Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а за последно минахме през древния Персеполис. Днес от Шираз ще стигнем до Язд Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

 От Шираз до Язд

02.05.2011г.

Shiraz (Шираз)

се оказа един наистина спокоен град, но вечер улиците се превръщаха в незаконен пазар за всякакъв вид стоки. Нямаше място къде да се стъпи. Сутринта всичко това беше изчезнало. Натоварихме багажите и потеглихме към една от най-големите забележителност тук –

цитаделата на Карим хан.

Карим хан е бил владетел на Иран в периода 1750-1779. Първоначално цитаделата е служила само като жилище на Карим хан, по късно е била използвана като затвор и сега е изцяло музей.  

Много запазено място, добре и интересно реставрирано и отново с невероятен вътрешен двор. Обиколихме доста докато разгледаме, след което си тръгнахме от Шираз. Поехме по пътя към

Yazd,

където беше следващата ни спирка. Отначало пътувахме по вече познатите магистрали, тъй като трябваше да се върнем малко назад, след което се отбихме от главните пътища и навлязохме в пустинята.

Странно беше усещането, тъй като за първи път бях в пустиня, която е с надморска височина 2500м. Навлизайки в планините отново пътя минаваше през красиви малки градове и последваха хубави проходи със завои.

Движението не беше много натоварено и се караше спокойно. Стигнахме в Yazd около 18.00 часа. Намерихме хотел сравнително бързо като обикаляхме улиците. Тук имахме невероятен късмет, тъй като хотелът беше в

старата част на града

и всъщност представляваше стара постройка, която е била къща на богаташ и сега превърната в хотел.

Много интересно място и тъй като искахме да разгледаме всичко тук, решихме да останем два дни. Едно от момчетата в хотела ни предложи на следващия ден да ни разведе и да ни покаже забележителностите на града. Оставаше ни само да се отдадем на почивка и да опитаме от местната традиционна кухня. [geo_mashup_map] [geo-mashup_location_info]   03.05.2011г. – Предстоеше ни цял ден в

Yazd.  Градът-оазис

е разположен навътре в пустинята и преди време е бил важна спирка по Пътя на коприната. Тук най интересното са глинените къщи и религиозните паметници. Закусихме в прекрасния хотел и вече бяхме готови за разходката. Решихме да обикаляме пеша и с такси, за да избегнем карането в натоварения трафик. Тръгнахме по оживените улици на Язд. Първата ни спирка беше музей на водата. Нещо, което тук не би ми направило впечатление, но за град като Язд тази част от историята е много важна, тъй като ясно показва как се е събирала вода насред пустинята, какви канали са копали, в какви подземни резервоари са съхранявали вода. Другото интересно нещо в Язд са кулите за отвеждане на въздух в помещенията. Всяка къща има такава кула, ориентирана спрямо постоянната посока на вятъра и отвежда по естествен начин въздуха в помещенията. В едно такова помещение точно под кулата човек има усещането, че е под климатик. Язд е един от най-религиозните градове на Иран и се счита за център на зороастрийската религия, където всъщност се е зародила. Следващите ни спирки бяха на места свързани с тази религия. Първо посетихме зороастрийския храм на огъня Аташкаде. Храмът е нов и отгоре естествено е Фаравахар – крилатото слънце, символ на зороастризма. Свещеният вечен огън, който се вижда зад стъкло в храма, според зороастрийците гори без прекъсване от 470 г. от н.е., като е преместен от първоначалното място на възникването си през 1940 г. Преди ислямските завоювания (633-656 г.), Зороастрианизмът е бил официалната религия на Персийската империя. За основател на зороастризма се счита пророка Зороастър /Заратустра/. Няма да се впускам в подробности за тази религия, тъй като има достатъчно информация за нея. При нашата обиколка разбрахме, че в момента в Язд много хора още изповядват зороастризма. Допреди 3 години са били наложени строги правила за отношение към тях. Местните, изповядващи исляма дори са си миели ръцете след като са здрависали зороастриец и други такива, според мен глупави неща. В момента вече е много по-толерантно отношението. След храма се отправихме извън града към едно от най-интересните места в Язд – кулите на мълчанието. Те са свързани отново с религията на зороастрийците. Точни извън Язд е запазено древно зороастрийско селище, което в момента се реставрира. В селото се виждат древните постройки и резервоар за вода с две кули, които отвеждат пресен въздух, с който увеличава влажността и по-бавно се изпарява водата. На високо над селото са разположени две от кулите на мълчанието. Според вярванията на зороастрийците телата на мъртвите замърсявали всичко, дори и огъня и по тази причина не били изгаряни, а отнасяни в тези кули. Каменната кула е с плосък покрив, който по краищата си бил малко по-висок от централната част. Покривът бил разделен на три концентрични кръга. Телата на мъжете се поставяли във външния кръг, на жените вътре във втория кръг, а на децата в най-вътрешния. Когато тялото се разложело от слънчевата светлина и било изядено от лешояди костите, които оставали били събирани в голяма и дълбока дупка в центъра на кулата, където се разграждали. Този ритуал е преустановен едва преди около 50-60 години. Доста усилия ни отне да се изкачим, но определено си заслужаваше. Гледката към Язд беше впечатляваща, а и може да се добие представа за новото строителство и мащабите му. След тази разходка се върнахме малко да починем в хотела, да оправим фара на мотора на Митака и около 16.00 часа отново поехме на обиколка. Сега предстоеше да разгледаме старата част на града с прекрасните къщи от глина и глинени тухли. Улиците са много тесни, някои водят до малки площадчета с най – различни фонтани или детски забавления. Пълно е с всякакви магазинчета, работилници и фурни за традиционния хляб. Много интересни улички обиколихме. Посетихме и „Петъчната джамия”, която е джамията с най-високи минарета в Иран и украсена със сини плочки. Вече по тъмно обиколката ни приключи при фасадата на бившата джамия „Амир Чакмак”. Тук опитахме и истински шейкове в местно заведение.   Така завърши и този ден. Доста изморителен, но пълен с толкова много впечатления и история, че вече имах чувството, че съм видял всичко в Иран. Прибрахме се към хотела за да приготвим багажа, защото утре продължавахме по маршрута ни. Бяхме решили, че е време на Каспийско море, колкото и далеч да се намирахме все още. Следва… Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Иран – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз
2. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
3. Страх и ужас в Иран (1)
4. При най-усмихнатите хора – Иран (2)
5. При най-усмихнатите хора – Иран (1)
6. Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)

Прочети цялата новина

Свързани новини: