Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (2): Дворците на шаха и мавзолея на Саади

 Днес продължаваме с обиколката на Цветан из град Шираз в Иран. В началото минаме през мавзолея на поета Хафез, а днес ще минем през райската градина и двореца на шаха. Приятно четене:    

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част втора

Дворците на шаха и мавзолея на Саади

Добили кураж от фейсконтрола на студентите, които одобриха ширазкия тоалет на жена ми, състоящ се от персийско манто с дълги ръкави, дълъг панталон с чорапи и копринена кърпа за главата се престрашихме да влезем (безплатно) в

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's)

Мръква се и се надяваме да се впишем в тълпата от поклонници. Спокойно, няма да има проблем, че сме християни стига да се държим като другите, с уважение – успокоявам жена си с думите на студентите.

 

С наведени погледи влизаме в широкия двор. Мъжете и жените са насядали поотделно и тихо разговарят. Оставям жена си на двора, събувам се и влизам през входа за мъже в храма.

 

Ах, едва стъпил на килима съм изненадан и заслепен от блясъка на светлината отразена от хилядите огледала. В дъното е

изумрудената гробница на Али,

светец и мъченик за персийците шиити, жертва на коварните сунити.

Всички стени отвътре на храма са покрити с малки огледалца, създаващи неповторима игра на светлината. Много хора се прехласват и считат това място за най красивият молитвен дом в Иран, но аз изпитах странното чувството, че се намирам в кристалното кълбо на новогодишна дискотека.

 

Изчаках жена си също да зърне отвътре храма и под лунната светлина тръгнахме надолу към центъра. Късно беше, нямаше коли по улиците. То пътя се ни се видя дълъг като от Боянските ливади до Невски! Като достигнахме едно кръстовище се спряхме да попитаме една полицейска кола дали не сме сбъркали посоката. Въоръжените с автомати момчета се спогледаха и ни поканиха вътре в колата. Така с въоръжен ескорт пристигнахме в хотела. Е какво можехме да кажем освен благодаря и лека нощ на войните на Аятолаха!!! 12:00 pm. .... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] 09:00 ам. Ден последен в Иран. Връщаме се с нощния автобус от Исфахан(2 лв) пак в Шираз, откъдето ще излетим вечерта обратно до Истанбул с ТА(200 лв). Един душ и оставяме раниците си. В хотела беше пристигнала шумна група от 20 американски туристи, която беше наела цял 40 местен автобус да обикалят из Шираз. Попитах ги дали можем да се включим в тяхната група. Но – рязко ми отговори шефа им. Тогава на помощ се притече Лейла от рецепцията, която ни насочи към близката начална спирка на градския автобус(20 ст. ) до историческата персийска градина Ерам 

Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина)

 Слязохме на третата спирка и вървяхме още 200 м покрай оградата доката стигнем до входа и касата. Билетът е 40 000 риала, но ЦРУ работи непрестанно за да осигури изгоден обменен курс за туристите. Някога (1879), градината е служила като резиденция на Мирза Ибрахим хан, богат търговец близък на шаха. Днес тя е Ботаническа градина към Ширазкия университет. Явно, Аятолаха е взел от нашият опит с двореца в Балчик.

 

Туристите могат да следват безбройните малки изкуствени канали.

 

  Да шляпаш из водата е позволено само на малките принцове и принцеси.

 

  Гостите могат да се наслаждават на цветните лехи,

 

и омайните аромати или да опитат,

 

 

(Loquat) Eriobotrya japonica

или нещо с вкус на дива круша/мушмула.

 

Горе вляво на фронтона е иранския герб –лъв със сабя пред изгряващо слънце.

 

  Горките ирански ученички (сенките вдясно - бел.Ст.) –  те са в черни униформи и трябва да се крият от палещите лъчи на майското слънце.

 

Двореца Кхавам – Qavam House

има 32 стаи.

 

Водното огледало пред двореца, реставриран от бившия шах Пахлави.

 

Не можахме да влезем вътре, защото там снимаха филм.

 

На плочките по стените са изписани стиховете на Хафез.

 

Някога така слугите са посрещали гостите в чайната.

 

Една красива персийка сякаш излязла от приказките за хиляда и една нощ.

 

Разбира се познахте, това е розово фалоде. КЕФ!!!

 

Персийски натюрморт ;)    

 

Можеш да споделиш тези прекрасни мигове и  

 

Да ги запечатиш в семейната памет на фотоапарата.    

 

Палми с вкусни фурми и портокалови дръвчета има в този рай.

 

Сред уханието на розите бавно можеш да се наслаждаваш на фалодето.   Посетителят не може да устои на омайния аромат на

прочутите ширазки розови градини

Тези райски кътчета са дълги 8 километра, а някои от тях са на повече от 700 години. Няма как да си равнодушен пред традционните портокалови дръвчета, символизиращи изобилието на Иран. Със своята неповторимост смарагдовозелените градини се отблагодаряват на всеки, посветил време на Шираздини.

 

Също като

поета суфи Саади в неговата розова градина (Голестан)

Той е роден под името Абу през 1181 в Шираз но останал сирак взел името на своя ментор шейх Саади. Но след нападението на монголците, той започва да се скита (също като другия велик поет Руми) из Близкия изток. 14 пъти е бил в Мека, за кратко става огнепоклонник в Индия, работи като мулла в джамийте на Дамаск и Баалбек, бил е отшелник в пустинята край Йерусалим. Там е пленен от кръстоносците и окован заставен да рие окопи пред стените на Триполи. Един негов почитател от Алепо го откупил и оженил за своята дъщеря, грозна и мърморещаНо той дълго не издържал и избягал в Северна Африка, после дервиш в Мала Азия. Накрая в 1256 се върнал в Шираз под покровителството на Абу –Бекр, сина на покойния Саади и заживял в крайградски манастир да края на живота си в 1291. Попитахме една двойка като излизахме, как можем да стигнем

до мавзолея на Саади

Те ни поканиха в тяхната кола и ни отведоха там чак до източния край на града на булевард Бостан. Поискахме да платим, но те отказаха. Благодарихме и за спомен им подарихме една монета с образа на Св. Иван Рилски. Няма по-подходящи думи за поета от тези, изписани на вратата, водеща към градината, където е гробницата му: "Земята, в която е погребан Саади, излъчва аромат на любов".

Там се засякохме с братята американци

Техния гид спомена, че на входа на щаб квартирата на ООН в Ню Йорк има следния надпис на Саади:”Човечеството, това е един организъм и ако заболее един орган – един народ, то болни ще бъдат всички”. Не ми се стори иранския народ да е болен повреме на нашето пътуване. Думи без доказателства –това е прах, казва още Саади. Затова е моят пътепис със снимки за вас.

 

Няма дума, че мавзолят на Саади изглежда по-величествено (по сталински) въпреки че издигнат от същия френски архитект през 1952.  

 

Но ако излезещ извън мраморната зала където е гроба на поета,

 

навън в градината с обилието на цъфтящи дървета и храсти и семействата с с малки деца които се пръскат с вода, то ти става просто весело. И ти става ясно, че тук почива поет а не държавен глава. Всяка година на 21 април(когато е рождния ден за някой европейци на Ленин и Хитлер) Иран отбелязва деня на Саади с научна конференция.

 

Скрити под дебелата сянка на кипарисите, наблюдавахме как хората се редяха на опашка за да измият очите от лековития извор на Саади и да хвърлят монетка в езерцето.

 

Продължихме пеша към хотела и жадни се спряхме за да си налеем ледена вода от автомата.

 

Подарихме на сладкия малък принц пликче с бонбонки и си взехме довиждане. Съгласен съм Саади, който казва, че гостът забравя за родината си, когато е в Шираз през май. Е, и на нас не ни се тръгваше за Булгаристан*. Но все пак пристигнахме 3 часа преди полета. В кафето забелязахме една заключена витрина с изложени малки и големи шишенца с шафран. Беше ни останала една пачка риали и помолихме да си купим едно шишенце за спомен. Но не ни разбраха, докато не се приближи една жена и помоли учтиво на фарси да отключат витрината. Тази американка от персийски произход даже ни услужи с малко риали за да можем да купим по голямо шишенце. Неочаквано я извикаха по радиоуредбата за проверка. Няма страшно – проверяват багажа за хашиш, тя ни информира като се върна. Дойде и нашият ред. Митничарят внимателно измъкна един прозрачен плик с бяло вещество от раницата ми и го показа въпросително на колегата си.? ? ? Сърцето ми трепна но бързо отговорих, че това е подарък от Лейла. Познахте – бяло оризово фиде за фалоде... и аз благодарих на Господ, че имахме късмет да срещнем такива приятели в Шираз през май 2011. Край Цветан Димитров, 11 – 02 – 2011/2013 *Bulgaristan - турското наименавание на България. В български текстове има обидно-пренебрежителнозначение, подобно на думата гяур, която в оригиналния турски смисъл е неутрална и обозначава иноверец – бел.Ст.   Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът   Други разкази свързани с Иран – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="1637" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="1637"]

Прочети цялата новина

Свързани новини: