Ето защо гражданите отхвърлят политическите двойкаджии

В някои демократични държави, като Германия, могъщи политици си заминават заради преписване, в което са ги уличили ( дори със задна дата!). Преписването е „първородния грях” на мързеливия ученик и това е причината хората да се възмущават от политическите му проекции.

С днешна дата преписването на слабите ученици в българската политика продължава обаче се смята за нещо нормално. Защото ни е ненормална взискателността към публичните личности.

Ето как, дума по дума, с моите изразни средства и в градацията, посочена от мен- включително по отношение на описани от моя милост събития, които нашите големи „антикомунистически дейци” в политиката не си направиха труда да подкрепят като граждански инициативи, ме е преписал един политик. В коментар от свое име, коментиран във форума на Медиапул, той казва:

„Във фейсбук пък Стефан Иванов, бивш лидер на СДС-София и общински съветник в столицата, разпространи информация за лицата на протеста, която публикуваме без редакторска намеса: Ангел (Че) Славчев. https://www.facebook.com/angel.ce.14 -член е на политическата партия „Нова левица” до преди 2 месеца, като стана известен с активното си участие в протестите срещу проучването и добива на шистов газ. – “Като кординатор на антишистовата кауза се занимавам с тяхното организиране” (в.Дума).15.12.2012: Избран за: „Координатор на младежкия клуб към Националното движение “Русофили”. Ангел Славчев пропагандира и разрешаването на марихуаната.Виден лидер на крайното левичарство с агресивни изяви от години насам. Беше сред хулиганите, които в нарушение на закона, поощрени от пасивното присъствие на полицията, организираха контрамитинг на митинг с искане за демонтиране паметника на съветската армия от центъра на София. Обърнете внимание на яростната му злоба срещу американци, „турчуля” и срещу…възрастните хора”!

Интересното е следното шизофренно положение, което произтича от плагиата от моите статии, сервиран като собствено „откритие” от въпросния политик. Явно е, че той не се съмнява ни най-малко в достоверността на изнесените от мен факти и съждения. В противен случай не би се подписвал под думите ми, като свои. Същевременно обаче гнусливо „пропуска” да се позове на моето авторство.

На този „феномен” се натъквам от години. Многократно съм засичал как разни политици „заимстват” от безплатния ми блог, но страшно много внимават да не ме споменат. И защо? Някой има ли логично обяснение за това голямо, но безименно признание?

Не мога да се сетя за друго обяснение, освен за страха от възникване на авторитети извън партийния контрол. Знае ли го човек този Инджев, нещо много независим го дава, утре може да използва независимостта си и срещу нас! Я да се правим, че го няма, макар да употребяваме безплатния му труд и да си го ползваме!

Въпросът изобщо не е личен. Истински съжалявам, че трябва да го кажа,защото не искам да припявам на арията „всички са маскари”, но няма как да избегна обобщението и то от личен опит. В този смисъл плагиаторът Стефан Иванов е типичен случай за това как (не) работи партийността.

А после се чудят защо гражданите ги отхвърлят.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: