Празникът на любовта е празник на свободата

Георги Стоев – гост блогър

twitter.com/gstoeff

Концепцията за свободата присъства във всеки качествен макроикономически анализ. С нея професионалните икономисти сме свикнали до степен, в която няма нужда от обяснения. На микро-ниво свободата е ежедневен стремеж на всеки от нас. На макро-ниво тя е решение за много загадки за функционирането на обществото.

Знам за много празници, които (с право) се опитват да честват свободата. Може би всеки трети национален празник по света също чества свободата. Ако има обаче международен ден на свободата, ми се струва, че той най-точно би съвпаднал с деня на Св. Валентин или Деня на любовта. Набързо няколко аргумента за това:

Няма насилствена любов.

Любовта е едно от малкото човешки типове поведение, което не може да бъде предизвикано насила. Може да те накарат насила да плащаш данъци, да воюваш за „родината” или дори да измисляш изобретения. Дори е възможно да бъде стимулиран умствен процес – с напредъка на невронауката това ще става все по-възможно – водещ със себе си определени емоции, например радост или погнуса. Но любовта – ако изобщо може да бъде определена като емоция – е толкова комплексна емоция, че едва ли може да бъде моделирана. По-правилно казано, да моделираш любов, означава да моделираш човек. Ако това наистина стане, това ще е момента да създаването на изкуствения човек. Затова любовта остава критерий за хуманност. Няма да е смело да кажа, че любовта е sine qua non на човека.

Любовта няма нужда от посредник.

Св. Валентин е празник за човека, а не за абстрактни концепции. Това е един от най-близките до ежедневните емоции и решения празник. Без да омаловажавам значението на други празници, които символизират надежда и благоденствие например, Св. Валентин сякаш най-човешки показва смисъла на любовта. Според моето разбиране на този празник тя се отнася до хората, без да е опосредствана от любов към Бог. С други думи, достатъчно е хората да се обичат взаимно, за да вървят нещата. В този смисъл протестантският свят отново е една стъпка пред ортодоксалния, като последния залага много повече на опосредстваната любов.

В България, невъзможността любовта да бъде успешно предадена като пример на децата и младите е до голяма степен свързано със сложността на религията. Вероятно това е повлияло формирането на значителни отклонения от морала в света на пазарната икономика. Изследванията за връзката между просперитета на протестантския морал са значими – Макс Вебер има ключов труд по въпроса, озаглавен „Протестантската етика и духът на капитализма”. Любовта е в основата на формирането на този морал.

Любовта е строго индивидуална.

В икономическия анализ изхождаме от аксиомата, че действието е индивидуално. Решенията се взимат от отделни хора. Действията се извършват от отделни индивиди. Чувства изпитват отделни хора. Като символ на сложно човешко действие любовта е и символ на философския индивидуализъм. На него крепим повечето успешни открития в областта на анализа на обществото. Без неговата основа политическите решения изглеждат в безтегловност. Забравен като принцип в годините, през които социализмът беше по-популярен сред академичните икономисти, сега този индивидуализмът се връща както в академичните, така и в политическите кръгове.

Любовта е системен източник на вдъхновение.

Може би тя е по-мощен източник на вдъхновение дори от музиката и природата. Вдъхновението е ресурс, който засега е пренебрегван в икономическата теория. Откритието на Израел Кирзнер, че предприемачеството е също вид ресурс (наред със земята, труда и капитала) ни доближава по-близко до това да признаем колко е важно количеството и качеството на вдъхновението в една икономика, за да може изобщо нещата да вървят.

Предприемачът е фокусник, който с въображение и лудост комбинира съществуващите ресурси в нови технологии и продукти. Той побеждава скептицизма, че „не може да стане по-евтино и по-добре”, за да предложи по-добър живот на потребителите срещу награда, която днес наричаме „печалба”. Предприемачът е основна категория в пазарното стопанство и неговото системно зареждане с вдъхновение е от макроикономическо значение.

Публикувано за първи път във в. Дневник.

Блогът за икономика 2013

Прочети цялата новина

Свързани новини: