Аскетът среща своя ученик

Днес влизам в мола с мистично чувство. Някои дни човек е ведър като учен, на когото целият свят му е ясен. Или ако не е ясен – то поне може да се изясни с още някоя и друга разкошна формулка. А в други дни човек е мрачен и мистичен като бабичка магьосница, която вари собствените си внуци в черен казан, за да направи от тях сладко за замайване на главите. Човек е това, което е в тая секунда. В следващата е някой друг. Нека помислим върху това. Като казвам така леко и безгрижно: нека помислим върху това! – аз естествено се шегувам! Та нима аз не знам колко претоварени са съвременните хора?! Та нима не знам колко смазани от Ангажименти и Задачи са моите братя и сестри – мравките от моловете, офисите и свещените автобуси на Адския транспорт! Знам, знам, знам! Знам, че те не могат да вдигнат глава, камо ли да си губят времето за някакво си мислене! Та те трябва да събират обикновени точки от "Била" и смарт точки от "Шел"! Та нима животът им не е само плач и скърцане със зъби –...

Прочети цялата новина

Свързани новини: