Каква демокрация?

Драги журналисти и академици, които с изкусна язвителност и цинизъм изписахте напоследък хиляди листове хартия и се изказахте на стотици часове запис по телевизии и радия.

Към вас се обръщам, защото трябва и на вас да ви се отговори, не само на политиците. От една седмица насам, като слушател и читател, ми се казва как моите възгледи били тези на една от националистическите партии, как те били чист популизъм и като цяло – глупост. В статии и интервюта надлъж и нашир ми обяснявате как не знам какво правя и не знам какво мисля, и като цяло колко много съм объркана. Всичко това ми се стоварва на главата с един тон на превъзходство на всезнаещите, които и мен критикуват, и протестиращите, и  правителството в оставка, и опозицията, и институциите, и обществото и т.н. Въобще, в България си е на мода да критикуваш всичко и всички, защото все пак колкото си по-негативен, токова си по-прав.

Е, на мен ми писна да ви чета и слушам, защото във вашите думи нито виждам някакви съществени аргументи, нито разсъждение върху въпроса,  все пак като отречем всичко с какво оставаме? Аз ще ви отговоря: с непоносимото, отвратително и миризливо статукво. А точно него аз и много други българи искаме да променим  Вие, ако искате да седите и мрънкате вкъщи, на компютъра или пред камерата – това е ваше право и аз ви съжалявам.

Но да се върна на моите възгледи, които споделям с много от протестиращите. Накратко: искам в България да има истинска и радикална промяна на статуквото, защото вече не може да продължаваме по този начин. И за тези, които в този момент ще писнат: не ни пипайте демокрацията, вие ще ни унищожите демокрацията и ще ни върнете към тоталитарния режим…пис, пис, пис! Нека да ви попитам, каква демокрация бе хора? Това, че имаме избори, че сменяме въшливи партии на всеки четири години – това ли ви е демокрацията?

Аз ви предлагам да направим един “зуум”-ин и да видим що за демокрация е българската. Нека да спрем да говорим за София, защото София не е страната, пък и в София по един недемократичен път са се съсредоточили всички усилия за каквото и да било развитие в България, докато нас останалите в провинцията – кучета ни яли.

Да се съсредоточим например над един малък град, където кметът вече 3 мандата яха яко общинския бюджет, след като се пребоядиса през 1/3 от дъгата. Въпросният общински лидер и палати направи, и газ прокара до тях, и коли накупи, и на всички свои строителни фирми (и фирмите на брат’чеда, баджанака и близките до него сульо и пульо) направи поръчки за облагородяване на града,  а пък и синът си – млад левент със съмнително образование – направи депутат. А и църква даже направи и на себе си я кръсти, защото е божи човек и като такъв знае, че мандатът му е даден от Господ.  Срещу кметът думица никой не може да каже, нито пък да започне разследване за злоупотреби, защото той винаги е със властта, а гарван гарвану око не вади. И във своите феодални владения, съставени от един малък град и няколко села, той прави каквото си поиска – той коли, той беси и той назначава хора без образование и опит на отговорни позиции.

Този феодален модел е възпроизведен не само в общини из цялата страна, а и в болници (ако съществуват), клиники, детски градини, училища, университети (особено по медицинските факултети!) и така нагоре нагоре през разните партии, държавни институции  министерства, та чак до нашия мил парламент. А за организираната престъпност как си е разчертала картата на България като Чърчил Близкия Изток (с пръчка по пясъка) – затова няма какво да говоря. Нормалните хора живуркат като крепостни селяни в момента. Някой от тях оцеляват на принципа – наведена глава сабя не я сече (общо 7 милиона), а други или сами хващат пътя за чужбина или пращат децата си там и им казват да не се връщат (общо 2 милиона).

Та ето ви и отговорът на въпроса за демкрацията в България – тя не е демокрация, а феокрация (игра на думи – за сливане между думите демокрация и феодализъм). В крайна сметка тези последни години ножа опря до кокала, защото хората видяха, че нито щурмуването на парламента ни оправи, нито НАТО, нито ЕС. Появиха се писания, че този начин на разсъждение е анти-европейски и отрича Европа. Нищо подобно! От ЕС направиха много опити, повечето позитивни, да ни помогнат, но на тях и търпението им се изчерпа и листове хартия за нови доклади за България. В крайна сметка нито Европа, нито Господ ще ни помогне, ако не си помогнем ние първо. Промяната,  която идва отвътре е много по-ефективна и трайна от тази, която е наложена отвън.

Затова, според мен трябва промяна на конституцията. И сега ще се развикат самозваните експерти по право: „Абе, ти конституцията чела ли си я, като знаеш да говориш така?!” Изненада! Чела съм я. И даже настоявам да ви я цитирам, чл 67, ал 2:

„Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.”

Хм, съвест казваш? През последния почти четвърт век стана ясно, че това „съвест” не съществува нито в речника на българския политик, нито в главата му, нито в сърцето му (ако има такова). Неговото поведение, и това на знайни и незнайни феодали из България,  няма да се промени, защото ние искаме, пишем за това или протестираме. То не се променя нито преди, нито след избори, защото знаят, че ние избори имаме, но всъщност избор нямаме и все тях ще трябва да си ги изберем.

Тяхното поведение и разплитането на феодалните структури може да стане само по конституционен и граждански път. Конституцията трябва да се промени, а гражданите трябва да продължат натиска за изпълняването им или под формата на протест в публичното пространство или, чрез формирани граждански комитети. От конституцията трябва да изчезнат имунитети, чадърите и вечните мандати. Трябва да се създаде пространство и механизми на пряка демокрация, не чрез референдум, а чрез участието на гражданите в държавните процеси.  Какъв ще е точно текстът на тези промени, аз не мога да кажа, тъй като не съм правист, но аргументът „като не знаеш, тогава що говориш” тук не минава, защото малцина от нашите политици са прависти, пък пишат закони и променят конституцията вече 24 години. Не ти трябва да си завършил право (нито да гледаш „Под прикритие”), за да знаеш, че зад депутатския имунитет толкова години, се крият престъпници.

Такава промяна не само ще спре безконтролната корупция и феодализъм в България, а  и прякото участие на хората във властта ще започне да развива ценностите на гражданското общество, които напълно липсват сред българите, гледащи на държавата си като на чужда.

Прочети цялата новина

Свързани новини: