групата Гром падина е създадена преди година от музиканти любители, но страстни почитатели на българския фолклор. днес чухме бански, пирински песни. прекрасни, акапелни, изумителни, автентични, истински. тъй като някои от членовете на групата споделят древната българска вяра в змейската сила, тя е наречена по името на един от най-важните елементи на ...

Вижте как хората посрещнаха Борисов в Силистра: Настава тежко време. ДПС рязко губи мощност.  БСП изостават и могат да пуснат и най-гнусните компромати срещу ГЕРБ, защото БСП не искат правителство. Но нека си видят площадите. За разлика от БСП, площадите по време на предизборната кампания на ГЕРБ са пълни, защото правим нови пътища, нови църкви, [...]

Почти всички медии излязоха със заглавия: “Цветанов е виновен”, “Цветанов е подслушвал”, “Подслушванията са по заповед на Цветанов” и все в тоя ред. Обаче нито една медия не излезе със заглавие “Масларова е виновна”, “Трактора е виновен”, “Хамстера е виновен”, “Цонев е виновен”, “Ковачки е виновен”… когато им повдигнаха обвинения. Което разбира се се обяснява [...]

Трима шопи отишли на работа в Либия. Когато се върнали, били само двама. Комшиите ги попитали: - А бре, Вуте, къде е третио? - А, он остана за още 5 години у Либия. - Е що че праи там? - Е па, отвори дюкян. - А стига, бе! С какво го отвори тоя дюкян? От дека пари? - А-а-а, он го отвори со шперцо… Усмихни се, България! Прекомерното желание за работа, педантичността в службата и прекалената заетост водят до затлъстяване, стрес, стомашни болки и безсъние, установиха учени отвъд Океана. Това обаче не бива да обезсърчава всички онези, които са решили да направят стремглава кариера. В крайна сметка всичко зависи от начина на действие: Шеф на голяма фирма хвали възторжено своя заместник: - Поздравления! Постигнахте невероятни успехи. Само преди година постъпихте при нас като момче за всичко. Два месеца по-късно станахте шеф на екип, след още два месеца – шеф на отдел. Показахте качества и ви включихме в Управителния съвет, а сега вече сте първи вицепрезидент. Какво ще кажете? -...

Прокуратурата най-накрая откри доказателства, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, шеф на предизборния щаб на ГЕРБ и водач на две листи, е извършил престъпление, като съзнателно е допуснал свои подчинени да подслушват незаконно. Вчера след обяд разследването срещу четиримата обвиняеми от специализираната дирекция "Оперативно-технически информации" (СДОТО) в МВР беше спряно, като единствената причина за това е имунитетът на Цветанов. Засега той не може да бъде обвинен, тъй като ползва защита като кандидат за народен представител, затова прокуратурата ще изчака изборите на 12 май.

Западна Европа, където хората още бъркат София и Скопие, и познанията по география започват да се замъгляват зад Будапеща, можа да извлече две важни поуки от България (до Румъния и Гърция), пише австрийското издание „Дер Щандарт”. И посочва: Строгите икономии могат да доведат до изхвърляне от играта. А присъединяването към ЕС не значи непременно, че политиците ще започнат да мислят демократично.

Не мислех, че ще ще трябва да разказвам това. Но дойде време. Преди 12 години и нещо аз влязох в остър публичен конфликт с Андрей Луканов. Бидейки зам.шеф на пресслужбата на Министерския съвет на Жан Виденов. Да, не е невероятно. Шеф на пресслужбата на на социалистическия кабинет в тежък конфликт със социалистическия депутат и неформален бос Луканов. Обвиних го в интервю пред "Свободна Европа" че:

1) Предава българските национални интереси на Русия за жълти стотинки като иска да й хариже транзитните газопроводи чрез дружеството "Топенерджи"

2) Работи за групировката "Мултигруп"

3) Създател е на икономическите групировки и на т.нар. "бухалки"

В резултат на това се развихри жесток публичен скандал, аз си подадох оставката, но в крайна сметка големият потърпевш от скандала беше Луканов. Което бе и целта ми. Както и да е.

Не за да се изкарвам герой със задна дата пиша това. Хората, които ме знаят, знаят тези неща отдавна.

Пиша го за друго - заради третата точка. Защото днес сме изправени пред съдбовен въпрос. Въпросът за мутренския ренесанс. А затова е важно да изясним мутренския генезис.

Обвиних Луканов, че е създател на т.нар. "бухалки". Сега мнозина мои читатели няма да ме разберат, а тогава това бе ясно за всички. Тогава  (1995 г) така наричахме мутрите - СИК, ВИС и купчина други силови групировки. Тук е важно да отбележа, че тогава правехме разлика между силови групировки и икономически групировки. Икономически групировки бяха Мултигруп, Трон, ТСБанк и някои други. Което  навежда чисто семантично на идеята, че и едните и другите бяха все една стока. Което е абсолютна истина. Все едно котило - комунистическо-ДСарско. Както и да е. Да се върнем на мутрите.

Та някъде към 1987-1988 г. другарят Живков, гледайки какви ги върши другарят Горбачов, разбра, че лагерът (социалистическият) си е таковал майката и се опита да направи  плавен маньовър къмто пазарна икономика, за което бе издаден Указ 911 за селското стопанство, Указ 56 за фирмите, Постановление 35 и забравих кое постановление за банките. И къмто 1991-1992 г. у нас имахме доста развихрена частна инициатива и червенюгите се уплашиха сериозно. Тогава Карлович роди "гениалната" идея:

Да дадем рамо на "нашите" момчета-спортисти, в гадния капитализъм те остават без хляб, да почнат да искат данък от мръсните капиталисти, това е справедливо, да не им дават да си пълнят гушите. За да останат само нашите, добрите, справедливите национално-отговорни капиталисти (на които бяхме дали куфарчетата), национално-отговорният капитал.

Знаете ли колко дребни собственици-бизнесмени изгоряха тогава? Защото не искаха или не можеха да плащат на мутрите-застрахователи-рекетьори?

Схванахте ли сега връзката между тогавашните икономически групировки и тогавашните силови групировки?

Да, тогава Луканов, Андрей Карлович, използва мутрите, за да разчисти пътя на олигархията към властта. Олигархията обаче някак упУщи пусулата и мутрите гепиха властта през 2009 г. Сега първият въпрос е - ще повярваме ли, че битката е нещо друго освен битка за кокала; и второ - ще им позволим ли техен ренесанс? Ренесанс на мутрите и олигархията?

Заседание на ЦИК и Гражданския борд за честни избори, проведено на 30.04.2013 г. - Дебат за изборните секции в чужбина, и в частност за Лондон - Сатън и Баркинг. Изказване на Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда и апел от нейна страна да се преосмисли решението за Сатън и Баркинг, който за съжаление не среща никакво разбиране.

Остават 10-тина дни до изборите. Борбата е жестоко безмилостна (и както този израз, се води някак наобратно) и не е ясно колко още по̀ ще става след празниците. И понеже вече сме нещо-като-бяла държава, закономерно се появиха и сериозни опити за дискредитация или фаворизиране на политически кръгове и дори личности, добре окомплектовани под формата на книги-изследвания.

Опитвам се да поддържам висока информираност откъм политическата ситуация у нас, затова и „документални” четива от подобен тип обикновено са ми интересни. Започнах серията с „Варварите” на Евгений Дайнов, реших да продължа със „Задкулисието на Прехода. Меглена Кунева” на Антон Тодоров. Първата беше с по-актуална насоченост и опитваща да разобличи ГЕРБ, втората - обхващаща близо 30-годишен период и насочена срещу конкретни личности с основна мишена Меглена Кунева. Разбира се, сравнително лесно различавам тенденциозност от документалност, това трябва да е ясно.

В книгата за Кунева Антон Тодоров започва съвсем отдалеко - с нейната магистърска теза, в която фамилията й е от две части (Кунева-Пръмова), за да ползва този факт около момент, в който Кунева отрича някога да е ползвала втора фамилия. После преминава през първите години от демокрацията и участието на бившия еврокомисар в родния политически живот. И въпреки че този фрагмент - за Кунева, е едва една трета от книгата, той е написан най-слабо и често целенасочено. Също както и друга глава - за хората в партията ДБГ, много от които са с дългогогишен опит на политическо хамелеонство, факт.

Другаде обаче се крие силата на тази книга - в това, че народът не трябва да забравя какво правят хората от “политическите елити”. Макар че “суверенът” има подобна склонност и тя се показва прекалено често по време на избори. Аз лично винаги имам едно наум, когато в писането личат сериозни комплекси и тук случаят е до сериозна степен такъв. Документите обаче са документи и те не бива да бъдат пренебрегвани.

P.S. Този текст, както и всички останали на този сайт, е читателски, а не политически. За това как да гласувате на 12. май не агитираме - имате глави на раменете :)

Във времена, изпълнени с несигурност и предизвикателства, не ни остава нищо друго, освен да потърсим доброто вътре в нас и да го споделим с останалите. Само така ще пребъдем и ще покажем, че надеждата за един по-добър и по-щастлив свят няма да изчезне. Всяко едно благородно начинание е дело на организация и на целеустремена воля. В случая те се изявяват от една постоянна група поддръжници на идеята (служители и приятели на КИЦ - Босилеград: Сашо, Стоян, Денис, както и от десетина момичета и момчета от босилеградската гимназия). С други думи - за да се случи Великденският фестивал, се изисква няколкомесечен упорит труд, гарантиращ финансирането, настаняването, изхранването, журирането, награждаването и най-вече създаването на онази атмосфера на уют и грижа за всички, която да привлича към сцената на Босилеград все повече деца от Балканите и Европа.

Точто преди три години, на 2 май 2010-та, премиерът Борисов обяви по време на посещение в един манастир , че Господ му е „началник”. По-късно, в предаването „Всяка неделя” ( в което се кръстеше непрекъснато), повтори навръх Бъдни вечер миналата 2012 г. същото откритие, наричайки за пореден път Господ „началника”.
Днес Борисов може да е премиер в оставка, но от пиедестала на самордния си абсурдизъм явно няма намерение да слиза. Този път роди афоризъм (вероятно отново без да си дава сметка какво говори), поставяйки знак на равенство между Бог и подслушването със специални разузнавателни средства- т.н. СРС-та.
„Когато фактите говорят и СРС-тата мълчат”, декларира той, твърдейки, че с тази своя мисъл подкрепя напълно своя съратник Цветан Цветанов, загазил в отношенията си прокуратурата във връзка със скандала с подслушванията.
Да оставим настрана двусмислието на тази „подкрепа”, която напомня за вица с оправданието на Манго пред съда, че не е искал да убие жертвата, а само я „подкрепил” с ножлето, за да не падне. Защото фактите, според прокуратурата, говорят за наличие на престъпление, извършено от Цветанов.
Недвусмислено обаче е едно: от страна на Борисов, който обича да демонстрира религиозност по нелеп начин, включително като целува в качеството на си премиер на светска Република България ръката на руския патриарх Кирил, боравенето с думите по отношение на Бога е точно толкова повърхностно и хашлашко, колкото и в аналогиите му между демокрацията и тоалетната му.
За илюстрация припомням малко предистория.

Мънитеизмът на премиера
Иво Инджев ⋅ март 27, 2012 ⋅
Попитан на 22 декември 2011 г. да коментира съпротивата срещу отварянето на досиетата на висшите служители на Господа в България, Бойко Борисов настоя кротко това да се случи все пак и то стана. Затова пък беше безпощаден към всички в България, които си стоят вкъщи вместо да научат по един-два езика (кой го казва!) и чакат помощи, вместо да работят. Скара им се , че само мрънкат.А който работи в България, получава добра заплата , отсече той в отлично настроение, след което се произнесе предколедно пред камерите на телевизиите насред строежа на магистрала„Тракия” по следния епохален начин за Господ:
„По празниците забравяме за кой човек го празнуваме. Това е Господ. Да са живи и здрави всички!”.
Макар и живи, работниците от Оловно-цинковия комбинат в Кърждали са здраво ядосани от липсата на заплати и очакват Господ да се намеси в тяхна полза, както го направи в Мадан с миньорите. Тях не ги интересува какви са подробностите около формата на собственост- имат пред очите си примера от Мадан и искат те също да бъдат спасени от Господ ( да се готвят следващите на опашката). Ето как формулира това искане тази сутрин пред Би Ти Ви един от афектираните работници:
„Ако Бойко Борисов се намеси, пари ще има. Ако не – оставаме без заплати. За някои той може да е бандит, но за мен е Господ!”
И защо не? Прав е човекът, още през 2010 г. , на 10 декември, при откриването на един от лъчовете на метрото в София, Борисов обяви на всеослушание: „ Господ ми е навигатор”. Време е да го докаже, като лавира между фалиралите предприятия и им решава проблемите на място. Същевременно, гледайки в очите работниците, ще може да им съобщи божественото си прозрение от онова предколедно изявление, че който няма работа е мрънкач ( и пишещият тези редове също спада в тази категория- седи си вкъщи и мрънка на 5 езика, но поне помощи не проси от него).
Научното откритие на другарите и другарките, че Господ е българин, което вече се потвърди и конкретизира, наскоро беше подкрепено и от изключително културния ни министър Вежди Рашидов. Той внесе допълнителни нюанси:
„Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега”, заяви Рашидов, потвърждавайки божествения характер на висшата изпълнителна власт над нас. Та нали е колега с Бойко, който сътворява от кал каквото си поиска в повереното кътче от царството божие!
От друга страна, прочутият със своята скромност Бойко Борисов внася известен смут, преотстъпвайки ( макар и само на територията на Испания, за да не му се пречка тук) , правото на друг да бъде Господ. На 4 март 2011 г. агенция Фокус го цитира да канонизира своя приятел Христо Стоичков с думите:
„Стоичков е Господ в Испания, заяви пред журналисти в Мадрид премиерът Бойко Борисов”.
Мен ако питате, за Борисов Господ са всъщност едни големи пари, които невидимо за публиката дърпат конците в България. Само те са над него. На тях той се кръсти все по-често напоследък в телевизионните студиа, от които проповядва мънитеистичната си вяра ( да не се бърка с монотеизма, ще рече единобожието), громейки всички, които си позволяват да съмняват в неговата божествена правота по всички въпроси.
Ето малко яснота по въпроса за връзката между архиереите, парите и Господ, наричан от Борисов „Началника”, в една публикация на в. „Капитал”, която е все по актуална за ставащото днес у нас.
„Е, щом е за Началника…
Господ събра пред олтара Бойко Борисов и Цветан Василев
13 май 2011
Премиерът Борисов е набожен човек. Той обича да дарява пари за църкви и манастири, да се грижи за мощите на светци, да пали свещи и да отдава почит на Бог, когото нарича простичко Началника.
Готов е дори да загърби всякакви бюджетни икономии, когато става дума за храмове. “Винаги съм ви казвал, правите ли нещо за Началника, никога няма да се свидите”, заяви преди време на министрите си Борисов. Поводът беше ремонтът за манастира в Гигинци, за който правителството няколко пъти отпусна субсидия. “Последния път той вдигна мизата на 140 хил. Колкото поиска, за да завърши манастира, ние му го дадохме. Стана основно с наши пари, на държавата. Суперлукс е. Няма да го издържаме до края на света този манастир!”, протестира Божидар Димитров по повод исканията на игумена за още 70 хил. лева. Премиерът обаче го скастря, че за Бог не трябва да се пести.
Миналата неделя се състоя дългоочакваното откриване на новия храмов комплекс в Гигинския манастир “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян”. В службата по освещаването участваха Бойко Борисов и банкерът Цветан Василев, който е главен ктитор на манастира. (Василев е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка, в която държат половината си пари най-големите държавни предприятия – бел. ред.) На церемонията присъстваха неговата съпруга, майка му и близки на семейството. Епископ Йоан пресече любопитството на журналистите, които се интересуваха колко пари е дарил шефът на “Корпоративна”, като заяви, че само един Господ знаел точната сума на даренията. Ктиторът и семейството му получиха благодарности от манастирското братство, от епископ Йоан и от премиера Борисов. Благодарности прозвучаха и в ефира на ТВ7, която отразяваше на живо събитието (ТВ7 е собственост на близкия до Цветан Василев депутат Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева – бел. ред.). “Много сме благодарни на основния ктитор за изграждането на храма, г-н Цветан Василев”, заяви отец Никанор. Сред спонсорите на въпросния манастир са също Държавен фонд “Земеделие”, държавната “ТЕЦ Марица-изток 2″, консорциумът “Мапа-Ченгиз” (който строи магистрала “Люлин”) и др.
Борисов дари на Гигинския манастир евангелие със златен и сребърен обков. Монасите пък връчиха на премиера грамота и плакет за дарителство. Братството му връчи и проект на стойност 1.3 млн. лева за асфалтиране на пътя до манастира, който Борисов веднага даде на министър Найденов за изпълнение. “Генерала асфалтира пътя към Началника”, съобщи по този повод в заглавие столичен вестник.”
Всякаква ерес се е раждала или разпространявала по нашите земи. Учеха ни да се гордеем при комунизма с това. Освен добре известните ни богомили, които сме дали на света, напоследък, покрай скандала с Катар и еретичното неподчинение на един министър на Господ, си припомнихме и за катарите, които били преследвани в Западна Европа като следовници на богомилите- а днес вече и у нас. Преболедували сме и манихейството, но мънитеизмът в днешния уникален български вариант определено е нов принос към старите традиции.
Амин ( за да не кажа „аман”)!

Share on Facebook

Аз обикалям страната. Насилвам издателите си с молби, закани и увещания и така – с полудобро, полулошо - си издействам да ми уреждат представяния пред публика из страната. Действам като бихейвиорист. Като всеки стар китаец, който знае как се борави с метода на моркова и тоягата. За да издействам за себе си това, което смятам, че е най-важно за един писател. Да бъде известен. Поне на тези, които четат. Понякога моля най-любезно издателите си. Понякога им крещя и ги заплашвам като някой хун. Като самият Атила или поне като брат му Бледа. Обещавам на уплашените си и изпълнени с досада от мен издатели, че ще пристигна в издателството с тлееща главня в ръка и ще ги запаля. Ще изпепеля редакцията, ако не ми осигурят срещи с читатели. Шегувам се, естествено. Просто им крещя. Никакви главни. Само понякога. И всичко това – за да си осигуря така задължителните за мен срещи с читатели. Защото… ще се чудите защо. Защото това - един писател да бъде неизвестен и непознат за читателите - е...

Още е месец май, но лятото вече е тук. В главите ни се въртят само мисли за плаж и море. Не си е работа обаче да прекарваш мързеливите часове под чадъра без компанията на леденостудена биричка. А ако има цаца и пържени картофки, раят е пълен. Този кеф обаче за малко можеше да стане невъзможен в Приморско, където Общинският съвет взе безумното решение да забрани пиенето на алкохол на обществени места. Строгата мярка важеше не само за парковете, но и за плажната ивица, което автоматично поставяше кехлибарения еликсир на пясъка сред забранените напитки. В крайна сметка разумът надделя и ограничението беше отменено само месец след въвеждането си. Не се наемам да изчисля какви загуби щеше да претърпи общината от отлива на туристи, прогонени заради сухия режим. Което обаче веднага повдига въпроса за мъртвопияните чужденци, които всяка година пълнят курортите ни. Не е тайна, че те идват тук с идеята да се нафиркат евтино до козирката, да забият някоя руса силиконка или мургав гларус...

Отец Николай Петков е роден във Велико Търново през 1971 г. Завършил е Великотърновския университет. Служи в Шуменския квартал "Дивдядово". Той е и автор на книги. - Отец Николай, какъв празник е Великден за православните българи, какво е основното му послание и какво трябва да помним? - Страхувам се, че моите отговори може да прозвучат твърде семпло, защото е трудно да се прибави нещо принципно ново, което църковните писатели са пропуснали да отбележат. С риск да ви се стори банално, но Великден е денят, който Господ създаде, за да се възрадваме и развеселим, денят, в който Самият Той чрез човешкото Си естество победи трите наши най-страшни врагове - Дявола, Злото и Смъртта. - Това ли е времето да потърсим пътя към себе си и към ближния, да преодолеем различията и ежедневните си амбиции и страсти? - Зависи. Пътища към нас и нашите ближни има, и то в преизобилие. Друг е въпросът, че някои от тези пътища водят до кривата круша, други до преизподнята… Затова по-скоро...

Отец Николай Петков е роден във Велико Търново през 1971 г. Завършил е Великотърновския университет. Служи в Шуменския квартал "Дивдядово". Той е и автор на книги. - Отец Николай, какъв празник е Великден за православните българи, какво е основното му послание и какво трябва да помним? - Страхувам се, че моите отговори може да прозвучат твърде семпло, защото е трудно да се прибави нещо принципно ново, което църковните писатели са пропуснали да отбележат. С риск да ви се стори банално, но Великден е денят, който Господ създаде, за да се възрадваме и развеселим, денят, в който Самият Той чрез човешкото Си естество победи трите наши най-страшни врагове - Дявола, Злото и Смъртта. - Това ли е времето да потърсим пътя към себе си и към ближния, да преодолеем различията и ежедневните си амбиции и страсти? - Зависи. Пътища към нас и нашите ближни има, и то в преизобилие. Друг е въпросът, че някои от тези пътища водят до кривата круша, други до преизподнята… Затова по-скоро...

Ангелов, който е учил бизнес администрация и е работил в сферата на строителството, продажбата на автомобили и поставянето на слънчеви панели, може да намери работа само от ден за ден. Но това не е достатъчно за него. Неговата приятелка и малката им дъщеричка имат нужда от повече средства, които получават от майка му в Гърция. Той работи само 25 дни за седем месеца, взимайки 700 лева (470 долара). Храната и памперсите за бебето струват 300 лева на месец, а сметката за електричество през декември била 345 лева.

Резултатите от едно скорошно изследване на Coca-Cola настояват, че ефектът на т.нар. “online buzz” (цялата съвкупност от разговори онлайн, споменавания и споделяния) върху продажбите в краткосрочен план не ясен и измерим. Както отбелязват Ad Age, това е странно заключение, като се има предвид, че Coca-Cola е един от най-влиятелните брандове онлайн. В същото време обаче Ерик Шмит, главен мениджър Маркетингова стратегия и анализи в Coca-Cola, 

Резултатите от изследване на Coca-Cola сочат, че импресиите нямат пряка връзка с продажбите на продуктите в краткосрочен план, но пък онлайн рекламите са ефективни като телевизионните, казват от борда на корпорацията.

Нетипично твърдение за компания, чийто бранд има над 62 милиона фена, повече от всяка друга марка във Facebook. Но Ерик Шмидт, главен маркетинг мениджър на Coca-Cola, не приема това твърдение за съвсем вярно. Той предупреждава, че не е правилно проучването да се приема за „чиста монета”, защото то обхваща само импресиите, не споделянията, гледанията на клипчетата или други аспекти на социалната медия. Шмидт казва:

„Не виждаме никаква статистически значима зависимост между импресиите ни и продажбите в краткотраен план.”

Той твърди, че импресиите във Facebook засягат продажбите само в 0.01% от случаите.

Това е само едно изследване върху част от марките на определена компания от един определен сегмент от индустрията с клиенти на опаковани стоки. Това не е достатъчно основание тази закономерност да важи за всички индустрии, пишат специалистите от Ad Age. Главният маркетинг мениджър споделя, че Coca-Cola се стреми да усъвършенства начините, по които измерва интеракциите, например като установява колко хора засягат импресиите, вместо да брои публично достъпните коментари от източници като Facebook, Twitter, блогове и YouTube.

Изследването на компанията установява, че дигиталните реклами притежават 90% от ефективността на  TV рекламите да генерират продажби на базата на импресиите/ротациите. Рекламите в търсачките притежават 50% от ефективността на рекламите по телевизията. Приблизително тази резултатност дават и рекламите, възприети от потребителите извън дома.  

Кока-кола трябва да определи дали онлайн импресиите всъщност са позитивни или отрицателни. През 2010 друго изследване на компанията установява, че корпорацията е генерирала над 1000 съобщения в социалните мрежи случайно. Когато се сравняват данни, обработени от хора и такива, обработени от машини се получават съществени разминавания.

 „Когато смятаме, че импресиите имат положителен характер, изчислителната машина казва, че са негативни в 21% от тези случаи”, коментират от корпорацията. Това поражда проблеми в разбирането как импресиите влияят на продажбите. Механизираният начин за изчисления има най-много проблеми с оценяването постове в блогове и Faceboook, но се справят далеч по-добре с Twitter.

Снимка: Coca-Cola

Проследете дейността си:
колко хора пинват от вашия уебсайт, наблюдавайте вашите пинове.

Изберете период от време, за да видите каква е тенденцията на вашата дъска във времето.

Научете какво се харесва

Разберете кои пинове получават най-много репинове, който ги репинва и какво друго хората споделят успоредно с тях. Използвайте тази информация да приспособите вашия сайт и дъската си в Pinterest.

Разгледайте вашите анализи

 За да стигнете до анализите си, щракнете върху Анализ в горния десен меню под името ви. Уверете се, че сте потвърдили своя уеб сайт и вече можете да преминете към новия облик.

LinkedIn добави опцията да бъдат показвани талантите на потребителите по изцяло нов начин – чрез снимки и видео. Сега използващите LinkedIn могат да добавят визуално съдържание в своите профили, като по този начин ще се даде по-голяма дълбочина на писмените данни, които потребителят е дал за себе си. 

Например, фотографите могат да сложат някои от най-добрите си снимки,  архитектите планове на свои сгради, музикантите могат да качват видеа със свои изпълнения и т.н.

Новото съдържание може да се добавя към вашето описание, трудов опит или в секцията с образованието Ви в сайта. То може да бъде качено от компютъра Ви или от интернет.

В комбинация с неотдавна въведените опции за харесване, споделяне и коментиране, професионалната мрежа става още по-социална и разчупена.

Ето как описват новите възможности от LinkedIn:

За съжаление, засега новите профили с визуално съдържание са достъпни само за англоезичните страни. Нямаме търпение опцията да бъде въведена и в България. А Вие бихте ли я използвали? Споделете с нас в коментарите.

Снимка: http://www.flickr.com/people/28misguidedsouls/

Навярно мнозина, минавайки покрай изкопните работи за строежа на метростанция „Сердика II“, са се запитвали какво, освен строителна площадка, се разкрива пред погледите им. Не са малко тези, които са наясно, че някъде там би следвало да се намират останки от антична Сердика. Предположението е съвършено точно – далеч преди строежа на новия градски център през 50-те години на XX век се знае, че под тази част на града лежат руини на селище с история от близо две хилядолетия.