Авторитетния френски седмичник Нувел Обсерватьор публикува в броя си от 26 септември статия за събитията в България, подписана от журналиста Жан-Батист Ноде. Изданието подчертава, че Сергей Станишев, който е председател на ПЕС (Партията на европейските социалисти), се е съюзил с фашистката формация Атака. Повод за публикацията е писмо до ПЕС, с което се иска отстраняването на Станишев. Писмото е изпратено от гражданската инициатива Кръстьо Пастухов, наречена на името на българския социал-демократ, убит от комунистическия режим в затвора на 28 август 1949. Статията е илюстрирана със снимка на привърженик на БСП, манифестиращ в София през август 2013 с портрет на Сталин.

България: Скандал в Европейската социалистическа партия

Президентът на Българската социалистическа партия, който председателства също Партията на европейските социалисти се е съюзил с фашистка формация. Гражданското общество иска главата му.

Европейските социалисти и в частност френските, са озадачени. Български граждански организации изискват в отворено писмо - копие от което получи и Нувел Обсерватьор - отстраняването на Сергей Станишев, президент на ПЕС и дори неговото изключване от тази формация, която обединява социал-демократите в Европейския съюз. Жан-Кристоф Камбаделис, вице-президент на ПЕС, който е получил писмото, е останал объркан.

Каква е причината за това искане? Не само, че българската социалистическа партия (бивша комунистическа), също председателствана от Станишев, никога не е отрекла тоталитаризма и дори се позовава на сталинското наследство, но днес тя се е съюзила, за да запази властта, с фашистката партия Атака, която е открито расистка и антисемитска. Този съюз провокира вълни от протести на възмущение, които разтърсват страната повече от 100 дни.

Организацията, предприела инициативата за писмото се нарича "Гражданска инициатива Кръстьо Пастухов", на името на социал-демократическия лидер, убит в затвора през 1949 от комунистите, предшественици на българските "социалисти".

На много места в Източна Европа комунистическите партии станаха "социалистически", за сметка на истинските социал-демократи, понякога оцелели от репресиите. Наистина, Социалистическият интернационал се колеба да приеме в редовете си тези мутанти. Страховете се оказаха оправдани. "Социалистическите" предводители от Изток не само флиртуват с ултранационалистите и крайната десница, но и станаха олигарси, които не отстъпват пред нищо (корупция, убийства, т.н.), за да се обогатят. Спазвайки "социалистическия морал", разбира се.

Превод Биволъ

Пламен Асенов

25. 09. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=53

Според едни тя е „майка”, според други – „мащеха”. Някои я смятат за ангел небесен, други я наричат „ангел от ада”. Мнозина броят спасените от нейното милосърдие, други мнозина – жертвите на нейната вяра. Каквото и да е отношението на всеки от нас обаче, всеки от нас веднага се сеща за кого говорим, щом чуе името Майка Тереза.

Майка Тереза, Как да обичаме Бога

Превод: Свети Йоан казва: „Как вие можете да кажете, че обичате Бога, когото вие не виждате, ако не обичате своя съсед, когото виждате? Исус казва: Аз бях гладен и вие ми дадохте да ям – гладен не само за хляб, гладен за любов.

Това е последната публична реч на Майка Тереза, в която тя се спира на въпроса, който нея лично я измъчва цял живот – как да обичаме Бога. Отговорът не е лесен. Отговорът не е еднозначен. Отговорът не е постоянно валиден. Отговорът, в крайна сметка, зависи от тайнствената смес между музиката в душата и думите в разума на всеки човек.

„Ние понякога мислим, че бедността е само да бъдеш гладен, гол и бездомен. Но бедността да бъдеш нежелан, оставен без любов, оставен без грижа, е по-голяма бедност. Ние трябва да започнем да лекуваме този вид бедност в нашите собствени домове” – казва в едно друго свое известно изказване монахинята, която цял живот се опитваше да обича хората и да се грижи за тях по своя категоричен маниер. По този повод тя обяснява, че, тъй като любовта започва в семейството и живее в семейството, независимо от всички обстоятелства на живота в днешния свят, трябва да имаме повече време, за да обичаме нашите деца, да се обичаме един друг, защото от липсата на тази любов започва и разрушаването на мира в света изобщо.

Песен, Благословената Майка Тереза от Калкута 

Заглавието на тази песен е „Благословената Майка Тереза от Калкута”. В нея се пее за католическата монахиня, създала ордена „Мисионери на милосърдието”, който в своите мисии се грижи за най-бедните, най-болните и умиращите хора по цял свят. Наистина ли се грижи за тях обаче или просто ги изпровожда към отвъдното, а някои дори – поради невежество или алчност – буквално изпраща в царството на смъртта, както твърдят критиците на Майка Тереза като британският журналист Кристофър Хитчънс. Те добавят, че тя никога не забравя преди смъртта да покръсти умиращите в католическата вяра, а след това – да похарчи за своите мисионерски цели парите, събрани от дарения за тях.

