/Поглед.инфо/ Конституционният съд (КС) се превърна от пазител на българската държавност и демокрация в защитник на новото политическо мнозинство на БСП, ДПС и Атака, което се разпорежда по най-непрозрачния и недемократичен начин с всички институции в България. Това се казва в позиция на партия ГЕРБ по повод днешното решение на КС да отхвърли искането за прекратяване на депутатските правомощия на Делян Пеевски.

Текстът на чл.49 прави НЕДЕЙСТВИТЕЛНО сключеното от Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и Меглена Кунева „СЪГЛАСИЕ ЗА ЗАТВАРЯНЕ НА 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Професор Анре Майсьо – председателят на Световния съвет на ядрените работници разкри в Интернет пред цял свят, че България е била изнудена да закрие ядрените си реактори чрез шантажа на бившия еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген.

/Поглед.инфо/ Протестиращите блокираха колата на премиера Орешарски пред сградата на Софийската художествена галерия преди минути.

/Поглед.инфо/ Спортният директор на Левски Наско Сираков обяви, че напуска сам поста си и се зарече повече да не стъпи на стадион "Георги Аспарухов".

Този текст го започвам вече повече от пет пъти и все още ми е трудно, защото е трудна тема.

Книгата я прочетох на един дъх, която макар да беше тъничка, ми отне дълго време, за да си я извадя от главата след това.

Заглавието, трябва да призная на Надежда Дерменджиева, е прекалено точно, до степен да е стряскащо, защото всичките разкази са кратки, директни и изключително разтърсващи. Не защото са неща, за чието съществуване не подозираме или които не можем да си представим, но защото са разказни от първо лице, единствено число, поставяйки мен, като читател, в роли, които за са нови. Или са болезнено познати.

Проблемът с хората, които са невидими по принцип, за които не чуваме, които не знаем, не познаваме или игнорираме, че това не означава, че не съществуват, нито че проблемите им не са реални, нито че тези проблеми са с нещо по-различни от нашите проблеми. Можем да не ги виждаме по медиите/развлекателната индустрия или коментирано на глас в обществото, но това не означава, че ги няма.

Проблемът е, че всички хора, с които съм коментирала тази книга са се припознавали в поне някоя от тази истории, както в по-слаби, така и в по-сериозни аспекти. Защо е проблем ли? Прочетете книгата и ще разберете.

Проблемът е, че проблемите, които описва, случаите, които разказва, животите, които споделя, те не са някакви невероятни, изолирани или случайни, а са това, което наоколо минава за сиво и скучно ежедневие, новината, над която погледът се плъзва, очите се завъртат, отминава се, прескача се или по друг начин се задълбава в преструвката, че не, това всъщност не се случва, независимо, че всъщност това не е така.

Този текст го започвам вече повече от пет пъти и все още ми е трудно, защото е трудна тема.

Книгата я прочетох на един дъх, която макар да беше тъничка, ми отне дълго време, за да си я извадя от главата след това.

Заглавието, трябва да призная на Надежда Дерменджиева, е прекалено точно, до степен да е стряскащо, защото всичките разкази са кратки, директни и изключително разтърсващи. Не защото са неща, за чието съществуване не подозираме или които не можем да си представим, но защото са разказни от първо лице, единствено число, поставяйки мен, като читател, в роли, които за са нови. Или са болезнено познати.

Проблемът с хората, които са невидими по принцип, за които не чуваме, които не знаем, не познаваме или игнорираме, че това не означава, че не съществуват, нито че проблемите им не са реални, нито че тези проблеми са с нещо по-различни от нашите проблеми. Можем да не ги виждаме по медиите/развлекателната индустрия или коментирано на глас в обществото, но това не означава, че ги няма.

Проблемът е, че всички хора, с които съм коментирала тази книга са се припознавали в поне някоя от тази истории, както в по-слаби, така и в по-сериозни аспекти. Защо е проблем ли? Прочетете книгата и ще разберете.

Проблемът е, че проблемите, които описва, случаите, които разказва, животите, които споделя, те не са някакви невероятни, изолирани или случайни, а са това, което наоколо минава за сиво и скучно ежедневие, новината, над която погледът се плъзва, очите се завъртат, отминава се, прескача се или по друг начин се задълбава в преструвката, че не, това всъщност не се случва, независимо, че всъщност това не е така.

/Поглед.инфо/ България ще бъде подпомогната с общо 800 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, стана ясно след проведената днес среща между премиера Пламен Орешарски и вицепрезидента на ЕИБ Михай Танасеску.

/Поглед.инфо/ Лазар Лазаров e бил освободен от поста член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура".

/Поглед.инфо/ Делян Пеевски не е застъпил реално в длъжност като председател на ДАНС.

/Поглед.инфо/ Решението на Конституционния съд да остави Делян Пеевски депутат отприщи с нова сила народното недоволство.

От ЕКА са съобщили , че специалистите са започнали подготовка по процедурата за изключване на телескопа Планк ,който работи в космоса на разстояние 1.6 млн кмот Земята.

Създадена в Чикаго през януари 2002 година Българо-американската асоциация (БАА) постави началото на своя елитен продукт – Фестивалът “Български дни в Чикаго”, през 2004-та… Тук ще говорим за 6 октомври 2013-та година, за финалната изява на Деветнадесетата (Есенна) Сесия, на българската чикагска поредица.

Соросидите, протестърите, американските режисьори, сините реваншисти и изобщо враговете на прекрасното правителство на тройния сговор между БСП, ДПС и Атака явно са се промъкнали и в Конституционния съд на България, който днес стана втората важна държавна институция, подкрепяща на практика протестната вълна срещу „кабинета Орешарски”.

Това е изводът, който се налага от решението на КС (КъСъ) да не реши нищо по прехвърления от Народното събрания горещ спор около статута непрежалимия за управляващия депутатски корпус Делян Пеевски.

Според „Дневник”, сайта „Vesti” и други изпреварващи тромавите „традиционни” медии средства за бърза информация, гласовете в КС „за” и „против” завръщането на Пеевски като депутат след еднодневното му пребиваване на върха на българската държавна агенция по сигурността, днес са се нeутрализирали взаимно, което означава: все едно не е бил сезиран този орган.

Тъкмо се надяваха, че са му „турили пепел”, а (казуса) Пеевски се изтръсква от прахоляка и се завръща в парламента, мислейки вероятно това за също толкова умно упражнение, колкото си въобразяваше , че постъпва с войнствената си заявка да оглави ДАНС.

Ето как към президента Плевнелиев, който изрази подкрепа за гражданските протести, на практика се присъедини и КС- волно или не връща пламъка на гражданския гняв, натъкнал се на дебелокожата пасивност на властта, която се опита да го задуши чрез игнориране.

Както написах още в първите мигове при появата на агресивната персона на Пеевски на трибуната на това Народно събрание през юни, неговото показване пред публиката е ефективен дразнител за подклаждане на съпротивата срещу вредната днешна власт. Ако КС беше решил да не го върне, щеше да отнеме тази кауза и съпротивителната й мотивация. Но КС постъпи мъдро като отказа да се произнесе и препрати обратно като рикошет маститата топка да си я тупкат другарите от БСП, ДПС и Атака.

Мъдреците са си мъдреци, спор няма. Като едното нищо постигат повече от нещото, което колективният ум на протеста би могъл да постигне напоследък.

Бумерангът Пеевски по кабинета Орешарски се завърна, но не като легенда, а като емблема на легендарната наглост на това управление!

Заслугата е на КъСъ- къса ли е паметта им или е дълга ръката на споменатите соросоиди, протестъри, американски режисьори, сини реваншисти?

Не знам. Но фактът на повторно настъпената мотика от онези, които назначават отново Пеевски за детонатор на гражданския гняв, си е факт. А лозето на народния гняв, както е известно, не ще само мотика- иска конкретно Пеевски!

Най-забележителното е, че главният „аргумент” на оправдаващите се властници след взривяването на протестната вълна в началото на лятото, капна като есенен смокинов лист. Сега вече няма да могат да кажат, че „казусът Пеевски” е претоплена манджа, защото ще им се наложи да я сърбат отново.

И хитрата Атака- с двата крака. Няма как, ще трябва да вземе отношение за своя другар по оръжие от партията ДПС, с която уж е на оръжие, а всъщност воюва с нея в един окоп до гроб, закопавайки се окончателно.

Share on Facebook

Човек от време на време трябва да си припомня онези сцени от иначе ставнително обикновени филми, които ги правят изключителни филми. Том Круз, иначе извън обявените актьори, прави извънземна роля в Tropic Thunder и повече от компенсира за слабо написаната такава на Джак Блек например…
Преговори с терористи:

Танцът на Flo Rida

И разбира се – танцът на финалните надписи. Кой казва, че белите не могат да танцуват?

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Малко мои разсъждения по темата в днешния в. Сега:

http://www.segabg.com/article.php?id=668704

Блогът за икономика 2013

The post Как ще се осигурят 5 млрд лв заеми за 15 месеца appeared first on Блогът за икономика.

Разбрах смисълът на понятието да обичаш. Това е, когато изобщо не те е грижа нито за теб самия, нито за каквото и да било друго. Когато не чакаш нищо в отплата, не очакваш награди, поощрения, бонуси и пр. Когато дори не се замисляш дали този другият човек те обича теб. Не, че не ти се иска, не ти е приятно и не си щастлив от взаимността. Но въпросът е, че просто не се сещаш за нищо. Толкова си отдаден, толкова си безрезервен и жертвен... Това е то да обичаш – когато теб те няма. Невероятно е усещането и в двете посоки. Да бъдеш обект на такава любов или ти да обичаш така.

                                   Чък Паланюк, Litreactor.com В рамките на шест секунди ще ме намразите. След шест месеца обаче ще бъдете по-добър писател. Каква е причината и за двете? Казвам го директно – от този момент нататък, поне за последната половин година,...

Всички питат Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС. Не е важно това толкова много. Истинският въпрос е: КОЙ предложи през 2001 г. студента 2 курс Пеевски за Председател на УС на Пристанище Варна, а майка му Ирена Кръстева за шеф на Държавния спортен тотализатор?????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!????????????????

Ей това е кариера по комунистически - Без никакъв опит, образователен ценз, или предишна квалификация в ръководството на тези стратегически държавни институции!!!!! Това е всъщност НАЧАЛОТО на явлението ПЕЕВСКИ, а оглавяването на ДАНС е само един от последните етапи. Тогава още трябваше да се изреве на умряло, че абсолютно некомпетентни и случайни мутро-марионетки от улицата се поставят в най-високите нива на управлението на държавата.

Буда - Главен секретар на МВР, недоучилото студентче Делян Пеевски - парламентарен секретар на М-вото на транспорта и съобщенията и Председател на УС на Пристанище Варна, Ирена Кръстева - шеф на Държавен спортен тотализатор /т.е. държавния хазарт, където се източват под законна фасада милиарди./

Ако проследим назначенията - излизат лицата на ген. Бригадир Аспарухов, който призна публично, че лично е препоръчал Борисов за най-висшия държавен пост.

Излиза Васил Иванов - Лучано, който без висше образование беше сложен от Симеончо за Министър на спорта, та трябваше после да променят закона специално заради него /т.нар. поправка Лучано, която дава възможност на лица без образование да стават министри и да управляват държавата/.

Пеевски бе назначен от Министър Пламен Петров - оня от общата яхтена снимка в Монако с министри и мафиоти "тъгедър". Юпито Петров бе спуснат с парашут в Правителството на България без един ден трудов стаж в страната, също както и колегите си Милен Велчев и Николай Василев - архитекти и извършители на последващия погром и тотално разграбване.

Зад всички тези герои стои чучелото Симеончо, който сам по себе си е бил контролиран от комунистическата ДС през целия си емигрантски живот още от невръстно дете. И беше докаран през 2001 г. от бившите ченгета - генерали и полковници от ДС, за да проведе политиката на голямата трансформация на националния ресурс в собственост на комунистическите олигарси и техните подставени лица.

Изчезването на т.нар. "Досие Румянцев" е заличаване на следите, които разкриват всъщност КОЙ стои зад целия този зловещ проект! Е, сега става ли по-ясен и отговорът КОЙ предложи Пеевски за шеф на ДАНС? КОЙ всъщност е превърнал милата ни единствена родина България, барабар с всички нас в своя лична собственост. КОЙ разграби земята, раздаде на обръчи от фирми икономиката, приватизира банките и ограби спестяванията на народа? КОЙ монополизира медиите, информационната среда, КОЙ съсипа културата, унищожи армията, корумпира съдебната система и МВР? КОЙ окупира българската политика и не допуска в нея никой, който не е част и протеже на групировките на мафиотското статукво? КОЙ манипулира тотално общественото мнение и издава присъди срещу всеки неудобен и свободен глас? КОЙ изсича българските гори и ги превръща в печалби за милиарди, изнасяйки безценното ни природно богатство в Турция и Гърция? КОЙ окепазява непоправимо националните ни паркове, потъпквайки безцеремонно закони и правила, за да си развива картелния бизнес? КОЙ буквално осра българското Черноморие и го трансформира в едно гнусно бетонно гето, в което идват само отрепките на Европа да се въргалят в мерзост? КОЙ тотално неглижира българите в диаспора, съзнателно циганизира и обезлюдява цели региони на страната? КОЙ създава непоносима и безнадеждна среда за младите българи в собствената им Родина и ги поставя пред единствения изход - Терминал 2? КОЙ намали населението ни с 2 млн. за 20 г. поставяйки ни пред перспективата да бъдем съвременици на изчезването на българската нация?

И т.н. т.н. А всички тези въпроси са свързани също с въпросите КОЙ направи агент САВА /Доган/ крупен стратегически политик и управляващ? КОЙ например превърна крупието Данчо Ментата /Йордан Цонев/ в управляващ политически гаулайтер и шеф на бюджетната комисия? Ами хамелиона Христо Бисеров? КОЙ постави руснака Станишев за лидер на БСП /БКП/, а впоследствие за Министър-председател на България без никакъв трудов стаж, опит и компетенции да оглавява държавата? КОЙ избута шута Волен Сидеров в ролята на автентичен български националист и патриот, за да подмени идеята за истинските национални идеали и приоритети? КОЙ подмени оригиналната дясна идея с политически клиентилизъм и колаборационизъм с болшевишката мафия?

Та - КОЙ, КОЙ, КОЙ, КОЙ.... КОЙ, КОЙ..... КОЙ? Ами НИЙ, бе, НИЙ ги създаваме, овластяваме и легитимираме всички тия уроди. НИЙ даваме силата и властта всъщност на този многоглав политически изрод, който неотменно и последователно десетилетия убива нацията ни, държавата ни, съдбите ни и всеки един от нас поотделно! Ще се примирим ли? Или вече е късно? За мен лично пътят е един единствен.

Асен Йорданов Facebook 05.10.2013

В съвременната история има много примери за солидаризиране с изпаднали в беда народи чрез идентифицирането с тях. Президентът Кенеди постига с няколко думи огромния ефект на преодоляването на предрасъдъците спрямо довчерашния германски враг, изпаднал в съветска блокада, когато заявява в Западен Берлин на немски „Аз съм берлинчанин”.

Можем ли да кажем същото за себе си днес? Може ли да ни се откъсне от сърцето „ ние също сме сирийци”?

В помощ на колебаещите си искам да дам няколко опорни точки.

Освен с думата „война”, която за щастие не ни сближава, напълно можем да се родеем със сирийците чрез думата „емигранти”. За момента ги водим „по точки”, т.е. по брой емигранти на запад.

На Запад мнозина гледат на нас като на нежеланите сирийци, озовали се на запад в България по принуда- смятат ни за приносители на опасности от всякакъв вид. Политици и дори цели партии паразитират върху раздухваните на тази база страхове. Западни атакисти атакуват българските имигранти със същото презрение и омраза, с която нашите атакисти говорят за прииждащите тук сирийци.

Много общо може да се намери в предисторията на сирийския ексодус от пустинята и българското бягство от рая на социализма- разликите между т.н. арабски социализъм и балканския са малки, но провалът им е генетично общ – голям и апокалиптичен е за двата народа.

Сирия е управлявана от десетилетия от представители една и съща секта, а България от наследници на една и съща сектантска партия, изродила идеите на ранните социалисти за равенство и братство до див балкански насилнически болшевизъм. Разликата в продължителността на упражняваната власт не е в наша полза. Защото сирийците са доминирани от сектата на алауитите през по-кратък период, отколкото у нас властва столетницата.

Сирия, както и България, е силно зависима от Русия както никоя друга държава в своя регион- Сирия в Близкия изток, а България- на Балканите и комай в цяла Европа ( коя друга европейска държава може да се „похвали” с десетократно по-малък износ за бившата си колониална владетелка, отколкото е вноса й от нея, ако не България?!).

Определящото за Сирия външно влияние се дефинира като руско и светско, а за България- като съветско и руско.

Въпреки уж голямата любов на Русия към Сирия и обратното, сирийците не бягат в Русия, а на Запад. Българите сме в същото положение.

Сирия, както и България, черпи сили в отчаяния си опит да преодолее днешното си цивилизационно изоставане с изпомпване на самочувствие от древни исторически кладенци поради географското припокриване на днешната й територия с люлката на цивилизацията преди хилядолетия.

Сирия, както и България, е етнически и религиозно разделена и многолика.

Сирия, бивша част от Османската империя ( като България, но с три века по-дълго и с други колониални освободители), дължи създаването си на е чужда империя, на която е присъдена като законна плячка от сговора на силните държави. Сирия възниква като държава по имперската воля на великите сили след Първата световна война. Именно великите сили на своето време делегират на една от тях правото да води войната, която довежда до появата на България на съвременната карта на света.

Сирия е относително малка по своя икономически потенциал и територия , ако се сравнява например с Египет и Саудитска арабия, но има ключова роля в центъра на размирния Близък изток. България също е относително малка спрямо поне два по-големи съседа, но исторически е централен фитил за балканския барутен погреб.

В доминирания от Сирия съседен Ливан, раздиран от междуособици от средата на 70-те години на миналия век, плашеха хората с термина „балканизация”. Днес у нас, колчем стане дума за опасност от етническо напрежение, ни стряскат с „ливанизация”.

Или, ако перифразирам известния мислител от началото на 21-ви век Бойко Борисов ( с прозрението му „ и вие сте прости и аз съм прост, можем да се разберем”), положението би трябвало да бъде: и вие сте българи, и ние сме сирийци, можем…

Можем ли обаче?

Какво ни липсва, за да кажем „аз съм сириец” пред лицето на най-зловещата хуманитарна катастрофа, надигнала се пред портата ни?

И защо реагираме с „враг пред портата” като обсадени от ордите на Ханибал римляни, имащи самочувствието на по-висш народ спрямо „варварите”?

Истината всъщност се корени отново в историческия ни опит и по-точно – в липсата на такъв. Единствените бежанци, които познаваме от личен опит на своя земя в сравним със сегашния мащаб, са бегълците от гръцката гражданска война след Втората световна война. Тогава обаче те са били приемани като „правилни” , „наши хора” по идеологически признак, защото са били част от победените комунисти в южната ни съседка.

Десетилетия наред НРБ е затворена най-вече за бегълците, желаещи да я напуснат, но също и за евентуалните преселници от народи с различен цвят на кожата, етнос и религия. Така днес, бидейки вече формално част от откритата част на света, стигаме до положението, когато и в наше време появата на чернокож по улиците на „девствено” откъм такава „екзотика” българско населено място, се превръща в събитие.

Данък „изостаналост” ще плащаме още дълго, но поне трябва да си даваме сметка, че когато искаме от света какво ли не, трябва да сме готови също да станем част от този свят, който дава, но и изисква „някои неща”.

За начало можем да опитаме на чашка и салатка да промълвим пред телевизора едно щедро „ и аз съм сириец”.

Опитайте, може и да поправите малко образа си- ако не на собствения телевизор, приобщен наскоро към развития цифровизиран свят, то на собствената физиономия на гражданин на света, отразен в огледалото на чуждото нещастие.

Share on Facebook

Продукти:
1ч.ч. пшеничен грис
1ч.ч. елдено брашно
1/2ч.ч. царевичен грис
3- 4 круши
150г краве масло
1/2ч.л. канела
щипка индийско орехче
щипка джинджифил
1 ванилия
1/2ч.ч. пудра захар

Приготвяне:
Смесват се грисовете и елденото брашно. Към тях се добавя една ванилия и 2- 3с.л. пудра захар. Крушите се белят и режат на ладии. Дъното и околния ръб на тавичка се мажат с краве масло. Плодните ладии се редят в намазания съд. Поръсват се с пудра захар, канела, индийско орехче и джинджифил. Останалото краве масло се смесва с брашната. Целта е да се  получат маслени трохи. Поръсват се крушите. Сладкишът се пече на умерена фурна, 20- 30 минути. Поднася се топъл, гарниран с топка сладолед, може и заквасена сметана или млечен крем.

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад.

Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз

Приятно четене:

През Иран с Опел

част десета

Персеполис и Шираз

Персеполис

Поредната ми спирка беше

древната персийска столица Персеполис –

античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.

Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция.  В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.

През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния  персийски град Парса.

Към архитектурния комплекс води

Голямото стълбище,

което създава усещане за величие.

Голямото стълбище

Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи

Ето и общ изглед към комплекса:

• а) от ляво е двореца Ападана.
• б) от дясно е Портата на народите.

Общ изглед

Във величествения

дворцов комплекс Ападана

царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля.

Запазени са няколко

скулптури и скулптурни групи

Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх.

Добре запазена скулптура

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Сред руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис

Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е

Двореца със стоте колони

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони

В скалите над Персеполис се намират

гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ

Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ

Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.

 Шираз

През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното.

С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е

регионална столица на провинция Фарс

и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани.

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

Крепостта на Карим хан

от 18-ти век се намира в центъра на града.

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Пред крепостта на Карим хан

В крепостта е разположен

дворцовият комплекс

с цитрусови градини и езерца.

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати.

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан

Наричат Шираз град на поетите, виното и розите

Едноименният сорт грозде Шира

се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.

Иранците са хора влюбени в поезията

и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.

Обществената баня (хаммам) „Вакил“

в град Шираз е реставрирана и превърната в музей.

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси.

След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.

Август – Септември  2012 година

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

this book is wikipedia Так никто и не поймет нас до конца

В САЩ затварят Статуята на свободата, връщат раково болни деца, но не спират хуманитарните и военни помощи по света. "Защо намираме пари за чужденците, но не и за своите?", се питат хората и в САЩ, и в България.