Защо мюсюлманите пак ще гласуват за Доган

Думата мюсюлмани отново е в новините от България. А всъщност животът на тази общност нито се е подобрил, нито се е влошил значително. Единственото разумно обяснение, че отново наближават избори и някой отново си прави илюзиите, че може набързо да промени предпочитанията на значителна част от гласоподавателите. Може да звучи като клише, но пък е вярно. След няколко реда ще стане дума и за делото в Пазарджик срещу разпространителите на т.нар. „радикален ислям“, но още не му е дошло времето.

В началото на последната обиколка преди финала на изборите ГЕРБ изведнъж се загрижи публично за съдбата на българските мюсюлмани. Докато за последните избори задачата пред управляващата партия беше да не допусне неконтролирано от администрацията гласуване в Турция, сега вече вниманието се премести от технологията към хората. И дойде откритието, че изселниците са хора като всички други и с тях може да се говори.

ГЕРБ вече погледна към тези избиратели. Очаква се Цветан Цветанов да посети няколко града в Турция, очаква се партията да открие офиси в изселнически квартали в Истанбул и Бурса. Промяната е качествена – целта вече не е само да попречим на ДПС, а и да се опитаме да спечелим доверие. Това е разумно политическо поведение и всяка партия, която разполага с ресурс, трябва да работи така. Когато си на власт, въпросът с ресурса поне не стои. Има само два проблема: активист на ГЕРБ публично заяви, че целта е „да провалим работата на ДПС в Турция“, което не говори точно за загриженост към интересите на избирателите. Вторият проблем е, че това не е последователна и дългосрочна политика, а кампанийно мероприятие с много къс хоризонт – следващите избори.

В подкрепа на усещането за кампанийност изведнъж земеделският министър Мирослав Найденов откри, че тютюнопроизводителите в България нямат алтернативен поминък, докато в Европа има гласове за пълната забрана на производството на ориенталски тютюни. Отношението на Европейската комисия срещу този вид производство изобщо не е новина и темата беше актуална още преди България да се присъедини към съюза. Известно е, че субсидиите бяха спрени и всяка година правителството получаваше изрично разрешение, за да плати от бюджета допълнителни пари на тютюнопроизводителите. Всеки път за последно.

Стереотипът за това как изглежда традиционният производител на тютюн в България е станал толкова устойчив, че когато министърът говори за тютюнопроизводители, всички разбират мюсюлмани. Повечето от онези 12 мъже и една жена, които са изправени пред Окръжния съд в Пазарджик за разпалване на религиозна омраза и проповядване на антидемократична идеология, също са гледали тютюн. Техните роднини, съседи и познати също гледат тютюн. И докато чакат изкупвачите на продукция, тези хора коментират новините. А новините там изглеждат така: отново съдят нашите.

Конкретното дело ще бъде решено от съда. Четох обаче обвинителния акт срещу обявения за предводител на групата, присъствал съм на други подобни дела преди години, веднъж дори свидетелствах пред съда, помня в какви моменти службите се активизираха в тази посока, помня и как безславно завършваха всички тези дела. Традиционно усилията на следователи и прокурори в тази посока са нескопосани, некомпетентни, в стил „слон в стъкларски магазин“ и… предизборни.

Преди последните парламентарни избори Яне Янев стана обществен защитник номер едно срещу т.нар. радикален ислям. Помните, нали. Тогава обикаляше телевизионните студиа, посочваше враговете, а агенти на ДАНС ходеха след него да арестуват заподозрените. Сред задържаните беше и кметът на Гърмен Ахмед Башев. Дългогодишният кадър на ДПС преди години се еманципира от партията си и на изборите през 2007 г. не само спечели срещу кандидата на Ахмед Доган, но и публично обвиняваше бившата си партия в корупция. Когато влезе в ареста обаче, представителите на ДПС единствени казаха публично, че така не се прави, че има конституция, че има граждански права и т.н. През 2011 г. Ахмед Башев отново спечели изборите за кмет. Отново от ДПС.

Основният обвинаяем в поредното дело срещу т.нар. радикални ислямисти е имамът на Сърница Саид Мутлу. Уважаван е в селото си, всички го познават. Точно в Сърница ГЕРБ успя да спечели кметските избори срещу ДПС. Днес обаче цялото село говори за процеса, знае и кой е на власт. Това не увеличава шансовете на управляващите да спечелят следващите избори в селото.

Разбира се, че предизборните сметки не трябва да влияят на правораздавателната система. Показните акции срещу имами обаче винаги са се приемали добре от една част от обществото. И тези гласоподаватели са значително по-лесни за привличане от непознатите и традиционно гласуващи за друг мюсюлмани. Точно това правят управляващите. Втвърдяване на позицията срещу Македония, по-остър език към Холандия, пляскане за Русия. Любов към бабаитлъка и омраза към различния – това винаги печели в България, за съжаление.

А изселниците в Турция следят какво става в България. Пропускат какво прави Памела Андерсън във Вип Брадър, но не пропускат процеси срещу мюсюлмани. Не пропускат и изказвания като онова на премиера, че „възродителният процес“ имал правилни цели, но лоши методи. Нищо, че после стотина пъти обясни, че не това е имал предвид. Познайте тогава за кого ще гласуват мюсюлманите.

снимка: “Стандарт“

Прочети цялата новина

Свързани новини: