На четири колела до Края на Европа (1): От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон. Приятно четене:      

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

  Ден 1 Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16. Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали. За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка. За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда. Ден 2 За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.  

  През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април. Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км. Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.    

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ден 3

    Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова. Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 - 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.    

  В

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките. На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее. Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела. Ден 4 Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо. Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.    

 

      Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук.   Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме. След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола. Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките. Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват. Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото. Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга. Ден 6 Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувременно звъннахме до България, където брата на Ирина пусна запитване в няколко форума, ако някой има познати в Мадрид и идея да помогне. Оказа се, че това беше най-правилното решение. Само след няколко часа се намери българин, който има сервиз в Мадрид, а има и пътна помощ да вземе колата. Същия ден към 17:30 ч, човека беше на адрес, качи колата и се отправихме към сервиза му на 20 км от центъра в един от крайните квартали. За 20 минути той разглоби предницата и щетите бяха констатирани – бронята е ясна, ама тя е козметичен проблем. Следваше радиатор, гредата под него и крив рог. Оставаше само да чакаме и да се надяваме всичко да мине добре. Междувременно през деня имаше и известна обиколка из забележителностите на столицата, но някак на никой не му беше до забележителности пред неяснотите, които ни бяха налегнали. Минахме и покрай стадиона на Реал Мадрид – Сантяго Бернабеу, за да видим как изглежда на живо. Ден 7 Целия ден обикаляне по

забележителностите на Мадрид

и очакване на обаждане от Галин, който търсеше частите, необходими за колата. От забележителностите особено ми хареса

Plaza Mayor и парка Ретиро –

чудно и спокойно местенце, което е като оазис в забързания и натоварен град. Галин се обади и се оказа, че има известни трудности с намирането на радиатор точно за този модел. Всички налични били за кола с климатик и са малко по-големи. Привечер обаче телефона звънна и добрата новина, че всичко е налично повдигна настроението на цялата група. Галин каза, че ще работи до късно и ще я направи още същия ден. Влезе ни в положение човека. Ако трябваше да чакаме испанците да се напразнуват и тогава да се свърши работа щеше да е доста неприятно.    

  Ден 8 Станахме не много рано и се изстреляхме към покрайнините на града, за да вземем колата. Всичко беше оправено без козметичните корекции, които трябваше да се направят на бронята. Благодаря и да си жив и здрав, Галине! Върнахме се в апартамента, натоварихме се и тръгнахме към Португалия, но не по царския път, а по второстепенен, който пресича границата на север от Лисабон. Целта беше разглеждане на средновековното градче Монсанто, за което знаех, че е направо приказно. И беше! Минахме границата с

Португалия

Ето на това място вече се почувствах далеч от България. Може би защото беше последната държава от континента и защото най-западната точка на континентална Европа беше тук.

Монсанто

се намира близо до границата. Спира се на паркинг и после безплатен автобус за 5 минути те качва до портите на града, който се намира на хълмче сред равнината наоколо, а гледката е изключително панорамна от там горе. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Още от входа на града те облива средновековна атмосфера и миризма на печено агне. Улучихме някакъв фестивал. Имаше и местни музиканти, облечени в интересни одежди, който пееха на незнаен език. Целият град е от камък – улици, къщи, стълбища. Дори има огромни канари, които служат за стени на къщите или пък под канарите са построени къщи. Въобще много е интересно, а и различно от нещата, които съм виждал досега. Трябва да се види. Трудно е за описване.      

  За жалост нямахме много време, защото вечерта трябваше да стигнем до Лисабон, но тук определено бих постоял повече, ако можех. Котките, които бродеха по улиците и позираха като манекенки по сивите камъни допълваха пейзажа. Потегляйки към Лисабон стана ясно, че няма как да стигнем до 22:00 часа и се наложи да звънна на домакините да ни изчакат до към 0:00 ч. Времето не стигна, въпреки че спечелихме още един час заради часовата разлика с влизането в Португалия. Тук е с 2 часа по-рано от България. В тази страна

на някои участъци от по-новите магистрали плащането е много шантаво

Трябва или да имаш специална предплатена машинка, която се слага на стъклото или в някоя поща да си съгласуваш кредитната карта с номера на колата и при преминаване на определени участъци автоматично ти се дърпат пари. Шантава работа. Ние нямаше къде да направим това, влизайки от второстепенния граничен пункт, така че карахме на късмет. На по-старите участъци си имат по-човешка система с плащане кеш или с карта. Към 0:00 ч пристигнахме в старата част на Лисабон и след известно лутане намерихме апартамента, където любезните домакини имаха търпението да ни изчакат и да ни обяснят това-онова за града. Първото ми добро впечатление беше, че паркирането е безплатно в тази част, която си е баш центъра. Е друг е въпроса, че места трудно се намират, но извадихме късмет.   Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: