Любимци в новините: постоянни и променливи величини

В сезоне 2007-2008 годов нью-йоркская Метрополитен-опера впервые в мире решилась на прямые трансляции своих спектаклей по всему миру. Успех новой инициативы превзошел все ожидания, и уже в следующем сезоне МЕТ увеличил количество транслируемых опер. В свою очередь, увеличилось количество кинотеатров, участвующих в этом проекте. Вскоре инициативу МЕТа подхватили лондонский Ковент-гарден, миланский театр Ла Скала, питерский Мариинский театр, оперные театры Флоренции и Венеции. С 2009 года в кино вслед за оперными устремились драматические театры. Первопроходцем здесь выступает один из лучших театров Англии – Лондонский Королевский национальный театр. Он был создан в 1963 ...

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров посети руския президент Владимир Путин за 60-годишния му юбилей, съобщи bTV. Сидеров подари на Путин плакет на Народно събрание, значка на партията и книгата си „Основи на българизма„. Той подчерта, че най-после Русия има управлението, което й е нужно. Отношенията между България и Русия трябва да се развиват, въпреки силния геополитически натиск, отбеляза Сидеров. „По-добре Европейският съюз да преговаря за членство с Русия, отколкото с Турция„. Преди дни лидерът на „Атака“ поиска обяснение от вътрешния министър Цветан Цветанов защо е ходил на посещение в Турция и е разговарял с ...

Проф. Джеймс Петрас, Global Research Никога в историята на Съединените щати не сме ставали свидетели на престъпления, извършвани в днешния мащаб и обхват от частния и държавен елит, писа Global Research… Икономист с безупречно кредо, Джеймс Хенри, бивш главен икономист в престижната консултантска фирма McKinsey & Company, е проучил и документирал укриване на данъци. Той открил, че супер-богатите и техните семейства имат $ 32 трилиона (USD) от скрити активи в офшорни данъчни убежища, изобразяващи до 280 милиарда долара загуба на приходи от данък общ доход! Това проучване изключва такива нефинансови активи като недвижими ...

Тази сутрин сайтът на Българското правителство осъмна с проблем. Нямаше достъп до него. В мрежата вървят предположения, че това е дело на Анонимните („Анонимните“), но засега от правителството няма официална информация, потвърждаваща или отричаща, че това е дело на хакерската организация Anonymous. Официалната страница на българското правителство е на адрес www.government.bg, но достъп до нея няма. Каква е причината за това все още не се знае.

През месец февруари Anonymous бяха пуснали в YouTube предупреждение до българските власти, които мълчат по спорното споразумение ACTA. В писмото си Anonymous са подсилили думите си с членове, параграфи и алинеи от Конституцията на България, която гарантира спазването на човешките права. Само близо седмица преди това хакерите Anonymous атакуваха сайта на българската организация за авторски права ПРОФОН в знак на протест срещу защитата на спорното споразумение АСТА.

Дали това е дело на Anonymous, или не остава да се види, но е факт, че сайтът на българското правителство днес бе недостъпен. Само преди няколко месеца ГДБОП задържа мъж за компютърни престъпления. Властите твърдяха, че е част от Anonymous. Вярно, че е неделя, но все пак дали има някого, който поддържа сайта на българското правителство и в почивните дни? Засега очакваме официално изявление от българските власти и ще ви информираме.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Anonymous – съобщение до България
2. Anonymous атакуват Китай

Жена е с любовника си в леглото. Звъни се на вратата. Тя: - Бързо, скачай през балкона! Мъжът ми се прибира по-рано от очакваното и ако те завари тук, с тебе е свършено. - Какво? Да скачам? На тринадесетия етаж сме! - Скачай, скачай, нямаме време за суеверия сега. Усмихни се, България! Службите на КАТ са затрупани с молби от суеверни шофьори, които искат специфични регистрационни номера за колите си. Някои са водени от религиозни подбуди, други искат да се разминат с прокоба, а трети просто се отдават на запалянковски футболни страсти. Едно е сигурно - въпреки че са широко разпространени, суеверията си остават нож с две остриета: В голяма международна компания се провежда конкурс за много добре платена мениджърска позиция. След дълга серия пресявки и интервюта на кандидати, шефовете се спират на млад мъж и го викат за заключителен разговор. Той подробно разказва за себе си и накрая отбелязва: - Длъжен съм да споделя с вас, че в някаква степен съм суеверен... - Много се...

В края на 2011 г. термосоларните инсталации по света имат обща кумулативна мощност от 188 гигавата, общо всички слънчеви мощности  са 245 гигавата, с което превишават мощностите от вятър, които достигат 238 гигавата. Доста хора смятат, че соларните панели имат по-ниска ефективност от ядрените реактори спрямо тяхната площ, които биха могли да генерират голямо количество енергия само с една малка уранова пелета. Тук обаче ще възразим:

Поради факта, че соларните панели са единственият източник на енергия, който може да бъде интегриран във всяка джаджа, лаптоп, чанта, калъф, дреха, покрив, прозорец, фасада, врата, мост, паркинг и даже пешеходна пътека, то те биха могли да навлезат в живота ни, като стават причина за използването на възможно най-малко земя, дори сравнени с ядрените централи, които бълват отпадъци, за които човечеството ще трябва да се грижи докато свят светува, да не говорим, че не могат да се скалират и да кацнат по покриви, паркинги и раници.

Това показва убийственото предимство на соларните технологии, за голямо съжаление на енергийната мафия, която може да съществува само благодарение на грандиозни като мащаб и цена проекти.

Днес се използват два вида термални соларни технологии:

1) Термосоларни централи, които генерират електричество чрез използване на слънчева светлина за производство на пара (или загряване на минерални масла), които задвижват парни турбини.

2) Термосоларни панели, които нагряват вода за директно използване в бита или промишлеността.

Шефът на отдела за възобновяема енергия към Международната енергийна асоциация (IEA) – Paolo Frankl казва: „Половината от енергията, използвана в света, е предназначена за получаване на топлина,това е повече от необходимата енергия за транспорта и електроенергията – това означава, че използването на соларна топлина ще има значително влияние в борбата за овладяване на климатичните промени и подобряване на енергийната сигурност.“

Във плана на IEA за соларно отопление и охлаждане (Solar Heating and Cooling Roadmap) са дадени нассоки как най-добре да се ускори въвеждането на соларно отопление и охлаждане чрез използването на solar heating and cooling (SHC) технологии, които имат изключително ниско отделяне на въглеродни емисии. Някои технологии, като домашни инсталации за топла вода са вече широко използвани в някои страни, други като промишлени термосоларни централи навлизат в пазарен етап, а соларното охлаждане е все още във фаза на разработки и изследвания.

Според плана на IEA много промишлени процеси, които изискват топлина, също могат да бъдат използват слънчеви инсталации за нуждите си директно.

По материали от: Clean Technica

Ходите ли на работа? Най-вероятно да. А спомняте ли си кога за последно се появихте в офиса мъртвопияни? Най-вероятно не, тъй като в такъв случай скорострелно бихте се разделили с работното си място. Изглежда за някои обаче подобни правила не важат и те съвсем спокойно могат да се появят в службата си, клатушкайки се и вонящи на джибри. И ако си мислите, че тук става дума за бармани или сервитьори в нощен бар, я по-добре си помислете пак. Колкото и страшно да звучи, се оказва, че точно някои от тези, които би трябвало да пазят живота и здравето ни, не дават пет пари за нас и гледат как по-бързо да избутат досадния си работен ден, обръщайки някоя и друга чашка за отскок. Грижата за поредния пациент се оказа прекалено скучна и натоварваща за д-р Дамов от дупнишката болница „Св. Иван Рилски” и той реши да убие скуката с няколко питиета. За съжаление това се оказа фатално за 35-годишната му пациентка, която се пренесе в небитието след пет дни борба за живота си. Може би медикът...

