(26–ти и 27–ми месидор)

Рискувайки да не мога да застигна събитията, пишейки репортажи с един ден закъснение, ще опитам да обединя 31–вия и 32–рия дни от протестите.

Трийсет и първият ден от протестите се падаше 14–ти юли, френският национален празник и доколкото разбрах, протестиращите имаха намерение отново да поздравят френския посланик и Франция за позицията им относно ситуацията в България.

Драмата беше, дали полицията щеше да запуши „Оборище“ заради дипломатическия прием, който трябваше в същото време да се проведе  в градината на посолството.

Този път голата Свобода я нямаше, а аз, както и още няколко активни потребителя на Фейсбук, бяхме баннати за 24 часа заради едната гола гръд от тесногръдите ни съселяни и с помощта на овчедушието на село Зукърбъргово.


Вече излязох от виртуалния карцер и мога отново „да си показвам рогите“, както казваше старшината Иванов в родната казарма.

Шествието отново се отклони наляво по „Евлоги Георгиев“, като отново младежите, които обичат да си викат пред централата на ГЕРБ се опитаха да откъснат от протестиращите и успяха да повлекат около 200–300 човека със себе си, но главната група зави към Театър „София“.

Аз взех да ставам алергичен към управляващи генерали, но имаше някакви ентусиасти, които вярват на фуражката повече, отколкото на главата, която я носи.

Пред посолството обстановката беше празнична, с повечко знамена, но охраната, въпреки че беше засилена, не създаваше пречки на тези, които искат да оставят цвета в знак на съпричастност с тежката жп. катастрофа във Франция от предния ден.

Имаше някакви речи, които не можах много да чуя. Имам чувството, че някой чете Марсилезата в превод, а после връчиха българско знаме на един от дипломатите. Отвътре хората махаха през оградата. Мила, разчувстваща картинка.



Последва традиционната обиколка около Ал. Невски и Парламента.



Пред Народното събрание доброволци върху велосипеди (Йовчев, записвай!), бяха организирали телемост с протестиращите в Пловдив.

Вчера шествието  отново направи обиколка около Парламента, като новото беше спирането до св. „Александър Невски“ за отправяне на послания към задната част на Народното събрание.

Екипът на ТВ7 беше топло приветстван от шествието с оглушително свиркане и викане.