Говори Пловдив: КРИТИКА НА ПРОСТИЯ РАЗУМ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Простият разум е онзи, който ни е под ръка винаги, щом нямаме по-сложен.

Големият проблем на простия разум е, че изисква прости решения, а те са напълно непредвидими като ефект. Понякога резултатите от тях са от първи вид – толкова прости, че чак гениални. Друг път обаче, при това доста по-често, са от вид втори – толкова гениални, та чак прости. Разликата между двете е съвършено тънка. Смята се, че ако животът ни се крепеше на нея, отдавна нямаше да сме живи.

А животът ни се крепи на нея, защото не можем като човечество да творим все повече простотии и от това да ни става все по-хубаво – казват в Пловдив, където винаги знаят какво говорят.

Между последните сияйни примери за гадния ефект на простия разум от втори вид е историята с френския актьор Жерар Депардийо. Той възрази – и беше прав – срещу безумно простата идея на президента Франсоа Оланд, да гради още социализъм във Франция, като разполага с парите на другите, сякаш са негови собствени. Оланд опита да наложи данък от 75 процента върху доходите на хората, изкарали над 1 милион евро през последната година.

Номерът не мина, но възражението остана. Депардийо първо заяви, че става белгиец. Нищо лошо – пейзажът, бирата, вафлите и шоколадът там са наистина страхотни. После обаче прочутият актьор изведнъж каза, че продава името, славата и достойнството си на Путин и неговата КГБ-машина за  пропаганда. Не точно с тези думи го каза, но как иначе да си обясним последвалото изявление на уж „десния” Депардийо, че Русия е велика демокрация. С това, че Русия е велика демокрация ли?

И като отиде в Сочи за паспорта, веднага пролича, че актьорът трезво е обмислил всичко, а не просто добре играе ролята на трезвен човек, който с треперещи ръце получава тескере лично от президента Путин. Нищо, че един руски вицепремиер коментира тази размяна на паспорт срещу съвест с думите: „Придобихме още един пияница!” И нищо, че във Франция съдят Депардийо, задето карал къркан и го заплашват с две години затвор.” В Русия той видимо се държи напълно разумно и трезво.

От друга страна обаче точно това трезво поведение навежда на мисълта, че може би не всичко е докрай обмислено. Защото само някой, който използва простия разум от втори вид, може да реши точно в Русия да заиграе ролята на жив трезвеник. `Ми нали там всички веднага ще го намразят задето им се тика в очите като морален съдник. А може би процесът на игнориране – или поне на предупреждение за предстоящо игнориране – от страна на руското общество към него дори вече е започнал? На тази мисъл ме навеждат цели три многозначителни факта.

Първият е, че, след паспортната церемония в Сочи, триумфалната обиколка на Жерар Депардийо в новата му родина продължи в автономната република Мордовия, която е на около 600 километра от Москва. Да не се подвеждаме обаче от информациите за топлото посрещане с блини, което му бе устроено в столицата Саранск. Мордовия е наричана от руските дисиденти „земята на ГУЛАГ” заради многото концлагери, съществували там по времето на Сталин, както и многото затвори, които продължават  да поддържат зловещата слава на тази земя досега. Да те изпратят на такова място почти веднага, след като си пристигнал в Русия, си е чист намек, тоест, във всеки руски текст наличието на подобен подтекст означава – внимавай в картинката. Само че горкият Депардийо, както се разбра, тепърва ще учи езика, та не знам, не знам…..

Вторият интересен факт, който казва „внимавай в картинката”, е, че не друг, а руските комунисти първи предложиха партиен билет на световно известния актьор. Баща му, казват, бил прочут френски комунист, затова. Да, бе, вероятно един от онези прочути френски комунисти, които през 30-те години на миналия век посещаваха Москва, не виждаха нищо недемократично в сталинския режим и като се връщаха в удобната си демокрация на Запад, ругаеха я и приветстваха постиженията на мустакатия източен сатрап. Или е бил от онези прочути френски комунисти, които в началото на Втората световна война и дума не обелиха срещу немската окупация на Европа и Париж – и упорито мълчаха чак до 41-ва година, когато Хитлер нападна Сталин.

Но, така или иначе, не вярвам само тежкото семейно наследство да е причина за това предложение, има и нещо друго. Сигурен съм, че и партията на Путин „Единна Русия” хич не се притеснява от бащи-комунисти, но не тя първа покани Депардийо. Защо ли? Отговорът се разбира като си припомним не толкова, че в днешна Русия комунистите се правят, че не харесват Путин, колкото че Путин, вероятно наистина, не харесва комунистите. Така де, КГБ 70 години ги поддържаше на власт като параван за собствената си власт, но когато в новите времена комунистите поискаха власт отделно от КГБ, КГБ вече не им я дава. И как да им я даде, те са хора на простия разум, оттам – твърде непредвидими, затова днес комунистите са маргинали дори в путинова Русия. Политически сравнително силни, но като хора – все пак маргинали. Затова и Депардийо да се счита за предупреден. Ама той тези работи не ги разбира и твърдо няма да ги разбере от рекламните брошури за Русия, дори ако веднага научи руски. Ще ги разбере само когато му се стоварят върху главата като реален житейски урок.

И третият факт е, че тепърва предстои на Жерар Депардийо, освен сладостите на великата руска демокрация, да опита и сладостите на великата руска икономика. Както стана ясно, директорът на някакъв театър в сибирския град Тюмен вече покани актьора да играе при него срещу внушителната сума от 16 хиляди рубли или около 400 евро на месец. Простата сметка показва, че като се махнат 13 процента данъци и други даждия, на прочутия актьор ще му останат под 4 000 евро за цялата година. Ами ако реши да отскочи до Франция, за да се види с приятели? Не само че може да не получи френска виза в новичкия си руски паспорт, ами ще трябва после приятелите да му купят билет обратно за Тюмен, `щото неговите кинти няма да стигнат. А ако си седеше във Франция с доход от 1 милион евро годишно, дори Оланд да му вземе 750 хиляди, пак щяха да му останат 250 бона, с които да си лети до Тюмен и да се връща когато пожелае.

Та по този повод в Пловдив мъдро казват – ега ти будалата, не знае, че за добрия живот е важно не колко пари харчиш, а колко получаваш. И още казват, че на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав. Така че -  Депардийо да се оправя, няма да го мисля повече, аз бях до тук с критиката си на простия разум.

Прочети цялата новина

Свързани новини: