Олигархично обслужване в поза от “Кама мутра”

Повтарянето на абсурдите в днешната българска политика ги превърна в баналност, но амбицираният да надскочи Жорж Ганчев и Волен Сидеров по популистко бръщолевене новоназначен кандидат-политик Николай Бареков днес се похвали с нова, невиждана клоунада.

Щял да сезира прокуратурата срещу себе си като клеветник, за да му обърнат внимание от тази институция, на която самият той се беше превърнал в неофициален, изпреварващ телевизионен говорител. Тъкмо той разгласяваше предварително серия от акции, дирижирани от управлението на ГЕРБ, на което въпросният служеше повече от три години с вдъхновение и хъс, равни на днешното му настървение с обратен знак- обратен на самия себе си от преди броени месеци, което обаче не му пречи да нарича политиците „врътки”, а себе си -„голям куражлия”.

Щом може да се обърне срещу всичко, което е говорил и правил толкова демонстративно съвсем до неотдавна, защо да не може да се обърне и към прокуратурата с искане да го арестуват като клеветник на президента Плевнелиев?

Тази клоунада съчетава номера на мъжа каучук с със самопосягане в поза от „Кама мутра”.

То бива гъвкавост в (само)обслужването, но чак толкова неприлично нещо не сме наблюдавали посред бял политически ден!

„Бившият журналист”! Така го определя днес един от сайтовете, купени от хората, които плащат за пътуващия цирк на Бареков. Логистичната подкрепа на съответните медии се напъва да следва спринта му пред вятъра на подмяната до такава степен, че чак се опитва да изтрие от биографията му срамното петно „журналист”.

Прави са в това отношение онези, които се опитват да помагат да се забрави истината. Бареков се превърна в най-срамната страница, в която мазни олигарси си увиваха медийната баница години наред, а сега му възлагат от тази мазнотия да изстиска всяка капчица наглост, натрупана като резерв за бъдещи пехливански подвизи на тепиха, на който го хвърлят.

Батковците на това момче дадоха достатъчно примери как се готви абсурдна манджа в политиката и старателният ученик се опитва да ги надмине.

Експериментите с абсурдите в политиката започнаха, когато в един казан забъркаха монархо-социализма на Сакскобугготски и Станишев, за да достигнат до дружбата между ДПС и „Атака”, кристализирала от пяната на показната омраза помежду им.

Днес вече звучи „нормално” видимо ненормалното поведение на агресивния Сидеров да бъде възнаграждавано с пост начело на комисията по етика в парламента.

Без аналог беше приносът на ГЕРБ- партията бламира собствения си вот на недоверие.

Включи се вчера по веригата междувременно и непроницаемият Пеевски с намерение да внесе закон, който щял да помогне за прозрачността на медийната собственост.

„Бившият журналист” Бареков, превърнал съчетанието „честна журналистика” в оксиморон, който демонстрираше гордо статута си на парично преуспял професионалист, се преражда пред очите ни от шарена телевизионна пеперуда в площадна гъсеница, готова да пълзи по-ниско от тревата, за да изпадне в резонанс с най-ниските страсти сред маргинализираната част от населението.

Ето защо му наредиха да спре да обслужва в студиото „първите мъже” на държавата, повечето от които му позволяваха великодушно да се хвали в ефир, че са му лични приятели: Борисов го жени в кметския си столичен кабинет, а в негова чест пловдивският митрополит Николай превърна камбаните в града в сватбена атракция, предавана пряко по БиТиВи ( в която Бареков бранеше тогавашния президент Първанов от мой единствен въпрос за съмнения в президентската му почтеност) .

Днес същият Бареков, който забрани критиците на неговите покровители, като мен, да се появяват в ТВ7 (например в предаване на Люба Кулезич през април 2012-та, в което вече бях поканен), се перчи с площадна, невиждано скъпа и дълга предизборна кампания ( без да има предизборна ситуация) , наречена абсурдно „България без цензура”.

„Смирен” до нивото на новата си аудитория, той подава луксозния си микрофон на озъбената от живота беззъба част от народеца като някаква форма на гръмоотвод за неговия натрупан стихиен гняв.

Замисълът е цинично ясен: целта е енергията на този гняв да бъде канализирана и контролирана в посока, направлявана тъкмо от онези, които мизерстващите българи безадресно ненавиждат.

Тази обезболяваща хитрина разчита на самохвалството на Бареков като провокатор на бурята, сред която бившото конферансие от пловдивските кръчми обявява вече в захлас премиера за „глупав”, а президента за „тъп”- само и само да предизвика някаква реакция от засегнатите. Надява се да му се вържат на тази тактика на кръчмарския пехливанин, предизвикващ на бой хора, които не искат дори да го погледнат, за да не се изцапат.

Виновниците за натрупания гняв са се постарали през годините да предизвикат тонове отрицателна обществена енергия и сега искат да я обезопасят, като я включат в схемата си.

Както е известно, енергията може да гради, но може и да убива. Те поверяват ръчката за нейното генериране в ръцете на обигран във въртенето комуникатор, за да парализират конкуренцията и да доизградят в шумотевицата своята олигархична недосегаемост.

Въртенето набира обороти. Превъртели хора, готови да се хванат за оголения кабел на популизма, не само не липсват, но и се множат в резултат на дезориентацията сред групата хора, наричана български народ, върху която си правят експерименти.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: