Цветанов беше прав, посипвам си главата с пепел

Палежите, които (само)отнемат човешки живот се превръщат в епидемия. Към мрачната символика на статистиката, озарена от зловещи огньове, прибавям и масовото убийство в мизерен софийски квартал, подпалено от омраза, чиято клечка била драсната от една подпалена гума.

Като казвам, че статистиката е мрачна, трябва да добавя, че тя вече ражда и черен хумор. Днес „по телевизора” показаха вестникарска карикатура: празна кошница ( подразбира се „потребителска”), на дъното на която се мъдри ( подразбира се като алтернатива) съжителството между кибрит и бутилка с бензин. Не споменавам автора, защото не целя персонална критика на този критик, обобщил по такъв начин ситуацията.

Сещам се обаче за една аналогия, чието авторство този път ще припомня- карикатурата беше на Велин Андреев. Появи се във в. „Стършел” в т.н. светло минало, когато мрачните статистики бяха забранени. И тъкмо поради това беше направо поразително, че сарказмът се беше промъкнал през цензурата: двама рошави „другари” ( тогава всички бяхме такива, дори при псуването обръщението си оставаше „другарю, да ти …”) се срещат на улицата насред една топла зима, в която нямаше сняг. Единият влачи шейна, другият носи пазарска мрежа. Онзи с мрежата пита своя познат къде е тръгнал с шейната, а човекът с шейната му задава контравъпрос : „а ти с тази мрежа накъде”?

Да ми е простено продължението на черния хумор в тази връзка, но си мисля колко прозорливи бяха все пак управляващите от ГЕРБ, когато след вълната от пиромански посегателства срещу автомобили в София ( а после и в други градове), заплашиха да забранят продажбата на течни горива в бутилки и туби. Гузно си признавам, че не съм ги разбрал, когато им се подиграх тогава с каламбура „ в туби, or not в туби”- това е въпросът на бензиностанцията ( не по Шекспир, а по Цветанов).

Оказва се, че управляващите са имали прозрение и са били прави, но ние простите и смъртните, не сме дорасли да схванем, че е ставало дума за превенция.

Всъщност, ако оставим иронията, превенцията е в презумпцията да се управлява така, че да не се стига дотук. За съжаление сме свидетели на феномен, какъвто не е имало в историята на нашия измъчен, но все пак здравомислещ народ. Защото никога в хилядолетните анали на България не е регистрирана такава пирова мания от серийно самозапалване на живи хора. Може да не го осмислят точно така, но това факелно шествие на смъртта след царуването на един професионален пожарникар е протест срещу несвършената от него работа. Това е огнено опровержение на неговото натякване колко много ни бил построил – макар и далеч от онова, което, по думите му, ни бил завещал неговият предшественик и прототип Тодор Живков.

За финал съм оставил още по-мрачен парадокс: Борисов обоснова бягството си от властта в критичен момент с това, че така предотвратявал проливането на кръв, но предизвика преливане на кръв като при масово бедствие- болниците в България се видяха в чудо как да спасяват пациентите, жертви” на страшната „мода” на серийното самоубийство чрез самозапалване.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: