"Черно море-Елит" отпуска 3-месечна стипендия на 4 деца, което означава 12 седмици безплатно обучение по тенис по 2-3 пъти на седмица с...
Кичка Бодурова се разрева по време на репетиция. Тя едва успя да изпълни през сълзи “Моя страна, моя България” на Емил Димитров. Етиен...
trud.bg Лекарите спасяват Донка Неделчева (71 г.) от рак на стомаха. Оперират я. Цели осем часа. Налагат се животоспасяващи кръвопреливания....
Мел Гибсън си замина от България. Малко преди 12 часа, холивудската звезда влезе във ВИП-терминала на летище "София". Актьорът и режисьор...
Както сте прочели и от заглавието, става въпрос за песен на Wulan Tuoya. Всъщност една прекрасна китайска песен (знаете слабостта ми към песни за коне), изпята от известната (там) монголска певица Вулан Туоя.
Вики много обича тази песен, която гордо нарече “Песента на Та̀ка” (така се казва любимата ѝ плюшена кобилка)… Един ден ме пита какво пее каката и аз като един добър и отзивчив татко, се наложи да ѝ я преведа от китайски. Не беше лесно (ползвах Google Translate и един превод през английски), но крайният резултат е следният:
Дай ми ясен изгрев в ранна синева.
Дай ми и поле безкрайно от зеленина.
Дай ми ти орел в небето гордо да лети.
Дай ми на земята кон, седло и две юзди.
Дай ми облак бял да плува от ветреца благ.
Нека той довее силен билков аромат.
Гривата на моя кон с косата ми развети
като ручей пролетен да бликнат сред полето.
Момък язди див жребец в далечните земи,
сякаш на крила орлови влюбено лети.
Бие от любов и радост в безкрайните поля
едно сърце голямо, като цялата Земя. (х2)
Дай ми ти случайна среща с млад, красив ездач.
Искам да препускам с него от зори до здрач.
Да се носим сред поле с ухаеща трева
и едно прекрасно цвете да му подаря.
Момък язди див жребец в далечните земи,
сякаш на крила орлови влюбено лети.
Бие от любов и радост в безкрайните поля
едно сърце голямо, като цялата Земя. (х2)
Момък язди див жребец в далечните земи
и едно момиче с него иска да върви,
цвете да му подари от дивите поля и
едно сърце голямо, като цялата Земя…
Гледайки клипа, си мисля и за това колко близко сме до монголците (пак да кажа: монголска певица и клип, китайски текст): игнорирайте езика, махнете някои азиатски орнаменти от носията и ще усетите, че имаме много общо с монголците. Вижте хората, поляните и особено ролята на конете… И си представете нещата преди 1300-1500 години… Само аз ли откривам общи неща?
По-топлият въздух на големите височини през септември и октомври тази година е допринесъл озоновата дупка над Южния полюс малко да се...
Момченце на година и половина е починало преди няколко дни в болницата в Пазарджик, след като близки му дали да пие отвара от билката...
Проф. Емилия Друмева: Дошъл е моментът за индивидуалната конституционна жалба
Открит е вероятно най-големият масов гроб от етническото прочистване в Босна
Вълнения в университетски комплекс в Анкара съживяват протестите в Турция
Пунктът за регистрации на автомобили, както и гишетата за връчване на шофьорски книжки, наказателни постановления и електронни фишове ще...
Две операции предстоят на първо време на 24-годишната Неделина Сотирова от Айтос, която пострада тежко при все още неизяснен инцидент в...
Николай Йорданов бе определен за главен съдия на мача от 14-ия кръг на "А" група между "Черно море" и "Черноморец". Морското дерби е в неделя...
Преди половин час е приключила втората операция на 16-годишното момче, прието вчера с прободни и прорезни рани в гърдите и корема, предаде...
Колко страшна ще стане вашата вещица, зависи от вас самите:) Ние сме ви подготвили лесен шаблон, който трябва...
Любовта ни към книгите е пътуване, което обикновено ни намира в точния момент и на точното място. Затова и книгите са толкова силно емоционално свързани с нас – те са израстването, опората и бягството. Успокоението от добре разказаната история. Но пътищата на книгите към нас винаги са различни – понякога са препоръки от приятели, понякога...
Иран се отказа от повторна екзекуция на оцелял след изпълнение на смъртна присъда
Любомир Йорданов, "Труд""Не искаме съд, адвокати и речи в защита на убиеца! Дайте ни го на нас - ние ще го съдим по нашите закони - смърт за...
Ето ви една малка история - потвърдена с документи, започнала от един порносайт, преминала през НЕК, опряла до родни подставени лица - 33-годишни "бизнезвезди", стигнала до най-големите олигарси у нас, забърсала партии като "Атака" и ДПС, и завършила с няколко от най-именитите политици. Това е порнографията на българския обществен живот и управлението у нас. Зад чистия секс се оказа, че се е скрил и груповия разноцветен политически секс върху леглото на парите.
През 2013 година 842 милиона души в света гладуват. През 2013 година 1.3 милиарда тона храна е била изхвърлена или загубена. Звучи като парадокс и си е. Естествено, има много начини да се намери решение и FAO (Организацията по прехрана и земеделие към ООН) усилено се занимава с това как точно да го направим.
Освен очевидното – ужасното безсмислие на това да се похабява напълно годна храна при положение, че толкова много хора се нуждаят отчаяно от нея – проблемът има и друго измерение, отражението върху околната среда. Организацията наскоро публикува първото специализирано проучване, което анализира последствията от разхищението на храна върху климата, водите, земята и биоразнообразието. На годишна база произведената, но изхвърлена храна „изпива“ вода, колкото е обемът на река Волга, а производството й излъчва 3.3 милиарда това парникови газове в атмосферата. Общите загуби се оценяват на 750 милиарда долара годишно. 54% от разхищението се случва по време на производството, останалите 46% са по време на обработката, дистрибуцията и консумацията на храната.
FAO публикува и наръчник за намаляване на разхищението на храни на всички стадии на производството и консумацията и. Ще го намерите тук. Някои от идеите са свързани с хранително банкиране, а други, за вече негодната за човешка консумация храна, са свързани с производство на енергия и компостиране.
Проблемът е обяснен детайлно във видеото по-долу:
—
Ето каква "картинка" моежте да видите днес на подстраницата "Ръководен екип", в интернет страницата на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД.
коментар от читател на Капитал:
“А колкото до алековата книжка – тя сама е по-вредна за България от 45 години комунизъм , тя ни превърна в недостойни комплексари смятащи чужденците за уберменш. Пък и не сте си направили правилна преценка какво описва , но понеже съм добричка ще ви направя резюме : Бай Ганьо (прототипа е бащата на комплексарчето Алеко) всъщност , колкото и да не ви се вярва е положителен герой , буден , инициативен и предприемчив. Човек , който живее американската мечта и се опитва със собствените си сили да пробие и просперира. Отрицателният герой в случая е Алеко , който не е работил и един ден харчейки парите на човека , когото вместо да уважава той излага на присмех , за благодарност така да се каже и без да се откаже от парите му.”
коментар от редакцията:
Горното винаги съм и го мислел, но все пак Алеко прави сатира и целта е да се посмеем над проблемите, които така и така си ги влачим. Карбовски е истински балкански мазохист, а не Алеко, иначе би ли бил разстрелян? Само доблестните хора получават куршум за думите си, мазниците жънат аплодисменти.
Струва ми се, че днешният Бай Ганю е тип Бареков, надали е чел произведението, но е готов с гръмки патриотарски тези по телевизора смело да го защитава. И после след ефира да си седне да си сипе едно “Джони”, и той заслужава хубавото, няма евтина ракия да ми пие.
Малката Мария, открита при гръцки цигани край Лариса, е изоставена от родителите си Сашка и Атанас. Те били на работа в Гърция, преди...
Мъж и жена са били приети в Токсикологията във Варна след консумация на мухоморки. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. Петко...
Германското правителство е получило информация, че САЩ може би са подслушвали мобилния телефон на канцлераАнгела Меркел, пише агенция...
Грозни думи
Снимка: БНТ Временният паспорт на Гълъбин Боевски е бил издаден на 11 октомври по искане на самия него. Искането е обосновано с...
Националното представителство на студентските съвети в България изрази с Отворено писмо към институциите възмущение от предоставянето на публични средства в размер на 1 млн. лева по споразумение между България и Световната банка, за консултантски услуги в сферата на иновациите, сключено на 26 юли 2012 г. В писмото се казва, че: "НПСС категорично оспорва компетентността на външния консултант, който е бил ангажиран от страна на държавата ни по споменатата програма за аналитични услуги в областта на иновациите във връзка със създаването на Иновационна стратегия за интелигентна специализация. След направено изследване, от страна на Комисията по учебна и научна дейност към НПСС, по въпросите на „интелигентната специализация“ в България, с които е ангажирано Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и консултантите от Световната банка, бе установено, че направената „специализация“ е нито интелигентна, нито е „специализация“." Както и, че: "нито университетите са били активно привлечени в процеса, нито са били спазени стъпките (както са начертани от ЕК), нито има необходимата публичност, прозрачност и ангажиране на гражданското общество, нито регионалният елемент е включен в която и да било от мерките по проекта за Стратегия за „интелигентна специализация“."
14-годишна ученичка от Варна е била приета в клиниката по Токсикология към Военноморска болница, след напиване с водка в междучасието....
Aктьорът Стефан Вълдобрев е бил замесен в скандален екшън на пътя. Той е бил глобен от благоевградски катаджии за неправилно изпреварване...
Организираната ни престъпност взе да си прави майтап с МВР и ДАНС. Тъкмо бившите антимафиоти от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" започнаха да се адаптират към новата си роля на агенти, след като шоково закриха дирекцията им, и петима въоръжени с калашници и облечени в черни тениски с надпис "ГДБОП" бандити обраха касите на спедиторската фирма "Спиди" на "Самоковско шосе" в столицата. По-горчиво потвърждение на популярната шега, че у нас всичко е в хаос, само престъпността е организирана, здраве му кажи! През септември на кръгла маса по тема "Противодействие на организираната престъпност и свързаните с нея престъпления", организирана от фондация "Прозрачност без граници", беше формулиран изводът, че динамиката и развитието на българската организирана престъпност са уникални. Участниците във форума разкриха, че в рамките на по-малко от 20 години България се е сдобила с всички форми на проявление на организираната престъпност, които в други страни са се развивали в рамките на век - век и половина.
В момента полицията разпитва майката и бащата на Мария, която бе намерена в ромски катун в Гърция. Това каза за ПИК Косьо Косев, кмет на...
Фамилията на Цар Киро е поискала златните си бижута, които бяха конфискувани по време на процеса срещу шофьора, прегазил 19-годишния Ангел...
Организирана е кампания по кръводаряване за 16-годишното момче, което беше прободено с нож в Професионалната гимназия по хранителна...
/Поглед.инфо/ "Българската прокуратура няма информация за случая за освобождаването на Гълъбин Боевски. Не става дума за трансфер между двете страни. Определено това решение е едностранен акт на Бразилия, който не е съгласуван със страната ни", каза пред Нова телевизия главният прокурор Сотир Цацаров.
/Поглед.инфо/ След като Икономическата комисия в парламента подкрепи либерализирането на режима на тютюнопушене у нас, днес промените в Закона за здравето, които предвиждат отпадането на пълната забрана за пушене на закрити обществени места, предстои да се обсъдят и от Здравната комисия.
Двуметров фонтан изригна на ул. „Петър Енчев“ зад църквата „Свети Никола“ във Варна, предаде Днес+.Водната авария за броени минути се...
/Поглед.инфо/ Лидерът на ПЕС Сергей Станишев и на ГЕРБ Бойко Борисов са летели в един и същ полет до Брюксел, съобщиха пред "Стандарт" партийни източници.
Като всеки пописващ човек, егото ми се обажда от време на време. Затова и обожавам да имам „мои” книги – такива, които съм открил (почти) случайно, евентуално съм се влюбил и после разказвам на всички за тях като добър пример. До „Матрикант” стигнах по най-заобиколния възможен начин – през чужд статус във Facebook за нещо,...
Днес започваме едно пътуване из Мароко – като за начало ще се качим на Атласките планини. Наш водач ще бъде Ирина. Приятно четене:
част първа
2-11.06.2011г.
Помня деня, в който разглеждах албум със снимки със заглавие “Мароко – Атласки планини и Сахара”. Толкова силно впечатление ми направи, че ми се прииска и аз да имам възможността да видя отблизо това приказно и различно място. Ето, че мечтите стават реалност и точно след една година се намирам на летище София, Терминал 1 и чакам да се събере групата. Десет дни, най-високият връх в Северна Африка, няколко града, пустинята Сахара, 14 души и общо 1428.1 км (1389 км с бус, 32.9 км във Висок Атлас и 6.2 км в пустинята Ерг Чеби, Сахара) – това е една арабска приказка, наречена “Мароко – снежен Тубкал с дъх на Сахара”.
Ден първи
Денят е 2.06, а мястото – Терминал 1 на летище София. Чакаме полета за Мадрид. Там ще пренощуваме, а на следващата сутрин отлитаме за Маракеш. Ето, че 17.05 ч. стана и вече набираме скорост по пистата. След 3.5 часа полет, които ние с Дани ги оползотворяваме в игра на бикове и крави, кацаме на летището в Мадрид. Огромно летище, на което маневрираме около 20-30 мин.
Най-накрая сме пред лентата за багажа, взимаме раниците и бегом към хостела.
“Емилио” – малък, симпатичен хостел, съвсем близо до летището и метрото. Настаняваме се и понеже часът е вече 20.30, бързаме към метростанцията да хванем влакчето за центъра. Ето ни и в нощен Мадрид. Следва бърза обиколка на част от центъра на града, няколко снимки на по-забележителните сгради и настървено търсене на някое отворено магазинче или заведение за хранене. Така преминава първата ни вечер от пътуването.
Ден втори
Понеже си легнахме късно, дойде бързо време и за ставане. Прибиране на багаж, мятане на големите раници на гръб и отново поемаме към летището. След като се чекираме, отсядаме в най-близкото ни заведение за една доволна закуска – обилна и доста вкусна. И няма как да не е вкусна, при положение, че през последните 18 часа повечето от групата нищо не са хапвали. С една дума – първото ни ядене извън България.
Следват паспортна проверка, настаняване на борда на самолета, излитане точно в 9.55 ч. и ето ни вече на 11 701 м надморска височина – най-високата, на която се издигаме. Разтворили карта на Мароко, слушаме Момчил, който ни показва маршрута по дни и дава кратка информация за някои от местата, които ще посетим. Вече нямаме търпение да стъпим на мароканска земя. И след 1,5 часа полет сме на летището в
Слизаме от самолета – по стълбичка директно на пистата. Самата сграда на летището е по размери като тази на Терминал 1 на летище София, но далеч по-красива. Тук всяка обществена сграда – летище, гара, училище, поща, театър, опера – е красиво оформена и добре поддържана. Минаваме през паспортната проверка, слагат ни по един печат в паспорта и отиваме да прибираме големите раници от лентата за багаж. А отвън вече ни очаква Омар, 28-годишен берберин – нашият местен организатор.
Качваме се в буса на Азис, нашият шофьор през следващите 8 дни, и се отправяме към медината (старата историческа част) на Маракеш. Тук ни предстои 5-часова обиколка на града, докато чакаме влака от Казабланка, с който трябва да пристигне Игор. Игор претърпя неочаквана промяна в полета от София. Тъй като не го пуснаха да излети за Мадрид, се наложи да направи полет София-Истанбул, Истанбул-Казабланка, а от Казабланка – с влак до Маракеш. За негова сметка ние успяваме да се докоснем до хаоса, красотата и екзотиката на Маракеш.
Всеки бърза за някъде. Предимства и пешеходни пътеки са изключение от правилника. Коли изкачат отвсякъде. А към тях се прибавят и забързани мароканци и мароканки на мотори. Звукът на клаксона е постоянен и се носи отвсякъде. Изкачат отпред, отзад, отляво и отдясно. Единственото за пешеходеца е да се пази и да дава път на превозните средства. В пиковите часове след работния ден движението става меко казана кошмарно – коли, велосипеди, мотори, ролери – всички превозни средства са на платното, а ленти не се спазват. Пресичането на улица става “мисия невъзможна”. На площада Джамаа Ел Фна кипи бурна търговия – портокалов сок за 4 дирхама чашата (около 80 ст., 10 дирхама са 1 евро), най-различни сушени плодове и ядки, всякакви сувенири – от традиционните им шалове до лампата на Аладин. Тук пазаренето е прието, но повечето търговци не отстъпват с много. Снимки със змии и маймуни, разказвачи на приказки, рисуване с къна – това са основните атракции за туристите. В близост до площада се намира джамията Кутубия – най-голямата в Маракеш. Името й произлиза от арабското al-Koutoubiyyin (книжари), защото някога на това място е имало много продавачи на ръкописи.
И тъй като имаме време много и желание да разгледаме Маракеш, вадим картата на града и тръгваме на обиколка – от джамията Кутубия се отправяме към една от портите на медината, покрай кралския дворец на Мохамед VI.
Оттам към гробницата Saadiens и през тесните търговски улички отново излизаме на площада.
Часът е вече почти 18 и влакът от Казабланка се очаква да пристигне съвсем скоро. Бусът е паркирал пред централната жп гара в Маракеш, а ние се любуваме на красивата сграда и правим лека фотосесия. Ето го и 14-ият участник в групата. Вече всички сме налице и поемаме към махалата Армед (в оригинал Aremd, 1920 м), родното място на Омар. Там ще пренощуваме в бащината му къща.
Пътят се вие покрай река, а
– отвсякъде баири. Минаваме покрай няколко малки селца. Навсякъде гледката е еднаква – мъжете са се събрали на раздумка пред някое местно крайпътно кафене, а жените с децата са насядали по околните баири, взирайки се в преминаващите коли. Къщите са каменни с кална мазилка отгоре, която по цвят наподобява пустинята – червеникава. След около 1.5 часа пристигаме в берберското селце Имлил, 1740 м. То е и центърът на планинския туризъм в Мароко – 90% от туристите започват изкачването си към планината именно оттук. Преди да бъде развит планинския туризъм, Имлил е бил известен с отглеждането на орехи, ябълки и череши. Освен това част от снимките от филма “Седем години в Тибет” са били заснети тук.
И тъй като асфалтовият път свършва , слизаме от буса и поемаме към махалата Армед пеша. За щастие за големите раници пристигат четирикраките планински таксита – мулетата. След около час, по тъмно, пристигаме и в къщата. Мохамед, приятел на Омар и наш готвач през следващите три дни, вече е приготвил вечерята и подредил масата. След вкусното похапване, приготвяме раниците за
3-дневния ни престой високо в планината и лягаме да спим.
Ден трети
След сладкия сън следва обилна закуска. Часът е 8 и вече бързаме да излезем навън. Времето е чудесно – ясно и слънчево още от сутринта. Ето че можем да видим и
Гледката е много красива. Армед е разположен на единия хълм по реката, покрай която се вие и пътеката до хижа Тубкал. Всички къщи тук са сякаш накацали една над друга и “гледат” в посока към хижата. В ниското се намира и местната джамия. А от едната страна има голямо зелено петно – градините на берберите. Зеленината тук е кът. Нагоре растителността става все по-оскъдна и все по-бодлива. А над 3000 м вече и изчезва. Остават само камъни.
Мулетата ни са натоварени с целия багаж. Вече готови, поемаме след Абдул – 23-годишният братовчед на Омар, който ще ни води в планината. Пътеката до хижата е доста приятна. Широка, като планинска магистрала – мулета сноват нагоре-надолу, пренасяйки багажа на туристите – едни тръгнали към хижата, а други вече връщащи се.
Тук рядко има самостоятелни туристи, всяка група си има местен водач и готвач. И мулета разбира се )). Въпреки оскъдната растителност, по пътя има много стада кози – дребнички и с доста козина по тях. На няколко места се върти търговия – отново с портокалов сок, вече 10 дирхама чашата, и най-различни сувенири. Пътеката минава покрай Sidi Chamharouch – място за поклонение на благочестивите мюсюлмани. Тук се намират мощите на мюсюлмански отшелник.
След кратка почивка и разхлаждане с няколко портокалови сока, ето ни отново поели нагоре към хижата. Не след дълго достигаме височина малко над 2925 м.
които за първи път стъпваме по-високо от връх Мусала. Ритуалът се състои в къпане с канче планинска вода от водача ни Момчил с пожеланието за добър път към висините.
И след хубавото разхлаждане в жегата се отправяме и към достигането на 3000-те метра, където следва нов ритуал -бой с въже, символизиращ началния тласък към 4000-те метра )) Всички ритуали са изпълнени, а ние вече виждаме и
Точно до нея се намира и старата хижа -Neltner Refuge. В коридорче до външната врата има огромни рафтове, където се оставят обувките. Навътре се ходи по чехли или джапанки. Мароканските водачи имат отделна стая за спане и стая за почивка. В нея се извършват и традиционните им молитви.
Хижата се състои от няколко общи спални, намиращи се на втория етаж. В една от трите столови на първия етаж има стелаж с най-различни запаси – вода, консерви, бисквити…..всичко, за което може да се сетиш. А пазаруването е доста интересно – взимаш, помниш какво си взел и като си тръгнеш от хижата -плащаш. Тук не можеш да бъдеш обран, поне не от берберите. Ако това се случи, ще е от чужденците, които са доста, особено в събота и неделя.
Нашият обяд вече е наготвен от Мохамед и ето ни около масата с фотоапарати, правим снимки на ястията. Храната като цяло е доста лека и понеже не ни слагат от местните подправки по забрана на Момчил, ястията приличат на нашите. Менюто се състои от: салата – домати, краставици, лук, гъби, грах, царевица, маслини; основно ястие – боб-яхния, месо, кус-кус, варени или печени зеленчуци, нахут, макарони, ориз с канела и други; а за десерт плодове – пъпеш, портокали, банани. Накрая след всяко ядене се пие берберско “уиски” – ментов чай. А след вечеря преди лягане ментовият чай се заменя с чай от маточина за добър сън. И понеже времето се развали, нищо друго не ни остава освен да дремнем до вечеря. Ето, че първият ден в планината привърши и стана време за лягане. На следващия ден ни предстои връх Тубкал, 4167 м – най-високият в Атласките планини и Северна Африка.
Ден четвърти
Часът е 6, а навън е още тъмно. И няма начин – слънце няма. От следобяд на предния ден не е спирало да вали. На такава височина капчиците дъжд замръзват и вали суграшица. Това никак не ни радва. Момчил за щастие намира решение. След бърза консултация с GPS-а установява, че след около час се очаква дъждът да спре, а още по-добрата новина е, че вероятността да почне отново е доста малка. Затова решаваме единодушно заедно с Абдул да изчакаме и вместо да потеглим в 6.30 за върха, отлагаме старта за 7.30. Старото име на
е било Togga Akal(земя, местност). В превод означава “най-високо панорамно място”. Самото изкачване на върха не изисква особени технически умения, подобно е като до връх Мусала. Тази година снегът се е задържал доста дълго. Местните казват, че подобно нещо не се е случвало от около 20 години насам.
При вида на Абдул с пикел в едната ръка и зимни обувки, нещо взе да ни притеснява леко в обстановката нагорое към върха. Ние сме екипирани с трисезонните обувки, които не държат много на заледени участъци. Все пак притесненията се оказват излишни – нагоре не е замръзнало. Напротив, на места снегът толкова е омекнал, че стъпвайки потъваш надълбоко. Не сме единствените желаещи за Тубкал в този ден. И все пак навалица няма.
Jbel Toubkal, Toubkal National Park, Мароко
Разминаваме се и с няколко слизащи вече от върха туристи. Явно не са вярвали, че времето ще се подобри. Изкачваме се бавно. Въпреки, че не сме на чак толкова голяма височина, поддържаме леко темпо. Време има достатъчно, пред нас е цял един ден. След около 2 часа достигаме и заветните 4 000 метра. А това е повод за нов бой с въжето. Всички сме в колона по един, а Момчил ни дава началния тласък за 5 000 метра. Остават ни още 167 м денивелация и ето, че скоро сме и на самия връх.
Ура!!!! Първият ми 4-ри хилядник! И тъй като е облачно и гледки няма наоколо, отдаваме се на дълга фотосесия – ту от едната страна, ту от другата на металната пирамида на върха. Разбира се аз си правя снимка и с двамата водачи, довели ме до върха – българския Момчил Цветанов и мароканския Абдул.
И макар да е юни, времето не е особено топло поради необичайния сняг за това време на годината,. След 40 минути около пирамидата на Тубкал започва да се усеща студът. Затова решаваме да потеглим бързо надолу, но за спомен не пропускаме да си вземем по едно камъче от върха. И тъй като има сняг в изобилие, слизането е доста по-бързо и забавно – като на бобслей, но без шейна ))
Е, на хижата пристигаме мокри, но на никой не му пука. Радостни от добрия късмет с времето сядаме да похапнем от грижливо приготвения ни обяд от Мохамед. И понеже сме с приповдигнато настроение и не ни се спи, следобедът се наслаждаваме на показалото се слънце от терасата на хижата. А гледката към отсрещния баир е чудесна. Така в приказки и смях дойде време за вечеря и сън. Утре ни очаква още един вълнуващ ден.
Очаквайте продължението
Автор: Ирина Салчева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Мароко – на картата:
Мароко
Басейнът на столичното 30 СОУ "Братя Миладинови" се е превърнал в смърдяща помийна яма. Прекрасното в близкото минало съоръжение, в което...
Световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски е бил помилван заради Световното първенство по футбол, твърди TV7,...
/Поглед.инфо/ Бюджетът, предвиден за администрацията на президента, ще бъде намален през 2014 г., става ясно от проекта на Закона за държавния бюджет за 2014 г., публикуван на сайта на Министерство на финансите. Така догодина президентството ще получи малко над 5,5 млн. лв., информира "Монитор".
/Поглед.инфо/ Само двама души останаха да протестират в Софийския университет, които и в момента са там. Повечето си тръгнали, след като от пожарната казали, че е опасно да останат повече хора.
/Поглед.инфо/ Гълъбин Боевски се прибра в България, предаде ексклузивно БНТ. Той пристигнал днес в 14:00 часа с полет от Париж.
70-годишният Данчо Костов от сливенския квартала "Комлука" получил 2500 лева сметка, без да е ползвал вода, предаде ПИК. Въпреки това обаче,...
2004 - 2018 Gramophon.com