Шерлок Холмс и Уотсън пияни пикаят на "Бейкър стрийт" 95А и Уотсън пита: - Холмс, защо вие, като пикаете, се чува "пшшшш", а аз, като пикая, се чува "пррррр"? Той казва: - Елементарно, Уотсън, вие ми пикаете върху панталона, а аз върху обувката. Усмихни се, България! Шерлок Холмс вече не е номер 1 във всички кинокласации. За първи път българският криминален сериал "Под прикритие" проби в авторитетната класация на сайта за кино IMDB, който следи най-гледаните кримки. Джаро, Куката и Иво явно са спечелили сърцата и на други телеманиаци. Няма и как да е другояче, при положение че историите за Шерлок са просмукани от "студения британски хумор". Също като в онази история, когато Шерлок Холмс и Уотсън се разхождат покрай имението и чуват нечовешки вой. Уотсън се стяга целият и казва: - Холмс, това е баскервилското куче... А Холмс отговаря: - Не, Уотсън, дадох пак на сър Хенри овесена каша за закуска.

Днес стартира пропагандна кампания, която ще продължи един месец и ще приключи с гала спектакъл на цирк „Референдум”. По този повод ще разгледам сценичното поведение на единия от участниците в спектакъла, а именно ПП ДСБ. Цен...

Точно след месец, на 27 януари, ще се опитаме да разберем кой си взе белята с темата „Белене”- дума, която дори не се споменава във въпроса за референдума и вероятно превръща гласуването в първото национално допитване в историята на демокрацията, при което резултатът се подразбира, а не се декларира.

Да, реферът на референдумът е народът, но мачът е уреден така, че резултатът да е нула до нула.

Всеки се оказва свободен да тълкува смисъла на посланието, закодирано като предсказание на маите за края на света и по точно- за края на Белене. Това е преднамерено търсена какафония, която обаче е издайническо отражение на подразбиращата се замаскирана коалиция БСП-ГЕРБ, призоваваща да се гласува с „да” за различни неща, но чрез отговора на един и същ въпрос.

Първото (неосъзнато) самопризнание направи в първия ден на започналата информационна кампания представителя на събирачите на подписи за референдума Янаки Стоилов. Призовавайки от студиото на Би Ти Ви тази сутрин към курс към индустриализация чрез изграждане на руската централа и признавайки предизборното значение на упражнението, той не остави съмнение в съмнителната политическа стойност на мотивацията за този провокативен ход, напомпан с фалшив деветосептемврийски патос.

Разликата между привържениците на положителното гласуване на референдума и противниците им обаче е не е просто концептуална: тя е направо пример за пропастта, дълбана от десетилетия със сърпа и чука в главите на хората у нас.

Май ще се окаже прав Тодор Живкова за построените от него две Българии, макар и в друг смисъл: едната упорито не иска да напусне света на комунистическите илюзии за светлото бъдеще , озарявано от ядрената крушка на „братската дружба”, независимо от цената за тази услуга по линия на „мирния атом”. Каква ти цена: тя никога не е занимавала онези, които вярват, че си струва да бъде жертвано поредното поколение българи, уж за да живее следващото по-добре, а всъщност го правят, за да могат да се награбят клекналите в засада участници в спекулативната сделка с идеологическо влияние.

Другата България обаче все пак има съпротивителни сили срещу насилието над здравия разум на българите, на които се предлага да се самозаробят чрез задлъжняване в огромни размери. Те биха засенчили дори наследената от НРБ финансова нищета, чиито дългове плащаме, което обаче не пречи да ги вменяват като вина на пустата му демокрация – същата, която с такова затрогващо лицемерие искат да „спасяват” от самата нея чрез прекия инструмент за нейното упражняване под формата на референдум.

Ето за това става дума: за войната на пропагандния фронт, която на този етап е неравна поради дългогодишната артилерийска обработка на съзнанието на хората в България в полза на онази, „първата България”. За един месец може и да не бъдат победени зрелищно дълбоко окопалите се лъжи за ползата от „най-безвредната” технология за производство на електроенергия, но и малкият пробив на съмнението в уж непробиваемата убеденост на българските граждани колко е хубаво да пъшкаме под робството на чуждия енергиен диктат, пак ще е от полза.

Просто по-зле няма как да стане!

Ето и едно от обобщенията за първата пресконференция на Инициативния комитет “Не” на измамата “Белене” , която се състоя днес в БТА.
“Между 15,300 млрд. лв. и 22 млрд. лв.ще излезе строителството на АЕЦ “Белене” сочат пет независими експертизи на български и чуждестранни консултанти. Това съобщи Красен Станчев, член на Инициативния комитет “Не” на измамата “Белене” на пресконференция днес.
Според данните, цитирани от Станчев, очакваната цена на тока от евентуалната нова централа ще е от 0,15 лв. до 0,22 лв. за коловатчас, което го прави между 2,5-3,15 пъти по-скъп от досегашния микс (средна цена на тока от ядрена енергия, ТЕЦ и ВЕЦ).
Независимо от оптимистичността на прогнозите, стойността на инвестицията в атомна централа би била близо два пъти по-висока от договорената през 2006 г., категоричен е експертът. Той уточни, че тези анализи не отчитат корупцията и удължаване на сроковете за строителство.
Всяко включване на нови мощности, дори един хилядник, би довело до дестабилизиране на енергийната ни система, предупреди Иван Хиновски, член на ИК.
Строителството само на два нови реактора ще обърне регион срещу регион, може и да се стигне до закриване на “Марици”-те, посочи експертът.
Сметките на комитета са, че изграждането на “Белене” би струвало на всеки избирател по около 2500 лв., а на хората под 50 г., които всъщност ще плащат – по около 3800 лв.
На печалба ще са доставчиците, тези, които ще изнасят, управителите на централата, инвеститорът и няколко консултанти, отбеляза Красен Станчев.
Лъжа е твърдението, че по-голямата част от българите искат строителството на “Белене”, подчерта и председателят на Инициативния комитет Иван Иванов, депутат от Синята коалиция.
Той добави, че цена от най-малко 21 млрд. лв. за най-бедната страна в Европейския съюз ще лиши от важни средства ключови сектори, като здравеопазване, образование, социалните дейности, ще замрази пенсиите за дълъг период напред, а токът от нея, по най-скромни изчисления, ще бъде не по-малко от три пъти по-висок от цената на ел. енергията от АЕЦ “Козлодуй”.
От сдружението срещу нова ядрена централа твърдят, че проектът “Белене” е финансово необезпечен, икономически необоснован и екологично вреден.
Няма и проект за проучване на въздействието върху социално-икономическата среда, затова той не може и да бъде финансиран от западни банки, допълни Илиян Василев.
Според журналиста Иво Инджев, който също е в инициативния комитет, въпросът на предстоящото допитване към гражданите по-скоро би трябвало да е “Съгласни ли сте да приемете отпадъците от АЕЦ”Белене”.
На 27 януари ще гласуваме “за” или “против” партията на крадците, “за или “против” ограбване на българския народ с нови 10 млрд лв., “за” или “срещу” непоносимо високите цени на тока у нас, коментира политологът Огнян Минчев, член на ИК. Под партия на крадците той разясни, че има предвид енергийната олигархия в България. “Белене” е възможност за легитимен грабеж, посочи Минчев. И попита още защо имаме ситуация, при която управляващата партия и най-голямата опозиционна политическа сила, гласуват заедно “за” строителството на нова атомна централа. ( БГНЕС)

Share on Facebook

Полковник Алекси Кесяков е завършил Техническия университет в София, работил е като научен сътрудник в Института по криминология. Алекси Кесяков е бил зам.-началник на управление КАТ към Дирекцията на полицията и 12 години е управлявал КАТ – СДВР. Сега е секретар на Държавната комисия по безопасност на движението. - Полковник Кесяков, усложнената зимна обстановка по пътищата по празниците пак ли ни изненада? - Не знам какво точно ни изненада, за това могат да говорят пътните полицаи. - Получиха се много големи температурни амплитуди, беше много студено, с много сняг, сега пък е много топло. Това добре ли е за водачите? - Това е природата и ние трябва да се съобразяваме с нея. Не можем да управляваме природните процеси. Човекът, който ползва пътищата и автомобилите, трябва да се съобразява с тези неща. Тези резки промени оказват много силно влияние върху нашия организъм, нашите възможности и ние сме длъжни да се съобразяваме. Основното звено в пътното движение е...

Конгресът на САЩ одобри закон, позволяващ на американските спецслужби да подслушват телефонни разговори и преглеждат електронната поща на чужденци, които са заподозрени в шпионаж и тероризъм. Това може да става без съдебно разрешение.

Софиянци се грижат за по над 100 бездомници всяка вечер в Кризисния център за временно настаняване в столичния квартал "Захарна фабрика". Става въпрос за дългогодишна практика, установена преди време от общината, в която гражданите на най-населения български град плащат своите данъци и такси. Това се прави всеки Божи ден, но само преди Коледа медии се втурват да правят "добри" репортажи от този и други центрове, които имат социалната функция да помагат на по-немощните в обществото. В този смисъл кметството защитава своята роля преди всичко на социална институция. Съдбите на несретниците, подслонени в тези центрове, са трогателни и драматични и хващат за гърлото всеки нормален човек, който не е духовен кастрат. Напоследък сред тези бедни хора попадат и много жертви на ловки имотни измамници. Такова семейство губи за дълго не само покрива над главата си, а и своите устои и социо в обществото само заради проявена мигновена наивност. Чудя се дали измамниците могат да спят спокойно,...

Българските учените напускат страната с една цел - да намерят условия, които им позволяват да си вършат работата, казва докторантката по физикохимия в института "Макс Планк" - Германия Албена Драйчева. При сегашните условия не бих се върнала в родината, казва една от многото български научни таланти, пръснати по света.

В един от блоковете на новите квартали на града тлееше конфликт, който се бе разгорял до война на всички обитатели с тяхна съсобственичка на апартамент. От години те засипваха Прокуратурата и полицейското управление с жалби за това, че двете жени, майка и дъщеря, отглеждат в апартамента си огромен брой котки. Вратата на входа по тази причина бе денонощно отворена и животинките препускаха между краката на обитателите по стълбището към горните етажи, където бе въпросният апартамент. Като всички представители на вида, те маркираха територията си, особено разгонените екземпляри от двата пола, и целия вход бе дезодориран с непоносима котешка воня. Освен това всички котани от квартала се навъртаха под балкона, от който старата дама им хвърляше остатъците от трапезата си и огласяха квартала с концертите си. Всички опити, настоявания, общи събрания с единодушно приети резолюции за евакуиране на котешката напаст, оставаха глас в пустиня и се разбиваха в дебелокожия им непукизъм и егоизъм.

Говорят си двама данъчни инспектори. Единият попитал: - Ще празнуваме с колеги повишението ми. Можеш ли да ми препоръчаш някой хубав ресторант, да е малко по-добре от среден клас, ама да не ми "отрежат главата" със сметката? - Да, наскоро ми препоръчаха един хубав ресторант в центъра - кухнята била разкошна, интериорът наподобявал квалитетен френски ресторант, келнерките били младички и готини, но най-важното е, че там нямало касов апарат... Усмихни се, България! На майтап от Центъра за демографска политика поканиха известния френски актьор Жерар Депардийо да "акостира" в България, след като официално обяви, че се отказва от френското си гражданство заради безкрайно високите данъци. На шега в писмото до актьора пише, че освен че данъците ни са ниски, всъщност има и друга екстра - може въобще да не се плащат. С българското гражданство на Депардийо ще е в сила приказката "И вълкът сит, и агнето цяло", щом от Центъра за демографска политика разчитат на френския опит на артиста...

Как прекарахте Коледа? Дали сте били от онези, които преядоха и препиха? За други празникът ще остане незабравим, ала не с приятни мигове, а със здравия пердах, който отнесоха от гостите си. Едно червено-бяло шествие от брадати мъже обаче предизвика учудването на малцината столичани, останали в София за празниците. На пръв поглед минувачът би решил, че всички дядо коледовци от страната са се събрали на протест, но се оказа, че каузата, събрала недоволстващите мъже, е съвсем различна и те не се жалват от непослушните деца, а точно обратното – искат да прекарват повече време с хлапетата си. Преоблечени като добрия старец, двадесет татковци от разделени семейства настояваха за равни права при отглеждането на малчуганите си. Някои веднага ще писнат: „Ама какво точно искат тези? Детето трябва да бъде с майка си, тъй като тя може да му осигури най-добрите грижи!”. Всички сме гледали досадните мелодрами за разпадащи се семейства и точещите се бракоразводни дела, в които център на...

Питали ли сте се какво се случва с писмата, които никога не пристигат, които се изгубват някъде по пътя и никога не се връщат обратно? Събират ли се някъде или просто се съхраняват за определено време и после отиват за луксозна рециклирана хартия, на която, ако не писма (защото днес все по-рядко пишем истински писма), пишем разни други ежедневни бележки?...

Сигурно точно това място, където се загубват и намират неполучените писма, може да се нарече “никъде”. “Никъде” по The Beatles, “никъде-то” в “Nowhere Man”** или просто писмата на Джон Ленън, събрани 32 години след убийството му и издадени в книга с бели луксозни корици.

“Джон Ленън. Писма” е странна книга, книга която дава различна гледна точка към биографията на един човек, който преди 50 години променя не само музиката, но и модерната култура, променя дори поколенията, които са родени след 1980 и продължват да намират вдъхновение в думите и музиката.

Събрани на едно място, писмата на Ленън са един много личен и емоционален поглед върху живота му, който иначе е разнищван многократно в книги, филми, интервюта и др. В този ред на мисли, тази книга е прекалено лична и трудно би могла да се разбере без редакторските коментари за всяко едно писмо от страна на автора Хънтър Дейсвис, както и без брилянтния превод на българнски от Невена Дишлиева-Кръстева и Надежда Розова. Защото Ленън не е подреден, не е логичен, не пише четливо, подредено и ясно, а използва “стил с елементи на поток на съзнанието, каламбури, истории, шеги, диалози и пародиране на Шекспиров език”, на диалекти и местни говори.

Хънтър Дейвид предава достатъчно ясно и без излишни подробности контекста на всяко писмо, бележка и списък, подрежда ги в свообразни хронологични или тематични кръгове и разказва историята на Ленън с усета и опита на добър разказвач и писател в сянка, но и с емоцията и близостта на добър приятел и съвременик на Ленън и бийтълсите. Всичко това придава нужната цялост на иначе прекалено разпокъсаните като теми, получатели и хронология писма, картички, работни бележки, отворени писма до вестници и списания, списъци със задачи, бележки и драскулки. Защото “Джон Ленън. Писма” събира всичко това, всичко, което е било написано от Ленън до някого и е било съхранено през годините, без значение дали се вписва стрикттно в епистоларния жанр.

Изданието само по себе си е много красиво, силно и сякаш е създадено преди всичко за фенове на The Beatles и Ленън, за хора, които обожават своите идоли и имат необходимите знания за живота и творчеството на групата и всеки един неин член след разпадането й. Мисля си обаче, че именно красотата на това издание може да има силата да провокира и просто любопитните читатели да преоткрият музиката на Ленън и компания, защото все пак, четейки книгите за тези хора, тършувайки из писмата им и всичко останало след тях, не е хубаво да забравяме основното, това, което ги е направило толкова велики и това, заради, което ги обичаме толкова много.

Защото биографиите (на членовете на) The Beatles, и в частност тази на Ленън, наистина съдържат онази магическа история за пътя на успеха, за шанса да покориш и промениш света. История, която толкова време след своя “Голям взрив” продължава да ни вълнува, да влияе на поколения и да провокира всевъзможни интереси – от вдъхновение и сякаш религиозно преклонение (и тук се сещаме за прословутия цитат от Ленън, че The Beatles са по-популярни от Христос) до печелбарството и възможността за кратка слава и успех от страна на всеки, докоснал се дори за минутка до някой от Ливърпулската четворка. Самият Хънтър Дейвис, макар и много бегло, говори и за всичко това – за възможността всяка драсканица, непотребна бележка и списък да се превърнат в банкноти, които аукционните къщи продават за милиони, за продажбата на “писмата” с цел преживяване или просто закупуване на пералня.

Вероятно едното не може без другото и жаждата ни за истории е толкова силна, че желанието ни да бъдем част от тях, дори и след техния край, е като утоляване на вътрешното чувство за лична значимост. Историите обаче са ценни само в контекста на нашето гледище за бъдещето. Те са символната основа, уроците, върху които можем да градим своя собствен “голям взрив”, да търсим пътя от “никъде”(Nowhere) към “представи си” (Imagine***).

* "Няма друго място като никъде", Писмо 266: Подпис в бордовия дневник на "Меган Джей", 11 юни 1980 г. (Ленън използва думите на Тайлър Коуни, капитана на яхтата, с която плават в Атлантическия океан.

** Nowhere Man е песен на The Beatles от албума Rubber Soul (3 декември 1965), текстът е на Ленън. Смята се, че това е първата песен на групата, която не е свързана с темата за любовта. Nowhere Boy (2009) е името на биографичен филм за Джон Ленън за годините му преди да станат популярни с The Beatles.

*** Imagine e най-популярната песен на Джон Ленън като солов изпълнител. 

Продукти за 4 порции:
500г замразена сладка царевица
1с.л. пресен копър
щипка сол
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Царевицата се слага в тенджера. Налива се 1/2ч.ч. вода. Поръсва се щипка сол. Похлупва се. Вари се на кротък огън, 20- 30 минути. След готовност, се оставя да къкри на изключен котлон. Отцежда се остатъчната вода. Добавя  се 1с.л. краве масло и свеж копър. Обърква се за да се стопи маслото. Царевицата поема аромата на масло и копър. Приятно e на вкус. Използва се за гарнитура.

Еврофондовете са спирачка пред рецесията, но в същото време деформират бизнес средата като концентрират почти всичко в ръцете на правителството

(този кратък преглед направих по покана на изданието на германския бизнес в България Wirtschaftsblatt. Може да ви е интересно)

Сутринта на 11 декември едно малко село в Северна България е особено оживено. Пристигнали са депутати с лъскави лимузини. В тяхно присъствие общинският кмет открива ремонтирания Дом за деца без родители. Проектът е за 1.5 млн. лева и е финансиран от Оперативна програма „Развитие на селските райони“ на Европейския съюз. Така парите на европейския данъкоплатец дошли в селото.

Неправителствени организации за закрила на децата сигнализираха, че това противоречи на политиката на държавата, която пое курс към поетапно закриване на сиропиталищата и замяната им със съвременни форми – приемна грижа, улеснено осиновяване, дневни центрове за подкрепа. Още повече две оперативни програми официално финансират тази политика.

Този случай е само пример за това как основната задача на българските власти през последните години е да усвои максимално количество от европейските фондове без това да е обвързано с постигане на координирани конкретни резултати. Тази тенденция беше потвърдена и от парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която всяка година изготвя Доклад за управлението на средствата от ЕС. Публикуваният в края на 2012 година документ показва тъжната истина: България не се доближава до нито една от целите, които си е поставила преди присъединяването към Европейския съюз. Документът констатира и очевидното – никой не анализира какви ефекти постигат фондовете. Което означава, че е напълно възможно една фирма да получи пари за модернизиране на производството си и в същото време да получи пари за обучение на работниците, които същата модернизация ще направи излишни. Парите се харчат, изоставането си стои.

Близо до 100-те %

„До края на 2013 г. България ще усвои 100% от еврофондовете”, закани се преди месец министър-председателят Бойко Борисов, докато прерязваше поредната лента – този път при откриването на квартални улици в старопланинския град Етрополе. Всъщност картината не е точно такава. България наистина е успяла да договори 95% от над 8-те млрд. евро предвиден бюджет по оперативните програми. Два месеца преди края на годината обаче от тях бяха разплатени едва 30%. Въпреки това темпът на усвояване на европейски пари при правителството на ГЕРБ е значително по-добър отколкото при предишното управление на БСП, НДСВ и ДПС.

Европейските пари наистина идват в България, въпросът е какво следва от това. Правителството и общините не водят публичен дебат за това къде е важно да се инвестира и къде не е. Логиката е, че щом има приток на пари, това винаги е добре. Това управление избра за свой приоритет строителството на магистрали. До края на мандата му през юни 2013 година ще бъде завършена и първата цяла магистрала в България – от столицата София до черноморското пристанище Бургас. „Мен ще ме забравите, но магистралите и мостовете ще останат“, често казва премиерът. Според него по магистралите ще мине и икономическият растеж. Без отговори остават обаче въпросите: Това ли е най-добрият инструмент за съживяване на икономиката?; Не ускорява ли магистралата обезлюдяването на по-изостаналите региони по трасето?; Не задълбочава ли строителството на юг бездната между по-развития юг и по-изостаналия север в страната? Дори и политиката на правителството да е единствената вярна, тя не е резултат от обществен дебат.

Икономиката има много повече нужда от подобряване на административната среда. Дори и доминираната от управляващата партия ГЕРБ парламентарна комисия по европейските въпроси казва същото: „Следва да се насочат значителни средства от ЕС към проекти, които помагат за засилването на институциите, като например електронното правителство, по-бързото и обективно правораздаване, оптимизиране работата на централната и местните администрации, провеждането на по-ефикасна политика“.

Пропуснатите цели

Преди присъединяването си към Европейския съюз България трябваше да изготви Национална стратегическа референтна рамка, която най-общо задава посоката и целта на усвояване на фондовете. Този документ беше одобрен и от Европейската комисия в Брюксел. Шест години след като страната вече е член на съюза, се оказва, че нито една от основните поставени цели не е изпълнена. Разбира се, срокът за постигане на целите е краят на програмния период – т.е. края на 2013 година. Година по-рано обаче е очевидно, че за оставащото време изоставането няма как да бъде преодоляно. Следват примерите:

Макар и градското население да преобладава, повече от половината българи живеят в домове без централна канализация. Преди 6 години правителството си е поставило за цел с помощта на еврофондовете тази картина да бъде постепенно променена и в края на 2013 година жилищата без канализация да са само една трета. Милиарди евро по-късно отново половината българи нямат канализация. Преди 6 години 14% от българите са били в риск от бедност (според Евростат). Целта разбира се е била подобрение. Днес почти два пъти повече хора вече живеят в риск от бедност.

Поставената преди 6 години цел беше БВП на глава от населението да достигне 51.2% от средния за гражданите на ЕС. Днес този дял е 45. Планираният средногодишен растеж на икономиката пък трябваше да бъде 5.73%, а към момента той е под 2%. Не са изпълнени също целите за нивата на износ и на безработица. Започналата в края на 2008 и задълбочила се през 2009 година икономическа криза може да бъде оправдание за този проблем, но не може да бъде достатъчно оправдание. По изчисления на самото правителство минималният икономически растеж в последните години се дължи изцяло на европейските фондове. Това означава, че след присъединяването към ЕС българската икономика не е станала нито по-жизнеспособна, нито по-конкурентна.

Пристрастеност към фондовете

Два факта: механизмът, който изчислява ефекта от еврофондовете върху българската икономика, се нарича SIBILA (Simulation of Bulgaria`s Investment in Long-term Advance), а постигнатият от икономиката растеж през 2011 година е 1.7%. По-интересна обаче е връзката между тях: според SIBILA 1.5% от икономическия ръст се дължат на европейските пари. Оставащите 0.2% са толкова пренебрежими, че някои ги наричат „в рамките на статистическата грешка“. Изводът е ясен: икономиката не мърда, ако няма фондове.

Тежката зависимост от парите на европейските данъкоплатци става още по-отчетлива, ако погледнем нивата на преки чуждестранни инвестиции в страната. През 2009 година чуждите инвестиции са били над 4.7 млрд. лева, а постъпилите пари по оперативните програми са 0.36 млрд. лева. В началото на кризата еврофондовете са били едва 8% от преките чуждестранни инвестиции. През 2012 година те са почти 75%. Няма да бъде пресилен изводът, че днес в България просто няма други пари освен европейските.

Държавата в средата

Българите често използват на шега израза „По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен“. Такова е и отношението към помощта на ЕС за България. „Важното е, че ги има, не е толкова важно как ги харчим!“, е широко разпространена позиция. В условията на криза европейските пари са единствената спирачка пред навлизането на икономиката в дълбока рецесия. Затова ролята им естествено е позитивна. Но в същото време те деформират средата, защото концентрират почти цялата икономическа активност в страната в ръцете на правителството, а това отслабва конкуренцията и ефективността. Това увеличава възможностите за корупция и за създаване на задкулисни зависимости дори и в други сфери – като медии и политически партии.

За следващия програмен период управляващите изготвиха Национална програма за развитие България 2020, която е свързана със Стратегията „Европа: 2020“. Но освен програма, трябват и реформи. Защото сам по себе си един документ не е гаранция, че този път европейските пари наистина ще подобрят условията за бизнес. И че след още няколко милиарда евро, БВП на глава от населението в северозападния град Монтана няма да продължи да бъде 4 пъти по-нисък от този в столицата София. И че една и съща улица няма да бъде асфалтирана с европари и веднага след това да бъде разбита, за да се положи канализацията. Отново с европари.

Ужасно много започнах да разчитам на Pocket – една чудесна услуга, с която запазвам за четене по-късно интересни материали, на които съм попаднал в интернет. Твърде често ми се случва да си избирам нещо за четене рано сутрин или късно вечер и да го отмятам по-късно през деня, докато съм в движение. И Pocket е просто чудесна в това отношение. И тъй като краят на годината е време за равносметки, от компанията са решили да споделят с нас какво се случи с любимата услуга през последната година.

Оказва се, че Pocket върви само нагоре. Нараснал е броят на абонатите – от 4 милиона към декември миналата година на 7.4 милиона към този декември. През 2012 година в услугата са запазени над 240 милиона връзки – към статии, към видео клипове, снимки и пр. За сравнение през периода 2007 – 2011 общо запазените неща са били 170 милиона. Съвсем очаквано Pocket се използва най-вече от мобилни устройства. Делът на персоналните компютри е едва 28%, всичко друго се случва на устройства с iOS и Android. Активният начин на живот рядко ни позволява да седнем пред компютъра и внимателно да разгледаме всичко ново в блоговете и вестниците, които четем. Обичайно имаме малко време да прехвърлим набързо всичко. С Pocket обаче всичко е подредено – пускаме приложението на iPad-а и довършваме четенето при първа възможност.

Всъщност 75% от активните потребители са свързали две или повече устройства с услугата, което е най-голямото удобство на услугата. Маркираш нещо за четене, докато си на настолния компютър (с подходящите допълнения за браузъра), и после довършваш на мобилния телефон или таблета. Или пък обратно.

Вижте цялата инфографика на Pocket. А ако още не сте опитали услугата, заповядайте!

Снимка: Pocket

Има няколко важни неща, които сме научили от криминалните сериали. А според мен най-важен е фактът, че пръстовият отпечатък на всеки един човек е абсолютно неповторим и единствен! Ето защо често пъти той се използва като най-сигурния начин за достъп до секретна информация – лична или служебна. В интерес на истината аз също бих се доверила на пръстите си, когато става дума да подсигуря информацията си и тя да не стане достояние на целия свят. Не че има кой знае какво за криене (не съм таен агент (в Русия съм, в Русия съм)), но все пак винаги е добре човек да се презастрахова. Ето защо искам да ви представя продукт, благодарение на който не само големите компании и Холивуд могат да използват пръстовия отпечатък като средство за сигурност и предпазване на ценна информация.

PIPA Touch е система за сканиране и разпознаване на пръстови отпечатъци, която може да се използва в ежедневието ни. За да стане ясно за какво говоря, ще започна с най-простия пример. За да сме сигурни, че телефонът ни няма да бъде преровен от неподходящите хора, обикновено го заключваме с парола. Нерядко обаче се случва така, че забравяме правилната комбинация или бързаме ужасно много и не успяваме да го отключим. Благодарение на биометричните данни, съдържащи се във вашия пръст, и специална платка-скенер за разпознаването им, монтирана в калъфа на телефона ви, отключването става много просто. Платката се свързва безжично чрез Bluetooth с вашия телефон, сканира и предава информацията и ако действително това е вашият отпечатък, телефонът ви ще се отключи. Както казах – много просто!

Друг пример от ежедневието. Не знам как сте вие, но аз имам проблем с помненето на всякакъв вид пароли за достъп. Дали ще бъде за имейл, за профил в социална мрежа, онлайн банкиране и т.н., за мен нещата са винаги сложни. Никога не знам коя парола за кое точно е. А понякога просто ги забравям. PIPA Touch ще ви позволи да управлявате паролите в Cloud (облак). Чрез въвеждане на персонално подбрана последователност на вашите пръстови отпечатъци, вие ще имате достъп до всеки един сайт, ваш профил и пр. на която и да е платформа или устройство. Биометричните данни, съдържащи се в отпечатъка на всеки един от нас, са абсолютно неповторими, а когато прибавим към това и различни пръстови комбинации, мисля, че шансът за разбиване на подобен код е разочароващо малък и за най-великите хакери на света. И не се налага да помните 16 различни символа!

Създателите на системата са я направили така, че да пасва на всички видове смартфони. Благодарение на факта, че скенер-платката и калъфът за телефон са две отделни части, вие можете просто да купувате само подходящите калъфи, а не да закупувате цялата система отново и отново. Самият скенер е с дебелина 3.25 мм, така че любимото ви устройство няма да стане много по-дебело и неудобно.

Ако считате, че това е една добра система за сигурност, можете да разучите възможностите й тук. В края на 2013 година се очаква продуктът да е напълно готов за пускане в производство. Това е и причината за момента да не се посочва конкретна цена. Но когато става дума за сигурност, мисля, че цената не е точка за обсъждане от дневния ред.

Снимки: releasd.com

Представете си, че отивате в магазин за мобилни телефони, от който всъщност сте закупили своя апарат, и искате да го замените. Причината е повреда, която вие подозирате. Продавачът обаче смята, че не телефонът, а вие имате проблем. Обяснението е, че пръстите ви са прекалено дебели, за да маневрират по екрана на телефона. Как бихте се почувствали?

Оказва се, че подобни сцени не липсват, а CNET разкриват именно един подобен случай. Става въпрос за клиент в САЩ, който е закупил своя iPhone 4 от магазин на Sprint. След като е обявил своето намерение пред продавач-консултанта, че телефонът му има проблем, той получава следния отговор:

… Вашите пръсти са прекалено дебели за подобен телефон. Трябва да си вземете Galaxy S3.

Е, както и да ви прозвучи това, дали като реклама на Samsung Galaxy S3, или антиреклама на iPhone, то подобно поведение не е рядко срещано в САЩ. В страната на възможностите, евтиното гориво, големите коли, мексиканската бира и iPhone винаги ще се намери продавач, който да ви изненада с подобно изказване.

Такива коментари обаче трябва да служат като сигнална лампичка за брандовете, предлагащи подобни устройства. И това се отнася не само за производителите, но и за операторите. Ако потребителите наистина имат подобни проблеми, а те със сигурност имат, то подобна информация може да бъде използвана така, че да се спечели значителен пазарен дял. От друга страна, операторите също трябва да внимават, за да не се окаже, че участват в поредната конспиративна теория.

Снимка: Apple