/Поглед.инфо/ Такава ситуация, която имаме сега води към абсурда. Щом министър-председателят предложи нещо, веднага му се нахвърлят. Обществото ни е пред дилема или еволюционен или революционен път, а вторият е свързан с насилие.

Видеоклип с неизвестен засега автор разконспирира внедрени провокатори в протестите. Кадрите са заснети в четвъртък, 11 юли – денят, в който се стигна до сблъсъци с полицията. На кадрите се вижда участник в контрапротеста в подкрепа на правителството на Орешарски на пилоните на НДК. Същият този човек се оказва участник и в протеста #ДАНСwithme, искащ оставка на кабинета същия ден, при който се стигна до сблъсъци с полицията.

Горната камара на британския парламент одобри законопроекта за гей браковете

Върховният административен съд отмени уволнението на Мирослава Тодорова

/Поглед.инфо/ Петчленен състав на Върховният административен съд отмени уволнението на Мирослава Тодорова от позицията й на съдия в Софийския градски съд.

/Поглед.инфо/ Източна Европа излиза успешно от кризата, каза директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, предаде АФП.

/Поглед.инфо/ Хората са защитени чрез закон за потребителски кредити, но няма специализиран закон за ипотечните кредити, какъвто има в някои от страните членки на ЕС и върху, които работи самия ЕС за хармонизация на законодателството в тази сфера.

/Поглед.инфо/ Европа е на кръстопът и точно сега избира накъде да поеме - към по-голяма интеграция или към свиването си до общ пазар.

Милен Радев

Току що, размишлявайки за Едвин и неговия подвиг, по привичка отворих съвсем напосоки една от аудио-главите на “Книга Втора” от спомените на Надежда Я. Манделщам.

Изтегнах се на канапето за кратък отдих между разни задачи, който при мен често е съпроводен от слушане на несравнимия глас и музикалния съпровод на Жанна Владимирская от “Голос Америки” отпреди 30 години…

Първите прозвучали думи бяха тези, което ще се прочетат по-надолу. Припнах незабавно за да извадя съответния том и да ги препиша. Преведох ги спонтанно, без литературни претенции, единствено в полза на младите, за жалост най-често не владеещи вече руски език.

От главата „Два полюса“ са.

Не вярвам в случайността на подобни “съвпадения”.

Едвине, знам, че и ти добре разбираш смисъла на такива сигнали, идващи от много по-финия от нашия свят.

Не ти го написах веднага, когато ти пратих този текст на руски преди няколко часа.

Сигурен съм, че си го усетил и сам.

Сега трябва да го кажа и жестоко открито.

Така ще стигне и до неподготвения читател.

Последният пасаж от текста на Надежда Яковлевна Манделщам – жена преживяла неописуемо тежка съдба и успяла да извърви до край своето предначертание – е обърнат към теб.

За мен, това  е нейният глас, който ти говори днес:

“…Споделям вярата му, макар да не съм познала нито смъртта, нито възкресението, а само живота, реален и радостен в любовта, лишен от всеки смисъл в периода на страх и очакване, и прекрасен, когато делото на живота е изпълнено и вече очакваш края…”

Не бива да оставяш живота на най-близките и обичащите те около теб да е “лишен от всеки смисъл в… страх и очакване”, не прекъсвай живота “реален и радостен в любовта”, защото “делото на живота ти” далеч не е изпълнено и е много рано за края!

Не ни слушай нас, смъртните, слабите и грешните…

Послушай Надежда Яковлевна Манделщам.

Не позволявай нейната страшна раздяла с Осип да се повтори за Мери!

---

„…Поетът, писа Манделщам в писмо до баща си, работи „за себе си“, а читателят приема или отхвърля неговия труд. Поетът, работещ за читателя принадлежи към секцията на „журналистическата поезия“, както я нарече Манделщам, тоест към литературата, която само имитира стихотворна форма.

Поетът е разбира се свързан със своите съвременници, както всеки човек, но тази връзка е съвсем друга отколкото при актьора, който увлича след себе си публиката.

Поетът не повежда съвременниците след себе си, но винаги знае, че той самият е тяхно отражение.

За това се говори при Ахматова: „Аз глас съм ваш, жар на вашето дихание, аз – отражение на вашето лице“.

Поетът зависи от съвременниците си в много по-голяма степен, отколкото актьорът, който „провокира“ чувства.

<…>

Свободата на поета се състои в способността да оцени чувствата на своите съвременници, тяхното поведение, идеите и мислите им от гледната точка на онази идея, около която е изградена цялата му личност, за да приеме едни, а други да отхвърли.

Работата на поета е самопознание, той винаги търси „разгадката на този свой живот“. Боя се от дебрите на философията, но ми се струва, че в някои отношения работата на философа и на поета имат нещо общо. И единият и другият се опитват да разберат тайната на своето „аз“ в материалния свят, а това е възможно само чрез взаимното проникване на субекта и обекта.

Външният опит на поета се претворява в частица от неговия дух, променяйки тук-там по нещо и обновявайки структурата на неговата личност, като с това става предмет на поезията. Струва ми се, че и обратното съотношение във времето също е възможно: опитът, превръщайки се в предмет на поезията, внася изменения в структурата на личността.

Иначе казано, стихотворението, раждайки се и въплъщавайки се в слова, разкрива на поета дълбокия смисъл на опита. Има понякога и такива случаи, когато поетът се готви за опита и го предчувства, като с това провижда и вниква в неговата същност. Такъв е поетът, когато той се „упражнява в смъртта“, предварително умира и спира времето, за да усети веднага проточилия се миг и да се завърне към живота. (Не беше ли това причината, поради която Манделщам разбираше вечността като проточил се миг?)

В едно малко стихотворение, което се появи покрай преводите на четири сонета  на Петрарка, е казано:

„На ден хиляда пъти, сам се изумявам,
съм длъжен истински аз да умирам
и да възкръсвам пак тъй свръхнеобичайно“

Манделщам не пилееше думите си на вятъра. Всичко, за което говори той, е лично преживяно от него.

И ми минава през ума, че непоклатимата му вяра във възкресението, в бъдещия живот, е основана на опита, на действително пpeживяни смърт и възкресение.

Споделям вярата му, макар да не съм познала нито смъртта, нито възкресението, а само живота, реален и радостен в любовта, лишен от всеки смисъл в периода на страх и очакване, и прекрасен, когато делото на живота е изпълнено и вече очакваш края.“

---

Ако някой се чуди защо вече близо две години се занимаваме с Протести и отделяме всекидневно голяма част от времето си за Обществото, отговорът е в тази карта на България...

Момиче припадна по време на купон, след като изпило три водки и три бири на екс. Само преди седмици 14-годишна тийнейджърка изпадна в кома в Исперих след запой и поглъщане на големи количества уиски и бира, а лекарите едва се пребориха за живота й. 19-годишен пиян до козирката налитал на лекари и полицаи. Петима младежи загинаха вчера при тежка катастрофа край Елин Пелин, докато тествали мощността на БМВ. Всички тези случаи може просто да се препратят към криминалната хроника, ако зад тях не се крие и една опасна тенденция. Не съм привърженик на обобщенията, а още по-малко на клишетата, отнасящи се до младото поколение. Загиналите деца, както твърдят, са били от добри семейства с реализирани родители. Но не можем да си затваряме очите и за тотално обърканата ценностна система на голяма част от тийнейджърите - продукт на интернет и дигитални играчки, чалга купони и родители, заети с това да им осигуряват живота, към който се стремят. За което, разбира се, от тяхна страна не е...

Златина Стоянова е един от мениджърите на Българската асоциация на пострадали при катастрофи. Родена е в Бургас, завършила е икономика. От пет години работи за неправителствената организация, която бе създадена през 2006 година. - Г-жо Стоянова, тези дни българското общество бе потресено от поредица кървави катастрофи. Едната бе предизвикана от пиян шофьор на такси, който смаза 11 невинни и уби на място една жена. Вчера пък петима младежи загинаха нелепо заради висока скорост и демонстративно самочувствие. Как вашата организация помага в такива случаи на близките на жертвите? - Предимно с консултации за правата на пострадалите. Много малко хора знаят как да се справят в тежката ситуация след преживяното, по време на т.нар. досъдебно производство. Започва разследване, експертизи, протоколи за огледи, съдебно-медицинска експертиза на пострадалите, автотехническа такава на колите и др., които имат за цел да изяснят как точно е станал пътният инцидент и чия е вината за него. Също...

На 15 юли 2013 в 12:27:03 наше време , от пускова установка 603 на площадка 43 на космодрума Цзюзюан ( Северозападен Китай) е реализиран старт на РН 'Чанчжен-2С' със спътника 'Шицзянь-11-05'.

Орбиталният телескоп 'Хабъл' е открил нов спътник , въртящ се около планетата Нептун, по информация от сайта на НАСА.

Астронавта на НАСА Кристофер Кассиди и астронавта на ЕКА Лука Пармитано , работата на които в открития космос бе прекратена поради проблем в скадандъра на астронавта на ЕКА , успяха да изпълнят сам три от поставените седем задачи.

Астронавта на НАСА Кристофер Кассиди и астронавта на ЕКА Лука Пармитано в 14:56 са излезли в откритя космос за работа по американскта програма.

Първият месец на протестите мина, а най-вероятно ще отброим и още няколко. Фокусирани в тях, в техните искания и в творчеството на участниците, ние обаче сякаш пропускаме какво правят управляващите. Всички помнят как на 14 юни те прекрачиха границата с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Конкретният гаф бе отстранен, но затова пък те успяха да забъркат множество нови скандали. Почти всеки изминал ден от управлението на неприкритата коалиция БСП-ДПС-”Атака” прилича на онзи петък, в който скандално назначиха “преживелия катарзис” Пеевски, след което го оттеглиха с още по-скандалното обясние, че и те били преживели катарзис. Вече цял месец почти всекидневно преминават границата, почти всеки ден произвеждат нов скандал.

Всеки ден е 14 юни

Докато едни хора се възмущават и протестират, други изпълняват ангажименти – към партии, началници, групировки. Само за последния месец кабинетът е взел толкова безскрупулни решения, че всяко едно от тях може да бъде повод за протести. Така например управител на София-област стана Емил Иванов от ДПС – прочул се със скандали за заменки и разпродажби на имоти по време на предишния си мандат на този пост от 2005 до 2009. Преди това Иванов е осъждан за нанасяне на средна телесна повреда. Област Перник пък е поверена на Михаил Михайлов от БСП, който през 2012-та бе уволнен от поста зам.-кмет по строителството в Перник от кметицата Росица Янакиева, която е негова съпартийка. Поводът бяха съмнения за злоупотреби с отпуснатата държавна помощ след земетресението.

Преди това бивш представител на силовата групировка СИК за Шумен беше назначен, макар и само за няколко часа, за зам.-министър на вътрешните работи. А консулът във Франкфурт Иван Йорданов се наложи да опровергава чрез медиите съобщение на правителството, че е назначен за зам.-министър на правосъдието.

Министърът на транспорта Данаил Папазов пък сътвори международен скандал като излъга, че еврокомисарят Йоханес Хаан лично бил подкрепил избора на Петър Киров за негов заместник в министерството. След официална позиция от Брюксел, Папазов беше принуден да се извини. Волен Сидеров пък, който обича да призовава да му се извиняват, беше избран за председател на комисията за борба с корупцията и парламентарната етика, като по-късно “етиката” беше извадена от комисията. Всичко това се случи само в този месец от 14 юни насам.

Това не е всичко

Обявеният за нов шеф на Българския енергиен холдинг Георги Христозов беше оттеглен след припомняне от прокуратурата, че е съден за валутна измама и няма как да има достъп до класифицирана информация. Това става в период, в който НЕК опитва да се спаси от фалит с помощта на нов заем. А подобни назначения само увеличават риска и влошават условията, при които може да бъде договорен кредит. Но това не е всичко: държавата набързо забрани международните сайтове за залагания, защото не са регистрирани у нас. Друг е въпросът, че чисто технически регистрацията към момента се оказва невъзможна, но няма значение – хазартният бос (или босове) на България дали е доволен?

Освен това кабинетът реши да използва 27 млн. лв. от парите на данъкоплатците, за да тушира временно напрежението във “ВМЗ-Сопот”, без изобщо да предложи трайно решение. Това си е просто купуване на минута спокойствие. Управляващите спряха и поетапното увеличаване на пенсионната възраст и така изложиха на още по-голям риск тази система. На фона на необосновано харчене и блокиране на реформите, сега планират да вземат 1 млрд. лв. заем. За какво?!

В коя година живеем?

Докато вършат всичко това, управляващите не спират да демонстрират и презрение към гражданите, които всекидневно отстояват правата си. Нарекоха ги “интернет-лумпени”, “беззъби алкохолици”, “по-заможните, чиито данъци искаме да вдигнем”, “платени”, а Сидеров поиска дори да бъдат вкарвани в затвора. Автобуси докарват пред НДК “контрапротестиращи” от Ямбол, а Орешарски “преговаря” с тях. МВР публикува измислени числа за броя на протестиращите, а посланиците на Франция и Германия, които назоваха очевидното, “грубо се намесват във вътрешните работи”. Коя година сме?!

Това е ежедневието на България от месец насам. Събрани на едно място, действията на управляващите показват пълна политическа неадекватност и настървено преследване на поставени задачи. Затова тук с пълна сила важи клишето за разминаването на дневния ред на властта и хората. Точно поради това обаче е важно големият скандал - бездната между граждани и политици - да не размива поредицата отделни скандали, където е скрит интересът на управляващите и откъдето идва мотивът им да не отстъпват. След като видяха, че цял месец могат да продължават по същия начин, нищо няма да ги спре да опитат да удължат този период колкото се може повече.

DW

Столичните грандове „Левски” и ЦСКА не могат да излязат от тази кошмарна спирала на времето, която за малко ги издига към светлината, но само за да ги засили още по-силно към дъното на мрака и безперспективността. Да, ситуацията в двата най-успешни български клуба е сходна, макар много хора да твърдят, че положението в „синия” и „червения” клуб е било на двата полюса допреди две седмици и че сега се е обърнало на 180 градуса. Нищо подобно – състоянието на „Левски” и ЦСКА беше идентично преди месец, такова е и сега. Нито на „Герена” градяха велик отбор, а сега са пред разпад и отказване от титлата, нито на „Армията” някой вярваше, че отборът ще се закрие, а сега го чака светло бъдеще. Или, казано с две думи – „Левски” и ЦСКА са все същите отбори, каквито бяха преди няколко години, каквито бяха преди един месец и каквито вероятно ще бъдат след още няколко години. Управлението Управлението на „Левски” през последните 10-ина години като цяло се характеризира с финансова...

Има една великолепна новела на големия американски фантаст и сатирик Робърт Шекли – „Билет за Транай” („A Ticket to Tranai” ). В нея героят – млад човек от хипотетичното бъдеще на Земята – гори от ентусиазъм да предприеме космическо пътешествие. Да стигне до благословената планета Транай, на която цари социална хармония, няма политически противоречия и корупцията е непознато явление… След дълги перипетии Марвин Гудман стига да своята Утопия, за да открие, че там поне един проблем е решен категорично – всеки може да „вземе” властта, но всеки, който стане управляващ, окачва на врата си медал, натъпкан с взрив. И всяка решение на управляващите се оценява от „електората” с натискане на съответното копче. Когато „негативните импулси” достигнат определена граница, чува се едно голямо „Бум!” – и главата на сгафилия политик хвръква…

Един човек влязъл в църква и видял, че всички миряни се редят пред иконата я на Богородица, я на Исус Христос и никой не отива до иконата на дявола. Отишъл той до празното ъгълче и запалил свещ. Точно в този момент му се привидял дяволът, който му казал: - Ти дойде да запалиш свещ, никой друг не е идвал. За награда ще ти дам злато. Дяволът пуснал човека на една нива и му казал: - Там, където отбележиш, ще има злато. Мъжът се чудил с какво да отбележи. Взел, че се изакал, за да отбележи мястото. И след секунди се чуло: - Иванчо, събуди се бе! Тук нещо замириса! Усмихни се, България! В някои части на България също сънуват злато и копаят ли, копаят с надеждата да се приберат у дома с няколко стружки от благородния метал. Ето как кризата обърна ценностите. Също като в онзи виц, в който професор в университета пита студент на изпит: - Ако имате злато и ум, кое ще изберете, колега? - Златото, естествено! А вие? - Аз ума. - Ами... всеки си взима това, което му липсва.

Някои хора са родени с късмет или може би просто има професии, които им носят такъв. Без значение каква е причината, но действително има късметлии, които са спечелили от бакшиши сериозни суми, а някои от тях дори толкова, колкото не можем и да си мечтаем да изработим през живота си и не би ни се налагало да работим повече. Понякога зад щедростта се крие някаква причина като съсипана кола, мечта, университет или сълзлива житейска ситуация. Друг път няма никаква причина, а някои хора просто си оставят големи суми. Определено най-големият и най-прочут бакшиш в света е 3 млн. долара от разделен лотариен билет за 1 долар между сервитьорка и полицай. На другия ден двамата спечелили 6 млн. долара. Случаят е от март 1984 г., когато в пицария в Йонкърс, Ню Йорк, полицай на име Робърт Кънингам предложил на сервитьорката, вместо да й остави бакшиш, да й преотстъпи половината от лотарийния си билет, който е на стойност 1 долар. Сервитьорката Филис Пензо се съгласява и дава 3 от...

Дебелоочието на оглушалите

Ислямистите в Нигерия нападат училища, за да унищожават западните идеи

Расистки скандал в Италия: сенатор нарече чернокож министър "орангутан"

"Властта развращава. Абсолютната власт развращава абсолютно". За тези думи на американския писател Чък Паланюк (или ако ви харесва повече Поланик - все става дума за автора на култовия роман "Боен клуб" - б.а.), се сетих тези дни. Причината бе нестихващата шумотевица около съдбата на бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън. Чак името му едно такова шпионско. За онези, които в последния близо месец са се вълнували повече от пускането на финалния участък от магистрала "Тракия" или пък не са имали възможността да следят световния новинарски обмен, защото са били в открития Космос, припомням, че правителството на Обама издирва своя гражданин по обвинение, че е издал тайни програми за електронен шпионаж. Твърди се също така, че той разполага с важни секретни документи, съдържащи подробни сведения за устройството и работата на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ. Между другото тези дни в интернет пространството попаднах на готината смешка, че АМ "Тракия" била кръстена на...

Министерството на финансите публикува законопроект за актуализация на бюджета за 2013 г.  заедно с кратки мотиви - http://www.minfin.bg/bg/page/578

Какво забелязваме?

1. “Огромната дупка” в приходната част на бюджета, с която беше аргументирана актуализацията, се смали толкова много, че се оказа само около 290 млн.лв.

При бюджет от над 31 милиарда лева, това представлява по-малко от един процент и не е достатъчно голяма, за да заслужава актуализация (подобни неизпълнения/преизпълнения се случват почти всяка година). Бюджетът има достатъчно възможности, за да покрие подобни неизпълнения (например от средствата за кофинансиране, които ще бъдат спестени заради по-малкото от планираното усвояване на еврофондове и др.под.)

 

2. Разплащане с бизнеса

В мотивите пише, че “разплащането с бизнеса” се състои в даване на повече пари на МВР, Министерство на отбраната и Министерство на правосъдието. Едва ли някой наистина вярва, че като се дадат повече пари точно на тези три силови министерства, това ще доведе до “раздвижване” на икономиката. Нищо няма да се раздвижи когато МВР си плати на доставчика на бензин – а най-вероятно съвсем скоро министерството ще натрупа нови дългове към същия доставчик.

Нещо повече, МВР и МО и в момента имат най-големите бюджети (това са единствените министерства с бюджет над 1 милиард лева). Т.е. точно за тези министерства не може да се каже, че са “недофинансирани”. Напротив, те имат огромни бюджети, които обаче се управляват неефективно. Даването на още пари точно на тези министерства, само ще ги насърчи да бъдат още по-неефективни и няма да подпомогне реформите в тях. МВР и МО имат достатъчно голям бюджет, за да могат да си плащат навреме дълговете, стига да се управляват добре.

 

3. Раздаване на пари на калпак и задоволяване на синдикати и земеделци

Ще се увеличат до 200 млн.лв. ваучерите за храна – по-точно, ще се увеличи данъчното облекчение за такива ваучери. Ваучерите за храна не се облагат с данък и осигуровки, т.е. те са легален начин за избягване на облагане. Нещо като легализирана сива икономика. Неясно защо, синдикатите много харесват тези ваучери.

Ще се дадат още пари за субсидии за земеделски производители (може би за тютюнопроизводители) – неясно колко и неясно поради какви причини (освен политически).

 

4. Повече средства за интеграционни добавки – 40 млн.лв.

Твърди се, че средствата за тази социална програма за хората с увреждания са недостатъчни. Ако е така, е нормално да се отпуснат повече средства, но сумата не е толкова значителна, че да се налага актуализация.

 

5. Министерствата имат “настоятелни искания” за над 500 млн.лв. допълнителни средства, но няма да бъдат удовлетворени

Защо това го пише в мотивите не е ясно – особено след като няма да бъдат удовлетворени. Винаги ще има допълнителни искания над бюджета. То затова се приема и бюджет със закон – за да се определят и финансират най-приоритетните разходи.

 

6. Бюджетният дефицит ще стигне 2% от БВП през 2013 г.

Миналата година дефицитът беше 0.45%, т.е. увеличението през 2013 година е близо четири и половина пъти. Тръгва се в погрешна посока и то с много високи темпове. И докато 2% бюджетен дефицит е сериозен риск, но все още не фатален, то тенденцията – ако бъде продължена – е много застрашителна. Още една подобна актуализация и се връщаме към 2009-2010 година.

 

Като цяло, посочените в мотивите аргументи не дават особени основания за актуализация на бюджета.

 

Допълнение: Ако искате вярвайте, но в мотивите към актуализацията се посочва, че в бюджета ще постъпят четвърт милиард лева повече от предвиденото неданъчни приходи. Цитат: “Отчетните данни за неданъчните приходи на републиканския бюджет към полугодието на 2013 г. и оценката за изпълнението до края на годината дават основание за очаквано преизпълнение при приходите от дивидент и други неданъчни приходи в размер на около 262 млн. лв.” Това само по себе си е достатъчно голям буфер, който обесмисля аргументите за актуализация.

 

Блогът за икономика 2013

Ще тръгне ли България по “хлъзгавия път на Украйна” – към газови войни с Русия
Социалистите са стари приятели на Русия, но не могат да гарантират “Южен поток”, протестите пречат
Протестите в България пряко засягат Русия, тъй като заради политическата нестабилност София все не може да започне изграждането на своята отсечка от газопровода “Южен поток”. А докато не започне строежът на тръбата в България, е невъзможно да започне прокарването на “Южен поток” и по дъното на Черно море, пише във вторник руският в. “Московский комсомолец”.
“Всичко това забавя въвеждането в експлоатация на цялата обходна тръба”, твърди руският всекидневник.
“Предишните български власти не бяха големи поклонници на енергийното сътрудничество с Москва. Върналите се в правителството социалисти пък са стари приятели на Русия. Но в сегашния момент те не могат да гарантират сроковете на строителството на газопровода. Представители на Министерството на енергетиката и икономиката, както и на екоминистерството, обещават, че строителството на “Южен поток” ще започне в най-близко време, но като се има предвид, че само за получаване на всички необходими разрешения, свързани със защитата на природата (тръбата на газопровода ще излиза от Черно море на територията на резерват), ще е нужна поне половин година, строителството може да бъде отложено”, пише “Московский комсомолец”.
Не е постигната според него и “целта, заради която бе замислен (“Южен поток”) – да се заобиколят несигурните транзитни държави”.
“Веднага щом получи тръбата на своя територия, България лесно може да избере хлъзгавия път на Украйна, стане ли дума да бъде шантажиран “Газпром” с възможностите за транзит. Естествено може да се опитаме да избегнем това, като подпишем различни споразумения. Нали обаче споразуменията са за това – да бъдат нарушавани, не е ли тъй?”, пита изданието.
“Ще успеят ли шефовете на “Газпром” да възпрепятстват опитите за спекулации с тръбата от страна на основните транзитьори на газа от “Южен поток”? Да се надяваме, че ще успеят. Не е изключен обаче и обратният вариант, при който рискуваме “украинизация” на Балканите с всички произтичащи оттук последици”, предупреждава “Московский комсомолец”. ( Медиапул)

“Мил спомен” навява от тази комсомолска дописка. Тя ме връща във времето, когато българските пионерчета трябваше да си пишат със светски другарчета и писмото трябваше винаги да започва така:

“Мило другарче…”

Ето че милото комсомолско другарче се обажда да подсети старите си български другарчета да си платят дългчетата: “Мили български другарчета, руската мечка може да заиграе и във вашия двор, както в съседния украински. Горе ръцете и няма да имате проблеми, както навремето с Трети украински фронт”

Строго погледнато, в статията няма новини- доколкото размахването на пръст срещу България от московските комсомолци, комунисти и путинисти е рутинна операция за Кремъл.

Има обаче важни потвърждения на истини, които нашите управляващи лъжци нахално отричат или поне удобно премълчават:

Освен, че са „разкрити” от комсомолския вестник като стари приятели ( както наричат в Русия петата си колона тук), българските власти са изобличени и като конспиратори по ключовия екологичен проблем с изплуването на руския газ в (неназован) български резерват.

Назовах го вече в предишна статия: това е зашеметяващо красивия залив Паша дере на юг от Варна.

Местността е сред малкото запазени природни паркове и плажове на нашето Черноморие поради десетилетната й недостъпност за строителна дейност. Била е част от секретен военен обект при комунизма и това се е оказало спасително за местната природа. Но ето че „Газпром” се задава с цялата си мощ, а българските преговарящи явно са оставили отворена вратата за газовия ботуш, който иска да се намести там.

Няма да е прецедент. В резервата Камчия московският кмет Юрий Лужков методично превърна защитената територия във все по-беззащитен от растящата строителна инвазия анклав, рекламиран благовидно като място за почивка на руски дечица ( и резерват, в който българите не могат да резервират място просто защото не са руснаци).

Лужков, който на 9 септември 2009-та откри обекта под акомпанимента на личните фанфари на току-що поелия България премиер Бойко Борисов, броени дни след това беше низвергнат от третия по значимост пост в руската държава заради прекалената си корумпираност, с която натежа дори и на Кремъл.

Делото на лицето на руската корупция Лужков процъфтява и днес с мащабно строителство, което тази част от нашето морско крайбрежие не познава през последните години. Владението, замаскирано като вертикална планировка между боровата гора, за да не бие на очи, пълзи хоризонтално към съсипания от (преднамерена, както всички свидетели са убедени) липса на грижи и инвестиции местен съседен курорт. От две години се обгражда параноично и методично с високи огради по маниера на посолството на СССР в София.

Наред със заплахата безобразието от Камчия да се повтори в промишлени мащаби, любимият проект на Путин Южен поток кънти в статията на „Московски комсомолец” с откровената политизация на въпроса, като го обвързва с протестите срещу старите му приятели в София.

Москва, която инвестира в петата си колона в България със засилени темпове именно след идването на Путин на власт, едва ли ще стои със скръстени ръце пред някакви си протестиращи българи, които, на всичко отгоре, освиркват вече всекидневно сталинистката монументална символика на съветската пета колона в центъра на българската столица. Нещо повече, демонстрантите освиркаха на 14 юли дори и посланика на Путин в София Юрий Исаков.

В този смисъл статията отправя предупреждение чрез аналогията с Украйна, която се бори за енергийната си независимост от Русия. Дали в Москва им се привижда прилика между родения в Украйна Сергей Станишев и украинския премиер Виктор Янукович, които обаче не може да си позволи да се откаже от интересите на страната си в споровете с Русия, макар да е лицето на проруско настроената половина в Украйна?

Освен в мащабите като население и територия, разликата между Украйна и България е и в това, че там има ясно регионално деление на сферите на руското влияние, базирано също на много голямо присъствие на руско население и на руско говорещи украинци от смесени бракове. У нас такава видима берлинска стена няма. Русофилите са навсякъде и в момента управляват като „стари приятели” на руския интерес.

От „старите приятели” на СССР и Русия се очаква да оправдаят инвестирането в тях и московските комсомолци вече ги подсещат публично да се издължат. Първи даде знак за начало на разплащането младият стар приятел на Кремъл Кристиян Вигенин. Само часове, след като стана външен министър, той оповести завой в българската позиция спрямо сирийската криза в желаната от Москва посока и така показа, че недипломатичните приказки на руската дипломация за нейния български троянски кон в ЕС ( и НАТО) не са импровизация на един руски посланик в Брюксел.

Това е хлъзгавия път, по който България вече е тръгнала, теглена надолу от руската тройка БСП,ДПС и Атака.

Share on Facebook

На управляващите не им остава много време на власт, те няма на какво да се задържат, няма нито една легитимна основа на тяхната власт. Това заяви в предаването "Нещо повече" по БНР политологът Огнян Минчев.

/Поглед.инфо/ Граждани протестираха пред областната управа на София област заради назначение на депутата от ДПС Емил Иванов. Протестиращите обсадиха сградата с викове "Мафия" и "Оставка".

/Поглед.инфо/ Граждани протестираха пред областната управа на София област заради назначение на депутата от ДПС Емил Иванов. Протестиращите обсадиха сградата с викове "Мафия" и "Оставка".

/Поглед.инфо/ Българската политика е пред задънена улица и без изход. Хората съвсем правилно искат да има нови избори. На тях им писна от старите муцуни и от политиците на прехода, които се омърсиха толкова много. Това заяви журналистът Николай Бареков, коментирайки своите политически амбиции и ситуацията в страната.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК представи пред КС становища по делата относно несъвместимостта на положението на Делян Пеевски и Иван Иванов с качеството на народни представители

Прословутите евтини китайски работници вече са по-високо платени от българските. Това показа сравнение, направено от "24 часа". Минималната месечна работна заплата в Китай е 264 долара, а в Индонезия е 228 долара. За сравнение - българската минимална работна заплата, въпреки че бе увеличена от началото на тази година до 310 лв. на месец, при вчерашния курс на долара е равна точно на 206 долара и 24 цента.

/Поглед.инфо/ Протест пред сградата на администрацията на София-област на бул. "Витоша" 6 беше организиран днес.

Или Холивуд ще снима „Мумията се завръща в АЕЦ „Козлодуй””? Може и това да се случи? „Гордоста” на родната индустрия доста го е закъсала за пари та нищо чудно да предостави площадката си и даже част от...

/Поглед.инфо/ Едвин Сугарев да ми говори за отвращение срещу целия преход, е все едно главният готвач в кебапчийница да протестира срещу кебапчетата и картофките със сирене.

Днес започваме същинското пътешествие на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а днес ще прекосим границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил

Приятно четене: 

 

През Иран с Опел

част трета

От Джолфа през Тебриз до Ардебил

Ислямска република Иран: добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

Във Въведението (първите две части) на пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих.

Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра. Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.   Влизане от Армения в

Иран

  След като при моста над граничната река Аракс бях проверен от руски гранични войски, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран, стъпих на територията на ислямската република.

Първата ми среща с тази държава бе ужасно разочароваща

поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата. След проверка на документите от иранските граничари спрях пред голяма сграда, където са паспортните и митнически служби. Малко почаках на опашка пред гишето за паспортна проверка и стигнах до чиновника, който за 10-тина минути ми въведе данните (включително професия и семейно положение) в тяхната компютърна информационна система. Стигнах до митничаря, който ми каза, че на друго място ще ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила. След като питах на 3-4 места се намери един човек, който ме заведе до друга голяма сграда на около 200 метра и ме предаде в ръцете на съответния служител. Последният ми прибра документите и ме остави да чакам в залата за пътници, където поне имаше климатична инсталация. След близо час чакане същият се върна с поставен печат на карнета, след което отидохме при първата сграда за да ми провери автомобила и багажа. Пътьом ми направи ксерокопие на документите, за което трябваше да дам 1 долар. [caption id="" align="aligncenter" width="440"] За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час[/caption]   Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно.  Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила. После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“.  Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, ...“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.

С облекчение му дадох 10 долара,

а той ми върна документите, включително заветната износна бележка. С младежа, който ме доведе при митничаря, отидохме до изходната бариера, полицаят взе бележката и каза, че сега вече всичко е наред. Младежът ми поиска 10 долара за това, че ме е завел където трябва за да получа износната бележка. Дадох му 5 долара и му казах, че стигат за работата, която е свършил. След близо 3 часа разправии напуснах граничната зона и можех да започна

обиколката на Ислямска република Иран

С първите километри в тази страна ме посрещнаха голи планински баири и палещо слънце.  ▼ [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Между Армения и Табриз[/caption]   Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна

азербайджанския анклав Нахичеван*,

разположен между Иран и Армения. Поради продължаващия конфликт за Нагорни Карабах достъпът през Армения е невъзможен и азерите осъществяват връзката с анклава през иранска територия. Често се разминавах с азербайджански камиони КАМАЗ, а пък на доста места табелите бяха изписани освен на фарси и английски, така също и на руски език. След 30-тина километра видях първата бензиностанция, но там продаваха само бензин, докато моят опел е с дизелов двигател. Оказа се, че в Иран бензиностанциите са доста малко, обикновено в началото и края на градовете.  

Джолфа

  15-хилядният Джолфа е на 65 километра от граничния пункт с Армения. Това малко градче запомних само с две неща: големия пазар в покрайнините и първото зареждане с гориво в Иран. Пазара си го обясних с наличието на граничен КПП с Нахичеван и многото азери, които вероятно идват да пазаруват в града. Зареждането с гориво на бензиностанцията в Джолфа беше първото ми приятно изживяване в Иран защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво.  За 12 лева си напълних резервоара и спокойно продължих по предварително начертания маршрут.  28 стотинки е цената за чужденци, докато за иранците дизелът е субсидиран и литъра струва само 12 стотинки.   Пътят на юг към Тебриз минава покрай хълмове с розов цвят и близо до така наречения Каньон на червените скали. ▼ [caption id="" align="aligncenter" width="618"] Каньон на червените скали[/caption]  

Кандован

  Това село е известно с уникалните си скални образувания, формирани в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулката Саханд преди 11 хиляди години. Дупките и пещерите са разширявани с дълбане и са използвани за жилища от векове, тъй като са естествен изолатор, прохладни през лятото и топли през зимата. През последното столетие са изграждани пристройки към пещерните жилища, както и самостоятелни тухлени къщи за растящите семейства. Скалите с издълбани в тях жилища напомнят на Кападокия в Турция, скалния Горис в Армения и имат далечна прилика с нашите Белоградчишки скали. Поредицата от ерозионни скали прилича на множество конуси от фунийки със сладолед, подредени една до друга. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Скалното село Кандован[/caption]

 

    Скалите са достатъчно здрави, за да служат като стени и подове на къщите. Повечето от пещерните домове имат два до четири етажа. В типичното четириетажно пещерно жилище първият етаж обикновено служи като подслон за животните, следващите два етажа са за живеене, а на последният етаж се складират храна и вода. Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.

В селото има извор с минерална вода и хората се редяха на опашка за да си пълнят бутилките. [caption id="" align="aligncenter" width="567"] Сувенири[/caption]

Туристическият бизнес със сувенири и всевъзможни други неща процъфтява 

 

Оску

  Със своите 25 хиляди жители Оску не впечатлява, но е удобна спирка по пътя към Кандован и обратно. [caption id="" align="aligncenter" width="645"] Оску[/caption]

  Спрях да пренощувам край горичка в покрайнините на града, но към 2 часа през нощта ме събудиха полицаи. Бяха много любезни и ме заведоха до оформената зона за безплатно къмпингуване на туристи с тоалетни, чешми и ел.контакти.  

Тебриз

  Тебриз е с население 1,6 милиона и е административен център на провинция Азербайджан.

Градът е бил столица на няколко династии владетели,

започвайки от Атропатидите през IV век пр.н.е. Като столица на ханство Илханат достига своя най-голям разцвет при хан Газах в края на 13-ти век. Географското му положение в западната част на страната и близостта му със съседните страни го прави център на реформаторски движения и основна движеща сила на Персийската конституционна революция 1905 – 1911 години, която води до учредяването на парламент в Иран. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Благодарение на многото държавни и чуждестранни инвестиции, градът се утвърждава като

втория по значимост икономически център на страната

след столицата Техеран. В индустриалната зона има машиностроителни предприятия и заводи за производство на трактори, камиони и автобуси. Развито е производството на домакински електроуреди и хранително-вкусовата промишленост(особено шоколад, поради което го наричат „шоколадения град“). [caption id="" align="aligncenter" width="660"] В парка[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="620"] Сградата на общината[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="626"] Парк Хакани[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="615"] Пешеходната зона[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="531"] Експонати в Азербайджанския музей[/caption]

Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване**.

  

Една от основните забележителности на Тебриз е

градският покрит пазар,

за който се смята, че е сред най-големите в света. Вписан е от ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство. Покритата площ е 7 квадратни километра. [caption id="" align="aligncenter" width="639"] Градският покрит пазар[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="639"] Пазарът[/caption]  

Ардебил

  Ардебил e град в североизточната част на Иран с население близо половин милион души, административен център на едноименната провинция. През периода 7-ми÷14-ти век това е най-многолюдния ирански град.  Ардебилският шейх Сафи ад-Дин дава началото на династията на Сафевидите, а неговите наследници създават теократична държава, в която религиозната и държавна власт са обединени в ръцете на шаха. В края на 15-ти век от тук шах Исмаил I започва кампания за обединяване на Иран и по-късно премества столицата в Тебриз. Днес Ардебил продължава да играе важна роля в икономиката и политиката на Иран. Основната забележителност в Ардебил е архитектурния комплекс от 16-ти–17-ти век, включващ и

мавзолея на шейх Сафи-ад-Дин

[caption id="" align="aligncenter" width="647"] Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]

  [caption id="" align="aligncenter" width="645"] Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]   Очаквайте продължението Август ÷ Септември  2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg  Снимки: авторът *Забавен детайл, който съм забелязал по турски карти на света и региона – всички анклави и спорни територии, които могат да бъдат наречени „мюсюлмански“ са надлежно отбелязани (като границата е нарисувана в посока на не-мохамеданската територия) – освен Нахичеван, това са Джаму и Кашмир, Северен Кипър, секторът Газа, а доскоро и Косово. Но например никога няма да видите границите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Нахичеван картографски изглежда като независима държава, а а Северен Кипът изглежда по-голям от гръцки Кипър, от който даже надлежно е „отрязана“ и територията на британската военна база там. Между другото – основно изискване на ЕС за членство е да имаш безспорни граници– бел.Ст. **Признавам си честно, че имам друга теория за този „спонтанен“интерес от страна на „случайни младежи“. В други разкази за Иран също присъства този елемент „едни младежи приятелски ме разпитваха какво търся в страната“. Имайте го предвид :) – бел.Ст.   Други разкази свързани с Иран – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!

След скандалното назначение на Делян Пеевски, предизвикало най-мащабните протести от години, Народното събрание отново демонстрира, че не зачита волята на суверена за прозрачност и отчетност. Продължава кадруването на тъмно в процедурата за избор на нов председател на ДАНС. Днес, 16 юли, Комисията за контрол над службите за сигурност ще проведе изслушване на кандидатите за председател на ДАНС. Кои са тези кандидати не ни е дадено да знаем. Властта отново демонстрира, нагло и арогантно, че не се вълнува от обществената непоносимост, не зачита мнението на Европа и възнамерява да продължава с мафиотския стил на кадруване и управление.

/Поглед.инфо/ Трябва нов политически субект в ляво. Това заяви пред БНТ лидерът на „Движение 21" Татяна Дончева. Изходът за левицата минава през две решения - смяна на ръководството на БСП или създаване на нов субект, подчерта Дончева.

През лятото много хора търсят възможности за сезонна работа извън страната, най-често в сферата на селското стопанство. Рисковете да попаднат на недобронамерени посредници, работодатели или дори познати стават не са за подценяване. Бъдете предпазливи, когато заминавате да работите в чужбина, особено при такъв тип сезонна работа. Рисковите фактори в подобна ситуация са много – отивайки да берете боровинки в Швеция, често нямате предварително подсигурени условия на живот. На много от работниците им се налага да спят на открито и не разполагат с минимални условия за живот. Несигурността по отношение на добива и доходите, както и новите изисквания към прекупвачите на горски плодове в Швеция, които трябва да изкупуват плодовете единствено от лицензирани фирми, могат да поставят много български граждани в безизходица, извън дома им, без средства да се приберат.

/Поглед.инфо/ Провеждането на предсрочни избори в момента е глупост. Това заяви пред bTV математикът Михаил Константинов. Според него обаче правителството трябва да подаде оставка, заради големите глупости, които е свършило.

/Поглед.инфо/ В термина актуализация няма нищо страшно и лошо. Няма как да се разплатим с бизнеса, без да актуализираме бюджета. Това каза пред TV7 бившият вицепремиер в кабинета на Жан Виденов и настоящ депутат от Коалиция за България Румен Гечев.

/Поглед.инфо/ В разгара на летния сезон нарастват измамите с предложения за изгодни строителни ремонти. Майсторите обещават едни цени, а накрая вземат с до 25% повече. Друг път вземат пари от клиентите, за да купят материали, започват ремонта и скоро след това изчезват. Така както в култовия филм „Топло” хората остават с пробити стени и без спестявания, показа проверка на „Монитор”.

/Поглед.инфо/ "Разговори с Бойко Борисов за предсрочни избори и за участие на ГЕРБ в управлението на страната няма да има. Само той е облагодетелстван от нов парламентарен вот. Никой друг няма полза, дори протестиращите", това каза току-що в ефира на Би Ти Ви депутатът от ДПС Йордан Цонев.

/Поглед.инфо/ Култовият актьор Калин Сърменов, изиграл ролята на Милото в сериала "Седем часа разлика", ще спре да ръководи Сатиричния театър. Културното министерство обяви конкурс за директорския пост.

/Поглед.инфо/ Таксиметровите шофьори искат оставката на цялата Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и на министъра на транспорта.

/Поглед.инфо/ "Има опасност напрежението да ескалира. Притеснява ме фактът, че толкова време продължават протестите. Без отстъпки от всички, кризата може да стане постоянна."

/Поглед.инфо/ „Шпионират чиновници" Пуснали вирус в служебните компютри

/Поглед.инфо/ Кога ще са следващите парламентарни избори? Прогнозите на Михаил Константинов и Юлий Павлов

/Поглед.инфо/ Днес в Народното събрание ще бъдат изслушани двамата кандидати за шефското място в ДАНС.

Продукти:
400г бутертесто
3- 4 ябълки Петровки
1ч.ч. млечна сметана
2 яйца
1/2ч.ч. захар
1 ванилия
щипка канела
щипка сол
пудра захар за поръсване

Приготвяне:
Вземат се формички за мъфини или метални купички за крем карамел. Яйцата се разбиват със захарта до побеляване. Смесват се със сметаната. Добавя се щипка сол, ванилия и канела. Кремът се обърква наново. Ябълките се почистват и измиват. Режат се на тънки ладии. Тестото се реже на квадрати. С тях се облепя вътрешната страна формите за мъфини и. Налива се яйчен крем. Отгоре в кръг  се редят ладии. Десертчетатат се пекат на умерена фурна, половин час. Оставят се да се охладят. Поръсват се с пудра захар и канела. Кошничките са ароматни и леки за консиумация.

/Поглед.инфо/ Притеснен съм за този софтуер, който следи служителите. Нямам информация дали го има в социалното министерство, или не. Нямам информация за какво се използва и за какви цели. Не съм съгласен с такъв подход на следене.

/Поглед.инфо/ Около 4 000 души по данни на МВР са се събрали на протест в столицата. Малко след 20.00 часа шествието започна да се изтегля от площад „Независимост“. Полицейските екипи „Антиконфликт“ придружават протестиращите и имат готовност да реагират при всеки сигнал за провокации или нарушаване на обществения ред.

Всеки от нас е гледал реклами по телевизията или филми, в които се вижда прясно мляко с обява за липсващо дете на кутията. Първото изчезнало дете на кутия на мляко се появява през 1979 година. Повече от 30 години по-късно стартира проектът Milk Carton 2.0 …

Просторите ще гледам, ще те диря, ще те диря. Жажда си - и в съня ми река от чистота събирана. Някъде звездопади има и улиците към тебе водят - светлините трептят и подсказващ е денят. Да те докосна - само туй искам и давам всичко. Неспирност и кръговрата винаги да те има.

Ген. Стоимен Стоименов от 1 юни 2013 г. официално е освободен като съветник на Президента по въпросите на националната сигурност, информираха от прессекретариата на Дондуков 1 в отговор на питане на Биволъ.

"Президентът освободи от 1 юни 2013 г. ген. Стоимен Стоименов от длъжността съветник на държавния глава, по негова молба. Мотивите на ген. Стоименов да освободи длъжността са свързани с желанието му след 46 години служба да посвети повече време на близките си. За освобождаването на ген. Стоименов от съветнически пост не се изисква указ на държавния глава, затова оттеглянето му не беше оповестено публично" - уточнява пресслужбата.

Преди 6 месеца президентът Плевнелиев коментира в интервю за блогърите Асен Генов и Константин Павлов информацията, разкрита от Биволъ, че ген. Стоименов е семейно свързан с фигури от ъндърграунда. Неговият зет Самир Искандер Франсис е бил бизнес съдружник с такива видни фигури на престъпния свят като Бойко Борисов - Буда, Златко Баретата и шефът на групировката "Уралмаш" Константин Циганов, експулсиран от България като опасен за националната сигурност. Тогава Плевнелиев обеща да се запознае и да помисли дали да освободи ген. Стоименов.

След публикацията на Биволъ ген. Стоименов изпрати право на отговор, което публикувахме.

На сайта www.president.bg липсва каквато и да било информация за освобождаването на ген. Стоименов. Не е подавана иинформация и до медиите. Вчера Биволъ писа, че той все още е съветник на Президента, за което представяме извинения.

Британските инженери са провели изпитания на сонда-пенетратор, предназначена за проникване в ледената повърхност на спътника на Юпитер Европа.

Астрофизици от Австралия , Китай и САЩ са получили нагледно потвърждение на теорията за магнитната природа на Слънчевите изригвания. Учените са наблюдавали з изригванията на Слънцето в ултравиолетовия и ренгеоновия диапазон спомоща на Solar Dynamics Observatory.

От НАСА планират да установят на МКС , опитна установка за тестване на нова технология за лазерна връзка. Експерименталната установка под названието OPALS (Optical Payload for Lasercomm Science) ще позволи да се създадът нови системи за връзка , които значително ще подобрят космическата комуникация , в частност ще повишат пропускната способност и защитеност на лините за връзка.

Honda не са само добри инженери и новатори, те са и забавните и грижовни хора, които могат и да ви продадат следващия ви автомобил. Последната им кампания в социалните мрежи се проведе вчера. Факт е, че в Twitter често мрънкаме. Повод ни дават и автомобилите …

“Wearables” е от онези думички, които неотлъчно изпълват потока от новини напоследък. Имаме си вече Google Glass, следващото голямо нещо, което се очаква, са умните часовници. Независимо дали ще са с логото на Apple, Microsoft, Samsung, Nokia или друг производител, пред тях стоят доста въпроси …

Наближава премиерата на Jobs – филма, за който се говори отдавна и мненията за който са доста противоречиви. Аштън Къчър ще се опита да пресъздаде образа на легендарния Стийв по начин, който да грабне публиката. Филмът щеше да е по кината по-рано тази година, но …

От онези хора съм, където като си наумят нещо и не мирясват докато не го свършат. Изключения са случаите, в които започвам да се отегчавам по една или друга причина, отключила липса на интерес и умора от (не)случващото се. Откакто съм започнала да водя този блог се опитвам да приготвя терина от патешки дроб (патешки, защото у нас няма гъши), която да отговаря на критериите на френските шеф готвачи, която да се готви на ниска температура, на водна баня и за кратко време, която да достигне в края на готвенето поне 50°C в центъра си и която в крайна сметка да е годна за ядене. Никога не съм имала проблем с пастетите, като например предложението на Плачута, но винаги до сега съм се спъвала при приготвянето на класическа терина от цял патешки дроб или поне никога не ми се е получавало добре от първия път.

Патешкия дроб не е никак евтин продукт, нито пък ми се струва подходящ за всекидневно хранене, колкото и гурман да си падаш, затова опитите ми продължиха сравнително твърде дълго във времето, докато открия моята рецепта. Освен, че обичам да си угаждам с храната, тази продължителност без да се напрягам много явно е още една причина да не съм се отчаяла все още. По някаква друга причина, точно сега разполагам с толкова патешки дроб, с колкото мога да изпълня редица експерименти докато се случи съвършенството. Този път не ми отне много време, вероятно защото вече бях научила няколко незаменими урока от предишната си практика, но това не пречи да се старая занапред да бъда по-добра от сега. В крайна сметка получих задоволителен резултат и вече съм много по-наясно със случващото се в процеса на приготвяне.

За това отдавам чест и на списание „Меню“, което преди време организира един курс на тема гъши дроб с лектори шеф Ивелина Иванова и шеф Димо Димов, който се слави като българския корифей на гъшия дроб. Несъмнено научих много от двамата, но исках да направя това, което ме мъчеше отдавна. С неохота установих, че колкото и да се мъча не мога да постигна вътрешна температура на терината от 50°C, за време от 25 минути, която да е готвена на 75°C. Не знам как се справят с това Пол Бокюз или друг френски кулинарен гуру, описал рецептите си за ентусиасти като мен. Открих, че при печене на водна баня и на температура под 100°C, времето трябва да бъде доста по-дълго от половин час. Време, в което вътрешната температура на терина да се вдигне достатъчно, че дробът да се сготви без да стане само на мазнина. Друго съществено е доброто почистване от кръвоносните съдове, колкото и досадна задача да е това. Достатъчното овкусяване на дроба преди печенето ще гарантира за добър вкус накрая, без риск от блудкав и безличен дроб. Накрая, за да стане още по-дълго и нетърпеливо, е хубаво терината да престои в хладилник поне 2-3 дни след приготвянето, за да се обединят ароматите и отчасти, струва ми се да се досготви патешкия дроб. Това последното го установявам за пореден път – имам чувството, че при известно престояване на терината след сготвянето ѝ, дробът става много по-добър отколкото ако се консумира веднага след охлаждането.

Както във всяко ястие и тук се търси баланс, но намирам за леко иронично късия списък със съставки в рецептата за класическа терина от патешки/гъши дроб и дългия технологичен процес, който се изисква от времето за размразяване на дроба до момента, в който мога да го вкуся. Изглежда на един дроб не му трябват много добавки, но с избора на следващите се оформя баланса, който се търси. Хубава морска сол, прясно смлян черен или бял пипер, сотерн или арманяк са неговите спътници в една класическа рецепта. Арманяк така и не открих, но и не потърсих на всички възможни места, затова пък разнообразие от сотерн не липсва. Издържам до край класическите комбинации и предлагам терина с френска багета. След като опитам филия хляб с парче от дроба забравям за дългото чакане и неуспешните опити, а единственото което още ми трябва е чаша с малко сотерн. Съвсем малко, като за мен в този момент от живота ми. За теб може и повече.

Класическа терина от патешки дроб

Основни техники и рецепта взаимствах от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques и epicurious.com

Посочените дози са за 1 терина или 8-10 порции.

Продукти:

• 2 средно големи патешки дроба, около 1,100 кг.
• френска морска сол
• прясно смлян черен пипер
• 80 мл сотерн

Избира се съд с форма на терина с обем 1.500-1.700 мл. Подготвя се импровизиран капак от подходящ материал (използвах много твърд картон), който се изрязва по отвора на съда и се увива с алуминиево фолио. Подготвят се и няколко тежести, които могат да бъдат пълни консерви, бутилки или буркани.

Дробът се размразява в хладилник, а след това се темперира до стайна температура.

Фурната се нагрява на 90°C.

Дробът внимателно се почиства от кръвоносните съдове, като се внимава да запази максимално целостта си. Посолява се от двете страни със сол и прясно смлян черен пипер.

На дъното на терина се изсипва малко от сотерна. Подрежда се една част от дроба, като се притиска плътно. Малки части, които са се отделили от дроба при почистването му се използват за уплътняване на места, където е нужно. Дробът се полива с малко сотерн и отгоре се поставя останалият дроб. Внимава се да не остават празни пространства между парчетата. Най-отгоре се излива останалият сотерн.

Върху дроба се поставя лист стреч фолио, което да го покрива плътно.

Подготвя се дълбока тава, в която се поставя сгъната кухненска кърпа или вестник. Те имат за цел да изолират терината от пряка топлина от долната страна. В противен случай дробът, който се намира отдолу ще се сготви по-бързо. Върху кърпата се поставя терината. Тавата се налива с толкова топла вода, че да покрие терината на половина от височината ѝ. Слага се на средна скара в предварително нагрятата на 90°C фурна и се пече за 1 час и 30-40 минути. Вътрешната температура на терина трябва да достигне 49°C и да не надвишава 57°C.

Тавата с терината се изважда от фурната. Терината се отстранява от тавата с водната баня. Кърпата (вестникът) се отстраняват и водата се излива. Терината се връща в тавата. На видеото използвам друга тава, в която поставям сготвената терина. Целта на тавата е да събере евентуално разлята мазнина, когато дробът се притисне с тежестите. Ако това се случи, разлятата мазнина се връща отново в терината. Фолиото от терината се отстранява. Приготвения импровизиран капак се поставя върху дроба. Отгоре внимателно се поставят тежести, така че капака да притисне максимално дроба, а мазнината да избие на повърхността. Оставя се така на стайна температура за 20-30 минути. След това тежестите и капака се отстраняват. Терината се покрива с алуминиево фолио и се оставя в хладилник за минимум 12 часа. За това време дробът и мазнината ще стегнат, но за мен е крайно късо време за да бъде терината готова за консумация. Препоръчвам охлаждането да стане за 1 ден, а най-добре да се консумира след 2-3 дни.

Преди сервиране терината се потапя в съд с гореща вода, за да може дробът да се отлепи по-лесно от съда. Друг начин е да се мине с топъл нож по периферията за да се отлепи дроба от стените на съда. Терината се обръща върху сервизна чиния.

Ако терината няма да се сервира цялата наведнъж, а ще се консумира по малко за по-дълго време, то не е нужно да се обръща в чиния, а може необходимото количество да се отреже вътре в съда, като останалото остане в него. Мазнината, която е на повърхността ще предпази дроба от окисляване и ще го запази за по-дълго време.

Терината се сервира с френска багета, друг бял или ръжен хляб. Пресни плодове като смокини, череши и круши, сладка от тях или от дребни червени плодове, както и карамелизиран лук или ябълки са добра комбинация с дроба.

Следва видео рецепта, която е за визуализация на процесите. Видеото и субтитрите към него не омаловажават прочитането на рецептата и инструкциите към нея преди пристъпване към приготвяне на терината.

Класическа терина от патешки дроб + видео е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана