Когато "държавата е лош стопанин", частникът е още по

02/25/13 16:58
(http://www.stancianegra.com/)

Когато "държавата е лош стопанин", частникът е още по

проблемът за жицата и нейната собственост

Казват, че в китайския език думата „криза” се изписва със съчетание на два иероглифа – „опасност” и „възможност” (шанс). Шансът е преди всичко във възможността да се направи анамнеза на авариралата система, да се проследи проблемът назад във времето до неговата латентна фаза и в крайна сметка да се обследват грешките.

Проблемът с монополите е всеобхватен. Той най-общо има два аспекта, икономически и политически. Дебатът започна с икономическият аспект - да национализираме, да либерализираме или да се борим за по-ниски цени при сегашното статукво на парцелиран частен монопол. Една част от протестиращите виждат решение в национализацията. Държавата гони лошите ЧЕЗ, EVN, Енерго-Про, взима дружествата под контрол и нещата потръгват. Влъхвите на неолиберализма очаквано предложиха либерализация на пазара. Пускаме още 5 или още 10 частни ЕРП-та на пазара и нещата потръгват. Позицията на водщите политически сили вкратце може да се обобщи като запазване на статуквото. Ще ги попритиснем, ще ги поглобим, ще ги позаплашим, а сетне ДКЕВР ще намери буфери, ще смъкне цените и нещата ще потръгнат. Тук съвсем съзнателно игнорирам хайдушката изцепка на Бойко Борисов, че ше отнема лицензи "до след малко".
Статуковто без съмнение устройва партиите и това не е изненада. За тях е най-изгодно да поддържат проблема възпален, да манипулират с него за собствена изгода. От една страна ЕРП-тата да смъкват по три кожи от гърбовете на зачислените си , да се 'отчитат' под една или друга форма на управляващите, които и да са те. От друга страна, ДКЕВР да дърпа уши и да раздава справедливост когато населението се разбучи.
Либерализацията по предписание трябва да създаде конкуренция, която пък от своя страна да свали цените и да повши качеството. Това звучи прекрасно, като повечето неолиберални рецепти, резултатите от които на българска почва са меко казано съмнителни. Така например, либерализацията в сектора на мобилните услуги не доведе до кой знае какво спадане не цените, а до картелна договорка между операторите. Недоволството от качестовто на услугата може да се мери с енергото и "Топлофикация". За успелите да си прехвърлят номера от един към друг оператор, все още се носят легенди, но малцина са ги виждали.
Национализацията единствено ще върне монополите в мътилката на държавното управление. Сама по себе си национализацията не бива да се стигаматизира. Не говорим за експроприяция от болшевишки тип, а за една цивилизована раздяла, ако щете придружена и с разумни компенсации. Тя е краен, но напълно легитимен инструмент за отбрана на обществения интерес в стратегически сектори на икономиката. От нея би имало полза обаче при наличието на прозрачна и ефективна система за контрол.
Именно въпросът за изграждането на тази система е първичният въпрос за развитието на България, а не въпросът за собствеността. Мантрата "държавата е лош стопанин" не позволи да се помисли сериозно за приватизацията в условията на "държава лош стопанин". Даваше се за пример успешната приватизация във Великобритания, без дори да се отбелжат драстичнните разлики. Великобритания е страна с 200 г. капитализъм. Великобритания не започна приватизацията с цел да попълни спешно продънената си хазна. Великобритания не започна приватизацията понеже е "лош стопанин", а дружествата са опоскани от крадливи държани служители. Великобритания има работещи институции с няколко века зад гърба си. Поради всички тези прични (и не само) опитът на Великобритания с приватизацията би могъл да се отчете за успешен, макар и томошната общественост да е разделена по въпроса.
Нека сега погледнем в Аржентина, годината е 1989. Новоизбраният президент Карлос Мененм стартира мащабен план за приватизация. По ирония на съдбата, перонистът Менем раздържавва много прозиводства, които Хуан Перон е национализирал. За 10 г. всичко от нефтови и газови компмании, до железниците, телекомуникациите и пенсионните фондове, пoпада в частни ръце. От приватизацията се облагодетелства предимно финансовият елит около бившия перонистки режим. Вместо обещаният разцвет, през 2001 г. аржентиската икономика се срива, избухват масови бунтове, пада и валутният борд.
При 7.3 % инфлация за периода от 1993 до 2002 г. цената на водата в Буенос Айрес скача с 88% за същия период след като е подписан договра за концесия с френската "Суез". Средната годишна печалба на на французите е 20 %. За сравнение, по същото време в САЩ водоснабдителните компании печелят между 6 и 12 %, а във Франция и Великобритания по 6-7% Паралелно с това, "Суез" реализаира под 45% от договорените инвестиции в системата до 1997 г. а около милион аржентинци остават без достъп до вода. Сагата завършва през 2006 г. когато концесията е отнета, а местният регулаторен орган (аржентинското ДКЕВР) закрит и заменен с нов. Възстановяването на аржентинската икониомика протича с генерална ревизия на всички концесии и приватизационни сделки, много от които са прекратени. Междувременно избухват поредица от корупционни скандали свързани с управлението на Карлос Менем. С един от последните можем да направи и плавният преход към България. Правителството на Менем възлага на "Сименс" поръчка за изработването на новите документи за самоличност. Преди няколко години от немския концерн признаха, че са превели чрез свързани лица 2.6 мил. долара по сметки на Карлос Менем и министъра на вътрешните работи.
Някъде тук логично възниква въпросите, защо говорейки за приватизация, винаги ни се дава за пример Великобритания, а злощастният опит на Аржентина е почти непознат? Кому е угодно да представя въпроса за собствеността като първичен и фундаментален? Кой и защо представи приватизацията като лек срещу неспособността на държавата да изпълнява основната си фукция, а имнно да защитава обществения интерес? Какви са рисковете и последиците от раздържавяване в условията на тежка корупция, липса на ефективен следприватизационен контрол и неработеща съдебна система?
Ако кризата ни дава някаква възможност, нека това е възможността да помислим. Да помислим най-вече над въпросите, защото няма как да получиш верните отговри, ако винаги задаваш грешните въпроси.

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/25/13 16:58 http://www.stancianegra.com/2013/02/blog-post.html