„Десетият кръг” – след Дявола се борим със себе си

Реших да напиша това ревю, защото видях „Десетият кръг” сред намалените книги, струпани една върху друга в кош като дрехи втора употреба. Стана ми мъчно – винаги е неприятно да видиш твоя любима творба пренебрегната, недооценена и избутана настрани като непотребна вещ. Факт е, че именно сред преоценените книги можеш да намериш сродна душа, някое изгубено съкровище, ала все пак… тъжно е.

По принцип избягвам да пиша за книги, които съм прочела отдавна, просто защото не мога да предам непосредственото удоволствие след отгръщането на последната страница. Този роман обаче го заслужава.

Привидно „Десетият кръг” е история за изнасилване – акт, който потъпква невинността и сваля със замах маските на всеки един, замесен по един или друг начин в него. Уравновесеният баща, загърбил първичната страна на характера си в името на семейството, усеща как яростта в него се пробужда за нов живот. Отчуждената майка, която осъзнава колко много се е отдалечила от близките си хора. Отчаяната дъщеря, изведнъж оказала се чужда на околните и на самата себе си. Извършителят, на чиято страна застават всички. Злобата на свидетелите и недоверието на разследващите. Изобличаването на всичко грозно в природата ни, но и изследване на онези предели на волята ни, които достигаме само в най-страшните моменти.

Докато не се оказва, че, разбира се, нищо не е такова, каквото първоначално е изглеждало.

Джоди Пико е майсторски разказвач, а семейните и като цяло човешките драми са неин специалитет. Стилът ѝ е прекрасен, изпълнен с топлота и уважение към героите. Тя не пренебрегва никого, обръща подобаващо внимание на всеки един от персонажите си, прави същността и емоциите им значими и болезнено осезаеми. Облича ни в тяхната кожа, разкрива ни сърцата им, съблича всички пластове на личността им, докато накрая просто не можеш нито да ги осъдиш, нито да ги обикнеш. Пише така, че те потапя напълно в историята, задавайки най-тежките въпроси, върху които по принцип избягваме сериозно да се замисляме – от суеверие или от неспособност да разберем нещо, което „не дай си Боже” да ни се случи.

В книгата има поместен и комикс, който е страхотно и много интересно допълнение към творбата. Идеята за кръговете на ада, през които един баща трябва да премине, за да спаси себе си, дъщеря си, семейството си, живота си, е завладяваща. В комикса чудовищата са уродливи и гротескни, а в живота – съвсем истински, обикновени хора. Болката, която причиняват обаче, е еднакво разкъсваща. От тях трябва да опазиш не тялото, а духа си – за него е фундаменталната битка, той е реалната награда.

„Десетият кръг” е истински стойностен роман. Изпълнен е с тъга, драма, изстрадана мъдрост и житейска истина, но и с много красота и обич. Без обич Гордиевият възел на сюжета просто няма как да бъде разплетен. А семейството… е, Пико ни учи, че то не е просто подпис или институция. Семейството, това са хора, предани един на друг въпреки всичко. Наистина всичко. И в това е цялото хаотично съвършенство на любовта.

Независимо къде попаднете на тази книга – на рафта или в коша за 5 лева, не я подминавайте. Ако ѝ се доверите, тя ще ви се отплати подобаващо.

По книгата има създаден и филм на HBO, чийто трейлър може да видите по-долу.

Прочети цялата новина

Свързани новини: