На лъжата краката са къс(н)и

“Няма да коментирам провокационни нападки.”
Това каза руският посланик Юрий Исаков, помолен от “24 часа” да коментира твърденията на журналиста Иво Инджев за скандал между него и Марин Райков по времето, когато служебният ни премиер бе зам.-министър на външните работи. Спорът бил заради условие, поставено от Райков в отговор на желанието на Русия да бъде построен паметник на съветски подводничари, загинали край Шабла.
Исаков добави, че не е на пресконференция, а е поканен да изнесе лекция в СУ “Св. Климент Охридски”. След което отговаряше само на въпроси на студенти, преподаватели и общественици. Лекцията бе на тема “Външнополитическите приоритети на Русия и перспективите на българо-руските отношения”.
“Отношението ни към сегашното ви служебно правителство е най-уважително, каквото може да е отношението към правителство на приятелска държава, каквато е България”, каза още Исаков.”
Агенция ПИК:
Посланикът на Русия у нас Юрий Исаков не пожела да коментира конфликта със служебния премиер Марин Райков, за който писа в блога си журналистът Иво Инджев, цитиран впоследствие от вестник “Коммерсант”.
Запитан от репортери дали в действителност съществува подобен конфликт, Исаков се вбеси и отвърна, че е поканен да изнесе лекция в СУ “Св. Климент Охридски” и не се намира на пресконференция. “Аз на на такива въпроси не искам да отговарям, въпросът ви е провокативен”, заяви Исаков. Отговорът му обаче зарадва студентите и преподавателите им, които го посрещнаха с аплодисменти.
Посланикът отказа да коментира въобще служебното правителство на Марин Райков. „Отношението ми към всяко правителство, без значение, дали е служебно, или редовно, е такова, каквото може да е отношението към правителство на приятелска държава, каквато е България”, каза Юрий Исаков.
По-нататък дипломатът се съгласи да отговаря само на въпроси на студенти, които не напираха много да питат в сравнение с присъстващите общественици и преподаватели.
Скандалът, за който писа Инджев, е заради паметник на съветска подводница, за който Исаков настоявал да се построи край Варна. В качеството си на зам.-министър Марин Райков отсякъл, че това би могло да стане, само ако публично се обяви, че същата подводница е потопила българския кораб с еврейски бежанци от Румъния.( pik.bg)

21.03.2013
“Отношението към всяко едно правителство – независимо дали е служебно, или редовно – е уважително като към правителство на суверенна държава”, заяви руският посланик в България Юрий Исаков в четвъртък.

Той отказа да коментира дали има конфликт със служебния премиер Марин Райков, както коментира руското издание “Комерсант”. Вестникът се позова на българския журналист Иво Инджев, според когото обтегнатите отношения между двамата се дължали на противопоставянето на Райков в качеството му на заместник-външен министър на искането на посланика за издигане в България на паметник на съветска подводница.

Исаков изнесе лекция в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. (Медиапул)

Като всеки автор, „нямам нищо против”, че достоверността на екслузивната информация, изнесена от мен, на практика се потвърждава от „засегнатата страна” ( както стана и с другата новина с източник ivo.bg , предизвикала бурна медийна реакция в Русия и…мълчание в България, макар вече руската църква да потвърди за прогонването на своя архимандрид Филип от София на 11 март). Защото отказът на руския посланик да коментира, означава в превод на нормален език чисто потвърждение. Ако не бях прав, той щеше да отрече или дори да се възмути от „лъжата”. Само че Исаков много добре знае, че ако излъже, не се знае дали пък участниците в събитието от българска страна няма да решат да го бламират и така скандалът да стане още по-голям.

Имаме класически случай, при който за пореден път не истината е в центъра на вниманието, а нейното потулване с цел да се обслужат интересите на „дружбата”. В едно е прав посланикът: изнасянето на тази истина си е провокация ( спрямо вековното статукво на българско раболепие). При толкова много лъжи и мълчание, изнасянето на една истина явно го вбесява.

Тъжното е, че всъщност историята с подводницата и нахалството на Кремъл да иска в България да има паметник на военнопрестъпници, потопили български пътнически параход с български екипаж и стотици еврейски бежанци, не е новина. Описал съм случая подробно в книгата си „Течна дружба”, която преди две години се разпродаде в десет пъти по-голям тираж от средния за страната- това означава, че е четена вероятно от десетки хиляди българи.

Но медиите в България, бойкотиращи дружно самото представяне на книгата пред паметника на възхвалата на съветската окупация в София, тепърва „откриват” една от новините в нея. Те не само не са в крак с времето, но дори и са твърде назад с информацията в сравнение с четящата публиката, която би трябвало да информират.

Самата трагедия с потопяването на „Струма” не е моя новина и дори не е новина изобщо ( в частта, описваща военното престъпление през Втората световна война). В книгата си се позовавам на други автори, включително чуждестранни. Историята е „световно известна” –в израелския град Ашдот има паметник, посветен на жертвите на това масово убийство. За България обаче темата (за преклонената главичка пред лъжите за „дружбата” изобщо) си остава табу. Въпросът, който всички трябва да си зададат, е: що за народ сме, който не просто се оставя да бъде лъган, но дори и не забелязва това?!

Оставяме се да ни лъжат на едро по такъв въпрос, като свободата на България, а после издребняваме как така все ни лъжели на дребно политиците, които сами си избираме. Ами така е, податливи сме на лъжата, направо отказваме да я припознаем за такава, макар да ни боде очите с вдигнато над главите ни оръжие. Ако не се освободим сами, точно от тази лъжа дядо Иван никога няма да ни освободи. Защото му е важно да ни държи в нозете си с наведени глави.

Опитвам се от години да привлека вниманието на ХОРАТА към каузата за припознаването на лъжата в нейния най-представителен за България вид защото стърчи над столицата ни с всичките й институции и (уж) горди символи на държавността и българските традиции. Засега успявам колкото успявах и с „подводницата”. Но съм сигурен, че и този въпрос ще изплува, независимо, че българите, които се борим за това, бяхме удостоени с имперското презрението на посланик Исаков , който си позволи да ни нарече „маргинали”.

Р.S. Давам си сметка, че с негативните си обобщения за състоянието на медиите в България си навличам ненужно врагове и там, където ги нямам, Но не мога всеки път да посочвам изключенията- едва ли бих и направил и услуга с това. Също така не искам да го правя и по друга причина: посочвайки “правилните” медии давам козове на онези, които ме обвиняват, че се имам за някакъв, който си е присвоил правото на подобна селекция. Обикновено по този повод ми се вменява някаква “болезнена” чувствителност, свързана със загубата на работата ми. Как да убедя обаче подобни гузни коментатори, че си позволявам лукса да говоря и пиша по този начин именно защото съм се освободил сам ( препоръчвам всекиму, усещането е страхотно!) и ползвам свободата на словото по предназначение, а не в дозирани от капкомера на началството “здравословни” дози!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: