Руската рулетка в българския парламент- отстрел на здравия разум

Не знам защо всички говорят за парламентарна аритметика, когато явно става дума за аритмия. Ели за „ела ме ритни”( т.е. „ не се прави на много хитър”), както се казва на езика на улицата- единственият, който доста от добре облечените във власт парламентаристи разбират без преводач.

Вече почти свикнахме, че обявяваното за невъзможно съчетание на политически субекти , като скачените съдове ДПС и „Атака”, всъщност работи в синхрон, колкото и участниците в синхронното п(а)луване да се стараят да прикрият този срамотен за избирателите им факт. Смокиновият им лист стана съвсем прозрачен след като изиграха хода с безпроблемното избиране на Михаил Миков за председател на новия парламент- явно спазарен с БСП продукт на продуктовото позициониране в 42-рия Народен супермакет.

Както вкупом, така и поотделно обаче продължават да ни убеждават с думи, действия и бездействие, че за тях няма невъзможни неща.

Не е възможно по законите на логиката едновременно да приемеш мандат за управление и същевременно да искаш касиране на изборите. Но ГЕРБ прави точно това.

Не е възможно да претендираш за антагонизъм спрямо отсрещната партия, но да си солидарен с нея за най-важния политически жест, какъвто е подкрепата за номинирания от БСП за премиер Пламен Орешарски. Уж не си говорят, толкова били скарани, но ДПС и „Атака” заедно припознават кандидата на БСП за свой.

Не е възможно тази услуга да бъде разграничена от подкрепата за БСП. Но „Атака” и ДПС твърдят, че това било възможно.

Не е възможно само преди 5 години от БСП да кълнат Сидеров като фашист, а днес , макар да си е същият, да „откриват” удобно възникнали „допирни точки” с него. Отделни дейци на червения елит вече направо го хвалят, като говорят за „израстване” на политика Сидеров.

Не е възможно „израсналият” Сидеров да продължава да се държи хулигански спрямо журналисти и полицаи и това да остава без никакви последици – включително и като липса на реакция от страна на опозиционното мнозинство на ГЕРБ. Но това се повтаря отново пред очите на всички, включително като пример за желаещите да подражават на Сидеров при първа улична възможност.

Ако задаващото се управление на БСП успее да преодолее през тази парламентарна аритмия, предстои да видим (ре)капитулацията: уж най-невъзможният парламент да роди възможно най-стабилното мнозинство поради това, че никой няма да има мнозинство да го свали против волята на тази коалиция на желаещите, доказала, че за нея няма невъзможни неща отвъд всякакви норми на нормалността.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: