Футболистите на „Спартак 1918“, които останаха във Варна, искат да играят в неделното гостуване на „Дунав“ от 15 часа в Русе. Това зави за...

Незаконно оръжие, боеприпаси, наркотици и античен предмет са иззети от полицейски служители в село Асеновец, съобщиха от полицията в...

Кучета, влачени за тегличи за наказание. Десетки отровени улични животни. Трупове. Необясним страх от сирийските бежанци... от хора, които...

Фирмена кола на "Мания" е шкодата, която е буквално размазана до неузнаваемост след сблъсък с БМВ. Преди минути трупната линейка изнесе...

Най-добрата българска тенисистка Цветана Пиронкова посети лагера на състезателите по тенис в инвалидни колички в Пловдив. Там тя се...

Два рекорда отбелязва българският туризъм. До края на 2013 г. за първи път от доста години страната ни ще регистрира 9 млн. посещения от...

Кирчо Карагьозов положи клетва като народен представител от Коалиция за България. Той е избран народен представител от 31 МИР Ямбол, сочи...

Чух тази сутрин по официозната ТВ7, че е срам за журналистиката Сашо Диков да разполага с документи в защита на президента Плевнелиев, които ( вероятно ) са му дадени от самия Плевнелиев. При други обстоятелства може би щях да се съглася. Но хайде да си припомним кой и какво наистина олицетворява срама за българската журналистика в тази корпоративна война…

Срам е да се правиш на журналист, защитаващ какви ли не ценности- от Българската православна църква до свободата на словото-след като си показан в цял ръст да пееш цинизми и да се държиш неприлично с нещо дървено, стърчащо от гащите ти, което тикаш в устата на подобни същества от женски пол.

Срам е да врещиш сватбарски „ да живее БПЦ” в националния телевизионен ефир, сякаш си на мач и славиш любимия си отбор.

Срам е да защитаваш президента ( Първанов) от един журналист, който току що си е загубил работата заради зададен въпрос за имотното му състояние и отгоре на всичко да участваш в задочната разправа с този журналист в същата тази телевизия.

Срам е призоваваш своя кумир, главния секретар на МВР Бойко Борисов, да не се церемони с някакви си закони, а направо да арестува наред всеки, когото му се вижда престъпник.

Срам е да късаш вестници в поверения ти корпоративен ефир само защото те са свързани с конкуренцията- па макар и тази конкуренция (също) да няма ангелски образ.

Срам да е да участваш в управленския натиск срещу въпросните медии със системно омаскаряване на техните собственици, а после да се криеш и да „забравиш” този срам в момента, когато операцията по обслужването на властовия шантаж приключи успешно с продажбата на въпросните издания ( неизвестно на кого и до днес).

Срам е да заплашваш протестиращи земеделци, че лично ще им палиш тракторите и ще им режеш гумите, защото ти пречели да идваш спокойно на работа.

Срам е да се подмазваш години наред на силния човек в държавата, с когото свойски си мериш мускулите в студиото си ( нали ти е кумувал в кметския си кабинет, що да не фамилиарничиш гордо пред публиката), а в мига, когато силният стане слаб- да му скачаш с двата крака върху главата.

Срам е да се поливаш с френско шампанско в курорт за милиардери в Сан Тропе и най-безсрамно да си публикуваш снимките по гол търбух ( за народа глух, както казва Радой Ралин), след което цинично да се хилиш от екрана с аргумента, че можеш да си го позволиш.

Срам е да се къпеш в богатство, придобито от журналистически слугинаж.

Срам е точно такъв богаташ да застава в позата на говорител на бедните, угнетените и беззъбите.

Срамно е да спускаш на подчинените си списък със забранените за показване в поверената ти телевизия български коментатори, след което да си измислиш предаване със заглавие „България без цензура”.

Срамно е да се наричаш „бивш журналист” само седмици, след като за стотен път си заявил от екрана на поверената ти телевизия, че си най-великият журналист в България.

Срам е да си участвал многократно в полицейско-прокурорските акции с изпреварващи и съпътстващи телевизионни колаборации по поръчка на предишната власт срещу посочени и посечени от нея лица, а след това да искаш прокурорите да ти обърнат внимание в призивите да арестуват същите онези поръчители на предишните ти слугински изяви.

Срам е с всичко това да срамиш журналистическата професия.

Срам е най-сетне точно такъв човек да се прави на разобличител на когото и да било, защото раницата на срама на гърба му е пълна с такова зловоние, че всеки нормален човек би предпочел да стои далеч от него не само със запушен нос, но и със запушени уши.

Срам е да надграждаш лъжите си с нови лъжи: най-напред Плевнелиев бил прал пари, после вината му се оказа „рушвет”, преформулирана след това в обвинение за плащане в брой по сделка с имот ( и т.н. до пълното самоомаскаряване на приносителя на цукалото с лъжи).

Срам е да си лъжливо журналистче, което изпълнява вълчата заръка да крещи „вълк, вълк в кошарата” с цел никой вече да не вярва на алармената система, каквато би трябвало да е журналистиката срещу глутницата, наденала златното руно на своя храненик.

Срам е името му да бъде споменавано тук, поради което ви го спестявам.

P.S. Ако може да понесете още по темата, ето за какво конкретно става дума:

Безумни инсинуации на Бареков

Александър Спасов

http://www.svobodata.com

Измина повече от седмица, откакто наблюдаваме изключително интензивна кампания на изнасяне пред публиката на информация за извършени фрапантни нарушения и престъпления от президент Плевнелиев.

В основата на всичко това стои една личност, която реши да напусне журналистиката и да се посвети на политиката. Дори и за слабо информирания читател вече е ясно, че в основата на тази разюздана атака стои ексшефът на ТВ7 Николай Бареков.

Всичко започна с гръмката декларация, че Плевнелиев прал пари. Обвинението беше категорично, без никакви уговорки. На публиката беше показан един договор в който свързаната с Плевнелиев фирма „Линднер ирис” АД и „СИМЕК” ООД с който първата поема задължението да построи административна сграда на другата страна. Прилага се и факсимиле на договора. Най-обикновен договор, но от него Бареков прави поразителни обобщения.

Първо с апломб обявява, че договорът е сключен с клауза за 9 % норма на печалбата. Горкият, той не знае какво е това норма на печалбата. Нищо чудно при неговата икономическа инфантилност. Да, в договора има клауза за едни 9 %, но те не са печалба, а възнаграждение, което изпълнителя получава срещу задължението да съхранява и управлява влагането в обекта на материалите и съоръженията, доставени от възложителя, и именно върху тяхната стойност се начисляват въпросните 9 %. Да виждате някъде печалба, или норма на печалбата? Бареков обаче вижда.

В по-нататъшните си обвинения Бареков изпада в истерия. Плевнелиев бил получил в началото на изпълнението на договора и в края сумите 20 хил. и 50 хил. в първия случай бона, а във втория лева, представляващи комисионна, която не му се полага. Удивително!

В цял свят комисионна получават посредниците, а Плевнелиев е страна по договора, а не посредник. Комисионните се плащат от изпълнителя срещу услугата на посредника, изразяваща се в уреждането на сключването на договора. В нашия случай наблюдаваме куриоз – това ще да е първия възложител на този свят, който плаща тази комисионна. И представете си, сумите са получени с разходни касови ордери – какво престъпление!

В светът, който обитава Бареков касите не издават такива ордери. Като прибавим и това, че Плевнелиев се е подписал на тези ордери, престъплението става очевадно. Защото “Ако аз отида и се разпиша – какво е това? Рушветчийство!” Ето ви Барековата легална дефиниция за рушветчийство – това е получаване на пари от касата, като подписвате разходен касов ордер.

А сега, черешката на тортата. След като прави забележителното си пояснение за това, що е рушвет, изпадналия в бяс Бареков продължава със заключението, че според чл.304„б” извършеното от президента се квалифицира като търговия с влияние, а според чл. 253 това е пране на пари”. Оставям настрани това, че обвинителят не счита за необходимо да ни поясни от къде са тези членове.

Очевидно нашето юридическо чудо има предвид Наказателния кодекс. Но една справка сочи, че чл. 304”б” е в сила от края на 2002 г. А що се отнася до чл. 253, ще трябва да разочароваме Бареков. Той въобще не третира прането на пари. Тази материя е разработена в чл. 253”а” и 253”б”. Те пък са в сила от 2004 г. Какво се оказва? Договорът за който става дума е от 2000 г. и приключва през 2001 г.

Според нашия титан на правото, Плевнелиев трябва да носи отговорност по текстове на Наказателния кодекс, които не са били в сила към периода, през който се твърди, че са извършени престъпления. Всеки юрист като прочете тези обвинения ще изпадне в потрес.

Нататък ситуацията става все по-шизофренна. Президентът е престъпник, защото е ползвал един и същи нотариус с Иво Прокопиев. Хора внимавайте, когато отидете при нотариус, защото е възможно Прокопиев да е ползвал и неговите услуги. Ако това е така, бягайте, иначе сте за панделата. Но както казват хората – луд умора няма.

Президентът е престъпник, защото бившата и настоящата му съпруга имат собствен бизнес. А тази изобличаваща снимка, в която до Плевнелиев е неговата пресаташе, е сигурно доказателство за нисък морал. Не го е срам да се снима с любовницата си! А, и още нещо.

Този формен престъпник взел, че платил имот в Халкидики с пари в брой. Това, че от гръцка страна представят документални доказателства, че това е станало с банков превод е без значение. От значение е какво казва по въпроса Бареков.

Хора, този човек иска да стане управляващ. Вие представяте ли си какво ще стане, ако мечтата му се сбъдне. Той началник! Тогава ще бъде много лесно – гледай краля слънце, слушкай и папкай. От висотата на своето достойнство той ще въздаде всекиму заслуженото.

Виновните ще бъдат наказани, послушните възнаградени. Момчетата да се готвят за казармата, богатите да запретват ръкави, защото трябва да докажат произхода на всяка стотинка. Всичко това можем да си причиним само ние. За това да внимаваме.

Както всяка глупост, Барековщината е заразна. Трябва да го гоним. Отвсякъде. За сега той действа по разбирането на Алековия Бай Ганьо, който решавайки да издава вестник казва – „Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как!”

А сега медиите не се изчерпват само с един вестник. И като чета как тиражират Барековите бълнувания ме обвзема страх. Бог да пази България!”( Кафене.нет)

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
2бр. боквурст
20- 30г краве масло
4бр. листа салата Айсберг
1 червен домат
4 филии хляб
100г микс сирена

Приготвне:
Зеленчуците се измиват. Доматите се режат на кръгове. Наденичките се белят. Листата Айсберг се накъсват на две. Филийките се мажат с тънък слой краве масло. Отгоре се слага парчета салата, кръгове боквурст и домат. Поръсват се с микс от сирена. Консумират се с чаша мляко или чай.

Американски учени представиха резултатите от ново изследване, които се оказаха изненада за целия научен свят, както и за останалата част...

Скандалната американска певица Риана била помолена да напусне джамия в Абу Даби, след като заснела провокативна серия от снимки пред...

Българка загина на място, а други трима бяха тежко ранени при катастрофа в неделя в района на с. Малацки, близо до Братислава, Словакия....

Младите шофьори със стаж до 6 месеца да карат само по светло, а след 22 ч. да оставят ключовете от автомобила вкъщи. Това гласи една от...

/Поглед.инфо/ Близо 200 сгради в големите градове в страната, някои от които архитектурни шедьоври и паметници на културата, има опсност да се срутят върху главите на минувачите, пише "Телеграф".

Как ще гледате на една книга, ако знаете, че авторът й е бил консултант по стратегическите комуникации на министър-председател в няколко мандата? А как ще гледате на една книга, за чийто автор знаете, че е бивш алкохолик и страдал от депресия? Давам ви едно заглавие, чийто автор бил и двете – “Щастлив и депресиран” на...

,,През септември 2013 в Хамбург се проведе последния конгрес на EURORETINA- асоциация на ретиналните специалисти. На него бе представен...

Майка и дъщеря от Сирия намериха нов дом след 7 месеца лутане по лагери и арести. 38-годишната Иптисам и дъщеря й Лажин, която на галено...

Скоро полетите ще са по-приятелски настроени към техниката, а времената, когато стюардесите възпитано или не чак толкова мило напомнят на...

/Поглед.инфо/ “Атака” ще иска с национален референдум да се удължи мораториумът за продажбата на земеделска земя на чужденци

/Поглед.инфо/ И през октомври в парламента биха влезли четири партии, ако днес има избори. Силите на БСП - 22,3%, и на ГЕРБ - 19,2%, са почти изравнени.

/Поглед.инфо/ Агенцията за национална сигурност на САЩ е прехващала телефонни разговори на милиони френски граждани.

Катастрофа между камион и цистерна е станала на автомагистрала „Тракия” при входа на Бургас, съобщиха от полицията. Бус се обърнал,...

В знак на протест срещу здравен абсурд жена се закани да закара болния си брат с линейка пред парламента и да го остави да издъхне там....

Веселин Златков   Не се случва често местната власт във Варна да се изправи срещу правителството и да поиска в един глас, без оглед на...

Близо 200 сгради в големите градове в страната, някои от които архитектурни шедьоври и паметници на културата, има опасност да се срутят...

/Поглед.инфо/ Социалната мрежа Facebook прекрати публикуването на нови материали на потребителите.

Двигателят на шкодата, която се блъсна брутално с БМВ на Автомагистрала Хемус тази сутрин, е изхвърчал на 10 метра от автомобила, предаде...

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак. После минахме през Язд, Абарку и Пасаргад, както и през древния Персеполис и Шираз. За последно минахме през Солените езера, Керман, Бам и Джирофт

А днес ще тръгнем по брега на Персийския залив –  от Бандар Абас до Бушер и Бандар-е Машахр

Приятно четене:

През Иран с Опел

част дванайсета

Персийски залив  –

от Бандар Абас до Бушер и Бандар-е Машахр

Бандар Абас

С население от половин милион жители Бандар Абас е голям пристанищен град и столица на провинция Хормозган. Той заема стратегическа позиция на Ормузкия проток, свързващ Оманския залив на Арабско море с Персийския залив.

Първите писмени сведения за града са от 6-ти век преди новата ера, по времето на Дарий Велики, когато от тук персийската флота е поемала на своите морски походи към Индия и към Червено море. В началото на 16-ти век градът е завладян от португалците, а по-късно е попадал под влиянието на Турция, Холандия, Оман и Великобритания. До 1980 година се е казвал Гамерон, след което е преименован на името на шах Абас I Велики, който в началото на 17-ти век е отвоювал пристанищния град от португалците и е удържал военноморска победа над португалския флот.

Бандар Абас е най-голямото търговско пристанище на Иран,

а така също и важен транспортен и логистичен център с голямо международно летище. В района има изградени зони за свободна търговия. Развито е производството на стомана и алуминий, в града има корабостроителен завод и предприятия за производство на съоръжения за нефтодобива и газодобива. В петролната рафинерия се преработва нефт и се произвеждат петролни продукти. Развит е риболова и производството на рибни и морски продукти, както и текстилната промишленост. Като научен център Бандар Абас разполага с три университета. Местният футболен отбор е спортната гордост на жителите.

Бандар Абас е напълно съвременен град, в който липсва стара историческа част и няма много туристически забележителности.

Пристигнах в града на разсъмване и първо се запознах с района около новата джамия. Пазачът спеше на пода върху килимите, което ми позволи спокойно да разгледам интериора на джамията.

Новата джамия е с внушителни размери

Гробница на мюсюлмански светец в джамията

Прави впечатление

паметникът на пожарникарите

В доста ирански градове са издигнати паметници на пожарникарите. Обичайно са разположени близо до противопожарните служби. Очевидно там уважават тази отговорна и опасна професия за смели мъже.

Паметникът на пожарникарите

Едва след това отидох на брега за да кажа „здравей“ на

Арабско море

Поради отлива крайбрежните скали бяха мокри и покрити с хлъзгави малки водорасли, на което не обърнах внимание. Нямайки търпение да нагазя във водата се подхлъзнах и изпързалях надолу по мокрите скали.

Скалите, по които се изпързалях, бързайки да наджапам в морето

Разбрах за „пораженията“ по тялото ми след като ризата и панталона започнаха да почервеняват от кръвта, която потече от гърба, лактите, дланите и краката ми. Поради тази причина първата ми среща с това южно море се оказа малко неприятна. Наложи се да нагазя вътре и да изпера от кръвта ризата и панталона с морска вода. Можах спокойно да свърша тази работа защото в ранната утрин наоколо беше пусто и само един младеж се разхождаше по брега. После отидох на пристанището, където в една тоалетна се изпрах и измих с чиста вода. Излязох с мокрите дрехи, които приятно ме разхлаждаха в горещата утрин, и тръгнах да разглеждам съвременния град.

Централната част на Бандар Абас

Централната част на Бандар Абас

Централната част на Бандар Абас

Съвременния Бандар Абас

Съвременния Бандар Абас

Стратегическият Ормузки проток свързва Оманския залив на Арабско море с Персийския залив.

Ормузкия проток на Арабско море

Обществен контрол

По време на обиколката из Иран се убедих, че това е по-скоро социална държава със строга полиция, силна армия, активни обществени структури, със сплотено и единно общество. Направи ми впечатление и действения обществен контрол по отношение спазването на правилата за поведение. Най-простите примери са забележките, които хората са ми правили да не ходя с разгърдена риза или да не дъвча дъвка на обществени места.

Най-много ме впечатли поведението на шофьорите на една бензиностанция по време на конфликтна ситуация. По принцип в Иран зареждах дизелово гориво на колонките за камиони и автобуси, тъй като там леките автомобили са само на бензин и природен газ. Зареждането става посредством поставяне на карти, подобни на банковите, чрез които се отчита горивото по съответната цена. Например, шофьорите на камиони поставяха техните карти и им отчиташе горивото по 12 стотинки литъра. За мен като чужденец бензинджията поставяше съответната карта и броячът отчиташе по 28 стотинки за един литър дизелово гориво. В северната и средната части на страната работниците на бензиностанциите имаха такива карти и зареждането с гориво ставаше без проблеми. В източната и южната части на страната, обаче, бензинджиите нямаха карти за чужденци, с които да отчитат горивото по по-високата цена. Там обикновено изчаквах някой шофьор на камион да си напълни резервоара с 200-300 литра и след това с неговата карта зареждах с дизелово гориво и моя опел. Предлагах на шофьорите пари по високата цена, но те ми вземаха само отчетеното с техните карти, т. е. по 12 стотинки за литър. Само веднъж един шофьор не само, че ми взе парите като на чужденец (по 28 стотинки), но поиска още пари за да станат по 40 стотинки за литър. Възпротивих се като му обясних, че цената за чужденци е фиксирана на 28 стотинки  и няма да му платя повече, но той настояваше за още пари. Като видяха, че става някаква разправия останалите шофьори на камиони и автобуси дойдоха при нас. Щом разбраха каква е работата те наобиколиха нахалния шофьор и започнаха да му се карат. Той се стресна, веднага ми върна парите до отчетената цена по 12 стотинки литъра и избяга настрани. Другите шофьори дружески ме потупаха по рамото, казаха че проблема е решен и мога да пътувам спокойно. Определено този случай на активна гражданска позиция и на обществен контрол спрямо алчния шофьор ме впечатли особено силно.

Къпане в Персийския залив и морски курорти

След Бандар Абас, изминавайки стотина километра покрай Персийския залив под палещото южно слънце, нямаше как да се лиша от разхлаждане в морето. Открих пуст плаж и веднага скочих във водата. Тя беше „топла като чай“ и много солена, по-солена от водата на обграждащите Европа морета. Удоволствието ми от плуването беше неописуемо, сравнимо само с къпането в басейна с естествено газирана минерална вода при каньона на река Воротан в Армения, двадесетина дни по-рано.

Безлюдния плаж, където беше първото ми къпане и плуване в Персийския залив

Пропътувах над 1 000 километра покрай Персийския залив, преминавайки през доста курортни градчета. Убедих се, че

иранците не отдават особено значение на морския туризъм

Никъде не видях големи курортни комплекси с множество хотели, както е по нашето Черноморие. Масово хотелите са малки 2 до 4-етажни, обикновено раздалечени и с доста свободна площ между тях. На някои места по плажовете имаше подредени чадъри като при нас, но хората на пясъка бяха рядкост. Не можах да разбера защо почиващите в тези съвсем прилични морски курорти бяха толкова малко*

Газодобивни райони

В тази южна част на Иран се намират едни от основните залежи на нефт и природен газ. Особено бях впечатлен преминавайки през огромно газодобивно поле, разположено по крайбрежието на Персийския залив. В продължение на около 15 километра от двете страни на пътя се редяха стотици сонди за добив на природен газ с горящи пламъци по върховете им. Из въздуха се носеше специфичната миризма на газодобивен район. По указателните табели можах да разбера, че преминавам покрай газови електроцентрали и покрай заводи за компресиране на природен газ. Множество табели и надписи край платното предупреждаваха, че спирането и правенето на снимки е забранено. В последствие пресякох и други газодобивни райони с горящи пламъци по върховете на сондите, но те бяха по-малки на площ и вече не ме впечатляваха.

С четирима иранци през нощта

Шофирах до късно вечерта и дълго време в тъмнината не можах да открия удобно място за нощувка. Накрая, почти заспиващ зад волана от умора, забелязах някакви храсти край пътя. Спрях и се вмъкнах с автомобила между тези храсти на двадесетина метра от платното. Реших, че в тъмнината никой няма да ме види и спокойно ще пренощувам на това място. Тъкмо бях заспал и ме събуди светлина на фарове. Две моторчета бяха спрели срещу колата и фаровете им ме заслепяваха. Навлякох си ризата и панталона, слязох и видях двама млади мъже на мотоциклетите, които явно се чудеха какво става с този чуждестранен автомобил край пътя. Така и не разбрах как в тъмнината бяха забелязали колата, скрита между храсталаците и далече от пътното платно. Обясних им че съм турист, изморен съм и ще пренощувам край пътя. Те ми казаха, че така не може и да карам след тях. Потеглих след двата мотоциклета, които тръгнаха по черен път, перпендикулярен на главното шосе. След около един километър влязохме през порта в някакъв двор, ограден с висока стена и разположени няколко едноетажни сгради вътре в него.

Притеснен слязох от колата и огледах наоколо. По работещите съоръжения разбрах, че това е помпена станция, вероятно към някаква напоителна система. Двамата ме въведоха в една стая, където на килими на пода седяха още двама мъже и гледаха телевизия. Работеше климатик и беше приятно хладно в сревнение с горещината навън. Поканиха ме да седна и всичките се настанихме на килимите, подпирайки се на големи възглавници. Само единият от четиримата знаеше 20-30 думи на английски и се получи доста неловка ситуация. Аз седя „като на тръни“ и ги гледам. Те ме гледат и се усмихват. И аз им се усмихвам. Поизплаших се, защото се замислих какво би станало, ако тия четиримата са хомосексуалисти. Сам срещу тях не бих могъл да се защитя и през главата ми започнаха да минават още по-черни мисли. Рекох си, че ще трябва да се боря за „честта си“, въпреки неравностойните сили. В това затънтено място могат да ме заколят, автомобила да го „разфасоват“ на части и никой никога няма да разбере какво се е случило с мене.  През това време единият направи чай и всичките изпихме по чаша. Подарих им по едно сувенирче от България, каквито носех в колата. Всеки един от тях ми благодари с усмивка.

Единият от мъжете ми предложи да се изкъпя. Бях толкова потен и прашен, че без да се колебая взех шампоана и се пъхнах под душа. Седнах пак на килима, подпрях се на възглавниците и зачаках да видя какво ще става. Изморен и с рани по тялото вече бях претръпнал от многото ежедневни преживявания. Единият от мъжете постла дебело одеяло на пода, донесе още едно за завивка и ми каза, че мога да спя. Попита ме да загаси ли телевизора и лампата. Казах му да остави само лампата, всички излязоха от стаята, а пък аз изтощен заспах на момента. По едно време в просъница усетих, че някой ме бута. Отворих очи и видях, че единият от мъжете е поставил табла с готвено ядене и бутилка Пепси кола на пода до мен. Каза ми да ям и си излезе. Нахраних се бързо, преместих таблата с чиниите до стената и уморен пак заспах. По някое време в просъница забелязах, че съдовете са изнесени. Събудих се към 4 и нещо сутринта, добре наспал се в прохладната стая с работещ климатик.

В съзнанието си се надсмях над моите страхове, че е могло нещо лошо да ми се случи. Хората ме намериха край пътя и ме подслониха в стая с климатик. Вероятно един от тях си е ходил до в къщи и жена му е приготвила ядене, което той ми донесе за да се нахраня. Оставиха ме сам в стаята, а те са спали някъде из стопанските постройки. Като се разтропах около колата и четиримата иранци се появиха от съседните сгради. Благодарих им за подслона и храната, взехме си довиждане и потеглих. Отново се убедих колко гостоприемни са иранците и в практическото действие на третия стълб (задължително за спазване правило) от мюсюлманската религия: даване на милостиня. Да дадеш храна и подслон на пътуващия странник за преобладаващата част от мюсюлманите е дълг, за което ще бъдат благословени от Аллах.  Това е станало тяхна вътрешна потребност и им носи удовлетворение. Тези качества на гостоприемство и състрадание ние българите постепенно губим. Според мен, в днешно време ставаме все по-големи егоисти, подминавайки бедните и страдащи хора.

Бушер

Това е 200-хиляден град, разположен на полуостров в североизточната част на Персийския залив. Бушер е административен център на едноименната провинция. Изграден на мястото на древно селище, той добива значимост като пристанищен и търговски град през 18-ти век. В продължение на две столетия е под силно британско влияние и през това време на три пъти е бил окупиран от британската армия.

Днес, освен като голямо търговско пристанище, Бушер е известен и с построената от Русия атомна електроцентрала. В продължение на няколко години над 1000 руски специалисти работят по изграждането на първата в Близкия изток АЕЦ. И сега руски техници и специалисти се трудят в централата. От иранската нравствена полиция се възмущавали, че рускините не искали да носят забрадки на работните си места. Дори имало идея да им се плаща допълнително възнаграждение към заплатата за да не си свалят забрадките и да спазват ислямските изисквания за облеклото.

Виждайки ме с чуждестранен автомобил в града на няколко пъти иранци ме питаха дали съм руснак. Спирайки до плажа малко след 7 часа сутринта бях изненадан като видях няколко десетки иранци да се къпят в морето. Във водата имаше и няколко жени, облечени в техните дълги черни наметала хиджаб и забрадки на главите. Зачудих се, защото беше изключение да видя някой да се къпе в протежение на стотици километри покрай Персийския залив. За себе си намерих обяснение, че вероятно руснаците от атомната електроцентрала са научили и иранците да се разхлаждат в морето преди да отидат на работа.

Плажът на Бушер, малко след 7 часа сутринта. Иранците вече се къпят в морето.

Крайбрежната алея в Бушер

В Бушер няма туристически забележителности и в града нищо не можа да ми направи особено впечатление.

Обиколка из централната част на Бушер

Из централната част на Бушер

Централната част на Бушер

Парка със зоологическата градина в Бушер

По крайбрежната алея в Бушер

По крайбрежната алея в Бушер

След Бушер изминах още 300 километра покрай Персийския залив, през район с големи находища на нефт и природен газ. Добивът на тези енергоресурси се осъществява както във водите на залива, така и на сушата.

Бандар-е Машахр

беше последният пристанищен град на залива, през който минах. Името му Машахр в буквален превод означава „град на луната“. Пристанището е едно от най-важните за Иран и през него се осъществява експорта на компресиран природен газ и на петролни продукти от рафинерията в близкия град Абадан. В града има два университета, в които се подготвят предимно инженери за петролната и газова индустрии в страната.

Десетина километра след Бандар-е Машахр поех на север, движейки са на петдесетина километра от границата с Ирак.

 Пътеписът продължава с описание и снимки от западния район на Иран. Завършва с планината Арарат и със срещата на трима въоръжени кюрди в края на пътуването.

Очаквайте продължението

*Всъщност обяснението най-вероятно лежи на същата плоскосто, в която се разбира защо и интернетът в страната е зле. Ама много зле – бел.Ст.

Август – Септември  2012 година

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

/Поглед.инфо/ Офшорките с известни собстнецити няма да попадат в забраните за притежание на медии, спортни клубове и участие в обществени поръчки. Това става ясно от текстовете на проектозакона, изготвен от депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев и публикувани на сайта на парламента.

/Поглед.инфо/ Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) поиска незабавна среща с премиера и с министрите на финансите и на здравеопазването заради орязания проектобюджет на институцията за догодина, пише "Труд".

/Поглед.инфо/ "Унгарски юристи" излъгаха с 1500 лева 86-годишния бивш военен офицер Спас Нончев – дадоха му 2 пакетчета носни кърпички, вместо 2000 долара. Измамата стана в събота около 9 часа.

Един човек е загинал, а двама са тежко ранени вследствие на катастрофата на автомагистрала "Хемус", която стана тази сутрин около 6,30 ч.,...

Поради профилактика и неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на електроенергия, днес - 22 октомври - вторник, без...

/Поглед.инфо/ България има най-много жени в редиците на армията спрямо останалите държави в НАТО, стана ясно на форум за представителството на жените в политиката. Проектът "Повече жени в европейската политика - повече жени през 2014 г.", финансиран по програмата "Основни права и гражданство" на ЕС, бе представен на конференцията в Талин, Естония.

/Поглед.инфо/ Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви в Плевен, че ако има смелост това правителство трябва да внесе вот на доверие за секторната си политика за бежанците.

Сирийският президент Башар Асад заяви, че е готов да участва в следващите избори за държавен глава през 2014 г.  Аз лично не виждам никакви...

Ромът, обвинен в отвличането на мистериозното „русо ангелче“ в Гърция, се опита да прехвърли цялата вина за случилото се върху съпругата...

В руския град Новосибирск в мазе на жилищна сграда са открити телата на четирима бездомници. Тримата мъже и едната жена са със счупени...

/Поглед.инфо/ Схема за измама на депутати реализират успешно находчиви мошеници, съобщиха източници от Народното събрание. Досега е известно, че са ужилени няколко от членовете на парламентарната група на "Коалиция за България" с малки суми, предава Дарик радио.

/Поглед.инфо/ Павел Чернев има тежко заболяване. Това разкри в последното живо предаване на "ВИП Брадър" кметът на Каварна Цонко Цонев.

През по-голямата част от деня по Черноморието ще е слънчево, но след пладне по северното крайбрежие облачността ще се поувеличи. Вятърът...

Американските власти арестуваха близо до Сиатъл българин-беглец, осъден за трафик на хора и убийство по непредпазливост на 18 граждани на...

Димитър Бербатов показа класа и вкара първия си гол във Висшата лига за новия сезон, а Фулъм се наложи с убедителното 4:1 при гостуването на...

/Поглед.инфо/ Рекордни приходи отчита туризмът в България. Очаква се за първи път БНБ да огласи, че за цялата 2013 г. отрасълът е донесъл над 3 млрд. евро, заяви Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, цитиран от "24 часа".