This show is made in America with 100% Bulgarian parts (traditions, music, dance, performers and and history). The show is directed by Irina Gotcheva and it is a perfect event to invite your American friends, co-workers and neighbors. When: April 6 from 6:30 pm. Where: Warren Community Center Auditorium, 5460 Arden, Warren, 48092

БХК: Прокуратурата – инструмент за преследване на пресата

 

На вниманието на:
Г-н Росен Плевнелиев, Президент на РБ
Министерство на културата
Министерство на образованието
Министерство на финансите
Сдружение на общините в България

Копие до:
Асоциация "Българска книга"
Българската библиотечно-информационна асоциация
Национални медии

София, 4 април 2013 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми дами и господа,

На 4 април 2013 година в Столична библиотека се проведе Национална кръгла маса за детското четене на тема: „Детската литература – предизвикателства и възможности". В рамките на дискусията с участието на представители на библиотеките от страната, университетски преподаватели, Министерството на образованието, младежта и науката, издатели, учители, български автори и медии бяха приети настоящите препоръки, които да доведат до разширяване мястото на четенето сред децата в училищна възраст:

• • • Да се приемe стандарт за библиотечно - информационно обслужване, съгласно Закона за обществените библиотеки;
    • Да се въведе европейски стандарт в данъчната ставка върху книгите (ДДС), както и стандарт за финансиране на библиотеките. Книгата е важен елемент от образованието на българските деца и допринася за предаването на културните традиции, изграждането на национална идентичност и за просперитета на нацията;
    • Общинските ръководства да бъдат задължени да предвиждат финансов ресурс за дофинансиране на обществените и училищните библиотеки в рамките на определени прагове;
    • Училищните настоятелства да поемат отоворност за регулярно обновяване на училищните библиотеки с нови книги и модерни технологии като гаранция за добро образование;
    • Детските книги да се издават с голяма отговорност, като се търси винаги постигането на максимално качество – от качествени преводи и текстове, до съвременни, разбираеми и естетически коректни илюстрации;
    • В учебните програми да залегне задължително посещение на местна библиотека минимум по един път на месец за децата между подготвителен и четвърти клас;
    • Да се предприеме модернизиране на текстовете в учебната програма и включване на повече съвременни  автори – чрез включване на учители, библиотеки, деца и родители от цялата страна в дискусиите;
    • Националните медии да поемат отговорност в подкрепа на четенето сред децата;
    • Отговорните за това държавни институции съвместно с българските медии да организират дългосрочна национална програма за насърчаване на четенето.

Международните изследвания като PISA и националните изследвания като „Четяща България 2006"  и „Читателски практики в България 2009-2010" показват спадане на общата читателска култура и силно тревожни резултати сред най-младите. Международното изследване PISA нареди българските 15 годишни ученици на 46 място от 65 държави. България е в групата на Тринидат и Тобаго, Мексико, Тайланд и Уругвай.

Почти половината от българските ученици са функционално неграмотни, те не са способни да разбират, използват и осмислят писмени текстове за задълбочаване на познанията си, за повишаване на интелектуалния си потенциал, за активно участие в обществото.

Силно вярваме, че с настоящото писмо ще допринесем за по-голяма координация и взаимодействие между различните институции свързани с детското четене, за възпитаване на отношение и мотивация за четене у бъдещите граждани на България.

Настоящото писмо е подкрепено от:
Столична библиотека
Жюстин Томс, основател на Az-deteto.bg
Асоциация „Българска книга"
Българската библиотечно-информационна асоциация
Регионална библиотека Ловеч
Издателство Ентусиаст
Издателство „Просвета"
Издателство Софтпрес
Издателство Гея-Либрис
РБ "Емануил Попдимитров"
Издателство „Ина"
Богдана Андреева, 88 СОУ
Даниела Цветкова, 131 СОУ
доц.д-р Данка Щерева, ФНПП, СУ Св.Климент Охридски
Регионална библиотека "Христо Ботев", Враца
Издателска къща Гутенберг
БГ книга
Издателство Софтпрес
БИТ
УНИБИТ
ЦДГ "Радост", гр.Пазарджик
Регионална библиотека "Емануил Попдимитров", гр.Кюстендил
Жаклин Овчарова , 12 СОУ
Регионална библиотека „Л.Каравелов", гр. Русе
Communitas Foundation
Професионална гимназия по текстил
Малинка Димитрова , ФНПП, СУ Св.Климент Охридски
Регионална библиотека Кърджали
БНР Хр.Ботев
Издателство „Дамян Яков"
Издателство Софтпрес
д-р Надежда Михайлова, Център за научни изследвания и информация „Ханс Кристиян Андерсен"
РБ "Н.Фурнаджиев", гр.Пазадржик
Персида Рафаилова, УАСГ
Издателство „Сиела – Норма"
Пламена Златкова, УНИБИТ
Издателство „Агата –А"
Юлиана Георгиева, 22 СОУ
Юлия Спиридонова - Юлка, писател
Национална секция на училищните библиотеки
Петя Кокудева, детски автор
Роси Кота, детски автор

Една испанска поговорка гласи: „Отгледай гарвани, за да ти изкълват очите”. Тя е в основата на култовата лента на Карлос Саура „Да отгледаш гарвани”, в която е пресъздадено едно нерадостно детство – далеч не като хипербола на „златна възраст”. Сетих се за тази кинокласика, наградена в Кан, по повод на информациите, че 98 на сто от сирачетата в специализираните домове всъщност си имат поне един родител. Обаче очевидно само биологичен, защото не се грижи и не възпитава своето потомство. Няма какво да се лъжем – повечето от децата в тези специализирани и много спорни заведения са от ромски произход и от крайно бедни семейства. Тези изпаднали от всякакви социални графи родители не могат да се грижат за себе си, та камо ли за деца. Защо обаче се плодят като зайци и раждат, е един друг, много комплексен въпрос и проблем, на който тук и сега няма да се спирам. Ще си позволя само да припомня един отвратителен случай от района на шеговито наричаната "северозападнала" България – Врачанско....

Днес от Медиапул:

Авторът на публикацията бе привикан в Софийската градска прокуратура (СГП) да даде обяснение по повод публикуването на факсимилета на документи по делото Попов.   Причината за интереса на държавното обвинение бе самоличността на източника на Mediapool, който е предоставил копия от въпросните документи.

През 2010 Голямата камара на Съда за правата на човека с участието на българския  съдия  Здравка Калайджиева  се произнесе по делото Санома срешу Нидерландия.

Решението е по  казус, свързан със защитата на тайната на източниците. Прокуратурата настоява за разкриване на тайната на източниците.  ЕСПЧ (Голяма камара)  приема, че  прокуратурата   е страна в разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците.

Прокурорът трудно може да се разглежда като обективна и безпристрастна фигура – каквато е необходима, за да направи необходимата оценка и претегляне на различните конкуриращи се интереси и на рисковете, свързани с разкриването на тайната на източниците.

CASE OF SANOMA UITGEVERS B.V. v. THE NETHERLANDS, р.88 и сл.

Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ  приема, че  оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган. 

Поради което разкриването пред прокуратурата или полицията е нарушение на Конвенцията.

Качва се мъж в автобуса и, пъшкайки, вика: - Направете място на човека с аквариума... След като му отстъпили, останалите в автобуса го попитали с любопитство: - Но къде е аквариумът? Мъжът се потупал по корема и казал: - Ето го! Една каса бира и 100 грама цаца... Усмихни се, България! Шумна компания намери начин да не й правят място след дълга купонджийска вечер. Разковничето било в домашните партита и не само. По-важна е качествената бира, а какво по-хубаво от домашно направеното пиво? Както споделят запознати - не знаех, че в България може да се намери по-добра бира от ирландската и при това да се произвежда в гараж в Черногорово... Трима мъже в бара след пет-шест-седем бири спорят чия жена вика по-силно по време на секс. Първият казал: - Моята така вика, че чак буди децата в другия край на апартамента! Вторият взима думата: - А моята буди съседите в целия вход! Третият пийва от биричката си и се усмихва под мустак. Накрая казва: - Далече са от моята, тя така се...

Изданието публикува репортаж от България, описващ нерадостното ежедневие в Каолиново - града с най-висока безработица в страната.

-Мая Манолова, наричана още Сестра Галева заради връзките с “Братя” Галеви – осъдени за тежки престъпления

-Янаки Стоилов, който през 2008 г. като шеф на правната комисия прокарва през парламента на Тройната коалиция убийствения член 417 от ГПК, който превръща банките във всесилни. Всъщност този член 417 убива дребния бизнес

-Петър Курумбашев, протестиращият навремето кукувец против БКП и комунизма, бащата на секс-телефоните в България. С интереси в енергетика

-Пламен Орешарски – зам. министър в синьото правителство на Иван Костов, зам. лидер на националното ръководство на СДС, но в момента единствения фаворит на червените за бъдещ ляв и социален премиер. Постижения:
Инфлация през 2007 – 12,5% – най-високата в ЕС, дефицит от 4,7% за 2009 г, масови стачки на лекари, учители, пенсионери през 2008/2009 заради ниските им доходи по време на финансов разцвет на Европа, последният човек в Европа, който разбрал, че има световна криза и като резултат от това негово късно осъзнаване на реалността, България не взе никакви мерки против нея. Всичко друго, не не експерт и социалист.

-Мартин Захариев, кандидат за депутат от гражданската квота. Гражданина Захариев е бившия издател на Плейбой. Е явно социалистите искат затвърждаване на връзката си с порното. Цитирам гражданина Захариев пред сп. Тема:
“…В душата си мразя комунистите и техните поименни герои…” – БЕЗ КОМЕНТАР

-Проф. Стефан Данаилов, талантлив, но неграмотен.

-Татяна Буруджиева. Е за нея какво да кажа, просто ще я цитирам:
“В скандала с подслушванията Станишев е като Левски – ако загубил, губил само себе си, ако спечелил, печелил цял народ”.

-Станислав Павлов, който на официална пресконференция изповяда: „Ние, общинските съветници от БСП, сме топлата връзка на партията с консултантите Братя Галеви.” Той открито се возеше на предната седалка в джипа на Пламен Галев.

-Асен Димитров, бивш Директор в застрахователния бизнес на ВИС 2, с прякор Дебелия, днес член на Националния съвет на партията

/Следва/

Автор: Маргарита Димитрова

The post Лицата на БСП в Избори 2013: сестра Галева, кукувец секс-телефонист, един неграмотен артист, висаджия и за капак един политически хамелеон appeared first on ExtremeCentrePoint.

Емил Христов е роден в София през 1956 г. Завършва фотографски колеж, а след това и операторско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). От 1982 година до 1990 година работи като главен оператор във филмово студио „Време”. Става член на Дружеството на българските филмови дейци, Асоциацията на кинооператорите и Българската фотографска асоциация. Заснел е повече от петдесет документални и двадесет игрални филма, сред които са „Шивачки“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Дзифт“ и много други. Заставал е зад камерата и за да заснеме дълга поредица от рекламни и музикални клипове. От днес по кината тръгва дебютният му режисьорски проект „Цветът на хамелеона“ по романа на писателя Владислав Тодоров „Цинкограф“. В лентата участват големият Руси Чанев, Деян Донков, Руши Видинлиев и др. - „Ако човек прави единствено неща, от които не се страхува, накрая се вмирисва”, беше реплика от филма, изречена от героинята на Ирена Милянкова....

Днес ви показваме още едни магнити, но този път направени от солено тесто . Изпрати ни ги Боряна...

Полковникът махна с ръка и ме викна по име. Аз спрях и с нежелание се запътих към него. В Библията като че ли се казваше така: ако някой те накара да ходиш една миля с него – ти ходи седем! Трябва да си припомня точните думи. Но аз помня смисъла на това изречение на Исус. И си го казвам точно в такива моменти. Понякога вярата ми е като натраплива невроза – обсесивни мисли стоят в главата ми и не могат да бъдат заобиколени. Явяват се в главата ми ясни и силни думите на Исус и аз няма как да не ги изпълня. Защото го обичам и знам, че няма как. Ще въртя, ще суча и все ще ги изпълня. Натрапливости. Тия седем мили… Аз разбирам тия думи така: ако някой иска да те отклони от пътя ти, в който ти си тръгнал с волята си – пъргаво и самоуверено – спри се и тръгни с него. Прояви кротост и отстъпчивост. И ако той е достатъчно нахален или безкритичен, че да смята, че има право да те отклони от твоите си работи с цяла миля – ти измини с него не една, а цели седем мили. Винаги ми се е...

Реализираните политици владеят почти до съвършенство изкуството да говорят, без нищо да кажат. Една реплика на британския министър на труда и пенсиите го накара набързо да претегли думите си навръх 1 април. Не на шега Иън Дънкан Смит въведе страховития пакет от мерки в социалното подпомагане, а след това реши, че може да живее, но само ако му се налага, с 53 паунда (62 евро) на седмица. Сумата, с която евентуално ще могат да разполагат британците на социални помощи, след като си платят наема и отоплението. В национален ефир Дънкан Смит декларира своята самоотверженост да поминува с около £7,5 (9 евро) на ден в един от най-скъпите градове на планетата. А после публично заклейми изопачаването на думите му като „сензация”, отклоняваща вниманието от реформите в социалното подпомагане. Иън Дънкан Смит е човек с опит – по собствените му признания – два пъти в живота стигал до опашката за парични помощи, преди да се осъзнае като професионален политик и оратор със състояние от 1 млн....

Неповторима премиера на мюзикъла „Мемфис” взриви публиката в Благоевград на 3-ти април. Студентите от Американския университет в България показаха висока за аматьори класа на актьорски, танцови и певчески умения. Сърцатото изпълнение на студентите бе възнаградено от несекващи аплодисменти и изправена на крака публика в края на представлението.

Носителката на „Икар” Гергана Плетньова играе една от главните роли в „Недадените” по БНТ. Тя влиза в образа на 20-годишно еврейско момиче, което живее в България по време на Холокоста. Това е първото участие на актрисата в сериал, но тя вече има опит в киното. Още когато влиза в НАТФИЗ, Светослав Овчаров й предлага роля във филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, а след това тя участва и в следващия му проект „Зад кадър”. Само преди седмица Гергана Плетньова спечели „Икар” за ролята си в пиесата „Вуйчо Ваньо” на Варненския театър. - Казвала си, че сънуваш своите роли, преди да ти ги предложат. Случи ли се така и с „Недадените”? - Тези сънища са по-скоро картина на нещо подсъзнателно, което може да си си мислил преди това. В този ред на мисли аз винаги съм имала интерес към филми за Втората световна война. Още като прочетох „Дневникът на Ане Франк” и след това гледах „Животът е прекрасен” и „Списъкът на Шиндлер”, тази тема много силно ме развълнува,...

Точно десет години след излизането на първия роман на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“ и шест от последната му книга „Хиляда сияйни слънца“, писателят е готов да се срещне със своите читатели с новини.

По повод юбилея американското списание People е поканило родения в Кабул автор на онлайн чат с фенове. Дигиталната среща е насрочена за 11 април от 21 ч. българско време и ще се проведе на сайта на изданието people.com. Почитателите на Хосейни могат да се запишат още сега и да получат напомняне преди началото на 60-минутната дискусионна сесия тук.

Сред предварително анонсираните от оганизаторите теми за разговор са двете издадени вече книги на Хосейни, работата му като Посланик на добра воля за ООН, както и дългоочакваният му нов роман „И планините отекнаха“, който излиза на английски на 21 май.

Българските издатели на писателя от „Обсидиан“ разкриха, че вече работят по превода на книгата и планират пускането й на пазара в началото на юни. „И планините отекнаха“ е поетична и трогателна сага за едно голямо семейство и хората, свързани с него, в продължение на 60 години. Историята – всъщност десетките истории и съдби, които се преплитат, разклоняват и събират ведно в края, правят книгата забележителен роман за любовта, предателствата, надеждата, хуманността", разказват от издателството.

Сега „Аз чета“ и „Обсидиан“ ви дават шанс да зададете въпрос на Хосейни! Напишете един или няколко въпроса като коментар под тази публикация и ние ще зададем най-интересните по време на живата дискусия с него на 11 април.

За да си подготвите по-добре въпросите, вижте какво казва самият Халед Хосейни за новия си роман „И планините отекнаха“:

Виж и вземи с безплатна доставка книгите на Халед Хосейни в „Книга за теб“

 

 

 гост-пост от Анеф

- И да не забраваяме, циганин оправя касетофон.

Когато избирате правилните фондове за пенсионните си сметки, винаги е добра идея да внимавате в съотношението между акции и бондове. В зависимост от възрастта Ви и времето, което планирате да оставите парите Ви да порастнат, без да ги пипате, и от характера Ви като човек, би трябвало да намерим един здравословен баланс между акции и бондове. Истината е, че акциите в портфолиото Ви ще имат задача да дърпат парите Ви нагоре, а бондовете пък ще се погрижат да получават дивиденти всеки три месеца от парите Ви, които могат да послужат като един много добър доход за Вас по време на пенсиониране или пък да бъдат вкарани обратно в сметката Ви и да трупат печалби за Вас. Ако работите с правилните фондове, което е моя работа да избера за клиентите си, дори в процеса на пенсиониране тяхната възвръщаемост трябва да е по-голяма от инфлацията, за да можем да сме сигурни, че ще имаме достатъчно пари с течение на годините и те няма да загубят от сегашната си стойност.

Централната избирателна комисия (ЦИК) отказа да заличи регистрацията на “Синьо единство” на Надежда Нейнски за участие в парламентарните избори на 12 май и това ми дава основание да кажа защо и как изключенията от правилото заслужават подкрепа. Заради принципа добрите практики в политиката да бъдат подкрепяни като прецедент и то чрез примера с непрактичния избор, направен от „Синьо единство“.

Едва ли „Синьо единство“ ще „спечелят“ нещо от факта, че ЦИК й отказва да се откаже от изборите- невероятно би било някакво възкръсване на тази най-нова партия със собствени листи. Не знам дори дали по закон това е възможно и не ме интересува в случая. Защото става дума за друго. Важно е да подчертая, че не целя някакво ( допълнително) разцепление на десните. Но да се заеме страната на по-слабия, какъвто е случаят с оплютите и подложени на подигравки водачи на „Синьо единство“, не е грях.

Нали всички искаха да видят как някой безкористно се е устремил към парламента? Е, „Синьо единство“ доказаха, че не ламтят за депутатски места,отказвайки на ДСБ да бъдат включени в техните листи. Бяха заявили, че ще участват само в коалиционен формат с ДСБ и удържаха на думата си, когато този формат се оказа невъзможен. С решението си да се оттегли от изборния процес, вместо да се полакоми за избираеми места в чужди листи, „Синьо единство“ се превърна в единствена партия, която доказа, че такова чудо в българската политика е възможно.

Жалко е, тъжно е и е нечестно, този факт да не бъде признат. Толкова рядко се случва в политическата джунгла на България някой да направи крачка назад от облагите заради „дреболии“ като достойнство и вярност на предварително заявените принципи. А когато все пак това стане пред очите ни, закърнелите сетива на обществото, загубили селективната си възможност да различават доброто от злото, дори не регистрират изключението от правилото.

Да, ако печалбата и постигането на целта оправдават средствата за тяхното постигане, тогава от „Синьо единство“ постъпиха направо глупаво като не си сложиха табелка с цената и не си уредиха шефовете с евентуални депутатски заплати. В държавата, в която казването на истината е привилегия само за селския Мунчо, няма нужда да си Иван Вазов, за да забележиш този факт.

Share on Facebook

В летописа на XX век (няма нужда да се връщаме по-назад) има драстични случаи на престъпления, при които физическият им извършител или се е опитвал да прехвърли вината другиму, или на подозренията е отвръщал с “не знам кой е, но знам, че не съм аз”. Ето само два показателни примера: Днес светът знае истината за масовото клане в Катинската гора. Четиринадесет хиляди полски офицери военнопленници, застреляни в Полша поединично от упор с куршум в тила и заровени с булдозери в общи гробове при перфектна секретност. За какво става дума? Нацистката армия на Хитлер нахлува в Полша от запад на 1 септември 1939 г. (на 3-и с. м. Англия и Франция обявяват война), а на 27-и от изток нахлува Червената армия на Сталин. Полша е поделена и изчезва от географската карта на Европа. По-късно обаче Германия нахлува и в СССР,, като прегазва и окупираната дотогава от съветските войски източна част на Полша. След разгрома на нацизма гробовете в Катинската гора са открити. Светът е потресен, че изобщо е...

Най-сложното нещо, когато тръгнеш да разказваш за бирата, е да решиш откъде да започнеш. Всеки има мнение за нея – тя е като футбола и политиката. С това изключение, че горчивината, която тя оставя, е доста по-приятна от горчивия привкус, който оставят в нас футболът и политиката. Дали да започнеш да разказваш за бирата като за феномен, познат в целия съвременен свят, или пък да се концентрираш върху 12 000-годишната й история, няма голямо значение. Защото производство и консумация на бира е имало още откакто свят светува и това няма да се промени, докато свят светува. Уроци по история Бирата е една от първите специално приготвяни напитки в историята и вероятно се появява в средата на 10-ото хилядолетие пр.н.е. Първите писмени свидетелства за нейното съществуване са от следващото хилядолетие в древен Египет и Месопотамия, като някои археолози дори посочват връзка между появата на бирата и самата възможност за възникване на цивилизация. Ранните видове бира, макар и да се...

Най-сложното нещо, когато тръгнеш да разказваш за бирата, е да решиш откъде да започнеш. Всеки има мнение за нея – тя е като футбола и политиката. С това изключение, че горчивината, която тя оставя, е доста по-приятна от горчивия привкус, който оставят в нас футболът и политиката. Дали да започнеш да разказваш за бирата като за феномен, познат в целия съвременен свят, или пък да се концентрираш върху 12 000-годишната й история, няма голямо значение. Защото производство и консумация на бира е имало още откакто свят светува и това няма да се промени, докато свят светува. Уроци по история Бирата е една от първите специално приготвяни напитки в историята и вероятно се появява в средата на 10-ото хилядолетие пр.н.е. Първите писмени свидетелства за нейното съществуване са от следващото хилядолетие в древен Египет и Месопотамия, като някои археолози дори посочват връзка между появата на бирата и самата възможност за възникване на цивилизация. Ранните видове бира, макар и да се...

Определено е полезно да преглеждате социалните медии от време на време и да правите необходимите корекции. И тъй като пролетта традиционно е време за почистване, а подозирам, че и вие, като мен, сте изоставили някой и друг профил да се оправя самостоятелно, ето няколко съвета за пролетно почистване на профилите в социалните медии. Пиша го в петък като мой собствен списък със задачи за събота – ползвайте свободно!

Изтрийте неактивните си профили

Ако се занимавате с някаква форма на community management или просто сте традиционно любопитни към нови платформи, вероятно интернет е обсипан с профили с вашето име, които са неактивни. Дори бях забравила за профилите във Formspring и About.me, докато един ден не се зарових в Google. Присъствието на места, където не сте активни, само пречи на фокуса върху местата, които посещавате често – махнете ненужните акаунти и се фокусирайте върху важното.

Погледнете bio-то

Различните социални медии са като портали към паралелна вселена, където съм на 23, 24 или 25. Ако пък съм сменяла работа в рамките на последната година, гарантирано съм забравила да отбележа това на поне едно място. Прегледайте описанията, които вероятно сте направили при създаването на акаунт и не сте променяли от тогава – със сигурност има какво да добавите или промените. Същото важи с още по-голяма сила, ако поддържате блог и имате някаква форма на страница “За мен” – тук информацията трябва да е най-актуална и ако сте пропуснали да я обновите, първо започнете оттам.

Обърнете внимание на снимките

Тук има много стратегии, които можете да използвате. Аз предпочитам да се огранича с една снимка, която да използвам във всички социални медии, затова синхронизирането отнема време. Погледнете къде е останала някоя стара снимка или пък забавна картинка, която не отговаря на новия ви сериозен имидж. Същото важи и за персонализираните фонове в различни сайтове – това, че вие ползвате HootSuite, не значи, че никой не си прави труда да отвори профила ви в Twitter.com. Най-досадно е да видиш визия, отговаряща на стари стандарти – в този ред на мисли проверете поне Twitter, Google+ и YouTube.

А линковете?

Повечето платформи ви позволяват да добавите линкове към други сайтове и социални медии. Добре е да хвърлите едно око и там, за да премахнете ненужните, да добавите нови или да промените подредбата спрямо текущите си приоритети. Махнете линка към стария работодател и прибавете няколко линка към любимите си нови проекти.

Разчистете оторизираните приложения

Редовно ми се случва да изтествам някое приложение и да забравя за съществуването му до момента, в който погледна списъка с оторизирани приложения. Проблемът е особено сериозен във Facebook и Twitter, където виждам неща, които вече дори не помня кога съм добавила, а още по-малко – защо. Хвърлете едно око на списъка с приложения – независимо дали ви притеснява информацията, която подавате към тях или просто искате да разчистите.

Подредете контактите и списъците си

Да спреш да следваш някого не е най-ужасното нещо на света, а почистването на някои от следените профили ще ви помогне да фокусирате потока на информация и да взаимодействате с важните контакти по-качествено. Огледайте кого трябва да изключите или добавите в стрийма на информация. Организирането в листи пък ще ви помогне да получавате това, което ви е нужно в даден момент – независимо дали говорим за Facebook , Twitter или Google+, списъците и кръговете са най-чудесното изобретение след нарязания хляб!

Сменете паролите

Както видяхме наскоро с Burger King и Jeep, отвличането на социални профили е неприятно и ще ви коства малко време и много нерви. Затова не е лошо да сменяте паролите регулярно и да не ползвате обща парола за всички профили. Мога да препоръчам KeePass като добър и удобен начин за менажиране на ключови пароли – безплатно е и лесно се синхронизира с мобилни устройства.

Ето, че сте готови за новия сезон! Има ли нещо друго което трябва да свършим при пролетното почистване според вас?

___
снимка: clogwog

Постът Пролетно почистване на социалните медии е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Продължаваме с обиколката на Краси из Испания. Предишния път обиколихме Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо, а днес ще продължим през Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо А за десерт има рецепта за готвене през уикенда :D Приятно четене:    

Красивата Испания

част втора

 Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо

 

Сеговия

Сеговия е град с население около 60 000 жители и се явява административен център на едноименна провинция Сеговия в Кастилия и Леон. Заедно с Толедо и Авила е един от трите най-известни древни града около Мадрид.  Още при влизането в града ни посреща табела с информация,че в подземния паркинг има свободни места. Насреща ни е световно известният римски акведукт-най-големия, най-добре запазения и най-дългия в западна Европа. Дължината му е 72 м. а височината 28,5 м. Явява се наземен отрязък от многокилометров водопровод. Не е изввестно точно кога е построен. Предполага се,че е в края на 1-ви век или началото на 2-ри век. Без съмнение това е чудо на римската изобретателност,тъй като почти 2 000 години той все още продължава да изпълнява своята дейност. Акведукта има 166 арки,като са използвани 25 000 гранитни блокове. Използваният метод на строежа се нарича Hueso, което означава, че няма хоросан или бетон между камъните. Равновесието се поддържа с помощта на точния баланс на теглото.

Акведуктът на Сеговия

е символ на града и е разположен на емблематичния площад Plaza Azognejo“.

 

Същият този ден, когато бяхме там беше и празника на града или така да се каже имаше

Fiesta

На площада беше изгреадена голяма сцена,на която изпълнения имаха много състави. Разбира се не пропуснахме да си направим снимки с някои от учасниците. Малко по-надолу имаше улични музиканти,които имаха представления и накрая обикаляха с шапки да събират пари. Навсякъде – много хора и празнично настроение.

От 1985г. Сеговия е част от световното и културно наследство на ЮНЕСКО

Старият град е много живописен и интересен. Има много културни забележителности – например готическата катедрала построена през 1525 година по заповед на крал Филип 5-ти. Строежът и започва 1525г. и е завършена през 1768г. Катедралата на Сеговия е последната готиическа катедрала построена в Испания. Тя е и най-високата сграда в Сеговия – 33м. широка-50м. и дълга 105м. Градските отбранителни стени които са много добре запазени,са съществували още когато Алфонсо 6-ти превзема града от арабите и заповядва да имат по-голям периметър от 3 км. с 80 кули и 5 врати. Освен катедралата и множеството църкви в рамките на градските стени се намира и

кварталът Саballeros

Там са къщите на богаташите и дворците на благородническите фамилии. Много приятен за разглеждане е старият град. Също в рамките на градските стени се намира и

дворецът на Сеговия –

на хълма който се издига между реките Eresma и Clamores. Силуетът му е като на въображаем кораб над вливането на реките. „Alkazar de Segovia“ е бил една от любимите резиденции на кастилските крале. Той е построен около 11век. Вероятно крепостта е съществувала в по-ранни времена,защото гранитни блокове подобни на тези на акведукта са били открити по време на последните разкопки. Сегашната фасада е построена от Филип 2-ри. Alcazar първоначално е бил построен като крепост,но е служил като кралски дворец,държавен затвор,кралски колеж по артилерия и военна академия. В момента е музей на испанския военен архив и на кралския артилерийски колеж.

 

Отвъд стените на стария град също има красиви площади,градини и множество римски сгради и църкви. И накрая колкото и приятна да му е разходката на човек винаги ожаднява. Та седнахме по на бира и пак имаше нещо ново – този „Tapas“ – мезенце,което се дава като бонус към поръчаната напитка. Досега не бях го срещал/този модел/ - беше мидена черупка и вътре мидата и още нещо с галета /панирано/, разбира се ти дават и малка лъжичка. На връщане през площада си направиме още снимки с участниците. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Отправихме се към подземния паркинг за колата и когато събирахме монети за да си платим престоя на автомата се оказа ,че не ни дотигат някакви си жълти евроцентове. Отнякъде се появи един испанец,който ни услужи с недостигащите ни монети. Благодарихме му разбира се и последва коментар от страна на Станимир дали това в България би се случило. Моят отговор беше светкавичен – на 95 процента. И така стигнахме до мнението, че има допирни точки между България и Испания – и те не са само в пиенето на бира и харесваните мезета -имат мнго вкусни желирани и подлютени свински ушенца. Така приключи днешнит ден в Сан Илдефонсо и Сеговия. Още снимки за Сеговия може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457710234284071. 106641. 100001352950520&type=1&l=45f583fcb7

Сантандер

На другия ден по-раничко сутринта с приготвени хавлийки за плаж потегляме към Сантандер с пежото на Станимир. Пътят е дълъг, а Станимир и Нели дремят. Минаваме през планина а на мен взе да ми става хладно и взех, че пуснах парното. По някое си време се замислям-тръгнали сме на плаж с работещо парно. Разбира се,че не може да е истина. Влизаме в Сантандер и спираме в центъра до парка „DePeredo“, който е изпълнен с много палми,магнолии и паметници посветени на видни личности на Кантабрия. Пристанищният град Сантандер е столица на автономна общност на региона Кантабрия,разположен на северния бряг на Испания. Градът има население от около 180 000 души. Тръгваме към центъра и се сблъскваме с множество красиви сгради,като например емблематичната за града – банка Сантандер,също така и на

Royal Yacht Club...

 

Взе да ръми. Наблизо беше катедралата на Сантадер и влязохме да я разгледаме, но имаше литургия и поседнахме да изслушаме част от нея, като и разглеждахме любопитно. Тя е построена между края на 12-ти век и 14-ти век. Структурата на

катедралата „Успение на Дева Мария Сантандер“

е предимно готическа,въпреки че е била разширена и обновена в по-късни времена – през 16-ти и 17-ти век с влючването на нови параклиси. Тя е напълно възстановена след големия пожар от 1941г. върлувал в продължение на два дни. Цетърът на града също е засегнат,но е напълно възстановен и сега е толкова разкошен и модерен. В близост до катедралата е църквата на йезуитите със своята впечатляваща архитектура. Пак заръмя и използвахме случая да закусим и пием по кафе. Минаваме през Кметството и малко по надолу един много,много дълъг тунел с търговска цел – тип битак. Основните продавачи бяха испанските роми,но какви ли народности нямаше. От любопитство попитах за цената на едни ски обувки и после съжалявах, защото човекът ме преследва много дълго време и ме молеше да ги купя само за 10 евро. Видях се в приключение и повече за нищо не питах. Минахме покрай гарата и там от едно магазинче за 1-но евро си купихме от китайците найлонови наметала и в момента в който ги облякохме дъждът спря.  Сантандер – столицата на Кантабрия има прекрасно местоположение между планината и морето,в близост до устието на дълбок залив. Градът се простира по крайбрежието около полуострова,където са паркът „Magdalenа“ и зоологическата градина с площ 25 000 кв. м. Там е и разположен

кралският дворец „Palasio Magdalena“

Първоначално той е бил изоставена отбранителна крепост до края на 19 век и впоследсвие построен през 1909г. от жителите на града като дар за крал Алфонсо 13-ти и неговата съпруга Виктория Еухения. Сантандер става любима лятна резиденция на кралското семейство. Дворецът е обявен за национален паметник през 1982г. и е реновиран между 1993г. и 1995г. Днес се използва като конферентна и заседателна зала.

 

    И руският премиер Путин има вила наблизо - намираща се някъде до Гранд Казиното и предполагам там с удоволствие си кърка водка „Путинка“.

Фарът „Cabo Mayor“,

който се вижда е най старият фар в Кантабрия. Той е построен през 1839г. с височина 30 м. ,а светлината му може да се види от 35километра. По скалните отвеси на северния край има зоологическа градина с морски лъвове,тюлени,пингвини и полярни мечки – нещо изключително красиво!!! След края на зоопарка са изложени корабите от експедицията на Христофор Колумб както и подводницата му. На връщане се отбихме през елегантния

плаж Ел Сардинеро

Взех си някоя и друга океанска мида - каквито нямаме по нашето море. Пошляпвайки из водата разбрах, че не може само да взимаш, а трябва и да дадеш нещо на Нептун и това се оказаха слънчевите ми очила, които изчезнаха в Океана. Извън плажа са едни страшно красиви градинки,с много палми и цветя, а на този фон отсреща се появи великолепната сграда на Гранд Казиното.

Сантандер е известен като център на международни изложения и конгреси

Наскоро градът нашумя покрай полемиката дали да се събори последната останала в Испания статуя на генерал Франко. Все пак наккрая общината взема решение да не се унищожава, а да бъде приместена от централния площад в бъдещия музей на Кантабрия, тъй като представлява част от историческото наследство. На ввръщане не се наложи да пускаме парното – какви аномалии само – допреди няколко дена 42-ва градуса в Севиля а сега няма и 20-тина градуса. Това е Испания – обобщи Станимир. Прибрахме се навреме,изпратихме Нели на работа и се заехме с подготвянето на трапезата за гледането на финала на Европейското първенство. Предния ден ходихме на пазар и Нели беше осигурила на Станимир необходимите продукти за направата на паеля, като най-важното според нея беше специалната подправка и едни дребни миди - 16 бройки за 36 евро килограма. Имаше и други миди, кралски скариди и още нещо. Станимир направи страхотна паеля - просто нямам думи. Не съм очаквал,че може да бъде толкова вкусна. И землякът дойде да гледаме мача заедно и започнахме с едни дълги аперативи,продължихме с паелята и поляхме с бира категоричната победа и европейската титла на Испания. Накрая взехме решение да излеязем навън и да празнуваме заедно с всички испанци. Беше страхотна еуфория. Стигтахме до един бар и предпочетохме да продължим там с бира и много хамон и всякакви други мезета и така чак до ранни зори. Още снимки за Сантандер може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458101970911564. 106679. 100001352950520&type=1&l=812c7516e2  

Мадрид

Населението на Мадрид е 3,3 милиона жители,с което се нарежда на трето място в ЕС след Лондон и Берлин. Първите сведения за града са от 9-ти век,когато се предполага,че емирът на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец на тази територия. През следващите векове Мадрид постоянно сменя своите владетели и влиза във владение на много династии. През 18-ти век крал Фелипе предприема мащабно строителство, защото искал градът да се превърне в истинска столица на неговата империя. Синът му Карлос 3-ти превърнал испанската столица в съперник на тогавашните велики европейски градове. При продължителното авторитарно управление на Франко градът нараства с много бързи темпове.

Мадрид става столица едва през 1562 година

Въпреки че е един от най модерните градове в Европа има многобройни паркове и зелинина. Именно от там-

парка „Ретиро“

започна моята разходка из Мадрид. Той е създаден като кралски парк към двореца „Ретиро“, голям около 130 хектара. От оригиналния дворец са останали само две сгради, а останалата част била унищожена по време на Наполеоновите войни. В близост до северния вход има голямо изкуствено езеро населено с множество шарани, които явно се явяват персонала по чистотата прикрепен към хората от същия бранш,в допълнение имаше и няколко патици. В дъното е паметникът на крал Алфонсо 7-ми на кон. На юг има по-малко езеро,на чийто бряг се намира „Паласио де Кристал“ построен през 1887г. от Рикардо Веласкес. Друга особенност на парка е Розовата градина – това е една градина с различни видове рози, подредени в различни по форма лехи. Самият парк е с много алеи, пълни с екзотични растения и шадравани с различни скулптори. На излизане от северния изход ме посрещнаха църквите „Сан Мануел“ и „Сан Бенито“. Вляво е внушителната „Puerta de Alkala“. Тя е построена между 1769г. и 1778г. като триумфална арка по заповед на крал Карлос,за да отпразнуват пристигането на монарха в столицата. Проектирана е от Франсиско Сабатини и е висока 19 м. С редица декоративни елементи,капители и релефи изглежда много елегантна.

 

    Малко по-надолу е

площад „Сибелес“

Там се намира една от емблемите на града-фонтана на „Сибелес“-римската богиня на плодородието, възседнала колесница теглена от 2 лъва. На това място привържениците на Реал Мадрид празнуват победите на отбора. Този ден когато бях там правеха трибуни и озвучаваха площада. Приготовленията бяха за посрещането на европейския им шампион по футбол. Вечерта го гледах по телевизията-беше нещо грандиозно. На югоизточния ъгъл се намира една от най-красивите сгради в света-двореца „Сибелес“,който с грандиозната си фасада служеше за фон на трибуната където бяха футболистите. На югозападния ъгъл е внушителната сграда на банката на Испания. След сградата на „Метрополис“ започва началото на булевард Гран Виа-в превод „Великия път“. Това е централният и най-натоварен булевард оттрупан с много билбордове,молове,голям брой хотели и кина. Но това което го прави толкова привлекателен е очарованието на множеството големи сгради и техния неповторим дизайн. Гран Виа завършва с

площад Испания

В близост до него се намират две от най-големите и красиви сгради в Мадрид. На площада има голям фонтан и паметник на Мигел де Сервантес и две бронзови статуи на героите му Дон Кихот и Санчо Панса. Площадът беше почистен наполовина и продължаваха с работата,след снощните празненства състояли се тук след спчелването на титлата с победата срещу Италия с 4:0... ... ... ... . Наблизо се намира автентичният египетски храм Делбод,датиращ от 2-ри век пр. н. е. - посветен на Амон и Изида. Първоначално той е бил в долината на река Нил,но необходимостта от нов язовир означава,че е трябвало да бъде преместен на друго място или да остане завинаги под водата. С помощта предоставена от Испания е помогнато за спасяването на свещенните сгради на Абу Симбел. Египетското правителство е дарило този храм на испанския народ през 1968г. Той е демонтиран камък по камък и транспортиран до Мадрид.

Следва площад Ориент

Има 44 статуи на испански монарси като в центъра му се намира статуя на Фелипе 4-ти на кон. Тук е и Кралският театър,както и кафе „Ориент“ и разбира се катедралата „Санта Мария ле Реал де ла Алмудена“ и Кралския дворец. Катедралата е започната 1883г. и завършена чак през 1993г. ,когато е осветена от папа Йоан Павел 2. Тя е мястото където са сключили брак принц Фелипе и принцеса Летисия през 2004г. Кралският дворец е официална резиденция на краля на Испания,но семейството му не пребивава тук и обикновенно се използва само за държавни церемонии. Площта му е 135 000 кв. м. и има 2 800 стаи. Огромният дворец съдържа мебели,гоблени,оръжия,както и картини от Тиеполо,Веласкес,Гоя,Джордано и Менгс,но за съжаление не е разрешено да се снима. Градините Сабатини принадлежат на Кралския дворец и са отворени за посещения. Всичко е симетрично подредено-статуи фонтани... Продължавам към

Площад „Майор“

Намира се в така наречения стар град на Мадрид. Построен е през 17-ти в. В центъра му е статуята на Фелипе 3-ти. В непосредствена близост се намира „Пуерта дел Сол“, откъдето започва измерването на пътната мрежа-тук е нулевия километър. Оттам по улица Аточа и съм пред едноименната гара,където в непосредствена близост се намира музея „София Рейна“. На север по булевард „Прадо“ е музея „Прадо“,а малко след това е музея „Тисен“. Това са трите най-големи музея на Мадрид. В тях са събрани някои от най-големите шедьоври на Ел Греко,Франсиско Гоя, Веласкес, Пикасо, Дали, Миро, както и произведения на чуждестранни художници. Както казват испанците – да отидеш в Мадрид и да не посетиш „Прадо“ е все едно да отидеш в Париж и да не видиш „Лувъра“. Да ама не – аз и в Париж бях,но не посетих „Лувъра“. Все пак си зависи от човека. Мен тези неща-картините не ме влечат. Е не,че не бих ги погледнал,но винаги ще ги оставя на последно място. До „Прадо“ се намира една много красива църква „Де лос Джеронимос“. Също там на кръговото се намира фонтанът на Нептун. През 1876г. Жозе Родригес завършва започнатия през 1870г. проект,който представлява Нептун - богът на морето с тризъбец в едната ръка и змия в другата. Фигурата стои на колеснсица теглена от два коня, излизащи от морето и заобиколени от делфини. Близо до фонтана на Нептун привържениците на Атлетико Мадрид празнуват своите победи. По обратния път към гара Аточа се вижда стена на жилищна сграда цялата в растения. Тази гара е първата в Испания, но се явява и централна гара на Мадрид. Там заминаващите и пристигащите влакове са на различни нива - етажи. Мерките за сигурност са няколко. За да се добереш примерно до заминаващ влак ти проверяват билета и тогава си на етажа. А за да стинеш до перона ти проверяват багажа на скенер и отново билета, като това се записва от множество камери. Гарата е огромна и има много кафенета и магазини, но най-впечатляващото е вътрешната градина, която всъщност е и чакалня с 4 000 кв. м. от тропически растения и езеро с водни костенурки и гълъби и... Само където маймуни нямаше.

 

  Такава красота,че не ти се иска да си тръгнеш оттам... Още снимки за Мадрид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458150887573339. 106688. 100001352950520&type=1&l=89b4a25362    

Саламанка

Саламанка е град в западна Испания-административен център на провинция Саламанка в автономна област Кастилия и Леон. Населението му е около 190 000 жители. Саламанка е смятан за един от най-впечатляващите ренесансови градове в Европа. Изящните сгради са построени от пяссъчника добиван от близката кариера Вилямайор,който е богат на железен оксид. Били те дори и нови също са направени от него. Интересното е,че когато слънцето започне да залязва къщите засияват в златисто,оранжево и розово. Заради това градът е наричан златния град. През 1985г. Старият град еобявен от ЮНЕСКО за част от Световното наследство на човечеството.   Градчето има две гари. Слизам аз на втората за да мога да видя нещо в повече. Ранно утро е - приятно време-само за разходки. Минавам през хубава градинка,както навсякъде и тук има такива. Една от главните улици-„Торо“ ме отвежда към Плаза „Майор“,но преди това се отбих до църквата „San Marcos“ за да я поразгледам по-отблизо – заслужаваше си. Величественият площад Плаза „Майор“ датира от 18-ти век и се счита за най-красивия площад на Испания. През 2002г. градът е обявен за „Културна столица на Европа“заради прекрасната си архитектура и този площад.

 

Все още е рано и отседнах на кафе наблизо до

църквата „San Martin“-

чудесен изглед. Градът е като музей на открито. Постройките са от 15-ти,16-ти,17-ти,18-ти век. Старата катедрала представлява романска постройка от 12-ти век със забележителен купол и се намира до новата катедрала. Докато в повечето градове старите катедрали се разрушават когато бъде построена нова, в Саламанка и старата и новата са запазени. За построяването на Новата Катедрала са били нужни повече от 200 години. Строежът започва 1512 година и поради дългия период, през който е строена показва развитието на архитектурата в Испания. Изваяните арки,ребровидните колони-дело на братята Чуригера създават внушителния вид на огромната сграда, в която се намира и най-големият орган в Испания. Имах удоволствието да я разгледам и отвътре – кара те да се чувстваш като мравка. За съжаление и тук не беше разрешено снимането. На влизане ме подразни една нахално просеща циганка, която дори и служител от катедралата не успя да я изгони.

 

  Друга забележителност е къщата на мидите-дворец от 15-16-ти век с апликирани по фасадата украшения под формата на мидени черупки. Това е е един изключителен пример за модернистична архитектура от началото на 20 век. Къщата на мидите е един от символите на Саламанка. В момента се използва като библиотека. Фасадата и е в типичния жълт цвят и е украсена с около 300 миди. Отвътре просто е разкошна. Друга забележителност е добре запазеният римски мост „Ел Пуенте Романо“-пресичащ река Тормес. Датира от 89г. Сл. Хр. Той е с 15 арки и е имал важно значение за римския „Сребърен път“ свързващ Мерида с Асторга. Саламанка е известна с големия си

университетски център,

начело с университета основан през 1218г. Той бързо се превръща в един от най-престижните европейски центрове - най-големият за територията на Испания и третия най-стар за Стария континент. Смята се,че тук се говори най- чистият испански език. Университетът на Саламанка е съставен от голям комплекс от сгради разхвърляни из центъра на града. В средата на площада пред университета има статуя на Луис де Леон-известен поет и професор,който е бил преследван от инквизицията. Когато след дълги години в затвора се завръща за да преподава първите му думи са „Както споменахме вчера... “. Тези три думи мен ме впечатляват много... Фигури като Мигел де Сервантес и Христофор Колумб остават завинаги свързани с университета на Саламанка. И накрая всяка разходка си има край,а при мен той неизменно завършва с красива гара. Така е и този път. Изкючения явно в Испания няма. Още снимки за Саламанка може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458217384233356. 106694. 100001352950520&type=1&l=7db6c58028

Толедо

Времепътуването от Мадрид до Толедо с високоскоростния влак е 26 минути и няма за кога да ти раздават слушалки,за да избираш коя от петте станции да избираш – една радиостанция,оперна или още три вида музика можеш да да слушаш. Просто тръгваш и докато се понаместиш вече трябва да слизаш. Гарата представлява страхотна сграда с цветно стъкло. Красота гарнирана отвън и с много палми. Толедо е разположен в централната част на Испания на 70км. южно от Мадрид и е столица на провинция Толедо и на автономна област Кастилия – Ла Манча. Населението на града е около 85 000 души. На гарата освен таксита чака и туристически автобус,който срещу 2 евро те стоварва в стария град. За нормален автобус би тябвало да има една спирка,но този е директен и не спира никъде - тарикатски прийоми които ги има навсякъде. След слизането всички туристи интересно защо поеха в различни посоки,а аз останах да разгледам един от многото магазини за сувенири. Бяха изложени много - като между тях се открояваха Дон Кихот и Санчо Панса и множество саби,мечове,брони и доспехи.

 

В района около Толедо – Ла Манча се намира родният град на Сервантес – Esquivias известен с множеството вятърни мелници, а също така наоколо са и родните градове на всичките му персонажи от „Дон Кихот“. Толедо става известен в Европа, Ислямския свят, а вече и в Целия свят с

производството на висококачествена стомана

Още от римски времена тук се произвеждат много мечове, ножове и ками - традиция , която се е запазила и до днес. Иработват се също и оръжия за филми по поръчка от Холивуд.  Зад крепостните стени на Толедо е културното наследство под формата на църкви,дворци,крепости,джамии и синагоги. Поради голямото разнообразие на архитектурни стилове и богата история старият град на Толедо е включен в списъка на ЮНЕСКО през 1986г.

 

Подобно на Бургос и

Толедо може да бъде разгледан без каквито и да било карти

или други материали. Просто заставаш пред първата попаднала ти забележителност и табелка те отправя към следващата... Внушителният

„Alkazar de Toledo“ и средновековната крепост

са кацнали на хълм с изглед към река Тахо. Той е бил императорска резиденция скрита зад дебели стени,въпреки че сегашната сграда е завършена в по-късен период.

 Прочутата катедрала на Толедо

се нарежда сред най-знаменитите готически сгради в света. Тя е построена между 8-ми и 15-ти век на мястото на стара арбска джамия. Именно това наслояване и застъпване на художествените архитектурните и историческите традиции на католическата,мавърската и еврейска общност на Толедо прави града толкова очарователен. След като Алфонсо 6-ти превзема Толедо през 1085г. космополитната толерантност тук трае 5 века насърчавайки обмена на идеи и търговията. Градът процъфтява и става център на културата и образованието. Толедо се пълни с майстори и занаятчии и това си личи от направената катедрала и множеството църкви и не случайно е наричан градът на трите култури.

Лабиринтът от улици в историческият център на Толедо

е ограден с много добре запазени крепостни стени, като има и доста входни врати от мюсюлмански произход а също така и „Puerta del Sol“, построена през 13-ти век в мудехар стил и съдържаща останките от древнохристиянски саркофаг. Чрез тези и други живописни входове може да се стигне до редица красиви места като „Пласа де Зокодавър“. В арабския период това централно пространство е помещавало важен пазар. Днес този площад е заобиколен от сгради с веранди и продължава да бъде едно от най-оживените места в града. Тесните улички на Толедо са пълни със синагоги, джамии и църкви характерни със смесица от художествени стилове. Друга забележителност в Толедо е

готическият мост „San Martin“,

който е построен през 13-ти век заедно с неговите две отбранителни кули и манастира „Сан Хуан де лос Рейс“. Сградата е в пищен готически стил,има и църква която се отличава с характерните си орнаменти... Замакът „San Serando“ е средновековен замък,който първоначално е бил манастир през 1088г. ,а по-късно превърнат в крепост за защита от евентуални мюсюлмански атаки. В далечината се вижда гарата,което ще подскаже че с Толедо привършихме а с него и екскурзията из красивата Испания... Още снимки за Толедо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458759757512452. 106729. 100001352950520&type=1&l=92151a183a Послеслов: За финал ще Ви предложа една

рецепта за Тортия

Това ястие е визитната картичка на Испания. Сервира се навсякъде и по всяко време. Небходимите продукти са: 4 големи картофа, 6 яйца, 1 глава кромид лук, олио, чер пипер и сол Начин на приготвяне: Обелете и нарежете картофите като за мусака или втори вариант – на по-дебели кръгчета. Сложете в тиган повече олио и започнете с пърженето. Пържете ги не много – до златисто /трябва да са меки/. Нарежете кромида на кръгчета и го запържете. В една купа разбийте добре яйцата, сложете добре изцедените картофи от олиото, кромида, сол, и чер пипер на вкус. В тигана оставете олио колкото за омлета/останалото олио може да се ползва за готвене/. Изсипете сместта в тигана. Изчакайте да се ипържи дотолкова, че горната страна да се стегне за да можете да я обърнете. Захлупете с подходяща чиния и обърнете тигана. Когато тортията е в чинията, върнете я в тигана с необърнатата страна надолу за да се изпърже. Пържете още малко и извадете когато е готова. Можете да направите няколко малки или една по – голяма. При голямата е препоръчително да се притиска с нещо когато е обърната. Аз използвам тенджера с вода с големината на тигана. Да Ви е сладко...     Автор: Красимир Гетов Снимки: автор   Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Нещо, което четох на село. Реших да го преразкажа, докато не съм забравила фразата, но за мой късмет намерих цялата история в автентичния и вид, макар и в друг контекст включена в тази публикация.

Оджата възпитавал децата, кога кихне, децата да ръкоплескат и да казват: „Хаир олла!” (Наздраве) И така те свикнале с тая работа. Един път той ги накарал да го вържат да слезе в кладенеца да налее вода. Спуснале го те, он налел стомната и им казва здраво да теглят нагоре. И като го изтеглиле нагоре, като изскокнала главата му на слънце, он кихнал, а они приплескале с ръце – нали така ги учил – и зеле да викат: „Хаир олла!” И опуснале въжето. Он паднал на дъното чак и казал:

-          Отсега нататък, и да киам, и да кашля, нема да ръкоплескате вече!”

В ъ л ч е в, В. Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Из историята на българския нроден анекдот. С., Издателство на Българската академия на науките, 1975, с. 209.

Държавата ще плати по седем дела на граждани, които я осъдиха в Страсбург

БХК обявява едномесечен правозащитен стаж за членове на ЕЛСА България

Играта “Социално предизвикателство от Social Me и SocialEvo” официално приключи. Благодарим на всички, които взеха участие в нея, но за съжаление печелившият е само един. На всички, които късметът не се усмихна  ще  стискаме палци за останалите игри на SocialEvo.

Безплатен пропуск за десетият юбилеен SocialMe Workshop спечели нашата редовна читателка Велина Димитрова, която отговори на въпросите ни като коментар под статията за играта. Честито на Велина от целия екип на SocialEvo.net!

Печелившият бе определен на случаен принцип с помощта на генератор на числа. Номерирахме всички участници по този начин:

Отговорили на въпросите ни във Facebook:
1. Здравко Здравков
2. Емил Ставрев
3. Момчил Милев
4. Матео Илиев
5. Милена Йорданова
6. Мариета Винсент
7. Рафаил Ник

Отговорили на въпросите ни чрез коментар в статията:
8. Георги
9. Георги
10. Владимир Димитров
11. Гергана Димитрова
12. Ангел Радованов
13. Velina Dimitrova
14. Милена Чобанова
15. Петър Кесoв
16. Krasimira Petrova
17. Деяна Илиева
18. Kiril Karabonev
19. Кирил Филипов
20. Стефания Бикарска

Екипът на SocialEvo изтегли спечелилата Велина Димитрова, която отговори на въпросите ни като коментар под статията за играта. Тя получава безплатен пропуск за Social Me Workshop. Честито на нея, а на всички останали желаем повече късмет в новите игри на SocialEvo – Спечели промоционален билет за Brand Management Factory 2013 и Специална изненада по повод семинара „Продавай повече онлайн!”. Участвайте, наградите си заслужават!

Ремарк буди у мен възхищение. Изисква се много майсторство и отдаване, за да напишеш книга, посветена на една толкова сериозна и тягостна тема като войната, и да я направиш толкова лесночетима и разбираема. Толкова близка до човека, че с нея да въздействаш на всеки един читател и той да почувства силата и натиска на войната. Да накараш малки тръпки като мравчици да лазят по гърба му, а след това да се превърнат в дебелички скарабеи и да започнат да причиняват болки при всеки натиск върху кожата и всяко докосване до душата му. 

Чета и си мисля какви са ценностите на нашето общество тук и на другото общество в книгата- това на войната. Там няма време за лицемерие и увъртане, там всеки е искрен и всеки е истински, защото няма къде да се скрие. Нашите ежедневни терзания изглеждат прозрачни в сравнение с това, пред което са изправени героите в книгата. Нашите ежедневни грижи и тегоби звучат пошло, разглезено, повърхностно. Когато човек е притиснат натясно, когато човек е изправен лице в лице със смъртта всяка негова маска пада и той показва истинската си същност. Там цинизмът се е превърнал в част от ежедневието, насадил се е у всеки и се е превърнал в част от живота. Там никой не обвинява другия, че ще вземе обувките на умрелия си другар, защото знае, че и той би го направил ако може. Там единственото, което всеки един има е другаря до себе си. Другар прям, колкото смъртта. Защото всички са стъпили на пръсти на ръба на остра скала под огромна пропаст-там където безнадеждността, безмислието и страховете им се сливат и те малко по малко умират в очакването на смъртта. И няма верен път...няма вярно решение. Може и най-малката грешка да те довърши или да те спаси. Да те спаси от какво? От внезапна смърт? И да те остави да умираш бавно в сънищата си, в лапите на живота?

„И нощем, събудени от някой сън, когато ни обладава и завладява магията на прииждащите видения, с ужас долавяме колко крехка е опората и границата, която ни дели от тъмнината — ние сме малки пламъчета, едва заслонени от вихъра на разрухата и безсмислието, в който мъждеем и понякога почти угасваме. Тогава глухият тътен на битката се затваря като обръч около нас, ние се свиваме в себе си и с широко отворени очи се взираме в нощта. Утеха ни е само дишането на спящите другари и така дочакваме утрото.”

Малки пламъчета, мъжделеещи едва едва в тъмнината на суровата война, пламъчета, създадени, за да живеят, но съдбата им ги е проклела и довела в ужасяващия свят на войната, която всеки ден убива част от тях-ловко и мъчително. Героите в книгата са така наречената „младеж” - млади момчета едва вкусващи от първите глътки на живота и вече знаещи много повече за смъртта, отколкото за самия живот. Млади старци с обгорели души. Стари отдавна угаснали фасове, които са опознали пътя на смъртта и всеки ден минават по него.  

„Аз съм млад, само на двадесет години, но от живота не познавам нищо друго освен смърт, страх и това най-нелепо безсмислие и преизподнята на страданието. Виждам, че народи биват хвърлени един срещу друг и се избиват безсмислено, несвястно, нелепо, покорно, невинно... Години наред наше занимание беше да убиваме - това бе първата ни професия в живота. Това, което знаем за живота, се свежда до смъртта”

 Да, тяхната професия е да убиват, тяхната професия е да бъдат подвластни на смъртта. Те са едни верни роботи на фронта, създаващи това, от което се страхуват и бягат. Едни безмислени марионетки -атакуващи, защото инак другият ще атакува пръв. Те са диви животни мятащи се в капана на войната и търсейки начин да спасят кожите си. Единственият начин е като убиват. Но не осъзнават, че убивайки, те вече са мъртви. Душите им са прогнили от безнадеждност и страх. Те са като оголени нерви, третирани с тежката упойка на безразличието и апатията. Смъртта е отнела спокойствието им, съня им, усещанята им,  желанията им, мечтите им и продължава да отнема всеки дъх, изтръгнал се от гърдите им. Те са ходещи мъртъвци. И как наистина да могат да се нарекат млади?...

„Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегълци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната попадна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всякаква дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната”

В свят в който валят гранати и убийството е спасение, в свят в който животът е в ръцете на случайността, а страхът от утрешния ден е завладял съзнанията, ужасът е протегнал пръсти и е сграбчил всеки един човек за гърлото, ужасът оживява от книгата и сграбчва дори и нейния читател. Ужасът, който кара тялото да се разтрепери и да заиграе по ръба на скалата в криви извратени танци на последната останала капчица вяра. В този свят единственият начин да издържиш е да не се замисляш, ама никак, защото "...ужасът е поносим, докато се свиваш и не го гледаш в очите- почнеш ли да размишляваш върху него, убива."

Невероятна книга, която с много прямота и реализъм бързо става осезаема до болка и грабва сърцето на читателя, стиска го в шепата си и го отпуска всеки път, когато трябва да изтласка кръв, но само за това, само за миг, след което го стисва отново.

Още ревюта от Милена можете да видите и в блога й „Размисли за малките неща”.

Продукти за 4 порции:
1 свински джолан
300г гъби
1ч.ч. бира
1к.ч. червен сух Вермут
1с.л. краве масло
200г сирене
щипка сол
1ч.л. мащерка

Приготвяне:
Джоланът се почиства от косми и се измива. Натрива се със сол и чубрица. Слага се в гювеч. Гъбите се измиват на течаща вода. Отделят се пънчетата от шапките. От пънчетата се приготвя вкусна супа. Гуглите се пълнят с парче сиреце и краве масло. Редят се около месото. Полива се 1чаена чаша бира, 1 кафяна чашка сух червен Вермут и 1/2ч.ч. вода. Гювечът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна, около час и половина. Месото става крехко. Гъбките са вкусни и плънката им подхожда.

Блоковете не били разчетени да работят дълго на намален режим София, България Блоковете на АЕЦ не са разчетени да работят дълго на намален режим и е възможно да се създадат проблеми. Това заяви пред bTV директорът на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов. Той обаче изтъкна, че ядрена опасност няма. Това обаче не означава, че това ще засегне ядрената безопасност, уточни Николов. Той очерта рисковете като посочи, че има ниска ефективност, възможно е спад с 3% на капацитета за полезно действие, повишава се риска за технологичното оборудване заради увеличените вибрации в турбината. Николов съобщи, ...

Автор: Анелия Иванчева, vsekiden.com Бюлетината на 12 май дълга цял метър Пълна бъркотия ще са изборите за депутати на 12 май. Не можем да се ориентираме какво става, жалват се все повече българи с право на глас. Освен от рекордния брой коалиции и партии, от което и интегралната бюлетина ще е рекордно дълга, избирателите са в ступор и от други разлики. Тъкмо на миналите избори вдянаха как да подават вот и за партии – пропорционално, и в същото време и за отделни кандидати – мажоритарно, и сега отново промяна. Същата е ...

Източници на „Всеки ден" разказаха, че корупцията в съдебната система на Италия по подобие на нашата е широко разпространена. „Ако имаш пари, даваш ги на съдията чрез адвоката", разкриха те пред „Всеки ден". По думите им сумите не са чак толкова високи, ставало въпрос за кеш в порядъка между 100 и 500 000 евро в зависимост от обвинението. В случая „Брендо" цакането може да отиде и към 1 милион евро.

Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя да бъдат построени, преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на р. Дунав се е зародила културата на съвременна Европа. Tова стана ясно миналия месец, когато в сградата на Института за изучаване на историята на древния свят, към Университета на Ню Йорк, бе открита археологическата изложба “Изгубеният свят на стара Европа”. Той е процъфтявал в Дунавската равнина от 5000 до 3500 г. пр. Хр. Освен антични скулптури, тотеми, керамика и предмети от бита, открити в земите около Дунав, изложбата представи част от най-старото златно съкровище в света, намерено във Варненския некропол.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Преди изборите – двойна ли е преднината на ГЕРБ пред БСП или само 4-5 на сто? Проучване сочи големи разлики, но е легитимно, а социолозите са изнервени. Основен въпрос обаче остава избирателната активност, от която зависи броя партии в следващия парламент, съответно – ще има ли стабилно правителство или изборите ще се повторят в най-скоро време. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, има драстични разлики в проучванията на предизборните нагласи в България. Стана ли вече ясно дали за това са отговорни социолозите или социологията?

- Според мен, Фили, отговорно е цялото българско общество, което няма навика да слуша и мисли, преди да говори или действа по какъвто и да било друг начин. Какво всъщност стана? Преди седмица един вестник излезе със заглавие, че ГЕРБ води с 30 срещу 16 процента на основния си опонент, БСП. Резултатът се цитира като част от проучване на агенция МБМД, но без основните атрибути за коректността му – кога е правено изследването, брой анкетирани и т. н. Това доведе буквално до война между социолозите тук, за повечето от които се знае, че пряко обслужват партийни интереси според собствените си политически или други обвързаности. Те не приеха резултата, вероятно защото хвърли сянка на съмнение за собствената им коректност пред техните поръчители, така че вкупом нападнаха Мира Радева от агенция МБМД. По телевизията имаше грозни сцени на взаимни обвинения, сълзи в очите, грубо отношение към дами и още по-грубо пренебрежение към професионалната етика. Отдавна не бях виждал глутница как напада, Фили, затова няма да влизам в повече подробности. Ще кажа само, че в края на краищата се оказа това, което Радева опита да обясни, но никой не чу – такъв резултат има в изследването, но той не го изчерпва и не бива да се абсолютизира, както е сторил вестникът, очевидно в търсене на сензация.

- Искаш да кажеш, че разликата между двете основни партии наистина е толкова голяма, но я отчита само МБМД, нито една друга агенция не я хваща?  

- Всъщност, Фили, след като на проучването на МБМД беше направен външен анализ, то бе коректно публикувано онзи ден и се видя, че да, съотношение 30:16 процента има наистина. То е в една специфична ниша, а именно – в отговор на въпроса „за коя партия бихте гласували на предстоящите избори”, но при списък партии, между които да се  избира. Забележителното обаче е, че при свободен отговор, числата не съвпадат, но съотношенията – да. Имам предвид, че когато на анкетираните не се дава списък, а те сами трябва да посочат партията, за която биха гласували, резултатът е 25.4 за ГЕРБ срещу 12.3 за БСП, тоест, пак двойна преднина. Малко по-различно изглеждат нещата, когато говорим за съотношение между твърдите ядра плюс периферията. Тук съотношението е общо 38.4 процента за ГЕРБ срещу 25. 9 за БСП, с други думи, разликата е вече само една трета, не наполовина.

- Но все пак, Пламен, другите агенции не отчитат такива разлики и това продължава да води до въпроси.

- Изследването на МБМД, Фили, е правено в периода 16-19 март. Дни по-късно, между 22 и 27 март, има проучване на агенция „Алфа Рисърч”, според което разликата е 21.9 за ГЕРБ срещу 17.4 за БСП. Интересното обаче е – и аз смятам именно това за по-важно в случая – че и двете изследвания показват ясни и последователни тенденции. Първата – че ГЕРБ, която покрай протестите през февруари загуби доста подкрепа, не само бързо се възстановява, а и печели нови привърженици. Социолозите отчитат, че това са главно хора, които месец по-рано са заявили, че няма да гласуват изобщо, хора от областните центрове и малките градове, хора на млада и средна възраст. В същото време – и това е втората тенденция – БСП не само не прибавя, а губи от подкрепата, която имаше по-рано. Според „Алфа рисърч” например в сравнение с януари ГЕРБ прибавя 2.5 процента, докато социалистите губят процент и половина.

- Пламен, през цялото врече говорим само за ГЕРБ и БСП, сякаш в следващия парламент няма да има други партии. Какво показват най-новите проучвания за тях?

- Те просто потвърждават онова, за което говорихме миналата седмица, Фили – че най-вероятно в следващото Народно събрание ще има четири, евентуално, но под сериозно съмнение – пет партии. Това значи, че ще бъде много трудно да се състави работещо и стабилно правителство. Все по-малко вероятно става, при очертаващата се активност от 57-60 процента, да успеят да влязат и някои по-малки формации, които да балансират доста полярните вече напрежения, които се очаква от предизборната кампания да се  прехвърлят директно в Парламента.

- Няма ли да затихнат тези напрежения, след като резултатът от вота стане ясен и всеки намери нишата си?

- Не, Фили, подобно нещо май никой не очаква. Съвсем директно например в анализа, който представи заедно с проучването си, Мира Радева онзи ден каза, че политическата конфигурация в страната очевидно се връща към двуполюсния модел от 90-те години с два мастодонта – голяма условно лява и голяма условно дясна формация, плюс малък балансьор между тях. А това предвещава трудно съставяне на правителство. Имам предвид – много трудно, ако не и невъзможно.

- Пламен, ако приемем, че тенденция за връщане на двуполюсния модел наистина има, това добра или лоша новина е?

- Според мен е добра новина, Фили. Винаги е добре да си отиде хаотичният популизъм, характерен за последните 12 години. Друг е въпросът, че още по-добре е да изчезне думата „условно”, употребена от мен по-горе, тоест, левицата и десницата да се превърнат в истинска левица и истинска десница, в партии с ясна идеология, с принципни визии и предвидими действия. Защото иначе ще се върнем всъщност към нещо друго, към един псевдо двуполюсен модел, който ще ни скъса допълнително нервите. Както впрочем постоянно ни късат нервите псевдо демокрацията и псевдо капитализмът, които по неведоми пътища съумяхме да си съградим в България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Всички ние сме емоционални създания, а съвременния свят непрестанно пробужда у нас някакви емоции. Същото се отнася и за цветовете. Те могат да изразяват емоции като щастие, гняв, възбуда и др. Безспорно един от най-важните елементи на всеки дизайн са неговите цветове. Замислете се колко хора посещават даден уеб сайт, само защото изглежда добре? В уеб дизайна по-важно е посланието, което носи всеки един от нюансите на цвета, пишат Lava360. Тяхното влияние би могло да успокои или разгневи, да завладее или отблъсне.  Цветовете са мощни инструменти, а правилният им подбор е гаранция за постигане на желания ефект. Ако цветовете са подбрани по правилния начин, тогава хармонията на тези цветове ще даде отлични резултати и посетителите ще посещават вашия сайт отново и отново. 

В основата на теорията на цветовете, стои колелото на цветовете. То се използва за онагледяване на връзката между основните цветове, както и за демонстрация на това как смесването на два или повече цвята създава нови цветове. Колелото се състои от шест основни цвята – червено, оранжево, зелено, жълто, синьо и лилаво. Другите цветове се наричат допълнителни цветове, които са се образували като комбинация от тези шест цвята. Когато комбинираме два или повече цвята от колелото, можем да създадем цветни хармонии, които освен, че привличат със своята атрактивност, успокояват и очите на посетителите. Освен това, чрез колелото на цветовете дизайнерите могат да създават свои собствени цветови схеми, с които да въздействат по елегантен начин върху потребителите.

На замръзналите мясъчни дюни в Аляска , вода в течно състояние може да се открие даже посредата на зимата. А тези дюни , както по външен вид, така и по комплекса метео условия , са почти двойник на пясъчните дюни на Марс. Значи течна вода може да има и на Марс.

Явно април е месецът на семинарите, ето защо решихме специално за читателите на SocialEvo да организираме игра, с която да ви изненадаме. Нашите фенове имат възможността да спечелят два пропуска за последния семинар от поредицата Interactive Seminars, част от дигитална агенция Interactive share – „Продавай повече онлайн!“, – който ще се проведе на 11.04.2013 г. в СТЦ Интерпред, зала София. Вече ви съобщихме пълната информация за самия семинар и лекторите, които ще се включат в него.

За участие в играта „Билет към успешен онлайн бизнес“ трябва да се запознаете и приемете Общите правила. След това единственото, което трябва да направите, е да отговорите на 3 въпроса и да ги публикувате в зависимост от предпочитанията си: като коментар под публикацията, пост на нашата Facebook страница, коментар в Twitter или на профила ни в Google+.

Ето и въпросите:

1. Колко често пазарувате онлайн?
2. Какво мислите, че не може да се продаде онлайн?
3. Ако имате възможност да създадете онлайн магазин какво ще продавате?

 

Изпращайте отговорите до 18:00 ч. на 08.04.2013 г., а на 09.04.2013 г. ще изтеглим на случаен принцип двамата победители. Печелившите ще бъдат публикувани в специална статия на SocialEvo.Net. „Избраниците на съдбата“ ще получат своята награда непосредствено преди начало на семинара.

Не се притеснявайте да участвате, все пак не губите нищо, а и никога не е късно да създадете собствен бизнес, пък бил то и онлайн магазин. Димитър Димитров от Stenik, който ще открие семинара, съветва: ”Животът е интересен, защото имаме възможността да осъществим мечтата си.”.

Бъди мечтател, участвай! Ние ти стискаме палци да спечелиш!

Космическото агентство НАСА е получило част от необходимото финансиране за подготовка на мисия - полет на космически апарат до спътника на Юпиотер - Европа. Това космическо тяло , на текущия момент, се смята за един от най-вероятните кандидати в ролята на потенциално обитаема среда.

За мнозина Facebook отдавна е мястото, където публикуват своите снимки онлайн. Причината е, че сайта е идеалното място където да покажем на всички какво правим, и какво ни предстои. Дали обаче снимките ни са на безопасно място? Какво ще стане с тях ако има проблем със сървърите на Facebook, или ако сигурността на нашият профил бъде застрашена по една или друга причина?

За щастие, има няколко инструмента, които можете да използвате eто какви са и предложенията от Make use OF.

Изтеглете информацията си чрез  Facebook Archive

Facebook Archive е метод, който се извършва директно чрез Facebook. За достъп до Facebook Archive отидете в настройките на вашия профил. Кликнете върху връзката под цялата информация, която казва: “Download a copy of your Facebook data” от лявата страна на таба General. Ще бъдете пренасочени към страница, която ви предоставя информация за това какви данни ще (и кои данни няма да) бъдат включени в изтеглянето. Разбира се, този процес отнема известно време и вие ще получите не само вашите снимки, но и всичко останало. В крайана семтка, не е лоша идея да разполагате с копие на цялата си информация във Facebook.

Dropbox (или друга облачна услуга)

Това е може би най-лесният метод за записване на снимки от Facebook, защото това се случва автоматично, услугата е легална, целия процес лесен и веднъж създаден, не се нуждаете от никаква поддръжка, освен ако не сте сменили паролата си в Dropbox и / или Facebook. Dropbox обаче не е единствената възможност. Може да пробвате Google Drive, SkyDrive, Evernote и други.

Архивирайте вашата Facebook сметка с Backupify

Backupify е услуга която създава резервни копия на социалните ни профили, имейл пощата ни, документи, блогове и така нататък. Тази уеб услуга поддържа много социални сайтове и разбира се, Facebook е една от тях. Всяка услуга, включително и Facebook, има своя страница, където информацията може да бъде достъпена.

 

Pick&Zip 

Pick&Zip е безплатен софтуер, който ще ви позволи да изтеглите маркираните от Вас албуми, снимки и видео клипове от Facebook. Чрез този софтуер можете да направите резервно копие и да изтеглите Facebook снимки или клипове в един Zip или PDF файл. 

PhotoGrabber 

PhotoGrabber е десктоп приложение, което е съвместимо с Windows и Mac. След като свалите, разархивирате и стартирате приложението, ще бъдете подканени да го свържете с профила си във Facebook. След като процесът приключи, ще получите уникален код, който ще поставите в PhotoGrabber прозорец. След като копирате и поставите кода в PhotoGrabber, ще бъдете подканени да изберете каква да информация да изтеглите.

 Изображения: Make Use Of

Европейският орбитален телескоп XMM-Newton е открил в галактиката NGC 4845, която е в съзвездие Дева , гигантска черна дупка, която поглъща напарчета , голяма планета ,'горещ Юпитер' или звезда малко кафявао джудже, по статитя от списание Astronomy & Astrophysics.

Забелязахме нещо интересно. Във всички станции на софийското метро вече има безплатен Wi-Fi достъп до интернет. Това, което забелязахме е, че точката за достъп е към http://www.vector3d.net. Свързахме се с доставчика и се надяваме в близките няколко дни да дадем повече информация за тази прекрасна възможност.

И така, добрата новина е, че вече можете да ползвате безплатно интернет, и то при доста добра скорост, в Софийското метро. Браво на отговорните за тази инициатива!

Снимка: Jimmy Daly

Един страхотен проект “Колоникация” се нуждае от вашата подкрепа. Прохождащото българско студио за кинетичен и интерактивен дизайн, Кинетик, подготвя проект “Колоникация” за Tokyo Designers Week 2013. Идеята е зрителят да е участник в творбата, а не просто съзерцател.

Екипът на студиото за кинетичен и интерактивен дизайн Кинетик е от 5 човека – Ангел Петков, Стела Стойнова, Любомир Грозданов, Петър Гамалов и Елена Гамалова. Те си сътрудничат пряко с ентусиасти от различни други сфери, за да реализират проектите.

Ето какво казват организаторите за проекта:

“Колоникация” представлява единствена по рода си движеща се скулптура, която постоянно реагира на околната среда. Скулптурата възприема поведението ни. Движейки се около нея, ние я наблюдаваме, докато не бъдем въвлечени в хармония от сложни цветови импулси, в звукова среда от природни звуци. Един спектакъл, в който главни герои сме самите ние.

Участието на най-големия и стар фестивал в света за дизайн, иновации, технологии и изкуство и очакваният брой посетители (120-150 хиляди от цял свят) силно вярвяме, че ще ни отвори врати за нови, интересни предизвикателства и проекти.

Целта е да завъртим колелото и да започнем да получаваме поръчки от различни брандове за участие в техни рекламни кампании и да субсидираме арт проектите си сами.  Затова и от тази година плануваме да разработим и интересни, дизайнерски продукти за широката публика.

http://www.youtube.com/watch?v=QHc3R_3dfeY

Но засега:

На 11 април от 18:30 ч. е откриването в арт пространство Suspacious на ул.”6 септември” №13, на което ще покажем за първи път прототипа. На 12, 13 ще е отворено за посетители и всеки, който пожелае е добре дошъл.

Вижте повече във Facebook, страницата на Кинетик и на Indiegogo.