Реплика за една дуплика на болшевишката злоба

Той е като Пеевски и Бареков: не бих искал да ги забелязвам, но няма как- незаобиколими стават с тяхното натрапено публично присъствие.

Става дума за „Дума” и нейната все по-често грееща от телевизионните екрани медийна петолъчка Александър Симов. Ако имаше мониторинг на изявите му във всевъзможни студия напоследък, вероятно щеше да счупи рекордите по постоянно присъствие във всякакви формати ( включително и соло, поради това, че протестиращи студенти с пълно основание отказаха да седнат с него в едно студио заради оплювките в извънредни количества).

Не претендирам за „бащинство”, изваждайки го преди две години и половина пред скоби като единица мярка за болшевишка злоба на млад екстремист в наши дни. Вече съм го споменавал в тази негова роля, включително като участник в незаконен контрамитинг ( контрите не са от вчера!) на паметника на окупационната червена армия в София през януари 2011 г., скандирайки солидарно с подобни нему екземпляри „фашистки свине” и „фашистки п..ки” към стотици мълчаливо протестиращи граждани, дошли да поискат демонтирането на лъжовния символ на съветския комунизъм от центъра на София.

Статията на Симов, в която той гордо описва случая, съм „увековечил” в книгата си „Течна дружба” именно като емблематична за преродената в един млад човек комунистическа ярост, който бълва обидни епитети срещу омразните му идеологически врагове.

Изглежда обаче превръщането му от телевизиите във „фактор”, в говорител на лявото ( от името на младите и неопетнените лично) е отключило някои процеси, свързани с раздвоението на личността му: в интрернет е зловещо агресивен, а от екрана се напъва да изглежда мирен. Това си е по неговата специалност- текстовете му гъмжат от пустосване на „психо” в разни варианти спрямо вразите.

Поводът да превъзмогна презрението си и да се върна към темата е в това, че самият той вече е превърнат в „тема” от медиите, които не могат да си го поделят да го канят една през друга.

Ето за какви „заслуги”…

Предлагам ви две „шизо” извадки . В единия текст той се пита как ще живеем заедно в тази държава с тази злоба ( на която той е най-ярък представител), а в другия си отговоря сам ( със задна дата) като един истински комунист, за когото има два свята и единият е излишен…

„2 ноември 2013 г.
Александър Симов
Поглед инфо:

„Как след цялата тази злоба ще можем да живеем заедно в тази държава?

/Поглед.инфо/ Тези дни се замислих за нещо. Как след цялата тази злоба, разделение, обвинения, интриги, медийни манипулации и крясъци ще можем да живеем заедно в тази държава?
Аз отказвам да се чувствам част от общност, чиято “будна” част почва да те пръска с плюнки и етикети в мига, в който не споделиш тяхното мнение. Подозирам, че тяхното отношение към хора като мен е по аналогичен начин изострено и нетърпимо.
Поглед.инфо „

Именно към Деня на будителите той е отправил един от безбройните си изблици на неистова партийна омраза, пишейки на 1 февруари тази година:

Автор: Александър Симов 01.02.2013
1 февруари – Без почит и помирение

„Водени от хуманизъм и топло разбиране за нацията, един комитет от интелектуалци, наречен „1 ноември”, предложи преди няколко дни 1 ноември да бъде обявен за ден на националното помирение.
Съжалявам много! Никакво помирение не искам!
Няма да се помирявам с хора, които пръскат мазни слюнки, докато възхваляват фашисти.
Няма да се помирявам с тези, които нечистоплътно изнасилват историята.
Няма да се помирявам с пишещите оди за българските зверове.
Няма да се помирявам със стари антисемити, расисти и исторически интриганти, които искат да си припишат биографии на ангели.
Никакво помирение с хора, които злорадстват пред биографиите на толкова светли умове, умрели заради своите идеи.
Няма да се помирявам с активните борци срещу паметници и собствените им доноснически съвести.
Българската нация не се нуждае от помирение. Тя се нуждае от кипящата истина, която наистина е като киселина и прогаря, ама трябва да си я кажем докрай.
Дори по брутален начин.
Няма как да има помирение там, където ни карат да почитаме само лъжи.
Заради това – от мен не чакайте почит.
На зверовете мястото им е в зоологическата градина. На политическите зверове – в зоологическата градина на презрението. Докато онези, дето твърдят, че са морални, благи и страдалци, не си затворят зверовете в клетка, не можем да говорим за нищо друго, освен за два съвършено различни свята.
Ама съвършено различни.
И единият със сигурност е излишен.”

Коментарът май също е излишен- освен за онези, които би трябвало да знаят кого лансират в лъжовна светлина на „кротък” проведник на лявото и му изграждат упорито и все по-напоително ореол на легитимен контрабунтар , на самоходна „друга гледна точка” спрямо младите бунтари, оспорващи статуквото на днешния ден.

Ако примерът, цитиран от мен, не им е достатъчен, нека опитат да свържат в интернет името му с ключови думи, като омраза, гняв, класова борба и т.н. Резултатът наистина е „психо”…

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: