10/05/12 07:32
(http://patepis.com/)

Салала, Оман (4): Тамянът на Султаната Оман

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката. Днес ще прочетем малко по-подробно за сулатаната Оман и оснвния му продукт - тамяна. Приятно четене:

Салала, Оман

четвърта част

Тамянът на Султанство Оман

Днес моята трета част ще бъде базирана изцяло на факти, събирани от мен по интернет пространството. Много е полезна тази информация, защото всеки който е далече от Дофар, Оман се лута в представите си като сляпо куче. Малко енциклопедична справка:

Султанство Оман

се дели на 5 района (минтаги) и 4 губернанства (мухафази): Мускат (столица), Мусандам, Бурайми и Дофар. В това число влизат и 59 вилаета. Всички административни единици се управляват от губернатори, назначавани от Оманското министерство на вътрешните работи.

Губернаторство Дофар

представлява ‘Земя на тамяна’ на Арабския полуостров и някога е бил врата от Индийския океан за цял Оман на керваните идващи в Южна Арабия. Тук се намират 10 вилаета: Салала, Тумраит, Така, Мирбат, Садах, Рахют, Далкут, Мукшин, Шалим и острова Халланият. В миналото на големите територии на Салала се е култивирало с помощта на сложна напоителна система и се отглеждала селско-стопанска продукция, предостатъчна да изхранва британския контингент в Месопотамия по време на Втората световна война. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Тамянът

е една от най-древните и най-ценни субстанции за кадене, той е "мозъкът на небето", символизиращ святост. Традиционно се използва от антични времена като благовоние в Индия, Китай, както и по време на християнски богослужения. Много хилядолетия драгоценната ароматична смола тамян (ливан - така се среща в по-старите преводи на Библията) била единственият източник на доходи за обитателите на изгубените в пустинята селища. Южната част на пустинята, опънала се през целия Арабски полуостров, граничи с оманската провинция Дофар. Именно там, върху каменистото високопланинско плато растат дърветата, за които се разказват легенди. Още в древни времена югозападният район на държавата Оман - Дофар бил известен като важен център на търговията с тамян. Легендата разказва, че един от тримата мъдреци, които дошли да се поклонят на младенеца Иисус и носейки в дар тамян, е тръгнал именно от Дофар. Заради многото мъгли в този район съществува легендата, че тамянът - това е роса, падаща от дърветата. И това не е далеч от истината. В края на март върху дърветата правят нарези. През дъждовния сезон, който започва след това, сок, който много прилича на мляко, се издига по ствола и изтича през нарезите. Арабите го наричат "сълзите на боговете". Три-четири седмици съхне той върху ствола на дърветата, а след това започва времето, когато събират реколтата. От едно дърво събират до 400 г тамян. Местните жители смятат, че димът му гони дявола. Преди всички бедуини в селото живеели благодарение на тамяна. Днес само старците знаят къде растат дърветата и какво трябва да се прави с тях. Векове возели тамяна по суша от Дофар в Южна Арабия, откъдето завивайки на север, пътували покрай Червено море до мястото, където пътят на благовонията се разделял на две. Единият стигал до Египет, а другият отивал на изток - във Вавилон и Сирия. Докато товарът стигне до местоназначението, стойността му се увеличавала шест пъти. Затова египтяните се стремели сами да изминат този път, избягвайки посредниците и дори се опитвали да си донесат млади дръвчета, за да ги засадят в Египет. Първата известна експедиция на египтяните се отправила за благовония около 3 000 години преди раждането на Христос. Това означава, че тамянът като благовоние се използва вече пет хиляди години. В търговските закони на Рамзес III от 1200 г. пр. Хр. се казва, че цветът на благовонията може да бъде от опушено кехлибарен до нефритово зелен, блед като лунна светлина, а всички останали нямат никаква ценност. Именно тамяна се изполва за балсамиране на египетските мумии. В древните времена тамянът за оманците бил това, което е нефтът сега - най-важната експортна стока и източник на благосъстояние. Кервани от камили возели благовонната смола в Европа. Търговията с тамян отдавна вече не играе толкова важна роля както в старите времена, но все още над 300 000 дървета на платото Дофар плачат с божествени сълзи. Веднъж пророкът Мохамед казал, че от всичко най-много цени молитвите и приятните ухания. Всеки петък ароматният дим гони злите духове от мюсюлманския свят. Тамянът е ароматна смола от дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae), което расте в Източна Африка (Сомалия, Етиопия), на Арабския полуостров и в Индия и Иран. Латинското наименование на това красиво, невисоко дърво или храст с гъста корона и бели или бледорозови цветове е Boswellia sacra (синоними B. carteri, B. thurifera). За получаването на тамяна през пролетта в ствола на дървото се прави дълбок надрез, от който започва да изтича млечен сок. На въздуха той се втвърдява в кръгли зърна с кехлибарено жълт до ръждиво-червен цвят и характерен мирис. При стриване се образува прах, който частично се разтваря във вода като образува мътна емулсия с горчив вкус. В етанол смолата се разтваря малко по-добре. При нагряване се размеква и разпространява силен приятен балсамов аромат. Съдържа смоли (50-60%), камед (20-30%), минерални вещества (6-8%), етерични масла (3-7%). Истинският тамян е смолата на дървото Boswellia Carteri.

Курорт в Оман

Учени твърдят, че дори малки количества дим от тамян има антидепресивно действие, потискайки страховете и тревогите. Отстранява безсъницата, нощните страхове, подпомага правилния ритъм на съня. Това е най-плътният, най-приспивният аромат, който бихте си представили. Има един римски писател, който казва за хората тук - толкова много кервани с тамян минават оттук, че хората са станали безгрижни, сънливи от приятното ухание на тамяна.

[caption id="attachment_35561" align="aligncenter" width="200"]