Изгубената Сирия (2): Хама – Нориите и двореца на Азем паша

В днешния забележителен ден (за интернет-археолозите в бъдеще: днес правителство подаде оставка)  можеше да останем без нов пътепис (редкацията имаше неблагоразумието да си пусне телевизора и изобщо не можа да се концентрира върху новия пътепис на Цветан). Но – засега няма протести срещу нашия сайт, така че ще продължим и днес :) Цветан отново ще ни води до предвоенна Сирия, а ние оставаме с тайната надежда, че снимките в разказа ще помогнат при възстановяватането. Приятно четене:     След няколко часа по магистралата на юг от Алепо, нашата първа спирка е  

град Хама – четвъртия по големина град в Сирия

Тук хапнахме по един дюнер и се разходихме в парка на брега на река Оронт.

    Пред нас се въртеше от течението на реката едно огромно

дървено водно колело – Нория

Гледахме захласнати като деца този древен работещ механизъм, който подаваше вода за напояване на плодородните поля.

 

  На солидна възраст 600 – 700 години те изправно работеха неуморно. Първите нории са на византийците, но после Аюбидските халифи увеличили броя им до 30. Днес са остали 17, които през 1999 бяха обявени за част от световното културно наследство. Аферим, машалаа!

 

  В най горната си точка норията изсипваше водата в канал.

  После я отвеждаше в акведукт.

 

Най –голямата нория al – Mamunye е от 1453 година е с диаметър 21 метра. В горещото пладне беще удоволствие да се доближиш до хвърчащите пръски вода от нея. Кефът щеше да е пълен ако всичко това не беше съпроводено от ужасното скърцане пронизващо мозъка ти. Но ако вече Ви е хванало световъртеж от толкова колела, и пръстът Ви не се изморил да върти колелцето на мишката, сега тръгваме на

разходка из Хама

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Надолу по реката, която се извива покрай хълма на който е кацнала цитаделата. Но за крепоста е йок(не) е интересна за нас след посещението на Алепската цитадела, и аз се обръщам се към Мехмет, нашият шофьор на турски, защото той знае английски, колкото аз арабски. – Нерде Азем сарай? – скалъпвам въпроса (Къде е двореца на Азем?) –Тамам ! (Да ) – кима ни той уверено. Е имало и полза от турското иго (присъствие) у нас и в Сирия.

 

Бунтовен град, известен като крепост на мюсюлманските братя няколко пъти разрушаван но и въстановяван отново.

 

  Центъра с фонтаните захранвани от нориите.

 

  Това малко бижу е

Малката Мамелюкска джамия Ал Иззи

от 15век ми хареса повече от Голямата джамия. В 1516 турците завладяват Сирия и след 400 години управление остават няколко разкошни образци на османската архитектура. Вляво е двореца Азем ( Qasr al – Azm )на мутешарифа(губернатора) на провинция Хама – Aсад паша ал – Азем построен през 1742 година.

 

Тукашната уютна резиденция ми хареса повече от големия дворец на Азем в Дамаск, построен за него 1743 година след повишението му за добра служба на султана. Тя има три части. Харемлек е обитавана от семейството, . Селямлък –за прием на гости, и трета за прислугата. Днес

Селямлъка е етнографски музей

 

 

 На първия етаж е хамамът (банята), където можеш да си изгубиш потта и кирта. Освежен и напарфюмиран с розово масло можеш да се скриеш в сянката на ливана.

 

Ливанът е сводесто помещение отвореното от една страна към двора.

 

Можеш да си изплакнеш очите от змийския чучур.

Като паша излегнат на миндера, можеш да изсърбаш едно турско кафе на пясък с наргиле.

Вътре е музейната сбирка съхраняваща римска мозайка с музиканти свирещи на лира.

Малкият фонтан на втория етаж.

Дворецът беше силно повреден след бунта от 1982, но беше въставен много внимателно. Отделено беше внимание към всеки детайл. Един ден след като приключат настоящите битки, аз се надявам, че някоя от моите снимки може да послужи за реставрацията.

В Селямлъка (приемната) облицован от разноцветен мрамор също има шардаван(фонтан).

Сваляне булото на младоженката, която вече се е събула налъмите на висок ток.

Вижте тези сенчести арабски арки на втория етаж и ажурната украса на прозореца на първия етаж., отворени за вечерния прохладен бриз.

Под похлупака на ябълката май е имало сладки фурми.

Мангалът очаква слугите да наспят горещите въглени.

Дали някой любопитен женски поглед не ни изпраща изпод воала от ажурните прозорци?

Водното огледало на фонтана невъзмутимо очаква да се отрони листо от магнолията. Ех, една романтична въздишка се откъсна от моето сърце, на излизане от това райско кътче.

Обратно по пътя към паркинга една табела ни насочва към художествена галерия.

Местен художник гордо показват своите пейсажи от Хама.

А Оронт продължава да се пени на праговете,

и нориите, които искат да обуздаят силата му.

Но нориите, това чудо на Ориента продължават да се въртят. Завъртат се и колелата на чудото на социализма – Жигулито и според картата остават 29 км до следващата ни спирка Хомс.

Цветан Димитров, 2008/2013

Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Ретро – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Прочети цялата новина

Свързани новини: