателен за трудещите се по света.

В този смисъл е видно, че комунизмът си е още тук. Преди беше съветски, сега е руски.

Адам Смит отдавна е обяснил в “Богатството на народите” как се постига благоденствието. Народите (ни), от Адам и Ева насам, имат безпогрешна оценка и без да са чели Адам Смит, като я пишат с краката си.

Share on Facebook

Обвинението е кратко и ясно: Москва твърди, че с пари на американската хуманитарна организация USAID е бил направен опит да се повлияе на изхода от изборите в Русия. Наказанието: USAID трябва да напусне Русия. В декларация на руското външно министерство се казва, че руското гражданско общество няма нужда „да бъде ръководено от чужбина„. Другояче виждат нещата представителите на руския неправителствен сектор – те предупреждават, че изтеглянето на USAID от страната ще доведе до прекратяване на дейността на много от гражданските организации в Русия. Враг №1 Официален Вашингтон тълкува действията на Москва като оскърбление, ...

Първият 'бизнес старт' на частният космически кораб Dragon към МКС ще се състои на 7 октомври . По информация от сайтът на НАСА, стартът ще се проведе от Кейп Канаверал в 20:34 местно време ( 3:34 на 8 октомври наше време )

Частната космическа компания Orbital Sciences Corporation е подписала с авиационното управление на Вирджиния споразумение за използване на стартовата площадка в този щат в качеството на космодрум за извеждане на товарни космически кораби на Orbital към МКС.

Лошото в българската приватизация не беше ниската цена, а това, че ни пришпорваха да бързаме, разказва Сугарев в интервю пред “Преса”. Имаше една Ан Макгърк от Международния валутен фонд, която буквално тропаше по масата и искаше да продаваме в най-кратки срокове. А на кого да продаваме, това никой не казваше. Така се стигна до варианта “работническо-мениджърска приватизация”, разграбване на предприятията, които след това бяха продавани на безценица на бившите комунисти. Така този тип приватизация направи някои членове на БСП олигарси. За съжаление, получи се така, че синята власт създаде червените ...

Немското аерокосмическо агентство DLR е подписало договор с команията Astrium GmbH за създаване на ремонтен спътник, който ще може да хваща дефектни спътници на орбита и да ги ремонтира.

Районният съд в германския град Манхайм е произнесъл вчера решение, съгласно което компанията Samsung Electronics не е нарушила патенти на Apple, свързани с технологии, използвани в сензорните екрани на мобилните устройства. Припомняме, че в подадения в съда иск Apple твърдеше, че Samsung незаконно ...

Изображението е на Цветелинка. Ползването му е забранено без разрешение от автора

"От сандъка резбован извади Медея отвара,
наричали я "Прометеева", говорят
и ако някой Мъдър, Единороден на богинята понрави се
и в нейна чест с отвара се помаже,
неуязвим за ударите от метал ще стане
и огън всепоглъщащ.
А Прометеевото цвете е израснало
от падналите капки кръв на Прометей-страдалеца
там, където орелът хищен късаше месата му,
по склоновете планински на Кавказ." (из "Аргонавтика")
"Безвременник" го другаде наричат.
И аз, подмамена от многозначителността на името,
като една Медея съща във вярна служба на Хеката,
с подаръка на Цветелинка отвара ще забъркам
за Носещия Светлината за Ума,
за да е неуязвим във вечната борба със времето
за мисията си човешка.
И с цялата си обич му желая
да е честит рождения му ден! :)

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Рядко. Обичам да чета, обичам и да ям, но двете са несъвместими дейности за мен.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Твърде опасно е в близост до мен да има каквато и да била течност. Книгата е застрашена, но на предпазливо разстояние може да има чаша пълна с кафе.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Като бебе съм драскала безогледно от вътрешната страна на кориците на всяка книга, която ми е попаднела. И сега очевидно изкупвам вината си, като се ужасявам дори от самата мисъл.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител, ако се намира, но при мен това е рядкост. Билет от влака, касова бележка или някоя визитна картичка обикновено вършат чудесна работа.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. По принцип предпочитам художествена, но напоследък чета повече от другата, особено като започна семестъра, а да не говорим за през сесиите.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Педантична съм в това отношение. Винаги до края на главата – дори като заспивам, докато не си дочета главата, не затварям книгата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Трудно. Доста съм упорита. Ще дочета книгата до край, било то, за да мога после да коментирам с чиста съвест.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Предимно разчитам на контекста, за да разбера значението. Ако срещна някоя дума повечко пъти и продължава да е мистерия за мен – някои речник или добрият стар Google идват на помощ.

Какво четеш в момента?
„Човекът от Еверест”. Това е автобиография на Тенсинг, която препрочитам, защото е книга с много силен заряд, която ми дава усещането, че всичко е възможно, а сега имам нужда точно от това.

Коя е последната книга, която си купи?
Май последните, които съм купувала са все за подарък. Мисля, че „По пътя на Ганг” от Илия Троянов.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено е една. Най-много втората да я ползвам за четене в градски транспорт или за пътуване.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вечер в леглото, което само по себе си води до много безсънни нощи.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания по този критерии.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да беше само един.... Зависи от темата, от това какъв тип е човека, на който предлагам дадена книга или автор. Но винаги казвам добра думи за Халед Хосейни, що се отнася до съвременни автори, Дюма баща – приключенската класиката, Джейн Остин – любовните романи.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Не знам как се получава, но май те сами се подреждат. Нямам някаква стратегия – всяка нова книга я слагам там, където ми изглежда, че стой най- добре.

В тази интерактивна таблица можете да видите как някои от най-известните компании в IT света изкарват парите си. Освен че ни запознават с бизнес моделите, които компаниите следват, създателите на таблицата разкриват кои според тях са печеливши и кои – не. iКогато изберете дадена компа...

Уважаеми сънародници! Честит Ден на Независимостта на Р. България. На 22 септември 1908 година се затвърждават всички усилия на борците за свобода чрез обявяването на Манифест към българския народ. На този ден България показва пред целия свят, че нейните граждани са силна и можеща нация. Историческият успех е постигнат с общите усилия на българските политици, сред които и са бесарабските българи като Александър Малинов и генерал Данаил Николаев.

Facebook изключва технологията за разпознаване на лица по снимките от 15 октомври. Компанията на Марк Зукърбуърг е принудена да въведе промяната в Европейския съюз заради регулаторните органи за защита на личните данни. Според тях отбелязването на хора без тяхно желание е нарушение на непр...

Samsung и Apple се очертаха като много интересни конкуренти за вниманието на феновете на новите технологии и умните телефони. И докато Apple се борят със Samsung в съда, Samsung се шегуват със своите реклами. Първо беше рекламата на Samsung Galaxy S II, а сега и на Galaxy S III. Рекламата несъмнено усмива хората, наредили се на опашка за новото устройство на Apple. Тя умело приглася на коментарите на онези, които очакваха повече от новия iPhone. Ето я и нея:

http://www.youtube.com/watch?v=nf5-Prx19ZM

Но Apple не отговарят на рекламните шеги. Те продължават спокойно да обясняват на широката публика какви са предимствата на новия iPhone. Засягат по-големия екран, като показват закачливо, че с палец можеш да стигнеш от единия до другия ъгъл на екрана.

http://www.youtube.com/watch?v=A1Rc4MDmr8o

В другата си реклама пък говорят за „широките снимки“ и новата функция на Camera в iOS 6 за панорамни снимки:

http://www.youtube.com/watch?v=Xtm4ySJQPOc

В трета засягат дизайна на iPhone 5 и физичните закони. Как може нещо да стане по-голямо, и в същото време да е по-малко…

http://www.youtube.com/watch?v=V4IRsCjMqdI

Не пропускат да представят шеговито и новите си слушалки:

http://www.youtube.com/watch?v=9-FmipwLsHc

Като цяло няма нищо революционно нито в iPhone 5, нито в рекламите за него. CNET дори се опитват да направят връзка между ролята на актьора Джеф Даниелс от сериала „The Newsroom“, който озвучава рекламите, и покойния Стийв Джобс, човека, който искаше да променя света. Apple сякаш вече не са компанията, която разтърсва света с революционните си идеи и нововъведения. Apple забави темпото, за да не плаши широката публика – своята целева аудитория. Затова и рекламите са такива – шеговити, с благ тон, представящи с прости думи характеристиките на един продукт.

Та, кой подход ви харесва повече?

За една голяма част от българите датата 22 септември остава свързана основно с манифеста, прочетен преди сто години от цар Фердинанд във Велико Търново. Княжеството става царство, България вече не е във васална зависимост от Османската империя. Но дали всичко се изчерпва само с това?

 Любослава Русева

 Пре(д)говор:

На 5 февруари 2007 г. криминално проявеният Мариян Я. – наркозависим и задържан от полицията 92 пъти (!), влиза с приятеля си В. М. в жилищна кооперация, обирана 37 пъти (!). Макар входната врата да се заключва, двамата успяват да проникнат. Синът на иконописеца Йордан Опиц (63 г.) ги вижда и казва на баща си. По това време Опиц-старши е със свой приятел. Двамата заключват входната врата на кооперацията и се обаждат на полицията. Тя, естествено, се бави. Мариян и В.М. не могат да излязат, затова отиват до прозореца над козирката на входа, отварят го и се готвят да скочат. Отвън обаче ги причакват Опиц и неговият приятел. Опиц е с газов пистолет, незаконно преработен на боен. Той стреля по Мариян, след като момчето скача (то умира час и половина по-късно). Става дума не за неизбежна отбрана, а за хладнокръвно убийство, преценява Върховният касационен съд, който осъжда Йордан Опиц на 5 години затвор при олекотен режим заради здравословните му проблеми.

Опиц подава молба за помилване, а седмица преди това ВМРО подема акция в защита на иконописеца, преставяйки го като свят човек. В социалните мрежи над 7000 души застават зад „каузата”, докато други създават група във „Фейсбук”, наречена „Йордан Опиц е извършил убийство и заслужава да влезе в затвора.” Ред е на Комисията по помилванията към Президенството да прецени дали Опиц ще остане на свобода. Вицепрезидентът Маргарита Попова вече увери, че няма да допусне „улицата да раздава право или да не бъдат чути фактите по случая”.

По време на проучванията си по поречието на река Амазонка, френският антрополог Клод Леви-Строс попитал вожда на едно племе що е добро и зло. Вождът отвърнал: „Зло е, когато съседното племе ни нападне, убие мъжете, изнасили жените и отвлече децата за роби. Добро е, когато ние нападнем съседното племе, убием мъжете, изнасилим жените и отвлечем децата за роби.”

Моралният компас на това племе бил устроен просто, което позволявало едни и същи действия да бъдат тълкувани или като добри, или като лоши – в зависимост от гледната точка. Накратко: когато ти си жертвата, било лошо, а когато ти си извършителят, било добро. Също като при децата, които реват, щом им вземат играчката, но ликуват, ако успеят да се докопат до чуждата, домодерното общество имало инфантилна представа за етичната база, върху която стъпва съжителството между човеците. Тъй като единствената регулация на тези отношения произтичала от ясното разделение между Ние и Другите, било естествено собственият интерес да се разглежда като „добър”, а чуждият – като „лош”.

И в двата случая този интерес се свеждал до това да прецакаш Другите. Моралната оценка обаче зависела от отговора на въпроса Cui bono?/Cui prodest? – нещо като нашенското „Кой е на далавера?” Ако „далаверата” била за Ние, злочинствата изглеждали оправдани и дори носели ореола на благодеяние. Обратното: ако стореното от нас било сторено от Другите, това вече било отвратително и направо непростимо.

И какво следвало? Разбира се, че следвало заслужено отмъщение. Зъб за зъб, око за око, нали така? С вашите камъни – по вашите глави!

В „Тъжни тропици” Клод Леви-Строс описва много подобни истории, събрани от експедицията му сред изчезващите племена на бразилските индианци. Пътувайки „от народ към племе и от племе към група”, той навлиза в дълбините на първобитното мислене, защото се интересува дали съществува  обективен критерий за понятието „варварско” и къде точно се намира границата между дивачеството и цивилизацията. Има ли базисни модели на човешко поведение; какви всеобщи закони го управляват; няма ли еднакви корени в мисленето и социалната организация на всяко общество – ето какво вълнува Леви-Строс през 30-те години на миналия век.

По онова време „цивилизованите” хора вече са преживели много войни, включително една световна. На хоризонта се задава и втора. Да, те ходят с костюми, возят се на влакове и коли, говорят по телефона, снимат се за спомен. С една дума – битовата страна на живота напредва с бързи темпове. Продължават обаче да се нараняват един друг, продължават да се крадат, изнасилват, убиват и унижават. Кое тогава ги прави по-различни от диваците край Амазонка? И защо мислим, че техните морални ориентири са по-сложни от онези на индианците?

Френският антрополог не е първият, който стига до извода, че съществената отлика между човека и животното – моралът, е и най-голяма ни слабост. Казано без претенции, човекът е животно, надарено с вътрешно сетиво да отсява доброто от злото не само през личния си интерес. Това означава, че аз и ти би трябвало да имаме съзнание за съобщностно живеене с Другите и да развиваме вродената си способност да изпитваме любов, уважение, състрадание, съчувствие, милост, разкаяние, прошка.

„Който не може да живее общностно или не се нуждае от нищо поради способността си да задоволява сам потребностите си, не е част от държавата, така че е или животно, или Бог”, казва Аристотел, а Леви-Строс „доказва” неговото твърдение емпирично. Изводът му гласи:

Разликата между примитивното племе и модерното общество е в това, че човеците постепенно са се просветили колко са непросветени по отношение на морала. Навсякъде е имало и винаги ще има аморални хора, но в името на едно по-безпроблемно съжителство просветените измислили регулации, които теглили чертата между доброто и злото. Започнали от правото на живот, минали през правото на лично достойнство и стигнали чак до правото на щастие.

Никой от нас не е Господ, за да въздава справедливост, рекли си, и създали институции, на които възложили тежката отговорност да съдят за човешките дела, преди за тях да съди Бог. Никой от нас не е животно, стиснали си ръцете, така че нека изградим модел за съжителство, противоположен на този на зверовете от джунглата. Защо да не го наречем държава?

В нашия случай думата „държава” произлиза от глагола „държа”. И далеч не само заради метафората с кормилото на властта.  Да управляваш държава означава да държиш нещата под контрол, след като някой ти е позволил да го правиш от негово име. Този някой е човекът, който се „държи” за човека до себе си. Всички в една държава трябва да се държат за ръце, защото заедно се държим към едни общи работи като гени, минало, настояще и бъдеще. Свързват ни общи интереси, общи цели, общи перспективи, общи хоризонти. Оттам пък идва думата „общество”.

Когато някой е принуден сам да защитава своя живот и достойнство, както и правото си на лично щастие, това е сигнал, че с обществото се случва нещо нередно. Я са му разхлабени  ставите, я нещо се е бъгнало в имунната му система. А може и никога да не е функционирало като единен организъм заради някакъв производствен дефект. Нямало е, да речем, лепило, за да спои някак хората, та те се чувстват чужди един на друг и я карат като козите – всяка за свой крак.

Там, където липсва общество обаче, не би могло да има и държава. Възможно е да бродят стада и глутници, в най-добрия случай – племена и групи. Но не и държава. Ако хората не са слепени, а плуват в гъста радомирска боза, както казваше прабаба ми, пиши държавата за удавник. Без да ходи до поречието на Амазонка, прабаба разправяше, че човечеството изостава с морала и ще си пати от това.

Казусът „Йордан Опиц”, за който стана дума в началото, поставя много точна диагноза какво общество сме и каква държава сме си конструирали. Ще го разкажа така:

Апартаментите в един блок са обирани десетки пъти, тормозът продължава години наред. Полицията не може да залови крадците и подминава поредния взлом с формален протокол.

На хората им писва, идва им до гуша. Един от тях дори преправя газовия си пистолет на боен, очевидно с намерението да застреля нападателя при следващото му „посещение”. Този човек се чувства безсилен – няма си държава, въпреки че плаща данъци и издържа най-многобройната полиция на глава от населението в цяла Европа. Той смята, че има пълното право да защити живота и собствеността си, щом е оставен да се оправя сам в българската джунгла.

Дотук деянието на Опиц е разбираемо. И мен са ме обирали до шушка и знам какво е да те върнат десет години назад. Познавам чувството на унижение, че някой мръсник е ровил в личните ми вещи, както и гневът от безсилието, че „органите на реда” не са в състояние (или не желаят) да го заловят. Преди три години блокът ни дори щеше да изгори заедно с хората в него, след като през нощта умишлено беше запален асансьорът – обстоятелство, което дотам не развълнува местното районно управление, че и досега половината от живеещите не са разпитани, въпреки уверенията, че „разследването не е приключило”.

Как да не се вбесиш, а? Ако видя някой, който пак излива туба с бензин, и в същото време имам оръжие, не гарантирам дали ще устоя на изкушението да стрелям. Няма да ми мигне окото, особено ако знам, че същият е бил задържан 92 пъти да опожарява, но още броди на свобода и най-вероятно ще продължи да върши престъпления.

Много хора мислят като мен. Само че държа да им кажа колко не сме прави. Ето защо:

Има закони, има ясна регламентация в кои случаи отбраната е неизбежна, има институции, които да наказват от наше име. Ако всеки тръгне въоръжен и реши да пусне куршум в слепоочието на някой, който му се е сторил съмнителен; ако всеки тръгне да отмъщава като албанец, в патакламата няма да чуем как се срутват и последните устои на държавата. Приемем ли нелепия аргумент, че защитата на собствеността оправдава отнемането на човешки живот, означава да удавим в Амазонка онова, което ни отличава от зверовете. В кръга на моралните ориентири не влизат бурканите с компот в мазето, нито имаме правото да въздаваме справедливост според собственото си разбиране за това що е добро и зло.

Случаят с Йордан Опиц е тъкмо плашеща демонстрация какво би станало, решим ли сами да съдим и наказваме. Опиц грабва пистолета, заключва изхода и стреля хладнокръвно по бягащ човек, който не го е нападнал в дома му, а му се сторил подозрителен. Впоследствие художникът излиза с версията, че крадецът го заплашвал с отвертка, но съдът я приема като опит за заблуда. Убийството е планирано (вероятно Опиц е бил толкова бесен, че си е наумил да пречука крадеца, ако го срещне), а фактът, че не се разкайва за случилото се и нарича убитото момче „боклук”, го характеризира като морално и емоционално ограничен.

Някои го нарекоха „социопат”, защото бил стрелял по котки за развлечение, но аз ще бъде малко по-сдържана – човек, който е в състояние да убие, да не съжалява за убийството и да обикаля телевизиите с тезата, че бил прав да постъпи брутално, е жесток и безскрупулен, прекомерно надменен и с неразвито съзнание за вина манипулатор. Помилването на такъв би било равносилно на сериозен шут по институциите, призвани да въздават справедливост, т.е. по самата справедливост. То би дало и официална благословия за възцаряване на примитивни практики като линча и вендетата, а евентуалното разширяване на кръга, в който влизат случаите на отърваване на кожата заради „неизбежна отбрана”, е много вероятно да послужи като алиби за напълно умишлени престъпления.

Мнозина от защитниците на Йордан Опиц излизат с аргумента, че ето на, един човек на 63 г. е осъден ефективно на 5 години заради убийството на едно „наркоманче”, а бандити с много по-тежки деяния се разхождат на свобода. Напълно споделям подобна забележка, още повече, че тези дни се разгневих, след като прочетох как условната присъда на Максим Стависки (онзи, който отне два човешки живота и инвалидизира завинаги млада жена, карайки пил гигантския си джип), въобще не помрачила „любовната му приказка”…

Не е справедливо, така е. И не е справедливо, защото, както написа един колега, българите сме дълбоко несправедливи вътре в себе си. „Тук справедливостта е да има тояга за другите, а аз да се отърва с рушветец или връзки. Тук не може да има правила, защото няма критична маса от хора, които да ги спазват.”

Нашите институции са нашето огледало. А кой да притисне полицията и съдебната система да си вършат качествено работата, освен самите ние? А ние пък не сме ли същите, които масово схващаме законите като „врата у поле”, и в повечето случаи вършим собствената си работа твърде некачествено?

Проблемът със справедливостта, или по-точно с нейната липса, е фундаментален български проблем. Той не е възникнал нито в годините на развращаващия социалистически модел с връзките и привилегиите за „наши хора”, нито с покълването на  демокрацията, която мнозина схванаха като освобождение от тегобата на реда и правилата. Обществото ни изглежда деморализирано, именно защото имаме слаб до никакъв инстинкт за справедливост.

„Във всяка друга държава има злосторници, има престъпници. Но да не се боях от страшната дума, бих противопоставил тая антитеза: никоя друга държава не е в основата си тъй гнила – тъй развратена, тъй хищническа, тъй антисоциална.”

Написал го е д-р Кръстьо Кръстев в далечната 1898 г. И е обяснил проблема ни изключително точно:

“Нашият начин на мислене и на чувстване е “Каквото с мене, това и без мене. Аз ли ще помогна!” Центърът всякога си оставаме ний – не делото, не бедствието, не чуждото, страдующото “аз”. Думата ми е за презрението към законите и към човешката личност, за отсъствието на съвест и за явното хищничество спрямо общото.”

Умишлено ще оставя финала отворен.

Сп. „Тема”

Една от най-големите промени, наложени с iOS 6, е Maps – вероятно първото нещо, с което повечето от нас са решили да се заиграят след ъпдейта. На по-заден план обаче остана нещо не по-малко важно – App Store. App Store е дигиталният склад, в който се съхраняват повече от 700 000 приложения за iOS. По данни на Apple средностатистическият потребител използва около 100 различни приложения. Аз имам 50.

Съвсем на място е въпросът как точно избираме какво да инсталираме. Този въпрос засяга не само потребителите, но и разработчиците, защото повечето от нас при избора си се ръководят от позицията на дадено приложение спрямо останалите. Колкото по-нагоре е в класацията, толкова по-вероятно е да предпочетем него. Причините за това са поне две:
- не обичаме дълги списъци;
- разчитаме, че щом е по-горе, заслужава да е там.

Така и стигаме до констатацията, че едва 0.1% от приложенията съставляват 50% от общия брой сваляния на приложения. Друга потресаваща цифра е 60% – такава част от приложенията в App Store никога не са сваляни. 60% от над 700 000 приложения са поне 420 000 приложения.

Когато се разбра, че Apple са купили Chomp, платформата за „откриване на приложения“, си помислихме, че нещата може би ще се променят, като стане по-лесно да се откроят добрите приложения, а и се вкара социалният елемент. И ето какво получихме с новия App Store, в който са вкарани елементи от Chomp:
- лесно можем да споделяме линкове към приложения във Facebook и Twitter;
- Genius, който помага в избора;
- ново представяне на дългите списъци от приложения при търсене.

Промененият App Store също като новите Maps предизвика различни реакции. Харесва ми лесният достъп до социалните мрежи, чрез които с минимални усилия можем да покажем на света своето интересно откритие. Надявах се малко повече на Genius обаче – избрания от Apple начин да дават препоръки (като Genius в iTunes). При мен Genius успява да препоръча само едно приложение, вероятно заради малкия брой app-ове, които съм си инсталирал. Може би ако познаваше моите приятели и техния вкус, щеше да даде повече и по-интересни препоръки, отколкото просто Evernote.

Когато пък използвам търсачката, вместо списък с приложения получавам едно приложение на екран под формата на картичка. Вътре освен името на приложението, средна оценка и бутон за сваляне се намира и екран от самото приложение. Признавам, че е удобно и така можеш да придобиеш някаква представа за приложението и без да го отваряш, но това има своята цена. За да разгледаш списък от 25 приложения, вече трябва да направиш поне 20 движения в повече, отколкото досега, поне по груби сметки.

Ще ми е нужно време, за да свикна с новия App Store. Дано се окаже по-полезен и за потребителите, и за разработчиците.

Снимки: Apple и Socialevo.net

Подобни статии:

1. Открит е първи вирус в Apple App Store
2. Facebook Pages Manager приложението е в българския App Store