Говорителя на кандидата за Канцлер Щайнбрук от социалистите на Германия, вчера също като френския президент Оланд напълно се дистанцира от Станишев, цитирам: “…желанието за власт на всяка цена, дори с риск да разруши държавата, която го прие за свой поданик и му откри пътя към Брюксел е недостойно и по никакъв начин ние не подкрепяме…” [...]

The post Германските социалисти жестоко разкритикуваха Сергей Станишев и БСП. Фашизираната БСП и лидерът им изпаднаха в международна изолация заради национал-социалистическата коалиция с Атака appeared first on ExtremeCentrePoint.

Сериозна тревога сред германските партньори на България будят промените в сектор "Сигурност". "По скандален начин, още в началото на мандата си, новото българско правителството опита да предприеме мерки, чиято ясна цел е, да обезсилят правовата държава и борбата с организираната престъпност. Германският депутат настоява, европейските институции, основно Комисията, да реагират на кризата в членката на ЕС България и да порицаят, и санкционират ясно подкопаването на правовата държава.

"Файненшъл таймс": Свободата и демокрацията могат да станат врагове

Transparency International: Корупцията в Арабския свят се е влошила след революциите

ЕСПЧ: Доживотният затвор без замяна е нарушение на правото на защита от нечовешко и унизително отнасяне

Джеймс Пардю: Ако бях българин, щях да съм на улицата заедно с протестиращите

Софийският районен съд е на крачка от стачка

Global Corruption Barometer 2013: Няма промяна в усещането за корупция в България

Европейската комисия излиза с устен доклад за България

Обвиняемият Цветанов установи, че правният мир е устроен несправедливо, но с негово съдействие

В България най-корумпиран е съдът

ПОЗИЦИЯ: Отказът на главния прокурор да разреши трансфер на лишения от свобода Джок Полфрийман в Австралия е озадачаващ

Защо нито един заклет ловец на миди във Варна, сред които съм и аз, посещаващ плажа под м. „Траката”, за толкова години до днес ни веднъж не е забелязвал Дядо Кирил да пълни торбата с морския деликатес – и откъде се взеха тия „рибари”, потвърдили за всички възможни медии, че Дядо Кирил всеки ден си е слизал край морето с хавлийката? При лятното щъкане на папараци из Варна и околностите фактът, че Дядо Кирил отива за миди, едва ли щеше да бъде пропуснат.

Регионите, в които купуват руснаците, са предимно от черноморските – най-вече към Южното Черноморие, но и Северното донякъде, Варна, каза Велков. Най-големият процент на желаещи да придобият имот у нас е от Русия. „Естествено, има и от други съседни държави – от Украйна, от Прибалтика, от южните републики като Узбекистан, Таджикистан, Казахстан. Като цяло, процентът от Русия, като най-голямата от тези държави, като брой участници в пазара, е най-сериозен и най-видим”, посочи Велков

/Поглед.инфо/ Надигането на „хората срещу олигархията“ може да се разглежда като движение за повече свобода и демократичност. Затова изглежда учудващо, че тази революция е излъчвана по телевизията. Обикновено олигархията включва в себе си и контрол върху медиите (а у нас всички големи медии, освен обществените, са собственост на богати и властни хора); в момента обаче медиите са като цяло в отбора на „хората“ – позиция, различна от тази в предишните протести.

С решение от 9 юли 2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени положителния ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) за преустройство на ядрения реактор на територията на столичния квартал "Младост". Според съда, решението на екологичното министерство за одобряване на ОВОС противоречи на закона.

Попитали радио Ереван как се утешава жена, която намира бюста си за твърде малък. Жените с малък бюст: - Не предизвикват пътни произшествия, когато се наведат. - Винаги изглеждат по-млади. - В ресторанта капките кетчуп и трохите им падат винаги на салфетката, сложена на коленете. - Винаги могат да видят дали обувките им са изцапани. - Лесно спят по корем. - Нямат проблем да седнат зад кормилото на малка кола. - Знаят, че хората лесно могат да прочетат надписа на фланелката им. - Знаят, че това, което не се събира в ръката, е ненужен излишък. - Могат да ходят на аеробика, без опасност да се нокаутират сами. Усмихни се, България! Очевидно всички тези предимства никак не са впечатлили участничките в предстоящия конкурс "Мис Силикон" 2013. Дебют в Слънчев бряг ще направи и транссексуален участник, чиито мерки според организаторите отговаряли на определението "С 350 кубика силикон напред".

Пламен Асенов

10. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=42

Обикновено се смята, че великите идеи се реализират бързо – от една минута, до един човешки живот. А знаете ли колко от тях никога не са реализирани заради мързел? И аз не знам, но са много. На пръсти се броят обаче онези, за които човечеството дълго полага усилия, а изходът от битката дълго продължава да е неясен. Репортаж на ВВС напомня за една такава велика идея:

Репортаж на ВВС за есперанто

Превод: Представете си свят, в който можете да пътувате навсякъде и да разговаряте с всекиго, свят с един универсален втори език за всички. Това беше мечтата на доктор Людвик Заменхов, който измисли есперанто.

В превод от есперанто думата есперанто означава „който се надява”. Това наистина универсално описание свързва всеки отделен човек, който диша на тази планета, с всички останали. Мога да си представя как извънземен идва на Земята и се пита коя е най-общата характеристика на човеците. Лесно ще я намери – човек е, който се надява. Но прави човекът и други важни неща, разбира се:

Ям, пия, пиша

Превод: Ям, пия, пиша. Аз ям, аз пия, аз пиша.

Това са наистина важни човешки дела, съответно – важни човешки думи, без които не може да мине нито един език, независимо дали естествен или изкуствен, национален или универсален. Не минава без тях и езикът Есперанто, създаден през последната четвърт на ХІХ век в полския, тогава руски, град Бялисток, от Ludwik Łazarz Zamenhof. Така поне звучи името му на полски. На майчиния му еврейски език то е Eliezer Lewi Samenhof, а на измисления от него есперанто – Ludoviko Lazaro Zamenhof.

Гласът на Заменхоф

Това е рядък запис с оригиналния глас на офталмолога доктор Заменхоф, любител лингвист и философ. За съжаление, не мога да ви преведа по разбираеми причини – не знам есперанто. Колкото и лесен да е този език – а той е създаден лесен именно с цел да бъде масово научен – все пак са необходими няколко седмици, за да започне човек да си служи с него. А колко е било необходимо на Заменхоф да го измисли ли? Всъщност, основите на своята Lingwe Uniwersala той полага още като момче. Говори се, че точно на 19 си рожден ден занимава гостите не с друго, а с разговор на измисления си език и с принципите за неговото структуриране. Не се казва те дали са се веселили, но, така или иначе, Заменхоф после дълго подобрява граматиката, докато през 1887-ма издава „Първата книга” или Unua libro. Изданието финансира бащата на Клара Зилберник, бъдещата съпруга на Заменхоф, с която имат едно момче и две момичета, всички убити по-късно в Холокоста. Вероятно като деца и те гордо са се представяли пред гостите на есперанто, както правят децата на есперантистите и досега.

Деца говорят есперанто

В основата на създаването на Есперанто стоят две неща – една красива, но наивна идея и добри познания по различни езици. Идеята се ражда още в детството на Людвик. В родния му Бялисток, който тогава е в Русия, има  четири основни етнически групи – руснаци, поляци, немци и евреи. Те се ненавиждат помежду си. „В семейството ме учеха на любов към всички хора, а на улицата виждах да се реализира само омраза” – спомня си Заменхоф. Тогава решава, че хората се мразят, защото говорят различни езици и не се разбират. Оттам до идеята, че ако всички говорят един език, ще започнат да се разбират, крачката е малка. Да, идеята е наивна. Да, нещата не стават така. Да, различните интереси, а не езиковите различия са в основата на човешките конфликти. Но все пак е красиво, нали? Освен това – какво да си помисли малкият Людвик, той самият се чувства цялостен, макар руският да му е бащин, а еврейският – майчин език. Освен това знае немски, защото баща му го преподава, а знае и полски, защото е езикът на умните и културни хора. Научава също много добре френски, латински, гръцки и английски, учи и ползва италиански, испански и литовски. Това са общо 11 езика – и след години работа, Заменхов представя „Първата книга” под псевдонима д-р Есперанто, което после става нарицателно и за самия език. Това ме подсеща да ви попитам – слушали ли сте „Куин” на есперанто?

Куин

Можем да чуем кавър на есперанто и на прочутата песен на Ричи Валенс „La Bamba”.

Ричи Валенс

Или предпочитате как мексиканецът Висенте Валдес покрива Франк Синатра с неочакваното, но разбираемо за всички „НовЙорк, НовЙорк”.

Висенте Валдес

Можем да чуем на есперанто и още любими неща като „Аве Мария”…..

Аве Мария

…..или коледния химн „Джингъл бел”.

Джингъл бел

А само за да ви докажа какво могат думите в този необичаен език, нека чуем как звучи и циганският химн „Джелем, Джелем”.

Джелем, Джелем

Някои смятат, че Есперанто е създаден с цел да замести естествените и националните езици – и това е сред основните критики към него. Нищо подобно. Идеята на Людвик Заменхоф е той да бъде помощен, допълнителен език, на който хората лесно да общуват, език, който да сплотява, не да разделя. Да кажем, че идеята е да се върнем във времето на Вавилонска кула. Според Библията, отначало при строежа на кулата хората са говорили един общ език и затова бързо са напреднали, издигнали я толкова високо, че заплашили да стигнат небето. Но боговете, за да избегнат риска от небостъргача и да ни държат по-лесно в подчинение, разделят човечеството, като му дават множество езици. Така или иначе, но май неочаквано бързо дори за самия си създател, в края на ХІХ и началото на ХХ век Есперанто намира почитатели по цял свят и се превръща в движение. В основата му е заложено то да бъде непартийно, наднационално, облагородяващо човека и обединяващо хората. През 1905 година в Булон-сюр Мер, Франция, се провежда първата от многобройните световни конференции на есперантистите, създава се и техният международен съюз. И това движение, макар с различна сила и широта на разпространение, продължава да съществува и до днес. И да настоява за любов и разбирателство между хората.

Любовна песен на есперанто 

За своите 126-те години есперантистката идея преминава през много премеждия. По време на двете световни войни, разбира се, конгреси не се провеждат. Режимите на Мусолини и Хитлер забраняват и унищожават есперантистите – заради еврейския произход на движението и неговите принципи, които отричат национализма като най-голямото зло на човечеството, както пише още самият Людвик Заменхоф. Болшевиките пък отначало използват максимално възможностите на есперантзма и, прикрити под неговата маска, пръскат отровната си пропаганда. Така е до 1937 година, когато татко Сталин решава, че революцията му е победила и то вече не му е нужно – движението е забранено, а привържениците му – избити или подложени на гонения, включително в целия комунистически блок след войната. Промяна настъпва едва в края на 50-те години, след известното размразяване при Хрушчов.

Самият Людвик Заменхоф не доживява това. Отива си още през 1917 година, но преди това, освен с интересния си езиков експеримент, излиза пред света и с две теории, прекалено неприемливи за неговото време. Първата е от 1901 година и се появява в книга със заглавие „Хилелизъм – разрешаване на еврейския въпрос”. В нея Заменхов се отклонява от принципите на ционизма и твърди, че евреите трябва да се сближават с изповядващите други религии, да служат всеотдайно на държавата, в която живеят, а юдаизмът и иврит са си тяхна лична работа. Разбира се, еврейската общност не го прегръща от радост. Пет години по-късно пък съвсем никой не прегръща новата му теория, тъй наречения хомаранизъм, или идеята, че всички народи трябва да се обединят чрез общ език и вяра. Това звучи, сякаш Людвик Заменхоф в мисленето си за глобалния свят е отишъл далеч по-напред, отколкото дори нашето време е способно да преглътне. Но, както казах, той е щастливо мъртъв вече цели 96 години. Може би така той, глобалният човек, намира просто сигурен начин да избегне предразсъдъците, гоненията и разочарованията, породени от така типичното за човечеството неглобално мислене.

Д-р Мохамед Бакари е кореспондент на Арабската редакция на Би Би Си за района на Балканите. Роден е в Египет през 1959 г. Има докторат по философия. От 22 години е в България. Казва, че е имало опит да го преместят в Хърватия, но обича България и е предпочел да остане тук. Потърсихме неговото мнение за събитията в Египет. - Г-н Бакари, как очаквате да се развият събитията в Египет? - Преди това искам да обясня нещо, което българските медии повтарят, но изглежда не могат да направят разлика – какво е военен преврат. Какво значи военен преврат, след като сега президентът не е военен, след като министър-председателят не е военен, след като самата армия дава на цивилни политически лица да ръководят страната? Има огромна разлика между военен преврат и това армията да подкрепя исканията на народа. И тук искам да кажа, че Америка се притеснява от военен преврат по две причини. Първата е, че военните преврати в нашия регион идват с лява ориентация, което означава обръщане към...

Често правя абсурдистки предложения, за да подкрепя тезата си със сарказма на една публицистика, която може само да препоръчва, но не и да поръчва. Но си признавам, че от многобройните идеи на подбив, които давам, най-много си харесвам последната си сбъдната шега, датираща практически от първия работен ден на тази власт.
Бях впечатлен от встъпителното представление на Пеевски като прероден депутат, внезапно осенен от дар слово след цял мандат мълчание. В статията си „Настъпената пета колона изпълзя на припек в парламента” предложих на 23 май:

„Мнозина се питат как България може да се върне на магистралата на демокрацията, от която видимо дерайлира напоследък. Делириумът на двама от дерайлиралите побратими по трасето на взаимното нахъсване на избирателите сам ни сочи пътя за изтрезняване.

Медиите могат- волно, волево, неволно или и воленово да помогнат за някаква нормализация, след като досега изиграха ключова роля за полудяването на нацията. Достатъчно е да продължават да ни показват озверелите физиономии на тандема Пеевски- Сидеров”.

Днес с увереност можем да кажем, че приносът за пробуждането на гражданското общество на двете плашила е неоценим. И по тази причина предлагам да им построим паметник-мишена за зеленчуци. Особено е актуално в деня, когато двама граждани са арестувани за хвърляне на зеленчуци по парламента.
Че другарите са хищници, това не е новина. Но чак пък да не са чували песничката „Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте”!

В Япония работодателите организират за служителите си чучела на самите себе си, които подчинените им да налагат, за да си излеят негативната енергия.

У нас им казваме „вдигайте си чуковете” ( червените), а те слагат белезници на ръката, вдигнала зеленчук срещу тях.

Явно глухотата на властта не само се задълбочава, но и преминава на нов, по-висш стадий на социализЪма, който води към слепота от онзи тип, създал Василий Българоубиец като герой на българомразието.

Третата Византия, каквато претендира да е Русия, явно добре е научила този урок по отношение на (за)пленената от нея България- нужни са й слепи българи, водени от еднооки сънародници в желаната от Москва посока. В случая- извън ЕС и прозападната ориентация на дезориентираната ни от газови, петролни, ядрени и и други подобни шамари страна.

Окрилен от епохалния успех на идеята Пеевски и Сидеров да възродят демократичния нагон на нацията като бъдат показвани по-често, сега предлагам медиите да бъдат задължени да въртят клипчета с ругатните на все повече управляващи срещу външния им враг ЕС. В това състезание др. Сидеров беше получил водеща роля, но след като и бившият външен министър др. Калфин обвини днес Германия и Франция в „цинизъм” заради изречената от техните посланици истина за положението в България, вече имаме контрастно нова ситуация.

Само доброволно слепите не виждат, че Берлинската стена у нас дели българите на русофили, за които любовта към Кремъл е условие за патриотизъм и останалите, които искат Европейска България.

Ако е вярно, че сме на крачка от замразяване на членството ни в ЕС и че общата декларация на християндемократите от Берлин със социалистите от Париж за кризата в България е последно предупреждение към управниците ни, както твърди днес бившият еврокомисар Меглена Кунева, това означава, че задачата за отпор срещу задунайците изпъква все по-тревожно като приоритет на националната ни сигурност от най-висока степен.

За подобна самозащита не е грях създаването на какъвто и да било блок- няма значение дали ще е чисто десен или смесен.

Share on Facebook

Гражданско неподчинение щели да обявяват селяните от Храбрино, Пловдивско заради мътилката, която тече от чешмите им, и която те са принудени да плащат като питейна вода. Ако тези храбри хора от едноименното село реализират заканите си, ще бъдат първите българи, опълчили се срещу драстичните произволи на водните дерибеи в цялата държава. От години тези дружества, които на места бяха взети на концесии, произволничат със своите клиенти под носа на държавата, която отдавна е абдикирала от функциите си на регулатор. Затова вероятно нашите сънародници са решили да преминат в настъпление и сами да си решат проблема. Далеч съм от мисълта, че трябва да се поощрява анархия, но пък и съгласете се, че не е нормално толкова на никого да не му пука цели двайсет години за това, че от чешмите тече първо зелената, после жълтата и накрая бозавата вода. И за тази пъстра водна палитра от година на година плащаме все по-скъпо на фирмите, които уж щели били да правят инвестиции и ремонти. Тези кухи...

/Поглед.инфо/ Народното събрание избра за управител на НЗОК д-р Румяна Тодорова, която е сестра на евродепутатката Илияна Йотова

/Поглед.инфо/ "Преди 10 години написах статия и в нея допуснах, че естественото продължение на кариерата на Бойко Борисов е да влезе в политиката. Той ме покани да му разкажа за идеята. Когато му отидох на гости в МВР, едно момче се въртеше около него. “Цецо, Цецо”, го наричаше той. Това разказа журналистът и директор на Тв7 и News 7 Николай Бареков в интервю за “Преса”.

Хапче, което диагностицира рака на дебелото черво, е било разработено от българския учен проф. Мартин Минчев, който работи в Университета на Калгари, Канада. Безоарът, както се нарича самораздуващото се хапче, ще се формира в най-горната част на дебелото черво, секума. Благодарение на това ще се създаде изкуствено изпражнение, което, движейки се в резултат на естествената перисталтика на червото в допир със стените му, ще остъргва секрети, от които впоследствие ще бъдат вземани проби, разказа пред „Новинар” проф. Минчев. По думите му това е изключително ценно, тъй като ракът на дебелото черво е втората най-сериозна причина за туморна смъртност на планетата след злокачествените заболявания на белия дроб. Сега диагностицирането е по-сложно, тъй като най-надеждно става с вкарване на гъвкаво фиброоптично устройство, снабдено с видеокамера, ендоскоп, който позволява картина само от около три-четвърти на дебелото черво. Безоарът от своя страна се приема през устата и преминава през...

По-досадно от българско Дясно е само българското Горе Вдясно, ако гледаш картата ни откъм Букурещ. Само македонската мегаломания е по-отегчителна от десните комплекси за политическа значимост. И само македонската нация има по-големи претенции за автентичност от Ордена на автентично десните. Нещата, при който са тръгнали натам, че за да те приемат в него, ще се наложи първо да вдигнеш по-голям паметник от 22-метровия Александър Македонски в Скопие. Например паметник на българската приватизация и да я обявиш за световно икономическо чудо. Която, освен че се случи по-непорочно и от непорочното зачатие, не просто задръсти бюджета от приходи, но най-важното – остави след себе си толкова добре работеща икономика, че наличната работна ръка за нея не стига. И дори цялата македонска нация да дойде да помага – пак ще останат незаети места. Нищо чудно по-следващото условие за желаещите да се докажат не само като автентични, а направо като антични десни, да е признаване на поземлената...

Милен Радев

Не говори добро за днешното психическо здраве на българоезичните обитатели на Земята, че не припознават в огромното си мнозинство категорично и безспорно Едвин Сугарев като това, което той без капка съмнение за един здрав и честен ум е:

Смел, морален, самоотвержен, честен, принципен, духовен и талантлив.

Не говори добро преди всичко за онези, които по принцип е естествено да са му съмишленици, но които вместо да четат и слушат внимателно какво Едвин пише и казва, са готови (и мнозина го правят) да го хулят, клеветят, маскарят и проклинат. Всичко това поради една едничка причина: защото е казал сурови, но основателни думи за един, възвеличен в статут на кумир, политик от близкото минало, чиито качества Едвин, впрочем, дори не оспорва, но чиито слабости и грешки посочва…

Не говори добро затова, защото свидетелства за неумение или нежелание да се издигнеш над злободневното и да видиш зад думите, които някой изрича и с които може би не си съгласен, че този някой го прави от чисти подбуди, че мисли и за твоето настояще, и за бъдещето на децата ти, когато излага на крайна опасност своя едничък живот…

И че заради всичко това е не само възможно, но е и задължително такъв рядък герой на нашата обрулена народна сцена да бъде всякак подкрепян и отличаван с всеобщо признание.

Ако би, ама дали…?

---

Няма човек, който да не си е задавал въпроса какво и в каква степен го отличава от другите. От детските и най-вече тийнейджърските години се опитваме да намерим баланса между това да бъдем едновременно уникални и това да не се различаваме прекалено много от другите, за да не бъдем отхвърлени. Съществуват много различни варианти, които изпробваме в различни етапи от живота си. В някои случаи, когато се чувстваме несигурни, се опитваме да се слеем и да бъдем незабелязани, за да почерпим от безопасността. В други случаи – отново, когато се чувстваме неуверени в себе си, сме склонни да прибегнем до използването на външни атрибути, с които да демонстрираме сила пред околните и които да ни накарат да вярваме повече в себе си. Принципът за приемане от другите от своя страна е еднозначен – групата отхвърля тези, които драстично се отличават от нейните норми. По същия начин приликата със „стандартите” на групата е входният билет за членство в нея. Малки групи, субкултури, обществото...

/Поглед.инфо/ Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) излезе с позиция за обстановката в страната, в която се обяви за предсрочни избори, не по-късно от края на годината, но след приемането на “поредица закони“.

Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан. Днес по прословутия сред мотористите Каменен път ще прекосим каньони и планини, за да стигнем Кайсери Приятно четене:

Турция на мотор

част трета

По Каменния път през Дивриги до Кайсери

    Сутринта, докато зареждахме на бензиностанцията, гледах със задоволство планините срещу нас... Е...натам отивахме! Днешният ден се очертаваше с най-затънтения планински маршрут от цялото ни пътуване - за да избегнем скуката на "стандартния" път, си бяхме набелязали някакво пътче, което се виеше през чукарите в посока Кемах, Илич, Кемалие, където трябваше да търсим някъде си някакъв си Каменен път и оттам да излезем на Дивриги и лека полека към цивилизацията, демек Кападокия. Нямах особени надежди, че днес ще стигнем до Юргюп, че си бяха към 800 км планински пътища, ама и за никъде не бързахме... Беше понеделник, или пък вторник...а дали не беше сряда... Нямаше особено значение! Неделята, в която трябваше да се приберем в Софето беше далеч...  

  Отново емблематичните за турските пътища претоварени с всевъзможни чували и чувалчета камиони

  Занавлизахме в планините. Пътят беше що-годе приличен и отчайващо пуст. Чукарите околовръст бяха наистина сериозни!

 

Река Ефрат

  Има хора, които обичат да карат по магистрали, има хора, които обичат да карат по морския бряг, има хора, които обичат да карат в гората... Има хора и които въобще не обичат да карат, а предпочитат да си седят в удобния фотьойл пред телевизора.

Аз обичам да карам сред огромни планини!

Вярно предпочитам да е по асфалт, но да е сред планини! Естествено тук се чувствах в свои води

 

Нек'ъв ориент експрес цепи мрака...

    Тук таме имаше и рехаво движение, колкото да е изключение от правилото, че по тези земи беше адски пусто! Все едно карахме някъде през планините на Централна Азия! Не, че някога съм бил в Централна Азия, ама в съзнанието ми точно така би изглеждало там! Е, сигурно с по-малко асфалт и никакви мантинели, ама айде сега... подробности

 

 

  Стигнахме благополучно в

Кемах - малко и леко мизерно градче

в подножието на някаква крепост, дето ни се видя твърде далеч, за да бъхтаме пеш дотам в жегата

    Повъртяхме се по мегдана, позяпахме, поседяхме, позаредихме батериите на фотото и продължихме напред... Път ни чакаше! И то какъв! Тепърва трябваше да минаваме по Каменният път Доста се чудех дали да не кривнем по това пътче  и да утрепем няколко часа в каране по дивото (то не, че сега бяхме в "питомното", ама...), но не бяхме с подходящия мотор... Притесняваха ме пластмасите, както и хипотетичния вариант някой от коловете пак да "хвърли маслото"... То затова и съкратихме всички офроуд участъци, както и Грузия, та сега да се забивам тук по черно... Айде друг път, когато съм с друг мотор и по-малко багаж

    Отново доближихме планините и взехме да се врем по тях. Това беше знак, че наближавахме

Каменния път

Той все пак беше  прокопан в каньон, а каньон насред полето нямаше как да има естествено.. Ама голяма красота е по тези места, ей! Сурово, но красиво!

По тези места срещахме доста ето такива селца... Какъв точно беше битът на тези хорица, само можех да гадая...

  Какво правя тука ли?

Е как какво правя? Зверя се в картата разбира се... Бяхме спрели на един безлюден кръстопът и естествено се чудехме накъде сме! Уж бяхме към Дивриги, ама интуицията ми показваше, че не бяхме точно в посоката, в която сочеше табелата! От друга страна пък

пътят за Дивриги го нямаше на моята карта!

Нито този, по който ни упътваше табелата, нито пък другия... Въобще според моята карта ние бяхме насред нищото и не можехме да ходим никъде другаде освен обратно към Кемах! От трета страна пък беше кански пек и нямаше кьорава кола или човек в околовръст, та да питаме! Тъкмо вече бяхме готови да поемем по който и да е път само и само да се движим нанякъде, когато от трепкащият от жегата въздух буквално изплува един бус! Аз естествено изкочих на шосето и му махнах да спре! Бусът естествено спря. В него се возеха двама ухилени образи... Сговорчиви при това.... Аз очаквах някакви ядни нотки, ама нейсе - такива нямаше. Пичовете естествено не говореха никакъв английски, пък за български да не говориме, но успяхме да разберем, че пътят за Дивриги е натам, накъдето сочеше табелата, но за сметка на това пък Каменният път (дето пак е за Дивриги) бил на онам... Пичовете полюбопитстваха защо точно оттам искаме да минем, щото нещо им се виждаше нелогично, предупредиха ни, че преминаването на Ташйолу-то било към бир сат и отпрашиха в лятната мараня.... Поехме в правилната посока... На хоризонта бяха само планини, та така и не можех да отгатна къде ли ще да е пустият му каньон

    Отново срещахме странни къщурки пръснати по баирите. И така докато долу в ниското не стигнахме този тунел

  И след тунела не ни се разкри тази гледка

    На отсрещния бряг беше

прословутия Каменен път от Кемалие за Дивриги

Пътят е прокопан в отвесните скали на Черния каньон на река Ефрат. Тук беше някакъв сложен пътен възел. Срещу нас имаше черен път с наклон сигурно над 30 градуса и разни табели за селища на 30, 45, 54 км, забити кой знае къде в чукарите. Зад нас беше тунелът, от който изкочихме преди малко, а след моста над реката имаше тунел наляво за Кемалие и тунел надясно за Дивриги

  След първият тунел пътят изглеждаше така - чакълест, тесен и без видимост по завоите, без мантинели, а отдясно в дерето течеше кротко и напоително реката

    В интерес на истината, докато минавахме въпросния пътен участък срещнахме само трима колоездачи и едни хорица с някакъв голф, които явно се бяха заблудили, защото не бяха с местен номер и изглеждаха доста изтормозени. Съответно и поне десет пъти питаха това ли е пътят за Кемалие, та да не би да не сме ги разбрали от раз... Ето тук вече се навлиза в тунелите (пътят върви няколко километра в ръчно прокопани тунели) и отсреща се виждат прозорчетата им

  Височко си е... Дълбочко е вероятно... Пък ние с тоя луноход дето само като видеше "черно" и почваше да суче задницата Няколко километра покарахме на хлад в тунелите... Тук определено се чувствах по-комфортно отколкото навън по ръба на скалата. Възползвахме се и от нулевия трафик та се поразхвърляхме и поотморихме до едно от прозорчетата. Какво повече от хубава гледка и прохладна сянка можехме да искаме в момента?  

  На изхода естествено не пропуснахме да се снимаме

  ...и поехме по не кой знае колко по-лесния или читав път извън каньона

в посока Дивриги...

Хванахме тясното усукано пътче виещо се през безлюдните чукари. Нямаше начин - трябваше да увеличим малко темпото. Не, че бързахме за някъде, но нямаше опция да замръкнем по чукарите! Все ми се щеше да се придвижим максимално близо до Кападокия, а и по небето нещо взеха да се събират облаци, в унисон с дъждовната прогноза, която гледахме сутринта

  Минахме покрай някакви селца и една гара буквално насред нищото и точно, когато вече беше започнало да ни писва от завои, заврънтулки и каране от типа първа, втора, трета, втора, излязохме на главния път за Дивриги (тоя дето целенасочено бяхме зарязали, за да се врем по чукарите Според мен Дивриги трябваше да е ей там зад баира и направо ми призля като мернах някаква табела за 50-60 км... Нещо беше взело да ми писва от въртене по завоите и ми се щеше по-сериозна почивка сякаш.... Бяхме 5 ден по пътищата и си навъртахме сериозен километраж! Нямаше начин това да не ни се отразява... Пейзажът беше леко лунен и единствените признаци на цивилизацията бяха пътчето, по което се движехме и чат пат някоята кола, с която се разминавахме Но пък какъв кеф е да се кара по подобни безлюдни пътища с добра настилка... Най-накрая стигнахме заветното

Дивриги...

Направо ми се видя на края на света! Тук решихме, че освен нас си ще поглезим и Брус Лий с едно миене, да му смъкнем прахоляка. Естествено аз трябваше да нагазя в калта, за да измъкна моторетката от импровизираната автомивка, та после се възползвах от пароструйката да си измия ботушите Както се казва за две лири толкоз! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Опитахме се да поговорим с някакъв човек, който очевидно живееше в един фургон на бензиностанцията-автомивка и който непременно държеше да си говорим нещо, но ние нищо не вдявахме разбира се, освен "гезме тур" и неодобрителното му поклащане на глава като разбра, че не сме чували за някаква джамия дето хора чак от Америка идвали да я гледат... Засрамихме се и решихме да видим каква ще да е тая джамия! Тъкмо щяхме да се поразтъпчем, пък и да хапнем някъде (естествено), да пием по чай...

Дивриги

В Дивриги спряхме в една дюнерджийница. Хората ми се видяха леко странни и леко начумерени... Дали пък нямаше да ни сложат стрихнин в храната например... Поседяхме, хапнахме, позяпахме... Другите клиенти се изпариха всеки по собствените си задачи и ние останахме само с персонала - трима мъже. Тогава ледовете се поразчупиха и започнахме с "говоренето"... Те си говореха на турски, ние се усмихвахме и кимахме, те си говореха, ние се усмихвахме... Когато по интонацията долавях, че ни питаха нещо, се сепвах и отговарях на чист български, след което те започваха да се усмихват и кимат... Въобще разговорът вървеше по вода... Схванах, че и те ни препоръват непременно да видим джамията дето чак американците идвали да я видят. Къде от кумова срама, къде от пробуден интерес, обещахме тържествено, че ей сега отиваме точно там, когато видях, че майсторът (апропо в сферата на услугите по тези земи йерархията на персонала е много явно изразена и се спазва на 100%! Нямаше как някой да разговаря с нас, ако това правеше в момента онбашията!) започна да прави някакви странни намигвания и да говори шепнешком нещо... Викам си "Айдееееее и тоя ще да е педераст!"... Човекът видимо се стараеше да ни каже нещо, но ние така и не вдявахме пък и не го чувахме честно казано. Tогава той се огледа внимателно някой да не влезе, стана, доближи се до масата ни и заговорнически започна да чертае нещо с пръст по масата! И за миг не си помислих, че ще ни рисува картинка с къщичка и дърво например, но първоначално не схванах точно какво се случваше... Човекът без да промълви и дума упорито чертаеше по масата три букви - ПКК! Ясно - ПКК - кюрдската съпротива! След като видя, че вдянахме, вече къде с жестове, къде на глас ни показа двусмислено, че АК вар и пуф, пуф, пуф, пара йок... Викам „къде бре? Тук?!“,  „Йок, йок, йок, бурда проблем йок“, веднага побърза да ни успокои и човекът! „Кемалие - проблем! Бурда йок!“ Еееее, ние вече бяхме там! Няма да ходим! Споко, не се коси! Сбогувахме се със загрижения за парите ни майстор и поехме към джамията, а навън времето бешееее.....сиво черни облаци надвиснали ниско над града и вятър, ама вятър ти казвам... Запътихме се към джамията, но по средата на пътя се върнахме щото ме хвана шубе вятърът да не катурне натоварения мотор, пък и дъждът се очертаваше страшен и силен! Ако имаше някакъв шанс да го избегнем - аз бях с двете ръце "ЗА"... От тук нататък

до пристигането ни вечерта в Кайсери, пътят ни беше една непрестанна гонитба с летните бури

(които по тези места са си уаааауууу) и борба с ураганните ветрове, които на моменти ни мяткаха като есенно листо насам натам...

Ето от това бягахме! Сега разбрахте ли защо бързахме?

Продължихме с най-бързото си възможно темпо напред и лека полека се поизмъкнахме и от планините и от черните надвиснали облаци.... Само вятърът остана да ни съпровожда, но аз стисках здраво кормилото с едно наум, че някой силен порив да не ни изстреля да берем гъби по ливадите. В далечината се виждаха някакви много особени хълмове, които така и не можахме да разгадаем от какво са се получили. Всичките хълмове околовръст бяха отрязани като с нож на една и съща височина и върховете им бяха абсолютно плоски Започнахме да поотхвърляме километри! Е то с такъв път как да не отхвърляш

  Малко преди да достигнем до

градчето Кангал

(на кучелюбителите може би това име говори нещо), снимахме и този облак, който явно беше някакъв облак-националист, защото беше приел формата на Турция от географските карти

        След Кангал естествено объркахме пътя. Нали си бяхме такива някакви назадничави типове дето даже и ГПС нямат, пък камо ли някакви други модерни благинки на цивилизацията, освен една стара хартиена карта, дето беше толкова стара, че половината пътища дето минавахме направо си ги нямаше. Подкарахме смело напред в грешната посока, което мен хич не ми хареса от самото начало, защото посоката беше баш обратно към облаците, от които така старателно бяхме избягали и след 10-15 погрешни километра, богът на навигацията ни подшушна, че сме се май май малко пообъркали. Спряхме насред пътя баш до два закъсали тира (или по-скоро един закъсал и един съпортващ), попитахме накъде води този хубав път и хората казаха "Малатия" Не, знаех дали туй "Малатия" е хубаво място, само ми се въртеше в главата, че не е в нашата посока! Попитахме за Гюрюн, хората помахаха в посоката, от която идвахме и...обратен завой и пак към Кангал Точно на пътя между Кангал и Гюрюн беше единственият път през тези осем дни, когато ни валя... Вярно за кратко-има няма десетина минути, но за сметка на това порой! Нищо не се виждаше, но пък аз уверено шпорех през потопа със 140... Слязохме в

Гюрюн

Градчето не беше нищо особено, пък и още беше светло, за да оставаме да спим тук... Ясно-продължавахме напред по пътя за Кайсери. Отворих картата, на която се мъдреха два превала от по около 2000 метра и някакво градче Пинарбаши след има няма 100 километра... Продължавахме напред! Ще доживеем ли някога да има такива пътища и у нас?... Естествено, че не! Ние сме в ЕС и сме над тея неща...

  Пристинахме в

Пинарбаши

почти по мръкнало, а Пинарбаши се оказа най-мизерното място, на което съм попадал някога (изключвам някои затънтени места в Мароко и две трети от селата в България, разбира се). Особено на смрачаване си беше зловещо! Без преувеличаване... Попитахме плахо на Най-мизерната-бензиностанция-на-света за хотел. Оказа се, че има някакъв мотел на няколко километра по-надолу. Покарахме, покарахме надолу, но мотел не видяхме. Спряхме при един полицай да го питаме , но човека си каза, че и той е "Бен ябанджи" като нас, демек не познаваше градчето, но ни насочи към центъра. След като направихме една панорамна обиколка на най-мизерния център и решихме дружно, че дори да има хотел, тук не бихме останали да нощуваме, не ни оставаше нищо друго освен

да пришпорим коня към Кайсери - "Големият град" в района

Дотам трябваше да минем към 80-90 км по тъмно и супер уморени... На всичкото отгоре и тук именно се оказа, че Поли се е разболяла - втрисаше я и имаше температура... Мдаааа......нещата отиваха на зле! Подгонихме пътя за Кайзери- Пътят позволяваше бързо каране, но си беше бая натоварен, естествено на места с ремонти от типа мини в това платно, мини в другото, оп извинете, тук сме махнали асфалта... На влизане в

Кайсери

понечиха да ни спрат полицаи (единственият път за толкова километри в Турция!) и аз от умора ли от какво не знам, но се сепнах и стиснах рязко предната спирачка. Моторът естествено поднесе и едвам го удържах! Полицаите дружно завикаха нещо от рода на "Аман, заман, селям алекум, дур бре багабонтино!" и взеха да ни махат да изчезваме преди да сме се претрепали... Доволни бяхме от това, че най-после стигнахме крайната точка за днес, нооо... ами Кайсери е град с мащабите на Софето, в който влизахме по тъмно, без никаква идея кое накъде му се намира, пък и къде точно бихме могли да търсим хотел! Иначе

градът е уникален! Особено по тъмно! Ако имате път натам - не го пропускайте!

Хванахме някаква посока тип "Цариградско шосе", ама пусто все не стигахме центъра! На всичкото отгоре карахме и бавно, щото се озъртахме за хотел... Накрая спряхме при едни полицаи (шестима), които дружно и съсредоточено чоплеха семки и плюеха в захлас по земята и те ни казаха, че напред на два-три километра имало хотел! Е да де, ама добре, че не ги послушахме, щото се оказа, че са ни пратили право в Шератон! Е то хубаво ама... като му видях после цените.... По пътя на логиката хванахме по една табела, на която пишеше "отогар". Имаше ли автогара, не можеше да няма места за преспиване около нея! Така се и настанихме в чуден (и скъп естествено) хотел, но в 22.30 с болен пасажер, не беше времето да обикаляме и се пазарим! Платихме и,

естествено, с най-голям кеф разходих смрадливите си дрипи из целия тузарски хотел

Наместих си возилото на челното място на паркинга, купих две бири от един продавач, който знаеше "добър вечер" какво е, но нищо повече на български, с което и приключихме този така изморителен и дълъг ден.... С всичкото това исках простичко да кажа, че с две думи, снимки от Кайсери нямаме нито от вечерта, нито от следващия ден, защото фотографът едвам се крепеше на краката си, пък камо ли да има сили да снима.... Сори и отидете и вижте - Кайсери си заслужава Очаквайте продължението   Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Турция– на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО :) :)

/Поглед.инфо/ Депутатът от ДПС Йордан Цонев, който наскоро завърши висше по богословие, раздаде въздушни целувки на скандиращите срещу него пред Народното събрание. Демонстрацията „на кафе пред парламента“ се провежда в пореден работен ден на депутатите.

/Поглед.инфо/ Скандалите в структурите на ГЕРБ набират все по-голяма сила. След разцеплението на партийните организации в Лом, Ловеч, Благоевград и раздорите в още над двайсет български града, партията е на път да се разпръсне и в Кюстендил.

  Морското настроение се създава от синьото паспару и едвам забележимите мидички и рапанчета. Първо сложих цветни снимки,...

/Поглед.инфо/ Светият синод заседава при извънредни мерки за сигурност, заради кончината на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който вчера се удави в местността Траката край морската столица.

ДПС получава пълен контрол върху милиардите от еврофондовете за водния сектор - освен чрез министерството на екологията и чрез новото Министерство на инвестиционното проектиране (МИП). То бе създадено заради ДПС и ще изготвя проектите за обекти с национално значение на стойност над 10 млн. лв. Става дума за обекти, определени като национално важни с изрично решение на Министерския съвет - например пречиствателни станции, ВиК мрежата и друга водна инфраструктура. Магистралите, жп инфраструктурата и други обекти, които са определени "с национално значение" по силата на закон като Южен поток например, ще си останат в правомощията на Министерството на регионалното развитие (МРР). Започнатите вече инфраструктурни строежи и такива, които засягат повече от една област, също остават в регионалното ведомство. Засега не е ясно дали разделението няма да доведе до проблеми с усвояването на еврофондовете.

На днешната дата, преди точно пет години (10/07/2008) волно/неволно беше даден старта на откритото и безпрекословно мое/лично противопоставяне на най-антихуманната, най-смъртоносната, най-престъпната, най-лъжливата и най-крадливатаиндуст...

На 2 юли 2013 г. се навършиха точно три месеца от престоя ми в хотела. Както си му е редът, още в началото искам да изкажа благодарност за творческата командировка. Благодаря на мутрата Генадий Гудков, ексдепутат от Руската ДУМА, експолковник от КГБ, екс зам. председател на партията „Справедлива Русия” и много други екс. Да пие на екс! Благодаря и на доказания блудник Тонко Фотев, който все още се прикрива като почетен консул на Русия в Бургас. Фотев е ексмилиционер и не пие на екс. Той посмуква турска анасонлийка чат-пат. Благодаря и на страстно зависимите и корумпирани прокурори и съдии. Дърмонски, Тонева, Георгиева, Маджаров…

/Поглед.инфо/ Позиция на Петър Пунчев, изразена във Фейсбук: "В духа на цялостната им примитивна политика на селска отмъстителност, тройната коалиция не освободи Портних като депутат и така възпрепятства встъпването му в длъжност кмет на един опоскан и избушен град. Така тя плю в лицето на варненци и поруга народния вот.

"Този ден има идея да останем на Орлов мост, за да стигнем чак до Цариградско", пишат организаторите на протеста. Те пишат още: "Ние не сме богатите срещу бедните, умните срещу глупавите, красивите срещу грозните, младите срещу старите, гражданите срещу селяните, десните срещу левите... Ние сме ядосаните, въпреки че се усмихваме. Защо ние спазваме правилата и протестираме срещу тези, които ги пренебрегват."

Днес от 17.30 до 20.30 часа българско време в зала "Универсиада" в София, в близост до МВР, се планира протестно събитие, чието цел е отмяна на споразумението за екстрадация между България и САЩ. В съобщение на инициаторите се посочва: "След среща с адвокати, специализирани в екстрадиционни се оказа, че договорът за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати е подписан на основата на "ДОВЕРИЕТО" между двете държави и има споразумение, замолената държава (в случая България) да не иска доказателства за деянията, и да не проверява дали поисканото лице изобщо е извършило престъпление. Така излиза, че може да се екстрадира всеки за всичко, независимо дали е виновен или не."

Сред малкото наши особености, с които учудваме чужденците, е обратният начин да кажем „да” или „не”, когато кимаме. Така е и в политиката у нас: левите са консерваторите с повече от столетна традиция, борещи се да консервират обществото с консервантите на носталгията по времето на масовото домашно производство на консерви с цел оцеляване в условията на антипазарна икономика.

Много пъти съм писал за феномена на запад да наричат нашите левичари „консерватори”, но протестите дават повод да добавя още нещо. Завист! Това е, което истински изпитват нашите консерватори. Направо ги яде отвътре като гледат ведрината на протестиращите.

Остроумието на демонстрантите предизвиква серия от тъпи забележки сред консерваторите у нас, сред които е обвинението в „екстремизъм” поради обстрела на парламента с няколко домата и едно яйце, което така ги уплаши, че се затвориха в яйцеубежището си, а парламентарният им шеф Миков изригна с цяла декларация срещу тази „ескалация”.

Истината е, че с творческата си, младежка и най-вече неочаквана от всички българска гражданска енергия от няколко седмици Нашата България преподава урок по пряка демокрация на световно ниво. Имаше подобни примери с т.н. оранжева революция в Украйна например, но твърдя, че ставащото у нас е без прецедент като процес с елементи на изненада спрямо дългогодишното основателно униние заради изпадналото в кома гражданско общество, съзнателно тровено с нещо като монархо-социализъм.

Консерваторите у нас са изпаднали в безсилен морален ступор от тази изненадваща война на мирния протест, който се превърна в надпревара на хумора, сатирата и забавата за сметка на окопалите се в яйцеубежището побойници, жадуващи да им дадат повод за разправа, но принудени на ядат бой на чужда планета: на терена на моралното превъзходство на присмиващия се народ.

Консерваторите опитаха от всичко, за да мкалат в газовите камери тази атмосфера. Нарекоха протестиращите „сити”, на което им отговориха с гладни стачки. Насъскаха провокатори с много мускули и малко мозък, но протестиращите лесно доказаха, че мозъкът все пак е основното човешко предимство в природата- надушиха, изолираха и обезвредиха с безразличие момчурляците.

Любимият им метод да омаловажават „бройката” на „враговете”, за да извадят зъбите на протеста, беше съкрушен от гледката на огромните протестните шествия. Разминаването между думите им и фактите рядко е било онагледявано толкова явно, особено при съпоставянето на „бройката” демонстранти, подкрепящи консервативната левица.

И в буквалния смисъл опитаха свинщината с акцент върху зъбите на протестиращите. Един олигархичен свинар се озъби на хората в Пловдив, че нямали зъби, когато си отваряли устата срещу партията му. Изпроси си такива подигравки, че му се наложи да се извинява чрез подслонения от него в сградата на бившия ЦУМ адски независим вестник „Преса”.

Дори и крайно лявото острие на тези консерватори Волен Сидеров не им помогна с истериите си. Протестиращите контраатакуваха Атака с особено голяма доза майтапи и смалиха напомпаното значение на кресливия вожд до главно джудже за посмешище на площада.

Връх в опитите да прекършат енергията на протеста към днешна дата е едно смайващо „научно откритие”. Лично лидерът на БСП Станишев допусна най-после, че май-наистина имало олигархичен кръг около Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейния Делян Пеевски- същите, които цъфнаха при неговото управление и вързаха с прякото участие на руски капитали по времето на ГЕРБ.

Навсякъде по света, където демокрацията има дълга памет, консерваторите са предимно заможни, пазещи традицията на старата демократична слава граждани. Най-общо казано срещу тях се обявяват либерали, левичари и както щете още ги наречете, но много често те са млади и свързани с артистичното разбиране за пълна свобода хора. В медиите, в писателските среди, сред сценаристи, режисьори и актьори- да не говорим за музикантите, бунтарите срещу статуквото се припознават в демократичния свят като противници на консервативното.

У нас е обратното, като при кимането с „да” или „не”.Защото статуквото е окупирано от една самовъзпроизвеждаща се многобройна каста, създадена благодарение на съветската окупация. Само по себе си това вече е абсурд, защото кастата по дефиниция означава малка и затворена общност сред мнозинството, но в лакомията за привилегии, власт и богатства червената аристокрация отдавна е набъбнала до отделна класа дори.

При откровената форма на комунистическа диктатура тази каста се наричаше „номенклатура”, а днес е мутирала в мутригархия- отгоре са ЦК на олигархията, а отдолу мутрите изпълняват ролята на първичните партийни организации, излъчващи новата версия на някогашните „отрядници”, наричани напоследък по руски образец у нас „бригади” ( за рекет и „силови” действия срещу непокорния народ).

Консервативните левичари са се барикадирали зад дебелите стени на строените с принудителния труд на политически „неблагонадежни” граждани сгради в центъра на София, замислени при сталинизма като крепости на властта- включително с идеята да удържат на въоръжено въстание. Вгледайте се в прозорците и прозорчетата, наподобяващи бойници за стрелба и в чугунените им решетки на приземните етажи и ще „прозрете” замисъла срещу евентуално бликнала народна ярост.

Подобно е излъчването в София само на съветското посолство с огромните му бетонни крепостни стени, издигнати като паметник на фалша тъкмо в периода на най-голяма официална екзалтация по линия на т.н. вечна дружба със СССР, демонстрирана на билбордове с впилите устни един в друг другари Живков и Брежнев.

Нито дебелите зидове, нито дебелокожието на консерваторите обаче ги спасява днес от всепроникващата ирония, сарказъм и обезоръжаващи усмивки на протестиращите, които те с презрение наричат „десни”, т.е. консерватори.

Дълбоко в себе си родните консерватори биха искали уличните артисти- професионални и просто импровизатори, да са на тяхна страна. Обаче няма как. Падат си „малко консерва”- по израза на Бай Ганьо. В консервата е претъпкано, задушно и няма място за шеги. Напъхали са се сами там като шпроти в собствен SOS. Мазно им е, но определено не им е забавно докато хиляди българи се  забавляват с тяхното преяждане с власт.

От друга страна Радой Ралин казваше, че „откакто свят светува, все мазният отгоре плува”. Може би затова сега синът му Стефан гладува протестно и е на път да поиска политическо убежище ( както ми сподели тази сутрин) в някоя държава, в която отговарят искрено с „да”, когато народът покаже, че не ги иска.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Слуховете за насилствена смърт на Варненския митрополит са абсолютна измислица. Кирил е починал от удавяне и по-точно от хипотермия – гмурнал се на дълбочина със силно студено течение.

/Поглед.инфо/ Ако Русия съдейства за получаването от Едуард Сноудън на убежище в трета страна, то това ще се отрази на американско-руските отношения, каза говорителят на Държавния департамент Дженифър Псаки.

/Поглед.инфо/ На 18-и юли Европейската комисия и страните-членки ще обсъдят прилагането на мониторинговия механизъм в България и Румъния.

HERE, бизнес подразделението на Nokia, обяви днес предстоящото глобално представяне на услугата HERE Drive+ за всички смартфони с Windows Phone 8. Този ход ще разшири обхвата на HERE Drive+ отвъд устройства Nokia Lumia и ще помогне на повече хора да навигират живота си с лекота и увереност. HERE Drive+ осигурява достъп до глобална навигация с гласови напътствия „завой по завой” и с истински офлайн карти, които дават възможност на хората да стигнат безопасно до тяхната дестинация дори и без Интернет връзка.

“С глобалната промоция на HERE Drive+ за всички устройства с Windows Phone 8 разширяваме обхвата на бизнес подразделението HERE и спазваме обещанието си, да направим платформата HERE достъпна за колкото се може повече хора. Колкото повече хора използват нашите картографски услуги, толкова по-добри ще станат те за всички”,

каза Том Бренер, вицепрезидент на Windows Phone приложения за HERE.

“В същото време, това представяне демонстрира нашата всеотдайност към по-нататъшното укрепване на екосистемата на Windows Phone с нашите картографски продукти.”

“HERE е глобален лидер в картографията, навигацията и услугите за местоположение. Картите на компанията се използват от голямо количество устройства с GPS навигация, както и са част от вградените навигационни системи на водещи производители на автомобили от цял свят “,

казва Тим Шепърд, старши анализатор на Canalys.

“HERE предоставя навигационни услуги от световна класа чрез HERE Drive+ за Windows Phone 8, които са достъпни офлайн и имат глобално покритие. По този начин, HERE предлага ценни и нови изживявания за платформата и продуктите, които обслужва.”

Актуализации за HERE Drive+ и HERE Transit

Стъпката към по-достъпни навигационни приложения съвпада с представянето на новите версии на HERE Drive+ и HERE Transit, които ще могат да бъдат свалени от Windows Phone Store в следващите дни. Актуализацията на HERE Drive+ включва иновативната функция My Commute, която помага за подобряване на ежедневните пътувания. My Commute научава вашите ежедневни навици на шофиране и дава предсказуеми и персонализирани препоръки за маршрут на базата на актуалните условия на движение. HERE Drive сега също дава възможност за актуализиране на лиценза за навигация от местно до глобално покритие от рамките на приложението.

Последната актуализация на HERE Transit допълнително опростява пътуването с обществен транспорт, като се възползва от интерфейса на Windows Phone с нов панорамен изглед. Този нов дизайн улеснява потребителите при планирането на маршрути и достъпа до предишни дестинации и предпочитания, както и до най-близките спирки на градския транспорт. В определени държави, HERE Transit ще бъде достъпен и за смартфони, които не поддържат Windows Phone 8.

Снимки: HERE

 

Протестиращите в България са предприели нова инициатива - в деня на петъчния контрол на 12 юли т.г. те планират Национален ден за граждански парламентарен контрол. Инициативата е обоснована по следния начин:

Ново решение за търговци на дребно от Хюлет- Пакард позволява на бизнеса да предложи персонализирано и опростено пазаруване.

Хюлет-Пакард обяви HP ElitePad Mobile POS Solution – устройство за търговски обекти (POS), което помага на хотелиери и търговци на дребно да подобрят обслужването на клиентите и да увеличат продуктивността на персонала.

С възхода на комплексните търговски и мобилни технологии, днешните технически грамотни потребители очакват незабавен индивидуализиран достъп до предложенията на марката. Предоставянето на този вид персонализирано изживяване обаче може да бъде голямо предизвикателство за традиционния бизнес. Ето защо 57% от търговците на дребно планират да започнат да ползват таблети в магазините си през следващите 12-36 месеца, като заявяват, че участието на потребителите е основен приоритет за тях.⁽¹⁾  

HP ElitePad Mobile POS Solution, което се състои от HP ElitePad плюс HP Retail Jacket за ElitePad дава възможност на  бизнеса да отговори на нуждите на потребителите навсякъде в магазина, с помощта на допълнителните възможности за продажби на мобилното POS решение. Новото мобилно решение се интегрира в съществуващата ИТ инфраструктура на търговците като спестява време и средства, позволявайки лесно свързване към магазинните системи.

“Потребителите очакват същото персонализирано изживяване, което получават в интернет или на мобилното си устройство, в традиционния магазин на търговеца,”

заяви Коби Елбаз, Директор “Комерсиални и търговски системи” за Хюлет-Пакард в Европа, Близкия изток и Африка (EMEA).

“С помощта на HP ElitePad Mobile POS Solution управителите на магазини и служителите вече могат да пренесат продажбите отвъд касата, като по този начин помагат на потребителите при самите продукти с цел незабавно удовлетворение на клиента.”

Вградените функции в HP ElitePad Mobile POS Solution включват:

• 1D/2D баркод четец и трилентов криптиран двупосочен четец на магнитни карти за напълно интегрирана визия с вградена POS функционалност. Компаниите могат лесно да ангажират клиентите в магазина с мобилни инструменти за продажба, предназначени да информират и продават.
• Включената подвижна каишка осигурява по-добра стабилност и използваемост. Каишката се предлага с всяко устройство за закрепване на мобилното POS устройство, за да могат служителите да се съсредоточат върху продажбите, без да се притесняват от умора на ръката.
• Допълнителната втора батерия позволява работа с мобилното устройство много часове наред, с цел увеличаване на производителността и използване на всяка възможност за продажби.

Снимка: HP

/Поглед.инфо/ „В момента имаме близо 1100 имота, които по едно странно хрумване на бившите управляващи се стопанисват от централното военно окръжие и от неговите регионални структури", обясни министърът на отбраната Ангел Найденов в Стара Загора при изпращането на 300 военни за Кандахар.

VIVACOM превръща още три нови локации в безплатни Wi-Fi зони. От този месец зоната на тенис клуб „Пазарджик“ и две от централните училища в града – ОУ „Стефан Захариев” и НУ „Никола Фурнаджиев” вече са част от най-голямата мрежа за безплатен интернет достъп, която VIVACOM изгражда в цялата страна вече трета поредна година. Услугата ще е напълно безплатна за всеки, не изисква парола или код и потребителите не заплащат за трафика, който генерират, независимо на кой оператор са клиенти. От 2010 г. до сега телекомът създава средно по 1000 безплатни Wi-Fi точки на година в различни градове на страната.

Новите локации за свободен достъп до световната мрежа са част от стратегията на телекома за повсеместното покритие с безжичен интернет на обществените места и стават част от над 4000-те места в цяла България, които VIVACOM е превърнала в безплатни Wi-Fi зони. Сред най-популярните от тях са всичките близо 200 магазина от мрежата на телекома, летище София, петте най-големи ЖП-гари в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица), целият пешеходен център на столицата, както и линии на междуградски автобуси и коли на таксиметрови компании.

 

/Поглед.инфо/ Две бронирани лимузини "Ауди А8" си е купила партия ГЕРБ директно от представителство на марката автомобили в Майнц, Германия.

МК "Кремиковци", ОЦК - Кърджали, десетки ВЕИ централи, дори и университет са планирани и "наредени" от тайнствени ръце на анонимни собственици. Офшорните компании са магистрали, през които националният доход с лекота напуска страната.

/Поглед.инфо/ Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов следял изкъсо действията на депутатите-отцепници от ГЕРБ, съобщава "Преса", като се позовава на близки до Борисов.

/Поглед.инфо/ Бившият вътрешен министър беше извикан в следствието в петък, но не получи обвинение.

/Поглед.инфо/ Светият Синод се събира на заседание в 10.00 часа, в пълен състав. Висшите духовници ще решават кой да ръководи временно делата на Варненската епархия до избора на наследник на покойния митрополит Кирил. Тялото му беше открито вчера на плажа "Траката", край митрополитската резиденция в морския град.

/Поглед.инфо/ Протестите ще навлязат в нова, по-настъпателна фаза. Това обсъждат недоволните от управлението на Пламен Орешарски в социалните мрежи.

/Поглед.инфо/ На живо: хоро и симулация на работа пред Народното събрание

Продукти за 4 порции:
10- 12 зелени чушки
1 ½ ч.ч. ориз
5- 6 лозови листа
½ ч.ч. Пармезан
2 глави зрял лук
1 морков
1ч.л. сол
½ с.л. прясна чубрица
½ ч.л. червен пипер
1к.ч. мазнина
100г брашно

Приготвяне:
Оризът се накисва в купа с вода. Зелчнуците се почистват и измиват. Лозовите листа, ако са пресни се попарват в подсолена вода. След това се режат на ситно. Лукът и морковът се рендосват. Взема се дълбок тиган с по- широко дъно. Налива се мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Добавя се отцеденият ориз и подготвените зеленчуци без чушките. Продуктите се запържват за 5 минути. След това тиганът се оттегля. Добавя се сол, стърготини Пармезан, черве пипер и ронена чубрица. Съставките се объркват. Със запържените продукти се пълнят чушките. Накрая се топват в брашно. Редят се в гювеч. В тигана се наливат 2- 3ч.ч. топла вода, за да обере остатъчната мазнина. С този сос се поливат чушките. Керамичният съд се похлупва. Ястието се пече, четиридесет минути на умерен огън.

съзнавам, че загубата на всякакъв морал и срам в отсъждането кой какъв е, също е резултат от мафията, която ВИ управлява от 90та година насам, не се надявам, че схващате иронията ми, така че - това е сарказъм - но от всичко, което виждам, повечето от вас или са успявали винаги да намират някакви ползи при което и да е управление, или хлябът на масата ви е диктувал мълчанието, така че сега да се вайкате за "горкия радой" е крайно неуместно. 

горките вие с горките избори от 90та насам. винаги ще съществува оправданието, че сте били измамени, че цял живот живеете в измама, и все пак, отново се стига до "жертви", така както се опитвате да изкарате дори и радой ралин жертва на нещо посмъртно. примерно на глупостта на сина си. 

тъжно племе са българите, иначе симпатично, но вредно само за себе си.

/Поглед.инфо/ Още един депутат от ГЕРБ е изявил желание за напускане на партията. Петър Петров е изпратил своето заявление до председателя Бойко Борисов и до Изпълнителната комисия.

/Поглед.инфо/ „Ако бях българин, щях да съм на улицата заедно с протестиращите“. Това казва бившият американски посланик у нас Джеймс Пардю (2002 – 2005 г.) в интервю за в. Сега.

Според много достоверни източници на Биволъ новото министерство на инвестиционното проектиране е сценарий, разработен·с участието на·Йордан Цонев (Данчо Ментата) и Камен Костадинов от ДПС, които са близки съратници на Тихолов през годините.

Идеята е това министерство да вземе всички европроекти, вкл. и водните цикли, които сега са под шапката на МОСВ, и които ще акумулират най-значителните средства от еврофондовете в следващия програмен период. Планът е бил наложен ултимативно на Станишев от ДПС, като залогът е подкрепата на партията за правителството "Орешарски".

Текстът по-горе е с дата 28 май 2013 г. Прогнозата на Биволъ, че странното Министерство на инвестиционното планиране (МИП) е таен проект на ДПС, който да контролира европарите за водните цикли се потвърди напълно след като две парламентарни комисии гласуваха промени в закона за устройство на територията и още над 80 закона. Промените дават на МИП водната инфраструктура, която включва пречиствателните станции и ВиК мрежата - пише вестник "Сега".

Европейските милиарди в този ключов сектор ще бъдат управлявани от арх. Иван Данов, който предстои да стане обвиняем във Франция за документна измама. Биволъ разкри, че през 2005 г. с фалшиви декларации Иван Данов е присвоил близо 15000 евро помощи за безработни от френската държава. Случаят вече получи и международна известност след публикация на най-четения швейцарски ежедневник Le Temps (виж червеното каре в илюстрацията със статията).

Освен с измамата със социалните помощи, Данов е известен с участието си във фирми от обръча на "Батко и Братко". Според фирмените регистри Данов е управляващ на "Тера Груп" АД (от август 2012 г. виж решение на ОС от 29 юли 2012 вписано на 15 август 2012). "Тера Груп" е част от холдинг със същото име собственост на Динко Пенев, под чиято шапка има няколко десетки фирми, занимаващи се се с разностранен бизнес - от строителство до медии.

Част от "Тера Груп" е и скандално известната фирма "Биндер" на Батко и Братко, заради която на България беше спряно еврофинансирането през 2008 г., показа проверка на Биволъ.

Още през 2006 г. разкрития за т.нар. "Обръч на Гагаузов" прави в. "Монитор", който тогава още не е собственост на сервилната към всяка власт медийна група на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

http://www.monitor.bg/article?id=89182

"Асен Гагаузов толерира няколко строителни фирми. Обичайна практика е дружествата от приятелския му кръг да бъдат уреждани освен с най-скъпите обекти и с допълнителни суми. Доплащанията се получават чрез анекси към договори за строителство на шосета, писа в броя си от 15 май "Монитор". Съпартийци на министъра на регионалното развитие разкриха, че той закриля консорциума "Тера груп" и холдинга "Трейс груп"." - пише Монитор на 27.07.2006 г.

Иван Данов е много близък и дългогодишен колега и приятел на Калин Тихолов. Той е ръководител катедра "Жилищни сгради" в архитектурния факултет на УАСГ. Самият Тихолов е пък ръководител на катедрата "Интериор и дизайн" в същия факултет. Двамата са били едновременно заместник декани на факултета до преди 2 години. Вътрешни източници от партийните кулоари споделиха, че Данов е лично предложение на Тихолов да го замести в правителството, след избухването на скандала с неговата кандидатура.

Броят харесвания на Facebook страницата ни може и да не е най-важният показател за успех на бизнеса ни онлайн, но определено още повече обвързва нашите клиенти с марката. Инфографика от Wishpond, представена ни от АllFacebook, предлага седем полезни начина за това как да увеличим харесванията на Facebook страницата си.

Един от най-често използваните похвати е организирането на състезания или игри с награди. Това увеличава винаги броя на харесванията, защото често участието в игрите изисква потребителят да натисне бутона “Like”. Популярен метод е и привличането на харесвания чрез предоставяне на ваучери (купони) за отстъпка. Както виждаме и от инфографиката, много фирми дават оферти с отстъпка, ако харесаме страницата им. Рекламите във Facebook са сигурен начин за привличане на потенциални клиенти, защото те са силно таргетирани и можем да привлечем чрез тях нужната ни целева аудитория. От Wishpond ни съветват още, че можем да привлечем харесвания (респективно нови потенциални клиенти) и чрез бутон Like в сайта си, чрез интересно видео и около него отново Like бутон за Facebook страницата и др.

Всички тези начини по мое мнение са полезни и практични, но мисля, че най-важното в последно време си остава съдържанието, което създават администраторите (в това число и Content Creators) на Facebook страниците. Чрез полезно, добре представено съдържание, публикувано по атрактивен начин, в точното време също бихме могли да натрупаме аудитория, особено ако публикацията ни стане вирусна.

Кои от тези начини, показани на тази инфографика, мислите, че са най-ефективни за привличането на нови харесвания за Facebook страниците?

Още в края на 2010 г. делът на чистата енергия у нас беше 13.8%, но истинският бум се случи през пролетта на 2012 г.: в трите безценни месеца преди обявения от ГЕРБ мораториум за присъединяване на нови ВЕИ мощности. Според експерти сме изпълнили европейските „зелени цели” осем години предсрочно. Това би било похвално, стига да не беше се случило за сметка на крайните потребители: обеднялото население и измъчения бизнес. Не е логично всичките трудности в българската енергетика да се обясняват със зелената енергия, наистина. Но въпреки безспорната важност на зелената кауза по всичко личи, че в България чистата енергия всъщност е доста мръсен бизнес. Не е логично всичките трудности в българската енергетика да се обясняват със зелената енергия, наистина. Но въпреки безспорната важност на зелената кауза по всичко личи, че в България чистата енергия всъщност е доста мръсен бизнес.

Когато Instagram показаха, че с мобилното приложение вече могат да се заснемат 15-секундни клипове, почнаха сравненията с Vine на Twitter. В това време разни компании, които вече активно използват Vine, се метнаха и на Instagram с видео. HootSuite показват пет успешни в тази посока компании. Аз съм фен на GE. Добри са не само във Vine:

Но и в Instagram.

Вижте и останалите компании в публикацията на HootSuite. Там са и Starbucks, разбира се.

Снимка: Vine