Старите закрити пазари на Алепо, суковете, джамиите с над 1000 години история, са били свидетели на много конфликти. Били са разрушавани както от земетресения и пожари, така и от нашествия, като монголското. В последно време, обаче, културните паметници на Алепо са под обсада и небивало разрушение. По стечение на обстоятелствата, тези исторически места попадат насред фронтовата линия между бунтовници и правителствени сили.

Пазя албум със снимки от 2010 година от Сирия. Вероятно това ще е последният ми спомен от Сирия такава, каквато я помня. Особено ценя снимките си от Алепо (Халеб), тъй като някои от улиците вече не съществуват, изчезнали под руините на сринатите от самолетите сгради. За мен тези фотографии са и нещо повече – емоция към историята на Сирия, за Дамаск, Босра, Алепо, Дараа. Не съм посещавал друго място досега с толкова много наситена с монументи и исторически пластове земя, както Сирия. И всичко това може да бъде унищожено в пламъците на безотговорността и насилието.

Британският вестник “Телеграф” стана първата медия, която показа пълната степен на увреждане на историческите паметници от боевете, чиито стени и основи са подложени на огън и бомбардировки. В подобни дни човек не обръща такова значение на историята, особено, когато наоколо загиват хора. Някой би казал, че да обръщаме внимание на културното наследство в момент, когато над 30 000 са жертви на конфликт, е наивно. Но в оцеляването на паметниците има нещо повече.

Голямата джамия, построена през 715 година сл. Хр. от халифите на Омаядския халифат, стои в момента зад бойната линия на правителствените сили, с изключение на два дни, в които този район беше контролиран от бунтовниците. Онези, които са посещавали града, знаят за какви улици и места става дума – с невероятна история, излъчване, но и малки и тесни. Битка тук означава пълно разрушение и дори най-простите видео файлове го показват. Местни жители съобщават, че е изгоряла библиотеката към джамията, съдържала стари книги. За хората, живеещи в тази част на Алепо, гледката причинява истинско страдание.

Старите средновековни фабрики, пазари, 1000-годишни джамии, медресета и къщи в момента са пред срутване, защото стените им поддават следствие на артилерийски и самолетен обстрел. От друга страна бунтовниците оставят следи от куршуми.

Двете страни се обвиняват един друг. Бунтовниците твърдят, че бомбардировките от правителствените изтребители са оставили най-много щети върху историческите паметници. Често старите стени биват ударени от куршуми, заради поставените от властите снайперисти в Стария град. На видео в Youtube се вижда как стените и прозорците на хан от 16 век, построен много изискано от династията на Мамелюците, са обгорели.  Местните хора заявяват, че войници на режима са подпалили сградите като отмъщение – режимът официално отрича. Онези, чиито магазини се намират в Стария град от над 120 години насам, вярват, че сградите могат да бъдат възстановени след като приключи конфликта, но е отворена рана, която трудно ще заздравее. ЮНЕСКО призова двете враждуващи страни да пощадят културното наследство на Сирия.

Явно никой не чува.

какви късметлии сме ние, да си имаме Горичка! а напоследък блогът им доста живна. два - за дълголетието в извадка за всички пропуснали. важни. задължително четиво. "Добра храна, малки порции, физическа активност и ангажименти са съставките на тази рецепта за дълголетие. Все неща, които можем да си позволим." България - средното за ...

Колко е VIP тоя Брадър само Нико Тупарев си знае, тази години ни сервираха главно ПАМЕЛА, която преседя има-няма 48 часа в Къщата. Останалите “звезди” по-скоро сами биха платили да са там, отколкото на тях да им плащат. Наградата също не е съвсем ясна, а съквартирантите видимо не се интересуват от нея. Продуцентите се поизложиха, дори не успяха да докарат Николета Лозанова.

Накратко за участниците:

Владо и Ирен не-Данаилови:
Момчето си е съвсем нормално като за дете на актьори, те всичките са така. Очакваната рейтингова бомба със Стефан Данаилов така и не се взриви

Бони
се оказа по-циганизирана, отколкото я мислех и се престара да се прави на добра

Златка
спечели най-много от участието си в шоуто. Разви образът си от снимка до пълнокръвен образ и това й гарантира участия по женските предавания поне за десетилетие

Багата
ми е доста потаен и съмнителен. Продъниха ни ушите с великата му спортна кариера, а не се изясняват причините поради които е бил намушкан и почти убит като редова мутра

Мариана Попова
я знаех като махално жури, но ми хареса като човек. Не цепи басма на никого и не подвива опашка. Моментът с Ханес беше емоционалната кулминация на предаването

Къци Ножаров
наистина не е добре с главата. Преди години при Венета говореше как контактувал с извънземни, това е попреминало, още му е трудно да контактува със земни. Изолацията му от групата си е точно резултат от собствената му болна амбиция и наркоманско желание да се върне на екран. Все пак беше единственият наистина известен от съквартирантите и зрителите го подкрепят някак по инерция. Ако старият Къци отпреди 10 години беше в шоуто, щеше да спечели с лекота.

Фънки
за първи път на екран разкрива и добрата си страна, което го бетонира като любимец на съквартирантите и на публиката

Люси и Камелия
по стара традиция продуцентите играят гейската карта, но хората в ролята са твърде хитри и не се получи нищо. Участието им е абсолютен пасив за шоуто. Щеше да е честно да играят като един.

Патрашката
участието й породи в мен един основен въпрос. Дали тази жена се е родила направо с тази прическа?

Иван Ласкин
се опита да доиграе образа си от “Черешката”, което породи агресия, алкохол, криене зад черни очила и извинения зад кадър. Трябваше да го направи като Фънки и да бъде просто себе си.

Ако деня го пишем “дъждовен”, то този сезон го пишем “кризисен”. Без големи звезди, без големи обрати. Давайте следващия!

Властите в Бахрейн са издали списък с 31 души, които трябва да бъдат лишени от гражданството им като очевидно наказание за противопоставянето им на режима.

В съобщението, публикувано в интернет на страницата на Министерство на вътрешните работи, не се дават конкретни причини, но министерството се позовава на клауза в член 10 от закона за гражданството, който позволява отнемането на гражданството, когато носителят му носи опасност за държавната сигурност.

Младежкото общество за човешки права в Бахрейн и Бахрейнският център за човешки права в изявление напомнят, че този ход напомня на последните репресии на првителството през 1980 година, когато емирът Салман бин Иса ал-Халифа отнема гражданството на някои.

Двете правозащитни организации изразиха загрижеността си от насочване на репресиите срещу политическите активисти и бивши членове на парламента, духовници и други. Бахрейнското правителство така и не предоставя причини за отнема на гражданството или за други предприети репресии.

Явно става дума за наказание заради дейност, противостояща на правителството, както и за сплашване на други лица, които са срещу властите.

Член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека казва: “Никой не може да бъде лишен произволно от националност.”

Тази позорна практика не е нищо ново за бахрейнските власти. Например, “Амнести Интернешънъл” съобщава през 1993 година:

“Амнести Интернешънъл” се противопоставя на насилственото изгнание, наложено като официална мярка от страна на правителствата срещу гражданите на собствената им страна.

“Амнести Интернешънъл” получава безброй доклади за насилствено изгнание на граждани на Бахрейн от началото на 1980 г. По това време, в резултат на предполагаем опит за преврат, членове на шиитската общност, заподозрени във връзки с Иран, са насилствено експулсирани в Иран.

Бивши политически затворници и дори цели семейства са лишени от техните бахрейнски паспорти или документи за самоличност и са принудени да се качат на борда на малки плавателни съдове, пътуващи за Иран, въпреки че не познават страната или езика й. Понякога тези хора са снабдявани с фалшиви документи от властите, в които се посочва, че са родени в Иран и са ирански граждани.

В един мъчителен случай, съпругата на политически затворник, описва пред “Амнести Интернешънъл” как тя се е съпротивлявала на принудителното изгнание на останалите членове на семейството и, включително 22-месечно дете. Въпреки, че е бременна в осмия месец, тя е била принудена да се качи на риболовна лодка, заедно с повече от 20 други семейства и бивши политически затворници, като ръцете им били още с белезници. На всички им било казано да предадат бахрейнските си паспорти и удостоверения за раждане и са получили нови документи, в които се посочва, че са родени в Иран. Тя ражда след четиридневно плаване към Иран.”

По Brian Whitaker

Днес в Брюксел започна конференцията за българите в чужбина, по инициатива на вицепрезидента Попова, която се провежда в Европейския парламент. Заради мястото (Брюксел, а не София), времето (делнични, а не почивни дни) и философията на дневния си ред (теми, които включва и които не включва), срещата провокира противоречиви реакции сред българската диаспора. По официална информация, 172-ма души от 23 държави са се регистрирали за участие. Според думи на Маргарита Попова в нейно интервю за националното радио по-рано днес, в бъдеще ще бъдат организирани още такива среща. Две от тях щели да бъдат в България.

Изследване, осъществено от студентите Ана Андонова, Дорейд ал Хафид, Елена Пирузе, Емилия Димова, Катя Миткова, Пламена Ганчева, Розен Иванов, Траяна Калейчева, Христомира Бочкова. Изследването е курсов проект по дисциплината „Медиен анализ”, специалност „Журналистика”, учебна 2011/12 година, преподавател проф. дсн Снежана Попова. ИЗТЕГЛИ КАТО PDF 1. Профил на първокурсника Автор: Ана Андонова Митовете или по-точно ...

Изследване, реализирано от Александра Попова, Александър Чантов, Боян Даскалов, Георги Костов, Димитър Платников, Лидия Бечева, Милица Недялкова и Полина Пранджева. Изследването е семестриален проект по дисциплината „Медиен анализ”, специалност „Европеистика” на СУ (учебна 2011/12 година, преподавател проф. дсн Снежана Попова). ИЗТЕГЛИ КАТО PDF Изследването на новините Автор: Полина Пранджева Клишето днес е – всички ...

Генералният секретар на Европейската народна партия поздрави Илиана Иванова за активната й дейност като евродепутат и правителството за успешната политика и развитие на България. На 6 ноември 2012г. в Европейския парламент в Брюксел се проведе събитие под мотото “Долината на розите – България”, организирано от евродепутат Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ). Красотата на България бе представена пред [...]

Приложенията в Windows Store вече са близо 13 000, стана ясно след изявление на хора от Microsoft днес. Впечатляващото нарастване на броя на новите неща в магазина идва в резултат на големия тласък, който даде компанията и стимулирането на разработчици в цял свят. През последните...

“Неохотният фундаменталист” на Мохсин Хамид разкрива по един много фин начин колко тънка е границата между едната и другата страна, била тя между Изтокз и Запада, корпорацията и религиозното течение, миналото и настоящето. Послание, което ни напомня за това как няма Черно или Бяло, а всичко е в нюанси, и всъщност, кой може да определи кое е тъмно и кое светло? 11 септември помага на американците по-лесно да слагат клишетата за "черно" и "бяло" – всеки има право на избор.

Мислейки за корицата, чиято еволюция виждате горе, коментирах с Манол (Жанет 45) точно тази деликатна граница. Чух се и с Невена Дишлиева (книгата е неин избор и превод) и си поговорихме за многопластовото писане на Мохсин Хамид, за това как книгата действа на няколко нива и посланието достига до много голяма аудитория. Подход, който самият аз често се опитвам да използвам и много ми допада.

Реших да си послужа с няколко нива и за самата корица – ползвайки типичния градски пейзаж на Ню Йорк, вмъкнах между небостъргачите и по няколко разпознаваеми силуета на джамии. Заиграх се и с момичето, което върви като паралелна история в цялата книга. История, която всъщност е илюстрация на вътрешната борба на Чингиз (главния герой).

Ако в “Нека големият свят се върти” Маккан корицата илюстрираше трудния баланс на свещеника с въжеиграча в централния разказ, то в “Неохотният фундаменталист” Мохсин показва трансформацията корпоративен служител – фундаменталист, чрез романтичния любовен сюжет и промените в съзнанието на Ерика.

Вчера почина Патриарх Максим, мир на праха му. Няколко дни по-рано ни напусна Главният Прокурор Б. Велчев, изтече му мандата. Отиде в един по-добър свят – в Конституционният Съд. Седем години ръководеше държавното обвинение с блага усмивка и миловидни маниери. Очаквах тези дни да прочета някъде нещо като отчет за това какво е успял да свърши полезно за държавата. Но явно българските данъкоплатци не сме заслужили такава чест. Няма списък с успехите, няма доклад за неизпълнените задачи, няма нищо освен все същите медийно напудрени благовъзпитани приказки.

Microsoft реши да инвестира около 100 милиона щатски долара в Рио де Жанейро през следващите четири години, отваряйки първия си значителен технологичен център в Бразилия. Този нов център ще бъде разположен в област, наречена “Порто Маравиля” (“Porto Maravilha”), заради културния и икономически по...

23-годишна американка бе осъдена да носи табела с надпис ”Само шофьор идиот кара на тротоара, за да задмине училищен автобус!” Вината на жената била, че се опитала да заобиколи возилото откъм банкета. За щастие след „умното” решение на водачката пострадали няма. Само преди броени часове у нас обаче камион прегази пешеходец в Първомай. Човекът починал на място. Пострадалите след сблъсък с кола на тротоара в България са стотици и броят им продължава да расте. Заключенията в милата ни родина обаче не се правят в съдебната зала, а на място. „Ти идиот ли си бе!”, „Кой ти даде книжка?” и т.н. могат да се чуят всеки ден на всяко кръстовище в страната ни. В Щатите, ако постъпваш като идиот на пътя, те карат да предупредиш останалите с табела. Какъв надпис обаче да сложим на ромите с каруца, които изпреварват автомобил по "Цариградско шосе"? Вероятно нещо от рода на „Внимание, молете се конят ни да не се спъне и да не му мине оса пред носа!” Истината е, че всички БГ шофьори се молят...

Богат американец обикалял през последните години света. Посетил всичко, което му било препоръчано от приятели и туроператорски фирми, и решил да разнообрази с непознати за него държави. И кацнал в София. Посрещнал го българин, който на следващия ден започнал да го развежда из столицата. Минали двамата покрай летището и американецът попитал: - Това какво е? - Летището. - За колко време го построихте? - За 6 години. - Ние нашето го построихме за 4. Българинът се подразнил, но продължили. Минали двамата покрай НДК и американецът заинтересувано пак попитал. - Това какво е? - Национален дворец на културата. - За колко време го построихте? - За 4 години. - Нашите театри ги строим за по 2 години. Българинът си замълчал, но вече бил намислил отговора на следващия въпрос. Стигнали до някакъв мол и американецът пак попитал: - Това какво е? - Не знам, това вчера го нямаше... Усмихни се, България. Напук на финансовата криза моловете никнат като гъби, но най-оптимистичното е,...

Ким Дотком обяви, че онлайн услугата за споделяне на файлове Mega няма да бъде достъпна от адреса me.ga, както бе планувано по-рано. Домейнът от първо ниво .ga принадлежи на Габон и изглежда правителството на страната не кипи от желание да хоства услугата на Дотком. Га...

Най-разпространеното и употребявано лекарство – аспиринът – струва точно 2 лева. Това са един хляб и кофичка кисело мляко – дневната хранителна дажба на един български пенсионер. Твърде скъпо или нормално за българина е това? Имайки предвид цените на лекарствата в големите държави от Европейския съюз, цените на лекарствата у нас са по-ниски дори към настоящия момент. Но предвид покупателната способност на нацията, процентът на отделяните средства за медикаменти от бюджета на домакинства е висок. Високи са и цените на самите лекарствени продукти. Защо това е така? На първо място, в България бизнесът с медикаменти е предразположен към монопол, а дали ще сгреша, ако дори твърдо го нарека монополистичен? Една от причините това да бъде така са големите бариери при навлизането във фармацевтичния бизнес. Пред кандидатите, които желаят да развиват търговия с лекарства и да управляват аптеки, стоят множество бариери: подходящо образование, желателен стаж в сферата на фармацията,...

Сигнал на АЕЖ-България до прокуратурата по повод статията “Боклуци”

President Barack Obama's re-election in the United States elicited strong feelings – from optimism to skepticism – around the world. A sampling of global reaction:

Н. Пр. Андраш Клайн е роден на 12 септември 1969 г. в Париж. Завършил е "Романистика" със специалности френски и испански в Университет „Йотвьош Лоранд”, Будапеща. Работил е като преподавател. През 2000 г. оглавява пресслужбата на кабинета на премиера. В периода 2000-2002 г. е ръководител на секретариата на заместник държавния секретар, отговарящ за Балканите. От 2002 г. до 2010 г. е начело на комисията по външна политика на унгарския парламент, а от 2010 г. заместник-началник на кабинета на министъра на външните работи. Назначен е за посланик у нас през 2012 г. Посланик Клайн говори френски, испански, английски и български език. Той е семеен и има двама синове. - Ваше Превъзходителство, вече почти пет години България е част от Европейския съюз. Според вас има ли промяна във възприемането на страната ни в Унгария? Какъв е цялостният имидж на България - все още една от най-бедните страни не само в ЕС, но и на Балканите като цяло? - Имиджът на България в Унгария е...

В сайта на New Relic бяха публикувани доста данни от изследване, което разглежда актуалното положение на фронта на браузърните войни. Чрез голяма информационна графика са представени интересни данни, събрани чрез анализ на 42 милиарда импресии генерирани в различни уебсайтове. Първата любопитна п...

За трета поредна година гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия организира събитие по повод годишнина от събарянето на Берлинската стена. Докато имаме в центъра на София паметник, изразяваш благодарност на съветската армия от името на целия български народ, нашите събития винаги ще бъдат под надслов “НАШАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА”.

Ден, след като Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъди България да плати 50 000 евро обезщетение на роднините на Тодор Димов Тодоров-Чакъра, загинал по време на скандалната МВР акция в Харманли, ръководена лично от Бойко Борисов през 2003 г., премиерът категорично не призна мотивите на съда.

Финансовото състояние на тайванската компания HTC от известно време е лошо, но сега вече спокойно можем да го наречем трагично. През октомври приходите на HTC са намалели с цели 60% на годишна база. Миналата година през същия месец постъпленията са били 1.5 милиарда долара, а сега те са едва 588 мил...

Браузърът Internet Explorer 10 предлага значително подобрение в производителността спрямо предишните версии, но се оказва, че програмата все още има да изяде много хляб преди да доближи конкуренцията. Поне така стоят нещата в таблета Surface. При тест чрез инструмента Peacekeeper на Futuremark комби...

Колко често влизаш в библиотека? А колко често подаряваш старите си книги, които може би няма да прочетеш отново? При нас призивът "Дари книга" винаги е бил основен, затова и винаги сме подкрепяли инициативи в тази насока. Поредната идва от Жюстин Томс и сайта Kafene.bg и е за закупуване на книги за Детски отдел на Столична библиотека. Разбира се, ние нямаше как да не я подкрепим, затова и от известно време насам виждаш специалното банерче на кампанията отдясно.

"Дарителска инициатива 2012 - книги за децата на София" обаче се движи една крачка напред. Този път фондът на Детския отдел на Столична библиотека ще бъде обогатен не просто с книги, а с точно подбрани от библиотекарите заглавия. Защото се събират не стари книги, а парични средства. Разбира се, всеки може да отдели, колкото смята за нужно, а и вероятно библиотекарите няма да те върнат, ако искаш да дариш и книги.

"Ще закупим книги по списък, изготвен от библиотекарите, защото те знаят най-добре от какво имат нужда. Така децата на София ще имат нови книги за четене и вероятно ще четат повече! Колко ще са книгите, зависи от всички нас", пише в блога си Жюстин.

Средствата ще се събират до 20 декември в специално поставена за целта кутия в Детския отдел, който се намира в сградата на Столична библиотека на пл. Славейков. Кутията те очаква, много детски книжки, които блянуват да се срещнат с децата - също.

С Ана Динкова участвахме в брой на Медиите On Air на 3 ноември, където поговорихме за Ливан след атентата, медиите и отразяването на новини от Близкия изток.

Click here to view the video on YouTube.

Българските измерения на запазeното статукво на върха на САЩ след победата на Барак Обама могат да бъдат коментирани по различни начини, но един е безспорен: за разлика от своите предшественици Джордж Буш и Бил Клинтън той нито посети България, нито покани на официално посещение своя еквивалент ( от гледна точка на реалната власт на българския премиер) Бойко Борисов на официално посещение.
В този смисъл: добра новина ли е преизбирането на Обама за „силния човек” на България, който обича да го смятат за много близък на „американците”?
Силният човек на България и неговия екип от представители на силовите структури на държавата, с каквито гъмжи личното му обкръжение, всъщност си общува предимно, за да не кажа „единствено”, със силовите ведомства на САЩ. Внимателният поглед откроява многобройни контакти на всевъзможни американски специални служби на всякакви нива с българските им домакини в съответните организации.

Парадоксалното е, че научаваме за тези контакти не поради някакъв принципен порив към прозрачност в информирането на обществеността, а като следствие от склонността на Борисов и обкръжението му да парадират със своята значимост в очите на въпросните американски служби. Казвам, че е „парадоксално”, защото всъщност този толкова открояващ се на фона на липсата на друг вид двустранно общуване факт всъщност говори за обратното: САЩ прокарват пътека до една държава, която ги тревожи и търсят начини да противодействат на страховете си в областта на собствената си сигурност чрез превенция на място- не чак толкова, колкото с изпращане на войски на хиляди километри в Афганистан и Ирак, но достатъчно, за да превърнат този вид сътрудничество с България в приоритет.

Ако си спомняте една от разсекретените грами на американското посолство в сайта „Уйкилийкс” описваше странния контраст между готовността на българските служби да помагат на американските само по определени теми от значимост за американската сигурност, но не и по „някои” теми, свързани със ставащото на българска територия. Звучи като ревност или по-скоро като тих саботаж на партньорството в задния двор, в който по свои съображения българските власти искат да действат по свои стандарти и критерии без да им се пречкат.

И така, Барак Обама спечели втори мандат, но дали Борисов, който иска да постигне същото, е щастлив от развръзката? Ще продължава ли да се бори за титлата „човек на Америка” чрез ръкостискания пред камерите с директори на американски специални служби, които обаче никак не му помагат да бъде легитимиран на високо политическо ниво във Вашингтон по стандартния начин, по който това се прави чрез визити, разговори и пробиви в двустранните отношения ( какъвто така и не видяхме например в леда по въпроса за визите) ?

Бъдещето, разбира се, е непредсказуемо. Затова пък миналото, ако го разчитаме правилно, помага да се ориентираме кой какъв е и за какво се бори. Интересен щрих по този повод, който разбива спекулациите за сервилността на друг български премиер пред „големия брат”, внася днес Ейвис Боулън, посланик на САЩ в София тъкмо в онези бурни времена, когато БСП се сгромоляса от власт.

Ето какво казва Боулън в ексклузивно интервю за Дарик радио:

„В една от дипломатическите Ви грами, които Уикилийкс публикува, пишете, че тогавашният премиер Иван Костов е “авторитарен и непредсказуем”. Когато се разбра за това години по-късно, той пък отговори, че Вие сте съветвали тогавашния СДС да се коалира с БСП по време на кризата през 1997 г. Спомняте ли си за тези събития?
Не помня такава грама. Много уважавам господин Костов, той е един изключително умен човек, който разбираше какво е необходимо да се направи в България тогава. Невинаги беше много гостоприемен към съюзниците си и подхода му отблъскваше много хора. Нямам спомен да съм го съветвала да сформира коалиция със социалистите. Доколкото помня, имаше служебно правителство и всички бяха изключително притеснени за икономиката и за това какво би се случило с девалвацията на българския лев, ако има дълъг период без правителство. По-скоро, вероятно съм му споделила своите опасения да не оставя политическите страсти да го заслепят и да се вземат решения, които да доведат до лоши икономически последици за страната.”

Когато интервюирах Иван Костов за книгата си „Течна дружба” с въпроса как си обяснява, че въпреки някои негови пререкания с американската администрация президентът Клинтън избра да посети България ( малко след като това направи и британският премиер Тони Блеър) като един от символичните си външнополитически жестове в края на управлението си, отговорът на Костов беше: „Така правят големите политици”.
Сега си имаме начело на държавата гостоприемен ( на приказки) към съюзниците политик, който обаче не изглежда много голям в очите на големия партньор САЩ. Налага му се сам да говори за това колко добре е приет, без да бъде канен на гости, нито пък да е уважен с гостуването на онези, от чието име обича да се произнася самохвално.

Най-значимата българско-американска среща се състоя в София при светкавичното и кратко до куриозност посещение на държавния секретар Хилъри Клинтън в София на връщане от Германия на 5 март тази година. То стана факт малко повече от месец след като Борисов ( чрез машината си гласуване в НС, задействана в синхрон със социалистическото й подобие) забрани не само на американци да проучват в България възможностите за добив на газ от шистови скали, но и на българите да знаят, дали изобщо разполагат с този предполагаемо огромен ресурс поне като коз срещу руския газов шантаж.

Борисов беше толкова „впечатлен” от вниманието, че пренебрегна принципа на реципрочността и лично застана до Клинтън да говори пред микрофоните след кратката среща, измествайки от тази полагаща му се роля външния министър Младенов. Впечатлението от впечатляването му обаче остави силното подозрение, че иска да тушира едно друго впечатление: за голям гаф в търговията с приятелство в полза на трета страна- направо да си го кажем- в във вреда на стратегическите интереси на натовска България.

Една нова американска администрация едва ли щеше да „опрости” този гаф, но за старата, току-що подновена, е още по-малко вероятно да подпише подобна индулгенция. Предаденото доверие не може да се върне от онзи, който го е предал – особено, когато има също така и ефекта на „нещо лично”.

Не знам за чипа, но ако искаме напредък в отличните на думи, но сдържани на практика отношения с най-големия ни съюзник, май трябва си сменим премиера- не че това е най-важната причина, но определени би помогнало в двустранните, многостранните и странните отношения с онази държава, която се опитва да пришпори България за своите цели с газов камшик и недипломатичен език.

Share on Facebook

Редмъндският гигант Microsoft потвърди официално слуховете, тръгнали в началото на седмицата, които предвещаваха...

Вчера Google започна автоматично да обновява инсталираните версии на браузъра Chrome до версия 23. Едно от най-забележителните нововъведения в новата версия е опцията за изключване на следенето, позната като „Do Not Track”, съобщи Neowin. Новата функция беше обещана отдавна от Google, но едва сег...

След смъртта на патриарх Максим при избора на негов заместник има риск от уставни поправки и бизнесът, който кръжи около църковните имоти, да е подготвил свое лице за финалната битка. Това каза психологът и бивш депутат д-р Николай Михайлов в сутрешния блок на Би Ти Ви. Политикът от БСП и бивш юрист на Светия синод Татяна Дончева се съгласи, че има такава опасност: "Има риск църквата да попадне в ръцете на духовници, които общуват с бизнесмени, те са тези, които сменят скъпи коли и ролекси", каза тя.

Големия американски мобилен оператор има много изгодна оферта за новия флагман на Нокия. Това са 690 лв. за този апарат ! Без Договор. Точно толкова за колкото примерно Глобул продават стария модел. С Договор за 2 години ! Де да знам.

Сирачеството на нашите бащи и майки

Според Антоанета Цонева: Венета Марковска ще се оттегли като конституционен съдия

 Прясна информация от сайта на АЕЦ „Козлодуй”: 01.11.2012 „АЕЦ КОЗЛОДУЙ – НОВИ МОЩНОСТИ“ обявява младежки конкурс с награди  „АЕЦ КОЗЛОДУЙ – НОВИ МОЩНОСТИ“ ЕАД има удоволствието д...

Конституционният съд в Испания потвърди законността на еднополовите бракове

Ах, този малък, симпатичен iPad mini. Той натри носа на всички критици, предвещали му тотален крах. Посочените причини бяха цената и прекалено скорошната му поява. А какво всъщност се случи.

Вчера Apple пуснаха официално прессъобщение, с което обявиха продажбите на iPad mini и 4-ото поколение iPad. Всъщност само за първите 3 дни са продадени около 3 милиона от двете устройства, а някои от направилите предварителни поръчки все още чакат да се доберат до 7.9-инчовото ново отроче на гиганта Apple.

„Поставихме нов рекорд за стартов уикенд и на практика продадохме всички iPad Mini„, каза Тим Кук, СЕО на компанията.

Въпреки нарастващата конкуренция сред таблетите Apple са доволни, че са успели още един път да ни заинтригуват и да покажат какво всъщност представлява „отхапаната ябълка“. Както отбелязват ZDNet, продажбите за първия уикенд са били двойни в сравнение с продажбите през март, когато беше пуснат предходния модел iPad. От проведена анкета в Ню Йорк става ясно, че 16GB iPad Mini е най-популярният от трите модела, като той е предпочитан от 53% от потребителите. 26% са гласували за 32GB и 21% за 64GB.

Едно от обясненията за очакваните ниски резултати бе урагана Санди, който затвори два от 5те магазина на Apple  в Ню Йорк, поради непредвидените обстоятелства. Може би при друг сценарий, продажбите щяха да са още по-сериозни.  

За сметка на относително слабото представяне в началото на годината сега нещата придобиват доста по-оптимистични измерения. Търсенето на iPad mini определено надвишава очакванията и предвидените количества не са достатъчни, за да задоволят клиентите. Ето защо голяма част от предварително поръчаните таблети ще бъдат изпратени по-късно този месец. В момента целта на компанията е да успее да забърза производството, за да отговори на търсенето. А с наближаването на празниците очакванията за декември са за продажби около 5 милиона. 

Снимки: apple.com

Подобни статии:

1. iPad mini от Apple на 23 октомври
2. Новите iPhone, iPad mini и iPod nano на 12 септември

Продукти:
1кг зелен фасул
1 тиквичка
2- 3 картофа
2- 3 моркова
1 малка глава целина
2 червени домата
1/4 стрък праз лук
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. девесил
1к.ч. олио

Приготвяне:
Зеленчуците се измиват и почистват. Шушулките боб се режат на две или три. Картофите, целината и тиквичката- на кубчета с къдраво ножче, а морковите, доматът и празът- на колелца. В гювеч се разпределят зелен боб, картофи, моркови, тиквичка, праз и целина. Най- отгоре се редят доматените кръгове. Поръсва се сол, червен пипер и девесил. Полива се 1ч.ч. вода и 1к.ч. олио. Гювечът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна, един час.

Понякога животът ни кара да преосмислим всичко, което ни се случва. Задаваме си въпроси от рода на: Защо все на мен? или С какво го заслужих? Причината за тях са събития и случки от външния свят, които не можем да предвидим или контролираме и те сякаш се изсипват върху нас. Това става въпреки желанията ни и въпреки усилията, които правим. Неизбежно в такива моменти търсим вината както в себе си, така и във външни фактори, В повечето случаи остава горчилката, че ние не се справяме. За да избегнем самообвиненията и усещането, че вината е в нас, можем да си помогнем, опитвайки се да проявим максимална обективност. Можем да си представим обстоятелствата, които ни притесняват като филм, който гледаме и коментираме. Защо режисьорът е избрал подобно развитие? Какво цели да покаже сценаристът? Постъпките на героя пряко свързани ли са с развитието на действието? Как бихме променили ние самите сюжета? Тактиката на леко отдръпване няма за цел да замаскира нашите грешки. Тя допринася...

С края на изтощителната предизборна надпревара и победата му днес на изборите в САЩ Барак Обама би имал извинение за малко почивка. Но той трябва да забрави подобни мисли, тъй като трябва да вложи усилията си в издърпването на Америка от надвисналата “фискална скала”, бюджетния краен срок, който може да обърка опитите му да съживи икономиката, които вече се натъкват на сериозни спънки. Избягването на това потенциално икономическо бедствие, което сега е само на няколко седмици разстояние, ще бъде основният приоритет за демократа, който беше преизбран за втори мандат в ...

Започваме още една поредица с пътуване с лодка из груцките острови. Този път на ред са Спорадите, като днес ще започнем с остров Скопелос.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови (трета серия)

Спорадите: Скиатос – Скопелос – Алонисос 

първа част

Остров Скопелос

Така-а.

Дойде време и за Спорадите

Със Стоян решихме да ги щурмуваме по време на празниците – на шести септември две хиляди и дванадесета година. Речено-сторено. Хайде в колата, лодката подскача отзад – и друм към Кулата. През град Волос са отправихме към най-напред към

Платания –

да проверим дали има рампа за лодката. Оказа се, че такава няма, но пък градчето беше китно и красиво –

 

      Оттам тръгнахме към малкото селце Агиос Георгиос /или по-известно като Катигеоргис/, което се намира на континента точно срещу първия остров от Северните Споради – а именно

Скиатос

Знам, че там има удобна рампа,

 

 

    тъй като отивам за трети път на Скиатос – миналата година със старата ми лодка и тази година в началото на лятото с лодката на един приятел. На малкото пристанище там пуснахме лодката и след петнадесетина минути вече подминавахме западните части на острова.

Катигиоргис –

като в приказките – потънало в зеленина, задрямало до брега, състои се от три-четири таверни, малък, уютен плаж и десетина къщи и хотелчета, зареяни по стръмния хълм:

      Ето как изглежда Скиатос от континента:

    Решихме обаче с оглед броя на малкото нощувки само да спим първата вечер на Скиатос, но градът-столица да разгледаме на връщане, и затова рано на другата сутрин се отправихме към Скопелос и Алонисос. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Пристигнали на

остров Скопелос – в градчето Лутраки,

се поздравихме както подобава –

  И се разходихме наоколо –

  Остров Скопелос е много красив, типично характерен за Средна Гърция, целият е потънал в зеленина:

    и е известен с това, че тук е снимана част от филма „Мамма миа” /романтична комедия с участието на Пиърс Броснан и Мерил Стрийп/. Дотогава островът не е бил така популярен, но след излизането на филма става световно известна дестинация за туристи от цял свят. http://www.skopelosweb.gr/ И има защо. Цитат от сайт, посветен на острова: „Тук, където зеленината на гъстите борови гори и синьото сияние на морето и небето се смесват в една несравнима красота, ще разберете, че сте попаднали на идилично място – един малък рай в сърцето на Гърция. Думите са безсилни, за да се опише изумрудената красота на този егейски остров. Скопелос е остров, подходящ за всички вкусове и идеален за тези, които не желаят да скучаят. Мястото може да предложи незабравими емоции и прекрасни гледки. Островът е с планински релеф и е формиран от два масива с различни размери. Планинските гънки са образували много дефилета и клисури, където по време на дъждовния сезон бликват малки поточета. В Скопелос ще откриете едни от най-красивите плажове и заливчета на гръцкото Егейско море. Ще имате възможността да се доберете до някой от безлюдните плажове и да плувате там, наслаждавайки се на божествената им красота.”.   Всъщност трябва да се види на живо:

  Очаквайте продължението   Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="393"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="393" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="393"]

Туко-що затворих последната страница от една приказка, която ми се искаше никога да не свършва. Приказка жестока, но красива, страшна, но приятна. Книга шедьовър, изваяна от майсторско перо. Книга, която не четеш, а изживяваш. Книгата, която ме накара да забравя урок номер едно „как да пишем без много емоция и що за звяр е обективното ревю”. Роман, който завинаги ще остане в съзнанието ми и който ще бъде препрочитан много, много пъти. Представям ви „Сянката на вятъра” от Карлос  Руис Сафон.

Фашистка Испания, Барселона. Ронят се първите дни от лятото на 1945-та. Господин Семпере, собственик на антикварна книжарница, води сина си Даниел в Гробището за книги. Тайнствено място, където отиват всички изгубени заглавия. Огромна библиотека, лабиринт и още нещо. В това хранилище има само едно правило – всеки, който влезе за пръв път, си избира книга, която остава негов спътник до края на дните му. Изборът на 11-годишния Даниел Семпере е „Сянката на вятъра” на Жулиан Каракс. Роман, който завинаги ще промени живота му. Прочита го за една нощ и се влюбва. Иска още от същото.

Сигурен е, че авторът е известен и обичан. Разочарова се, когато разбира, че не е така. Че държи в ръцете си последното копие от „Сянката на вятъра”, защото някой обикаля из света и изгаря и малкото отпечатани екземпляри  от романите на Каракс. И то не кой да е, а един от главните герои в „Сянката на вятъра” – Дяволът. Даниел расте, но споменът за книгата не избледнява. Постепенно, година след  година, научава целия живот на любимия си автор. Разбира, че собственият му живот плашещо много повтаря този на Каракс. И решава да поеме съдбата си в ръце.

„Сянката на вятъра” е великолепна приказка за един писател, загубил всичко, което е обичал, и за едно момче, което все още има какво да губи. История толкова ужасяваща и трагична, че едва ли би била по вкуса на всеки. Сафон пише сюжет с разклонения и драматизъм, достойни за всеки сапунен сериал. Но го прави с такава грация и дълбочина, че трябва да си безчувствен, за да не те докосне. Това е книга без жанр. Хорър и в същото време исторически роман. Епос за изпепеляващата любов и същевременно криминале.

Романът тече в два паралелни свята. Единият на миналото, който младият Семпере постепенно открива, ровейки надълбоко в неизказани тайни, сглобявайки парче по парче историята на Жулиан Каракс. И този на настоящето, където самият Даниел трябва да се бори, за да задържи любовта на живота си и да спаси живота на близките си. А един садистичен убиец никак не му помага.

Сафон има много за разказване и го прави по онзи начин, който държи читателя в непрекъснато напрежение и не го пуска, докато не затвори последната страница. Бруталност и безумие, неочаквани обрати и уловки ще ви карат буквално да затаявате дъх в очакване, да оставяте книгата настрана и да осмисляте какво сте прочели туко-що. Ще ви карат да настръхвате от ужас и да посървате от тъга. Защото „Сянката на вятъра” е твърде истинска и емоционална, за да ви остане безразлична.

Една много по-различна Европа. Следвоенна Испания със своите тъмни и прашни улички, задушевни кафенета, готическа архитектура и неповторима атмосфера от 50-те. Карлос Руис разкрива на читателя чара и красотата на своята държава. Разказва ни за писатели и актьори, за литература и история. Без излишен шовинизъм и гордост. Но въпреки това, пресъздадена по такъв начин, че на мен ей сега ми иде да си хвана багажа и да се изгубя в Барселона през есента. Да обикалям из антикварните книжарници, да ям сандвичи в старовременните закусвални и да разглеждам древни барокови къщи. Книгата си струва да бъде прочетена дори само да ни бъде разказано мъничко за една страна, за която сякаш знаем твърде малко.

Персонажите са истински и дълбоки. Тук дори второстепенните герои имат свой характер. Няма перфектни и безгрешни. Това са хора, които всеки ден можем да срещнем на улицата. Самият протагонист е представен като несигурно и безпомощно 18-годишно момче, което не знае какво да прави. Той не е всемогъщ, не притежава мъдростта на 100-годишен и хладнокръвието на генерал. До момента, в който израсне и се превърне в истински мъж. Около него са не по-малко интересни персонажи като Фермнин – бивш клошар и шпионин, сега най-добър приятел на Даниел. Ерудиран, ироничен, непредвидим и адски шантав. Като правилния злодей – зловещия инспектор Фумеро, плашещ и дразнещ до мозъка на костите. Като почти всички женските образи. Толкова прекрасни, женствени, желани и истински, че в един момент усещаш как си безнадеждно влюбен, в рамките на няколко стотин страници, в един измислен образ.

Стилът е потресаващо изящен. Понякога нежен, понякога груб, но винаги красив. Карлос Руис Сафон пише със замах, на който малко са способни. Почеркът му е запомнящ се, модерен и същевременно носещ духа на онези отдавна отминали години. Изпълнен умишлено с анахронизми и любезно говорене, но същевременно невероятно четим и лесен за поглъщане. Понякога разтапящ, понякога брутален, но винаги великолепен.

Искам да ви накарам да прочетете тази книга. Заслужава си всяка стотинка и всяка отдадена минута. Защото това е една от онези книги, които завинаги остават в теб, след като си ги прочел. От онези книги, които те карат да изпитваш емоция. Да, съвсем истински и реални чувства на гняв, омраза, тъга и любов. Един от тези толкова редки романи, съчетаващи в себе си великолепна история с великолепен стил. Книга, която не може да те накара да бъдеш безучастен.

Прочетете „Сянката на вятъра”, за да се сблъскате с нещо, невиждано до сега. А ако все още не сте разбрали и ме попитате „Каква е това невиждано нещо?”, то оставям Даниел Семпере да ви отговори вместо мен:

„ - Е, добре, това е една история за книги.
- За книги?
- За прокълнати книги, за човека, който ги е писал, за герой избягал от страниците на един роман с цел да го изгори, за предателство и изгубено приятелство. История за любов и омраза, за сънищата, които живеят в сянката на вятъра.”

Оценка: 11/10 (специална оценка, бих я дал на не повече от 5 книги, които съм чел досега)

Виж многото ревюта ревюта на книгата от Мила Ташева, Вал Стоева в "Аз чета", от Христо в "Книголандия", от Преслав в "Литературата днес", от Севда в "Супата на Кафка", от Книжно момиче, от Левена в "Момичетата от града" и съвсем ново в блога на Tataf.

Фондация StartUP организира мащабен бизнес форум, на който утвърдени хора от бизнеса се срещат с млади предприемачи

Според непотвърдена информация от източници на Bloomberg, Apple търси алтернатива, подобна на чиповете в iPad и iPhone.

Качването на снимки вече става много по-лесно за потребителите на Facebook приложението за iPhone, iPad и iPod устройства.

Платформата ще се разработва от Interactive Entertainment Business, същият отдел, който отговаря за Xbox 360 и Xbox Live

Толкова много неща могат да се получат от картонените кори за яйца . Тези гъбки са идеални за...

Плъзналите през месец юли слухове, че популярната мобилна социална мрежа за споделяне и филтриране на снимки Instagram  се движи към уебпространството, бяха потвърдени. В понеделник екипът на социалното приложение обяви в своя блог, че до няколко дни ще можем да ползваме спокойно и уебпродукта им.

Досега официалният сайт на Instragram позволяваше единствено промяна на паролата, управление на приложението, преглеждане на споделени кадри и дребни корекции на профила Със стартирането на уеб варианта освен че потребителите ще могат да разглеждат профили от уебсайта, те ще могат и да ги редактират директно от там, както и да споделят информация за себе си. Новите профили дават възможност на посетителите на Instagram да виждат повече от една публикувана снимка, да следят други потребители, да харесват и да коментират качените снимки на сайта. Разбира се, екипът на Instagram не желае да измества фокуса си от мобилната фотография, затова са поставили и уловка – качване на снимки през интернет страницата не е възможно. Все още не е налична и функцията за търсене и разглеждане на публикувани снимки в сайта по #hashtag.

Впечатляваща е приликата между уебдизайна на популярното приложение и профилите във Facebook. Предвид факта, че през септември Facebook придоби Instragram срещу $1 милиард в кеш и акции, това не бива да ни изненадва. Съвсем очаквано беше постепенно социалната медия да въвежда промени в безплатната услуга за споделяне на снимки, с които да търси възвръщаемост на огромната си инвестиция.

Официалното пускане на новите профили ще стане през следващата седмица, но ако сте нетърпеливи, можете да видите как ще изглежда вашият профил, като след адреса на Instagram в браузъра изпишете и своето потребителско име, т.е. адресът би трябвало да изглежда така – http://instagram.com/вашето-потребителско-име. В случай че не желаете вашите снимки да стават публично достъпни, можете да редактирате профила си като частен, така че снимковият материал да бъде видим единствено за приятелите ви в Instragram.

С въведената актуализацията се открива нова, интересна възможност за увеличаване на приходите от ползването на  Instragram чрез стартирането на рекламни канали. Уебпрофилите ще позволяват рекламните послания да бъдат много по-лесно видими от потребителите през техните компютри, отколкото от мобилните устройства. Очаква се появата на онлайн профилите да сложи край на подобни сайтове като Gramfeed, Instagrid, Webstagram, или поне да ги провокира да развият своя продукт, като предложат други интересни възможности. Защо пък не сайт, в който да можеш да прегледаш снимки от Instagram с определена тематика?

Снимки: Instagram

Подобни статии:

1. Instagram вече с над 50 милиона потребители
2. Как да експортирате вашите снимки от Instagram, преди Facebook да ги докопа

Не е тайна, че QR кодовете са ми голяма страст. Една от основните причини е, че имам слабост към технологиите. Печелят ме, независимо дали изискват специално приложение, за да ги използваш, дали са тромави и заемат ценно място върху рекламните материали. В практиката с QR кодовете съм се сблъсквал с много ограничения – обем на вложено съдържание, проследяване на ефективност, мигриране на съдържание (url адрес) и др. На много от тях вече съм намерил решение. QR кодовете обаче са много повече от технологична закачка – те могат да са наистина полезни. По този повод преди време ви разказах и за QRL.bg.

Преди дни с Томи се срещнахме на живо с Любо Славилов и Павел Ташев, хората, които стоят за QRL.bg. По образование са инженерни физици, но по призвание и страст са хора, които търсят технологично решение на съвсем реални проблеми. Заедно основават Noway Media – една компания за изграждане на уебсайтове и уебприложения. С тях си поговорихме за това какво са QR кодовете, кои са възможните им приложения и какво може да се прави с тях. Има много примери за това как QR кодовете се превръщат в истински мостове между аналоговия и дигиталния свят. Те лесно грабват вниманието и ако в профила на целевата ви аудитория се вписва интересът към подобни технологични решения, не се колебайте да ги изпробвате. Така стигнахме например до идеята на Victoria’s Secret – една кампания с QR кодове, която провокира интереса на мъжката аудитория.

Ако ви харесва идеята да създавате QR кодове, да ги поставяте на различни места, да следите статистиката и да си правите заключения, QRL.bg е за вас. Направете си безплатна регистрация още сега и опитайте. Докато са разработвали този инструмент, Любо и Павел са попили доста от информацията по темата. Ако имате въпроси, не се колебайте да ги зададете долу в коментарите, а Любо и Павел ще помагат. В банера под статиите в сайта можете можете да видите и начините, по които да се абонирате за Podcast-овете ни.

Подобни статии:

1. QRL.bg – един прекрасен български инструмент за феновете на QR кодовете
2. Първа страница в Google – а какво да правим, ако не сме на нея?

„Тишо! Надявам се береш щастие. Аз, разбира се, ти пиша с една молба. Започнах една кауза във Facebook и ми трябва помощ в това да заразя хората с нея. Молбата ми е, ако смяташ за уместно, да шернеш идеята. За награда мога да ти предложа много позитивна енергия.“ С тази молба се обърна към мен моят приятел и бивш колега в Publicis MARC Иван Райков, за когото дори писахме по-рано тази година. Тъй като инициативата на Иван е прекрасна, екипът на SocialEvo.NET и SocialMe бихме желали да помогнем за нейното разпространение.

Идеята е много проста. Да направим добро чрез нашите големи сърца. Инициативата разчита основно на Facebook, а за целта е създадена специална страница, където всеки един от нас може да я подкрепи. Ето и малко повече инфо:

Подобни статии:

1. Facebook Gifts – какво можем да очакваме от преродената идея на Facebook
2. Facebook придоби Karma

Според последните проучвания на Gartner Research смартустройствата, които ще бъдат продадени до края на 2013 г., ще са над 1 милиард. Проучването също така отбелязва, че смартфоните и таблетите ще сигнат 821 милиона продадени бройки дори до края на 2012 г. Това се дължи на тенденциите, които наложиха масовото навлизане на смартфони и таблети в живота на потребителите. Въпреки че много от тях вече използват утройствата за работа, основното им приложение си остават забавленията.

„През 2016 г. 2/3 от хората, използващи мобилни устройства, ще притежават смартфони, а 40% от всички трудещи се ще имат мобилни устройства.„, споделя Каролина Миланеси, изследовател VP в Gartner Research. „Таблетите ще бъдат основна движеща сила в дигитализацията на потребителите. По наши данни през 2012-а закупените таблети са около 13 милиона, а през 2016-а тяхната бройка ще надвишава 53 милиона устройства.„

Както се досещате, водещите компании в тази област са Apple, Google и Microsoft. Битката между тези големи играчи ще доведе до понижаване на цените и също така добавена стойност към продуктите. По този начин тези смартустройства ще станат много по-достъпни за масовия потребител, което от своя страна ще допринесе за по-големия дял на потребление. Както отбелязаха Капитал в статията си „Пазарите на бъдещето“, така наречените БРИК страни (Бразилия, Русия, Индия и Китай) ще са основен източник на капитал за дигиталните гиганти. Според докладa на Economist Intelligence Unit (EIU) до края на 2022-а тези страни ще успеят да настигнат и задминат пазари като САЩ и Западна Европа.

Снимка: Apple

Подобни статии:

1. Acer пуска 6 свои смартфона през 2013 г.
2. BBC удря Spotify с Playlister през 2013

Вълненията около Apple Maps значително поутихнаха след разгорещените дебати през изминалите седмици. А въпросът кога Google ще пуснат свое приложение с карти за iOS вече има отговор. Според Guardian това ще се случи до края на годината, но някои представители на Google имат опасения дали наистина Apple ще го допуснат до App Store. Нека не забравяме, че Apple са особено внимателни по отношение на своята репутация и държат много на качеството и предимството на своите продукти. Други пък смятат, че и без Скот Форстол компанията ще даде зелена светлина на Google Maps. Форстол беше освободен от Apple в края на октомври именно заради провала на приложението за навигация Maps за iOS.

Отношенията между Apple и Google в момента са обект на голям интерес, особено след като YouTube приложението на Apple изчезна от iOS и Google пуснаха свое впоследствие. Заедно с това се промени и Maps, което спря да разчита на Google-ския опит и техните картографски данни. Apple са наясно, че след гафа с новия Maps техните клиенти и фенове само дебнат за още една грешка, за да избухнат. В извинението си към клиентите Тим Кук им препоръча използването на различни навигационни приложения, сред които Bing, MapQuest и Waze, както и уебкартите на Google и Nokia. Точно това дава повод да си мислим, че няма да има проблем с Google Maps, когато е готово. Все пак Apple допуснаха в App Store много от приложенията на Google, включително Chrome, Google Search, Google Drive, а и новия YouTube. Самият Ерик Шмит прави обещаващи коментари по време на свое изявление в Ню Йорк, казвайки, че след като разработват такъв продукт, Apple трябва да го одобрят.

В секцията в App Store “Map Apps”, която в момента не е достъпна в България, Apple не поддържат приложения, които използват Google Maps API, за да не се прави реклама на компанията. В същото време обаче, както отбелязват TechCrunch, Navigon, едно от най-добрите навигационни приложения, използва Google StreetView API. В крайна сметка изглежда нереално Apple да забранят продуктите на Google в магазина си за приложения. А дори и това някога да се случи, има много други навигационни услуги, които да задоволят нуждите на съвременния потребител.

Снимка: Google Play

Подобни статии:

1. Google май наистина работят по Maps за iOS
2. Google пуска инфо-очила до края на годината