Кристофър Хитчънс, Ангел от ада, Мери Лаудън

Превод: Това са две стаи с 50-60 мъже в едната, 50-60 жени в другата, те умират, не получават медицинска помощ, не получават болкоуспокоителни, освен аспирин и ако си късметлия – малко Бруфен за тези със смъртоносен рак или друго тежко заболяване. Запитах се – какъв е смисълът.

Това са думи на писателката Мери Лаудън, която в даден момент е била доброволка в един от приютите на Майка Тереза в Калкута, наречени Дом на умиращия. Тя споделя впечатленията си от своя престой там във филма на Кристофър Хитчънс „Ангел от ада”, един сериозен опит да се развенчае мита около Майка Тереза и да се каже истината за нейните земни дела, които са свързани с култ не толкова към любовта, колкото към смъртта.

Кристофър Хитчънс, Ангел от ада, авторски текст

Превод: Култът на Майка Тереза към смъртта и страданията се крепи на най-уязвимите и безпомощните – изоставените бебета например или смъртно болните, които подхранват поводите за благотворителност и са „суровият материал” за демонстрация на съчувствие.

Кадърът след тези думи в документалния филм на Хитчънс показва един от „вдъхновяващите ” надписи по стената на споменатия вече хоспис в Калкута. Той гласи – „На път към Рая съм”. Всъщност, за някого това наистина може да бъде и вдъхновяваща мисъл – зависи кой от каква гледна точка го гледа и как разбира трудните въпроси за живота, любовта и смъртта.

Ангелски гласове

Истинското име на Майка Тереза е Агнес Гонджа Бояджиу. Тя е албанска католичка,  родена в Скопие. За тези, у които това изречение поражда неясноти и въпроси, ще кажа, че не всички албанци са мюсюлмани, около 20 процента от тях са католици, а десет на сто – православни. И да – властите в Скопие използват и Майка Тереза в прочутата си напоследък кампания за утвърждаване на македонската идентичност. В центъра на Скопие, близо до мястото, където е била родната и къща, сега се издига къща-музей на прочутата монахиня. Макар като цяло и в този случай естетическата мярка да е сериозно изпусната, все пак, на паметника на Майка Тереза до къщата са изписани нейните – пак спорни, но знаменити – думи: Светът не е гладен за хляб, а за любов.

Песен, Майка Тереза плаче

На 12 годишна възраст Агнес Бояджиу което в превод от албански означава „неразцъфнало цвете”, има видение и то засилва нейната детска увереност, че трябва да стане монахиня. На 18 тя постъпва в ордена Лорето, който изпълнява мисионерска и просветителска дейност в Индия и приема името на св. Тереза от Лизийо. Следват дълги години, през които работи в училището към мисията в Калкута. Един ден, докато върви през града, Тереза усеща в себе си “божието призвание да помага на бедните и онеправданите”. Затова отива в предградията, където мизерията е потресаваща, започва да се грижи за болните и да дава утеха на умиращите. През 1949 година тя вече има индийско гражданство, а следващата година – и разрешение от Ватикана да създаде своя орден „Мисионери на милосърдието”. Започва сама, после мисионерите стават 12.Това, което правят те, е че стартират кампания, с която да разширят възможностите си да се грижат за най-бедните и страдащите, като привличат доброволци и набират средства по различни програми и от частни лица. Постепенно дейността им придобива известност, но истинската световна слава и огромните потоци с пари започват да се изливат в ордена след един документален филм на ВВС от 69-та година, озаглавен „Нещо красиво за Бог”. Неговият автор, Малкълм Магридж, когото Кристофър Хитчънс нарича „стар измамник и шарлатанин”, след завръщането си в Лондон от снимки в Калкута, изгражда истински мит около филма, като твърди, че екипът му е участник в първото „телевизионно чудо”. Той разказва навсякъде, че част от лентата, снимана в много тъмно помещение, все пак е с отлично качество в резултат на „божията светлина”, която се носи из хосписите на Майка Тереза. Е, самият оператор на Магридж смята, че чудото е резултат по-скоро от качествата на чисто новия модел лента „Кодак”, която са използвали, но – всеки има право да вярва в каквото иска, дори в телевизионни чудеса. Според критиците на Майка Тереза обаче истинското чудо в случая е как тя самата е превърната в медийно чудо, а оттам и в световен феномен, изграден като вдъхновяващ образ на милосърдието и състраданието.

Фил Колинс, Дълъг път

Да, и Фил Колинс има песен, свързана с Майка Тереза. Тя вече набира милиони долари дарения от цял свят, започва да разкрива хосписи и в много други страни, в ордена и се включват хиляди монахини и монаси, както и множество доброволци. За дейността си Майка Тереза получава награди от различни организации, включително през 1979 – Нобеловата награда за мир. В мотивите на комитета пише, че се присъжда „за подетата от нея работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира”. Две години след смъртта си от инфаркт през 97-ма, Майка Тереза е обявена за блажена от папа Йоан-Павел ІІ. Но това по никакъв начин не поставя край но въпросите, свързани с нея и нейната дейност, напротив, задълбочава съмненията. Критиците питат – защо през годините, когато имаше сърдечни проблеми, прочутата монахиня не се лекува в собствените си болници, а потърси най-добрите и най-скъпите частни сърдечни клиники в САЩ? Как така папата наруши строгите правила и вместо след минимум пет, само след две години обяви Тереза за блажена? Колко животи са съсипали нейните проповеди срещу абортите и срещу използването на контрацептиви? Какво значи нейната твърда вяра, че смъртта е най-висшето развитие на човешкия живот? И много други въпроси се задават, истинските отговори на които знаят малцина в този свят и мнозина в отвъдния. Така или иначе, името на Майка Тереза е символ, без който всички бихме били по-бедни с една трудна идея и с много трудни саможертви. Но самата тя казва – и това звучи като завет – аз съм, каквато съм в очите на бога, но много е важно за хората да обичат бедните.

Око в небето с началните думи на Майка Тереза

На 25 септември 2003 година в Ню Йорк почива един от най-забележителните умове на нашето време, Едуард Саид. Днес се навършват точно 10 години от смъртта му. За мен, чиито идеи и принципи са много повлияни от Едуард Саид, отбелязването на годишнината от смъртта му е повод за преоценка. Най-вече, имам желанието да представя нещо, с което да спомена този ден. И открих няколко пасажа от книга, която ме впечатли с дълбочината и разнообразието си - "Светът Повече [...]

Pavel Marinov (center) accompanies Sergey Stanishev and Plamen Oresharski during a visit to Burgas, photo Pavel Marinov, personal blog.

The “Alamak” corporation is listed in the Russian federal guide of the "defense - industrial complex of Russia 2007 – 2008," according to the company’s website. It has been established in 2006 and the property is divided between "Investorgbank" and the companies "Maximum" and "Altair". "Alamak" has majority shareholding in factories for telecommunication equipment, instruments manufacturing and electricity production in Russia.

According to Russia’s "RIA Novosti" news agency, with its 106 billion rubles, Investorgbank ranks 47 in assets among Russian banks. The main shareholders in Investorgbank are Vladimir Gudkov, Vladimir Udaltsev and two offshore companies in Luxembourg and in the Netherlands. A year ago, Investorgbank was raided by Russian authorities during an investigation of illegal banking activity.

The Russian military-industrial company "Alamak" has a presence in Bulgaria through the company “Alamak Inter," registered in 2008. After it was set up, its Board of Directors included "Interlog," a U.S. offshore company registered in the State of Delaware, represented by Bulgarian Pavel Marinov and by Russians Yevgeny Mikhailov Vladimir Gudkov and Sergey Boev. When the company was established, shares were registered by "Alamak PFC," by Yevgeny Mikhailov, Vladimir Gudkov and Sergey Boev.

The Board of Directors of "ZTV" JSC includes names such as Dennis Lokostov, (member of the Board of Borisoglebskiy Instrument Manufacturing Plant), Yevgeny Mikhailov (member of the Board of Directors of Borisoglebskiy and Moromskiy Instrument Manufacturing Plants), and Sergey Boev (Chief Executive of the military “Space Wars” project of the Russian Federation). These plants have a strategic importance for Russia's Strategy for Development of the Electronics Industry, which is closely linked to the global military doctrine of this country. The above company is completed by the Head of the Board of Directors of one of the largest Russian banks "Investorgbank." Precisely this bank was one of the main financial creditors of the Russian government in the period 2008-2010.

"Interlog – USA," represented by Pavel Marinov, remained on the Board of Directors of "Alamak Inter" at least until June 14 2013, a document from the Trade Registry reveals.

Witn 51%, "Alamak Inter" is the majority shareholder in the Bulgarian coal processing plant in the town of Kableshkovo - "ZTV" JSC. Another 25% of the capital of "ZTV" is held by the company "Interlog Bulgaria." Bivol’s investigation recently revealed that the UK company "Interlog Balkans" is the owner of "Interlog Bulgaria" and that Pavel Marinov is its manager. However, the company was removed from registries in 2010. Marinov has failed to declare this fact before the Bulgarian authorities and has continued to sign documents on behalf of this company until 2013. Currently and in reality, 25% of the shares of "ZTV" are owned by a ghost company, which has disappeared as legal entity three years ago.

Marinov’s signatures on documents of a company that has vanished de facto represent document fraud, but so far no comment on these findings has been made, neither by the prosecution nor by the government of Prime Minister Plamen Oresharski. De jure, Marinov is currently representative of a trade company and by law cannot be governor as this is a public office. This fact is also neglected by the Prime Minister, who, under Art. 19 Paragraph 3 of the Administration Act shall immediately dismiss Marinov from the post.

As in many other outrageous cases exposed by Bivol, the silence of the country’s rulers speaks of confusion and hasty preparation to avoid the scandal by using crisis PR. This time, however, the task will be of increased difficulty. The strange ties of Burgas Regional Governor Pavel Marinov definitely expand beyond the local context and are turning into a problem for Bulgaria’s relations with its European and Atlantic partners.

The Bulgarian Governor and the Russian “Darth Vader”

Marinov links with the company from the Russian military-industrial complex add a new touch to the biography of the local Socialist party boss and current Regional Governor of Burgas. Why has the powerful Russian military-industrial corporation "Alamak" chosen the small Bulgarian factory with 30-40 workers? What exactly produces and exports this factory (which, incidentally, works at a profit) and what is the role of Pavel Marinov, who juggles offshore companies and foreign firms in favor of Russian owners?

These issues also involve national security. Due to the importance of his position the Regional Governor in NATO country, (as Bulgaria still seems to be such) should have access to confidential and classified information. The Burgas region is a particularly sensitive area because one of the U.S. military grounds in Bulgaria and the airport in Sarafovo are located there, both already used by NATO forces for military training and by a terrorist organization for a deadly attack against Israeli civilians. The governor is the representative of the government; he/she coordinates the activities of the institutions in the event of crises. To meet these challenges, the representative of the State must have access to confidential Martial Law and evacuation plans.

Bivol asked the municipal administration if Pavel Marinov had applied for clearance to access classified information.

"Mr. Marinov has signed an agreement and other documents necessary to carry out an extensive research by the relevant authorities in order to determine his reliability in keeping secrecy. During such research, personal data for the said person and, if necessary for third parties associated with him, is collected and processed," states the answer provided by the municipal press office.

The exposed facts about the company "Alamak," part of the military-industrial complex of Russia, definitely deserve a more detailed investigation. However, undoubtedly the most curious figure among the "third parties" related to Pavel Marinov is Sergei Fedotovich Boev, co-shareholder in "Alamak Inter" and member of the Board of Directors of "ZTV" JSC.

On February 14 2012, by a decision of the Military-Industrial Commission of the Government of the Russian Federation, Sergey Boev was appointed constructor general of the warning system for missile attack on Russia (SPRN).

Along with the news of Boev’s appointment, it was mentioned that he was the author of works on the development and the improvement of SPRN for "the integration of the system in the aerospace defense and the establishment of its warning system in case of an air-space attack by combination of different information resources."

"They will not be able to hit us," Boev assuages the Russian public in an extensive interview with the official Kremlin newspaper Rossiyskaya Gazeta. The interview has been translated in Bulgarian.

In a nutshell: "Star Wars," but brotherly Slavic ones, “embedded” in a Bulgarian factory. Whether Regional Governor Pavel Marinov is an "information source" is a question that must be answered by the State Agency for National Security, DANS and the respective partner services.

These ties, however eloquently reveal before the Bulgarian and international public the concealed nature of the personnel of the current government of Plamen Oresharski.

Who Is Pavel Marinov?

In his own blog, Pavel Marinov introduces himself as a graduate of the First Department of College "Georgi Dimitrov," which he has successfully completed in 1990. For those readers who may not know it, we only wish to clarify that this department is actually the "State Security Major" from the infamous training school in Sofia of the Communist Ministry of the Interior. Many of the “heroes” of the Transition Period, who established the backstage criminal-oligarchic model of rule of Bulgaria, are its graduates.

The ZTV factory in Kableshkovo, near Burgas

Sergei Boev, head of the Russian Star Wars program

Павел Маринов на партийно събрание на БСП в Бургас. Снимка: Личен блог на Павел Маринов

Официално съобщение на страницана на 42-то Народно събрание: Комисия по енергетика 25/09/2013, 15:00

Пълното заглавие на този пост би било “Защо трябва да пропуснете да идете до пещерата Леденика преди другото лято”, но предполагам все ще се намери някой да пропищи, че за местния бизнес така не трябва да се говори…

И не, че ми е работа да критикувам, но юнаци и моми щяха да са една незабележима идея по-подходящи за мястото, отколкото западноевропейски рицари и принцеси.

Иначе, районът около пещерата Леденика е строителна площадка, и ако не възразявате да си купите билет от метален сандък, да ви ручат камиони и багери, ако сте ок с провирането между скелета и прескачането на временни канавки и ако нямате проблем с прах и гмуркането сред кабели – то няма причина да не идете до въпросният туристически обект. Показвам ви в няколко снимки как изглежда той в момента. Строителните работи по външната част трябва да приключат далеч преди края на годината, но прокарването на кабели и работата под земята – чак напролет.

Също така: преди ден излезе информация, че пещерата е затворена поради опасност от срутване за период от 30 дни.

Не пропускайте да посетите пещерата Леденика, но може би не е зле да изчакате до лято 2014, особено имайки предвид разкопаните поради Водния цикъл улици на самия град Враца.

Ето снимки от самата пещера, едно от най-красивите места в България.

Най-честото оплакване, което чувам от приятели и познати е физическата невъзможност да се следят едновременно много информационни източници. Количеството новини, анализи и материали, които се публикуват на ден, наистина е невъобразимо голямо и ориентацията става все по-трудна. Но има начини, които позволяват да обърнеш внимание на интересните неща – в три последователни поста ще ви споделя моята рецепта. Тя може да свърши работа както за обикновения читател, който иска да е в час, така и за контент мениджърите, които винаги страдат от жажда за ново съдържание.

След social-новините минаваме към организирането на редовните източници и запазването на съдържание.

RSS – старо, но златно

Аз съм голям привърженик на RSS и не го крия. Технологията е много полезна, за да не пропускате новото от любими информационни източници. Тук отново съществуват подводни камъни, за които трябва да внимавате:

• Не се претоварвайте – броячът на непрочетени материали е най-демотивиращото нещо, което може да видите. Затова бъдете селективни при абонаментите – добавяйте само източници, които наистина четете редовно.

• Не подценявайте частичните RSS-и – дори авторите на сайта да са избрали да показват в RSS само част от публикацията, не се отказвайте от тях. Това е полезен начин да огледате с един поглед всичко, което се е случило след последното ви посещение на сайта.

• Обновявайте източниците – въпреки че абонирането за нови източници е адски лесно, често може да се оставите на течението и да забравите, че можете да добавяте и махате фийдове. Затова правете подбор на абонаментите на всеки няколко месеца – така ще махнете сайтовете, които вече рядко посещавате и ще добавите нови, които са ви направили добро впечатление. Обикновено процедирам така: ако нов сайт ми е направил впечатление (интересни статии са ми попаднали поне 3-4 пъти за кратък период от време), го добавям за тестов период в RSS четеца, а при добро представяне “кандидатът” минава и в постоянните папки.

• Организирайте съдържанието – разделете съдържанието както тематично (професионално и лични интереси), така и по характер. Например, направете си папка с новинарски сайтове от бранша, които да преглеждате почти всеки ден и отделете сериозните анализи във втора, която спокойно да минавате през уикенда.

Prismatic – извън утъпкания път

Ако трябва да препоръчам и още един източник на съдържание, тук ще влезе Prismatic. Инструментът излезе само преди няколко месеца и вече го ползвам почти постоянно. Той работи на базата на machine learning и се приучава да ти показва това, което вероятно ще ти е интересно. В началото само трябва да добавиш няколко вече любими сайта и оттам нататък Prismatic ще свърши останалото. Две седмици бяха достатъчни, за да имам напълно персонализиран помощник за съдържание, който ми представя нечетени до момента материали. Това е изключително полезно за намиране на съдържание встрани от стандартната ти информационна среда.

Pocket – за недочетеното

Основният ми проблем доскоро беше в това, че нямам начин да запазвам недочетени, но интересни материали. Оставянето на отворени прозорци в браузъра е ефективно само до петия или шестия, след което става изключително неудобно. Папка с bookmarks за по-късно отварям твърде рядко – до тогава материалът често е загубил своята давност. Всички тези проблеми се решават с Pocket – използвам го, за да запазя текстове, които после да прочета на телефона или таблета на път за работа. Приложението лесно се свързва с RSS четеца и има удобен бутон за браузъра, с който запазвам нещата още при отваряне. Препоръчвам ви го, ако искате да затворите цикъла и освен да намирате, наистина да прочитате интересните материали.

И за да придобиете представа как всички тези инструменти сработват заедно, утре ще ви представя и моя дневен информационен режим.

Постът На гребена на информационната вълна – част 2 е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Полезна идея от детската стая на Г-жа Череша. На нея тя е написала седмичната програма на своя син....

Продукти:
250г пресен зелен боб
5 картофа
1 глава зрял лук
1 червен домат
1 морков
1 пащърнак
1 жълтък
2- 3с.л. кисело мляко
1ч.л. сол
1с.л. сух копър
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Картофите и лукът се режат на четири. Шушулките зелен боб и кореноплодните се режат на две или три. В тенджера се слагат всички зеленчуци. Наливат се три чаени чаши вода. Съдът се похлупва. Супата се вари на кротък огън, 50 минути. Доматът се рендосва. Добавя се в супата заедно със сол, краве масло и сух копър. Супата продължава да ври още половин час. Пасира се да стане на крем. Оставя се да къкри на изключен котлон. Яйченият жълтък се разбива с киселото мляко. Супата се застройва, след като изстине. Консумира се с хлебни хрупки/крутони.

Днес завършваме поредицата С мерак към Андалусия, която ще завършим с Катедралата Мескита де Кордоба в Испания. Започнахме с обиколка на Танжер в Мароко, премихаме от Тарифа до Кордоба, където последния път се запознахме с историята на Катедралата.

Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

 Катедралата – джамия

част четвърта от пътеписа

С мерак към Андалузия или копнежът на емигранта

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа.

Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан ?), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”.

В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи.

На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

3. Катедралното преображение

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”.

Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалузия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници.

Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо натоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.

Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”.

Първите промени започнали още в началото на XIII век, когато били зазидани арките съединяващи вътрешното помещение с Портокаловият двор. Тогава богатите кордобски фамилии започнали да строят собствени капели покрай вътрешните стени, без обаче да променят общата планировка.

В дъното се вижда поредицата от параклиси.

Млади испанчета пред гробницата на перуанският Паисий – Инка Гарсиласо де ла Вега, автора на летописа” История на държавата на Инките”. След литургията архиепископа на Кордоба тържествено им върза „пионерските“ връзки (в някои страни от Ориента и пречупеният кръст е приемлив символ  – страни всякакви, живот… – бел.Ст.)

Мескита де Кордоба, Calle del Cardenal Herrero, 1, 14003 Кордоба, Испания

Катедрала Мезкита, Кордоба

Магията на това свещенно пространство е все още жива и днес гостуващите мюсюлмани очакват да получат възможност тук в Мескитата да отправят своите молитви към Аллаха.

През 2010 по време на Святата седмица (Santa Semana) преди Великден, когато отвън шестват качулатите братя, група радикални мюсюлмани от Австрия организират провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани.

Отговорът на испанските католици е ясен, забраната е: докато Ердоган не разреши на християните да се молят в катедралата – музей… Света София” в Истанбул. А това няма изглед скоро да се случи след като наскоро турският парламент реши да превърне отново в джамия… „Света София“ в Трабзон.

Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”.

Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията.

Катедрала Мезкита, Кордоба

След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала:

Катедрала Мезкита, Кордоба

Величествена кръсто – куполна конструкция,

Главен олтар,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Орган

Дървени пейки с библейски сюжети.

Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата.

През 1526 г. при посещението си в Кордоба императорът изказал съжаление след „като прерязал лентата“: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде, и разрушихте това което е уникално в света“ Като имам предвид, че същият Карл V поръчва съграждането на триумфален дворец, като събаря част от другият шедьовър на изкуството на маврите –двореца Алхамбра в Гренада, това му изказване е май измислица на някой „платен журналист“

Катедрала Мезкита, Кордоба

Новият таван на катедралата сякаш е издут като балон и устремен към висините.

На преден план е стената със заглушените арки и най големият градски вътрешен двор (patio) с 98 дървета и размери 130Х50м. Стените на катедралата се оказали по високи от покрива на джамията и като, че ли израстват по средата на покрива – гледано от камбанарията или по отдалеч.

Архитектът на това преустройство Р. Руис се е постарал да използва наличните конструктивни елементи –арки.

Той успял да направи плавен преход към новата конструкция.

Така се съхранил автентичния външен облик на сградата, за което трябва да сме благодарни, защото от околните улици се вижда само старата Мескита.

Отдъхвайки навън си мисля, че вътрешната скрита красотата на джамията е толкова ослепителна,

че не подлежи на нито едно описание, колкото и да е добро.

Илинден 2013, дон Цветан Димитров

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания

Министър Иван Данов, който отговаря за инвестициите в правителството в София е получил през 2004 - 2005 г. почти 15 000 евро помощи от френското бюро по труда. Проблемът е, че не е имал право на тях. Но във Франция, както и в България, изглежда на никой не му пука от това... пише в днешния си брой френския седмичник L'Express. Пространната статия на кореспондента на L'Express Александър Леви разказва историята на Иван Данов - "френския безработен", публикувана първо от Биволъ. Предлагаме на нашите читатели пълния превод.

Да се запишеш като безработен след уволнение по икономически причини, да получаваш помощ за безработни в продължение на много месеци и да си търсиш работа... Не са много министрите в Европа, които биха могли да се похвалят, че са имали такъв жизнен опит. Членът на българското правителство Иван Данов дълго време прикрива този епизод от живота си, датиращ от 2004 - 2005 година, по времето когато пребивава във Франция. Но причините за забележителната дискретност на тази особа се обяснява с други причини. Натоварен през юни с Министерството на инвестиционното проектиране, той е получил без да има право на това около 15 000 евро от Assedic*.

В официалната си автобиграфия г-н Министърът твърди, че има докторска степен по архитектура, полиглот е, преподава в университета в София и е бил сътрудник на най-добрите архитектурни бюра в Западна Европа. "Работих 18 години в чужбина, управлявам фирма, преподавам в университета. Никога не съм живял от помощи" - ядосано обяснява той пред БНТ, очевидно уязвен. Но документите от Assedic, с които L'Express се запозна, са категорични. Между септември 2004 и юни 2005 г. Иван Данов реално е получавал дневно обезщетение от 60,03 евро, или, според нашите изчисления, общо 14 707,50 евро. Но през този период той се е върнал в България, където е упражнявал различни професии. Без да информира за това ANPE, предшественикът на Службата по заетостта.

Той получава 1850 евро на месец, освен българските си доходи

Обстоятелствата, забравени от Министъра ни отвеждат към месец септември 2003 г., когато той си намира работа във Франция, в Бар-сюр-Сен, малка община в района Од (AUDE). Даниел Жувнел и съдружници не е сред най-престижните архитектурни кабинети в Шестоъгълника (популярно название на Франция заради геометричната форма на страната на картата б.прев), наистина, но фирмата плаща заплата от почти 3000 евро на българския си колега, който е настанен при управителя. Последният не желае да се връща към причините, довели до уволнението на Иван през юни 2004, но свидетели на този епизод си спомнят за "по-скоро внезапно" напускане. Официално това става по икономически причини. Работил по-малко от година, бъдещият министър, снабден с нужните документи се явява през септември 2004 в бюрото на Националната агенция по заетостта в Париж (ANPE) и се записва официално като търсещ работа, статут, който му дава право да получава застраховка за безработица (Assedic). Но вместо да запълни времето си с търсене на работа във Франция, Иван Данов изглежда тутакси хваща самолета за България.

През следващите месеци, според официалната биография, той се връща на поста си на преподавател в университета в София и основава две архитектурни бюра. Данов и Партньори и Данов Дизайн. Той също така изглежда е работил върху инвестиционен проект за 37 млн. евро, включващ построяването на голф игрище, десетки вили и спа център недалеч от столицата (Долна Баня б.прев). "През това време той се отчита всеки месец в Assedic, което му позволява да добави 1850 евро на месец към българските си доходи" - твърди Атанас Чобанов от сайта за разследваща журналистика Биволъ, български партньор на Wikileaks, където за пръв път бяха публикувани част от уличаващите документи. Един ценен допълнителен доход за държава, в която минималната заплата е около 150 евро.

Когато е викан на срещи в ANPE той хваща самолета и създава привидност (че е във Франция б.прев.). Според нормативните текстове, Иван Данов не би трябвало изобщо да напуска френската територия, където има задължение "да търси ефективно и постоянно работа". По принцип, всяко отсъствие за повече от 7 дни трябва да бъде съобщено, а в случай на пропуск отписването е автоматично след като изтекат 5 седмици. Но от края на 90-те отчитането на място, с физическо присъствие, или с писмо по пощата не е задължително: достатъчно е едно просто обаждане по телефона или клик с мишката. Остава проблемът със събеседванията тет-а-тет. От време на време администрацията привиква безработните, за да актуализира информацията за тяхната мотивация и търсенето на работа - срещи, които са решителни за подновяването на помощите. Според нашата информация Данов декларира, че живее безплатно при свой сънародник в Париж, на когото възлага да следи кореспонденцията му. Четири пъти между 2004 и 2005 той хваща самолета от София, за да се срещне и да отговори на въпросите на сътрудника в ANPE, поддържайки илюзията, че никога не е напускал Франция.

"Готов съм да върна парите. Но никой не ги търси!"

В България, когато няколко журналисти опитват да зададат въпроси на Иван Данов за този епизод, министърът се изявява като педагог и започва да обяснява как функционира богатата Западна Европа, и по-специално щедростта на френската система. Според него всеки, който е работил във Франция има право на компенсации след като договорът му е прекратен. За това не е нужно да се прави кой знае какво - нито да се търси активно работа, нито стриктно да актуализира статута си в края на всеки месец, нито дори да пребивава постоянно във Франция... "Съобщих на френските власти, че напускам окончателно страната, обяснява той в телевизионно предаване. Но те продължаваха да ми превеждат тези пари. Защо? Питайте Франция. Аз съм готов да върна парите. Но никой не ги търси!"

Ако слушате Данов, тази история му е напомнила за съществуването на парижка банкова сметка, за която той забравил: "Ще погледна по-отблизо какво се случва с нея". Добра идея, защото според документите, разкрити от сайта Биволъ, банката BNP е издала на този клиент карта Visa Premier, валидна до септември 2013 г. Потърсен от L'Express по телефона Иван Данов отказа да отговаря на въпросите ни.

"Лъже безобразно. Но тук това изглежда не шокира никого" - оплаква се Атанас Чобанов. Всъщност, неговия случай е почти незначителен на фона на серията скандали, залели новото коалиционно правителство в София. Предшественикът на Данов в Министерството на инвестиционното планиране, Калин Тихолов, стоя на поста няколко часа, времето нужно на пресата да припомни, че името му е замесено в едни от най-значителните измами с имоти по Черноморието (Дюнигейт). Три месеца след създаването си министерството, натоварено да управлява еврофондовете, остава празна черупка: без сграда, без сътрудници, де факто без дейност.

Но дори да иска да върне парите, Службата по заетостта не може да ги инкасира

Какво мисли за всичко това Службата по заетостта? Многократно питана от L'Express, пресслужбата увери, че е предала "на компетентните служби" нашите въпроси по случая на Иван Данов, но отговор не е получен. При условие за анонимност отговорно лице прецени аферата като "твърде неудобна" поради прецедента с действащ министър (на страна членка на Европейския съюз, впрочем). Но това не е всичко "Давността за този вид досиета изтича след три години, подчертава тя. Дори въпросният министър да поиска да върне сумите, които е получил без да има право, Службата по заетостта няма да може да ги вземе докато измамата не е официално призната от нашите служби".

Изглежда, че френската публична агенция е видяла много такива случаи. Както и българското обществено мнение: "Никой не се интересува от Данов, тъй като няколкото хиляди евро, които е сложил в джоба си, са троха в сравнение с десетките милиони очаквани от Брюксел субсидии, които изострят апетита на всички (във властта б.прев)." - обяснява Тихомир Безлов, специалист по корупцията от Центъра за проучване на демокрацията в София. "Иван Данов умело обясни, че французите са глупаци, наддава Димитър Бечев, шеф на българския клон на аналитичния център Европейски съвет за външна политика (ECFR). Неговата забележка би зарадвала голям брой негови сънародници, които поне веднъж ще усетят, че не са те баламите.

Мистериозна жалба

Потърсен многократно по телефона от L'Express, министър Иван Данов отказа да даде обяснения за тази афера, която изглежда го докарва до силно раздразнение. "Нямам какво да ви кажа. Започвате вече да ме притеснявате, ама много да ме притеснявате!" - отсече той преди да затвори. Изпратихме му SMS със следния въпрос: "Имате ли някакъв коментар относно помощите за безработица, които сте получили във Франция между 2004 и 2005?". Няколко минути преди редакционното затваряне на броя на седмичника, понеделник 23 септември, получихме също по SMS следния текст:

"Във връзка с темата, Ви информирам, че оспорвам изцяло изнесената срещу мен информация, тъй като същата е невярна и е много близо до квалификацията за клевета, кражба и злоупотреба с мои лични данни. От моя страна няма неправомерни действия. 
За да защитя името си от тези обвинения, съм внесъл жалба в Парижката прокуратура. До произнасянето на тази инстанция не мога да давам изявления, поради респект на следствената тайна. Запазвам си правото да Ви информирам възможно най-подробно след като Прокуратурата се произнесе."

Прокуратурата, попитана на 24 септември, няма информация за подобна жалба. "Никога не съм чувала за това" - уверява говорителката Агнес Тибо-Льокуивр. След настояване да потвърди датата на завеждане на жалбата и евентуално да съобщи входящия номер, Иван Данов прекрати размяната на SMS-и. "Не мога повече да споделя с Вас" - заключи той.

* През 2004 - 2005 г. френската служба, която изплаща обезщетения за безработица носи абревиатурата ASSEDIC. По това време тя съществува отделно от Националната агенция по заетостта ANPE. Впоследствие двете служби се сливат в една агенция, която се нарича Pôle Emploi, преведено тук като Служба по заетостта. Изразът "получава Аssedic", използван в заглавието на статията, е устойчив и до момента се използва като синоним на "живее от помощи за безработица" б.прев.

5 милиона англичани са напуснали родината си , от които 3,6 милиона само за последните 10 години (2,5 в трудоспособна възраст, а останалите са деца и пенсионери). Тази цифра представлява 6% от населението на държавата. Основно те бягат от страната поради лошия климат, разходите за живот и загубата на " чувство за общност " Предпочитат [...]

The post Англичаните напускат Великобритания appeared first on ExtremeCentrePoint.