РЕФЕРЕНДУМ С ШЕГИ И ЗАКАЧКИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Референдумът за или против ядрената  енергетика в България премина според очакванията – до урните отидоха малцина избиратели, а партиите използваха случая, за да направят сметки и да заемат позиции преди изборите през юни. Какви са основните изводи от този референдум и случилото се около него – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, четвъртият поред и първи в най-новата история национален референдум премина при много ниска активност. Може ли в това да се види някакъв знак?

- Според мен може да се види знак за провал въобще на идеята за референдуми в България, Фили.  На конкретното допитване гласуваха 20.22 процента от гражданите. От пълния провал го спасиха само споменатите 22 стотни, тъй като законът казва, че ако в допитването участват под една пета от хората с право на глас, темата се затваря окончателно, но ако са над една пета, връща се за разглеждане в Парламента. Защото въпросът за развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на централата в Белене всъщност беше вече веднъж разгледан и отхвърлен от Народното събрание. Сега в тримесечен срок това упражнение трябва да се повтори.

- Ще се повтори ли? Защото до изборите не остава много време, а след тях не се знае дали решението ще бъде същото…..

- Управляващите от ГЕРБ са категорични, че няма да строят АЕЦ „Белене”, защото тя е икономически неизгодна и противоречи на интереса на българските граждани. Това обаче не значи, че следващите управляващи, особено ако са от БСП или коалиция с БСП като фактор, не могат да преразгледат темата. Могат. Защото социалистите казват, че резултатът от вота, независимо от ниския процент участие, говори за желанието на българските граждани централата да се построи. Резултатът от самото гласуване  впрочем, е 60 към 40 на сто в нейна подкрепа.

- А този резултат не е ли наистина показателен, независимо от законовите изисквания, които го правят да изглежда незначителен?

- Заради огромния процент негласували, този резултат изобщо не е представителен, Фили. Съотношението не само не може механично да се пренася върху негласувалите, но и всички са наясно, че огромната част от тези негласували всъщност отговарят с категорично „не” на въпроса от референдума. За мен тук е и най-трудният момент – да се разграничи каква част от това мълчаливо „не” се отнася до самата централа, каква част – до ядрената енергетика изобщо и каква – до референдумите в България като такива. Но ако се върнем на темата доколко е показателен конкретният резултат 60:40, ще кажа само, че за референдума БСП, която е твърд застъпник на централата в Белене и инициатор на референдума, успя да мобилизира почти целия свой електорат и той каза „да”. Към него се прибавиха малко гласове от националистически партии като ВМРО и Атака, малки части от ДПС, още по-малки части от партията на Меглена Кунева и дори хора от ГЕРБ – но това все пак прави едва 12-13 процента от избирателите изобщо.

- Пламен, беше ясно, че с референдума всъщност се търси повече политическа полза, отколкото да се използва по предназначение, като инструмент на пряката демокрация. Тогава може ли да се каже категорично кой спечели и кой загуби политически от него?

- Както често става в България Фили, оказа се, че всички печелят. Поне на думи, така излезе от пресконференциите вечерта след вота. Според БСП референдумът е показал, че българските граждани са срещу правителството на ГЕРБ и че това е началото на техния политически край, който ще дойде на изборите през юни. Според ГЕРБ пък социалистите се провалиха, защото не получиха подкрепа от българите за своята основна тема – строежа на централата в Белене. Нещо повече, в деня на гласуването от ГЕРБ разиграха ироничен цирк директно пред телевизионните камери. Премиерът Бойко Борисов, малко неочаквано за публиката, каза, че всъщност съвсем сериозно иска да благодари Сергей Станишев, лидера на БСП, първо защото през 2008-ма година не е подписал с руснаците договора за „Белене” и второ – защото свика референдум, който се провали, но с провала си премахна тежестта на въпроса от плещите на ГЕРБ. Веднага след това обаче финансовият министър Симеон Дянков каза, че той пък ще поиска оставката на същия лидер на БСП Станишев, заради организирания от неговата партия излишен референдум с предизвестен край, за който държавата излишно похарчи 15-20 милиона лева. Ето, в подобни шеги и закачки, минават последните няколко дни на българските политици, Фили. Което не означава, че в тях няма истина. Или че няма смисъл. Или че са наистина шеги и закачки, а не сериозни взаимни предупреждения.

- Пламен, много неща се изговориха покрай провеждането на референдума и след него. Има ли нещо според теб, което остана незабелязано?

- Има нещо, което не остана незабелязано, но остана недостатъчно отчетено като тенденция, Фили. Но нека първо припомня един наш разговор отпреди седмица или две, в който стана дума, че, освен преброяване на твърдия електорат и извличане на една или друга пряка политическа полза, вероятно покрай референдума БСП ще тества някое от основните политически послания, върху което ще изгради кампанията си по време на изборите. Е, сега вече знаем конкретно – това е посланието за наличието на гражданско общество в България и че това гражданско общество няма да търпи тиранията, налагана от премиера Бойко Борисов. Тезата, че в България има гражданско общество и това са онези 20 процента, които излязоха да гласуват на референдума, защото те са активните хора в страната, беше лансирана, случайно или не, от социолога Татяна Буруджиева. Тя го направи, въпреки, че това очевидно противоречи на разреза, който показаха социологическите проучвания в деня на референдума. Защото едва ли застаряващото мнозинство от членове на БСП, които дадоха повече от половината гласове на вота, може да се нарече активно и граждански мотивирано. То беше мотивирано единствено от внушенията на собствените си лидери. Но факт е още, че същите тези лидери – Сергей Станишев, Румен Овчаров и други социалисти, веднага подхванаха тезата за смелите граждани, които с вота си са поставили управляващите на мястото им, дали са им да се разберат. Всъщност много е важно да се подчертае, Фили, че тази версия за гражданското общество в България е изключително фалшива. Тя се опитва за пореден път да подмени реалностите, да заложи погрешна база за онези основни въпроси, които трябва да се решат на изборите, в крайна сметка – допълнително да замъгли и без това вече доста смутеното и объркано от безкрайни манипулации съзнание на избирателите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: