Говори Пловдив: В ИМЕТО НА ЧЕСТТА И ЗДРАВИЯ РАЗУМ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Не знам дали знаете, граждани, онази знаменита реч на Чърчил в навечерието на Втората световна война, в която той призовава: „Никога не се отказвайте! Никога, никога, никога!”

Но ако мислите, че спира до тук, жестоко се лъжете. Защото до тук и един прост Волен може да ти го каже. До тук биха спрели също чичко Сталин, чичко Адолф, другарят Мао, тримата другари Ким, Чавето и други от тяхната порода. Но не, не се отказва Чърчил да надъхва своето демократично общество за кървава съпротива срещу диктатурата, а продължава: „Никога не се отказвайте – освен в името на честта и здравия разум!”

Освен – в името на честта и здравия разум…..

Изумително е върху колко малко и колко крехки основи се крепи пропастта между диктатура и демокрация. В първия случай си тъп отвътре и надъхан отвън като булдог – никога, ама наистина никога не се отказваш, защото някой ти е внушил, че така трябва, че така правят мъжете, пичовете, истинските патриоти, революционери  или други подобни крокозъбели. И ти бързо губиш себе си. Но обикновено след доста години, чак щом успее физически и психически да избие достатъчно много хора, диктатурата също губи себе си и отнася цялото общество в гроба.

Във втория случай реализираш най-великото и естествено човешко право – да избираш, следователно да мислиш, защото имаш налице поне две истински основания да се откажеш. Което всъщност е едно истинско основание да не се отказваш. И при всички случаи намираш себе си. А като имаш поне две истински основания да се откажеш, можеш да се откажеш, за да останеш жив, пак да намериш себе си и да продължиш да оставаш жив, докато принципите на нормалния човешки живот, тоест, на демократичното общество, надделеят.

„Подобни мечти за индивидуална чест и колективен здрав разум обаче водят само до депресии – предупреждават бдителни пловдивчани. – Българският случай не е такъв и ако човечеството беше принудено да разчита на нас да го спасим от фашизма или нацизма, жална му майка на човечеството!” – добавят.

Прави са хората. Всъщност – правотата им се видя и по това доколко спасихме човечеството от комунизма. До николко не го спасихме, ето доколко!

През 1995 година писателят и философ Умберто Еко в Ню Йорк изнася доклад, с който въвежда в научна употреба понятието „вечен фашизъм”. Той сочи 14 признака на това явление и казва, че ако един от тях да е налице в дадено общество, то е коректно  заключението, че там се кондензира фашистки облак. Сега ще ви изброя признаците, като леко ги коментирам, пък вие смятайте с колко от тях можем да се похвалим. А после заедно ще направим сметка доколко черен е фашисткият облак тук.

1. Култ към традициите. Комунистите са в храма, защото „уважават традициите”. Е, те всъщност уважават православието като здрава връзка с Москва, но то е друга тема. Традиция стана напоследък Христос да е ту античен тракиец, ту горд пра-прабългарин, но все нещо българско има замесено. Като поп-фолк или чалга, напълно пренесохме фолклора си, макар напълно изкривен, в модерните времена. А и в пространствата си го пренесохме, тоест, във всички области на горчивия си живот. С ентусиазъм открихме мощи на самия Йоан Кръстител и ги изложихме. Копието на една чудотворна икона се принуди бързо да сътвори чудеса по нашите земи, за да не спрем да и се кланяме. Ако не бяхме върнали откраднатата Паисиева история, сигурно и тя с някакво чудо щеше да ни зарадва…..

2. Неприемане на модернизма. Тук май няма какво да се каже. Освен че ние дори истински модернизъм си нямаме, какво остава да го приемаме. Всъщност, ако го приемахме, вероятно щяхме да го имаме.

3. Неприемане на рационализма. Че я развийте на някой нашенец идеята „мисля, следователно съществувам” и ще видите как ще се развесели твърде и ще ви потупа по гърба покровителствено, както потупва селския идиот, колчем го срещне.

4. Култ към действието заради самото действие, мисленето не е мъжествено дело. Не показа ли механизмът, по който се развиха уличните протести напоследък, че точно така правим – действаме, пък…..не, дори и след това не мислим. `Щото е вредно – най-вече за ентусиазма и обществената енергия.

5. Неприемане на несъгласието – несъгласието е предателство, знак за другост. Когато говориш с мен, ще мълчиш – това в България не е само казармена мъдрост. То едновременно е точно описание и дълбока характеристика на практически липсващите ни диалогични нагласи. Както и на липсващата ни склонност да чуваме и да се съобразяваме с мнението на другия. В случая изобщо не споменавам израза „готовност за компромис” `щото ще стане страшно.

6. Ксенофобия. Абе, не ни е съвсем присъща. Ние обичаме всякакви малцинства, стига да са изселени по-далеч от нас, примерно в топлите морета. Не обичаме само някои, дето ни се натрапват в къщи – евреи, цигани и турци например. Мюсюлмани, мормони и протестанти също, а и католиците са подозрителни. Виж, гейовете и гейките наистина ги мразим. Ама тях пък `що трябва да ги обичаме, нали те си се обичат помежду си…..

7. Политика, опряна на социално фрустрираните класи, пострадали от някаква икономическа или политическа криза. Мълча си. `Щото и аз не съм социалист, ама като се огледам наоколо – май с Киро Маричков сме само двамата.

8. Етнически национализъм, съчетан с идея за международен заговор срещу нас. Че т`ва турците ли нямат коварни планове да отмъкнат изконни български земи изпод краката ни, т`ва македонците към свидната ни история ли не посягат, американците ли за шистовия газ и другите ни богатства не ламтят? Ами европейците, дето ни дават акъл, а не пари? Всъщност дават, но недостатъчно, за да ги харесаме достатъчно. Ами гадните чужденци от ивиените и чезовете? Ами световната еврейска конспирация на масоните, ротшилдите, билдербергите, илюминатите и останалите умбертоековци…..

9. Не се борим, за да живеем, а живеем, за да се борим. Така е. По нашите земи отдавна живеем, за да се борим с простотията си, със завистта и нетърпимостта към другия, с неприемането на истината за нещо важно и справедливостта за нещо ценно, с неспособността да се изразяваме и с навика да дрънкаме глупости, за да прикрием празнотата в себе си. Отдавна се борим, но и отдавна не се преборваме. Не знам – а и вече не ме интересува – дали го правим съзнателно или не. Сигурно е обаче, че не живеем добре, точно защото не сме се преборили.

10. Презрение към слабия. Виж т. 3 в частта за селския идиот.

11. Култ към героизма, свързан с култ към смъртта. Да споменавам ли историята около Пламен Горанов и изобщо вълната от самозапалвания напоследък? Всъщност, не – ще спомена само нелепото обществено и медийно отношение към тях.

12. Култ към мъжествеността. Да не забравяме мачизма като важна характеристика на съвременния наш положителен  герой – мутрата. И персонално – поведението на последния ни министър-председател. Не че преди него лигльото Станишев беше по за предпочитане, не казвам това.

13. Вождът еднолично изразява мисленето на целия народ. Още вожд не сме си намерили, но и това ще стане. Отдавна се ужасявам от масовото зомбиране, което следва тъпите призиви да изхвърлим партиите и други демократични глезотии от живота си, да се прегърнем всички до един, за да мислим и действаме като един в името на народа. И за благото на народа.

Тъй де, като застанем в това положение, той вождът сам ще ни яхне.

14. Максимално ограничен за ученици и студенти набор от инструменти за сложно критично мислене. Глезотии! Да му имам сложното мислене на Еко. Прищяло му се общество от умници, платонова република на философите едва ли не.

„`Ма според Платон зад гърба на всеки философ има роб, за да го обслужва. Пък ние нямаме роби, защото всички сме равни – кой ще мете улиците и ще копае въглища? Пък и при такава сложна реформа, в образователната система ще трябва пари да се наливат, не пари да се крадат” – уплашено викат в Пловдив разни умници, ужасени от призива на Еко за развитие на разума.

Не знам за вас, граждани, но аз броих, броих и признаците за фашизиране ги изкарах 14 от 14. Сто процента. Сигурно сме първи в Европа по този показател. Освен ако много не греша, това означава, че черният облак на фашизма е надвиснал над главите ни. Не, означава, че е роден и плътно залегнал в душите ни и витае навсякъде около нас, тоест, че според критериите на Умберто Еко, българското общество е вече изцяло фашизирано. Както казах по-горе – липсва ни само фюрер или генсек. Ама и такъв ще си извикаме, къде ще ходим.

Да, добре чухте, този път фюрерът няма да ни слезе сам от мандрите планински, да ни превземе пощата и радиото, да ни суспендира Конституцията и да забрани политиката като деятелност обществено опасна. Този път ние сами ще си го поканим. Дали ще е родолюбив гражданин от специалните служби, дали ще е от амбициозните армейски, но също родолюбиви полковници, дали ще е просто родолюбив комунист, който се кълне, че не е комунист? Не знам, но знам, че ще го молим за национално спасение. Затова и непременно ще е родолюбец, за да обича Русия, руската култура и най-вече – руските имперски интереси тук. Иначе как ще ни спаси от тях, те ще ни смажат? Да, дали човекът е точно нашият човек, ще познаем по родолюбивото му отношение към Русия. Добър критерий е този, граждани, защото е доказано, че и в тази посока сме свикнали никога да не се отказваме от простотията си, която винаги ни вреди.

И не се отказваме от нея дори в името на честта и здравия разум.

Прочети цялата новина

Свързани новини: