Двата пътя пред Плевнелиев

Президентът вече трябва да е наясно, че няма начин да излезе сух от ситуацията, в която го поставиха Бойко Борисов и конституцията. Медийните шамари вече свистят само заради това, че Росен Плевнелиев отказва да изпълнява сценария на бившата си партия. Затова опитът просто да отиграе топката, като се хареса на всички, е невъзможно да бъде успешен.

В следващите три месеца (два до изборите и поне един до съставяне на правителство след това) България де факто се превръща в президентска република. Гласовете на статуквото редуват атаките си от злонамерени обвинения към обкръжението на Росен Плевнелиев, до звучащи уж добронамерено констатации как никой не може да постигне нещо сериозно за толкова малко време. А всъщност изобщо не е така.

Президентът назначава правителството, което означава, че ще има влияние и върху действията му. За много кратко време този екип може да направи или поне да започне да прави няколко неща:

• Да спре кранчето, през което стотици милиони държавни пари изтичат в Корпоративна търговска банка, а после тези пари изкупуват медии, приватизират наред и изнудват легитимно избраните политици да им дават още и още, за да не ги лишат от платената си любов. Преди седмица Българският енергиен холдинг публикува данни, че държи 87% от парите си, т.е. 624 млн.лв., именно в тази банка. За останалите държавни пари, които текат към медийния монопол, можем само да предполагаме, защото тази информация не е публична. Служебното правителство не може да изтегли всичко наведнъж, за да не разклати банковата система. Но може да започне този процес – решително и прозрачно.

• Да накара Комисията за защита на конкуренцията да работи и да осъществи истински разследвания за това какво се случва на определени пазари. Законът дава на КЗК такива правомощия, трябва само политическа воля той да бъде изпълняван. Може да започнат примерно от горива и зърно.

• Да заеме ясна позиция към концесионера на ски-зоната на Банско, който според екоминистерството е заграбил 650 дка. държавна земя и това продължава да бъде без последствия. Служебният министър на околната среда може да реагира.

• Да премахне политическия чадър върху разследванията по знакови случаи с участието на лица от последните две правителства. Неправомерно похарчени пари за АЕЦ „Белене“, заменки за милиарди, Мишо Бирата, миналото на някои политици. Става дума само за папки, които служебният вътрешен министър може или да придвижи, или да продължи да ги задържа някъде по трасето.

• Да приключи фактически строителство на АЕЦ „Белене“. Въпреки решението на парламента за прекратяване на проекта, оказа се, че надолу по веригата изтичането на пари към обичайните заподозрени в енергетиката продължава. Служебният премиер може да направи нещата необратими и може да освети кръговете, които печелят от тази авантюра и се намесват в политиката, за да си гарантират по-дълго време тази печалба. Ако поиска.

• Да говори открито с гражданите, да назовава нещата с истинските им имена, да управлява прозрачно. Служебният премиер може да вдигне летвата високо, така че който и да дойде след него, да бъде принуден малко или много да се държи като него.

Всичко това звучи като силно пожелателно мислене, дори като фантастика. Промяната към по-добро обаче минава през подобни смели мерки. Президентът и екипът му ще срещнат една огромна пречка, ако тръгнат по този път. Ще открият и един мощен съюзник. От едната страна е нерешителността на администрацията – включително на най-високо ниво, да рискува комфорта си за политика, която само след три месеца може да бъде коренно променена. От другата страна обаче са гражданите – всеки смел, прозрачен и мотивиран ход на президента може да разчита на широка обществена подкрепа, на каквато никой политик не се е радвал отдавна.

Естeствено, че най-изкусителен за президента е средният път – нито да е послушен, нито да е излишно смел. Този път обаче няма да спаси Росен Плевнелиев от масираните политически и медийни атаки. Вече го виждаме. Щетите така или иначе ще бъдат понесени, президентът вече е под обстрел. Сега остава той и назначеното от него служебно правителство да направят нещо, което поне да си струва раните.

DW

Прочети цялата новина

Свързани новини: