Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Колкото и да си говорим за социални мрежи и тяхното огромно влияние върху интернет потребителите, малко от нас знаят как да използват тази сила. Още по-трудно е да свържем офлайн света с онлайн пространството. Един рапър от Южна Корея обаче показва нагледно как това може да се случи. Става въпрос за корейския изпълнител PSY и неговото нашумяло парче “Gangnam Style”, което определено не е едно от най-състоятелните като текст.

Според официалните статистики на най-популярната видео социална мрежа, YouTube, изпълнението “Gangnam Style” на PSY е поставило рекорд по гледаемост. Тук говорим за най-гледаното видео в историята на YouTube – то има над 1 милиард преглеждания. Рекордът става още по-внушителен, тъй като за неговото поставяне са били нужни по-малко от 6 месеца. Освен това видеото е генерирало над 4.5 милиона коментара, 6.3 милиона лайка и 1.8 милиона добавяния в “любими”.

Друг показател за онлайн успеха на “Gangnam Style” е официалната Facebook фен страница. Феновете на парчето в социалната мрежа са 948 хиляди, а вирусната думичка “Gangnam”, която означава регион в Сеул, Южна Корея, придоби световна популярност. Оказва се, че благодарение на песента регионът е привлякъл особено голям интерес и носи все повече приходи на местните жители.

Последният белег, който показва как това парче се е превърнало в пример за интернет маркетинг, е страницата му в Wikipedia. Сами можете да се убедите колко много е вложено в популяризирането на това изпълнение. Със сигурност не са много примерите, които да се доближават до PSY и “Gangnam Style”.

http://www.youtube.com/watch?v=9bZkp7q19f0

Снимка: Gangnam Style

Интервю с доц. д-р Милена Цветкова, провокирано от новата й научна монография “Книгата като Медия”

За книгата като богопроизводна медия. За етимологията, археологията, генеалогията и еволюцията на книгата. За книгата като тяло и текст. За обратната връзка с книгата. За опасната и манипулативната книга. За еротиката и патологията на книжното тяло. За бъдещето на книгата. За всичко това и за още много и интерсени факти и идеи, свързани с първата медия на човечеството – Книгата, може да прочетете в последната монография на Милена Цветкова “Книгата като Медия”, издание на “Ентусиаст“, част от поредицата на издателството “Enthusiast Libris”.

Доц. д-р Милена Цветкова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертационен труд „Четенето – антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация“. Автор е на монографиите „Четенето – антиманипулативен филтър“, „Комуникационен мениджмънт“ и „Информационна култура: Името на четенето“. Автор-съставител на пет биобиблиографии. Съавтор е в енциклопедиите „Българска книга“, „Български енциклопедичен речник“, „Съвременна българска енциклопедия“.

От 2001 г. до днес разработва и преподава дисциплините „Книгата като медия“, „Съвременно световно книгоиздаване“, „Теория на четенето“, „Читател и четене“, „Писане на дипломен проект и работа с източници“, „Научноизследователски проект“. Ръководи магистърските програми „Печатни медии“ и „Книгоиздаване“ (от 2004 г.). Води образователния курс за докторантите във ФЖМК „Методика на дисертационното изследване“.

Написала си 600 страници книга за Книгата, като проследяваш развитието й отпреди 35 000 г., цялата пред-гутенбергова епоха и след нея, до наши дни. Можеш ли да синтезираш твоята идея за Книгата в 6 изречения?

Книгата – това е разказ със знаци върху материална или виртуална площ. Това е била книгата преди 7000 години, това ще бъде и след още толкова. Като започнем от каменната библиотека в Ика, преминем през глинените плочки в Месопотамия, книгите колони и книгите стени в Древен Египет, златните книги на етруските и стигнем до най-невъобразимите форми на „живи“ или телепатични книги в научната фантастика – всичко това са „медиуми“ за четене. След 7000 години нищо чудно върховата иновация да са отпечатаните хартиени книги, а електронните да са пазен в крионов кувьоз музеен експонат. Но името на изобретението ще бъде винаги „книга“. Мисията на това изобретение е константа – да разкажеш история от разстояние от свое име в свое отсъствие. Книгата за мен е първата и последната медия на човечеството.

Често пъти изказваш “еретични” тези, които са встрани от общоприетите идеи. В “Книгата като Медия” пишеш за “патологика на книжното тяло”, за опасните книги…

Опасна книга априори не съществува. В смисъла на „книгата като издателски продукт“ опасни книги няма. Но в смисъла на „книгата като медия“ говоря за текстове – посредници в криминални актове и за текстове – съучастници в престъпността. Опасността е заложена в съдържанието – сектантско, нацистко, негационистично, дискриминационно, шовинистично, антисемитско, фундаменталистко, терористично и т.н. Сред опасните книги ще разпознаем и Деветте книги на Деветимата непознати и „Ръкописът на Войнич“. Що се отнася за главата „Патологика на книжното тяло“…. в нея разкривам криминогенното „поведение“ на книгата. Тук ще узнавам кои са книгите убийци и отровните книги, как книгите се превръщат в библиокадаври, в книги-пластинати, в книги с втъкана трупна пепел, ДНК и кръв и как антроподермичната библиопегия оправдава книгите от човешка кожа.

Какво е “анти-книга”?

Анти-книгата е нефункциониращата книга, книгата без читател. Наричам я несъстоялата се медия – нежеланата книга, ненужната книга, еднократната книга и празната книга.

Книгата манипулатор ли е?

Всяка книга манипулира. При всяка книга манипулацията е възможна, когато за читател се търси индивидът от тълпата – „тълпоидът“. Книгата е най-предпочитаното в научните среди средство за манипулация: като започнем от класическия пример за Дон Кихот, преминем през душевните състояния на Пушкиновата Татяна („Евгений Онегин“), мадам Бовари или Том Сойер и се спрем на буквализма в поведението на съвременните „сапунени“ и „чиклит“ дами, „екшън“ полицаи и супергерои.

Как се измерва Коефициента на полезно действие (КПД) на книгата?

Чрез обратна връзка, която книгата провокира. Но реалният й мащаб се вижда само когато се абстрахираме от оценките и просто измерим социалните й „децибели“. Защото високо КПД има книга, която получава обратна връзка не само във вид на читателски отзиви, рецензиране и цитиране, а и във вид на плагиатство, пиратство, кражба или цензура.

Кой е по-важен – Авторът или Читателят?

Не авторът, а читателят има водещо място в медийното битие на книгата. Защото авторът, преди да израсне като такъв, също е бил само читател. Читател е и докато пише. Съдържанието, което е написал, не би могло да е изцяло негово. Преди да го завърши, и той е чел, слушал, черпил идеи, имитирал, копирал от други. Авторът е читател впоследствие и на собственото си произведение. Иначе не би имало преработени или допълнени издания. Защото авторът не винаги е известен, а и не винаги е човек. Когато казвам, че авторът дори може да не е човек, имам предвид машинно генерираните текстове и книгите, писани от компютър или от робот. Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е „тухла“. Всички звена в жизнения цикъл на книгата съществуват само заради читателя. Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са излишни.

Какво е бъдещето на Книгата според теб?

Много често напоследък слушаме разни невротични апокалиптични заклинания за Края на Книгата, че Книгата щяла да умре, изместена от новите информационни технологии и новите медии, което е абсолютна глупост. Хартията умира, не Книгата, хартията гори, не Книгата! “Краят на книгата” може да се случи само, ако някак си производството на идеи се обяви в ликвидация, ако някой наложи вето върху идеята за Книгата, ако я обяви за реакционна или за вид биотероризъм спрямо човешкия мозък.

Книгата притежава качества, които не могат да бъдат имитирани от новите медии. Електронната книга дойде „на помощ“, а не „на смяна“ на физическата, защото показа, че възможностите на аналоговата книга не са изчерпани. Просто не сме знаели (или сме забравили) как да ги използваме и как да ги подобряваме. В момента е почти невъзможно да се предположи какви екстри ще имат книгите след няколко години. Може би ще станат по-близки по формат до 3D филмите, но с текст за естествено четене. Вероятен носител ще е от типа „кристал“ – подредени страници с дебелина една молекула и с възможност да се проектират в пространството във всяка позиция и с всякакъв размер.

Но всяка поредна иновация е доказателство за извършващия се днес обратен процес на синкретизъм, на сливане на всички медийни канали и технологии в единна среда – отново наричана „книга“. Днешната книга е ембрионът на следващата цивилизация, но в същото време е и наследник на древността.

От тук може да изтеглите Съдържанието, както и 2 кратки откъса от “Книгата като Медия”:

А тук може да прочетете една научна статия на Милена Цветкова по същата тема.

Всичко за Книгата в една книга is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Всичко за Книгата в една книга appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Като един месия на утопията и наивността, Лахдар Брахими, специалният пратеник на ООН за Сирия, натоварен със задачата да търси политическо разрешаване на сирийската криза, пристигна в Дамаск неотдавна, като срещата с президента Асад беше много набързо осъществена. До степен, че дори министърът на информацията беше изненадан от визитата.

Брахими или някой друг не съобщи нищо официално за целите на посещението и сдържаността може да означава много неща, включително за значението на мисията. Най-вероятното обяснение е, че Брахими няма да търси отново прекратяване на огъня (което по същество не беше прекратяване, а напротив), а по-скоро ще осъществи сондажи за евентуален политически преход.

Миналият четвъртък Брахими проведе телефонен разговор с руския външен министър Сергей Лавров и според руски медии са обсъдили перспективите за политически и дипломатическо решение на сирийската криза (с което се засилват подозренията, че има договорки между САЩ и Русия).

Миналият петък Лавров обяви, че Брахими ще посети Москва за разговори относно Сирия “преди края на тази година”.  В събота пък неназован източник от Арабската лига съобщи пред Райтерс, че Брахими ще посети Сирия “през следващите няколко дни”  се очаква да се срещне с президента Асад, държавни служители и “някои опозиционни фракции” (без да е ясно с кои и то в Дамаск?). Е, срещата в Дамаск се състоя, като на няколко стотин метра от хотела, където е отседнал Брахими активисти съобщиха за екзекутирането на 17 души, извършено от силите за сигурност.

В неделя Брахими пристигна в Бейрут от Кайро, след което продължи своето пътуване по земя с конвой на ООН, заради боевете при летище Дамаск. Тази поредица от събития показва, че срещата в Дамаск ще бъде основа на посещението му в Москва.

В същото време Русия се държи по-хладно по отношение на Асад през последните няколко седмици, като се повишиха надеждите, че все още може да се договори край на конфликта. Иран също охладня, като от вчера са спрени полетите на Iran Air от Техеран за Дамаск. Някои от гражданските самолети, пристигащи от Русия и Иран снабдяват с оръжие сирийската армия, като това стана причина бунтовническите сили да атакуват самолети на летището в източния град Дейр ез-Зор и в Дамаск.

Лавров многократно заяви, че предпочита да се опира на Женевското комюнике, издадено през юни миналата година с международно споразумение, което включва “принципите и насоките на сирийския преход”, според които държавата е:

• Една наистина демократична и плуралистична държава, място за утвърдени и нововъзникващи политически участници, които да се състезават в равноправни и честни избори. Това означава също, че ангажиментът към многопартийна демокрация трябва да бъде с траен характер.
• В съответствие с международните стандарти за правата на човека, независимост на съдебната система, отчетност на правителството и върховенство на закона. Не е достатъчно само да се изкаже такъв ангажимент. Трябва да има механизми да се гарантира на хората, че тези ангажименти се спазват от властта.
• Предлага равни възможности и шансове на всички. Няма място за сектантство или дискриминация на етнически, религиозни, езикови или други основания. Малцинствените групи трябва да бъдат сигурни, че техните права ще бъдат спазвани.

Сред “ключовите стъпки” за прехода в документа се посочва:

• Създаването на преходен управляващ орган, който може да създаде неутрална среда, в която да се осъществи преход. Това означава, че преходният управляващ орган ще упражнява пълни изпълнителни правомощия. Той може да включва членове на сегашното правителство и опозицията и други групи, като се формира въз основа на взаимно съгласие.
• Сирийският народ е този, който ще определи бъдещето на страната. Всички групи и сегменти на общество в Сирия трябва да бъдат включени, за да участват в националния диалог. Този процес не само трябва да бъде всеобхватен, той също трябва да бъде и съдържателен – трябва да бъдат приложени ключови резултати.

Има сигнали, че политическия преход в Сирия е възможен. Все още има достатъчно неизяснени въпроси, а и още един, а може би най-важният фактор: с право опозицията и Революционните комитети в самата Сирия не желаят да участват в правителство заедно с депутати или личности от миналият кабинет.

Винаги, когато говоря с някого за Саудитска Арабия, става дума за човешките права и свободи. Аз съм на мнение, че кралството е изпълнено с редица нередности, които потискат населението му и спират организирането на активно гражданско общество. Но от друга страна, в страната действат много мислещи и модерни хора, които понасят всички несгоди, за да направят промяна в обществото и институциите на Саудитска Арабия. За съжаление, те наистина са репресирани и често гласът им не излиза извън арабския свят и дори Саудитска Арабия.

Турки ал-Хамад, един от най-известните писатели на Саудитска Арабия, е бил арестуван на 24 декември след публикуване на статуси в Туитър, разгневили религиозни групи в страната. Вярва се, че арестът му е разпореден от принц Мохамед бин Наиф, министърът на вътрешните работи.

В събота ал Хамад е публикувал десетина туитове на арабски, с които изразява възмущението си от злоупотребата с религията.

سيد الخلق جاء بعقيدة الإنسان..فحولها البعض إلى عقيدة بغضاء الإنسان..

December 22, 2012 23:58 via webReplyRetweetFavorite

@TurkiHAlhamad1

Turki H. Alhamad

“Пророкът дойде с хуманна религия, но някои я превърнаха в античовешка религия.”

كل الأديان تدعوا إلى الحب..فمن وجد في قلبه ذرة من كره فهو ليس على شييء..وإن صام وصلى..الممارسات والشعائر لا تعني ما يعتمل في القلب..

December 23, 2012 00:04 via webReplyRetweetFavorite

@TurkiHAlhamad1

Turki H. Alhamad

“Всички религии призовават за любов…практиките и ритуалите не означават, че показват това, което става в сърцето.”

Ал Хамад оприличава ислямизма на нео-нацизъм, но съобщението, което е причинило най-много вред на автора му е това:

جاء رسولنا الكريم ليصحح عقيدة إبراهيم الخليل، وجاء زمن نحتاج فيه إلى من يصحح عقيدة محمد بن عبدالله..

December 22, 2012 23:43 via webReplyRetweetFavorite

@TurkiHAlhamad1

Turki H. Alhamad

“Нашият свят Пророк дойде, за да поправи религията на Авраам и времето дойде, когато е нужно да се появи някой, който да поправи религията на Мохамед.”

Според редица богослови подобно съобщение е равно на ерес, тъй като пророкът Мохамед е разглеждан като последният от великите пророци.

Турки ал Хамад, роден през 1953 година, е най-известен с трилогията си “Фантоми от изоставените алеи”, която е забранена в Саудитска Арабия и редица други страни. Първите два тома са преведени на английски език.

Пренасяйки в 1960-те и 1970-те години, книгите разказват историята на Хишам ал-Абир, саудитски младеж, който прекарва времето си в четене на забранени книги, заслепен е от арабския национализъм, а по-късно открива удоволствието от незаконния секс (вижте ревюта тук и тук).

Заради творчеството си ал Хамад е получил вече няколко смъртни заплахи. От ден, в който той пуска спорните си туитове, саудитския съд реши да продължи обвинението срещу онлайн активиста Раиф Бадауи, който може да бъде осъден на смъртно наказание.

Карал си един мъж колата и се наслаждавал на силно намалелия празничен трафик. По едно време насреща му се задал автомобил, управляван от жена. Неочаквано дамата отворила прозореца и изкрещяла към мъжа: - Прасе, прасееее! Мъжът не издържал, показал се на свой ред на прозореца и извикал към отминаващата кола: - Кучка! - и докакто си прибрал главата, се блъснал в едно прасе, което било на средата на пътя. Усмихни се, България! Тези дни у нас прасетата са една от най-актуалните теми. Не бива да забраавяме обаче, че много често радостните емоции за едни са истинска трагедия за други. Понякога дори и животните си дават сметка за това: Две прасета пият кафе и си врачуват. Едното казва на другото: - Виждам топла кочина, хубава храна, добър стопанин… Е, малко неприятности по Коледа…

Космическият телескоп 'Хабъл' е направил снимки на спиралната галактика IC 2233 , дебелината на която е десет пъти по малка от нейния диаметър. Изображението с високо разрешение е публикувано на сайта на НАСА.

Сега, 15 години след 4-ти февруари 2007 г. и 22 години след 10-ти ноември 1989 г., можем да предполагаме какви щяха да бъдат съвременните герои на демокрацията, ако тези две дати ги нямаше в политическия календар на България. Т.е. ако комунизмът не беше си отишъл... Тогава Илия Минев, Едуард Генов, Тодор Кавалджиев, Любомир Собаджиев, Петър Манолов и други честни българи щяха да са все още в затворите. Желю Желев щеше да напише „Комунизмът. Документално изследване на съветския и българския комунизъм”. Соломон Паси нямаше да изрече цинизма „Майната му на православието!” Петър Стоянов щеше да си продължава адвокатската работа в Пловдив...

Съобщение на Генералното консулство на Р. България в Чикаго, изпратено до всички обществени организации в консулски окръг Чикаго   Уважаеми Дами и Господа, Предполагам всички сте разбрали за предстоящия национален референдум, който ще се проведе на 27 януари 2013 г. По решение на Централна избирателна комисия (ЦИК) българските граждани, които са извън страната към датата на провеждане на референдума, ще могат да гласуват в Дипломатическите представителства на Р. България, в които има открити секции. Съгласно условията на Изборния кодекс, за да бъде открита избирателна секция са необходими заявленията на минимум 20 български граждани, ...

Вчера, в първия ден след Рождество Христово, плъзнаха информации за някакви търговски отстъпки в цените на предлагани стоки и услуги на родния пазар. Те се отнасят за по-редки потреби, а не за онези, без които не можем, и е доста спорно дали трябва да се категоризират като „промоции” или по-скоро като опит за доближаване до нормалната стойност на нещата. Например не е ли нормално да ти измият колата на автомивка отвън за 7 лв., или трябва да ти съдират кожата с два пъти по-солена цена, та чак и до 20 лв. за тази услуга, от която се ползват само собствениците на лъскави возила и то не всички? Или пък целокупната нация трябва да се радва заради бонусите, предвидени за блондинките в МОЛ-а, които е знайно, че не пазаруват стоки от първа необходимост. Това ме подсеща за онзи виц, който разказва как учените изобретили ново странно хибридно същество между блондинка и хлебарка и даже след като му скъсали главата, то продължило да търчи из МОЛ-а. А там за намаления се обявиха и разни...

Основната идея на празниците е да се обърнем към важните неща в живота си. Да обърнем внимание на себе си и да отделим време и емоции, които да споделим с близките си. Да се откъснем от рутината на ежедневието и да дадем воля на мечтите си. Празниците около Коледа и Нова година се свързват със семейството и чудесата. А най-голямото чудо е обичта между близките. Удоволствието не само да получаваме, но и да даваме. Именно поради тази причина хората, които се чувстват или реално са сами, се натъжават в тези дни. Еуфорията, завладяла хората по улиците, цветните лампички и осветени прозорци, могат да навяват тъга, ако се прибираш сам вкъщи и няма чия ръка да докоснеш. Когато си разделен на километри от любимите хора или няма как да споделиш мига с тях. Едно от най-красивите неща на този свят е вярата. Вярата в чудесата и в това, че желанията се сбъдват. Ако наистина успеем да повярваме, самите ние правим чудо – подаряваме си положителна енергия и надежда за благополучно развитие на...

Мартин Киселов е роден в София през 1977 г. Той е син на големия български режисьор Младен Киселов. В средата на 90-те свири в групата "Децата на вятъра". Завършил е журналистика в СУ "Св.Климент Охридски" и кинорежисура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Участва като втори режисьор без кредит в снимките на филма "Влак" на руснака Алексей Учител. У нас е поставял "Формата на нещата", "Скъпа Елена Сергеевна" и отскоро "Лунните деца". Работи по селекцията на лентите, попадащи в програма Sofia Meetings на СФФ и като драматургичен консултант. - Накъде бяха отвяти "Децата на вятъра"? Свирите ли още? -Правя го само за удоволствие вкъщи. Музиката вече не е акцент в живота ми. Групата се разпадна някъде около 1997 г., но си останахме приятели. За последно през лятото видях вокалиста Стоян, който живее в Созопол. Мениджърът ни пък от доста години е в Шанхай, където развива успешен бизнес. Всеки е нанякъде. Активните времена на бандата съвпаднаха с един страшно проклет...

Мартин Киселов е роден в София през 1977 г. Той е син на големия български режисьор Младен Киселов. В средата на 90-те свири в групата "Децата на вятъра". Завършил е журналистика в СУ "Св.Климент Охридски" и кинорежисура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Участва като втори режисьор без кредит в снимките на филма "Влак" на руснака Алексей Учител. У нас е поставял "Формата на нещата", "Скъпа Елена Сергеевна" и отскоро "Лунните деца". Работи по селекцията на лентите, попадащи в програма Sofia Meetings на СФФ и като драматургичен консултант. - Накъде бяха отвяти "Децата на вятъра"? Свирите ли още? -Правя го само за удоволствие вкъщи. Музиката вече не е акцент в живота ми. Групата се разпадна някъде около 1997 г., но си останахме приятели. За последно през лятото видях вокалиста Стоян, който живее в Созопол. Мениджърът ни пък от доста години е в Шанхай, където развива успешен бизнес. Всеки е нанякъде. Активните времена на бандата съвпаднаха с един страшно проклет...

Когато преяждаш с европейско цяла година, поне в края й можеш да отделиш единствен ден за пълна диета. Ще ни дойдат здравословно пълни 24 часа на пълен пост, опитвайки се да си представим колко време можем да изкараме без Съюза и що за живот би било това. От кого тогава ще чакаме похвали, напътствия, деликатни почуквания с пръст по главата, нетолкова деликатни казармени набивания на канчета и като цяло – кой тогава ще ни е The Авторитет. Какъвто ние сами не можем да си бъдем, но от какъвто имаме нужда, за да благоговеем пред него - той да ни казва кой крив, кой прав в нашите си работи, а мнението му никога да не се подлага на съмнение. Все пак той е компилация от потомствена аристокрация и модерна цивилизация, а ние сме със самочувствие на бивши варвари - комплексирани, че никога досега не са яли демокрация със сребърни прибори. Ако Европейският съюз в понеделник не дойде на работа поради смърт, разполагаме ли с резервен план. Добре е да имаме, защото преяждането ни стигна...

един спокоен и красив филм, наистина леко наивен, но чуден за по Коледа - Прекрасно зелено е една приказка от бъдещето, която ни кара да се замислим върху много детайли от настоящето, които често подминаваме

след голямото чакане и подготовка Дядо Коледа дойде и си замина. каквото можа - направи. каквото имаше да носи - донесе. на едни - преяждане, на други - препиване. на едни - самота в мрежата. на други - часове пред телевизора. на едни - подаръци, на други - приятелства. на едни ...

един от подаръците от Дядо Коледа тази година бе тази книга. ако харесваш Туве Янсон за деца (да, за Муминтрол и компания) вероятно ще ти е любопитно да прочетеш тези 12-тина разказа в сборника Пътуване с лек багаж спокойно неспокойни, нежни и въпреки това сериозни, деликатни и мъдри разкази. една обичана ...

Неотдавна аз открих една пътека. Тя е пътеката на не-недоволстващия. Правите си сметка, нали – две не правят да. Но аз не можех да напиша „доволстващия”, защото това звучи съвсем иначе. Доволстващ звучи като смес от подъл мошеник и кръгъл идиот. Затова предпочитам „Не-недоволстващия”. И така. Августин Блажени казва: Толкова страдат, колкото на страданието се отдават. А Мишел Монтен: Не мигваме с око пред сабите в боя и треперим от страх пред бръснача на хирурга. Тоест – човек е недоволен, страдащ и окаян точно толкова, колкото реши или си позволи да бъде. Сетете се за принцесата и граховото зърно. В нейния случай цял екип от специалисти (както бихме се изразили в наше време) се опитва да й угоди и да направи така, че сънят й да е спокоен. Но тя все си недоволства и охка, и скимти! Накрая се оказва, че има едно едничко, мъничко грахово зрънце под деветте дюшека, на които тя спи. И то е грамадният източник на нейното недоволство. А когато на тази принцеса противопоставим...

Съвсем наскоро, на 28 ноември, Ню Йорк преживя забележителен ден. За първи път на мегаполиса не беше извършено нито едно престъпление, придружено с насилие. Нито едно убийство, нито една стрелба, нито едно изнасилване, нито един грабеж с изваден пистолет или нож в рамките на 24 часа. Това гласеше необичайният доклад на говорителя на нюйоркската полиция Пол Браун за денонощието. Браун изтъкна, че подобно нещо се случва за първи път в историята на полицията в Ню Йорк. Днес равнището на убийствата в Голямата ябълка е най-ниското от 1960 г. Тази година там са извършени 366 убийства, като броят им е намалял с 23% спрямо миналата година. Това е необичайно малък брой убийства за град с население 8 милиона души, твърдят експерти. За сметка на убийствата и насилията обаче, броят на престъпленията в Ню Йорк тази година като цяло се е увеличил с 3%. И това се дължи най-вече на, забележете – нарасналия брой кражби на мобилни телефони! Какво се случи у нас в може би най-благословеното за...

Енергичните лъжи за енергетиката са евъргрийна, направо Евереста на комунистическата пропаганда и нейната постокомунистическа посестрима в днешна България, трайно облъчена от сенилните сентенции на ленинизма за комунизма като производна на съветската власт „плюс електрификация”.
И ако някой се съмнява (все още) в провала на тази парадигма, ето една коледна новинка от острова на истинския комунизъм, довършен като такъв с азиатска последователност след рухването му в Европа по начин, който е заплашва да довърши половината корейски народ:
„Властите в Пхенян определиха коледните светлини, поставени от южнокорейска църковна група край границата, като “неприемлива провокация”.
Гигантската стоманена кула във формата на дърво, украсена с хиляди блестящи крушки, бе поставена на контролиран от армията хълм, намиращ се западно от Сеул.
Светлините, които се виждат от километри дори в бедния Север, който страда от хроничен недостиг на електричество, ще останат включени до началото на януари.
Властите в КНДР обаче са недоволни от инсталацията. Тя е “дегизирано предизвикателство към нас и е неприемлива провокация”, обяви официалната Корейска централна новинарска агенция (КЦНА). Тя предупреди още, че евентуална “психологическа война” по границата би разпалила война на полуострова.” ( Медиапул)

Тук е мястото да си спомним с коледна примиреност „провокациите” на пустия Запад спрямо комунизма през всичките години, когато зяпахме завистливо оскъдно проникващата светлина за чудесата на загниващия капитализъм. Тези „провокации” провокираха сгромолясването на т.н. социалистическа икономика и противно на доста широко разпространените заблуди, провалът се отнася в най-голяма степен именно до енергетиката.

Ако не беше така, щяха ли да лъжат толкова много и нагло говорителите на видоизменените лозунги от времето на комунизма, когато имахме режим на тока ( както в Северна Корея днес). Ето списък от десет безбожни лъжи, с които говорителите на далаверата се опитват да облъчат за пореден път „простолюдието”, разконспирирани в сайта Stopbelene.Eu:
Първа. „Гласува се за развитие на ядрената енергетика”. Истината е: гласува се за строителство на „нова ядрена централа”! Ядрена енергетика можем да развиваме като удължим живота на АЕЦ “Козлодуй” и я разширим с най-модерни реактори.
Втора. „Строи се втора ядрена централа”. Истината е: не се строи! Цяло десетилетие АЕЦ „Белене” е средство да се източват парите на българския данъкоплатец с откровени кражби, незаконни поръчки и подозрително високи комисионни.
Трета. „Гласуваме за нова централа”. Избирателите ще гласуват за стара централа, защото реакторите са модел от 1993 г. от поколение 2+. Сега се строят нови ядрени централи от поколение 3+ , а след 6 години ще има 4-то поколение.
Четвърта. „Цената на електроенергията ще бъде ниска”. Разчетите на HSBC показват, че продажната цена на тока на АЕЦ “Белене” трябва да бъде три пъти по-висока от сегашната на АЕЦ „Козлодуй”, за да се откупи инвестицията за 18 години.
Пета. „Има външно търсене на електроенергия в региона”. Истината е: на тази цена няма! Защото международната цена на произвежданата електроенергия в региона и сега е по-ниска от цената на електроенергията, продавана от АЕЦ „Козлодуй”.
Шеста. „Има стратегически инвеститор за нова ядрена централа”. Такъв няма, защото няма крайна стойност на инвестицията, защото няма финансиране и кредит. Държавата и българската енергетика нямат възможности да финансират или гарантират кредит.
Седма. „Инвестицията е 3 милиарда и 997 милиона евро”. Най-ниската оценка на инвестицията е на консултанта HSBC и е 10 милиарда и 353 милиона евро. При досегашните цени на тока на АЕЦ „Козлодуй“ срокът на откупуването й ще е 107 години.
Осма. „България има нарастваща нужда от електроенергия”. Истината е, че за 10 години номиналният БВП на страната се увеличи 2,3 пъти, а нетното вътрешно потреблението на ток – с 8,4 на сто. Като продължи да повишава енергийната си ефективност, българската икономика може да произведе 2 пъти по-голям от сегашния БВП с днешното потребление на електроенергия. Едва тогава ще достигне средната енергийна консумация в ЕС.
Девета. „Строителството на втора ядрена централа ще създаде много нови работни места и ще се повиши благосъстоянието”. Напротив, изграждането й ще ликвидира част от останалите енергийни мощности в страната, особено големите ТЕЦ на български въглища, които ще се окажат излишни.

Десета. „Отработеното ядрено гориво ще се връща в Русия”. Законодателството на ЕС задължава всяка страна-членка да погребва отработеното гориво на своя територия. България ще бъде единствената страна в света, която ще създава радиоактивни отпадъци, за да продава навън чиста електроенергия.

Тази „китка” от буренясали лъжи и опровергаването им е отправна точка за започващата от утре, 27 декември, едномесечна обществена дискусия във връзка с ядрения референдум, предизвикан от БСП и прегърнат от ГЕРБ.

В този спор ще проличи кой, подобно на режима в Пхенян, се бои от светлината в мрака.

Share on Facebook

Английският магазин – Chemical-records.co.uk пусна своята голяма зимна разпродажба. Хиляди артикули на известни марки като Miss Sixty, Converse, Etnies, Element, Fornarina, Bench, Desigual, Blowfish, Traffic people, Fly london, Etnies, Zoo York, Volcom, Vans, Killah, Numph, Reebok се предлагат с отстъпка до 75%. Мъжките предложения за дрехи и аксесоари можете да разгледате от ТУК, а дамските …

Прочетете повече »

Това са от онези постове, които не трябва да четете, освен ако не ви се слушат размишления или не ви се гледат снимки. Тук ще има и от двете по много – реших да не правя много обобщителни постове, но без един искрен и личен няма да мине

Годината започна със закуска за шампиони в 2 следобяд. Беше забавно и може да повторя.

Март ни закара до Рим да видя Диди и до Венеция да видя останките от града след карнавала. Това е най-доброто време за посещение на Венеция, вярвайте ми – който не харесва града, просто го е видял в грешен момент. Догодина може пак с Диди, този път в Амстердам и с добавка друга любима девойка.

Слизаме от гондолата и директно минаваме на месец май и едно ходене до Великобритания, та да си върна английския баланс. Видяхме се на живо с Лъчко в Единбург, гледахме и цъфнали оксфордски вишневи дървета. Догодина цветове от вишни силно желая да видя в Япония.

Лятото дойде с работни борби, но от онези, мотивиращите и сладките. Тази снимка показва две неща: че е много яко в работата ти да има истинска война, а също и че може да извадиш момичето от камуфлажа, но няма как да извадиш камуфлажа от момичето. Догодина – повече еърсофт.

Есенно се сдобих с нов фотоапарат и време за малко фото-разходки. Догодина ще трябва новото Nikon-че да си заработи надницата с повече обикаляне.

Освен че шило в торба не седи, Васи също не седи в България – скочихме за уикенд до Румъния в края на октомври. Догодина обаче ми се иска да се разходим до съседна Сърбия за Гуча.

Ииии за финал, зима, сняг, камина и домашно вино – така, както трябва да завърши една година. Посмяхме се, защото си го заслужихме!

Накратко, това е. Няма снимки от места, където съм била твърде заета да снимам, а за сметка на това са ме снимали:

• Ratio, където съм много нервна и малко ми личи;
• многобройните разнокалибрени събития на Ozone.bg, където обикновено съм fabulous;
• семинарите за маркетинг, където често съм твърде заета да пиша;
• последно за годината, неочакваната поява на сцена с ХаХаХа ИмПро, където се забавлявах от сърце.

The post 2012 в снимки: лично издание appeared first on Васи ли?!.