Така, между смешното и страшното, на ръба на абсурда живеем от 45 дни. Защото този ръб, тази граница беше ясно очертана именно с началото на протестите. Това беше вододелът, който раздели допустимото от недопустимото, приемливото от неприемливото, правилното от неправилното. Протестът създаде контекста, в който управленските опити да се пробутат спорни решения и безспорно компрометирани личности лъснаха в цялата им циничност и бутафорност. На протестите срещу задкулисието, управляващите противопоставиха нескопосана гротеска. Всички ние сме си платили билети за първия ред, при това, не просто за да гледаме, а за да играем ролята на лошите.