Сянката на вятъра

Туко-що затворих последната страница от една приказка, която ми се искаше никога да не свършва. Приказка жестока, но красива, страшна, но приятна. Книга шедьовър, изваяна от майсторско перо. Книга, която не четеш, а изживяваш. Книгата, която ме накара да забравя урок номер едно „как да пишем без много емоция и що за звяр е обективното ревю”. Роман, който завинаги ще остане в съзнанието ми и който ще бъде препрочитан много, много пъти. Представям ви „Сянката на вятъра” от Карлос  Руис Сафон.

Фашистка Испания, Барселона. Ронят се първите дни от лятото на 1945-та. Господин Семпере, собственик на антикварна книжарница, води сина си Даниел в Гробището за книги. Тайнствено място, където отиват всички изгубени заглавия. Огромна библиотека, лабиринт и още нещо. В това хранилище има само едно правило – всеки, който влезе за пръв път, си избира книга, която остава негов спътник до края на дните му. Изборът на 11-годишния Даниел Семпере е „Сянката на вятъра” на Жулиан Каракс. Роман, който завинаги ще промени живота му. Прочита го за една нощ и се влюбва. Иска още от същото.

Сигурен е, че авторът е известен и обичан. Разочарова се, когато разбира, че не е така. Че държи в ръцете си последното копие от „Сянката на вятъра”, защото някой обикаля из света и изгаря и малкото отпечатани екземпляри  от романите на Каракс. И то не кой да е, а един от главните герои в „Сянката на вятъра” – Дяволът. Даниел расте, но споменът за книгата не избледнява. Постепенно, година след  година, научава целия живот на любимия си автор. Разбира, че собственият му живот плашещо много повтаря този на Каракс. И решава да поеме съдбата си в ръце.

„Сянката на вятъра” е великолепна приказка за един писател, загубил всичко, което е обичал, и за едно момче, което все още има какво да губи. История толкова ужасяваща и трагична, че едва ли би била по вкуса на всеки. Сафон пише сюжет с разклонения и драматизъм, достойни за всеки сапунен сериал. Но го прави с такава грация и дълбочина, че трябва да си безчувствен, за да не те докосне. Това е книга без жанр. Хорър и в същото време исторически роман. Епос за изпепеляващата любов и същевременно криминале.

Романът тече в два паралелни свята. Единият на миналото, който младият Семпере постепенно открива, ровейки надълбоко в неизказани тайни, сглобявайки парче по парче историята на Жулиан Каракс. И този на настоящето, където самият Даниел трябва да се бори, за да задържи любовта на живота си и да спаси живота на близките си. А един садистичен убиец никак не му помага.

Сафон има много за разказване и го прави по онзи начин, който държи читателя в непрекъснато напрежение и не го пуска, докато не затвори последната страница. Бруталност и безумие, неочаквани обрати и уловки ще ви карат буквално да затаявате дъх в очакване, да оставяте книгата настрана и да осмисляте какво сте прочели туко-що. Ще ви карат да настръхвате от ужас и да посървате от тъга. Защото „Сянката на вятъра” е твърде истинска и емоционална, за да ви остане безразлична.

Една много по-различна Европа. Следвоенна Испания със своите тъмни и прашни улички, задушевни кафенета, готическа архитектура и неповторима атмосфера от 50-те. Карлос Руис разкрива на читателя чара и красотата на своята държава. Разказва ни за писатели и актьори, за литература и история. Без излишен шовинизъм и гордост. Но въпреки това, пресъздадена по такъв начин, че на мен ей сега ми иде да си хвана багажа и да се изгубя в Барселона през есента. Да обикалям из антикварните книжарници, да ям сандвичи в старовременните закусвални и да разглеждам древни барокови къщи. Книгата си струва да бъде прочетена дори само да ни бъде разказано мъничко за една страна, за която сякаш знаем твърде малко.

Персонажите са истински и дълбоки. Тук дори второстепенните герои имат свой характер. Няма перфектни и безгрешни. Това са хора, които всеки ден можем да срещнем на улицата. Самият протагонист е представен като несигурно и безпомощно 18-годишно момче, което не знае какво да прави. Той не е всемогъщ, не притежава мъдростта на 100-годишен и хладнокръвието на генерал. До момента, в който израсне и се превърне в истински мъж. Около него са не по-малко интересни персонажи като Фермнин – бивш клошар и шпионин, сега най-добър приятел на Даниел. Ерудиран, ироничен, непредвидим и адски шантав. Като правилния злодей – зловещия инспектор Фумеро, плашещ и дразнещ до мозъка на костите. Като почти всички женските образи. Толкова прекрасни, женствени, желани и истински, че в един момент усещаш как си безнадеждно влюбен, в рамките на няколко стотин страници, в един измислен образ.

Стилът е потресаващо изящен. Понякога нежен, понякога груб, но винаги красив. Карлос Руис Сафон пише със замах, на който малко са способни. Почеркът му е запомнящ се, модерен и същевременно носещ духа на онези отдавна отминали години. Изпълнен умишлено с анахронизми и любезно говорене, но същевременно невероятно четим и лесен за поглъщане. Понякога разтапящ, понякога брутален, но винаги великолепен.

Искам да ви накарам да прочетете тази книга. Заслужава си всяка стотинка и всяка отдадена минута. Защото това е една от онези книги, които завинаги остават в теб, след като си ги прочел. От онези книги, които те карат да изпитваш емоция. Да, съвсем истински и реални чувства на гняв, омраза, тъга и любов. Един от тези толкова редки романи, съчетаващи в себе си великолепна история с великолепен стил. Книга, която не може да те накара да бъдеш безучастен.

Прочетете „Сянката на вятъра”, за да се сблъскате с нещо, невиждано до сега. А ако все още не сте разбрали и ме попитате „Каква е това невиждано нещо?”, то оставям Даниел Семпере да ви отговори вместо мен:

„ - Е, добре, това е една история за книги.
- За книги?
- За прокълнати книги, за човека, който ги е писал, за герой избягал от страниците на един роман с цел да го изгори, за предателство и изгубено приятелство. История за любов и омраза, за сънищата, които живеят в сянката на вятъра.”

Оценка: 11/10 (специална оценка, бих я дал на не повече от 5 книги, които съм чел досега)

Виж многото ревюта ревюта на книгата от Мила Ташева, Вал Стоева в "Аз чета", от Христо в "Книголандия", от Преслав в "Литературата днес", от Севда в "Супата на Кафка", от Книжно момиче, от Левена в "Момичетата от града" и съвсем ново в блога на Tataf.

Прочети цялата новина

Свързани новини: