Светът е Виа Долороса. Голгота е копнеж за клетите. Езикът хули, омагьосан. А Юда си брои монетите.

България - все по-несвободни медии

Добре де, всички ли са такива? Това е въпросът, който изниква след като управляващата банда започна да се изпозастрелва помежду си. Всички ли са мутри, които признават само правото на мускула и ненавиждат закона? Всички ли са безгранично алчни, за които далаверата е единствен мотив? Всички ли имат толерантността на грухтящи нерези, които презират всеки различен от тях?

Разбира се, че отговорът е Не. В ГЕРБ имаше много образовани и нормални хора, които вероятно са вярвали, че могат да променят нещата към добро. Как стана така обаче, че в крайния резултат изобщо не се вижда приносът на тези хора? Стана с отказ от достойнство. Малкото свестни много бързо се превърнаха в безгръбначни, които се смееха на глас на просташките шеги на началника си, за да останат в играта. Отговорността на тези хора е много по-голяма, защото виждаха от близо как държавата систематично се разглобява и плячкосва и предпочетоха да мълчат.

„Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната“, каза Бойко Борисов през 2009 година в Чикаго. В следващите години той се постара да подбере такъв състав в управлението, с който да докаже верността на думите си. Който не беше полуграмотна мутра, милиционер или обикновен далавераджия, трябваше да забрави за достойнството си и да бъде готов да бъде мачкан, обиждан и публично подиграван.

Бойко Борисов наричаше учените хора в екипа си „момченца с очилца“ или „чантаджии“. Те нямаха нищо против. Когато каза, че е мнителен и затова ще си подслушва министрите, те се усмихната радостно все едно това е била мечтата на живота им. Когато преди дни бившият земеделски министър Мирослав Найденов разказа как Цветанов подслушвал всички министри, едно изречение от интервюто му остана незабелязано:

„Накараха ни и мен включително, когато вие сте задавали въпроси и всички ние в хор казахме колко ни е приятно да бъдем подслушвани“. Страшно е нарушаването на закона, но още по-страшна е неспособността да различиш достойното от недостойното. Дори не им е било неудобно да се правят на маймуни. За четири години тези хора не показаха, че могат да отсяват редното от нередното. За тях имаше само едно – думата на началника. В интерес на истината бившият правосъден министър, а днес вицепрезидент, Маргарита Попова единствена изказа несъгласие с масовото подслушване.

Все още най-близък до Бойко Борисов е Цветан Цветанов. Този човек демонстрираше сутрин, обед и вечер, че не познава принципа на разделение на властите. Не уважаваше и човешкото достойнство – преди две години обвини лекари в убийство на новородено и изчете в парламента записи от подслушаните им разговори. В разгара на последния скандал с подслушването Цветанов реши, че е допустимо да разяснява в национален ефир семейните проблеми на Найденов. В главите на тези хора не съществува понятие като лично пространство.

Един позабравен пример: бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров не се притесни да мечтае пред камера за връщането на тоталитарния режим: „Единственият начин да се оправят нещата е, ако се върнат отпреди 1989 година. При тоталитарния режим това е положителното, че едно време аз не съм си заключвал къщата на село“. Идеята за свобода, право на избор и достойнство не е в главата и на този човек.

Това е причината управлението на ГЕРБ да стигне до тук – провалите и престъпленията са само следствие от липсата на ценности и качества у тези хора, т.е. лош материал, както казва началникът им. На фона на голямата картина, съвсем безобиден детайл е, че двама депутати от тази партия записаха празнично обръщение към избирателите си във Враца, в което твърдяха, че „преди 500 години България се е освободила от турско робство“.

Парвенюшка загуба на чувство за мярка демонстрира и шефката на правната комисия Искра Фидосова, която реши да разкаже в интервю менюто на кученцето си: „Яде много малко – купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци – чушка, морков и тиква, и спагети. Два пъти в седмицата му даваме и парченце сварена сьомга“. Тази жена не може да прецени кога е по-добре да мълчи, а те й дали в ръцете правенето на закони!?

Изтеклият разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов обаче разсея и последната капка останало съмнение, че в тези хора има някакви принципи или ценности. Прокуратурата трябва да прецени дали в този разговор има опит за избягване от правосъдието. Службата за борба с измамите с еврофондове ОЛАФ пък да прецени дали има злоупотреба при нагласеното разпределяне на пари за медиите.

Най-страшната новина от този разговор обаче е нивото на тези трима мъже – думите, които използват, отношението, което демонстрират. В техния свят управлението е нареждане на схеми, законите са досадно усложнение, образованите хора са п..али, а жените са тая, оная и на онзи другата. Много лош, ама наистина много лош материал.

А какво правеха малко по-свестните сред тях ли? Мълчаха.

DW

снимка: Farmer.bg

Този формуляр за Жалба до Европейската комисия е за български граждани, които са безработни, без доходи и не получават социални помощи.

В България има много млади, които искат да останат в родината си, за да й помогнат да си стъпи отново на краката, пише белгийски информационен сайт в репортаж от София.

една малка и доста симпатична книга излезе наскоро и се вдигна шум около нея. Боян Бенев е авторът й. той е млад, но вече с доста успехи. и въпреки, че е писана на английски и после превеждана на български, книгата е написана с много любов за България. и чертае мисли ...

Friday, May 10th. 5900 W. Belmont, Chicago, IL (Stahl Family Theater) Dynamic blend of multicultural music: Tango, Jazz, Bossa Nova, Klezmer, French chanson and Tanya's original compositions.

Отрекли се били, изоставили Го, предали Го. Боже, колко са слепи и малки, та те предават себе си, отричат се от себе си, изоставят себе си. Не Теб. Себе си обричат. И нищо, ама нищичко не се е променило, хиляди години все едно и също. Дава им се възможност да израснат, да спасят себе си, да намерят себе си. И нищо, хиляди години малодушието продължава. Слабостта побеждава. Нагаждачество и хамелеонщина. А иначе чакат, чакат да възкръснеш, да стане чудо, за да се присламчат отново под крилото на силния. Да застанат редом с победителя и да крещят – "Осанна!" Чакат да бъдат смели, само че не могат сами, имат нужда от чудо. Имат нужда някой друг да изкупи греховете им. Някой друг да се пребори за тяхното щастие. Някой друг да страда, да рискува, да даде живота си за тях. За хамелеоните, за ту любещи, ту мразещи човеци-нечовеци. Когато както им изнася.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Православната Страстна седмица в България не заглуши политическите страсти, свързани с изборите на 12 май. Всичко е концентрирано около темата „подслушване”, а център на вниманието е бившият вътрешен министър от ГЕРБ Цветан Цветанов. Още е трудно да се каже със сигурност обаче дали той е главен виновник или главна жертва в тази кампания – смята политическият анализатор Пламен Асенов.

- Пламен, има мнение, че това е най-наситената с компромати предизборна кампания от началото на прехода. Така ли е и ако да – защо?

- Дълга е темата, Фили, но телеграфно – да, този път специалистите по компроматите надминаха себе си. Дори компромати е мека дума. Свидетели сме на организирана, обемна по съдържание и широка по обхват компроматна война, с ангажирани много хора и институции. Кой има ресурс за такава кампания? Не знам точно. Но знам, че е направена като по учебник за дезинформация и контрадезинформация на уж бившите комунистически тайни служби. Не че съм чел такъв учебник, но стилът ми е до болка познат. Вече 33 години следя като журналист политическите процеси в страната, а сега виждам прецизност, каквато никога не съм виждал, прецизност, сравнима само с някои акции от времето на тоталитарния режим. Това означава едно – че залогът е прекалено голям, дотолкова, че да накара да заработят заедно хора с твърде противоречиви интереси и да бъдат активирани дългосрочно приспани клетки за влияние.

- Какъв е този важен залог – може би БСП да спечели изборите, както смятат мнозина наблюдатели?

- Да, но това е на втори план, Фили. На първи план е желанието ГЕРБ да не спечели, да не управлява отново. И не защото ще го прави много по-добре или много по-зле от БСП. В период на продължаваща икономическа криза в Европа, и едните, и другите имат еднакво ограничени възможности да подобрят нещата и еднакво неограничени – да ги оплескат. Единствената голяма разлика между техните позиции, нагласи и намерения за бъдещо управление е въпросът за строителството на АЕЦ „Белене”, от която ГЕРБ се отрече, а БСП защитава със зъби и нокти. Това е проект, който на високите нива концентрира много външнополитически интереси, като засяга пряко дори отношенията ЕС-Русия, а на по-ниските нива концентрира много икономически апетити, тъй като е изначално и в широк мащаб корупционен. Както се казва, тук е заровено кучето. И ако държим под око тази идея, Фили, по-лесно и точно ще си отговорим на стотиците въпроси без отговор, свързани конкретно с нашата днешна тема – подслушването като център на предизборната кампания в България.

- Пламен, онзи ден прокуратурата обяви, че бившият вътрешен министър Цветанов е извършил престъпление по делото за подслушване на висши политици и бизнесмени, определено като българския „Уотъргейт”. Той обаче продължава да води кампанията на ГЕРБ, а лидерът Борисов каза, че го подкрепя изцяло. Това не е нормално поведение, нали…..или може би в България е нормално, поне преди избори?

- Много неща в тази история, Фили, изглеждат ненормални. Но звучат по друг начин дори ако фактите само се поставят по местата им. Бърз пример с казаното от теб, което се носи и в цялото медийно пространство тук. Прокуратурата всъщност няма право да обяви някого за престъпник, това може да каже само съдът. Разликата не е формална. При това делото за подслушване е образувано от същата тази прокуратура, за която се знае, че поне веднъж съзнателно е излъгала съдия, за да облече той незаконно подслушване в законна форма. След което въпросният излъган съдия стана главен прокурор, а излъгалият го прокурор стана градски прокурор на София. Но няма да изброявам повече факти за коя точно прокуратура говорим, Фили, ще вземат и нас с теб да разследват, защото те, компетентните прокурори, са известни като лица доста тънкообидни. Искам да кажа просто, че този трилър с подслушване, анонимни сигнали, заведени, отворени стари или отменени нови дела, подхвърлени записи, направени очевидно от един защитен прокурорски свидетел, но около 15 дни преди той да бъде официално обявен за такъв, всичко това казва само едно – нищо не е каквото изглежда. Тоест, ако човек не следи отблизо и в детайли всички ходове, а се остави на медийното и политическото облъчване, което върви в момента, ще остане жестоко излъган в представите си за нещата. Другият вариант за близост до истината е човек да се придържа към класическия въпрос – на кого е изгодно това, което се случва.

- Пламен, аз обаче ще попитам друго. Ако приемем, че, според очевидния отговор на класическия въпрос, в случая имаме предизборна атака срещу партия ГЕРБ, защо тя е насочена срещу втория човек Цветан Цветанов, а не срещу лидера Бойко Борисов?

- Този въпрос има много отговори, Фили. От това, че точно Цветанов е предизборният мотор на партия ГЕРБ и ако бъде ударен той, колата спира, до това, че за Борисов май няма вече какво ново да се каже. А и той е доста хлъзгав, всичко се стича по него, без да го засегне политически – независимо дали е истина или истински компромат. В този диапазон вървят отговорите. Аз обаче ще отида по-нататък,  Фили. Ще кажа, че който и да беше на мястото на Цветанов, имам предвид като вътрешен министър в предишния кабинет, той щеше да бъде обект на атаката, независимо от всички други обстоятелства.

- Защо смяташ така?

- От случващото се напоследък е ясно, че подслушването е заложено по принцип като тема на предизборната кампания, Фили. Тази каскада от целенасочени събития не става ей така, от въздуха. Тя е плод на дълга подготовка и доказателството е, че се задейства успешно дори при положение, че изборите дойдоха малко предсрочно. А знае се, че за подслушване най-лесен е ударът срещу вътрешния министър, доколкото открай време в МВР се правят безобразия със СРС-тата и никой министър не може да овладее това. С други думи, Фили, тъй като наистина сме в Страстната седмица, нека да опиша ситуацията така: казва се – който не е съгрешил, пръв да хвърли камък срещу него. И някой веднага хвърля – макар да е съгрешил и още как. Това е само словесен образ, естествено, далеч съм от мисълта да героизирам Цветанов, той трябва да сърба, каквото е надробил, ако е надробил нещо.

От друга страна, Фили, много, ама наистина много ме гложди въпросът, който Бойко Борисов зададе онзи ден – как става така, че ние от ГЕРБ  подслушваме цели четири години, а всички компромати са само срещу нас самите и няма нищо срещу политическите ни противници. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Аз бях зам шеф на пресцентъра на Жан Виденов. Кой го интересува това, ще кажете. И ще бъдете прави - ами никого на пръв поглед. Макар че олигархията се опита да изтрие отвсякъде следите, че ме е имало, все още в българския нет има следи за мен --> http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=927&elementID=314579054&sectionID=5

И изглежда, че все пак някого интересувам, понеже почти всеки пети мой постинг в блога ми или във фейсбука среща отговор от типа "плюеш ГРОБ, а си комунистка, защото работеше за Виденов" или "вие, гадните костовисти, които сте комунисти, защото сте от Виденов". Вярно е, че изглежда малко като словесна салата *.  Но все пак мисля че е добре да изясня защо работих 11 месеца за кабинета на г-н Виденов, след което си подадох оставката и напуснах . Не за да се оправдавам - няма за какво. А за да е ясно в името на какво. И за е ясно - против какво.

Г-н Виденов ме покани  в лично качество. Макар че бях десен журналист. Защото му трябваше професионален коректив в конкретната област - медиите. Не бях член на неговата партия БСП. Не съм била член и на предишата му партия БКП.  Бях изявен журналист с десни убеждения. Избран за репортер на годината №1 за 1993 година, №2 за 1992 г., №4 за 1994 г. Тогава класацията бе свръхдемократична - правеше се чрез анонимни анкети сред окоо 200 професионални журналисти, а не както сега - чрез явно гласуване от определени журналисти, угодни на организаторите. 

Та защо Жан ме покани мен? В средата на 90-те години на миналия той разбра, че идва движение надясно в световен мащаб и мислеше, че добрият път за България и за българите е да тръгнат по тоя път, но в лентата на социалната пазарна икономика ала Финландия и изобщо на скандинавския модел. А не в лентата на дивашкия неолиберален англосаксонски модел. Абе, и германско-австрийският модел щеше да е по-добър. Питайте сега Иван Костов, гарантирам ви, че той ще каже най-добри думи не за скандинавциште, но за германците. 

Обаче не му позволиха на Жан да гаотви друго освен англосаксонската рецепта. Днес е ясно кои и защо. Основно и преди всичко властните фигури в БСП през 90-те години - Лилов и Луканов. СДС го нямаше никакво на политническата сцена, за да позволява или забранява. Мит и лъжа е, че десните, разбираш ли, умралото СДС плюс някаквиш мутри, плюс някакви посолства били го били свалили. Десните бяха аут. БСП си го свалиха. Лукановият клан искаше див капитализъэм, за да циментира позициите си в икономиката. Лиловият клан искаше също див капитализъм, за да циментира позициите си в партията - т.е. на него му трябваха дивашки експлоатирани хора, на които партията да е единствена опора. Не зная и до днес кой от двамата е по-гнусен и по-отвратителен.


И по този начин - чрез съвместните усилия на двата крокодила Лилов и Луканов - визията на Жан за социална масова приватизация и за социален капитализъм, подобен на скандинавския, която бе насочена към максимална полза за обикновените хора, бе блокирана. Е, Жан ме покани да работя за него в името на това да блокираме двата дивашки оригархични клана. Когато малко преди първата година разбрах, че Жан няма сили - или безрасъдна смелост - да се бори докрай, си подадох оставката.

Толкоз. Но момчето Жан поне опита. Както и аз.

*Крайна и най тежка разновидност на разкъсаното мислене е т.нар. шизофазия, известна още като словесна салата. При нея се нанизват една след друга отделни думи. Произнасят се много слова без връзка и неоформени в определени мисли. При шизофазичната реч, разбира се могат да се срещат отделни добре формулирани изрази. Характерно е обаче преобладаването на набор от думи. Разкъсаното мислене се наблюдава при болните от шизофрения.

В началото, в основата, в дъното на зародиша на ядрената индустрия, преди всичко за военни, но в това число и за „мирни цели” лежи/ стои/ се намира възкресяването на един мъртъв, несъществуващ във Вселената химичен елемент. И...

Преди повече от година и половина писах за сериозните парични апетити, които белгийското дружество за колективно управление на авторски и сродни права „Societe d’Auteurs Belge – Belgische Auteurs Maatschappij“ (SABAM) отправи към интернет доставчиците в малкото европейско кралство.

Според тогавашните си представи, SABAM искаше да постигне законодателна промяна и да въведе задължението за провайдърите на мрежова свързаност

да й плащат плоско отчисление

както за разрешеното, така и за неразрешеното ползване на съдържание от страна на техните клиенти.

Въпросната инициатива вероятно е пропаднала, поради което дръзновеният във воденето на съдебни битки белгийски ОКУП е решил да заведе дела срещу Belgacom, Telnet и Voo в качеството им на трите най-големи доставчика в страната, с искането същите да й плащат 3,4% от своя оборот (прессъобщение, TorrentFreak, Ars Technica).

Аргументацията на SABAM е, че потребителите на интернет услуги имат достъп до съдържанието от репертоара им, но за това не си плащат на правилното място, сиреч при авторите, а на грешното – при мрежовите доставчици.

Личното ми мнение е

информационното общество трябва да представлява win-win в отношенията между автори и потребители.

Последните би трябвало да могат бързо, лесно, удобно и изгодно да достъпват и ползват съдържание онлайн, за което пък авторите му да получават разумно възнаграждение.

В този смисъл моделът с плащането на някакво процентно отчисление не ми изглежда никак сбъркан, стига, разбира се, да представлява подходящ лиценз за потребителите и да гарантира справедливото разпределение на събраните средства между авторите.

Що се отнася до изхода на заведените дела, то не бих се учудил, ако те увеличат и без това оформящия се като сериозен съдебен пасив (повече тук, тук и тук) на SABAM.

Всеки вече го може - не защото всеки е станал печен в HTML кода, а защото купища сървизи, начело с Youtube предлагат готов код за вграждане в блогове, страници и сайтове. Е-е-ех, дивна ретрозавист ме обхваща като си спомня 2004-2005г., когато се гърчех как да си сваля дадено видео от тубата или от друг сайт, как да коневртна от един формат в друг, как да намеря видеохостинг на който да го кача и как да го ембедна (вградя) след това в блога си. Как да не завидя сега на децата, които имат възможността да правят това с 2-3 клика. Ако трябва да пиша есе на тема "Що е то прогресът" бих развила точно тая тема "Ембедването (вграждането) на видео в блоговете от 2004 до 2013 г.".

Но като възпявам напредъка н технологиите, да не пропусна да сипя и лъжичката катран в кацата с мед. както е нормално за всяка технология, тя пропуска обикновения човек, а най-често пропуска различния човек. Много често той е човекът с увреждания. В конкретния случай с вграждане на видеоклипове става дума за незрящите. Очевидно те не могат да ги видят и въпрос не елементарна коректност е да бъдат уведомени, че следва видеоклип, така че поне да знаят, че има съдържание, което им е недостъпно, така че да не се чудят, ако текстът става нелогичен. Мисля, че има някакви плъгини за незрящи в някои браузъри, които дават знак, че има видеоклип, но аз използвам универсално решение за всички браузъри - два прости обозначителя, които слагам преди и след всяко вградено видеоклипче:

[видео] [край на видеото]

Всяка истина в болка горчи. И болейки - до ужас разкъсва. Но напомня Голгота с лъчи, че единствено в смърт се възкръсва.

„Танцуващият замък 2: Изроди и лузъри" е зловещото продължение за демоничната книга на Остърли Фелоус, която пренася четящите в света на Муункастър – уж приказен замък, в който се вихрят интриги, зли магии и пороци.

Книгата хипнотизира читателите си и скоро завладява целия свят. Малцината незасегнати от мощта ѝ са третирани като прокажени – изроди и лузъри, преследвани от всички,отхвърлени и тормозени от собствените си семейства, те в крайна сметка са събрани в лагер, който има за цел да им покаже чудесата на Танцуващия замък и да ги привлече към магичния му свят... евентуално. Всичко това разбира се, отразено от медиите и предавано по цял свят, за да осигури радушен прием на демоничното издание навсякъде по света. Съпротивата е безсмислена – дори нахаканата американска журналистка мис Кейт Крижевски не може да спечели надбягването със Злото.

Но да се върнем на нашите изроди и лузъри – тридесет и едно деца, затворени в увеселителен лагер. Поне първите няколко дни. Когато библиотерапията с „Танцуващия замък" не им действа, веселото селце се превръща в концлагер, извратена готическа форма на ГУЛАГ. Децата са принудени да работят, а условията стават все по-мизерни – хранят ги с отпадъци, бият ги, унижават ги. В такива моменти приятелството е това, което би могло да ти даде надежда и да те спаси.

Но това би било прекалено голяма щедрост от страна на Великия чародей и неговия Пазител – целта им не е да направят подопечните си щастливи, напротив. Интригите, недоразуменията и сплетните разрушават това, което би могло да бъде истинско приятелство. Един от тях има специални сили, друг е предател, трети е скрил доброто си сърце от всички, четвърти е с пречупен дух, пети е затънал в омраза и огорчение...

Образът на демоничните стражи Пунчинело и тяхната обсесия от съвременната телевизия би могъл да те разсмее, ако кожата ти не настръхваше от тях. Надежда ли? Не зна дали бих могла да нарека края на тази книга обнадеждаващ. Но, хей, историята всъщност още не е свършила...

Самият той ви го доказва:

Драги ми народе, ти си като децета за твоя премиер и за твоя президент. Ти ги избираш, за да се грижат за теб както добри родители за децата си.

А на Бойко за собствените му деца не му е пукало (камо ли за народа му) - чуйте сами в интервюто на Светиня му от  5 юли 2009 г. пред Би Ти Ви. За улеснение давам и ключовата част, свалена като стенограма:

"Сега българският народ е изправен пред сложен вот, защото няма партия, която избирателите да предпочетат без голям компромис със съвестта си. А целта на текущите скандали бе всички участници в изборите – и тези, които са жертвите на подслушванията, и тези, за които има съмнения, че стоят зад слушалките - да бъдат поставени в един кюп", твърди Методи Андреев.

Няма по-ярко доказателство за рутинната рокада на двата отбора на едно и също задкулисие в българската политика от ротацията на мишените, посочени за оплюване от медиите, които тези кукловоди владеят. Преди изборите през юни 2009 г. тези медии злостно нападаха Бойко Борисов в тон с реториката на първия отбор, известен с абревиатурата БСП. В нощта, в който той загуби вътрешното първенство и на сцената с купата на Съветската армия излезе ГЕРБ, същите медии рязко смениха тона с обратен знак.
Кукловодите обаче също се развиват в рамките на техния особен бизнес да мамят все по-лукаво потребителите на пропагандата им. Този път обърнаха палачинката в движение и нападнаха досегашните господари от ГЕРБ още преди да е ясен с точност крайният резултат от изборите, на които се предлага на н.н. ( „негово нищожество”) електоратът да избира между първия и втория отбор на задкулисието.
Човекът, който сам заговори за „палачинката”, е разочарованият Цветан Цветанов.При последното си гостуване на директора на ТВ 7 Бареков на 15 април той подхвърли тезата за „обърнатата палачинка” . Водещият, превърнал се в един Франкенщайн от операционната на ГЕРБ, се вбеси и започна да напада бившия си началник с фрази като „неприятно ли ви е, че обърнах палачинката” и „ искате ли да ви задавам само удобни въпроси”. Показа му от името на хората с парите кой кара валяка, произвеждащ от употребени политици тесто за палачинки!
Междувременно от скандала с подслушванията стана ясно, че Бойко Борисов нарича „капут” своя медиен Франкенщайн, който на 12 април изчурулика едно демонстративно подмазваческо разговорче със Станишев- гукане, запазено в ТВ 7 преди само за гербери от периода, когато същата телевизия мачкаше розите.
Знам, че повечето читатели на този блог не следят такива „подробности” и дори се дразнят, когато ги „занимавам” с тях, но това е начинът да илюстрирам тезата си, че първият и вторият отбор на задкулисието се „менкат”. В момента на ход отново са онези, които предадоха медийната щафета на ГЕРБ. Задкулисието вече е преценило, че трябва да връчи отново медийната бухалка на старите й стопани. Вижте само докъде са стигнали в този обрат в сайта Bnews, изразител на обръщането на палачинката.
На вашето внимание представям водещите днешни заглавия на стопанисвания ( все още) от същия Бареков сайт, чието императивно звучене не оставя съмнение кого искат да смачкат думите- всяка една от новините е представена с надзаглавие и последващо заглавие без условни наклонения ( сякаш пледиращи да няма условни присъди- само ефективни!). Направо се борави с констатации, независимо, дали са на най-червенеещия социолог Кольо Колев, на големия враг на ГЕРБ Лютви Местан или направо на самия Станишев.

BNews, 3 май 2013
“Непотвърдено
Кола на НСО с Цветанов блъснала друга с бременна
Европейците шашнати
Вулгаризмите на Борисов разтресоха европейската преса
Пресметнато по НК
Разликата между Борисов и Цветанов e 3 г. затвор
Кольо Колев: Цветанов е политически труп
За орязани пари
Тютюнопроизводители освиркаха Цветанов
Голямото чудовище е законното подслушване”
И без да чете повече, на потребителя на тази пропаганда му става ясно, че си има работа с ужасен злодей, за когото журналистическата презумпция за невинност не важи.

С риск да навредя на колегата Витомир, ще добавя като щрих днешното му мълчание в сутрешното новинарско предаване на НВ 7. Водещият буквално бойкотираше публичния побой, на който в негово отсъствие подложиха Цветанов в ефира по време на дълго интервю с уволнен от Цветанов бивш началник на полицията в Стара Загора, от когото изтръгваха отново и отново да каже всичко най-вредно за Цветанов като „клиент” на прокуратурата. Личеше си, че на Витомир направо му е неудобно да изпълнява поръчката да размахва пръчката срещу един паднал вече политик, пред когото в същата тази телевизия допреди няколко седмици раболепно пълзяха.

Не ме разбирайте погрешно: тази статия не е пледоария в защита на Цветанов. Давам доказателства с факти за грозната картинка на българската пропаганда, която е основен управленски инструмент за инквизиране на паднали или падащи политици от страна на онези, които им дърпат или режат конците.

Да обобщя: замисълът на тази управленска схема е да създава усещане за промяна и дори за възмездие във всички възможни сфери на публичността в България, но по никакъв начин да не се разделя с медийната си лаборатория. Менажерията, която кукловодите си отглеждат за целта в нея, демонстрира с поведението си тази подредба на приоритетите, според които на върха на пирамидата в България са не толкова политиците, магистратите или депутатите, колкото кастратите, наети да изпълняват възложените им в харема роли на ласкатели или каратели в зависимост от конюнктурата в рамките на кар(а)телното споразумение.

Това е един истински „симбиоз” на политиката с престъпното унищожаване на медийната свобода в услуга на онези, които плащат за тази услуга. Най-отблъскващото в този факт е обстоятелството, че продажността няма как да бъде привлечена към отговорност по съдебен път: търговията с медийни роби у нас е тънък занаят, в който борсата на журналистическа плът е улеснена от онези, които са готови да се продадат.

Share on Facebook

Христос е най-великият страдалец, и то в особен смисъл на думата. Страда за другите, за целия свят. Великият характер е свързан с мъченичество. А то ярко подчертава величието. Пътят на добродетелта е постлан с позор, хули и унижения. Този факт е известен не само на нас. Още древните мислители схващали тази велика истина. Поразително е пророчеството на Платон за Христа. Като говори за вероятната участ на чистата добродетел, ако тя слезе в човешки образ на Земята,

2-4 мая, 8.00 pm. “Испанские страсти” – так называется концерт, в котором Чикагский симфонический оркестр (далее – ЧСО) исполнит произведения М.Равеля, К.Дебюсси и музыку из балета М.де Фалья “Любовь-волшебница” (“Elamorbrujo”). В этом балете рассказывается история цыганки Канделас, которую любит красавец Кармело. Канделас не может ответить на его ухаживания: как только он приближается к ней, появляется призрак ее прежнего возлюбленного. Канделас произносит магические заклинания и танцует страстный танец фламенко… В роли Канделас на сцене Симфонического центра мы увидим известную испанскую танцовщицу Марину Хередию. Дирижер – Пабло Херас-Касадо. Перед началом каждого концерта в ...

С 17 по 19 мая в Чикаго пройдут гастроли Санкт-Петербургского государственного академического театра балета Бориса Эйфмана. Одна из лучших балетных трупп мира покажет спектакль “Роден”, посвященный судьбе гениального французского скульптора Огюста Родена и его ученицы, возлюбленной и музы Камиллы Клодель. Пятнадцать счастливых лет отпустила им судьба, а потом был разрыв и сумасшествие Камиллы длиной тридцать лет. Используя реальные события из жизни Родена и Клодель, Борис Эйфман создал грандиозную сагу о любви, страсти и всепобеждающей силе искусства. Вот что говорит хореограф о своей новой работе: “Жизнь и любовь Родена и Клодель ...

Предговор от Extremecentrepoint: В настоящата предизборна кампания БСП доказа, че не се различава от БКП. Просто се е приспособила към новите условия: 1. БСП е задушила медийната свобода и е овладяла всички медии, а те под неин диктат дружно атакуват друга политическа партия ползваща се с голямо одобрение сред българските граждани. 2. БСП се държи [...]