Българският партиен патриотизъм в крак с времето ( на СССР)

В студиото на Би Ти Ви ( където, подобно на всички останали, претендиращи за водещи телевизии „пропуснаха” да коментират уж историческото пребиваване на премиера Борисов в овалния кабинет на Обама преди властелинът на медиите да се завърне от работното си посещение и сам да пожелае да коментира), днес прозвуча едно доста съветско изказване.

В желанието си да подсили едно от своите патриотични тези ( както ги разбира той) с пример от (често любимата у нас в избирателното цитиране) Франция, от която беше преписан и надписан по своята забранителност текстът на законодателно обоснования мораториум върху шистовия газ в България, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов възкликна, че нямало как в Париж на площада да пуснат песента „Лили Марлен”. Явно искаше да каже „фашистката песен”.

Изказването му, ако оставим настрана персонализацията, е типично за загнездените в доста български глави съветски парадигми. Да не ги изброявам…

„Лили Марлен” наистина временно е била разпозната от германския Вермахт като пропаганден хит, след като лично генерал Ромел ( същият, когото „самоубиват” след съпричастността му към атентата на Щауфенберг от 20 юли 1944 г.) , я харесва и поръчва по германското радио за войниците си в африканските окопи. Тя обаче няма нищо общо с нацизма, национализма и дори ( о, Боже, да бъда извинен!) с патриотизма, освен ако той е от онзи български тим, който поставя на първо място любовта към Русия и СССР.

„Тъкмо с Лили Марлен” на уста на френския бряг слиза заедно с победоносните съюзнически войски и Марлене Дитрих, изпълнителката на войнишката песен, избягала от нацизма в САЩ.

„Лили Марлен” е тъжна общовойнишка сага, прескочила (почти) всички граници в Европа и САЩ. Но е бойкотирана като световен хит през Втората световна война от съветската пропаганда, която не може да преглътне някаква западняшка, обединителна при това за вкопчените във войната западняшки войници, да мъти чистата вода ненапита на съветската комунистическа пропаганда. Именно по тази причина в България е известна като „фашистка” песен и Каракачанов е много представителен изразител на тази изкривена престава в крак с времето, което в България е застинало с вдигнато оръжие на окупационната червена армия над преклонените ни глави в центъра на София.

В помощ на незнаещите припомням за какво става дума- поводът за текста ми беше митинг с искане за демонтиране на съветския окупационен символ и фактът, че Камен Кацата изпя там стария европейски войнишки хит, който не е признат само от сталинизма за такъв по време на войната:
Лили Марлен” иронично ни освободи от съветската претенция за освобождаване
Иво Инджев ⋅ ноември 10, 2011 ⋅
„Лили Марлен” е любовна поема за раздялата с дома, с любимата по текст на германеца Ханс Леип, написан по време на първата световна война, докато е служил на фронта с Русия. Публикувана е през 1938 година и по музика на композитора Норберт Шулце се превръща във фронтова песен едва след като фелдмаршал Ромел я чува в Африка в излъчване на германското радио от Белград, след което си я поръчва отново ( в скоби казано, нацистката пропаганда отначало не разпознава нейния заряд на потенциален войнишки химн и не може да намери изпълнителка на песента, поради което са издадени от нея символичен брой плочи). Феноменалният успех на баладата обаче се откроява при невероятния обрат, когато тя става страхотно популярна сред…британските войници, противостоящи на армията на Ромел. Би Би Си съобразява това и пуска английска версия. След което тя става най-големият хит на своето време. А още повече се прочува, след като холивудската звезда, германката по произход Марлене Дитрих, я запява и дебаркира с нея на европейския континент заедно с десанта на съюзниците в Нормандия- най-голямата подобна операция в човешката история и до днес.
Така че „Лили Марлен”, обичана еднакво от жестоко вкопчените в смъртна хватка войници от западните нации ( помирили се в общ отбранителен съюз срещу СССР след това), но непризната от съветската пропаганда – ще кажа пак- беше перфектната ирония на факта, че стоим и я слушаме пред символа на откъсването на България от нейното естествено европейско развитие, което се дължи именно на съветската окупация, вероломно наложена на страната ни от Сталин ( за изненадата и несъгласието на западните съюзници с окупационния съветски режим съм дал доказателства в книгата си „Течна дружба”, цитирайки разсекретени западни дипломатически сведения, от които става ясно, че първите искри на студената война припламват именно заради този акт на Сталин в нарушение на съюзническите договорки).”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: