Корупционното облъчване с „мирен атом” уврежда мисленето на заразените от атомната лакомия, поради което се налага процедура по опресняване на паметта буквално още в нощта на предварителните, но също така предварително очаквани от последните седмици резултати от ядрения референдум.

Уж триумфират „победителите”, обаче бащицата им Георги Първанов, вождът на руското енергийно лоби у нас от доста години насам, недоволства. „Победата” му се вижда неубедителна, както заяви часове след края на гласуването.

Има много пътища, по които може да се тръгне за анализиране на събитието, но ви предлагам да погледнем в огледалото за обратно виждане, за да се ориентираме какво точно се случва на магистралата „ у наше село”, което се пъчи като ядрена сила в енергетиката.

Формално погледнато, България е супериграч на този полигон, на който се състезават само 31 държави и 440 реактора.Нашата икономически слаботелесна държавица дава цял 1 процент от световното производство на електричество от ядрена енергия при жалкия си 0,1 процент от общото световно производство.Т.е. ние сме едновременно фактор в ядрената енергетика, но и оставач, който не знае какво да си прави излишъците, пледиращ в същото време да ги удвои.

И сме адски горди, че сме в този атомен клуб, без да си даваме сметка, че произвеждаме по инерция много повече, отколкото потребяваме, като съответно изнасяме на по-ниски цени от онези, които българските потребители плащат за същия този български ток- само и само да пласираме някъде продукцията си! Да не говорим, че разхищаваме (по-най-скромни оценки) поне 5 пъти повече електроенергия за единица произведен продукт от средното за ЕС.

Вместо да се стегнем, да спрем да прахосваме и да се баламосваме за необходимостта да произвеждаме въпреки всичко още толкова ядрен ток, се оказахме единствената страна в света, в която беше организиран референдум с идеята да удвоим прахосничеството. На положителния резултат от референдума в полза на прахосничеството, резултат от малка, но все пак представителна извадка от систематично заразяваното от радиацията на пропагандата население, се радват неговите инициатори, които прекрасно знаят, че освен (още) подкупи, няма да получат нищо повече като конкретен резултат.

Върху тази извадка от гласувалите с”да” радостно се покатериха веднага инициаторите на уникалното шоу: леви другарки и другари ликуват от служебната си победа в един референдум, който не само няма да реши в полза на ядреното лоби непосредствените му задачи по захранването с нови корупционни сделки, но и постави България на картата на света в ъгъла на посмешището. Защото не се е чуло и видяло никъде другаде всенародно допитване да накланя везните в полза на ядрените централи, при това с помощта на лява партийна мобилизация.

И тук е мястото да се върнем към процедурата по опресняването на паметта.

Помните ли, че загубилият от Станишев миналия април битката за лидерството в БСП Първанов трябваше по данни на услужливи негови рупори ( като Валерия Велева от в. „Труд”) да спечели това състезание с резултат 3:1?

Помните ли, че, когато вече беше сигурно, че Станишев води с 3:1, Първанов се отказа от надпреварата на самия партиен конгрес?

Помните ли, че Първанов беше подкрепен мощно от Бойко Борисов, който го лансираше като „силния човек в БСП” (с когото щял да се сблъска, докато Станишев бил нищожество) преди въпросния дуел в червената партия?

Помните ли, че Първанов предричаше буквално ден преди парламентарните избори през юни 2009 г., че нямало да има вариант за правителство без ДПС?

Помните ли, че на 18 януари 2013 г. Първанов прогнозира в същия стил, че резултатът от ядрения референдум щял да бъде 3:1 в полза на гласуващите с „да”?

Припомням по памет, без да задълбавам, онова, което помня от лъжливите прогнози на този отбор мошеници, които си подават топката в мачлето с нашето търпение. Ако ви се губи връзката между събитията, които припомням, обърнете внимание на общото кратно: лъжливите прогнози!

Първанов лъже за „задължително” участие на ДПС в коалиция с ГЕРБ през 2009 г, а после се проваля с обещанието да спечели срещу Станишев, след което продължава с фалшивите прогнози за шансовете на Станишев да спечели референдума, докато Борисов лъже за перспективите на Първанов да спечели срещу Станишев партийния мач.

Уважаващият себе си човек, като си спомни всичко това, не би трябвало да си дава гласа на подобни „пророци”. Защото те се заиграха вече и с бъдещето на децата на децата ни, търгувайки на едро с ядрени мощности в една егоистична партийна надпревара. Прогнозите им са стъпили на лъжливата земетръсна основа, която не е по-различна от обещанието на съветските другари за овладяването на „мирния атом” в Чернобил и на японските енергетици от Фукушима, които са построили ядрената си бомба на брега с бомбастичното обещание, че тя ще устои на всякакви природни катаклизми и никога няма да гръмне.

Лековерието, когато е свързано с ядрената стихия, се заплаща тежко. И най-голямата лъжа е, че това се случвало рядко. Според Станишев и компания ядреното производство на ток дори било най-чистото. Нима? Нима ядрените аварии по света в рамките на един човешки живот не са достатъчно доказателство, че трябва да се търси алтернатива на доказания провал на човечеството да овладее стихията на ядрената реакция?

Време е за световно ядрено разоръжаване, което започна от пряко поразената Япония и поразително бързо реагиралата далечна от ядрения взрив Германия. Но понеже пораженията от пропагандното облъчване в България са прекалено тежки, за да проумеем необходимостта да се откачим от съветската концепция за „модерност” чрез ядрена енергетика, най-напред трябва да започнем от първата стъпка към целта: да се върнем назад към европейската практика на критична оценка на рисковете ( в Германия тя стартира някъде към 1975 година с граждански протести) и да не позволяваме да ни лъжат като за „световно”- да не кажа, като за „трета световна”, каквато би настъпила за нас, ако сценарият от Чернобил или Фукушима, предизвикан от лъжи и човешка самонадеяност, се повторят в действащата ни централа в Козлодуй.

Share on Facebook

Какво става в Египет в момента никой не знае, даже самите египтяни. Ще се опитам накратко само да поясня какво се знае като факти.

Преди един час президентът Мохамед Морси обяви извънредно положение в трите града до Суезкия канал: Исмаилия, Суез и Порт Саид. Те ще са с вечерен час от 9 вечерта до 6 сутринта. И трите града са окупирани от военните.

Протест в Порт Саид, 27.01.2013, снимка @NSaraldin

Сблъсъците в Исмалия и Суез бяха по повод  втората годишнина от революцията. По време на нея, Суез беше един от центровете на съпротивата срещу режима на Мубарак. Там се биха смело още от самото начало, въпреки че медиите не им обръщаха внимание. Така че суезци имат много да си връщат и на полицията, и на армията. Доколкото разбирам там са нападнали няколко полицейски участъка и са подпалили сградата на областната администрация. Девет души загинаха там, като някои от тях били застреляни отблизо, в тила. В Исмаилия не е чак толкова напечено, но и там имаше сблъсъци и ранени и по непотвърдена информация, там май са подпалили централата на партият на Мюсюлмансктото братство.

В Порт Саид ситуацията е съвсем друга. Там истинското насилие започна на вчера, когато съобщиха присъдите по процеса за футболната трагедия от миналата година. Накратко за нея: на 1ви февруари 2012 „Ал-Ахли” от Кайро гостува на „Ал Масри” в Порт Саид. Мачът завършва 3-1 в ползва на „Ал Масри” и след последния съдийски сигнал техните фенове погват гостуващия отбор и техните фенове. Следва огромно меле, защото южната порта, под трибуните на гостите, е заключена. Жертвите са над 70; те умират от всякакви наранявания – от куршуми и прободни рани до задушаване.  Както на всякъде по света, футболните мачове никога не са напълно мирни. В Египет и преди е имало проблеми, но как се убиват 70 души на охраняват от полицията стадион не е ясно. Повечето египтяни мислят, че инцидента е от подготвян. Откого и защо зависи от кого питате. Аз няма да навлизам в конспирации.

От средата на миналата седмица, феновете на „Ал Ахли” се организираха на големи протести из цялата страна, като блокираха движението на метрото, влакове и парализираха пътни артерии. Посланието им беше ясно: ако няма тежки присъди, ще парализираме страната. От президентството веднага реагираха и обявиха, че жертвите на трагедията ще бъдат в сложени в списъка с т.н. мъченици на революцията, чиито семейства получават финансофа коменсация от държавата.

Съдът от своя страна се произнесе вчера за 21 от над 70те обвиняеми, като ги осъди на смърт. Феновете на „Ал Ахли” ликуваха из цялата страна, а тези на „Ал Масри” заедно със семействата на осъдените нападнаха затвора, за да се опитат да ги освободят. Целият град се надигна и започнаха невероятни сблъсъци. Има вече няколко десетки жертви, които днес нараснаха, защото някой стреляше по погребалното шествие на починалите вчера. Има много хора на мнение, че тези които са обвиняеми по делото са просто случайно арестувани и вината им не може да бъде доказана. Явен такъв случай е този на едно момче, което беше осъдено на смърт, което всъщност е от Кайро и което е фен на „Ал Ахли” и няма как да е убивало свои хора.

Низар Сари Ел-Дин, журналист и мой приятел, в момента е там и казва, че в Порт Саид е като на фронта, а хората там напълно се отричат от правителството и казват, че в момента им се налага военна окупация.

В същото време, в Кайро продължават сблъсъците в центъра около Тахрир. Има стотици ранени, като протестиращите и полицията продължават да си разменят камъни за сълзотворен газ.

Сблъсъци имаше и в Александрия, Дакахлия, Шаркия (родното място на Морси), Дамиета, Миня, Бехира, Кафр Ел-Шейх и други.

Празниците в края на годината са приятно време на почивка сред близки хора и приятели. Може би затова прекараните дни в село Стоките, близо до Севлиево оставиха отпечатък в ума ми. Къщи за гости, семейни хотели в селския туризъм има…

Има още →

Роман с награда Пулицър.

Книга с 8 различни варианта корица на българското си издание.

Заглавие, направило своя „дебют“ пред публика в пълна с над 1000 посетители зала по време на едно от най-популярните събития за мислене и иновации у нас - TEDxBG.

Това е „Краткият чуден живот на Оскар Уао“, за която ни разказва с цялата си емоционалност издателят й Манол Петков от Жанет 45.

„Оскар е герой, към който е лесно да се привържеш – липсват му много неща, но характер си има, и то в излишък. Ако нещо истински отличава тази необикновена книга от стотиците, хилядите много добри книги, които излизат всяка година, това е тъкмо нейният характер“, казва Манол. Това е и причината целият екип, работил по романа, да иска да създаде, по думите му, „облекло“, което да й подхожда.

Така се ражда и идеята за осем различни варианта на корицата за книгата - безспорно стилни, всеки от тях опитва да преразкаже по свой начин историята на Оскар Уао. Преди да дойде заветният ден в началото на януари 2013-та, книгата стои в готов вид почти две години. „ Очаквах подходящ момент, за да й вдъхна живот. И нещо все ме спираше“, обяснява издателят. В крайна сметка изданието е завършено ден преди началото на TEDxBG, където беше и истинският дебют на „Краткият чуден живот на Оскар Уао“.

Книгоиздателстият бизнес отдавна е поле за смели ходове, но този своеобразен експеримент на Жанет 45 е забелязан дори в чужбина. Когато Манол изпраща вариантите на корицата на агентката на Джуно Диас, тя му връща недвусмислен имейл: „Споделихме в Туитър снимките и чудесното кратко клипче. Препратих връзката на американския издател на Джуно – вашият пример би могъл да ги вдъхнови.“

А „чудесното кратко клипче“ е 20-секундният трейлър на книгата, който можете да видите тук:

Вижте обаче подробностите в краткото ни интервю с Манол Пейков:

С какво този проект е по-специален от останалите ви?
Аз издавам само книги, които ме вълнуват. Около двайсетина годишно. Говоря за преводните заглавия в Жанет 45. Книгите – както и хората – си имат свой характер, свой темперамент, своя лична аура. И своя съдба. Ако не прекараш достатъчно време с един човек няма как да почувстваш неговата аура (с изключение на малцината богоизбрани, чието излъчване е толкова силно, че се усеща още в мига на първия контакт.) Издаването на преводни книги е измамно лесно – но нерядко книгата се оказва непохватен имитатор, облечен в дрехите на оригинала. Казано е, че по дрехите посрещат, а по ума – изпращат.

Защо 8 варианта на корици?
- Истината е, че Жоро Калев се въодушеви от романа и произведе небивало количество визуален материал, което после се опитахме да осмислим и обединим. Вейдърски шлем, в който са вградени три варианта на застинали в ужас маски (това всъщност са традиционни доминикански маски). Плюс две коренно различни разработки на образа на Оскар – една двуизмерна, анимационна, „детска“ версия и една триизмерна, фантастична, „свръхчовешка“ версия. И най-накрая – съчетаването на всичко това посредством подаващите се изпод маските полу-лица. Оскар Уао е – и завинаги си остава – заключен между два свята: света на децата и света на възрастните; света на фантастичното и света на реалното; най-после, света на старата и света на новата родина. Докато самият той в крайна сметка не се превръща в един от своите любими фантастични супергерои.

Колко време отне подготовката на книгата?
- Преводът и редакцията отнеха около година. Оформлението – няколко месеца. Проектът е необикновен и ми се искаше да попадне в подходяща акустична среда, защото и най-красивият глас глъхне при отсъствие на акустика. Когато хората от TEDxBG се обърнаха към мен с молба да им предложа заглавие, което да подарят на всички хиляда зрители в залата, разбрах, че мигът на Оскар най-сетне е настъпил. След една безсънна седмица на дооглеждане, финални корекции и полиграфическо претворяване на оформителската идея успяхме да доставим необходимите бройки шестнайсет часа преди началото на събитието.

Шанс Диас да дойде в България?
- Има. За моя радост, агентката му, с която все още не се познавам лично, изглежда истински въодушевена от проекта. Изпратих й предложението ни с осемте корици със свито сърце – и, както винаги, в последния момент – придружено от дълго обяснително писмо. Отговори ми същата вечер. „Да живеят необичайните издателски предложения“, ми писа, „особено когато са съвършено съзвучни с необичайния дух на книгата, както в случая.“ Това е добра изходна позиция. Въпреки звездния статус на Джуно Диас оттатък океана и безкрайния му списък от ангажименти, се надявам да успея да го доведа в рамките на година. Или две.

Имате ли вече първи отзиви от хората, които изненадахте с книгата на TEDxBG?
- Само положителни. Засега. Но все още не са я прочели докрая – да видим...

Пълното видео от представянето на романа на 17 януари можете да изгледате тук.

Празниците в края на годината са приятно време на почивка сред близки хора и приятели. Може би затова прекараните дни в село Стоките, обл. Севлиево оставиха отпечатък в ума ми. Къщи за гости, семейни хотели в селския туризъм има в изобилие. Promised Land обаче ме впечатли и вдъхнови с топлотата на домакините Боби и Ралица [...]

Дойде краят на разяснителната кампания и на самото гласуване на ядрения референдум, с което идва началото на някои обобщения. Още преди да са станали известни резултатите е ясен един друг аспект от отредения по закон предрефендумен период, свързан с агитацията.

Как протече агитацията? Каква беше ролята на медиите?

Разполагащите с инструменти за общонационално мерене организации и агенции могат да кажат тяхната гледна точка, а в личния си блог ще споделя личния си опит, наблюдения и обобщения. Малко ( по значение), но от сърце!

Както и „победата” на привържениците ядрената енергетика, облъчвани от десетилетия с лъжите за чистота, ползата и прогресивността на „мирния атом”, така и медийното поведение можеше да се предскаже. Особено що се отнася до собственото ми (не)участие в кампанията като един от членовете на инициативни комитети, регистрирани по сложната законова процедура в ЦИК.

Това мое качество, наглед направо „задължително” от гледна точка на мястото ми в медийната кампания, обаче не можеше да компенсира „недостатъка” да имам изключителната чест да бъда персона нон грата в доста медии. И в този смисъл нямаше изненади!

Именно като забранен за появяване на техния екран съм определен от Би Ти Ви при опит на инициативния комитет да бъда предложен в една от дискусиите по този канал. Забранен!

Ако досега някой си е мислил, че твърденията ми за съществуването на черни списъци със забранени журналисти са някаква моя измислица, вече имам доказателство не просто на принципа „дума срещу дума”. Имам свидетели.И не става дума за някаква автоцензура в България, за каквато дипломатично говори вече в две интервюта посланик Марси Рийс( както и други посланици на западни съюзници), а за най-буквална и брутална такава в телевизията, която си изгради авторитета именно като „американската телевизия” в България и днес дефилира като „най-гледаната” в страната. Т.е. в тази водеща по аудитория телевизия има напълно регламентирана забрана за появяване на неудобни журналисти.

По същия начин стои и въпросът в проправителствената ТВ 7, в която съм вербално забранен от началника Бареков от декември 2011 г. след моя сатирична забележка в собствения ми блог по повод награждаването на банкера Цветан Василев за „икономист на годината”. Бях написал непоносимата за тях истина, че шефът на МВР Цветан Цветанов се изяви като конферансие на тази церемония и за целта беше наредено безцеремонно на БНТ да смени излъчването на „Лека нощ деца” с пряко излъчване на събитието, което величае върха на пирамидалната структура на медийната власт на ГЕРБ, финансирана от банката на Василев, в която пък държавата държи авоарите на някои от най-големите държавни предприятия.

В ТВ Европа, след като се превърна в рупор на синеещите гербери от СДС, критикувани от мен като маша на ГЕРБ,също съм „нежелан”.

От частните канали с национално разпространение остана като възможност за моята комитетска дейност само Нова телевизия- единствената от тази компания на „честни частници”, която ме „пуска”. По тази причина се съгласих да участвам във вечерния й блок след приключването на референдума на 27-ми януари. Обаче…

Обаче, се оказа, че водещият на предаването е не друг, а Карбовски. С неговото домакинство, което не бих приел в авторското му предаване, реших да направя компромис за себе си, след като вече веднъж ме беше канил и беше принуден след това да ми откаже микрофон под натиска на шефовете си от Дарик радио в едно предаване от 15 октомври 2006 г. Но се оказа, че съм сгрешил с компромиса. Отново бях „прелъстен” и „изоставен”- в последния момент, при това.

След като бях принуден сам да питам какво става с потвърждението на поканата за моето участие в коментарното студио на Нова тв, часове преди предаването получих телефонно обяснение, че не могли да ми намерят опонент ( което освен всичко означава, че ядреното лоби им нарежда кого имат право да канят под заплаха от бойкот на ядрената агитка). Щели да ме канят другата седмица ( където не бих отишъл и без това). Явно и през ум не им минава, че това няма как да стане, както и че са ми провалили лични планове, включително и очакванията на самия инициативен комитет, който е разчитал на моето участие (защото поне на теория има и алтернативи , превърнати по този начин в пропуснати ползи).

Да, държавните медии, които са задължени по закон, приеха участието ми. Така ми беше позволено да се изкажа от микрофоните на „Хоризонт” по БНТ и в „Панорама” по БНТ.

А, да не забравя и участието ми в пресконференции. „Ефектът” беше забележителен за моята, скарана с критикуваните от мен медии, персона! Проследих внимателно и се натъкнах на систематично „спестяване” на споделеното от мен с репортери, както и на снимки, в които някой е внимавал, да не попадна в кадър. Направо като в Би Ти Ви, където въртяха дълго видео от една такава пресконференция с общи планове в публиката ( на фона на интервю в студиото с Иван Костов), но бяха изключили при монтажа от тях моята физиономия.

Вероятно си мислят, че ме наказват, като не ме показват! Но мога само да се радвам на подобно внимание- че внимават толкова в картинката, в която не бива да попадам! Нима не е комплимент, че съм толкова „опасен” или, че не можели да ми намерят опонент?

Както се казва в края на подобен отчет: благодаря за (не)доверието, което е израз на особените грижи на цензурата за моето обособяване като неин противник. Обещавам да продължа в същия дух, за да заслужа нови и нови подобни косвени похвали! В края на краищата лично премиерът Борисов ме посочи на заседание на Министерския съвет през миналия юни като свой най-личен враг сред журналистите и както му е редът у нас, указанието се спазва. За мое удовлетворение. Противното би ми било противно.

Share on Facebook

1. Липса на информация от страна на ГРАО р-н "Централен" за преместени адреси на СИК 05 и 06 към 14:30 часа в деня за гласуването при предишния им адрес. 2. Отказ на членовете на СИК 05 при РИК 16 за приемане на сигнали за нередности при провеждането на референдума в деня на гласуването.

Обявих 2013-та за годината, в която ще чета много детски книги! И само дни по-късно съдбата ме срещна с Петя Кокудева, автор на “Лулу - детски стихове за възрастни”, която ме срази с твърдението си, че няма книги за деца.

Ама как? Не е ли детска всяка книга, в която главните герои са деца или още по-добре - чудновати и измислени същества. Не е. Не е ли за възрастни всяка книга, в която главните герои са възрастни и напълно реални и съществуващи събития. Понякога не е. Защото такива книги се четат и от по-малки, и от по-големите.

А за финал, една познати ми сподели, че вместо приказки за лека нощ, майка й е чела стихове на Дамян Дамянов и това съвсем съсипа моето разбиране за детско-юношеско-възрастно делене на литературата.

Посветих цялата “Коледна ваканция” на романи с неопределен статут, а на 31 декември тържествено си обещах, че повече няма да деля книгите на детски или възрастни и през тази година ще чета само един тип литература - хубава.

Вижте повече по темата в коментара на Петя Кокудева, излъчен в предаването “Аз чета с Настя”:

Оказва се, че си имаме български Макиавели или поне като такъв се изживява парламентарният шеф на ГЕРБ Красимир Велчев, както научаваме от в „Труд”. Вестникът публикува 35 „златни правила” за успех политиката на видния гербер, които без никакви кавички нарича мъдри.
Внушението е, че Велчев едва ли не ги е измислил сам, макар да е ясно за внимателния читател, че става дума за еклектика и това се признава с половин уста в статията чрез „откритието” на Велчев, според когото същите принципи се преподавали в САЩ на студенти. От тази форма на „признание” обаче замазването на истината е още по-комично като претенция, защото излиза, че Велчев сам е достигнал в концентриран вид до мъдростта ( наблягайки на циничната й страна в политиката), събирана през вековете.
Подборката от правила и принципи, напомнящи за прагматичните съвети на флорентинеца Макиавели от неговата знаменита книга „Владетелят”, издава обаче тъкмо безпринципността на събирача на световния опит в теорията и практика на властването- безпринципност, подчинена на един единствен принцип: прославата на владетеля Борисов.
Самият флорентински мислител от края на 15-ти и началото на 16-ти век е посветил цяла глава във „Владетелят” на значението на избора на съветниците за един владетел. „За ума на един владетел се съди преди всичко по неговите приближени”, пише Макиавели ( „Владетелят”, София, 2006 г. PANORAMA BG, стр. 107 ). Ето защо си струва малкото усилие да вникнем какво „струват” съветите на Велчев, за които в. „Труд” рекрутира като възторжен рецензент не друг, а Симеон Сакскобургготски, благодетеля на Борисов.
Но преди това ето още малко вестникарски възторг в духа на пропагандата, която служи на поредния владетел за ” 35-те златни правила, които председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев стриктно спазва и прилага и в политиката, и в бизнеса” като пише “Труд”. И добавя:
„ Попаднал на тях съвсем случайно, научил, че същите се преподават на студентите по социология и политология в един университет във Вашингтон.
Шефът на депутатите от управляващата партия е решил да разпрати мъдрите мисли по имейлите на колегите си от ГЕРБ, тъй като се е уверил, че ако те се спазват, успехът е гарантиран.
От мъдростта им се впечатлил дори и бившият премиер (2001 г. – 2005 г.) Симеон Сакскобургготски. Миналата година се засякли с Красимир Велчев на някакъв прием и царят похвалил шефът на ПГ на ГЕРБ за умението му да ръководи и управлява депутатите. Симеон Сакскобургготски бил изненадан най-вече от факта, че парламентарната група на управляващите е сплотена и няма отцепници. За разлика от НДСВ, които за един мандат два пъти се люспиха – първата партида жълти мравки създадоха “Новото време”, а втората – БНД.
“Няма някаква тайна, въпрос на лоялност и към лидера Бойко Борисов, и към ГЕРБ”, отговорил му Велчев и цитирал правилото за “Грам лоялност е равна на килограм интелект”. Сакскобургготски го помолил да му прати и останалите “бисери”, което шефът на ПГ на ГЕРБ направил.”
А ето и представителната извадка на вестника от въпросните 35 „златни правила” на претендента за български парламентарен Макиавели, който подобно на колегата си в правителството Вежди Рашидов, измерващ значимостта на книгите в зависимост от тяхната дебелина в сантиметри, мери интелекта на килограм според предаността към вожда, наричана от него за краткост „лоялност”. От сметката грам лоялност= килограм интелект се вижда, че предаността е златото, разменната монета в монетния двор на герберите.
- „Само нарочно се гневи”.
Тази кратка форма обобщава хилядолетния опит във философията и психологията от Сенека и неговите „Морални есета”, сред които „За гнева”, до наши дни , когато безброй мислители ( като Кинг) са се произнесли: „Ако не контролираш гнева си, той ще контролира теб”. Само че как се прилага на практика този лоялен съвет към самия лидер Борисов, който често се гневи и се кара на народа си ( „нарочно”?. За последно Владетелят избухна яростно на 25 януари 2013 г. в сутрешно телевизионни предаване, в което отново се развика от екрана срещу една работничка, че дръзнала да му праща лук, а имала златни пръстени.

- В политиката имаш само твоята дума и твоите приятели. Предадеш ли едно от двете, си МЪРТЪВ.
Този принцип е толкова откровено мафиотски и зловещ в извода, че няма нужда от коментар.
- Насочи поглед към голямата цел и не спирай да подритваш всяко лаещо куче.
Иначе казано: за доброто куче се полагат по милостта на владетеля телешки пържолки, а всички останали заслужават неговия ритник.

- Моралното възмущение е най-голямата мотивираща сила в политиката.
Точно това правило интиутивно експлоатира до крайност Борисов, за да стане владетел, след което захвърли предизборния си морал и не изпълни заканите си да въздаде справедливост за онези преди него, които потъпкваха морала.

- Усилието е повод за възхищение, но ценно е постижението.
Тук всеки разпознава йезуитския принцип, прегърнат от социализма и националсоциализма, според който „целта оправдава средствата”.

- Добре водената партия се грижи сама за себе си.
Тази мъдрост вероятно Борисов е споделил с Велчев, а не обратното. Защото е очевидно, че е запомнил един от заветите на ментора си Тодор Живков- умел раздавач на порции, чиято партия и днес е най-голямата в България, докато партията на Сакскобургготски, другият ментор на Борисов, се разпадна поради прекомерните грижи на лидера си за личните си материални интереси.

- Персоналът е политика.
? Някакво самопризнание за значението на обслужването като път към успеха в политиката?

- Не можеш да победиш някой с никой.
В това отношение Борисов е живо опровержение.

- Не се отнасяй с добрите по същия начин, по който се отнасяш с лошите.
Разбирай: който слушка, папка…който играй ( по правилата на Владетеля), пичели…Останалите са”лошите”.

- Дайте им титла и ги обвържете.
Така и стана с Генерала!

Накрая, ето още един цитат от Макиавели, чието живо олицетворение в често менящата се позиция на нашия Владетел, разчитаме непрекъснато ( и за АЕЦ „Белене”, и за криволиците около забраната за тютюнопушенето, и т.н.):
„Мъдрият владетел не се чувства обвързан с договори, които са вредни за НЕГО ( курсивът е мой, за да подчертая, че си имаме именно ВЛАДЕТЕЛ, а някакъв си премиер), или с договори, които вече не отговарят на изменилите се обстоятелства” ( пак там, стр.9)
Щом ще се позоваваме на мъдрости, предпочитам друга, съвършено различна визия за политиката, събрана в едно изречение от Томас Джеферсън:
„Само грижата за живота и щастието на хората, а не тяхното разрушаване, е първата и единствена законна задача на доброто държавно управление”.
Обаче къде ти …Да сравняваш мотивацията на Джеферсън с тази на Борисов и компанията му от съветници е като приликата между Конфуций и конфуза. А и сходството между Велчев и Макиавели е колкото между Борисов и Лоренцо де Медичи, на когото първият европеец ( като наричат Макиавели) посвещава „Владетелят” преди 5 века.
Изобщо, яловият опит на Велчев да компенсира най-дълбокия концептуален проблем на ГЕРБ с този напън за интелектуално опаковане на философията на герберизма върху някакви принцип издава точно обратното на неговото намерение: подборът на неговите мъдрости е признание за огромния дефицит на мисловност в управляващата партия, яхнала успешния досега таран на уличния език за мобилизиране на наборна любов за целите на абордажа срещу парламентарната крепост. Пътьом пометоха и „разбитите авари”, които разполагаха с този презрян от победоносните завоеватели интелектуален потенциал и сега се опитват сами да изобретят „топлата вода”, но всъщност отново мият с нея краката на вожда.

И са прави да се стараят. Защото ако той се препъне, всички те вкупом ненужни ще станат.

Share on Facebook

В секция 029 в Айтос членовете на СИК отказват да опоменат пред независимите наблюдатели от коя политическа сила са.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

След намеса на наблюдатели на ИРПС пред сек. 1 в Младост поставиха знак за хора с увреждания.

Каквото се случваше във Вегас, си оставаше във Вегас, но преди да се появят социалните мрежи.

Днес едно посещение на “Града на греха” няма да се размине без снимки и статуси във Facebook, туитове, чекиране във Foursquare и други подобни опции на социалките, които ще се погрижат, независимо от физическото ни състояние, нашите забавления да останат НЕзабравими. Наред с хубавите преживявания обаче е дошъл момент, в който сме си поразвързали хамалския език, пуснали сме неприличен статус във Facebook, за който впоследствие сме забравили, и хоп, намира го бъдещата ни съпруга или работодател и в този миг се прощаваме с някаква част от хубавото си бъдеще.

В тази връзка във Facebook можете да намерите приложението FaceWash, което сканира съдържанието на вашия профил и Timeline-a ви, отбелязаните снимки и пуснатите статуси. Както споделят Mashable, приложението изисква достъп до основната ви информация и  търси думи и изрази с отблъскващо съдържание. FaceWash изготвя предварително списъци с нецензурирани думи и изрази и ви предоставя възможност да ги изтриете или скриете чрез настройките за поверителност.

Разработчиците на FaceWash, Camden Fullmer, Daniel Gur и David Steinberg от Kent State University, се надяват да добавят повече функции към приложението и след време то да предоставя възможност за търсене на “мръсни думи” и на други езици. Да, засега работи само с речниковия ви запас на английски. 

Заедно с Facebook Graph Search, новата възможност за по-задълбочено търсене във Facebook, сега е моментът да изпробвате FaceWash и да предотвратите евентуални неприятни последствия.

Пробвайте FaceWash.

Снимка: FaceWash

Невероятна книга! От тези, които се чувстваш щастлив, че си прочел. Без преувеличение мога да я нарека Библия на нашето време. Авторът мъжествено и убедително ни отговаря на всички трудни въпроси на съвремието и вдъхва вяра и вътрешни сили на своя читател.

За всички нас, които четем вестници и гледаме телевизия, светът изглежда безнадежден и объркан. Икономическа несигурност, екологични бедствия, невероятна бедност, екстремизъм, насилие. Има толкова много доказателства, че светът се спуска по надолнището на самоунищожението. На този фон обаче не бива да пропуснем да видим появата на нещо ново, едно ново мислене, друга реалност, която се опитва да заяви себе си, да си пробие път през разрушенията на старото и да вдъхне кураж и увереност на човечеството.

Със света се извършва голяма промяна, която ще се отрази дълбоко върху начина, по който гледаме на себе си и на живота. Появява се една нова парадигма на мислене, съзнание и действие. Авторът описва в едно изречение тази парадигма така: „Движение далеч от материализма към едно хуманитарно и духовно отношение към света и живота”.

Едмънд Бърн прави тези изводи след изключително сериозен анализ на съвременните точни и хуманитарни науки. Идеите му са подкрепени от строго научни данни и последни открития на невропсихологията, квантовата физика и физиологията, които авторът подредено и авторитетно цитира. Посочени са редица учени, трудове, изследователи и по този начин се изгражда ясна представа докъде е стигнала модерната наука и какво все още не може да обясни.

Историята, която ни се внушава, че сме егоистичен вид, настроен само да консумира и оцелява, не е цялата история, а може би само началото на една по-широка картина, където духовните традиции на човечеството и откритията на новата наука започват да се сливат, допълват и припокриват в една нова реалност за човечеството.

„Глобалната промяна” доказва убедително, че човекът може да осигури едно просветено бъдеще за себе си и своята планета. Най-чаровната, топла и радваща душата е последната третина на книгата, където авторът, който е професор по психология и неврофизика, предлага конкретни стъпки, които всеки отделен човек, семейство или група хора може да направи за навлизането на това ново съзидателно мислене в живота ни. Те се отнасят за здравето, храната, опростяване на живота и нови принципи в човешките взаимоотношения. И ни дава много примери за хора и граждански групи, които вече са го направили.

Книгата е написана изключително ясно, интелигентно и издържано по отношение на фактология и идеи. Никоя мисъл не увисва във въздуха, всеки съвет звучи дълбоко човешки. Тя би просветила всеки търсещ ум, би подкрепила всяко добро усилие и би дала вяра на всеки искрен читател. Поздравления за Издателство КИБЕА!

Microsoft разби всякакви рекорди, след като от компанията обявиха печалби на стойност $0.76 за дял и приход в размер на $21.46 милиарда за последното тримесечие на 2012 г. Благодарение на своя продукт Windows компанията пък може да се похвали с изключително силно тримесечие: приход от $5.88 милиарда от Windows, който е с 24% по-висок от този през миналата година по същото време, a наблюдаваният среден ръст е в размер на 11%.

„Смелата ни амбиция да променим облика на Windows, както и да пуснем Surface и Windows Phone 8, предизвика огромен ентусиазъм в клиентите ни, даде една страхотна възможност и на партньорите и спонсорите ни.” – казва СЕО-то на Microsoft Стив Балмър. „С новите устройства на Windows, включващи Surface Pro, и задаващия се чисто нов Office ще продължаваме да караме хората да се впечатляват от екосистемата на Windows и все така ще продължаваме да им даваме нашия софтуер чрез любимите им устройства, които също така са изключително необходими и във всеки бизнес.”

От компанията все още отказват да дадат точна статистика за продажбите на новите си продукти от серията Windows 8, но със задоволство обявяват, че до този момент са продадени над 60 милиона лицензирани копия.

Снимка: bgr.com