Нас червеният Атом роди ни, нас не ще ни уплаши смъртта

И в САЩ, където лакомията на ядреното лоби е традиционно ненаситна, се забелязва тенденция към спад на ентусиазма за добиване на ток от „мирния атом”, което е свързано и с истинската енергийна революция там, довела до четирикратно поевтиняване на цената на природния газ след бума в добива на газ от шисти. Косвено признание за безсилието на човека да се опълчи на природните стихии, способни да причинят ядрена катастрофа, е изключването на ядрени централи по източното крайбрежие на САЩ под напора на урагана Санди.

Все по-разтревожени са дори французите в своята прекрасна родина, превърната в най-гъсто населената с ядрени мощности развита демокрация в света. За германците, японците, австрийците, гърците, които отдавна или напоследък се изказаха срещу атомното безумие на своя територия, да не говорим ( пак).

Само в България обаче не стихна ядреният възторг, отглас от скандиранията „КПСС-БКП”!

Както при стихията Санди, където уникално се срещнаха и се обединиха от противоположни посоки мощни въздушни течения, така и у нас топлите чувства на управляващите към ядрената енергетика се сляха с горещата любов на опозицията в канализирания въздух под налягане, какъвто се очертава да бъде референдумът под мотото „Много или адски много да обичаме ядрената енергетика”. Във фалшивия спор за точните думички се откроява „адски”, но това не е позволено да се коментира.

Не чувам, не виждам и не мога да прочета нито едно мнение на политик, овластен другар или другарка, които дори за миг да допуснат, че това „завоевание на социализма” под формата на съветския проект АЕЦ „Козлодуй” трябва да бъде разглеждано като бомба със затихващи функции, на която трябва да бъде търсена алтернатива в България.Тук с пълна сила се разгаря благородното социалистическо състезание за повече и по-скъпа пропаганда за евтиния вчерашен ток-нищо, че утре може да ни струва не просто скъпо, но , не дай Боже, всичко!

Уж с намерение да бъдем просветени в навечерието на референудма БНТ излъчи снощи ярка като чернобилски взрив реклама на руската ядрена енергетика. Под формата на опонент на руските претенции към България, но само по финансовата страна на въпроса, дефилира министърът на енергетиката Делян Добрев. Некоронованият крал на ядреното лоби в България Румен Овчаров бащински се усмихваше миролюбиво в интервюто, уверен в превъзходството си като акула в свои води. Нямаше нужда да си рекламира стоката, защото чука на отворена врата.

Камерата на държавната телевизия се разходи в предприятие в Подолск край Москва сред триумфиращите със самодоволството си руски производители на оборудване за България и нито за миг не отрази и лъч на съмнение в мрачната „необходимост” от него за нашата страна. Изводът беше еднозначен: България си е поръчала тази каша и трябва да си я сърба- поредна илюстрация на цинизма в стил „ бутни баба си по стълбите и я питай после защо тича”.

Отвореният финал на филмчето допуска единствено международен съд да реши евентуално препирнята колко точно скъпо трябва да ни струва да се отървем от тази зависимост. Но частично…Защото като цяло няма мърдане…

Има критици на самата необходимост България да продължава да задълбава в тунела на концептуалната си безизходица по енергийната си стратегия чрез превъзнасяне на евтината ( в конкретна епоха и контекст) ядрена енергия, която се оказа адски скъпа за Япония, съветска Украйна и доста милиони невинни техни съседи. Но да се даде думата на българските критици ( не само и не непременно от екологични позиции) да прошепнат пред значима аудитория мнението си тук е точно толкова забранено, колкото в Саудитска Арабия да се организира световен конгрес на производителите на уиски, украсено с модно дефиле на оскъдни бански костюми, представяни от арабски девойки в пряко предаване на местната телевизия.

Свобода на словото???

Тук ни е наложена свобода на прославата на единствено правоверната линия на партиите във възхвала на единия Атом и неговите многобройни пророци. Позволено е само да се говори, пише и разсъждава единствено в крак с тази линия.

Другаде земетресенията предизвикат цунами ( от обществени дискусии и реакции), тук предупрежденията за очакван голям трус в клокочещата Вранча, публикувани в един румънски вестник онзи ден, не повдигнаха нито един въпрос в публичното пространство, в което гражданското ни общество прилича на заглушен реактор- не произвежда енергия, а само напомня с бетонното си мълчание, че го е имало някога.

Пак питам, както в книгата „Ядреналин”: трябва ли на козлодуйския бряг да има „бум”, за да бъде зададен-поне зададен!- пред българите истинският въпрос: какви алтернативи са ни нужни на доказаните чрез стрес тестовете в Чернобил и Фукушима ялови претенции на човечеството, за да бъде усмирена ядрената лакомия.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: