Колко голямо е по-малкото зло

Това, че ГЕРБ се поставиха в положението на самотник срещу (почти) всички, е сред личните постижения на Бойко Борисов. Нали от самото начало искаше да управлява сам и беше горд,че няма нужда от съюзници, за да управлява в малцинство! И беше толкова самоуверен, че винаги ще си намери готови на сделка депутати, за да си закърпи мнозинството.

Ето, че в края на мандата на Борисов все повече му се получава номера на соловия богатир, само че вече дочувам някакво скимуцане, че това било много несправедливо и било дори инспирирано от БСП, които единствени имали изгода от такъв „общ фронт”.

Политиците имат право на своята „игра” по правилата на политиката, а тя понякога наистина изисква една особена „гъвкавост”, която има подобие единствено в цирка при друг номер-на „жената каучук”.Интересува ме обаче истината, а не целесъобразността да се помогне на ГЕРБ, защото иначе се завръщала БСП.

Ако се интересувах от целесъобразността нямаше да задам неудобен въпрос за действащия президент Георги Първанов по време на предизборната кампания за президент през октомври 2006 г.( и да си загубя трайно и май безвъзвратно уютната работа). Да не би да съм искал да дойде на власт основният му опонент в онази ситуация Волен Сидеров? Бях обречен да бъда смачкан, защото никой не беше готов да проправи път на Сидеров за сметка на Първанов, за чиито „прегрешения” мнозина знаеха, но целесъобразно си мълчаха, както си мълчат и до днес от ГЕРБ по изричната заповед на своя началник, който включи мълчанието по адрес на Първанов като точка първа от партийния устав при самото учредяване на партията си в НДК на 3 декември 2006 г.

Понеже съм достатъчно и архивирано доказано в своя блог остър критик на тази власт, мога да си позволя лукса да се оказвам и на позицията на ГЕРБ по въпроси, по които…съм имал тази позиция и преди. Без това да значи някакво подмазвачество и нагаждачество по целесъобразност. Ако я изповядвах, щях да приема личното предложение на Борисов да стана част от неговия отбор, което ми направи преди 6 години и четири месеца ( помни се лесно, ако човек си брои времето на безработицата).

1.Бил съм винаги за забраната на тютюнопушенето на публични места и след пируети, отстъпления, хитрувания, кръчмарски хора с ресторантьорското лоби и др. подобни йезуитщини ГЕРБ също застанаха на тази позиция.

2.Бях достатъчно остър критик на АЕЦ „Белене”, за да предизвикам премиера Борисов лично да ме уведомява по телефона за спирането на този проект, надявайки се да се полаская и да спра да го критикувам (изобщо, ако може), когато най- после след три години той се реши да застане на същата позиция.

3.От самото начало, когато властите ни се озъртаха като ударени с мокър парцал от атентата в Бургас, декларирах ясно непопулярната позицията, че посочването на Хизбулах като вероятен извършител не е толкова еретична хипотеза. Вчера, повече от полови година по-късно, това направиха и от ГЕРБ.

4.Сега и по темата за досието Буда има превъзбудени твърдения, че който вярва във връзките на Борисов с „оперативно интересни” среди от годините на първоначалното награбване на капитала ставал съучастник на БСП в похода на червените към властта. Съучастник? Като десният френски „Фигаро” ли, който определено повярва в това?

Не желая да ме призовават да избирам по-малкото зло, защото най-голямото тук е лъжата. Тя си има огромен паметник в центъра на София. Който иска да постъпва целесъобразно, да ходи да му се кланя, както на практика постъпва и това управление, отбивайки мълчаливо гражданските призиви да бъде демонтиран символът на покорно приеманата въоръжена лъжа, стърчащ заплашително над главите ни. Там ясно пише нещо, което Оруел буквално е изплагиатствал от нашата действителност, подигравайки се на тоталитаризма с краткия абсурдизъм: „свободата е робство”. Адски е целесъобразно да не го забелязват!

Когато видя Борисов да се възмущава от този щръкнал факт и да го премахне с един подпис под съществуващото от 1993 г. решение на Столичната община, ще мога да си позволя лукса да постъпя целесъобразно и да му призная претенцията да остане в историята като строител на освобождаваща се от лъжата европейска България. Иначе го смятам за един обикновен, макар и доста екзотичен, откривател на обекти, строени с европейски средства, който с нищо не се различава от подобните претенденти за „слава”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: