Slow Food история

Бавно и постепенно все повече хора започват да обръщат внимание на качеството и произхода на храната си. Преди повече от 25 години в Италия възниква движението Slow Food с каузата за добра, чиста и честна храна и към днешна дата има повече от 100 000 съмишленици по целия свят. С дейността си се опитва да възпитава отговорност и съпричастност към храната и процесът на нейното производство. Една от целите на движението е чрез местни организации да издири и съхрани или възроди уникални за района храни. Благодарение на него от България са избрани три неповторими продукта.

На Международния филмов фестивал в София се прожектира документалният филм „Слоу Фууд Стори„, чиято премиера за България продължи с дегустация на въпросните три храни. Като член на организацията Slow Food в България и разбира се ценител на добрата храна, с удоволствие приех поканата да приготвя хапки за гостите на събитието. Следва кратка Slow Food история за преживяванията и удоволствието от досега с тези храни.

Първата храна е нещо, което много хора познават - смилянският боб. Оказва се обаче, че го познават само като наименование, тъй като голяма част от предлагания на пазара боб под името смилянски е фалшив. Смилянският боб не е сорт, а много разновидности на фасула, които се развиват добре в района на Смилян. Въпреки, че най-известения вариант е едрият бял и черен (или с виолетови отенъци) боб, то може да се срещнат и дребни видове от местността, които също са под името смилянски. За дегустацията избрах да използвам едрия бял боб, който след накисване се сварява много бързо и има неутрален вкус, но притежава плътност и леко сладникава нотка. Презентирах боба във формата на пюре, в което добавих спанак и сервирах с пълнозърнести таханови хлебчета и кълнове от ряпа.

Втората храна, която не бих могла просто да опиша с думи е сурово сушен колбас от Горно Драглище. Все пак ще се опитам да пресъздам впечатленията си от него. Името му е нафпавок и се приготвя от най-доброто месо на домашно отглеждани прасета. Месото се накълцва, овкусява се със сол и подправки и с него се напълва свински мехур. След това се оставя да се суши и развива за 3-4 месеца. Когато е готов се съхранява в пепел. Ароматът на колбаса е силен, вкусът му е плътен.

Докато съставях рецептите не бях опитвала все още от него, но взех интуитивно решение да го съчетая с нещо зелено и с нещо хрупкаво. Така съставих хрупкавките ролца с коприва и нафпавок. За да омекотя силния вкус, ги сервирах с още един български продукт – кисело мляко, което овкусих с копър. Мисля, че всичко си застана на мястото.

Третата храна е небезизвестното, дори на чужденци, зелено сирене от Черни Вит. Сиренето се приготвя от овче мляко и се оставя да зрее като по него се развива благородна плесен. Може да има различни степени на зрялост, като аз опитах, струва ми се от доста развит вариант. Очакванията ми бяха, че ще се сблъскам с някакво подобие на синьо сирене, но след като го помирисах и вкусих, разбрах, че няма сходство между тях. Въпреки силния аромат с който се сблъсках, вкусът на сиренето беше първоначално леко кисел, но накрая остави на небцето ми приятен, дори бих казала сладникав послевкус. Бях очарована, но и в голямо колебание с какво да го съчетая. Плодовете биха му отивали, чувала съм, че шоколадът също е добра комбинация, но всъщност исках по-скоро да изразя собствен стил, вместо да се лутам между чужди идеи. Затова се спрях на плодово чатни с круши, вишни и фурми, което допълних с оцет от малини и ароматизирах с добро количество розмарин. Сладко-киселия вкус прекрасно се обедини с пикантния отенък на добре узрялото зелено сирене, с което разполагах. Сервирах ги върху хрупкави брускети.

Приготвените хапки са със семпъл метод и щадяща обработка на продуктите, за да могат трите основни храни да разкрият пълния си потенциал. Леснотата на приготвянето им и липсата на изисквания за специални уреди и техники ги прави подходящи за приготвяне в домашни условия, затова всеки, който прояви интерес към рецептите, с удоволствие ще ги споделя.

Разбира се, където има добра храна има и добро вино. За събитието, то беше подбрано от Яна Петкова – любим мой учител за виното и не само.

Благодарности на всички, които съдействаха и помагаха в кухнята. За мен беше огромно удоволствие и чест да бъда част от това събитие. Храната до която се докоснах е наистина уникална, със запазени традиции на приготвяне и затова се надявам тя да стане достъпна за всички нас.

О, десертът! Той беше приготвен от Rosey’s mark. В края на вечерта безрезервно се насладих на кръмбъла с розово сладко.

За тези, които имат желание да гледат Slow Food Story, филмът ще се прожектира отново на 23 март, събота от 13:30 часа в кино Люмиер.

Slow Food история е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: