21. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ

Пламен Асенов

06. 03. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=23

 

Фелини, „Осем и половина”, сцената с Вагнер, от 5.05

Да, това е музика от прочутата опера на Рихард Вагнер „Валкирия”. Но не се стряскайте, адът няма да се отвори – никакви валкирии не яздят дружно срещу вас. И никакви валкирии няма да тъкат плат от човешки черва и да пеят зловещи песни, както описва исландската „Сага за Няле”. Нито пък зловещи бойни хеликоптери ще ви нападат от небето – ако стресът ви от същата тази музика е плод на модерните времена, когато американецът от италиански произход Франсис Форд Копола направи знаменития си филм „Апокалипсис сега”, вдъхновен от „Сърцето на мрака”, роман на англичанина от полски произход Джоузеф Конрад. Не, това е само сцена от „Осем и половина”, един от най-прочутите филми на италианския магьосник-режисьор, маестро Федерико Фелини, появил се на екран през 1963 г. Всъщност 16 години по-късно Копола не измисля култовата сцена с американската хеликоптерна атака над виетнамското село под звуците на Вагнер – той просто цитира Фелини по свой си, едновременно шеговит и зловещ начин. А защо сцената от филма на самия Филини с тази музика не е култова? – ще попитате. Не знам! Може би поради особеностите на човешката памет. Може би поради факта, че той не е зловещо-саркастичен, а някак по-меко ироничен, когато на фона на музиката с бесните валкирии снима хора, излезли на разходка в парка.

Нино Рота, тема от филма „Осем и половина”

Картинка, всички сме я виждали. Жега е, жените са с чадъри срещу слънце, мъжете със сламени шапки, редят се търпеливо на опашки за вода, красиви момичета им я поднасят и те пият блажено, а градският оркестър на площадката свири ли свири – ту забавни, ту зловещи пиеси…..Усещането за цирк, за клоунада, за животът като нещо адски несериозно, но едновременно и заплашително сериозно, макар по трогателен и смешен начин, присъства и в този филм на маестрото. В него великият италиански актьор Марчело Мастрояни играе режисьора Гуидо Анселми, нещо като филмов двойник на самия Федерико Фелини. Гуидо ще прави нов филм за света след ядрена катастрофа. Всичко е готово за снимки – екипът, Анук Еме, красивата актриса и негова любовница, Клаудия Кардинале, красивата актриса и негова муза, статистите, всички. Но, потънал в спомени, фантазии, тревожни сънища, истории с жени и любовници, режисьорът Гуидо не може да започне. А когато започва пък, няма сценарий и не казва какво точно ще се снима. Сещате се защо – и той самият не знае. Целият екип търчи по петите му и чака, а вдъхновението го спохожда на моменти, но не когато той иска, а когато то си реши. Но винаги успява да превърне чудатостите на фантазията му в реалности на фантазията…..

Ако се чудите дали в тази притча за твореца и неговите нормални безумия всичко е измислено, просто трябва да си спомните, че Фелини прави „Осем и половина” само три години след знаменитата си лента „Сладък живот”. А в момент, когато си сътворил шедьовър, въпросът „има ли връх над този връх”, задължително стяга душата на всеки велик творец. Защото не е ясно кой от двата страха е по-голям – страхът да не паднеш отвисоко или страхът, че над теб вече няма нищо.

Тема от „Сладък живот”

Композиторът Нино Рота с темата от „Сладък живот”. Спомняте ли си вълшебната, пищна, едрогърда, фантастично сложена, с лице, сякаш създадено по проект на най-велик художник,  сламено руса, но, въпреки това, все пак прекрасна като Кидарските шатри и като Соломоновите завеси шведска красавица Анита Екберг? Трудно е да се опише тази жена по радиото, дори с помощта на библейската „Песен на песните”. Когато тя пристига в Италия да снима „Сладък живот”, още на летището възбудените журналисти деликатно я питат дали спи с пижама или с нощница. „Само с две капки парфюм”

Чинели, от 3.40“

– спонтанно и невинно отвръща шведката. Скандалът е пълен. Самият вълшебник Фелини, пише за Анита Екберг: „Когато за първи път мернах нейната снимка в един вестник, все едно, че видях някоя от рисунките си оживяла”. Да припомня, че преди да стане знаменит режисьор, маестрото си изкарва хляба като рисувач на комикси, а през 2005 година в Москва беше организирана изложба с негови еротични рисунки. Така че съвсем нормален е диалогът, проведен при първата среща на режисьора и актрисата:

- Вие сте оживялото ми въображение – казва Фелини.

- Няма да спя с вас

Чинели, от 3.40“

- отговаря скромно, но твърдо Анита Екберг. „Беше подозрителна по понятни причини – продължава Фелини в спомените си. Мислеше, че всички мъже искат да спят с нея, просто защото наистина беше така. Не ми се доверяваше, защото нямаше сценарий, който да разлисти.” И сега някой да ми обясни как тази истинска случка три години по-късно се превръща в бурята от спомени, фантазии, тревожни сънища, истории с жени и любовници, в която Гуидо Анселми също няма сценарий…..

Да, визията на маестро Фелини за сладкия живот на висшето италианско общество в края на 50-те години е донякъде скандална. В него, като същински Вергилий, който води Данте през кръговете на ада, ни въвежда пак Марчело Мастрояни с ролята си на журналиста Марчело Рубини. Но Долче вита е велик филм не толкова заради своите социални измерения, те всъщност са само фон, а заради дълбокия си екзистенциален подтекст. Той, в крайна сметка, е дълбок поглед към човека, който умира да живее живота, който го убива, тоест – към всеки от нас.

„Сладък живот”, Марчело и Силвия танцуват

„Ти си всичко, всичко”, въздиша героят Марчело в обятията на героинята Силвия в сцената, когато двамата танцуват. А когато пък Силвия с вечерната си рокля, бял шал на раменете и малко бяло коте на главата влиза в знаменития римски фонтан Ди Треви, тя вика и Марчело вътре. Докато влиза във водата с черния си костюм, той мълви на себе си – „всички грешим”. А после, само на сантиметри от целувката, която така и не се реализира, Марчело пита, сякаш пита Вселената или Бог – „коя си ти?” Това изглежда е един от начините, по които самият маестро Фелини си комуникира с душата на киното, за което някои смятат, че е част от света, а други – че е самият свят.

Фелини, док. филм „Аз съм роден лъжец”, от 0.25`.25“

Превод: Освен удоволствието от създаването, от изобретяването на света, от изобретяването на герои и ситуации, решаване на много проблеми с техниката, с изработката и преди всичко с начина на изразяване, има също задоволство, което е по-дълбоко, по-лично, по-нагло, свързано е с легендата за Нарцис и за квази-божествена сила. Което ще рече, че творецът винаги носи нещо…..от Всемогъщия Бог.

Това са думи на Федерико Фелини от документалния филм за живота и работата на маестрото, който носи заглавие „Аз съм роден лъжец”. Не знам дали е точно лъжец, но щом той твърди…..„Моята професия ме кара непрекъснато да вярвам, че съм магьосник” – казва Фелини малко по-нататък. А в това изречение, бъдете сигурни, няма никаква лъжа, само магия.

А сега – тихо. На снимачната площадка сме, Маестро Федерико Фелини снима „Сатирикон” и командва всеки жест и поглед на актьорите, които изпълняват любовна сцена между двама мъже и една жена:

Фелини, док. филм „Аз съм роден лъжец”, от 0.28`.38“

И така, пътят на Федерико Фелини, магьосникът на киното, роден в Римини през 1920 година, става вечен път в Рим през 93-та. И лентата на живота му продължава да се върти вечно. И шеметната Джулиета Мазина е вечната негова жена. И Рим е вечният му град. И оркестърът му продължава да репетира вечност. А корабът? Естествено, че и корабът му вечно пътува.

Музикален мотив от „И корабът пътува”

Прочети цялата новина

Свързани новини: