„Стената между цивилизацията и пълното унищожение. Замисли се какъв ще стане света, ако ги няма“. Този надпис (правописът е оригинален) се е настанил върху мрачен колаж – нощ, улични сражения, пламъци, а по средата стои полицай с шлем, щит и пушка. Тази мотивираща картинка се появи в една от Фейсбук-страниците, рекламиращи и подкрепящи работата на МВР. Съдържанието издава, че подобни страници и форуми са инициатива на служители на министерството. Въпросната картинка е публикувана на сутринта, след като силите на реда атакуваха мирно протестиращи граждани около сградата на парламента в София.

Не е новина, че значима част от служителите на МВР не осъзнават каква точно е ролята им. Те превишават правата си или защото не ги познават, или защото няма последици от злоупотребата с власт, поради което просто не им пука. Затова противоречивите обяснения след сблъсъците през нощта срещу 24 юли бяха очаквани. Този случай само потвърди диагнозата, че България си има един огромен силов апарат, в който едната ръка не знае какво прави другата, непрофесионализмът е масов, а отговорност е непозната дума.

Хаотично

Малко след 3 часа през онази нощ колега журналист тича към мястото, откъдето извеждат депутатите. Спира го офицер, иска му документи за самоличност. След проверката колегата е оставен да си върши работата. Секунди по-късно го спира друг униформен, който започва да го удря с юмрук без да обръща внимание на обясненията му. Различни критерии в рамките на няколко метра и няколко секунди. Няма правила, има сила. Точно като на описаната в началото мотивираща картинка.

Законът за МВР задължава служителите по време на осъществяване на правомощията си да се удостоверяват с личен знак – т.нар. бадж с идентификационен номер. В онази нощ баджове нямаше. За сметка на това част от униформените бяха с плътни черни маски под шлемовете. По-късно шефове от МВР твърдяха, че това не било редно и полицаите били проявили самоинициатива. Не знаем кой издава заповедите, не знаем има ли изобщо заповеди, но знаем, че всеки служител на реда може сам да си решава. Днес – какво да облече, утре – с какво оръжие да излезе.

Непрофесионално

Дизайнерът на плана за извеждането на депутати и министри с автобус точно по това време и точно от това място все още не е известен. Първоначално отговорността пое министърът, после шефът на столичната полиция, в един момент се обади и главният секретар на министерството, а към момента отговорен се оказва някакъв анонимен щаб. Който и да е взел това решение, мястото му определено не е в МВР. За всеки средно разумен човек беше ясно, че през няколко хиляди ентусиазирани протестиращи можеш да преминеш само с летене. За хората, взимали решенията, това явно не е било ясно. Грешна преценка – тоест, непрофесионализъм.

Осветлението на площада бе изгасено точно преди сблъсъка. После имаше целенасочени атаки с полицейски палки срещу обективи. Ако някой си е въобразявал, че през 2013-та, когато всеки има снимащо устройство в джоба си, ще успее да ограничи разпространяването на информация за случката, този някой силно се е объркал. Непознаване на света – тоест, непрофесионализъм.

С очите си видях как тежко въоръжени полицаи падат по земята след сблъсък с отбраняващи се с голи ръце протестиращи. Други униформени се откъсваха от групата си и се озоваваха сами сред море от разгневени вече цивилни граждани. Детински непрофесионализъм.

Скъпо

Тези изнервени и агресивни полицаи са също толкова жертви, колкото и невинно пострадалите протестиращи. Те са сред държавните служители с най-ниски заплати, въпреки че работят в министерството с най-големия бюджет. Не познават законите, защото никой не го изисква от тях. Понякога вършат безобразия, защото очевидно системата за контрол не работи. Някои от тях не могат да вържат връзките на обувките си заради наднормения си обем, но и това е приемливо за системата. Те са не по-малко изтощени от протестиращите, защото точно като тях са почти денонощно на улицата вече повече от 40 дни.

Равносметката е много тъжна: МВР е еднакво враждебно както към данъкоплатците, така и към огромна част от служителите си. За тази година това ни струва 1 млрд. и 131 млн. лева. Резултатът е известен: повече от половината престъпления изобщо не се съобщават в полицията и въпреки че България е сред страните с най-много полицаи на глава от населението, тя си остава и страната с най-много решетки по прозорците.

DW

pretty amazing. strange animals.

Все си мисля, че македонизмът поради всички злини, които направи на народа ни, вече няма и сили, и желание за оцеляване. Този, който иска да оцелее, трябва да търси здрава нишка в себе си и мъдро да мисли и да действа правилно. Може ли да се нарекат мъдри действията на тези, които цяла Европа ги моли да влязат в Европейския съюз, а те нямат сила да се откажат от своя антиевропеизъм, от своята едиповщина… Не може Европа да приеме македонисткия садизъм като наша идентичност. Това може да бъде идентичност на джелатите, но не и европейска толерантност, което ще разпространява омраза към своето минало и към онези, които искат да ни подадат ръка. Ето това е новият Мисирков, който институционално ни сервират като антиевропейство в Македония македонистките фалшификатори. Ние 50 години учим и пишем книги за себе си, през визията на патриаршиста, сърбоманина Мисирков. Това е като сега евреите да учат за своята духовност от книгата на Хитлер „Mein Kampf”.

Когато видях за първи път невероятната красота на това място, казах си: "Ще се върна тук отново, този път с Девора!". Е, поставих личен рекорд и само месец по-късно си изпълних обещанието. Блед се превърна в акцента на най-прекрасното, романтично и вдъхновяващо сватбено пътешествие. Вероятно повечето хора биха предпочели екзотична дестинация или традиционна в това отношение страна като Италия или Франция за подобно пътуване. Ние избрахме Словения и в следващата поредица от пътеписи ще ви разкажа защо изборът ни беше толкова перфектен.

И така... Just married! Багажът е натоварен, резервоарът на пежо-то е пълен, документи, застраховки - проверени, дисковете с музика са на линия, часът е 06:00 сутринта - време е да потегляме! Дестинация - Словения.

980 километра и около 10-11 часа по-късно влизаме в Блед. Не сме единствените, които имат подобна идея - в разгара на лятото словенската перла е особено популярна туристическа дестинация за германци, италианци, австрийци и, разбира се, словенци, които прииждат от всички посоки с претоварени от багаж автомобили и каравани.

За настаняване по време на цялото ни пътуване сме подбрали различни апартаменти, резервирани през сайта Airbnb - страхотна социална мрежа за хора, които пътешестват и за такива, които отдават собствени пространства под наем краткосрочно. В случая се спряхме на самостоятелен апартамент в Засип (Zasip), малко селце, превърнато във вилна зона на Блед и буквално залепено за него. Там вече ни очакват страхотните ни домакини, семейство Шорл, на наше разположение е кокетен апартамент, представляващ напълно самостоятелна част от новопостроена къща, с малка веранда, гледаща към скалите над езерото и така известната крепост Blejski grad, надвесена на него. На масата ни очаква минерална вода и сок, които, заедно с верандата, са най-перфектният завършек на дългия път.

Разбира се, умората не е чак толкова голяма, че да се лишим от първи впечатления веднага след пристигането си. Семейство Шорл ни дават назаем велосипедите си и само след час вече обикаляме езерото.
Блед е вероятно едно от най-добре уредените откъм инфраструктура езера в Европа! Цялото е опасано от велосипедна и пешеходна алея, която позволява разходки, джогинг, безцелни обиколки с колелета, без да се притесняваш дали няма да те блъсне някой профучаващ автомобил. Навсякъде има пейки с романтичен изглед към острова в единия край на езерото, а лебедите и дивите патици само допринасят всичко да изглежда като приказен пейзаж.

Както и да е, сега по същество... Идеята на този пътепис е да бъде полезен за всички онези, които са решили да открият за себе си Словения като дестинация за пътуване. Затова накратко ще разкажа за най-интересните места в Блед и околността.

Самото езеро, разбира се, е черешката на тортата. Хм, или може би самата торта! С магнетичния си изумруденозелен цвят, с вдъхновяващите планини, които го заобикалят, то е истински разкош за любителите на природните красоти. Превърнато е и в предпочитан курорт от словенците, благодарение на голямата находчивост и съобразителност, която очевидно са вложили във всяко нещо - сякаш е мислено в глобален план, в хармония с природата наоколо и с грижа за спокойствието на посетителите. Алеите, пейките, лодките за разходка, дори ресторантчетата наоколо са в абсолютен синхрон с обстановката - няма шумове, няма крещящи цветове, светещи реклами, плакати, билбордове, сергии и прочее гледки, които сме свикнали да виждаме у нас.

Островът (Blejski otok)

Безспорно едно от най-забележителните места е именно малкото островче с църквата. Според местна легенда, на мястото на острова едно време имало пасища, насред които върху самотен хълм се извисявала малка църква, посветена на Дева Мария. Често се случвало овцете да влизат в отворената църква, но на местните въобще не им правило впечатление, че животните омърсяват свещеното място. Въпреки божествените предупреждения да изградят ограда около храма, хората не го направили. Ето защо Бог се разгневил и наводнил пасищата, за да предпази църквата.

Островът е достъпен само по вода, като можете да избирате между традиционните лодки "плетна", които се управляват от лодкар, или да си наемете собствена малка лодка за около 10 евро на час. Във втория случай ще трябва да гребете сами, но и това си има своето очарование (лъжа ви, никакво очарование няма, адска хамалогия си е, кой каквото ще да ви разправя!). Веднъж стигнали до острова, стъпалата ще ви отведат до самата църква. Входът е платен - веднъж за църквата, където традицията повелява посетителите да си намислят желание, след което да ударят три пъти камбаната (представете си какво биене става ежедневно), и веднъж за кулата с часовника. Въпросната кула е сравнително височка, а на върха й е самият механизъм на стария часовник с тежести, който работи и днес. Плюс доста вдъхновяваща гледка от зарешетаните прозорци.


Крепостта над езерото (Blejski grad)

Масивните каменни стени, изправили се над високата скала току над самото езеро определено са внушителна гледка денем и нощем. Крепостта на Блед е най-старата в Словения и е на малко над 1000 години. До нея се достига съвсем лесно - с около 15-минутна разходка по стълбички от езерото или с автомобил (паркингът е безплатен, истинска рядкост за Словения!). Пословичното старание на словенците личи и тук - всичко е идеално подредено, възстановено и поддържано! Първото нещо, към което посетителят се отправя, щом веднъж се озове зад крепостните стени, е терасата с изглед към езерото.

Гледката спира дъха! Езерото изглежда като на длан, а хората, плуващи в прозрачните му води, приличат на малки жабчета, погледнати отгоре. В самия комплекс има музей, винарна, ковачница, ресторант, а освен това е и предпочитано място за сватби и други романтични преживявания. Музеят показва по много интересен начин историята на замъка, използвайки доста съвременни компютърни технологии. Обитателите му от древността са пресъздадени с восъчни фигури, които са голяма атракция най-вече за малките посетители. Ние успяхме да гледаме дори театрално представление под стените на крепостта - актьори пресъздаваха някаква барокова сценка, която започна с много любезности и пиене, продължи с як пердах и накрая завърши с пиене и танци.




Винтгар (Vintgar gorge)
Ако сте в Блед и имате поне няколко дни на разположение, задължително отидете до Винтгар (Vintgar), още едно от природните чудеса на този благословен район, само на 7-8 километра от града. Това е мястото, където река Радовна преминава клисурата Винтгар. Истинска джунгла сред девствена природа и изумителната река, проправила си път през скалата и по този начин образувала безброй завойчета, малки водопадчета, красиви бистри вирове и други неръкотворни шедьоври. Пътеката е добре поддържана и представлява 1600-метров маршрут през клисурата, който завършва в подножието на 16-метровия водопад Шум - една добра репетиция за шедьовъра, който ви очаква край Бохин. Това обаче е друга история и за нея ще ви разкажа в следващия пътепис.



Виждам, че се отплеснах в приказки, а времето лети. Толкова за Блед, излишно е да прекалявам с писането, тъй като очарованието на това място не може да се пресъздаде със снимки и думи - то трябва да се види и усети на място. В следващите няколко постинга ще ви разкажа за други прекрасни места в Словения, които непременно трябва да се видят, а понеже тук не споменах нищо за местната кухня, мисля, че ще е редно да посветя на нея и специална публикация. Толкова засега!

Вижте и гледната точка на Девора за Блед във "Веселия кошер".

/Поглед.инфо/ Лидерът на ДПС Лютви Местан каза, че при тази динамика на политическите процеси не могат да бъдат самоцел нито избори утре, нито пълният мандат, на който и да е кабинет

Американската армия провежда нощни учения в центъра на Чикаго, информира преди дни Kурт Нимо в Infowars.com

/Поглед.инфо/ "През есента ще има нови протести. Ако сегашните са главно политически мотивирани, тогава ще са икономически и социални. И затова има не по-малко основания отколкото това, което ставаше през последните седмици. Затова трябва да се подготвим за нови изпитания", това каза преди минути на брифинг в парламента заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов.

/Поглед.инфо/ Парламентът реши да бъде актуализирана рамката на държавния бюджет за 2013 г.

Силно се надявам правозащитните организации, както и серията от социални ведомства у нас вчера да са прочели поредната потресна новина, че тийнейджърка от циганската махала в Пазарджик е станала без време майка. Разбира се, в този факт няма грам новина, тъй като за съжаление и по този негативен критерий сме първенци на Стария континент от няколко години. И ако в Австрия такъв случай може да е прецедент и всички да си спомнят как през 1995 година 11-годишна е имала бебе, то у нас това е вече тенденция. България е на челно място по брой на малолетни майки, а една пета от техните рожби са недоносени, сочат статистическите данни по въпроса. В началото на тази година стреснахме световните новинарски емисии с репортаж от болницата в Белоградчик, където момичета започват да раждат още на около 12-годишна възраст и ненавършили пълнолетие, вече имат по няколко деца. Според специалисти почти всеки месец има такива случаи, и то в много български градове. Сам по себе си този факт е страшен...

Във видеото са събрани кадри, заснети от българи в различни точки по света, в които те изразяват своята съпричастност, болка и свързаност с Родината. "България е най-бедната страна в Европа. В България често е невъзможно да се разбере къде свършва организираната престъпност и къде започва законният бизнес! На 95 % от хората в страната им писна! На нас, емигрантите - също! Искаме да кажем: СТИГА! ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЕНИ!" "Стига е била ограбвана страната ни и изоставян народа ни! Прокудиха много българи в чужбина, а останалите се чудят как да ги съсипят МОРАЛНО и МАТЕРИАЛНО! СТИГА!" "Всеки от нас има приятели и роднини зад граница. Хубаво е да знаем, че и те са с нас. Стига са ни делили! Един народ сме!" "Винаги сме били с вас и ще продължаваме да ви помагаме финансово и с каквото можем, макар и зад граница!"

Георги Христов е завършил УНСС със специалност икономика с инженерен профил. Дълги години е заемал ръководни длъжности при реализирането на големи инфраструктурни проекти. В момента е експерт и помага в борбата с монополното положение на топлофикационните дружества. - Г-н Христов, в момента постъпват ли жалби на недоволни хора и от какво най-много се оплакват те? - Гражданите се обръщат към нас с всякакви жалби, но най-голямата част от тях са във връзка с отношенията им с топлофикационните дружества. Те основно се отнасят до това, че се нарушават правилата за доставка, че правата винаги са на страната на тези дружества, и че няма орган, който може да ги защити от техния произвол. - Гражданите оплакват ли се от сгрешени фактури и надути сметки? - По принцип много трудно може да се каже, че една фактура е сгрешена, защото сметките не са сгрешени, а са нагласени. В тях се отразява това, което монополистът е решил, че може да фактурира. Специално в случая с...

Едно габровче се похвалило на баща си: - Тате, тате, днес не се качих на автобуса, а бягах след него от училище до вкъщи и така спестих 50 стотинки. Баща му, вместо да се зарадва, му се ядосал и му казал: - Цял живот ли ще те уча бе! Другия път да бягаш след някое такси, за да спестиш повече! Усмихни се, България! В летния сезон трудно биха могли да се спестят пари от бягане след таксиметрова кола, щом и самите таксиджии се оплакват от липса на клиенти. Нещо повече - "колегите" си правели мръсни номерца, като някои от тях прибирали хора от спирките и ги возели на двойна тарифа до съответното място. Но отдавна си знаем, че таксиджиите са готови на всичко за някой и друг лев отгоре. Също като в онзи виц, в който негър спира едно такси и казва на шофьора: - Спешно за аерогарата, братле. Таксиметровият шофьор: - Маймуните в Африка са ти братя на тебе! - 100 кинта плащам! Шофьорът веднага клъвнал: - Качвай се, братле!

Въпреки че бяха далеч от идеала за политическото съвършенство, въпреки че изпълнителите почти нямаха нищо общо с моралното съвършенство, последните 15 политически години имаха едно обективно предимство. Бяха всякакви, но бяха предвидими. Партиите се сменяха във властта, победилата правеше правителство сама или с пълнеж, управляваха криво-ляво или криво-дясно, не всичко беше парфюм и пеперуди, но мандатите все някак вървяха и стигаха докрай. Което може и да е изглеждало нищо работа, но подобни малки неща започват да се ценят след затриване. А ние го направихме през последния февруари, за да не се забравя кой народ е дал на света народната мъдрост „скъпи на триците и евтини на брашното”. Заради една месечна сметка за ток нарушихме цикличността на предвидимостта и го свършихме по изключително детски начин. Строшихме рутината, за да видим какво има вътре, а там, разбира се, нямаше никаква кой знае каква тайна. Да го бяхме направили, поне разполагайки с резервен план, но ние го...

На последната Бузлуджа Станишев размаха кокалите на Димитър Благоев, Янаки Стоилов канонизира Лилов за светец, а Дърева изпълни познато на публиката заклинание с мощите на Продев. ...Ако Дърева наистина е закопняла да търси олигарсите, да насочи поглед към чорбаджията на БСП в нейния роден град Пловдив - Георги Гергов. Що не отиде да размахва тефтерчето на Левски из Пловдивския панаир и Стария град, които бяха обсебени от въпросния червен олигарх? Ако Кутев се прави на мъж и толкова му се иска класова война, защо не поведе масите да експроприират ЧЕЗ (където беше на хранилка)? Също толкова нелепо е твърдението, че протестът, който не спира месец и половина, бил "десен". Кое по-точно е дясното искане на протестиращите? Да не би да искат намаляване на плоския данък на пет процента, а на корпоративния – на седем?

Блогър от Саудитска Арабия осъден на 7 г. затвор и бой с камшик

В разгорещен спор с група френски номади кметът на френското градче Шоле отиде твърде далеч. Едно негово неуместно изказване за избиването на роми от нацистите предизвика масово възмущение и огромен скандал. В пристъп на гняв кметът на малкия френски град Шоле и депутат от партията "Съюз на демократите и независимите" Жил Бурдулекс изпусна реплика, която ще му струва скъпо. "Явно Хитлер не е избил достатъчно (от вас)", измърморил той пред група френски номади, които го били ядосали. Инцидентът става преди няколко дни след спор между общината и номадите за земята, на която те временно са се настанили. Кметът Жил Бурдулекс отива при тях на място, но конструктивен разговор така и не се получава. Тонът се изостря, разменят се тежки думи. На подхвърлените му обвинения в расизъм кметът отвръща със споменатата шокираща реплика. Макар и полугласно изречена, тя е недвусмислена и бързо се разчува, тъй като местен репортер успява да я запише и електронните медии я разпространяват още...

/Поглед.инфо/ Прокуратурата внесе в съда обвинителен акт срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за осуетяване на наказателно преследване срещу бивш антимафиот.

Защо не протестират в провинцията? Това се питат градските чеда по улиците на София, с нескрит упрек в гласа. И наистина, провинциалните градчета на България са смълчани, няма вувузели и гняв, никой не шества по улиците им. И не защото хората там са доволни. Няколко са причините за тази оглушителна тишина. На първо място – страхът. Препитанието на голяма част от активното население в провинцията зависи от местната власт. Често общините се явяват комай единственият работодател. Като в Антоново, например. Или в Бяла Слатина. Опасно е да заложиш прехраната на семейството си в град, в който всички се познават. И да няма натиск, пасивността е по подразбиране. За мястото на всеки чакат поне още трима.

Рядко нещо ме бунтува толкова, колкото нахалството някой да говори от мое име без да съм го упълномощил. Ако си замълча, означава да се съглася със самозвания ми „говорител”.

БСП явно няма такива проблеми, което означава, че припознава Шамара за свой автентичен говорител.

Ако в случая със Сидеров, чиито безчинства са предназначени да провокират враговете на общата им власт, БСП и ДПС мълчат угоднически с лицемерната презумпция за принудата, то по казуса с Шамара управляващите другари нямат това оправдание.

В такъв случай трябва да приемем, че наистина признават Шамара за свое острие.

Острието им се изявява все по-тъпо. Навира се в обектива на всяка камера, която види. Което само по себе си е полезно за демокрацията като визия- втори Пеевски на вид, как да не протестираш после!

Почне ли да плещи обаче, вече не е смешно.Нито пък е полезно за каузата на хората, които имат проблем с проглеждането що за индивиди бранят Орешарски Великолепний в напъна му да управлява България като харем въпреки волята на мнозинството българските граждани.

Винаги е вредно, когато някой, като Сидеров например, който налита на полцаи, журналист(к)и, стюардеси и т.н., прави това безнаказано. Сега и Шамара го имитира. Безнаказаността води до тук.Бойко Борисов трябва си понесе отговорността за съучастието си с действие и бездействие за създаденото у Сидеров самочувствие на недосегеамост.

Очаквам Борисов, ако и той очаква някаво разбиране, някой ден да разкаже как Сидеров беше спасен от германското правосъдие след хулиганските му изяви на борда на „Луфтханза”. Само че подозирам, че днес Борисов се срамува от „недалновидността” си в онзи момент.Защото съм абсолютно убеден, че без застъпничество на най-високо ниво Сидеров нямаше да се отърве толкова лесно.

За да илюстрирам как на Борисов му се връща безпринципността към преминаващия границата на позволеното в публичното поведение Сидеров ( в периода, когато на Борисов Сидеров му беше важен), ще се наложи да илюстрирам с пример от днес докъде води заразителното хулиганстване.

В рамките на около минута , която сам си „извоюва” с присламчване към телевизионен репортаж по официозната ТВ7 пред централата на ГЕРБ тази сутрин, Шамара успя да комбинира псувня на майка с определението „пръдлив селянин” за Бойко Борисов, за да завърши триумфално с антисемитска квалификация срещу бившия финансов министър Симеон Дянков , наричайки го „еврейска гад”.

Нямаше реплика от страна на червената ТВ7.

Доколкото в СЕМ, единствения регулиращ поведението на медиите орган в държавата, има свежо социалистическо попълнение в лицето на антифашиста Иво Атанасов, очаквам поне по тази линия другарите антифашисти да реагират на антисемитската част от поведението на техния най-виден напоследък защитник Шамара ( традиционните адвокати с някакво обществено реноме май са се изпокрили от срам).

В противен случай се смятам за свободен да поставям знак на равенство между фашизма на Шамара и антифашизма на червенобузестите управници, готови да подложат и другата буза, когато ги шамаросва с опакото на ръката си един гамен- именно тях, тъй като върху имиджа им (т.е. суратя, както биха казали от ДПС), се лепи този срам.

Share on Facebook

Революцията на 11-годишната Нада

Хитлер, Бурдулекс и ромите

Истината за българската нация

Първата цветнокожа италианска министърка настоя да спрат расистките нападки срещу нея

Неофициални защитници на морала патрулират улиците в Русия

Маргарита Илиева, БХК: Полицейското насилие в нощта на 40-я протест е извън закона

ВСС демонстрира пълна незаинтересованост за случайното разпределение на делата

Битката с тайните интереси на Темида

Адв. Маргарита Илиева, БХК: Полицейското насилие в нощта на 40-я протест е извън закона

ПРЕССЪОБЩЕНИE: Нелегално задържане на бежанци в Бусманци

Успеете ли преминавате на четвърти и последен етап от играта, вие сте новобогаташ - олигарх, ръководите 50-80 фирми в различни сфери. Оглавили сте контрабандни канали, банки, медии. Правите "услуги" на депутати, министри, министър-председател, президент. Сам назначавате удобни вам висши полицаи и магистрати. Контролирате политически партии. Ставате част от тези, които реално управляват държавата в своя полза. Заграбвате държавни гори, плажове, земи, всичко за което се сетите. На това ниво се очаква вие самите да проявите креативност. Целта е да измисляте всевъзможни схеми за ограбване и ощетяване на държавата. Колкото сте по-изобретателни и безскрупулни, толкова повече точки печелите. Конкуренция привидно нямате, имате партньори - други олигарси, с които трябва да се разберете кой какво да контролира и открадне в държавата.

Пламен Асенов

31. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=45

Леонард Бърнстейн казва за нея, че тя е „Библията на операта”. Други я наричат La Divina – Божествената. Но за всички нас тя така или иначе си остава великата и незабравимата. По просто казано – Мария Калас.

Мария Калас, Силата на съдбата, 1954

Годината е 1954, Калас пее Верди. На мен ми звучи страхотно, но критиците да кажат дали това е сред най-добрите или сред по-малко добрите нейни изпълнения. Аз знам само, че заглавието на тази опера – „Силата на съдбата”, макар да не е писано за нея, сякаш е писано за нея. „Няма такава съдба като моята. Ужасяващо е!” – твърди самата тя.

Мария Калас, Силата на съдбата, 1954

Тъй като всички обичат великите хора да са техни хора, мнозина американци ще спорят с мен дали Мария Калас е европейска или американска певица, след като е родена и прекарала първите 13 години от живота си насред Манхатън, Ню Йорк. Обаче истината е, че тя започва да пее пред публика и да учи пеене в Атина, после доучва в Италия, където талантът и избухва и се разгръща докрай. На всичкото отгоре цял живот предпочита европейските сцени и сигурно не е случайно, че се представя само седем пъти в прочутата Метрополитън в родния си град.

Доницети, Мария от „Дъщерята на полка”

Калас в ролята на Мария от операта „Дъщерята на полка”, от Гаетано Доницети. Истината е, че самата Мария Калас наистина за малко да се превърне в „дъщерята на полка”, при това съвсем не образно, а директно казано. И съвсем не в добрия, а в най-лошия смисъл.

Историята е следната. Бащата на Калас, родена като Анна Мария София Сесилия Калогеропулос, е темпераментен грък, аптекар в Ню Йорк, който твърде много обича жените. Майката е още по-темпераментна гъркиня, която четири дни след раждането на дъщеря си отказва да я погледне изобщо, ядосана, че не се е родила момче. По-късно обаче и писва от постоянните изневери на мъжа и, взима си двата куфара и двете дъщери и се връща в родната Атина. Вече е открила таланта на Мария, така че, вместо детство, осигурява за нея постоянно мъчение, като я кара да пее и пее. И тъй като времената са тежки, а семейството няма пари за издръжка, майката допълнително праща тийнейджърката Мария да прави компания на гръцките, а после, след окупацията по време на Втората световна война – и на немските войници, за пари и продукти. Има сериозни свидетелства, че Мария не се поддава, тоест, не прекрачва границата от компаньонка към проститутка, но в нея, разбираемо, се загнездва силна неприязън към майка и, която се задълбочава и продължава цял живот.

Калас, Самоубийство, операта „Джокондата” на Амилкар Пончиели

Това е арията, наречена „Самоубийство” от операта „Джокондата” на италианския композитор Амилкар Пончиели. Вероятно и такива драматични мигове е имало в онзи неин гръцки военен живот. Но за какво говорихме – за силата на съдбата ли? Защото в същото време точно прекомерната амбиция на нейната майка прави така, че талантът, не, божественият дар на Мария, да се овладее и развие напълно. При това го прави по най-добрия възможен начин, като и осигурява най-точните преподаватели от атинската консерватория. Мария Калас не е приета в консерваторията, заради административна тъпота – просто защото няма положен изпит по солфеж. Затова майката се уговаря да я вземат като частен ученик първо известната Мария Тривела, а после и испанският колоратурен сопран Елвира де Хидалго. Те и двете не просто оценяват дарбата на Мария, а са възхитени от нея и правят всичко, за да я разгърнат докрай. Самата тя си помага страшно – стои по 12-15 часа в Консерваторията, проявява невероятна дисциплини, слуша, попива и пробва всичко. Дебютът и е през 1938 година в Атина, в прочутия Дует от „Тоска” на Пучини.

Дует, Пучини, „Тоска”, Тито Гоби и Мария Калас 

Следват поредица от други изяви в Гърция, а после и в Съединените щати, където Мария отива, за да възстанови връзката с баща си, но получава покани и за различни участия. Истинската и звезда изгрява обаче през 1946 година на Арена ди Верона, където тя пее в „Джокондата” на Пончиели. Тогава Мария Калас все още е твърде импозантна, около сто килограмова млада дама, чиито глас и драматичен талант обаче карат всички да забравят външността и на тълпи да се влюбват в нея – като се започне от композитори и диригенти, мине се през продуценти и прочути меломани, та се стигне до обикновената публика, която пълни прочутия римски амфитеатър в любовния град Верона. Но и това се оказва само прелюдия към истинския музикален триумф на дивата Мария Калас. Той идва три години по-късно, през 1949-та. Калас е ангажирана във Венеция за ролята на Брунхилда от „Валкирия” на Вагнер. По същото време в театъра се представя и „Пуритани” на Винченцо Белини, но Маргарита Карозио, която изпълнява ролята на Елвира, се разболява и не могат да и намерят заместник. Тогава диригентът Тулио Серафин, който е един от откривателите и познавачите на Калас, предлага тя да изпълни и Елвира. И не само успява да я убеди, но цялото изпълнение се превръща в истински триумф. Защото само в рамките на три дни Калас успява да превключи от неистово драматичната Брунхилда до прелестно цветния глас на Елвира. За този преход критиците твърдят, че може би по света има оперни изпълнители, които биха могли да го направят, макар и с много усилия, в рамките на цялата си кариера. Да стане той обаче само за три дни и досега се счита за невъзможно. Тогава се ражда прозвището на Мария Калас – La Divina, божествената. И как не – чуйте драматичната Брунхилда Калас, превключила в ролята на Елвира:

Елвира, Пуритани 

Мария Калас прави чудеса не само с гласа си, но и със себе си. Тя се подлага на изтощителни диети и отслабва достатъчно, за да може, заедно с античния си гръцки профил и гримираните като на Клеопатра очи, да се превърне в една от най-красивите и желани жени на планетата. В същото време някои от най-известните италиански режисьори по онова време като Франко Дзефирели, полудели по нейния талант, я учат на драматизъм и актьорско майсторство и буквално изграждат кариерата и с невероятен успех. Въпреки това обаче Калас пее редовно в оперни спектакли по света още не повече от петнадесетина години. После спира и известно време участва само в концертни изпълнения. Накрая спира напълно заради проблеми с гласа. Смята се, че промяната и отслабването му се дължат на лекарство, което тя използва срещу свое заболяване, наречено „миопия”. При миопията светлината не се фокусира в очните лещи, а пред тях, което влошава зрението. Известно е, че Калас практически през целия си живот излиза полусляпа под светлината на прожекторите. За да се намали поне този ефект, се пие лекарство с кортизон, който обаче уврежда гласа – и съвсем неслучайно голямата, великата, божествената Калас, в последните години от живота си не само не излиза на никаква сцена, но и буквално се превръща в отшелник. Междувременно обаче изживява любов, за каквато мнозина само могат да си мечтаят. А после изживява и трагедията на любовта, за която със сигурност никой никога дори не иска мечтае.

Арията „Скъпо име” от „Риголето” на Верди 

Да, Мария Калас пее арията „Скъпо име” от „Риголето” на Верди, но истинското скъпо име в нейния живот се произнася така – Аристотелос Онасис. Мария Калас дълго време е женена за доста по-възрастния от нея италиански богаташ Джовани Менегини, който влияе положително на кариерата и, всъщност заедно с него тя преживява своя пълен разцвет. През 1957 година двойката е поканена на яхтата на Онасис и буквално само за няколко дни бракът им се разпада. Калас и Онасис се влюбват лудо един в друг, веднага решават да заживеят заедно и Джовани, качил се на яхтата женен и щастлив, слиза от нея като самотен и нещастен мъж. За Мария следват невъобразими години на щастие, лукс, екстравагантности и лудории, които пълнят светските хроники. Тя почти се отказва от сцената в името на това да бъде жена, както сама казва. Всичко продължава 11 години, до 1968-ма, когато  Онасис среща очи в очи Жаклин Кенеди, вдовицата на убития по-рано американски президент Джон Кенеди. Тя се появява на яхтата му със своята сестра, която, изглежда, е била дори по-голяма красавица от нея. „Защо Ари не избра сестрата – и досега си остава загадка” – казва по този повод един от приятелите на Онасис. Така или иначе, този път Мария Калас слиза от яхтата самотна, а Джаки остава на нейното господарско място.

Останала без глас, останала без любов, останала без целия свят в краката си, божествената Мария Калас се затваря в къщи заедно с единствената си прислужница и през 77-ма година, едва на 54, умира. Така най-божествената страница от знаменитата Библия на цялата опера през ХХ век се затваря за света – от страниците и се разнася само фин прашец, сякаш от крилца на пеперуда.

Мадам Бътерфлай

Президентът Росен Плевнелиев обяви безпрецедентна за политическата практика до момента готовност да наложи вето върху закона за актуализация на държавния бюджет. В деня, в който финансовото министерство обяви данни за изпълнението на бюджета към юни, които показват чувствително изоставане в приходите, Плевнелиев заяви, че е склонен да спре закона. Евентуално вето ще нажежи допълнително страстите и ще превърне процедурно проекта в заложник на гласовете на "Атака".

Полицаи биха момче пред Народното събрание, съобщи в ефира на "Дарик" Жюстин Томс, която участва в протеста край парламента и е била свидетел на инцидента. Томс обясни, че се намира от страната на храм-паметника "Александър Невски" до ул. "Оборище", където са били около стотина протестиращи. По думите й към тях са се присъединили групи от Пловдив и Благоевград. Томс уточни, че битото момче е от Козлодуй. Тя обясни, че полицаите са били жестоко момчето. Те били с тежко оборудване и "не били като обикновени полицаи". Спорът с полицията е бил провокиран от настояване на органите на реда протестиращите да се отдръпнат от загражданията.

Вчера Кипърската централна банка обяви решението си как ще процедира с банковата криза в страната. Както знаем, през март двете най-големи банки в Кипър фалираха, а правителството нямаше възможност да ги спаси (защото и самото правителство е пред фалит и имаше нужда от спасителни заеми).

Още през пролетта беше решено, че малките вложители (до 100 хиляди евро) ще бъдат изцяло защитени, но големите вложители ще загубят част от парите си, тъй като няма кой да покрие загубите. Дискусионният въпрос беше какъв дял от големите влогове да бъдат “отрязани” (haircut). Отговорът за едната от кипърските банки (Bank of Cyprus) вече се знае – 47.5%.

Технологията в Bank of Cyprus е следната:

- 47.5% от всички големи депозити ще бъдат превърнати в акции, т.е. големите вложители ще получат акции в банката в замяна на загубените си средства

- останалите 52.5% от депозитите ще си останат депозити, но има временни ограничения в тегленето им

Чрез трансформацията на 47.5% от депозитите им, практически, големите вложители в Bank of Cyprus стават собственици на банката. Това, разбира се, е нож с две остриета – има възможност (ако банката се управлява добре и кипърската икономика се възстанови) банката да стане печеливша, цената на акциите да се повиши и собствениците да възвърнат част от парите си. Обаче, има риск банката да продължи да има загуби и тогава акциите й няма да струват много, т.е. депозитите превърнати в акции може да бъдат почти изцяло загубени.

Сериозен е проблемът с остатъка от 52.5% от големите влогове. Те няма да бъдат превръщани в акции, т.е. остават си влогове, обаче, достъпът до тях е временно ограничен, за да се избегне масово теглене и банкова паника. Позволява се теглене само на ограничен размер дневно (300 евро от банкомат или гише), плащане с банкови карти и плащане на доставчици и служители. Проблемът е, че свалянето на такива капиталови ограничения е много трудно – в Исландия те продължават да са в сила вече 4-5 години след банковата криза.

При другата голяма банка, Laiki (Cyprus Popular Bank) положението е още по-тежко. Банката практически е във фалит/ликвидация. Малките влогове до 100 хиляди евро са преместени в Bank of Cyprus, а големите влогове остават в Laiki. Големите вложители в Laiki вече не са вложители, а кредитори на една фалираща компания (тя дори вече не се води банка) и могат да получат нещо обратно само след продажба на активите й. Вероятно загубите на вложителите в Laiki ще са много по-високи от 47.5%, а и ще чакат дълго време докато получат каквото и да било като плащане.

 

Да се вгледаме в причините за кризата:

1. Двете кипърски банки неразумно бяха инвестирали много пари в Гърция, в гръцки държавни облигации, както и в лоши кредити

2. Двете банки нямаха достатъчно собствен капитал, за да покрият загубите си, нито пък акционерите им имаха възможност да увеличат капитала им

3. Кипър нямаше натрупан фонд за гарантиране на влоговете, нито фонд за преструктуриране на банките

4. Банковата система на Кипър беше изключително голяма почти 10 пъти по-голяма от икономиката, т.е. трудно можеше да бъде спасена от кипърското правителство, дори и то да имаше пари

5. Кипърското правителство имаше твърде големи дефицити и дългове и нямаше възможност да отдели пари за спасяване на банки

6. Голяма част от вложителите в Кипър са чуждестранни граждани, вкл. от Русия и други страни извън ЕС, което намали стимулите за спасяването им на национално и европейско ниво.

Накратко, банковата система на Кипър не само беше изключително податлива на криза, но и неподготвена да се справи с кризата когато тя дойде. Това е най-лошата комбинация (за сравнение, по всяка от точките 1-6 Кипър беше в най-лошата възможна позиция в ЕС, а България е в другия край, сред добре представящите се страни в ЕС).

 

Блогът за икономика 2013

Пространство до 25 GB, безплатен трафик и неограничена скорост предлага услугата Cloud. Безплатно и защитено онлайн пространство до 25 GB за съхранение на документи, снимки, музика и видео предоставя от днес на клиентите си Мтел. Това става възможно с иновативната „облачна” услуга Cloud, достъпна навсякъде …

/Поглед.инфо/ МВР разби въоръжена организирана престъпна група, занимавала се с мокри поръчки.

/Поглед.инфо/ Очаква се драстично поскъпване на метана. С до 20 % може да скочи цената за килограм метан от началото на 2014 г. Причината е в увеличението на акциза, който ще доведе до повищаване на цените с поне 30 стотинки. Като се сложи и ДДС, поскъпването стига до 20%.

/Поглед.инфо/ На 31 юли в храма "Покров Богородичен" в София от 11 ч. ще се състои поклонението пред тленните останки на композитора Найден Андреев.

/Поглед.инфо/ Млади хора играят футбол пред централата на ГЕРБ в София тази сутрин, предаде репортер на БГНЕС.

/Поглед.инфо/ "Правени са ми намеци, почти директни, че отношението на президента към правителството може да се промени, ако в него се включи ГЕРБ."

/Поглед.инфо/ Близките на вече бившата депутатка Искра Фидосова подкрепиха решението й да напусне Народното събрание. Това стана ясно от репортаж на Нова телевизия.

/Поглед.инфо/ Днес депутатите гласуват за последно актуализацията на бюджета. Ако тя бъде приета държавата ще изтегли още 1 милиард лева дълг, с които да гарантира както по-големия бюджетен дефицит, така и предстоящи плащания по външни заеми.

Лятото е не само сезонът на дълго чаканите отпуски. То дава усещането за свобода, отключва желанието за всичко, което човек не е направил - по-безразсъдно поведение, по-силни емоции и търсене на стимули и усещане, че сме живи. Хората по улиците, суматохата, негативните условия, които ни заобикалят и се променят: всичко това създава динамика и благоприятства събуждането на потисканите желания. Трябва ли да се ограничава поривът? И да, и не. Не на ограничаването по принцип, да на отделни негови форми. Практиката показва, че получаването на силни усещания не е задължително свързано с рисково поведение. Всичко, което ни кара да се чувстваме минорни или на върха на айсберга, се случва в главата ни. Може да си изберем за зареждане гледка или съвсем стандартно забавление. Можем да открием дълбочина дори в кухата черупка на мида. Единственото важно е да не пропускаме момента, който може да ни донесе положителни стимули. Концентрирането върху усещането и върху мига могат да бъдат...

/Поглед.инфо/ Спасителните екипи в рудник "Ораново" отново не откриха затрупаните миньори.

/Поглед.инфо/ Президентът Росен Плевнелиев има готовност да наложи вето върху актуализацията на държавния бюджет. Държавният глава заяви пред БТВ, че е готов да използва конституционните си правомощия, защото все още има много въпроси, които остават без отговор.

Чел съм много текстове на Едвин Сугарев. Съзнавайки, че по-новото и актуалното винаги се ползва с предимство в нашето съзнание, все пак съм за себе си категоричен: статията, която той публикува завчера в “Свободата” е една от най-силните му, най-поразяващите и разтърсващите.

Поетът и публицистът пише сякаш с кръвта и сълзите си. Ако и това не е достатъчно за да вразуми и настрои в негова подкрепа всеки разполагащ с ум в главата и съвест в пазвата, друга надежда едва ли остава.

Ето защо помолих Едвин за съгласие да препечатам статията му и тук.

* Горното заглавие е на блог “Де зората”.

М.Р.

---

Прочистването на България от образованите и способни българи – основен фундамент в политиката на кабинета Орешарски

Едвин Сугарев, Свободата

В деня, в който стана ясно, че новата тройна коалиция идва на власт, аз заявих, че над България пада мрак – и че не е ясно, когато този мрак се разсее, кои от нас ще бъдат тук и кои не. Тогава мнозина се присмиваха над тази мрачна прогноза, мислейки я за прекалена.

Някои – уж нормални люде – продължават и днес да твърдят, че настоящото правителство е по-добра и по-прогресивна опция в сравнение с предходното. Това са едни хорица, движени на вълната на всеобщата българска идиотия, с помощта на която, направлявана по чисто ченгесарски маниер, припознаха ГЕРБ като основен враг на демокрацията и забравиха, че тази позиция е открай време заета от БСП – поради което без всякакъв свян заработиха в полза на червените и техния основен призив – “Всички срещу ГЕРБ!”. (Справка – e-vestnik на Иван Бакалов, “Варварите” на Евгений Дайнов, домораслите двойници на инспектор Дюдю от “Биволъ” и прочее такива.)

ГЕРБ, разбира се, е далеч от всякакви демократични идеали – става дума за лидерска и популистка партия, скарана манталитетно с основни принципи на дясното мислене. Но би трябвало да си сляп, за да не видиш основната разлика в сравнение с червените боклуци, които ни управляват днес: ГЕРБ на предадоха националните интереси и намериха кураж да бастисат два от трите основни енергийни проекта, чиято цел беше да постави страната ни в пълна икономическа и политическа зависимост от Русия.

И би трябвало да си дори още по-сляп, за да не разбереш, че отстраняването на ГЕРБ минава през връщането на власт на старата тройна коалиция на БСП – в нова и още по-зловредна модификация – като основната причина за това е вакуумът в дясно, оставен от отломките на разпарчетосаната синя партия.

На България бе нужно поне малко време без продължаващия почти през целия преход червен хомот на шията, за да може този вакуум да бъде запълнен от една нова и необременена с минало демократична структура – и да се възстанови баланса в политическото пространство, нарушен още от прииждането на Симеон Сакскобургготски.

Тази проста сметка беше и причината при последната предизборна кампания да обявя, че втори мандат на ГЕРБ би бил по-малкото зло, което може да сполети България. Други обаче избраха по-голямото – и активно работиха заедно с БСП за неговото постигане – включително, уви, и партиите от днешния Реформаторски блок.

Защо по-голямото? Сигурен съм, че при цялата очевадност на случващото се днес и тук, ще се намери и някой, който да зададе този въпрос. И отговорът, който мога да дам, е драстичен по своя характер – и в същото време неумолимо логичен – и в пълен синхрон с провежданите политики на кабинета Орешарски.

Той гласи следното:

защото този кабинет провежда класово прочистване на България от българите – като се опитва да прогони младите, образованите и способните – и да наложи режим на верноподаничество над старите, неуките и неспособните сами да решават съдбата си – сиреч над традиционния електорат на БСП, ДПС и Атака.

Разбира се, не става дума за самоцелна политика. Става дума за далечен хоризонт на очаквания, според които се предполага откъсването на България от основните й геополитически приоритети – членството в ЕС и НАТО – и привързването й към руската сфера на влияние, придобиваща очертания като мечтаната от президента Путин Евразия.

Доказателства?

Ето ги:

На първо място – назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Само по себе си това назначение бе акт, който демонстрира решителното скъсване на  националната политика като знакови политически жестове, с почтеността и морала – като нейни компоненти. Чрез него управляващите всъщност демонстрираха онази наглост и безцеремонност, които се превърнаха в основни белези на тяхната политика. Назначението на Пеевски беше натоварено с посланието: ние сме на власт и ще правим каквото си искаме – независимо колко нетърпимо е то по своя характер и колко не ви се харесва да бъде така.

На второ място: безогледната глухота на правителството за посланието на десетките хиляди избиратели, протестиращи вече месец и половина с искане за неговата оставка. Символното значение на тази глухота е идентично: Можете да протестирате, колкото си искате – казват днешните властници – на нас изобщо не ни дреме от това. Не ни дреме от вашето мнение, нито пък от мнението на вашия президент, не ни дреме от мнението на посланиците на основните европейски страни, не ни дреме от мнението на самия ЕС. Нашата властническа реалност няма допирни точки с вашите протестни въжделения – имаме си достатъчно полиция и специални служби, които да пазят границата между властта и народа непокътната.

На трето място: тъй наречената “актуализация” на бюджета и тегленето на един милиард лева външен заем – без да са ясни нито необходимостите, нито пък условията за това. С това правителството на Орешарски недвусмислено показа своята готовност за крадене – и напълно в традициите на предишната тройна коалиция, даде да се разбере, че етно-национал-социалистическата спойка и нейното марионетно правителство предприемат най-нагло, независимо от обществената нетърпимост към тях, поредното изтупване на брашнения чувал, наречен България – както бе в 1990-та , и в 1993-94-та, и през 1996, и при царското правителство, и при това на предишната тройна коалиция.

И на четвърто, но всъщност на първо по значение място – рестарта на антинационалния проруски проект за сроежа на АЕЦ “Белене”. Тук е редно да си припомним, че коалицията между БСП, ДПС и Атака не е създадена по време на  последните парламентарни избори. Тя бе създадена и развита в хода на референдума за и против АЕЦ “Белене” – и тогава рубладжийската спойка между трите управляващи днес партии беше повече от ясна. В крайна сметка – след 45 дни на протести – вместо своята оставка кабинетът на Орешарски сервира не пред нацията, а пред Националния съвет на БСП ясно заявеното намерение да строи “Белене”, като за целта отново ще се създават експертни комисии, които да потвърдят “целесъобразността” на проекта, и ще се търсят външни инвеститори.

Има един такъв инвеститор – и той се знае отколе – това е самият Путин и неговия федеративен бюджет, който още преди няколко години оферира възможността да ни отпусне държавен заем, който ние да изплащаме с доходите от централата. А откъде ще дойдат тези доходи на новата ядрена централа – чиято нерентабилност бе доказана от всички експертни оценки? Ами от нашите джобове, разбира се. От дебелите сметки за ток, който ще потребяваме, за да покрием с парите си руския заем.

Изваждането на този проект отново на дневен ред – след пропадналия референдум и решението за спирането му, потвърдено от НС и българското правителство, е нещо повече от национално предателство. То означава на практика заличаване на националната идентичност, отнемането на възможностите на България да води самостоятелна държавна политика.

При най-оптимистичния сценарий стойността на централата, която ще покриваме десетилетия наред с парите на българските данъкоплатци, ще бъде между десет и дванадесет милиарда евро. С този ярем на шията и с пълната, стопроцентова енергийна зависимост от Русия, за никакви национални политики не може да става и дума. Като – забележете – всичко това се прави при доказаното вече свръхпроизводсгво на електрическа енергия от български производствени мощности, при което около 20 процента от това количество изобщо не може да намери пазарна реализация – и се налага цели електроцентрали да бъдат спирани или да работят с намалена мощност.

Рекапитулацията от цялата тази политика, репресивна спрямо бъдещите шансове на страната ни, може да се изрази с думи като наглост, омерзение, нетърпимост. Ала когато хората въстанат срещу наглостта и подлостта на днешните управници – и открият, че техните ненасилствени граждански жестове не създават условия за промяна, те изпитват разочарование, последствията от което са дълготрайни и пагубни.

Защото тогава хората – и особено младите, знаещите и можещите сред тях, се оттеглят в реална или вътрешна имиграция.

Така България ще бъде лишена за пореден път от едно младо поколение, което е открило шансовете на гражданския дух и гражданската солидарност – и сега с покруса открива, че наглостта е по-силна, а лъжата – несъкрушима. Те ще си тръгнат – както си тръгнаха милион и половина техни събратя от предишните поколения, ще прекрачат границата на омерзението и ще гласуват с краката си през Терминал 2 – ще гласуват против тази проклета територия, която ограбва тяхното бъдеще и го натиква в блатото на лъжата и пошлостта.

Защото в страна, в която си намерил сили да кажеш своето “не” на подмяната, ала няма кой да те чуе, наистина няма никаква перспектива, нито пък шанс за достоен живот.

Ще останат старите, които още не искат да повярват, че животът им е бил прахосан нахалост.

Ще останат неуките примитиви.

Ще останат селяните и робите по душа.

Ще останат бай Ганьовците и циниците.

Та това е национално харакири – ще кажете вие – кой може да отреже по този начин клона, на който седи?

Не – е моят отговор – това е трансформация.

Чрез класовото прочистване на свободните и перспективни българи се извършва трансформацията на свободна България в нещо като руска колония – в нещо подобно на въжделената още от Восточния департамент Задунайска губерния. И това не е днешна цел – всъщност отдавна се работи по това – и България отдавна е нарочена като първата и може би единствена страна, която ще бъде отбита от европейските цивилизационни ценности и върната в орбитата на тоталното руско влияние.

Не е нужно да се питате защо. Ами за да се покаже пробивът. Да се вдъхне увереност у рубладжиите и агентите от петата колона навсякъде по света, че и те могат да успеят – както успяха червените боклуци у нас.

За целта умни, способни и свободолюбива българи просто не са нужни. И се прави нужното, за да бъдат отвратени и омерзени от близо четвъртвековното развитие на българската псевдодемокрация. Да бъдат изтощени до такава степен – и то толкова демонстративно от българските идиотии – че да плюят зад рамо и да си заминат.

Ще се запитате – ами празнотата, зейнала на тяхно място? Кой ще поеме нравствената отговорност за тяхното прокуждане, кой ще плати негативите от тяхната липса?

Спокойно – има кой. Те ще бъдат отпратени и… подменени. Българската национална общност ще бъде заменена от една компилация от шарени малцинства, в които особено важните акценти ще се падат на новите руснаци, поселващи се тук така, както някога англичаните са се поселвали в курортни градчета по високите части на Хималаите, за да се спасят от мусонните жеги. Ето ви две публикации, върху които си струва да се замислите.

Първата е във Vesti.bg  от 05.07.2013. В нея председателят на сдружение “Недвижими имоти” Иван Велков споменава, че “има приблизително 320 000 имота, които са собственост на руски граждани от черноморски и други региони”.

320 000 руснаци, резидентирани в България – плюс техните семейства – това май е внушителен брой, нали?

Но изглежда че всъщност са повече – ако се съди по това, че публикация в Livenews.bg от 29.07.2012 г. цитира данни, изнесени от зам. министъра на правосъдието Деница Вълкова на международен семинар в Слънчев бряг, организиран от Национална нотариална камара на България и Федералната нотариална палата на Русия. Според зам.министър Вълкова към този момент “347 000 руски граждани са закупили имоти в България.” В други публикации между впрочем се споменава, че по време на правителството на ГЕРБ алъш-веришът с български имоти е леко позатихнал, но след идването на власт на новата тройна коалиция е постигнат нов пик в продажбите на руснаци.

Всеки може да си направи сметка какво всъщност означава това.

И всеки може да се представи къде искат да ни отведат, теглейки ни за оглавника като покорни волове.

И всеки може да разбере – ако поиска, разбира се – че вече става дума не за ляво и дясно, не за политически капризи, а за оцеляването на националната ни идентичност – за независимостта на България.

Българската история таи не само срамни тайни – но и доста примери как мислят и как действат достойните българи при сродни обстоятелства – хора като Левски, като Ботев, като Стамболов.

Време е да си ги припомним. Докато още можем да си спомняме.

---

Лято е! Жега е! Всички са на морето. Prestigio знае това и търси кралете на плажа. Волейболен турнир събира потенциалните крале на 3 и 4 август в Лозенец като ги изправя пред неустоимо плажно предизвикателсто. В разгара на летния сезон IT производителят Prestigio гарантира голяма …

Продукти за 4 порции:
4 средни замразени риби /скумрия, пъстърва, хек/
4 ябълки
100г синьо сирене
1 лимон
1ч.л. сол
1ч.л. естрагон
1к.ч. мазнина

Приготвяне:
Рибите се размрязват и измиват. Почистват се ако има неизчистени вътрешности. Натриват се със сол. Слагат се в тава. Ябълките се измиват и ват. Около рибките се редят ладии плодове и кубчета синьо сирене. Лимонът се реже на кръгове,. От тях се поставят в коремчетата на рибите. Поръсва се естрагон. Полива се мазнина и вода. Ястието се пече на умрена фурна, четиридесет минути.

LG Electronics (LG) ще представи серия от калъфи за новия си флагман LG G2 паралелно с премиерата на устройството. Стилният и практичен калъф QuickWindowТМ ще бъде най-новото попълнение в линията луксозни аксесоари за смарфони на LG, която включва още слушалки и зарядни устройства. Прозорчето на …

Заклинанието срещу изразеното от президента Плевнелиев намерение да наложи вето на актуализирането на финансирането на политическото оцеляване на тази нефелна власт се свежда до до две клетви: че Плевнелиев ставал част от протестите и че щял да бъде първия държавен глава, наложил забрана на актуализацията на бюджета.

Първата клетва не си заслужава коментара. Плевнелиев и без това е обвиняван, че взима страната на гражданите, които си позволяват да казват истината.

Да видим обаче, щом е толкова лошо държавният ни глава да посяга ЗА ПЪРВИ ПЪТ чрез конституционните си правомощия на свещената крава „бюджет”, как този упрек се съотнася към „грешките”, белите и злодеянията на сегашната изпълнителна ( в смисъл, че изпълнява волята на Москва) власт. Не всичките, а само онези, които виждаме наистина ЗА ПЪРВИ ПЪТ в новата ни демократична история.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ получиха властта без да са я спечелили на избори, развивайки творчески номера с прекрояване на парламентарното мнозинство от есента на 1992-ра. Тогава за първи път осъществиха пълзящ преврат с разбиване на мнозинството чрез взривяване на компромат срещу правителството с явната употреба на тайните служби.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ си признаха (не)видимата връзка между държавната сигурност и мутризацията на държавата, гласувайки държавната сигурност да бъде оглавена от една откровена мутра. Беше им втори опит да финтират западните съюзници, след като не успяха да наложат Бриго Аспарухов на подобен влиятелен пост като съветник по сигурността на монархо-социалистическия премиер Сакскобургготски през 2003-та година.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ един премиер, Пламен Орешарски, излъга в толкова рекордно кратък срок след встъпването в длъжност- по толкова важен въпрос при това, заявявайки, че кандидатурата на Пеевски е била съгласувана с партньорските служби.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ път една българска премиерска лъжа беше толкова светкавично опровергана- в рамките на денонощие три западни посолства го уличиха в явна лъжа.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ път тази власт успя да предизвика с кадрова „грешка” масови протести, събуждайки за първи път гражданското общество след имплантирането на приспивния за гражданската съвест чип на монархо-социализма през 2001-ва.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ път сегашната лакомия доведе до сваляне на смокиновия лист от срамните части на задкулисието, прикриващ публичната тайна за скачените съдове ДПС и „Атака”. И за слепите следовници на двете уж непримирими враждуващи разклонения на прокремълската политика стана ясно, че са ги лъгали години народ по този въпрос.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ многохилядни протести срещу едно управление бяха провокирани от всичко, казано по-горе, на практика още преди то да си е показало резервните рога- защото побърза да ги демонстрира ударно ( в стил „петилетката за четири години”) още в първи миг и не се наложи гражданите да гадят с кого си имат работа.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ едни протести в Европа, именно българските, получиха ясна институционална подкрепа от ЕС и САЩ. Те за първи път показаха, че намират протестиращите за предпочитан глас на демокрацията в България, пред този на двойната коалиция с тройната подкрепа в парламента.

Безпрецедентно ниското доверие към властта у нас се случва за първи път на толкова ранен етап от нейното упражняване и тя не бива да се чуди, ако й се случи още нещо ЗА ПЪРВИ ПЪТ: да си признае след президентско вето върху партизанския й бюджетен апандисит, че коалицията в парламента наистина е тройна. Защото за първи път на „Атака” ще се наложи да спасява не само кворума, но и да гласува по същество за преодоляване на ветото чрез прехвърляне на границата от 120 гласа, ако в Кремъл искат тяхното правителство в София да оцелее.

Така че заклинанията срещу Плевнелиев, че щял да остане в историята като първия президент, наложил вето на най-важния закон ( а всъщност на неговата промяна в движение), звучат като неосъзнат комплимент към него.

Това вето би било отказ да се признае за възможно това управление да се наложи на всяка цена над всичко и всички аргументи против него- в България и в света, към който по документи принадлежим.

На зъл пес, добро вето.

Share on Facebook

Началото на ранните регистрации в секция Мобайл (Mobile) на престижния конкурс БГ Сайт 2013 – е от 10 юли (сряда) 2013 г. На сайта  до 10 август всички кандидати могат да заявят своето участие с преференциални цени – по 50 лв. за всяка категория, където се …

И преди сме показвали как се прави домашен пластилин, но този е по-различен… той е звезден, принцески пластилин...

Днес започваме една обиколка на Испания заедно с Цветан, но входът към Андалусия ще бъде от юг – през Мароко. Затова днешната първа част ще разгледаме Танжер – точно срещу испанската Тарифа ;) Приятно четене:  

Танжер, Мароко

 С мерак към Андалузия

   Фламенгото, сангрията,  картините на ориенталистите и легендите  за Алхамбра на Уошингтон Ървинг вече ме бяха омаяли, когато  попаднах на кинофестивала Менар. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] „Любов в медината“[/caption] Мароканската  драма  „Любов в медината“ ... [caption id="" align="aligncenter" width="350"] „Любов в медината“[/caption] ... ми показа , че там копнежът за любов преодолява всички прегради  и събуди мерака ми  за това  приключение. Исторически културите на Мароко и Андалузия  са  неразделни като двойка влюбени .

 

    Пламъкът, с който  мароканският учител от комедията  ,,Андалузия, моя любов” разказваше за изчезналия  Омаядски халифат превърнал се в

Кордовски халифат ,,Ал  Андалуз”

в част от берберската империя на Алморавидите и Алмохадите и завършил като емирство на Гренада – мога да го сравня  само с този на македонски даскал разказващ за империята на Александър Велики. [caption id="" align="aligncenter" width="300"] Берберската империя[/caption] Планът беше ясен, да избягам от нашата действителност и да потърся  следите  от романтичното минало  на Берберската империя  в Маракеш-Фес-Мекнес-Рабат- Кордоба- Гранада. 12 май 2013. Гласувах рано  и след неделната литургия  се отправих към терминала. Вечерта от предварителните резултати разбрах, че старите  муцуни са пак  в парламента . Заедно с други млади патриоти, които търсеха промяна,  отлетяхме  за  Лондон. Така с low cost   компаниите  прелетяхме:

• първо с  Wizz Air до Лутън, а от там следобяд с
• RyanairЛондон - Маракеш и  накрая
• с Blue Air  -Малага - Букурещ.

Много доволни останахме  от  автобусите на СТМ в Мароко и на АLSA  в Андалузия. Предполагам , че за някои от Вас  ще се окаже полезна информацията за прехода ни към Андалузия  или :

Рабат – Танжер – Тарифа – Кордоба

  На десетият ден, този ден последен в Мароко рано сутринта в  6:47  взехме

първия влак  от Рабат до Танжер

(95 дирхама)

 

  Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville) не можеш да я пропуснеш сред поредицата от спирки, защото е разположена  между два тунела, които минават под столицата. Влаковете на ONCF  в Мароко са евтини, бързи, чисти, модерни, френски, удобни  и спазват точно разписанието, а гарите им са като нашите Молове. Има  и проект за жп тунел под пролива. Внимание:

Танжер има две пристанища

• Новото Танжер Мед има също фериботи до Алхесирас (Algeciras  в Испания), но то е извън града (40km ), а до там е час път, а и билетите са по скъпи.
• Старото пристанище е под медината и има евтини фериботи до най южната точка на Европа – Тарифа (Tarifa), а от там безплатен автобусен превоз до Алхесирас!

След мароканското кулинарното приключение моят стомах  се разбунтува по обяд и търсеше  место където да изригне. Слизайки на последната спирка  в

Танжер

 (Gare TangerVille)  веднага  се шмуганахме в петит таксито .

 

  Поехме по един широк и красив модерен европейски булевард (Avenue Mohamed V) нагоре  към медината (стария град).

 

  За 10 дирхама таксито ме откара до

площад  Гран Соко (Grand Socco) в медината или Place du 9 Avril 1947.

Тук мароканския крал Мохамед V след петъчната молитва се опълчил на колониалните сили Испания, Португалия, Франция и призовал за независимост*

 

  Някога по калдъръма  отекнало чаткането на копитата на врания  жребец на крал Мохамед V. Но и тук любитството ни да надникнем в мароканска джамия остана незадоволено. Още от времето на френското управление

има  забрана със закон за посещението на джамии от  немюсюлмани**

 

 

Голямата джамия (Grande Mosquee)

е притихнала след вечерната молитва. Тя е построена на мястото на португалската катедрала в Гран Соко.

  Грешка това не е джамия. Това е

Англиканската църква  „Св.Андрей“

 

  Кръстът на  испанската католическата катедрала е  над този поток от туристи и търговци, ченчаджии,  конрабандисти и трафиканти .

 

    Съгласно гръцката митология

Танжер е основан от Антей –

сина на Посейдон и Гея. Когато Херкулес удушил Антей, като  го повдигнал от земята, тогава града го кръстили на името на вдовицата му Тинги. [caption id="" align="aligncenter" width="400"] Свети Маркел и Касиян[/caption] По римско време е Тинги е столица на провинция Mauritania Tingitana . Тя е сцена на мъченичеството на  първите християни, почитани  и от нашата православна църква. Офицерът св.Маркелл отказал да поднесе  дарове на официалните римски богове и бил посечен на 30 октомври 298г. Съдебният писар св.Кассиан, който отказал да подпише смъртната му присъда също бил обезглавен. По късно името Тинги се променило на Танжер.

 

Промъкнах се през  тълпата туристи слушащи тази истории ,  надолу до малкия площад - Петит Соко ( Petit Socco). Сокакът вдясно (Rue des Postes) –така  ме упътиха любезните младежи  от малкия площад и така се добрах  до

хотела „Мамора“ (Mamora)

Миризмата от сенегалският  ресторант отсреща  не ме привлече. За отбелязване, че за пръв път там видях много негри. Макар Мароко да е африканска страна там срещнах по-малко негри отколкото в Брюксел или Париж!

 

  Завих  се  с чистите чаршафи  и благослових германеца, който ми препоръча този евтин хотел – 250 дирхама за двойна стая с баня. А можех да страдам и  в по-луксозна обстановка . По късно „Мамора“ се оказа  на 15 минути пеша до ферибота ! Пребледнялата ми физиономия  навярно е уплашила жена ми, която започна да ме буди, за да потърсим помощ. Вариантът за марокански  лекар мислено отхвърлих , защото имах само европейска здравна карта, а нашата Европа е отсреща. Добрах се аптеката на Петит Соко.

 

  Но тя беше затворена - Сиеста !... Обратно в леглото  до 4 след обяд.

 

На опашката в античната аптека, където с жестове обяснявам причината за моя жалък вид, който е много различен от образа  на парашутиста от бодряшката тв реклама  за Imodium (Lopedium). Ура, спасен съм! Мерси! Дори е по- евтин от България!

 

Междувременно появата на круизните туристи беше довела до покачване двойно цената на литър вода от 5 дирхама на 1евро или 10 дирхама. За да изпия лекарствата  с  чаша вода  поръчах  за жената едно кафе  с мляко  и ароматен  ментов чай  за мен в кафенето на площада за 10 дирхама. Покрай нас живота не спираше, бойки търговци на пиратски дискове, красиви мароканки и деца със сладолед. По едно време всички станаха да отдадат последна почит на една погребална процесия.

 

  След като ми дойде солука поехме през

Факс портата (Bab-el-Fahs) за медината

Тя е една гъста мрежа от улички, дворчета, дюкянчета, лавки, будки и работилнички..

 

Без коментар за катмите с пълнеж. Днес бях на диета -  питка от 1 дирхам  .

 

Решихме да отдадем почит на

великият арабски син на Танжер – пътешественика Ибн Батута

Той е дал интересни сведения за  братята ни от Волжка България, приели исляма от арабите в 922 г.

 

Открихме неговия мавзолей (Tomb of  Ibn Batuta) сред сокаците на медината.

Но не открихме чехли с емблемата на ,,Барцелона” и отминахме :)

 

    На терасата (Terasse Borj al-Hajouri) няколко ,,агенти” си предложиха услугите да ни снабдят с билети за ферибота. – Шукран (мерси) – и продължихме  сами надолу към  фериботната агенция, където  ни направиха агентска отстъпка от цената  на билета 90 дирхама.

Старите английски оръдия на форта мълчат от  векове .

 

До входа на казбата (крепоста) пресякохме  булеварда Avenue  Mohamed  VI   към морската гара.

    Новата  агенция „INTER LINE“ ни предлагаше да пресечем  протока Гибралтар за 35 минути за 300 дирхама.  Тръгване рано сутринта в 7:00 часа . Проверихме и в съседната FRS, но тя имаше курс в 9:00 часа. Не забравяйте да поискате жълто изходно картонче, което да попълните при граничния изходящ контрол!

 

Пристанището на Танжер е модерно, но този топ беше по-интересен. Купихме билетите и се върнахме обратно на нашата улица, където си взехме  зарзали, бисквити и вода за утре. Останалите дирхами обменихме без проблем обратно в евро. Не  ни поискаха  бележка от предишната обмяна.

 

  Късно е. Хладно е.  Поискахме по една завивка  допълнително в хотела. Все пак избягнахме поройните майски дъждове в Европа, докато бяхме в Мароко. Дано утре времето бъде добро за корабоплаването. Полумесецът ни се усмихна в последната арабската нощ. Иншалах!

 

В 3:30 часа сутринта имахме безплатно събуждане от сладкия тенор на мюезина . Поглеждам през прозореца и познавам зеления покрив на  Голямата джамия,която е до нас! Уф! Това  е за последно, успокоявам се  и се завивам отново през глава . Така до следващият призив към правоверните, който взимам на сериозно – 5:30 часа  е!  Време е , ако искаме да хванем първия ферибот . Билетите важат и за втория - ми отговаря жената. Но аз съм непреклонен  и ставам.

 

Красив е изгревът на 23 май 2013 в Танжер.

 

Белият град още не се е събудил.

 

Тук се срещат  тихите води на Средиземно море и  по-бурните на Атлантика. Очаквайте продължението   *Потресаващо много неща в историята (вкл.съвременната)се случват след петъчната молитва – бел.Ст. **А просто можеха да поискат платен вход, както е с църквите в Охрид – бел.Ст.   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Мароко – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! :)

ASUS представи две нови дънни платки A88XM-A и A55BM-A/USB3 – първите на пазара, които поддържат новия Socket FM2+ за процесорите APU (Accelerated Processing Units) на AMD. Дънните платки A88XM-A с чипсет AMD A88X и A55BM-A/USB3 с чипсет A55 са с форм фактор Micro-ATX и работят …

  Докато чакаме най-накрая Apple да демонстрират колко добре могат да революционализират и мобилните плащания, Google правят уверени крачки напред. Този петък те ще представят пред разработчиците на мобилни приложения пример за успешно внедряване на мобилните плащания в приложение. Идеята е, че чрез Google+ Sign-in …

На прошлой неделе был объявлен репертуар нового театрального сезона в Музее современного искусства Чикаго. Подробный рассказ о будущих спектаклях я планирую опубликовать позже, а пока – о самом главном. С 15 по 18 мая 2014 года мы снова увидим легендарного Михаила Барышникова! Последний раз один из самых блистательных танцовщиков XX века приезжал в Чикаго в 2009 году со спектаклем “Три соло и дуэт”. В числе хореографов был Алексей Ратманский, который специально для Барышникова поставил Вальс-фантазию на музыку М.Глинки. Партнершей Барышникова была выдающаяся испанская танцовщица Ана Лагуна. До этого, в 2007 году, ...