Трудно ми е да започна. От пет минути пиша и изтривам веднага въвеждащи думи за Кърт Вонегът, които да се различават от баналните възклицания „Тоя Вонегът е велик!“. Ами, какво да ви кажа – май този път не ще избягам от клишето. Така че без да се втренчваме излишно в магнетичната личност на този откачен централно гений, нека да минем направо на книгата.

Както ще разберете още от първите редове на пролога, „Фарс или никога вече самота“ е доста автобиографична книга, поне в сравнение с останалите творби на К. В., но, слава богу, не е от онзи тип досадни автоапологии, в които някой нещо много държи да ти разкаже за себе си, но от криворазбрана скромност го гарнира с всевъзможни подробности, за да постигне ултимативната мазохистична наслада от писането на мемоарна литература. Едновременно с това читателят напълно остава с лъжливото усещане, че вече едва ли не познава автора, и дори се отъждествява с него. Което е абсурдно, но пък приятно усещане.

Книгата си е „фарс“, та дрънка, така, както само Вонегът може, а пък е и посветена на легендарните комици Лаурел и Харди, така че, ако търсите това, което някои надменно наричат „сериозно четиво“, по-добре подхванете някой учебник по анестезиология. „Фарс или никога вече самота“ трябва да се чете само от хора, които най-много обичат да се смеят в трудните си моменти.

„Фарс“-ът е оформен като дневник, чрез който читателят става косвен свидетел на последиците от апокалиптична епидемия, затрила почти до крак гордата човешка цивилизация - западната, де (китайците са се смалили до размерите на палец и го раздават доста важно). Интересно е как нещата са представени така, че не ти и минава през ум да съжалиш човечеството за съдбата му. Напротив – тайничко почваш да се оглеждаш за задаващ се в далечината метеорит, който да даде ново начало на експеримента, наречен цивилизация.

Задължително условие, за да ви хареса тази книга, е да сте изпитвали поне веднъж в живота си самота. За предпочитане е също така да изпитвате маниакален страх от това чувство. В противен случай никога няма да разберете защо, по дяволите, главният герой пожелава да стане президент на Съединените американски щати, например, или пък защо е гений в присъствието на сестра си и пълен олигофрен, когато я няма. Крайно абсурдна антиутопия, по-истинска от много суперреалистични творби, с които имах нещастието да се сблъскам в последно време.

П.П.: Препоръчителен саундтрак на четенето - „Пинк Флойд“.

Загубата на парламентарните избори в Грузия на ожесточения неприятел на Русия – президента Михаил Саакашвили, може да намали силата на отровата в двустранните отношения, но Москва не трябва да очаква от Тбилиси огромна промяна в политиката. Въпреки бившите руски бизнес интереси на опозиционния лидер Бидзина Иванишвили, лидерът на победилата партия „Грузинска мечта” няма да бъде откровен „клакьор” на Кремъл, посочват анализатори. Москва ще получи възможност да поправи някои от мостовете със своя съсед, разрушени заради войната през 2008 година, но „Русия няма да получи много от победата на опозицията на изборите”, смята анализаторът Александър Коновалов от Института за стратегически оценки. Някога постсъветски съюзници, Москва и Тбилиси се отдалечиха след идването на власт на Саакашвили през 2003 година и се превърнаха в главни врагове след войната през 2008 година. Войната приключи със съкрушителна победа за Русия и Москва призна независимостта на два отделили се от Грузия...

Бившият български национал играе днес, 7 октомври, на Тойота Парк за Чикаго Файър. Христо Стоичков пристигна вчера в Чикаго, за да отпразнува 15-тата годишнина от основаването на бившия му клуб. Представители на българската колния в града, заедно с феновете на ЦСКА в Чикаго и Чикаго Файър посрешнаха радушно българската звезда на международното летище О’Хеър. Пред събралите се хора Стоичков сподели, че много ще се радва да се срещне с бившите си колеги и треньори от Чикаго Файър. Днес той отново ще облече екипът на бившият си отбор, за да изиграе мач с ...

    Пълен текст от изказването на Петранка Стаматова вицепрезидент на Българо-американската асоциация пред гостите на седемнадесетия фестивал „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ЕСЕН 2012″    Уважаеми гости, приятели, сънародници, Уважаеми г-н Иванов,   Темата на този панел е свързана със Световна среща на българите в Брюксел. Президентството застана зад инициативата на евродепутата Емил Стоянов за среща с българите в чужбина, на тема „ПОЛИТИКИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА“, и тя ще се проведе на 7 и 8 ноември тази година в сградата на Европейския парламент в Брюксел. Според вицепрезидента г-жа МаргаритаПопова, срещата ще обсъди: “условия за участието на българите в чужбина във всички политики, ...

Светлана Ангелова e родена в Горна Оряховица. По професия е финансист. Избрана е за депутат на ГЕРБ от 19 МИР - Русе. Зам.-председател е на Комисията по труда и социалната политика, член е на комисиите по бюджет и финанси и по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Г-жо Ангелова, увеличението на пенсиите, както стана ясно, ще бъде диференцирано. Справедлива ли е тази разлика в тяхното увеличаване? В проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. е предвидено увеличаване на пенсиите от 1 април, което ще бъде диференцирано в зависимост от годината на отпускането им. Индексацията компенсира поскъпването на живота в периода без осъвременяване - 2010-2012 г. Най-много ще се вдигнат пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2009 г., а най-малко ще бъдат компенсирани новоотпуснатите пенсии през тази година. Така е по-справедливо, защото по този начин ще се компенсира инфлацията за периода 2010-2012 г., която е средно...

През 2006г., когато България все още не беше член на ЕС, тогавашният министър на МВР (от БСП) поде една много “интересна” (в кавички) и оспорвана инициатива – да се подменят регистрационните номера и документи на всички моторни превозни средства (МПС) на територията на България. На граждани, министри, парламент и депутати беше обяснено, че това се прави съобразно директива на ЕС и че е задължително. Гласуваха се съответните промени в нормативната база и се започна. Всички шофьори бяха принудени да отидат с моторното си превозно средство – от москвич до микробус, автобус, трактор и т.н., да се наредят на километрични опашки, да чакат понякога ден, понякога два, за да минат през централизиран преглед, на който да им се свалят старите регистрационни номера на колите, да им се прегледа номер на шаси, двигател, да им се поставят нови регистрационни номера и да им се подменят документите за собственост. Министърът заплаши, че който не се пререгистрира, моторното му превозно средство...

В х-л “Радисън” в София се организира научна конференция “Да опознаем миналото си”. Темата е съдбата на 11 000 евреи от Македония и Тракия, станали жертва на Холокоста. Това мероприятие събуди доста сериозна реакция сред част от обществеността. Появиха се мнения, че конференцията е продължение на започналата целенасочена антибългарска пропагандна кампания на Скопие за прехвърляне на цялата отговорност за трагедията с евреите в тези земи върху България. “Да опознаем миналото си” е свързана пряко с внушенията на македонския филм “Трето полувреме”, който бе обявен от специалисти и историци за манипулативен и грубо фалшифициращ историческата истина. Дебатите оттекнаха дори до Европарламента. Българските евродепутати загърбиха политическите си различия и се обединиха около каузата да не допуснат гавра с националната ни чест.

След предстоящите срещи с представители на Държавната агенция за българите в чужбина и сесията на Българо-американската асоциация, в края на следващата седмица при нас ще бъдат колеги от Министерство на Външните работи, които имат за цел да съберат и обобщят мнения, коментари и предложения на общността за обхвата и качеството на предлаганите консулски услуги и работата на Генералните консулства.

„Атака” и БСП надцака: докато червените дефинираха миналия август чрез своя кандидат за президент Ивайло Калфин българския патриотизъм като производна от любовта към Русия, Сидеров и компания преминаха към дела в зрелищното осъществяване на този партиидиотизъм. Цялата парламентарна група на „Атака” се изсипа в Москва да празнува 60 годишнината на своя началник Владимир Путин, макар самият той да празнува в родния си Ленинград.

Сидеров се оплакал на шефа на руската Дума Сергей Наришкин, че в България има неуважително отношение към Владимир Владимирович защото от Народното събрание в София му отказали да финансират начинанието и от това било видно, че не уважават вожда, от какъвто Русия има нужда и най-после е получила. Това съобщават агенции и сайтове, информирани за събитието от пресцентъра на самата „Атака”, от което става ясно, че този път атакистите нямат намерение да се промъкват тайно на триумфално посещение, както при онзи случай след като попаднаха в парламента и тайно бяха поканени да празнуват пробива в руското посолство ( описал съм случая в „Течна дружба”, включително с описание на акценти от срещата в руското посолство, но и до днес се „радвам” на пълно премълчаване независимо от екслузивната информация по въпроса).

Руската пета колона в България, която се чувства уютно и при това управление, отдавна се пъчи с раболепието си пред руските интереси тук, макар и понякога да предпочита мимикрията, но този път сме свидетели на наистина безпрецедентен ход на българския патриотизъм с обратен знак, наведен на Изток по най-безсрамен начин.

В Москва, както научаваме от цитатите, Сидеров се оплакал не просто от недостатъчната любов към Путин, но направо от „ширеща се русофобия” в България. Съответно той лансирал идеята си не с Турция, а с Русия да се преговаря за членство в ЕС, макар че, за разлика от Турция, Москва не е заявявала такова намерение и интерес.

Иначе казано нашенският патриотар се оказва повече руснак и от руснаците, но това не му пречи да се чувства изразител на „българизма” в качеството си на просител пред Путин, на когото подарил плакет от името на „Атака” и книгата си „Основи на българизма” от свое скромно име с думите, че Русия най-после има управлението, което й е нужно!

Иначе поводът за струпването на парламентарните остатъци от „Атака” в Москва официално били организирани от руската Дума интерпарламентарни игри, както става ясно от съобщението на атакистите.

Пристъпът на грандоманията Сидеров продължил с обсъждане на руските енергийни проекти в България и с ревнивото лъжливо уверение, че „Аката” била „единствената партията, която се бори за укрепването на българо-руските отношения.

Не е известно дали руската страна е приела българското унижение с разбиране, защото тя не си прави труда да ни съобщи предполгаемото си задоволство от топлата атмосфера, при която е протекла размяната на мнения за необходимостта от задълбочаването на сътрудничеството за затвърждаване на унижението, неизвестно никъде другаде в света: да бъдеш смятан за патриот само ако се кланяш покорно на колонизаторите си.

Share on Facebook

Отново на летище Сент-Екзюпери. Колко пъти съм тръгвал оттук, за къде ли не: София, Ница, Париж, Тунис, Барселона, Брюксел… Но винаги с двупосочен билет, знаейки, че скоро ще се върна. Този път е различно. Този път тръгвам с еднопосочен билет, за много по-далеч и за много по-дълго. Човек трудно оценява града в който живее, работи, [...]

На 7 октомври 1571 г. в Патраския залив при нос Скрофа в Йонийско море обединен християнски флот разбиват флота на Османската империя. В обединените сили на Свещената лига влизат Испания, Генуезката република, Венецианската република, Папската област, Малтийският орден, Сицилия, Неапол, Савоя, Тоскана и Парма. През 16 век между морските държави се води битка за надмощие [...]

Българското село трябва да се види. Трябва да се види, защото е било красиво. Трябва да се види преди окончателно да се разпадне. Или пък да разцъфти в приятен селски туризъм, където всичко хубаво и китно е автентично направено от местни китайски майстори. Или други майстори. И пак е автентично.

Но това е лицето на истинското, автентично, оригинално българско село. Там където живите хора по-малко от некролозите.

Къщурка сгушена в гората, като се загледаш и може да видиш Johnny Depp от филма The Secret Window…

Дувар – истински и тежък, такъв какъвто рядко може да се види.

Отпечатъкът на времето е безмилостен

Стряскане

31-ва година

Едва ли някой, някога отново ще седне на тази маса, за раздумка. Седянката е събрана и грижливо прибрана в гардероба със скелетите.

Въпреки, че се разпада, българското село е прекрасно. Прекрасно е, защото природата е истинска и дива.

Накратко, това е. Тук, там се срещат поддържани къщи, но те са малко, като стръкчета надежда, че някога там отново ще кипи живот.

Едва ли.

Българското село е точно такова, каквото ние сами си го направихме, оставяйки времето да победи и прекланяйки глава пред бетона и цимента. Както животните се бутат в обора, така решихме по-животински да се бутаме в тухлени и панелни кутийки.

Да живее урбанизацията.

По данни на австралийския ресурс The Australian, концернът Apple е подписал договор с местната компания Microlatch, специализирана в разработката на биометрични технологии. Според изданието, Apple възнамерява да използва решенията на австралийския разработчик в своите NFC-приложения. Дейвид Мъри,...

Редица японски компании, сред които Memory-Tech, Krypton, Q-tec и Camerata Tokyo, подготвят съвместно нов формат за аудио с високо качество, който ще се съхранява на дискове Blu-ray. Най-вероятно новият формат ще получи названието "High Resolution Audio". Засега е известно, че компаниите, стоящи ...

Сайтът на Министерския съвет не работи от неделя сутринта. Няма официална информация на какво се дължи проблемът, но някои медии изразяват съмнения, че това е атака от Anonymous ("Анонимните"), съобщава Дневник. Интернет страницата на правителството не се отваря и не показва никакво съобщение. Пр...

“В моето съзнание цялото време е една среднощна печал.”

Датата е 3 октомври, 1849. Нощните улици на Балтимор, щата Мериленд приютяват множество безпътни души, но тази нощ една от тях ще изпълзи от мрака право в устата на смъртта. На улицата пред една ирландска таверна Джоузеф Уокър се натъква на мъж в ужасяващо състояние – неадекватен от очевидно огромното изпито количество алкохол и парцалив като най-пропадналия скитник. Нищо не подсказва, че този окаяник е американският писател Едгар Алан По, разтворил кориците на книгите за историите на ужаса. Приет е в болницата „Вашингтон Колидж”, където в продължение на четири дена се намира в състояние на делириум, крещейки до безпаметност името Рейнълдс и молейки се на дежурния лекар да му пръсне мозъка. Най-накрая, след продължителна агония, на 7 октомври Гарванът на литературата надава предсмъртен крясък: „Господи, помогни на бедната ми душа!” и издъхва.

Смъртта му би могла да даде началото на разказ, написан от самия него – загадка, оплетена в мрак. Може би един велик писател заслужава по-достоен и милостив край? Истината обаче е, че ако животът на Едгар Алан По беше роман, тази сурова кончина би послужила за идеалния завършек на историята му.

Роден в Бостън, щата Масачузетс на 19 януари 1809 година под името Едгар По, в семейството на театрални актьори, които го кръщават на герой от Шекспировата пиеса „Крал Лир”. За нещастие за две години детето губи и двамата си родители – баща му ги напуска, а майка му умира от туберколоза. Останал сирак на 3 години, По е приютен от семейството на преуспелият търговец Джон Алън, от когото наследява второто си име. Макар да е отгледан в заможната фамилия, По така и не е официално осиновен, тъй като Джон Алан е искал да запази вековното си родословно дърво непокътнато от незадоволителния произход на момчето, син на театрални артисти.

За кратък период от детството си Едгар Алан По е посещавал пансион в Англия. Според историите класната му стая се намирала непосредствено до гробище, като уроците по математика се провеждали сред покойниците. Всяко дете получавало задачата да си избере надгробен камък и да определи възрастта на починалия, като извади годината на раждането от годината на смъртта. Часовете по физическо включвало гробарски дейности – още на първия учебен ден децата получавали малка дървена лопатка, която вкарвали в употреба щом някой от енориашите се споминел. Копаенето на гробове се считало за ободряващо занимание на чист въздух – една от английските прелести.

Джон Алън не е бил емоционално привързан към доведения си син. Не го дарява с любов или привързаност, още по-малко пък му гарантира материално благополучие – от него По усвоява единствено надменното поведение. Докато е студент в университета Вирджиния, се поддава на множество пороци, сред които алкохола и хазарта. Липсата на пари го подтикват към залагания, които го завличат в дългове. Този период дава начало на лишенията, които ще се превърнат в една от запазените марки на краткия му живот.

Престоят на Едгар Алан По в Уест Пойнт е също знаменит, макар и не толкова успешен период. Постъпва във военната академия през 1827 поради невъзможността си да се издържа сам. В началото служи във Форт Индипендънс на бостънското пристанище за 5 долара на месец. През същата година публикува първата си книга стихосбирката „Тамерлан и други стихове“, подписана "от жител на Бостън"; книгата остава напълно незабелязано от читатели и критика. Встрани от това, По е считан за позор за униформата заради постоянното си пиене и твърдия си отказ да изпълнява заповеди. Приемната му майка Франсис Алън умира и последвалият втори брак на Джон Алън, както и многобройните му афери, окончателно скъсва и без това крехката връзка между двамата. По умишлено напуска Уест Пойнт, заради което е изправен пред военен съд и осъден за „безотговорно пренебрегване на задълженията”. Остава в историята като единственият значим американски писател, посещавал академията, и в последствие изхвърлен от нея.

Следващата житейска спирка за По е Балтимор. Приютява го леля му Мария Клем, в чиято 13-годишна дъщеря и респективно своя братовчедка Вирджиния писателят се влюбва. Странното им ухажване приключва с тайна сватба и обществен скандал заради крехката вързаст на момичето, което остава голямата любов на писателя. Ранната ѝ смърт от туберкулоза е поредното изпитание в живота на По, както и вдъхновение за много от трагичните женски образи в поемите му – Ленор, Анабел Ли…

Едгар Алан По е известен като първия американски писател, който иска да се препитава само от творчеството си, макар че постоянните лишения, в които живее, са показателни за това колко е успешен този експеримент. Пише статии за списания и вестници, като дори му се е случвало напълно да съчинява дадени репортажи за уж реално случили се събития. Стилът му е богат, описателен, с неизменно мрачни и зловещи мотиви, които му спечелват славата на бащата на ужаса, детективския разказ и дори научната фантастика в литературната история.

Изглежда, че страхът от тъмното е една от споделените фобии на всички майстори на хорър жанра. По споделя на свой приятел, че „демоните се възползват от нощта, за да поведат непредпазливите по хлъзгави пътища”. Черните облаци тегнат не само над творчеството му, но и над живота му. Лошият му късмет, бедността му, тежкото пиянство и кончината на скъпи за него хора правят съществуването му тежко и безрадостно. Макар че По не е бил човек на самосъжалението, даже напротив.

Ако мислите, че „Гарванът” е гениално произведение, то напълно споделяте мнението на самия По за собственото му писано отроче. Нарича го „най-великата поема, писана някога”. Може да е имал много пороци, но скромността със сигурност не е тях. Невежеството обаче е. В абсолютно неведение за авторските си права, Едгар Алан По е копнеел да види произведенията си публикувани, без да ги застрахова, като така в крайна сметка не печели нищичко от тях. Имайки се предвид известността на „Гарванът” и колко е била разпространена поемата, това си е цяло кощунство. Малко известен факт е, че черната птица от творбата си има жив прототип – говорещият гарван на Чарлз Дикенс. Когато домашният любимец умира от препиване с бяла боя първата работа на По е да се прибере у дома и да вдъхне на птицата втори живот, този път безсмъртен. Nevermore…

Мистериозната смърт на Едгар Алан По е майка на множество спекулации. Една от най-разпространените теории е, че причината за кончината му е натравяне с алкохол и наркотоци при принудително гласуване, тоест писателят и бил отвлечен и насилствено упоен с цел гласуване за определена личност. Каквато и да е истината, факт е, че лошият късмет на По го съпровожда дори и в отвъдното – надгробният му камък е прегазен от дерайлирал влак, затова се е наложило тленните му останки да бъдат преместени в абсолютно незабележим гроб под номер 80. Въпреки това от 1949 година насам именно на този гроб мистериозен непознат с черно палто неизменно празнува рождения ден на писателя. Първо вдига тост за починалия, след което оставя на паметника полупразна бутилка коняк и три червени рози. Още една ненаписана история…

Дори и след смъртта си По разединява литературната общност. Едни го величаят като бог, други, например Марк Твен („За мен прозата му е напълно негодна за четене – също като тази на Джейн Остин”) го обвиняват в липса на мъжественост и талант. Друга лична нападка от У. Х. Оден оприличава любовния му живот на ридаене в нечий скут и правене на жертва. Некрологът му, написан от американски критик, започва с „Едгар Алън По е мъртъв. Той умря в Балтимор преди два дни. Това известие ще разтревожи мнозина, но малко ще скърбят за него.” Авторът на мрачните слова Руфъс Уилмот Грисуолд по-късно написва биографична статия за По, в която се опитва да екзекутира вече мъртвия, приписвайки му всички съществуващи пороци и злини. Не че животът на По не дава материал за подобни нападки, но от злоба Грисуолд изопачава истината по жесток начин.

Е, ние харесваме По. Харесва го и модерната култура, присвоявайки образа му за филми, сериали, книги и дори рап песни. Смъртта на тази мрачна и ексцентрична личност си струва да се отбележи, макар че творчеството му е достоен и достатъчен ковчежник на гения му.

Ако още не сте гледали биографичния филм за Едгар Алан По "Гарванът" с участието на Джон Кюсак, ето няколко причини да го направите.

Съботният следобед на 6 октомври 2012 г. събра представители на българската общност в Чикаго на премиерата на първия по рода си сборник с емигрантска литература – „Българско слово и багри от САЩ и света“. Алманахът е издаден от Държавната агенция за българите в чужбина по идея на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. В него са включени творби на двадесет и пет български писатели, поети и публицисти, както и картини на двадесет и двама художници от САЩ и Европа. На събитието присъстваха председателят на ДАБЧ Росен Иванов и ...

Имало ли е моменти, в които сте се опитвали да изтеглите нещо от интернет или просто да сърфирате и нещата да се случват със скороста на охлюв? Често срещана практика е потребителите на Wi-Fi да не правят нищо, за да защитят мрежата си и заради това страдат. Ясно ви е, че при незащитена мрежа и липса на парола за рутера, всеки около вас може да се възползва от интернет връзка. Дали заради техническо незнание или просто от мързел наиситина има много незаключени мрежи. Дори аз самата, на мястото, на коетото се намирам, откривам три такива!

Финландската компания Alhstrom е разработила специални тапети, които да прекратят тази порочна практика. Надяваме се, че в началото на 2013 г. вече ще можем да държим съседите си далеч от нашия рутер. Технологият на тези блокиращи тапети е проста, но ефикасна. Мастилото съдържа сепциални сребърни кристали, образуващи стена блокираща сигнала и от двете страни на „барикадата“. Ако не ви харесва десена на тапета спокойно можете да го боядисате. Или пък отгоре да залепите друг например. Очакванията за цената на този продукт са той да бъде доста скъп. Но производителят твърди, че ще бъде достъпен за обикновенните потребители, а цената с една идея повече от стандартните тапети. 

Разбира се все още не са измислени блокиращи подове или тавани, но и на това ще му дойде времето. До тогава моя съвет е – сложете си парола на рутера, вместо да се ядосвате заради това, че някой пак се е закачил.

Снимка: Find Icons

Подобни статии:

1. Google обвинени в поредна кражба
2. Край на Споделянето от Twitter в LinkedIn