Йохана Съботинкова – свежа глътка в маркетинг пространството

Лъвче, а?

Да, също като теб, Александра. Много харесвам тази зодия и противно на разпространените мнения, че представителите ѝ са високомерни, не смятам, че е така. Лъвовете определено обичат властта, но обикновено не го показват явно и постигат целите си елегантно и далновидно.

 

Накратко, 140 символа.

На 20 години съм. За себе си бих казала, че съм амбициозна, състрадателна и доста чувствителна. В момента съм втори курс в СУ „Св.Климент Охридски”, специалност “Връзки с обществеността”. Обичам промените и развитието и винаги се стремя към тях. Писането на авторски текстове винаги ми е доставяло удоволствие. В училище интересът ми бе разпален от литературата и есетата, които са поле за самоизява. Преди да стана стажант-автор в SocialEvo, дълго пишех материали на модна тематика в  Spisanie.to, Roklite.info и StyleZone.bg, но честно казано се изчерпах откъм женски съвети. Обичам да съм затрупана със задачи  – тогава съм най-продуктивна и усещам, че съм полезна. Чувствам се най-добре, когато хората около мен са усмихнати и спокойни, и затова често се съобразявам с предпочитанията им. В свободното си време харесвам разходките, дългите приятелски разговори, хубавата музика, някоя книжка, нощните клубове с готина компания  и малко спорт.

 

Кое те доведе в мега готиния отбор на SocialEvo?

Аз съм най-новата стажантка и все още се адаптирам към екипа, но няма как да не отбележа отзивчивостта, добронамереността и приятелското отношение на всички. Подобно колегиално отношение не съм срещала никъде до този момент! Кандидатствах за стаж в SocialEvo, за да разнообразя полето за изява и да получа ценни познания и умения от приятни хора.

 

Ако можеше да избираш, за какво би направила приложение? Аз, например, бих измайсторила нещо, с което котката ми да ме оставя да спя 15 мин. повече сутрин, вместо да ме тормози. В тоя ред на мисли.

Моята котка ме оставя да поспя и може би точно затова се успивам най-редовно, така че според мен твоята ти прави услуга. Ако зависи от мен, бих направила приложение, с което можеш да се телепортираш от точка А до точка Б – няма по-досадно нещо от пътуването в града. Друго, което бих сътворила, е такова, с което да можеш да връщаш времето назад или дори да го спираш. Мисля, че такива приложения ще са добро дело за целия свят!

 

Кога за първи път хвана мобилен телефон?

Във втори клас, но беше на баща ми, имах собствен в 4-5 клас, огромна тухла Ericsson с антенка. Носех си го на врата си и тежеше ужасно много, но му се радвах. Освен всички екстри като SMS-и и композиране на мелодии, той беше чудесно средство за самозащита. Какво повече му трябва на едно малко момиченце?

 

Ами компютърна мишка?

Бях на 7-8. Беше истинско чудо и ми се струваше, че никога няма да мога да се оправя с такова нещо, но уви. Все още се уча на разни трикове, а боравенето с по-сложните програми си остава мистерия!

 

Първите три дежурни действия при всяко включване на компютъра ти са…

Всъщност той почти винаги е включен, но разбира се, че проверката на Facebook, e-mail, пускане на музика.

 

Освен Facebook, от коя платформа очакваш малко повече и си я check-ваш редовно през телефона?

Нова съм в Google+, LinkedIn и Twitter и тепърва откривам възможностите, които предлагат. Най-много държа на e-mail-а си и го проверявам често. Старомодно е, сякаш си проверяваш пощенската кутия, но има нещо романтично в това.

 

Защо PR, а не журналистика?

Държах много да уча “Връзки с обществеността”, защото първоначалното ми желание беше да се занимавам главно с организиране на благотворителни кампании. Не съм се отказала от този стремеж, но осъзнах, че имам още доста да уча, за да добия компетенциите, които се изискват за една успешна PR дейност. 

 

Еволюция на джаджите ти, проследена хронологично? Например, на мен в 1-ви клас ми купиха тамагочи.

Еволюцията при мен започна с игра с тетрис на батерии и телевизионна игра, на която обичах да разцъквам Super Mario. След тези чудеса на 90-те години дойде ред на моя първи мобилен телефон Ericsson A1018s с монофонични мелодии. След това имах такъв с полифонични, такъв с камера и mp3. Първият компютър, който имах, делях с по-голямата си сестра. Беше изключително трудно да седна пред него, тъй като съм по-малка. През летните ваканции често стоях до 2-3 през нощта, за да мога на воля да си играя на PC-то. След някоя друга година се сдобих със собствен настолен компютър, а след известно време и с лаптоп. Трябва да призная, че не съм вманиачена в новите технологии и макар да съзнавам полезността на таблетите, смарфоните и разните джаджи, започващи с “i”, не разполагам с такива.

 

Кажи нещо забавно, така се вдига awesomeness level-ът още повече.

За финал ще си позволя да цитирам един виц, който в някои моменти се отнася и за мен, тъй като не съм много на “ти” с новите технологии:

Из записките на потребител:

”Вчера си купих компютър. Цял ден си играх на Windows. Не можах да победя нито веднъж.”

 

Визитка:

Всички я наричат Хани. Кръстена е на героиня от книга и може би оттам произхожда влечението й към писането. Учи „Връзки с обществеността” в СУ „Климент Охридски” и сферата на медиите определено е областта, в която иска да се реализира.

Прочети цялата новина

Свързани новини: