Ютията на Пандора

Ще трябва да мине време, за да се провери прогнозата, че и „тия са като ония” по отношение на новата власт, която се е покатерила на върха на държавата по купчината (уж) алтернативни обещания, с които „ония” се добраха до същата позиция през 2009-та година. Няма да чакаме дълго, като вече се вижда и чува.

Междувременно, вместо разкрития и подготовка за реформи, от самото начало наблюдаваме римейк на приказките за тежкото наследство. Зад този параван започна голямото изглаждане: вместо да отворят кутията на Пандора управляващите вадят ютията, с която минават върху непоръбената си управленска програма.

Вече отпадна озъбената предизборна закана за борба срещу инвестициите със съмнителен произход от офшорните зони.

За острия ръб с плоския данък да не говорим- ютията на интереса, който клати феса в отношенията между БСП с ДПС, изглади това противоречие още на етапа на пазарлъка за коалицията, която върви в медиите на ишлеме с етикета „програмен кабинет”. Сплескаха темата като предизборно кебапче, преминало през възродителен процес и преименувано в плескавица. Сега и да риват онези, които са яли предизборните кюфтета, Москва на сълзи не вярва.

Премиерът Орешарски още в първия си работен ден започна да пълни с „ако” гьола в Белене, подготвяйки публиката за факта, че обещанието на тройната коалиция за АЕЦ „Белене”, която иначе има за целите на ядрения реваншизъм повече от достатъчно мнозинство в парламента, може и да не бъде спазено. Ако не се докаже ефективността на проекта и ако не се намери голям инвеститор и…ако какво още?.

Това говорене е буквално повторение на дългогодишната позиция на ядреното увъртане на ГЕРБ и лично на специалиста по общите приказки Борисов!

Очакванията за „пълен назад” се сбъдват напълно, но не толкова като реваншизъм, колкото като отстъпление от предизборната категоричност. Условното наклонение замени вече отсечените като с предизборна секира послания „ще строим АЕЦ”, „ще премахнем плоския данък” и „ще разделим ресора на икономиката от енергетиката” ( особено важен завой, следен с повишено внимание от руските медии, както се вижда от една днешна дописка на ИТАР-ТАСС).

Ако си спомняте, ден преди развръзката, в списъка с имена, подхвърлян на медиите, като министър на обособената в отделно ведомство енергетика ( разбирай- анклав с категорично преобладаващ руски суверенитет в българската икономика), блесна името на колегата на Орешарски от правителството на тройната коалиция Явор Куюмджиев. Бившият заместник-министър е бил гласен до последния момент да онагледи като много специален министър ядрения екстремизъм на лобито, което го пращаше в телевизионните студия през пролетта на 2011 година да изразява възторг от светлото ядрено бъдеще ( и водещата роля на руските технологии в него) на фона на световния мрак, паднал над ядрената енергетика след катастрофата във Фукушима.

Но нещо или някой е накарал кроячите на програмната рокля на Орешарски да отстъпят и от това намерение-някак много издайнически щеше да бъде!

Явно е, че самата философия на управлението е повече на рак, отколкото на орел и щука- видно е от философстването на подбраните за целта изпълнители в изпълнителната власт и от зле прикрития гняв на лидера на лявото крило в БСП Янаки Стоилов, демонстриран вчера от парламентарната трибуна със скърцане на зъби.

Ако не беше жалко, щеше да е смешно, че с ютията на Пандора се опитват да прикрият петна по управленската дреха, макар те да не могат да бъдат изгладени.

Мастити коментатори, наети в медийната гладачница на пълно работно денонощие, плюнчат по ръбовете на коалиционния панталон, натискат с ютията и повтарят, че гладят всъщност една типична програмна рокля., защото в нея не били напъхани „партийци”. По точно заявяват, че партийците не преобладават и това прави от панталона рокля или работна престилка– сякаш в кухнята на властта партийната тежест се определя от бройката, а не от факта, че Ангел Найденов, Драгомир Стойнев, Кристиян Вигенин са от най-вътрешния кръг на Станишев или пък, че министрите от квотата на ДПС ( включително и онези, които не членуват официално в партията) са посочени именно от централата си.

Отстъплението от намерението Янаки Стоилов да оглави социалното министерство в полза на депутата от ДПС Хасан Адемов или препъването на бившия външен министър Ивайло Калфин, гласен да се завърне на червен кон със знамето на своя патрон свети Георги (Първанов), са сред най-резките обрати в боричканията при раздаването на порциите под програмната пола на съзаклятниците.

Клетите съзаклятници- въобразяват си, че срамотиите им не се виждат под прозрачната рокля! А може би са наясно с тази прозрачност без граници, но срам нямат?

Щеше да е по-честно да назовават нещата с истинските им имена, но честността е за честните, а не за другарите, които си избират да ги управляват господа, с надежда все още да е сит нахраненият с обещания бедняк и агнето на олигархията да наддава по тучните коалиционни ливади. Вярно е, че сит на гадния не вярва, но за целта си имат пропаганда- грижи се да не става ясно кой точно е гадният герой в сълзливия коалиционен сериял „Добронравен вълк с променяща се козина”.

Пожеланията за честност е „ толкоз просто и логично”, както е казал поетът Вапцаров. Само че него го разстреляха отдавна и „тия” нямат нищо общо с „ония”, които се крият зад някакви идеали, принципи и революционна романтика.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: